И Петър се грееше!

И Петър се грееше!

И стоеха рабите и слугите, които бяха наклали огън, защото беше студено, и се грееха: с тях стоеше и Петър и се грееше. (Ев. Йоана 18:18)

Малките неща, малките причини са подтик за велики дела или за велики престъпления – едно от двете. То са ваши схващания; казвам: Велики добродетели и велики престъпления. Това са ваши съвременни схващания, защото много велики добродетели са велики престъпления, а много велики престъпления са велики добродетели. Може да ми възразите, защо това така трябва да бъде. – Понеже съвременните хора не са умни. Че не са умни, се вижда от това, че цялата земя е покрита само с човешки кости – от техните глупости. То е достатъчно, това е най-силно доказателство, други доказателства няма – има и други, но те са второстепенни.

Наклали слугите огън, защото било студено, и се греели, и Петър, и той се греел. Имаме две категории хора: слугите от стария свят, служители на Иродовото управление, и Петър, ученик на Христа, и той между тях. И едните се греят, и другите се греят. Сега питам: Какво заставило Петра и той да седи между тях? Всяко нещо в природата си има своята причина. И вие сега в този свят, и вие треперите. Какво ви прави да треперите? – Някоя идея имате. Сега, каквото и да кажете, дълбоката идея е скрита. Всяка идея може да бъде скрита. Никога човек не казва същинската идея, която го заставя да пише нещо. Той ще каже много маловажни работи, но най-важното той го скрива. И вие не може да намерите някой светия, велик човек, добродетелен човек, да изкаже пълната истина.

Студено било. Защо е било студено? Отговарям: Защото не е било топло. Е-е, защо не е било топло? – Защото е било студено. Това са философски аргументирания. В това време земята е била в особено положение, нейните ветрила силно духали, тя искала да се разхлади, много ѝ било жежко, та като духал вятърът, на хората станало студено. На земята било хладно, а на хората – студено.

Сега, нали знаете, някой път хората си правят такива увеселения с разни бомбички. Влиза в едно кафене едно дете, което носи една малка бомба, и я хвърля. Ама като хвърля своята бомбичка, всички изкачат навънка изплашени. Баща му купил малката бомбичка, обаче хората, неприготвени, се стряскат повече, отколкото трябва. Вие казвате: „Студено е“. Как ще докажеш, че е студено? Това нещо реално ли е, може ли да го хванеш? „Ама чувствам.“ Твоето чувстване не е едно доказателство. Чувстването е един субективен начин на схващане, че нещо било студено. Аз превеждам думата „студ“ с „омраза“. Тези хора наклали малко огън, направили усилие да видоизменят тоя студ с малко топлина. Туй са съвременните хора, понеже сега е студено, църквите им са студени, те са наклали малки огньове, дето служителите им, учители, свещеници – всички се греят, и Петър, и той се грее. И като му казаха: „И ти си от Неговите ученици“, той отговори: „А-а, не, аз съм точно като вас“. Сега, може да ми възразите: „Колко безхарактерен е бил Петър!“ А-а не, той е бил човек с характер. Той си показва характера, той е казал на Христа: „Ако всички се отрекат от Тебе, аз няма да се отрека“. Беше скрил своя страх, но като го хванаха слугите, каза истината: „Не го познавам“. Да бе казал във времето на Христа истината, но той я скри, и Христос, като го погледна, казал му: „Петре, аз те изпитах“.

Сега ще приведа един силен аргумент, такъв аргумент, толкова силен, че всинца ви ще сломи. Като бомба ще го хвърля.

Завеждат младата невеста в църква, свещеникът се изправя, кумовете и всички други са там, и я питат: „Ти вземаш ли този мъж?“ – „Да – казва тя, – вземам го и с него ще деля радости и скърби, само с него ще живея и за него ще умра.“ – „Много добре.“ На мъжа, и на него казват: „Ти вземаш ли тази невеста?“ – „Зарад нея ще умра.“ И свещеникът каже: „Хайде, свърши се работата“. Кажете ми сега, дайте ми доказателства: Колко от тия обещания в църквата са изпълнени? Като хванат Петра там, при огъня, и му рекат: „И ти си от Неговите ученици“. – „А-а, не, всичко може, но аз съм точно като вас.“ Защо стават тия недоразумения? – Защото ние не изказваме самата истина. Да направя тази моя мисъл по-ясна. Ако ти умаловажиш своя противник, излагаш се на опасност, а ако ти излъжеш приятеля си, оскверняваш своята съвест. Но ти ще признаеш факта в себе си тъй, както е. Огънят е накладен, трябва да признаеш факта, че е студено. Ние трябва да признаем живота такъв, какъвто го намираме.

