Лазаре, излез вън!
„Лазаре, излез вън"!*)
„Лазаре, излез вън"! Това изречение има двояк смисъл. Ако кажете на някой ваш познат, или на някой ваш приятел, който ви е дошъл на гости, да излезе вън, той непременно ще се обиди. Кой се обижда? Обижда се само онзи, който разбира буквата на живота, т.е. само материалния живот. Животът има трояк смисъл, или трояко проявление: материален, духовен и Божествен живот. Под „материален живот" разбирам - външното изявление на живота, неговата външна форма, т.е. онзи живот, който всички хора разбират. Няма същество на земята, което да не разбира материалната страна на живота. И най-малките животни разбират тази страна на живота.
Другата страна на живота е духовният живот, който днес претърпява голяма криза. Думата „духовен живот" губи вече своя смисъл. Духовният живот представя капиталист, който е изгубил вече своето положение. Няма да мине много време и тази дума, в български език, окончателно ще изгуби смисъла си. Тя вече е на фалиране. Тъй щото, когато се каже за някой, че е духовен, всички се смеят. Думата „духовен" трябва да се замести със „съзнателен". Казваме „съзнателен човек", вместо „духовен". Когато кажем, че някой човек е съзнателен, това подразбира, че той има съзнание. Също така и думата „нравствен" или „морален човек", в български език, е на фалиране. След време, тази дума напълно ще се замести с думата „икономически условия". И наистина, често слушате да се говори, че „икономическите условия" на живота налагат това, или онова. Тази дума замества думата „нравствен, морален". Следователно, когато кажем, че моралът, нравствеността налага нещо в живота, ние имаме предвид, че икономическите условия на живота го налагат. Това показва, че икономията е стимул в живота. Моралният живот подразбира икономия в постъпките на хората. Кое е по-важно: икономия в живота, или икономия в постъпките? По-важна и по-силна дума е икономията в живота. Третата страна на живота е Божествения живот. Думата „Божествен живот" днес е във възходяща степен. След сто години, тя ще стане обикновена дума, т.е. Божественият живот ще стане обикновен; повечето хора ще водят такъв живот, именно. Днес всички хора се стремят към Божествен живот, защото той печели, а духовният губи. Икономията на живота печели, моралният живот губи. Съзнателният човек печели, духовният губи. Когато двама печелят, а един губи, тогава има култура в света.
Христос каза: „Лазаре, излез вън"! Какво е искал да каже Христос с думите: „излез вън"? Само на съзнателния човек, който мисли и разбира, може да се каже „излез вън"! Безпредметно е, да кажете на камъка, да се махне от мястото си. Безпредметно е, да кажете на дървото, да се отстрани от пътя си. Само на съзнателния човек може да се каже: излез вън, махни се оттук, ела тук, иди там и т.н. Всеки друг, който не разбира и не мисли, като чува тези думи, ще се натъкне на ред противоречия. Следователно, противоречията в живота се дължат на неразбиране на нещата. Много от съвременните хора не познават и не разбират своите интереси. Те не разбират икономията на живота. Те не разбират и съзнателния живот. Много хора гледат на нещата през пръсти, като онзи турски кадия, който могъл да се подкупи с няколко златни монети и с гърне краве масло.
Един богат човек отишъл при този турски кадия, да разгледа делото му. Преди да се разглежда делото, богатият извикал кадията настрана, дал му десет златни монети и казал: Ако решиш делото в моя полза, ще ти донеса едно голямо гърне с краве масло. Кадията не отговорил нищо, но като дошъл ред за делото на богатия, той премрежил очи, направил се, че не чува обратната страна и отсъдил делото в негова полза. Обаче, богатият бил голям скъперник. Когато трябвало да изпрати гърне с масло на кадията, той се поскъпил, досвидяло му и затова, напълнил гърнето със старо, гранясало масло, а отгоре турил само един - два пръста прясно краве масло. Кадията срещнал богатия клиент и го запитал: Защо унижи моето достойнство? За какъв ме мислиш? – Ти сам унижи своето достойнство и то, още като прие парите. Също като кадията, много хора губят достойнството си, когато приемат пари или гърне с краве масло, като подкуп. След това обвиняват другите, че те унижават достойнството им. Кадията казал: Когато взех парите, аз повярвах и в маслото. – Там е погрешката ти. Ти повярва в парите, в гърнето с масло, а в мене не повярва, затова и аз те поставих на изпит, дадох ти добър урок. Ако не бях ти дал парите, ти нямаше да повярваш и в маслото.
Питам: когато хората ви почитат за парите, тази чест, тази почит, на вас ли се пада? На парите е тази почит. Когато ви почитат за науката, за знанието, което имате, тази почит, за вас ли се отнася? Тя се отнася за знанието, което имате. Когато ви почитат за високото обществено положение, което заемате, тази почит се отнася до службата ви, но не и до вас. Когато изгуби парите, знанието, високата си служба, с тях заедно, човек губи и почитта на хората. И като изгуби всичко, той се сърди, обижда се, че хората не го почитат. Такова е било естеството на човека от памти-века. Човек се е обиждал и в рая даже. Докато не бяха съгрешили, Адам и Ева живяха в рая. Щом съгрешиха, Бог ги изпъди от рая, като им каза: „Излезте вън"! Какво спечелиха, като излязоха от рая? Те се изложиха на големи страдания и смърт.
Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън!" Той каза на Лазаря същите думи, каквито Бог каза на Адам и Ева. Думите са същи, но смисълът им е противоположен. Думите, които Бог каза на първите човеци, означават излизане от живота, а тия, които Христос каза на Лазаря, означават влизане, или въвеждане в живота. Лазар беше съзнателен човек - той мислеше, разбираше, чуваше всичко и само чакаше, някой да му каже - да стане и да излезе вън. Той беше жив, затова сполучи, придоби живота. Законът за сполуките в живота има две страни. От човека зависи, коя от двете страни ще хване. Мнозина изискват, от живота или природата, всичко. Те очакват всичко наготово. Други пък, работят, правят усилия и по този начин, предразполагат природата да им даде това, което са заслужили. Първите седят на едно място, нищо не работят, никакви усилия не правят, а след това се чудят, защо нещата не стават тъй, както ги желаят. Те постъпват според разбиранията на турците, които казват: „Ако е късмет, при краката ми да дойде!" Правило е: всеки сам да се стреми да постигне своите копнежи и идеали. Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън"! След това, Той застана пред гроба и следеше, какво ще направи Лазар. Трябваше ли Лазар да чака, да дойдат хора, да го дигнат за ръцете и краката, и така да го изнесат вън? Ако очакваше на хората, Лазар и до днес щеше да лежи в гроба. Сега и вие се намирате при неблагоприятни условия в живота, и Христос казва: „Излезте вън!" Трябва ли, след като чуете тези думи, да кажете: Господи, извади ме от гроба, извади ме от неблагоприятните условия на моя живот. Кой извади Лазаря от гроба? Той сам излезе. Други го туриха в гроба, но той сам излезе вън. Значи, други ще ви поставят в мъчнотиите, а вие сами трябва да излезете от тях. Ако очаквате на онзи, който ви е поставил в мъчнотиите, той сам да дойде и ви извади от тях, дълго време ще чакате. Чуете ли гласа на Христа, Който ви казва: да излезете вън, веднага излезте, момент не губете след Неговите думи. Христос каза на Лазаря, да излезе вън, и той сам излезе.
