ОКУЛТНИЯТ ЗАКОН ЗА ПРОТИВОРЕЧИЯТА
Тайна молитва
Изобщо, във всички общества, школи се срещат противоречия в живота на ученика. Противоречията се явяват като една необходимост, като една потребност. Това е един закон. Щом човек влезе в една окултна школа, каквато и да е, непременно на пътя му ще се изпречат известни мъчнотии. Едно малко обяснение: да кажем, че решите да следвате в университета в София или отивате в странство. Най-напред ще се изпречи въпросът, къде ще трябва да намерите квартира, после трябва да намерите гостилница, после ще трябва да се съобразявате със средствата. След това ще се погрижите за учебници. Доколкото е възможно, ще ги набавите, а тези, които не можете, ще гледате да използвате от някои свои другари. Сега сте влезли в окултната школа, понеже сте завършили, тъй да кажем, училището на света. Излезли сте от света и сте влезли в тази окултна школа. Можете да си кажете: "Що ни трябваше да се занимаваме с окултни въпроси?" Обаче, природата не търпи празноти, празно стоене. Може да работите съзнателно или несъзнателно. Школата е съзнателното работене. Ние се считаме, обикновено, за нещастни. Мислим, че животните са щастливи. При сегашните условия, да вземем птиците, зайците, свободни ли са те? Една птица, както си пие, стрелят върху нея. Също върху заека и други животни. Всички на страх. В една школа, най-първо, ученикът като постъпи, у него се възражда едно идеално желание, той влиза в школата с ентусиазъм. Щом срещне някоя мъчнотия, става друг. Като не може да преодолее някои мъчнотии, той се обезсърчава. За такъв се казва: "Улегнал се е!" Тези ученици, които никак не е скъсал учителят, те са наперени. Онзи ученик, който е скъсван, как е сгушен, ходи, като че не е у дома си в училището. Не, че няма желание, той има желание, но е обезсърчен. Тоз, който е скъсан, има опасност да пропадне. У него се заражда страх. В окултните школи същото се явява. Като ви скъсат, като пропадне задачата ви, появява се страх. Първо правило: Вие ще имате абсолютно вяра! Учителите на окултните школи не са като учителите в земните школи. Ако са такива, ние отсега да напуснем школата. В тях има дълбоко разбиране природата на своя ученик, неговите дела, миналото, какво може да излезе от него и ще му даде всички упътвания. Ще дойдат някои мъчнотии във вашия живот. Те са привидни, те не са същински. У вас ще се зароди едно малко съмнение, недоволство. Най-напред ще станете недоволни от себе си. Това е нищо. Ще можеш да се изправиш. Някой път ще останеш недоволен от окръжающите. Тогава работата е лоша. Но и тогаз можеш да се оправиш. Най-първо е нужно следното: всеки един от вас трябва да има определена програма, която той иска да постигне в този живот. Цар не може да стане. Това ще го изключите из програмата си. Княз също. Милионер не може да станете. И това ще го изключите из програмата си. Да станете някой учен, знаменитост, да се прославите в света – и това не е в програмата ви. Ще изключвате, ще изключвате. Може да станете някой селски учител, на тези деца да бъдете полезни. Ще започнете да работите в тази окръжающа ви среда и ще те благослови Господ. Ако станеш министър, ще те затворят, вестниците ще пишат за тебе, в затвора ще стоиш 4 години, без да те съдят. После ще те осъждат. Ще се убие духът ти. В живота всякога ни спъва материалният стремеж. Вие влизате в един клас. Искате да бъдете първи в класа, да бъдете любимец, но не можете, защото имате слабости, които вашите другари почват да използват. Тези ученици ви дразнят в класа и вие ставате смешни. Тогава или трябва да напуснете класа, или да се примирите, докато свършите. Ще се подобри положението ви. Някои са майстори за ирония и подигравка. Сега в