Защо е Петър там? – Иска да види какво ще стане с Исуса, с неговия Учител. Защо е там? – Той казва: „Три години проповядва, очаквах да стане цар на Израиля, а мене да направи пръв министър, а сега го виждам вързан...“ Мисълта му е много права, той бе хитър, но не мъдър като Соломона. „Ти трябваше да избереш друг учител, а не да гониш вятъра.“ – „Не го познавам!“ И ние наричаме тия хора, които се отказват – „здравомислящи“, „учени“, „благородни“, „трезви“, те са „най-благочестивите“ хора. И в съвременния свят такива Петровци колко ги има! В християнския свят има 40,000,000 и мъже, и жени заедно – 20,000,000 милиона мъже и 20,000,000 жени – те са като Петра, които се греят и като ги хванеш, те се отричат.

Студено било. Аз вярвам, че този аргумент е много силен. И сега е студено. Нали сега, и вас ако хванат и ви питат как е тази работа, ще кажете: „Да ни очисти Бог от греха, тази работа...“ Защото всички хора идат в този свят не да се учат, ами един дошъл министър да стане, друг дошъл учен да стане, богат да стане, красив да стане, левент, това-онова. Всичко това е хубаво, но да е дошъл някой тъй, за мъчение – няма, не е дошъл нито един. Вие ще ми възразите: „Говори ни за нещо по-положително, за някоя идея, дай ни нещо по-утешително, за да има животът смисъл“. Друг е смисълът на съвременния живот. Майката ражда 10 деца и ѝ умират. И тъй, всичките нейни идеали се разрушават, мъжът ѝ умира, па и тя умре. Питам: Какъв смисъл има туй раждане? Е-е, ти си ходил в университета, свършил си три факултета: по математика, по химия и по правото, а утре, в изборите, някой те хлопне с една цепеница и всичкото твое знание изчезне. Какво разбра от това учение? Е-е, хубаво, майка ти те родила красива, за тебе всички тичат, дойде „баба шарка“, обезобрази лицето ти. Е-е, какъв смисъл има това? И такава дама ще си турне един воал. И защо ще си турне туй було? Защото било модерно. Всички модерни неща са все с покривала. Да се покрие, разбира се. А турците казват: „Понеже сме толкова грозни, да се покрием, за да не дадем повод на хората да се отвращават от нас“, а красивите вдигат булото нагоре, та който мине, да погледне, да види, че са красиви. И прави са. И Петър имаше смелостта да се покаже, че е красив. Този Петър, който е основа не на православната, а на католишката църква, за него Писанието казва: „Той е краеъгълен камък и вратата адови няма да го преодолеят“. Ама кой Петър? Ха да го заминем. Петър – необикновеният камък, вземете вие и изтълкувайте дълбокия смисъл, който Христос е вложил в него. Христос казва на Петра: „Петре, Петре, сатана поиска да те пресее, но аз ще те прекарам през седем огъня и като минеш през седмия огън, тогава ще съградя една църква, която вратата адови няма да преодолеят“. Съвременните хора са съградили църквата на стария Петър. И аз ще докажа, че тя е на стария Петър. Глупавата майка ражда глупави деца, а благородната майка ражда благородни деца. Добре. Ако този Петър беше като онзи Петър на Любовта, какви трябваше да бъдат съвременните християни? Те не биха направили тази всеобща война, а че я направиха – това показва, че е старият Петър. Този Петър, за когото говори Христос, сега иде в света; сега Христос ще съгради църквата си върху него. Него още го няма. Сегашният Петър в църквата е Петър на отрицанието. Петър казваше: „Господи, ние тръгнахме подир тебе, оставихме баща, майка, какво ще ни дадеш? Тъй няма да ходим подир тебе да си губим времето, кажи ни нещо по-реално и по-съществено“. И сега всички Петровци в църквите: владиците, свещениците, служителите на църквата казват: „Господи, трябва да ни дадеш нещо!“ Но ще кажете: „Нашите владици, българските, толкова големи заплати взимат!“ Питам тогава, за какво служат на Христа? – „По стария закон.“ Онази мома, която се жени за графа, защо се жени? – Понеже момъкът има имот, ще ѝ даде всичките условия да живее богато. Ама когато този възлюблен изгуби всичките си ниви, всичкото си богатство, знаете ли на какво ще замяза животът? В Китай един философ се оженил за една много красива мома, но голямото му нещастие било в това, че нямал средства. А тя била амбициозна мома. Сега вас не визирам, аз визирам ония, старите жени, от старата култура. Живяла тя година, две, десет с него и най-после му казала: „Дотегна ми твоята сиромашия, философ човек си, ама тебе умът ти не стига, затова ти ме освободи, да се оженя за някой богат“. – „На драго сърце – ѝ казал той, – свободна си и имаш всичкото мое благословение.“ Тя се оженила за един много богат търговец. Но в Китай настанала голяма криза и викат този философ да оправи Китай; станал той цар – управлява и разпорежда. Като чула тя това, отишла при него и му казала: „Много се радвам, че ти си достигнал такова високо положение, аз не очаквах, но съдбата тъй завъртяла щастието при тебе; не може ли, както по-рано, да си заживеем пак с любов?“ Гледал той, гледал, взел една чаша нектар, излял я на земята и ѝ казал: „Събери този нектар в чашата и ако можеш да го събереш тъй чист, както беше, можем да заживеем пак заедно“.