И тъй, чуете ли гласа на Христа, който ви казва, да излезете вън, веднага трябва да излезете. Вие не трябва да мязате на онези деца, които се сърдят на майка си и на баща си и изискват от тях, те да им се молят, да ги карат да ядат и т.н. Някоя майка казва на детето си: Излез вън! То излиза вън, но се обижда, не иска вече да влезе, накърнило се неговото достойнство. И това дете седи вън, чака да дойдат майка му, баща му, да го викат, да влезе вътре да яде, да спи. Отде се яви това достойнство, това голямо величие в малкото дете, че не иска само да влезе, докато не дойдат при него родителите му, да го увещават? И родителите трябва да преговарят с детето, да водят ред дипломатически отношения, докато най-после го заставят да влезе вътре и да яде. С това, детето иска да им каже: Знаете ли, кой съм аз? Може би това дете има право, може би то съзнава, че един ден, ще стане цар, или княз, или друго някакво величие. Възможно е и това, но възможно е, туй дете, един ден да стане и прост овчар, или говедар. Няма защо това дете да изисква почит от родителите си, преди още да е станало някакво величие. При това, ако детето е величие и родителите му, от които е дошло, не са по-малки величия от него. Тогава, кой пред кого трябва да отстъпва? Все-таки, малкото величие, днес се нуждае от грижите и помощта на по-големите величия.
„Лазаре, излез вън!" Кой и какъв беше Лазар? Защо Христос отиде, именно, при гроба на Лазаря, а не отиде на други гробове, да вика мъртвите да излязат вън? По това време, в Израил имаше само един човек, който, след като умря, още можеше да чува и да разбира, какво му се говори отвън. Този човек беше Лазар. В цялата еврейска история, от времето на Аврама до идването на Христа, само един евреин имаше способността и след смъртта си, да чува и да разбира, какво му се говори. Това състояние окултистите наричат „четвърто посвещение". Когато Христос дойде на земята, Той искаше да провери този закон, затова отиде при гроба на Лазаря и извика: „Лазаре, излез вън!" И действително, в отговор на тези думи, Лазар излезе от гроба. Които не разбират този закон, ще кажат, че тази работа била нагласена. Как я нагласили? Христос казал на Лазаря, да се престори на умрял, да преседи в гроба четири деня и когато Той дойде и го извика, да излезе вън. С това, те ще убедят хората, че Христос може да възкресява мъртви. По този начин, именно, съвременните хора обясняват чудесата. Ако разсъждавате така, тогава всички философски и научни твърдения могат да се поставят на подобна критика. Някой астроном погледнал през своя телескоп и видял нещо на слънцето. Веднага всички вестници пишат, че еди-кой си учен, след ред изчисления, доказал, че на слънцето ставали някакви промени. Всички хора вярват в твърденията на този учен. Обаче, не се минава много време, дохожда втори учен, който опровергава първия и дава някакви нови изчисления. Хората и на него вярват. След този учен идва трети, който опровергава втория. На кого да вярват хората? Не, това още не е истинска наука. От хиляди години насам, хората все за слънцето говорят, изнасят ред научни теории, но нито една от тях, не е дала още положителни данни, какво е слънцето, има ли живот на него, или няма. Някои учени казват, че на слънцето има огън. Ако в огнището на някоя къща има огън, какво показва това? Живот има в тази къща. Щом огънят на огнището изгасне и животът в тази къща изчезва. Учените пък, казват точно обратното: понеже на слънцето има огън, според тях, живот на слънцето отсъства, т.е. там няма живот. Учените твърдят още, че Венера била обвита с много гъста материя, с гъста атмосфера. При това, всички виждат, че тази планета издава ярка светлина. Питам: как е възможно, една планета, като Венера, да бъде обвита с такава гъста атмосфера, а да издава толкова голяма светлина? Отде иде тази светлина на Венера? Значи, твърдението на тия учени, не може да се приеме за истинно.
Казвам: има известни проблеми, които тепърва трябва да се проучват. Ако съвременните учени и досега още не знаят, в какво състояние се намират слънцето, планетите, дори и самата земя, на която живеят, каква е тази наука? Някои учени твърдят, че в земята има огън, други отричат това. Каквото и да се говори, факт е, че в земята има огън. Тя има 54 комина, през които излизат газовете и течностите, образувани от този огън. Тези комини имат отвори, широки по няколко километра в диаметър. Учените наричат тези комини - вулкани. В това отношение, земята представя голям параход, с 54 комина. Този параход се движи в пространството, отива някъде. Учените казват, че земята се върти около слънцето. Според мене, земята не се върти около слънцето, но слънцето се върти около себе си. Земята се върти около себе си, но и слънцето, също така, я върти около себе си, играе си с нея. Това са научни въпроси, върху които няма да се спирам.
Колкото и да избягват противоречията, съвременните хора постоянно се натъкват на тях. Например, в обикновената математика се казва, че 2 X 2 е четири, обаче, в живата математика 2 X 2 не е четири. Ето едно противоречие. В живата математика, числото едно, единицата, се е явила при създаването на мъжа, на мъжкия принцип в света, а числото две, двойката – при създаването на жената, на женския принцип. Като казвам, че 2 Х 2 не е четири, имам предвид следната идея: невъзможно е да умножите две жени на още две и да получите четири. Да умножите две жени на още две, значи, да ги умножите на техните мъже. Тъй щото, 2 X 2 не дава четири, защото подразбира двама мъже и две жени, събрани на едно място. В обикновената математика 2 X 2 = 4, т.е. два килограма ориз по два килограма, правят четири килограма ориз. Които не са запознати с философията на живата математика, казват: Ние не се интересуваме от такива дълбоки, отвлечени въпроси; ние се интересуваме от реални въпроси. – Кое е реалното в живота? Реално е само това, което не се мени. Следователно, ако човек искрено търси реалното в живота, това ни най-малко не подразбира, онова реално, което обикновените хора разбират. Положителните мисли и чувства, които човек търси, не трябва да се менят, но трябва да оставят траен отпечатък, сигурен капитал в него. Ако една ваша мисъл, или едно ваше чувство ви напуснат след четири – пет хиляди години, могат ли, те, да се нарекат реални? Ако днес вярвате в Бога и сте готови, всичко да жертвате за Него, а утре се откажете от веруюто си, реално ли е това верую? Истинско, положително верую е онова, с което, като с добре устроен кораб, можете да преплавате океана. Истинско верую е това, на което, при всички условия в живота, може да се разчита. От памти-века и до днес още, хората страдат от вътрешна илюзия, че тук или там някъде, ще намерят реалното в живота и продължават да го търсят. По този начин, те се отдалечават от правия смисъл на живота и поставят всички неща в него, на абсолютно нереална основа. Съвременните хора имат много вярвания, но няма да мине много време, и те ще се разочароват в своите вярвания. Това не показва, че в техните вярвания няма нищо реално, но често, тази реалност се помрачава от привидните, от преходните неща в живота.
