ЛЮБОВТА
Из гл. 13 от I Коринтяном
1 НАДЕЖДАТА – това е настоящето – близко бъдеще. ВЯРАТА – това е бъдещето – далечно бъдеще. ЛЮБОВТА – съединява настоящето с бъдещето – настояще реализирано.
2 Божията любов оставя човек свободен, да се развива сам, като му дава всички добри условия. За нашата работа се следи по плода, който ще получим – контролът е нашата съвест.
3 Человек, който има Любов, е всесилен, непобедим.
4 ЗЛОТО – без него не може, всякога и във всякой человек трябва да го има. Злото за душата има същото назначение, каквото жлъчката за тялото на човека. Злото е полезно за человека, когато не бездействува, а работи, ако бездействува, то ни разлага, ако работи, то ни учи. Затова страданията са учител за човека. Злото трябва да побеждаваме с добро. Имаме ли зла мисъл, веднага да противопоставяме на нея добра – ето работа на злото. Тук вече се явява необходимост от смелост и решителност. Със знания трябва да побеждаваме злото, но не и да се възгордяваме с тях.
5 Вътрешните блага в человека придобиват всякога и вънкашните – обратното обаче никога не бива.
6 Миналото на человека е неговото тяло, огледай се в себе си и ще се познаеш. За миналото никога да не мислим.
7 Бъдещето се определя от настоящето каквото сега сме турили в нашия живот, това ще бъде и нашето бъдеще, или все едно каквото посеем, това ще жънем.
8 Человек се повдига със самопожертвувание – така Христос направи за спасение на человечеството – да вървим и ний по същия път.
9 БЛАГОГОВЕНИЕТО – това е центърът на живота – едничката способност да видим Бога на прозореца, през който ще гледаме.
10 МИЛОСЪРДИЕТО – това е чистилището За Бога се казва, че е човеколюбив.
11 Плътта, светът и дяволът са учители. Плътта се побеждава с любовта. Светът се побеждава с вярата. И дяволът се побеждава с надеждата.
12 Дълготърпението е силна воля – то побеждава, то е изпитание. Волската търпимост няма воля, ето защо такава имат само слабодушните, боязливите и незнающите.
13. Да придобием Царството Божие – всички останали добрини сами ще ни намерят – те ще ни потърсят. Царството Божие е в нас.
14 Един цар на земята се почита от своя народ, един слуга на Бога се почита от цялото небе.
18 февруари 1910 г., 21 – 22 ч. четвъртък