живота ни често ония, които вървят в окултната школа, са изложени на такива нападки от света. Исайя например, когото сега считат за гениален, в него време, какъв са го считали? Христос, Който за 500 милиона души е Божествен днес, в Негово време, какви неща са казвали по Негов адрес. Казвали са Му: "Ти си обикновен човек." Мойсей – също. След 2000 години евреите още си мислят за Христа така. Вие сега сте ученици на окултна школа. Мислите ли, че вие ще направите едно изключение от общия знаменател? Вие мислите ли, че ще направите изключение след толкоз пророци и след Христа? Същият закон ще ви засегне. Това е в реда на нещата. За в бъдеще, когато целият строй се измени, когато дойдат нови хора, тогаз – друго. Тогаз ще имаме обратното. Но при сегашната култура, ние трябва да се подготвим да посрещнем някой път неща, които ще бъдат неприятни. Ние ще бъдем умни, всичките тези неприятности да ги използваме. От друга страна, аз бих ви съветвал да концентрирате ума си, да дойдете в по-близка връзка с Бялото Братство. И то ето как: когато помислите за най-възвишените качества – любов, мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство, всичко, което можете да намерите най-хубаво в живота, всичко това ще го отправите към тези Братя и ще кажете: "Това е в тях." Тогаз вие ще ги привлечете. Когато във вас се образува светлина, само тогава едно висше същество влиза във връзка с вас. Едно висше същество се привлича, когато ние мислим добро за него. Апостол Павел казва: "Без вяра не може да се угоди на Бога." Ще вярваш за Бога, че е най-добър, най-благ. Като мислиш така, като се молиш така, веднага ти ще привлечеш Божествения Дух. Бог да ти се изяви.
Ако един ученик хвърли всичката вина на своя учител в класа, какво ще спечели той? Колкото и да е доблестен, той ще бъде неспособен, ще изгуби най-напред охотата да се учи. Ще изгуби онова вътрешно разположение – да учи. Друга една опасност: някой път, когато се говори в някоя школа, правят се известни заключения, ограничения в известна насока. Тези заключения не се отнасят към целокупния ваш живот. У вас е натрупана опитност, натрупана от миналите съществувания и от сегашния ваш живот. Тази опитност от миналите ваши съществувания не се е още кристализирала у вас. Тия способности, заложени у вас, изискват обработка. Ние казваме: "Имаме воля, имаме силна мисъл." Може да направите опит за това. Един ваш брат ще легне и 6 души от вас, от най-силните, ще се наредят около него. Ще го държат отдолу с пръстите си така: двама братя ще поставят пръстите си под нозете му, други двама под слабините и други двама – под главата. Така, държейки го, ще го вдигнат нагоре с концентрирана мисъл. Като го издигнете до известна височина, ще почнете да си сваляте пръстите надолу и той ще остане във въздуха. Но няма съвсем да си отдалечите пръстите. Между пръстите ви и тялото му да има четири пръста разстояние. Ако той остане във въздуха, това ще ви докаже, че имате сила. Ако не можете да направите това, ще кажат: "Де ви е силата?" Ако направите този опит веднъж-дваж, може да нямате резултати, но ще опитате. Ще успеете някой път. Ще концентрирате мисълта си, ще насочите мисълта си нагоре във време на опита. Желанието ви ще бъде, да остане тялото му във въздуха. Тогаз ще имате един прекрасен опит. Атлетите в света, които излизат да се борят, цели месеци ще се мажат, дълго ще се упражняват. Някои ученици мислят, че с много малко усилия може да излязат да се борят. Този пехливанин, с когото ще се бориш, той има изкуство, има знание. Светът, хората, с които ние ще се срещнем, те са много умни и знаят майсторски да подпушват. И като те подпушат, могат да те накарат да се удавиш в своето подпушване.