Представете си, че пред вас седи отворена, книгата на мъдростта и цели десет години, вие я държите непрелистена, потънала в прах. Тя ще се покрие отгоре с прах и вие не ще можете да четете от нея. Следователно, необикновената книга на мъдростта, ще стане отгоре обикновена. Също така и в живота на хората е написано нещо необикновено, но понеже, те изнасят своите мисли и чувства на открито, те се покриват с прах и стават обикновени. Тази е причината, поради която, красивото, възвишеното, дето е написано в съзнанието на човека, изгубва своя смисъл. При това положение, човек постепенно губи своята памет, своите прави разбирания за живота, докато един ден, дойде до пълно отчаяние. Понякога, хората мислят, че ще станат гениални, но като дойдат до 45–50 годишна възраст и видят, че не са постигнали това, те се отчайват и казват: От нас нищо не може да излезе. Питам: кое от двете вярвания е право? Едно е вярното: има нещо красиво написано в човешкото съзнание, но то трябва да се разработва.
След всичко това, хората започват да мислят, че със смъртта на човека, всичко се свършва. Кой от вас е ходил на онзи свят, или, кой е проникнал във вечността, да знае, че като умре човек, всичко с него се свършва? Това е вярно физиологически, т.е., че след като умре човек, сърцето му престава да бие. Обаче, клетките на същото това сърце, което е престанало да пулсира и което се е разложило вече, свободно живеят в пространството. Също така и клетките на мозъка, на дробовете, на всички удове, продължават своя живот и след смъртта на човека. Значи, след смъртта си, човек не умира, но продължава още да живее, при което, заема по-голям обем и се храни със съвсем други мисли и чувства от тия, които е имал по-рано. Той не живее вече с куклички и с кончета, с които е играл като малко момиченце или момченце. Какво представят куклите за голямата мома, която има вече възлюбен на своето сърце? Какво представят кончетата за големия момък, който има възлюбена на своето сърце? Кое е по-добро за младия момък: да възседне жив кон и да се разхожда с него, дето пожелае, или да възседне едно мъртво конче, както е правил в детинството си и да не може, с него да мръдне крачка напред или назад? Кое дете е по-реално: живото дете, което плаче, сърди се, вика, иска това-онова, но има условия в себе си, да расте и да се развива; или онази кукла, която нито плаче, нито се сърди, нито яде, но не може да расте и да се развива? Кое малко момиченце е чуло гласа на своята кукла? Има кукли, които плачат, които отварят и затварят очите си, но това става по принуждение, а не доброволно. Онези, които не разбират живота, природата ги залъгва с кукли и с кончета, като малките момченца и момиченца; а онези, които разбират живота, природата ги учи, праща ги на училище. Следователно, природата залъгва простите; любознателните учи, а на даровитите, на мъдрите поверява своите тайни.
„Лазаре, излез вън"! С тия думи Христос възкреси Лазаря, защото той беше единственият човек, по това време в Израиля, който беше минал четвъртото посвещение. В прочетената глава се казва, че Лазар имал две сестри, Марта и Мария. Казва се, че Христос обичал Марта и сестра й Мария, и Лазаря. Умна била Марта, макар че, под името „Марта" се разбира човек, който се занимава с физически, с домашни работи. Христос обича умни, а не глупави хора. Когато чу Христовите думи „Лазаре, излез вън" – Лазар веднага излезе от гроба, т.е. върна се от онзи свят. Лазар беше тръгнал по работа за другия свят, но когато Христос го извика, той веднага се върна и каза: Господи, какво искаш? Каквото ми заповядаш, ще направя. Ако трябва, известно време още да остана на земята, ще изпълня волята Ти. – Кой човек, след като е тръгнал за небето, чуе гласа на Бога, Който му повелява, да остане на работа на земята, би останал? Докато беше в гроба, очите на Лазаря бяха привързани с кърпа. Тази кърпа, на очите на Лазаря, напомня Темида, богиня на правосъдието, която някои художници рисуват със затворени очи; това те тълкуват с обстоятелството, че очите й непременно трябвало да бъдат затворени, за да не вижда, какво се върши по света. Питам: какво е това правосъдие, чиято богиня е със затворени очи? Според мене, богинята на съдбата, богинята на правосъдието, не само, че не трябва да бъде със затворени очи, но тя трябва да има четири очи. Какво означават затворените очи? Когато покажат пред съдията кесия със златни монети, той превързва очите си и със затворени очи, да не вижда очи в очи правдата, започва да разглежда делото и казва: Този човек не е виновен и трябва да се освободи. Значи, когато в ръцете на съдията турят златни монети, той разглежда делото със затворени очи; когато нищо не турят в ръцете му, той разглежда делото с отворени очи. Това показва, че съдбата, която хората сами си определят, коренно се различава от Божествената съдба, от Божествената Правда. Когато човек направи някаква погрешка, или някакво престъпление според Божията Правда, той сам се съди, не чака други да го съдят. И при това положение, ако, според тази Висша Правда, му се наложи петгодишен затвор наказание, той сам, ще го увеличи на десет. Божията Правда смекчава наказанието, а човек сам го увеличава. Такъв човек има будна съвест. Ако този човек направи някакво добро, според Висшата Правда, той трябва да получи известно възнаграждение.
Съвременната съдба, или правосъдието на съвременните хора се отнася само до престъпленията им. Например, ако някой човек направи едно престъпление, веднага идват стражари, хващат го, турят го в затвор и против него се завежда дело. Обаче, ако направи някакво добро, никой не го търси, да му даде известно възнаграждение. За да бъде съдбата правилна, трябва да съществуват съдилища и за добрите, и за лошите хора. Щом някой праведен човек извърши едно добро дело, веднага трябва да го уловят, да го затворят, докато се заведе дело против него. В съда ще се явят адвокати да разискват, в какво се заключава доброто, което е направил и с оглед на него ще решат, какво възнаграждение да му се наложи: дали къща да му се направи, дали пенсия да му се отпусне и т.н. И в сегашните държави се спазват тия закони. Ако някой гражданин има големи заслуги към държавата, последната му определя пенсия в известен размер, или го възнаграждава по друг начин. Това е един сериозен въпрос и ако хората не разбират смисъла на тия неща, могат да извадят криви заключения. Едно е важно за човежа: да се вслушва в гласа на природата. Защо? Защото природата е първият фактор, който действа върху душите на хората. Когато иска да въздейства върху някоя душа, Бог си служи с природата. Друг важен фактор в живота е човешката душа, която представя вътрешната негова природа. Природата и душата са два живи, вечни принципа, които работят всякога заедно и помагат, както на човека, така и на всички около него. Когато човек пожелае да се разшири като природата, от една страна, и като Бога, от друга страна, ражда се грехът, създават се погрешките. Защо става така? Защото човек не разполага с такава разумност, с такива знания, с каквито природата оперира.
