Науката и възпитанието
8. Материя, сила, ум
1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова материя, сила и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях. 2. Това същество действа в три главни форми, проявява три главни качества, показва три главни свойства: – Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади. – Силата – от движението и количеството на тия центрове. – Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни отношения, които се управляват от постоянни закони. 3. Тези закони работят с математическа точност и последователност за постигането на оная велика цел в природата, която Духът на битието си е поставил. Тази истина не подлежи на никакво съмнение. Науката ни е предоставила многобройни факти от всички области на живота и тези факти говорят много по-ясно и убедително от който и да е философ. 4. И така: – свойствата представляват материята; – качествата – силата; – формите – умът. 5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в него от Първото Начало. 6. Това Начало е: – Духът на живота – вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена; – Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи; – Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство; – Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината. 7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем. 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота. 9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни. 10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?! Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане вечността?! 11. Унесен от видението на тия далечни бъднини, поетът-мъдрец казва: „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и любовта на живота към тебе не е угаснала.”