Сега, първото нещо, което е необходимо, е, по възможност да се борите с един недъг, който се явява във всички окултни школи. Той е, че изпъкват образи неприятни и ти ги задържаш. Някои хора се карали, ти задържаш това. Чел си някой път вестник, задържаш всичко от вестника, и ти не можеш да отправиш ума си към Бога. Като четете вестниците, лъжливите места във вестника не ги четете. Например, на еди-кого си изгоряла къщата, еди-кой си министър заминал, царят къде е ходил, кой владика къде е служил. Тези неща на вас не ви трябват. Четете същественото във вестника, това, което може да ви служи за уякване на мисълта. В сегашния обществен живот жълтата преса е една зараза. Този крясък наоколо, това движение наоколо е една злина. Това движение е едно вечно смущение: трака-трука, трака-трука. Този шум застарява. Американците, и на 55 години, остаряват. Гърдите им са хлътнали навътре. Те сега се борят против този недъг в училището, в гимназиите. Стараят се да правят дихателни упражнения, физически упражнения, за да обновят своята дихателна система. Американците, които са един културен народ, се хранят много нехигиенично. Няма друг народ, който да се храни по-нехигиенично. При ядене, американецът най-напред ще яде супа, после горещо месо, след това картофи, след това чаша ледено*, кафе. На пикник, вечеринка, ще пият кафе, след това чай, после ледено. При такава диета какво здраве може да има? На всички стомасите са развалени. Аз им казвам: Вие сте много некултурни, вие не знаете да ядете. Българите в това отношение са много по-културни в яденето си. Начинът на яденето у американците е традиция и трябва дълго време, за да се измени. Сега има там хора, които работят в противна посока. Тая американска традиция аз наричам традиция на черната ложа.
Сега вие сте влезли в тази школа и очаквате големи резултати. Но, имайте предвид, от какъв материал е създадена сегашната ваша къща. Вземете предвид материята, от която вие сте създадени. Изисква се цялото ви тяло да се преустрои. Иска се много сериозна работа. Съставяте си един план. Твоите братя ще дойдат и ще ти развалят плана. Поради това се изисква умение. Външната среда в България е чрезмерно груба. При усилията, които правите, тази среда прониква вътре и изменява средата на школата. Тези хора около вас не могат да помислят нещо хубаво за школата. Те не могат да помислят, че в школата се учи нещо велико. Те мислят, че в школата се вършат оргии. И поради хвърлянето на тази нечиста мисъл, трябва да се направи някоя ограда, щото всички тези лоши мисли да се отблъснат. Някои от вас ще почувстват някой път известни неразположения на духа, един отпадък. Не може да се молят, не могат да четат. Те са вътрешни състояния. На тях няма да обръщате внимание. Ако нямаш разположение, например гневен си, постави си гърба на слънцето, нищо няма да изгубиш. В каквото положение и да се намираш, отправи ума си към Бога, все таки 50% положението ти ще се подобри, в каквото положение и да се намираш. Сега, разбира се, трябва да се организират учениците и ученичките взаимно да си помагат. Тези два пола в света са фактори на цялата еволюция. Не мислете, че вие, като имате едно ниско схващане за жената, ще може да харосате. Или една жена, която храни най-ниски мисли за мъжа, ще може да се повдигне! Жената, това е един принцип, който съществува и си има своите права и своите задължения. Мъжът, това е принцип, който си има също своите права и задължения. Следователно, на мъжа и жената трябва да се дадат законните права, подобаващото. Аз бих желал, да бъдете в това отношение образцови ученици, не само един към друг, но и към противоположните полове. Да не каже някой мъж: "Вие, жените, нищо не сте!" Да не каже някоя жена: "Вие, мъжете, нищо не сте!" Да не каже някой: "Вие, учениците на школата, жени, нищо не сте!" Непременно се изисква една искреност, едно взаимно почитание. Друг един закон е, че мнозина от вас всеки ден ще бъдете дежурни, ще ви поставят на един дисхармоничен пост.
Един българин отива в Америка и търси работа. Намерил един американец, който го поканил да служи при него. Българинът се зарадвал. Американецът му показал клозета и му казва: "Ще го умиеш!" Първия ден българинът умил клозета, но втория ден казал: "Аз не мия такива американски клозети!" Този българин после казвал: "Аз не умих клозета, оставих тази работа, но после, по-големи бели ме нападнаха." Българинът можеше да мие клозета няколко месеца и след това, може би, щеше да вземе по-добра работа. Често пъти в света ще изпаднете в едно положение, при което може да се спънете. Да допуснем, че си учител. Изисква се едно хубаво разположение. Трябва да си магнетичен, за да те обичат децата. Ако умът ти е смутен, какво впечатление ще направиш на тези деца?