Ще приведа един пример, да видите, защо хората грешат. Един гръцки поп живял заедно с един светия. Той обичал масло и често си купувал, но виждало му се, че маслото скоро се свършвало и мислил, че светията го яде, скрито от него. Затова, попът решил да избяга от светията. Преди да се раздели с попа, светията намислил да му даде един добър урок и затова, тръгнал заедно с него на път. Като вървели известно време, те замръкнали и трябвало да се отбият в някой дом, да пренощуват. Домакинята посрещнала приветливо гостите и се обърнала към светията с думите: Детето ми е болно. Моля ви, да му помогнете. – Добре, ще се опитам да го излекувам. Донесете едно корито с чиста гореща вода, донесете и детето и излезте вън. Светията затворил вратата и започнал своята работа. Свещеникът останал при него на работа и наблюдавал, какво ще прави. Светията взел нож и отрязал ръцете и краката на детето. После, разпрал корема, извадил всички органи навън и ги измил, изчистил добре. Като изчистил цялата вътрешност на детето, той започнал да събира всички части от тялото му, да ги поставя, всяка на своето място. Като видял всичко това, свещеникът се уплашил и си помислил: Каква е тази работа? Докато исках да се освободя от една неприятност, нападнах на друга. Не зная, как да изляза вън, да не ме държат отговорен за това, което светията върши. Той се озъртал, поглеждал към вратата, дано някак се отвори, че да излезе вън. В това време, светията поставил всички части, от тялото на детето, на мястото им, духнал два пъти и детето се съживило, но вече здраво и весело. Като видял всичко това, свещеникът си казал: Доволен съм сега, че научих поне един занаят. Отсега нататък няма вече беднотия, няма папазство, лесно ще печеля. За тази цел, той се обърнал към светията и му казал: Имам писмо от домашните ми, викат ме в село по една важна работа, трябва да си отида. Той излъгал светията, но лъжата му била явна; той искал да тръгне на печалба с новия си занаят. Сбогувал се със светията и поел сам пътя. Като дошъл до най-близкото село, отбил се и потропал на една от крайните къщи. Излязла домакинята на къщата и той я запитал: Имате ли болно дете? – Имаме. – Дайте го, аз мога да лекувам. Майката донесла детето и го оставила на разположение на свещеника. – Дайте сега коритото с чиста гореща вода. Майката донесла всичко, каквото свещеникът искал и излязла вън. Като останал сам в стаята, той пристъпил към операцията по същия начин, както постъпил и светията - взел ножа и отрязал ръцете и краката на детето; после, рззпорил корема, извадил червата навън и всички тия части, измил внимателно с гореща вода. След това, започнал да поставя всяка част на своето място. Каква била изненадата му, когато видял, че частите не прилепвали към тялото. В ужаса, в който изпаднал, той си спомнил последните думи на светията: Синко, когато се намериш в някакво затруднение, обърни се към мене, аз ще ти помогна. Той започнал да вика на помощ светията, да го избави от това трудно положение.
И съвременните хора често изпадат в положението на този гръцки свещеник. Като виждат, какво прави природата, те искат да й подражават. Започват и те да режат ръцете и краката на болното дете, вадят червата му, измиват ги с гореща вода, но после, тия удове не се залепват. Лепят ръцете, лепят краката, но нищо не постигат – детето остава нарязано на парчета. Тогава те се обръщат към този, към онзи светия, да им дойде на помощ. Хората трябва да знаят, че това, което природата върши, те, по никой начин, не могат да направят. Те нямат ония знания, с които природата разполага. Защо нямат тези знания? Защото са се отделили от Бога. Тяхната вяра не е абсолютна, не е положителна. Те вярват в себе си, но и тази вяра не е положителна. Природата поставя всеки човек на изпит, да види, доколко той може да издържа страданията в живота
Един французки офицер се подложил на един опит, да види, колко може да издържа на страдания. Кое му дало повод да направи този опит? По това време, във Франция бил издаден някакъв закон, според който, всеки, нежелаещ да се подчини на този закон, щял да бъде строго наказан. Този офицер не искал да се подчини на закона и предварително знаел, че ще бъде строго наказан. За да се увери в силите си, той намислил да се подложи на такъв опит, от който да види, ще може ли да издържи на наказанието, което държавата щяла да му наложи, или няма да може. За тази цел, той извикал един от своите приятели и му казал: Вземи сабята си и с тъпия край ме удряй, но не приятелски, а като че биеш голям престъпник. Ще удряш, докато ти кажа да спреш. Приятелят му го погледнал и си помислил: Да не е мръднала дъската на този човек? – Ти направи това, за което те моля, а после ще ти разкажа, кое ме кара да правя този опит. Приятелят му взел сабята и започнал силно да удря. Като го ударил известно число пъти, офицерът казал: Достатъчно! След това, станал от земята, изтърсил праха от дрехите си, съвършено спокойно, като че нищо не е било и започнал да разправя, защо се подложил на този опит.
Питам: колко души такива познавате, които, след толкова много удари, могат сами да станат от земята, да изтърсят дрехите си от праха и да започнат да се разговарят с приятеля си, като че нищо не се е случило с тях? Ако накажат някого от вас по този начин, той ще се обезсили, ще започне да се оплаква, че го осакатили, че го онеправдали и т.н. Геройство ли е това? Истински герой е онзи, който може да търкули на земята всеки, който, без причина, се хвърля върху него, да го бие.
Няколко души отишли, един ден, при един светия, да го бият. Първият дошъл при светията, ударил го един път, но сам той се обезсилил и паднал на земята. Дошъл вторият, ударил три пъти светията, но скоро след това се повалил на земята. Дошъл третият, ударил няколко пъти светията, но и той паднал на земята. Така се изредили десетина души, но като дошъл ред на последния, той казал: Който иска, нека дойде да бие този човек. Аз се отказвам от тази работа. Тогава светията ги запитал: Има ли още някой да ме бие? Втори път, ще биете ли светия?
Какво правят съвременните хора, при подобни случаи? Достатъчно е, само да докоснат един човек, за да започне да вика, да плаче. Той се обръща към Господа и пита: Де си, Господи, не виждаш ли страданията ми? – Празна работа е тази, казва Бог. Защо ме търсите вън някъде? Аз съм вътре във вас. Потърпете още малко! Когато бият човека, заедно с него бият и Господа, Който е в него, но Той казва: „Имай търпение да понесеш и това страдание!" Хората не могат да носят страданията, защото мислят, че Бог е далеч някъде, на небето, в другите светове. Обаче, едно трябва да знаете: Никой не може да бие човека, в когото Бог живее. Който вдигне ръка върху този, в когото Бог живее, той ще се търкули на земята. Когато биха Апостолите, те излязоха радостни и весели. Също така и мъчениците носеха страданията си с радост. Те не усещаха почти никакви болки и страдания, но който ги бие, отпосле, той изпитва страдания. Не е лесно да се бие светия. Няма случай, когато някой да е ударил светия и да не е пострадал. Да вдигнеш ръка върху светия, това значи, да вдигнеш ръка върху Господа. Който е вдигнал ръка против Господа, той е останал със суха ръка. Който е ритал с крак Господа, той е останал със сух крак. Който е казал лоша дума против Господа, той е останал със сух език. Законът е безпощаден. Не е позволено, нито да се каже лоша дума против Господа, нито да се посегне върху Него. Да биете Господа, това е равносилно, да влезете сред океана и да биете с пръчка водата. Ако сте на брега, оттам можете да биете водата с пръчка, но невъзможно е, да влезете сред океана и да биете водата с пръчка.
„Лазаре, излез вън!" Вяра се изисква от хората. Вярата се заключава във веруюто, което хората имат. Например, някой казва, че Господ му говорил. – Господ му говорил, а той е последен сиромах и се оплаква от положението си. Господ му говорил, а боледува. Господ му говорил, а работите му не вървят добре. Каква е тази вяра? Господ му говорил, но той не слуша този глас. По-право, той говори на Господа, но Господ не му отговаря. Това, което хората наричат "разговор с Бога", не е нищо друго, освен отглас на тяхното съзнание. Запитвам тези, които казват, че Бог им говорил, какъв е Божият глас и те казват, че бил като техния. Не, Божият глас не е като човешкия. В гласа на Бога има нещо особено. Той е глас на Вечността, глас на Абсолютното. Който, веднъж само, е чул Божия глас, той никога няма да го забрави. Някой казва: Господ ми говори всеки ден. – Възможно е; обаче, аз зная, че Господ говореше всеки ден само на Адама, когато беше в рая. Тъй щото, всички ония, които казват, че Бог всеки ден им говори, те трябва да са в рая. Според мене, те сами си говорят. Някой седи, мисли и се запитва: Слушай, от тебе човек ще стане ли? – Ще стане. – Ще ликвидираш ли някога със сиромашията? – Ще ликвидирам. Аз съм слушал хора, които, сами със себе си се разговарят. Ако вярват в духове, те ще кажат, че духовете им говорят. Ако са религиозни, ще кажат, че Бог им говори. Не, Бог не говори на хората. При това, сегашните хора нямат още онези органи, чрез които, да възприемат Божия глас направо. За да се възприеме енергията от Божия глас, той трябва да мине през девет сфери, т.е. през девет превода. Не се разбира лесно този глас! Вземете, например, стиха от Евангелието: „Любете враговете си!" Не е лесно да се разбере този стих. В какво седи мъчнотията на разбирането? Как ще обичате човека, който ви е ограбил, който е изгорил къщата ви и направил ред още пакости? От Божествено гледище, този човек ви е направил голямо добро: той изгорил старата ви къща, за да направи нова. Той взел книжните ви пари, за да ги смени със златни. Така трябва да гледате на враговете си. Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели. Кой може да повярва в това? Едва ли ще се намери един човек, който може да повярва на думите ми. Ако се намери такъв, той непременно ще бъде Лазар. Това не значи, че нямате вяра, но вие още не сте дошли до онази фаза, когато, както и да ви посрещне онзи, който ви обича, да не се съблазните.
Вярата на съвременните хора почива, повече, на материална почва. Ако един ден, мъжът на някоя жена не окаже към нея това внимание, което всеки ден й оказва, тя веднага ще се усъмни, ще помисли, че той е харесал друга някоя. Среща един човек свой приятел, който му дължи някаква сума, но приятелят му се превива от болки в стомаха, не иска да се спира с никого, търси лекар, да му даде първа помощ. – Защо бягаш от мене? Не се стеснявай, парите сега не ми трябват, аз искам да те видя, да си поговорим малко. – Човекът се превива от болки, не може да се изправи, а той му говори за някакви пари и задължения. Питам: при такива разбирания, може ли да съществува приятелство между хората? За да има приятелски отношения между хората, нуждите им не трябва да зависят от окръжаващите, но от природата. Човек има нужда от въздух. Трябва ли, той да очаква на приятеля си, да му вдъхне въздух в устата? Какъв въздух ще бъде този? Като казвам, че не трябва да очаквате на хората и да не се нуждаете от тях, имам предвид, че сами трябва да приемате въздуха, направо от природата. Какво ще спечелите от въздух, който, веднъж е бил в дробовете, или най-малко, в устата на някой човек? Не, човек трябва да бъде направо свързан с природата! Обаче, природата спазва великия закон на икономията и, за да не хаби своята енергия, тя е създала човешката реч. Следователно, като говори човек, с нечистия въздух заедно, излизат навън чисти думи, които го дезинфекцират. Ако устата на някой човек мирише, той трябва да каже на събеседника си: Моля ти се, стой на известно разстояние от мене и слушай само думите, които излизат от устата ми, но въздухът недей мириса.
И тъй, отношенията, които съществуват между хората, трябва да почиват на идейна база. Това, което те хранят в своите чувства и мисли, едни към други, е реалното, а не хлябът, който си дават. Хлябът, който давате на човека, може да го ползва дотолкова, доколкото е проникнат от хубави и чисти мисли и чувства. Ако всичко, което хората вършат и говорят, е проникнато от Божествената Любов, болните около тях лесно ще оздравяват, неразположените ще придобиват разположение. Това може да не стане изведнъж, но постепенно.
„Лазаре, излез вън!" Когато Лазар чу Христовите думи, той веднага отговори: „Чувам, Господи"! Христос продължи по-нататък: „Махнете превръзките му"! Това значи - освободете го от мъчнотиите на живота! И тъй, първо, човек трябва да повярва в себе си, в гласа, който отвътре му говори. Някой заболява и вика лекар, да му помогне. Лекарят казва: След 24 часа ти ще заминеш за онзи свят. Ако повярва в думите на лекаря, той наистина ще замине. Но, в такъв случай, в човека винаги заговаря вътрешният глас, който казва: Ти ще оздравееш. – Повярвайте на този глас! Казвате: Какво трябва да правя? – Стани от леглото си и излез вън! Преди години, в Америка е станало такова чудо. Една жена, американка, боледувала цели 12 години. Лекарите, които я гледали през това време, се произнесли, че тя няма да оздравее и завинаги ще остане инвалид. Един ден, в ръцете на тази жена попаднала една книга, наскоро излязла от печат, за „силата на внушението и лекуване чрез внушение" и тя внимателно я прочела. Скоро след това, тя чула в себе си тих глас, да й говори: Стани от леглото си! Тя веднага станала и се почувствала здрава. С тази жена станало същото, каквото и с Лазаря. С всички хора може да се случи същото, но те трябва да се освободят от ония съмнения, подозрения, недоверия, които днес пълнят умовете и сърцата им. Като чуят вътрешния глас да им говори, те казват: Дали Господ ни говори, или така ни се струва? Гласът на Господа не мяза на никой друг глас: нито на майка ти, нито на баща ти, нито на приятеля ти. Който чуе гласа на Бога в себе си, той изпитва свещен трепет в душата си; този трепет му дава подтик, импулс да върви напред. Подчини се на този подтик! Той е като пламъка на кибритената клечка, която е в сила да разгори и най-дебелите дърва. От малката клечка кибрит се произвежда цял пожар. Такова нещо е Божественият глас. От малка искра той създава цял пожар.