Трябва да си любезен, разположен, какъвто и да бъдеш, чиновник или какъвто и да било, трябва да се употреби воля. Животът не е тъй хармоничен. Сега се изисква една силна и разумна воля, за да може да се бориш с недъзите, които съществуват. Тези неща не са най-големите спънки. Онзи ден ви говорих за любовта към Бога, за Божествената Любов. Вие си казвате: "Божествената Любов е непостижима." Така само се спъвате. Божествената Любов е постижима. С Бога ти дълго време няма да може да разговаряш, но една аудиенция от една секунда ще може да имаш. Това е достатъчно. Той ще каже малко, но от това ще има велики резултати. Той ще ти каже: "Търпи. Твоите работи ще се уредят." Но това е достатъчно. Ти ще си кажеш: "Господ ми каза това, аз ще търпя." Щом започнеш да търпиш, умът ти почне да работи. Ще имаш смисъл в живота. Та, ще си турим една цел, именно, любов към Бога. И когато ние намерим Бога, когато влезем във връзка с Него, тогаз ние ще Го познаем. Само като познаем Бога, ние ще познаем своите ближни. Сега някои казват: "Като познаем своите ближни, ние ще познаем Бога." Аз не разбирам така. Само когато познаем Бога, ние ще познаем ближните си. Така говори Новото Учение.
Да направите сега едно упражнение. (Направи се упражнението.) Поставя се лявата ръка отпред вляво, с пръсти, обърнати нагоре и отдалечени един от друг. Дясната ръка се поставя над лявата с пръстите, обърнати надолу, при което съответните пръсти на дясната и лявата ръка се допираха. В такова положение се прочете Добрата молитва. След това се направи обратно с ръцете – лявата ръка се постави в същото положение върху дясната и тогава се прочете Отче наш. След това двете ръце се съединиха със съответните пръсти отпред, малко дъгообразно. В такова положение на ръцете се произнесе следното:
Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов.
Няма Мъдрост като Божията Мъдрост. Само Божията Мъдрост е Мъдрост.
Няма Истина като Божията Истина. Само Божията Истина е Истина.
Ще направим един опит. Някои от вас са учители, някои от вас са чиновници и пр. Ще направим с тях един опит. Турците казват: "Денемеси бадевадър" ("Опитът е без пари"). Това упражнение с ръцете ще правите веднъж в седмицата, сутрин и вечер. Ще се концентрирате. Ще наблюдавате, какви резултати ще даде. Всеки ще прави опита отделно, сам. Вашият обективен ум е много буден. Той ви инканира*. Той си казва: "Ти си стар човек, свършил си университета, 44-годишен си, с това ли ще се занимаваш?" Ти ще кажеш на този ум: "Аз знам от тебе повече. Аз ще ти докажа, че зная повече." Ще му кажеш: "Ако ти си много учен, кажи ми, колко атома има вътре в слънцето." Понеже той ти казва, че всичко знае, ти ще му кажеш: "Я ми изчисли квадратурата на кръга." Ти ще му кажеш: "Ти като не знаеш, мълчи там." Дай му мъчна задача, да мълчи. "Я ми кажи, преди десет години, в днешния ден какво правих аз?" Тури го в затруднение. Да те познае, че ти си умен. Защото, като познае слабата ви страна, ще ви казва: "Това не прави, онова не прави!" А после ще ти казва, какво да правиш. В Писанието това се казва "плътта". Този обективен ум ти казва: "Ти, като си вдигнеш ръцете нагоре, светия ли ще станеш?" Ако мижиш, ще ти каже: "С мижене ли ще напреднеш?" Каквото и да правиш, ще те критикува. Ако седнеш, пак ще те критикува.
10 септември 1923 г., понеделник, 18 ч.
София
Беседа, държана на 26 братя
- сладолед
- отрича