Всички велики, учени и идейни хора са слушали, в себе си, този глас и са се подчинявали на него. Откритията на учените, на великите хора не се дължат на тях. Всяко откритие не е нищо друго, освен Божествена идея, която е проникнала в ума на някой учен и той я е възприел, и изнесъл на света. Заслугата на този учен се заключава само в това, че той е насочил мисълта си в дадено направление и оттам е получил нужната светлина. И наистина, ние виждаме, че след дълги усилия, след упорита работа върху известни въпроси, ученият дохожда, най-после, до някакво откритие. Този учен не казва на хората, че е получил откровение отгоре, защото ще го нарекат смахнат, побъркан, но той казва: След дълга и упорита работа върху еди-кой си въпрос, най-после, аз дойдох до известни научни заключения. След всичко това, хората наричат този човек "учен".
Като четете разни теории в науката, вие се произнасяте: Тази теория е материалистическа, този учен е материалист и т.н. Кой човек е материалист? Влизате в една гостилница и срещу вас излиза гостилничарят, човек, пълен с благоутробие, с лице кръгло, като месечина, с весели, засмени очи и казва: Заповядайте, господине! Какво обичате? Вие туряте на масата златна монета и започвате да гледате в листа, какво е приготвено за ядене. Като види златната монета, гостилничарят още повече се вдъхновява и започва да обикаля около вас, иска да ви услужи, както трябва. Защо? Златната монета го привлича. Това значи, материалист човек. Трявбва ли да говорите на този човек? Достатъчно е да му покажете монетата, за да ви разбере. Той разбира цената на златото и го различава от другите метали. Ако, вместо златна монета, вие извадите една медна или никелова монета и я сложите на масата, гостилничарят веднага ще каже: Излез вън! – Защо? – Кесията ти е празна. – Влез вътре! – Защо? – Кесията ти е пълна. „Лазаре, излез вън"! Когато влезе в гроба, кесията на Лазаря беше пълна. Когато изпразни кесията си, Христос дойде пред гроба му и каза: „Излез вън!" Това значи: няма ядене и пиене, няма вече слава и почести от хората. Лазар трябваше да се освободи от всички връзки, от всички недъзи и заблуждения, и да излезе вън. Следователно, докато не се освободите от всички суеверия, от всички научни и религиозни заблуждения, вие не можете да излезете от гроба. Казвате: Виновни ли сме за своите слабости и недъзи, които, по наследство, носим от своите майки и бащи? – Ако дядо ти и прадядо ти, преди четири поколения, са пили, трябва ли ти, днес, да станеш пияница и да се оправдаваш с наследствеността? Човек може да изправи своите лоши наследствени черти, както може и да разработи добрите наследствени черти. Той трябва да знае, по какъв начин да работи за изправяне на лошите наследени черти и по какъв начин да разработва добрите. Това, което окултизмът нарича „четвърто посвещение" не е нищо друго, освен задача на човека, да намери начин за изправяне на своите лоши черти, унаследени от неговите родители и прародители. И на светиите е дадена задачата, не да спасят хората, но да ги освободят от лошите им наследствени черти и да ги направят щастливи и безсмъртни.
Същият принцип поддържаше и Христос, като казваше: „Който вярва в мене, той ще придобие живот вечен". За вас е важно, да се освободите от своите лоши черти и да чуете вътрешния глас, който ви казва: „Излез вън!" Питам: докато едно дете не излезе от бащиния си дом, може ли да стане учен човек? Докато не чуе гласа на баща си: „излез вън!" – синът не може да стане учен човек. Бащата казва на сина си: „Излез вън!" – и се нагърбва, с години, да го поддържа в странство, да стане учен човек. Вие сте на висока служба, но тя ви опорочава. Вътрешният глас ви казва: „Излез вън!" Това значи: напусни тази служба! Който послуша този глас и напусне службата си, той ще получи по-висока от първата. Който е получил безсмъртието, той седи по-високо от всички царе или князе на земята. Защо? - Земният цар утре ще умре и ще го детронират, а безсмъртният човек е цар на живота. Той е придобил това, за което царят не може и да мисли. Ще кажете, че това са празни работи, т.е. неща, които днес са непостижими. – Ние не гледаме на нещата като обикновените хора. Ако гледаме на живота като тях, и ние щяхме да бъдем нещастни. Какво ще бъде положението на вярващия, ако, на края на живота си, каже: Дали съм спасен, или не? Следователно, вие трябва да различавате източниците на знанието, да не изпадате в заблуждения. Ще кажете, че и вие слушате гласа на Бога. – Там е въпросът. Този глас коренно се различава от гласа на обикновените хора. Дойде заминалия ви дядо при вас и започва да ви говори: Синко, едно време и аз живях като тебе, но нищо не постигнах. Трябва да се измени този начин на живеене! – Това е гласът на дядо ти. След него ще се изредят баба ти, прабаба ти и всички ще пеят една и съща песен, че някога живели като тебе, но така не се живее. Как трябва да се живее, и те не знаят. След тях ще дойде чичо ти, братовчед ти и като си отидат, ще кажеш: Главата ме заболя от тези приказки. – Това не е Божественият глас. Бог никога не говори на хората така. Човек трябва да дойде до вътрешна опитност, да различава тези гласове от Божествения. Езикът на разумния човек коренно се различава от този, на неразумния. Дойде някой неразумен при вас и казва: Знаеш ли, колко много те обичзм? – Може ли разумен човек да говори така? Разумният никога не говори за любовта. Той знае, че Бог е Любов. Само онзи може да каже, че обича, който постъпва спрямо хората така, както и спрямо себе си. Когато правите добро на себе си, говорите ли си предварително, какво ще направите? Пристъпвате към доброто и нищо повече. Слагате на господаря си да яде и му услужвате. Питате господаря си: Какво желаете, господарю? – Хляб, ядене. – После? – Тури яденето в устата ми! – Доволни ли сте от яденето? – Не съм доволен. – Добре, почакайте малко, ще донеса второ ядене. И така, изреждате едно ядене след друго, докато господарят се задоволи. Господарят заповядва, а аз, който го обичам, изпълнявам с любов, с разположение, без да говоря нещо. Значи, дойде ли някой ваш приятел, на гости в дома ви, вие го поканвате да седне и започвате да му услужвате. Тази е идеалната любов. Такава беше любовта на Христа към Лазаря.
Христос каза: „Лазаре, излез вън!" С тези думи, Христос искаше да каже на Лазаря, че е готов да му услужи. С какво му услужи? Като му върна живота. Лазар пък, мина през четвъртото посвещение, след което беше абсолютно готов, да се подчини на Божествения глас. Ако не беше се подчинил на този глас, Лазар и досега щеше да лежи в гроба. Днес Христос стои пред вашите гробове и казва: „Излезте вън!" Този въпрос стои пред вас и вие сами трябва да го решите. Ако питате този-онзи, какво трябва да правите, да излезете, или не, вие ще останете в гроба, ще пропуснете благоприятните моменти в живота. Когато чу гласа на Христа, Лазар не запита, защо трябва да излезе, как да излезе и т.н. Той разбра смисъла на тия думи и веднага излезе от гроба. Този е човекът на четвъртото посвещение. Когато Павел, който беше в първото си посвещение, чу гласа на Христа, запита: „Кой си ти, дето ме гониш"? Христос го бутна от коня и му отговори: „Аз съм Христос, Когото ти гониш". И след като стана от земята, Павел разбра, какво трябва да прави. Лазар, обаче, не запита Христа, кой си Ти, но веднага каза: „Какво ще заповядаш, Господи?" – Излез вън! И той веднага излезе. Лазар слушаше, разбираше гласа и изпълняваше всичко, каквото му казваше. Гласът му казваше: Иди! – и той отиваше. – Ела! – и той дохождаше. Ще кажете, че това е военна дисциплина. Не, който обича и когото обичат, разбират, какво нещо е любов и са готови, всичко да изпълняват. Те доброволно дават място на Бога да се прояви в тях. Какво става дкес в света? Двама млади се събират на едно място и започват да си гугуцат. Те чакат щастието да ги посети. Докато любовта не дойде между тях, те не могат да бъдат щастливи. Любовта, това е проява на Бога в живота. Дойде ли любовта в човека, с нея заедно дохождат богатство, слава, чест, способности, дарби и т.н. Който се домогне до този велик закон в живота, той е придобил всичко. Любовта е магическата тояжка, която разрешава всички въпроси. Днес хората разрешават въпросите си според степента на своето развитие, кой дето е стигнал. Това е правият път за тях. Това е пътят на обикновените хора, който коренно се различава от този, на съвършените. Сега, аз говоря, какви трябва да бъдат съвършените хора. Несъвършеният се стреми към съвършения; ученикът се стреми към професора си, или към учения. И това е хубаво. Малкото знание е за предпочитане пред невежеството; малкото богатство е за предпочитане пред сиромашията.
Едно се иска от съвременните хора: те трябва да изпъдят страха, вън от себе си и да дадат място на любовта. Само при това положение, те ще бъдат готови да се подчинят на Христовия глас, който ще им каже: „Излез вън!" За някои Христос е дошъл вече и хлопа на вратата на техния гроб. За други, още много време ще мине, докато дойде, да хлопа на вратата на техния гроб. Това зависи от степента на тяхното развитие. Който е чул гласа на Христа, той е вече вън от гроба. Развитието на човешкото съзнание е подобно на развитието на малкото дете, което започва от една годишна възраст и свършва до 120 години. Всяка година, съзнанието на човека се разширява по малко. Тъй щото, растенето на човека се заключава в разширяване на неговото съзнание. Това разширяване на съзнанието пък, създава условия за познаване и разбиране величието на Бога. С разбирането на Бога се разбира и цялата вселена. Но Бог трябва да проговори на човека. Щом един път му проговори, той ще срещне един човек, който ще го обикне; ако два пъти му проговори, двама души ще го обикнат; ако три пъти му проговори, трима души ще го обикнат; ако четвърти път му проговори, той ще бъде в гроба; на петия път вече, той ще бъде на небето и оттам ще помага на хората. За такъв човек, земният живот изгубва своя смисъл.
Казвате: Какво ще бъде, тогава, нашето положение? Какво ще стане с нас? Питам: вие били ли сте в духовния, в съзнателния живот, да знаете, какво представя той? Да живеете в този свят, това подразбира, да живеете едновременно във всички тела и да ги чувствате като свои. Като излезете от едно тяло, ще влезете във второ, в трето – всички тела на хората ще бъдат на ваше разположение. Това състояние е подобно на положението на хора, които нямат своя къща и се местят от една в друга, по свое желание.
Това значи, да живее човек в съзнанието на другите хора. Някои ще кажат, че това е залъгване. Питам: когато четете философиите на разни учени, не се ли залъгвате с тях? Какво допринасят тия философии във вашия живот? Ще кажете, че те разширяват съзнанието ви. Ако, наистина, разширяваха съзнанието ви, те би трябвало да внесат в него някакъв нов елемент. Ако някой учен или философ е могъл да внесе нов елемент в съзнанието ви, това значи, да разполагате с магическата тояжка, с помощта на която можете да превръщате желязото в злато. Този учен е могъл да внесе този нов елемент, с помощта на който можете да подобрите живота си. Истинска наука е онази, която, като жизненият елексир, продължава живота на хората. Ако науката може да превърне 120-годишния старец в млад момък, това е истинска наука. Смисълът и силата на тази наука се крие в думите, които Христос е казал на Лазаря. Тези думи са в състояние да превърнат стогодишния старец в млад момък. И когато питат, где е старият човек, младият момък ще каже: Старият замина за странство, а вместо него останах аз, да продължа неговата работа.
Една мисъл трябва да остане у вас: не се съмнявайте в Божественото, което работи в душите ви! Който не се съмнява в Божественото начало в себе си, той е напълно нормален, здрав човек. Божественото, именно, ще заговори на душите ви с глас, какъвто никога не сте слушали. За да разберете този глас, вие трябва да бъдете вътрешно подготвени. Този глас няма да развива научни теории, но направо ще ви каже: „Излез вън!" Науката е за учените хора, а за обикновените хора – обикновени работи. Ум се иска от човека, за да разбере, например, езика на математиката, на геометрията. Този език е един от старите езици, които са съществували досега. В геометрията се говори за линии, за ъгли, за фигури, за тела и т.н. Какво нещо е ъгълът? Ъгълът е едно от противоречията, които се създават в отношенията на двама души. Ъгълът е противоречие, което съществува между мъжа и жената. Колкото ъгълът е по-голям, толкова и противоречието е по-голямо. Увеличаването на ъгъла започва от един градус и постепенно расте, докато стигне до 90 градуса. След това, той продължава още да расте и достига до 180 градуса, при което, двете рамене на ъгъла образуват права линия. При това положение, противоречието изчезва. Тогава, мъжът и жената, които, до това време, не са се разбирали, подават ръцете си за примиряване и взаимно изправят погрешките си. Такова нещо е противоречието, според езика на геометрията. Тъй щото, когато двама души се карат, за мене не е важно, кой от двамата е виновен, нито пък, коя е причината на недоразумението между тях, но те трябва, като ученици, да измерят ъгъла, образуван между тях, да видят, на колко градуса е равен. Големината на този ъгъл показва, какви отношения съществуват между двама души. Щом двама души се карат, те започват с ъгъл от един градус, който постепенно се увеличава до 90 градуса, а после – до 180 градуса; като дойдат до 180 градуса, те образуват права линия и подават ръцете си за примиряване. Правата линия е път на прощаване, на примиряване. Тя е магическата пръчица в ръката на съдията, който казва: „Простени бъдете!"
И тъй, геометрията разполага с методи, начини, чрез които човек може да изправя своите погрешки. По същия начин, учените-геометрици, изправят погрешките си. Ако статическата геометрия разполага с методи за изправяне погрешките на човека, колко повече методи ще има на разположение живата, динамична геометрия! Живата геометрия е наука на бъдещето, според която, ако работи, човек ще намери начини за изправяне на своите погрешки. Като изправи погрешките си, той ще чуе гласа на баба си и на дядо си, които ще му кажат: Сега постъпи добре. – Обаче, това още не е Божият глас. И днес, когато някои казват, че са чули този глас, всъщност, не са го чули. За онези, които не казват, че са чули този глас, вероятността, да са го чули и да го чуят за в бъдеще, е по-голяма. За предпочитане е, вие да сте от вторите, отколкото от първите, които се самоизлъгват. Бог казва: Ако всички пророци, които твърдят, че са пратени от мене, говорят истината, даже и да не са пратени от мене, аз ще им простя.
Сега, аз не искам да се обезсърчавате, да губите куража си от това, което говоря. Това е наука, която постепенно ще разберете. Когато учителят по математика предава на учениците си, в първо време, някои от тях не го разбират, но впоследствие се ориентират и започват добре да решават задачите си. Мъчните, неразбраните неща са научни, а лесните, разбраните са обикновени. Неразбраните неща интересуват човека, защото те представят почва, условия за неговото развитие. Неразбраните области са предмет на науката. Дето хората не се разбират, там си мязат; дето се разбират, там не си мязат. Разумните хора, които не се разбират, си мязат. Казват за някого: В този човек има нещо тайнствено, нещо загадъчно – талант има той. Значи, вниманието на хората, към някой човек, се съсредоточава, именно към това, което е неразбрано за тях. Кое е неразбраното в човека? Божественото е неразбрано. Божественото всякога ще остане неразбрано за човека. Защо? За да има към какво да се стреми. Един ден, когато чуе гласа на Божественото в себе си, човек ще излезе вън и ще придобие живота, както и Лазар го придоби. Ако при днешните трудни условия, ако при днешната криза, която хората минават, чуят гласа на Бога и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и смущения. Които разполагат с пари, с къщи, с имоти, те нямат поне тези материални терзания, но които и това нямат, те знаят, какви терзания и мъки преживяват.
Ще приведа един пример, за един светия и за един богат човек. Светията живял в планината. Един ден богаташът, облечен в топли, здрави дрехи, а отгоре и с кожух, тръгнал за планината и се отбил при светията. Богаташът цял треперел от студ. Погледнал към светията, но какво било очудването му, когато го видял спокоен, стои изправен на едно място и държи пръчка в ръка. – Какво правиш? – Топля се. – Как се топлиш? Богаташът се приближил до светията, хванал пръчката, която била в ръката на светията и веднага отскочил настрана, кожата му изгоряла. Светията спокойно държал в ръката си горещата пръчка, а богатият едва се докоснал до нея и ръката му изгоряла.
Казвам: това е веруюто, което проповядваме. И вие можете, като светията, да хванете тази пръчка в едната си ръка и да се топлите с нея. Огън има в тази пръчка! Силата на човека е в това, в което той вярва. Това, в което човек вярва през целия си живот и не се разколебава, е Божественото в него. Този е единственият капитал, който човек има в себе си и с който, всякога може да разполага. В това се заключава неговото спасение. Казвам: на тази почва, именно, един ден Бог ще застане и ще каже: „Лазаре, излез вън! Понеже на малкото си бил доволен, влез с него в благоволението на своя господар!" Аз съм за онова малко, за което се казва в Писанието, че то било едно малко камъче под езика. Езикът представя Словото Божие. На това малко камъче било написано името на човека. Това малко камъче е Божественото, което е скрито в човека, като малък зародиш, който очаква своето развитие. От него ще излезе съзнанието на бъдещия човек, който ще се нарече Син Божи, Син на Мъдростта.
„Лазаре, излез вън!" Сега и на вас казвам: като ви турят в гроба, при големите мъчнотии, при неразрешените задачи, кажете си: Ще дойде Христос и при мене и ще ми каже, като на Лазаря: „излез вън". В това седи силата на хората с високо съзнание. Съвременните религии, съвременните вярвания на хората са приготовления за вечното, което ще дойде като наследство, на което всички ще бъдат Синове Божии. Ако някой казва, че е Син Божи, а не чува гласа на Бога, какво показва това? Щастлив е онзи, на когото Бог е проговорил; нещастен е онзи, на когото не е проговорил. Достатъчно е Бог да е проговорил веднъж на човека. Ако два пъти му проговори, той губи. Изобщо, колкото повече пъти Бог е говорил на човека, толкова по-зле за него. Онзи, на когото Бог само веднъж е проговорил, той представя добрата почва, на която семето е паднало и дало плод стократно. Онези пък, на които Бог е говорил много пъти, представят неблагоприятните условия, при които семето се посажда. Значи, достатъчно е, веднъж само, Бог да запали свещта на човека, за да продължава тя вечно да гори. Онзи, в когото Божественото е събудено, представя запалена свещ от Бога, която постоянно гори и се разгорява. Първоначално, Той е вложил в човека дихание на живот, т.е. Божественото начало, което, поради непослушание, е затрупал с материя и, в края на краищата, заровил в гроба. Старите идеи и вярвания умъртвяват Божественото в човека и го заравят в гроба. Най-после Божественото трябва да чуе гласа на Христа и да излезе от гроба. Значи, Бог, в своето динамическо проявление, иде днес да спаси човечеството, да реализира неговото възкресение. Божественото, вложено в човека, трябва вечно да живее, защото светът не е създаден за човека на материята, но за духовното в него.
Сега, мога да ви пожелая, да не се смущавате. Като слушате да се говори за възкресението, казвате: Дали това е вярно, или не? – Ако вярвате, вярно е; ако не вярвате, не е вярно. – Ама можем ли да носим това нещо? – Ако сте силни, можете да го носите; ако не сте силни, не можете. Едно трябва да знаете: новото учение няма за цел, да забавлява хората. В света има много забавачници, няма защо и ние да отваряме такива. Който иска да постъпи в забавачница, аз ще му кажа, де има такива; който иска да учи, ще му покажа, в кое училище да постъпи и при кои професори да се запише.
Давайте цена на Божественото и не казвайте, че Бог говори само на този, или на онзи. Всъщност, Бог говори само на себе си, т.е. само на Божественото. Като видя невежеството на хората, Бог ги остави да ходят сами в своите пътища, но като поумняха, Той започна да им говори чрез своя Син, Когото изпрати на земята, да ги спаси, да им покаже правия път и правия начин на живеене. Значи, Бог първо е говорил на хората чрез духовете, после – чрез ангелите, след това – чрез Сина си, а най-после и Той сам ще им проговори. Знаете ли, какво ще стане, когато Бог проговори на хората? Казано е в Писанието, че когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори, а те ще се превърнат в прах и дим. Това значи: всичко непостоянно, всичко променчиво ще изгори, а мислите и чувствата на човека ще се видоизменят. Под свършване или изгаряне на света се разбира - ликвидиране с всички криви мисли, с всички измами и заблуждения. Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното. Тогава всички ще разберат, че са братя, а Бог – техен Баща. Тогава всички ще разберат, че земята е създадена за благото на живите същества, а вселената – за научни изследвания. Онези, в които Божественото е събудено, още днес могат да живеят по този начин.
„Лазаре, излез вън!"
6. Беседа от Учителя, държана на 10 март 1929 г. София – Изгрев
- Йоан 11:43