И сега, когато Христос дойде на земята да царува, всичките свещеници ще дойдат, като тази китайка, да искат да живеят с него. Но Христос ще излее чашата и ще каже: „Съберете този нектар“. Аз не говоря за сегашните свещеници, те са праведни, аз говоря за големите грешници, които са умрели. С умрелите аз лесно се разправям, но с живите не се закачам, с тях не се разправям. То е един кошер, а пчелите имат жило и ако ги бутнеш, ще те ужилят и всичко подпухва. Не бутайте пчелите!

И казва Писанието: „Студено било, и слугите се греели, и с тях бил и Петър“. Ще ви приведа още един анекдот. В един богат замък живял някой си философ. Той имал една благородна котка. Сега и котките са благородни. Благородството ѝ седяло в това, че тя с отворени очи ловяла мишките. Като седяла пред дупката, не си затваряла очите. Седи котката пред една дупка, излиза едно мишле и ѝ казва: „Какво си седнала срещу дупката ми, нямаш ли друга работа, та тук си седнала с всичкото си благородство, махни се!“ – „А-а, ти не знаеш, аз съм благороден котак. Знаеш ли моето произхождение какво е? Приятелство може да направим. Много от вашия род съм ги запознал с този дом. Очите ми са отворени, ама ти не бой се.“ – „Е-е, какво ще направиш?“ – „Защо седиш в тази дупка? В нашия свят каква светлина има, аз цял ден се излагам на слънцето, с мене ще ходиш из моята градина.“ – „Истина ли ми говориш? Чакай да питам майка си.“ Отива мишлето, след малко иде пак с майка си. На котака очите са отворени. „Действително – казва майката на мишлето, – котките със затворени очи са опасни, но на този котак очите са отворени, хайде, с него можеш да отидеш.“ Сега вие ще си направите заключение, дали е станало приятелство между това мишле и този котак с отворените очи. Баснописецът, който е написал тази басня, спира там. Престъпникът, и с отворени очи, и със затворени очи има едно правило; аз не зная кое е, но и вие не го знаете. Добрият човек, и със затворени очи, и с отворени очи да е, има едно правило, и двамата едно правило имат. Това правило седи в туй, че всеки желае да придобие по нещо. Нищо повече! Само че когато умният придобие някои неща, тия неща се считат законни, а другите – незаконни. Това е въпрос на правниците, не спада в моята беседа. Следователно зависи от вътрешното разположение, какъв е нашият стремеж. Ако, за пример, аз седя и проповядвам, а мисля какво ще кажат хората зарад мене... Хубаво, какво ще кажат? Две неща може да кажат: или че говоря умно, или че говоря глупаво – едно от двете. И едното е вярно, и другото е вярно. Някой път говоря много умни работи, а някой път говоря много глупави работи. И при някои условия аз съм много глупав човек, като мене глупав човек няма, но при други условия аз съм толкова умен, че като мене умен няма. Е-е, как ще примирите тия две твърдения? Примирявайте ги, както искате. И аз бих желал и вие да бъдете тъй, някой път – много глупави, а някой път – много умни. Когато искаш да се скараш с някой човек, няма да знаеш как да се скараш, бъди глупав тогава, а пък ако искаш да правиш добро, бъди много умен човек. И сега такива хора много ги има. Сега, Петър се намерил в туй некрасиво положение: направил се е глупав. Той ще ме извини. Този свети Петър сега не е такъв, той ще ме извини, понеже вземам неговото минало; но този, сегашният Петър, и онзи Петър никак не си приличат – толкоз много се различават и двамата! Следователно, когато ние разглеждаме нещата, трябва да ги разглеждаме с отворени очи, за да става постоянно разширение вътре в нас. И всяка моя беседа, ако не ви помогне да имате една малка придобивка – да ви придаде да израснете една сто милионна част от милиметъра на ден, няма си смисъл. Всякога и във всичко човек трябва да има една придобивка. По същия закон е придобито и нашето тяло, което сега имаме. Кога се явили сините очи в света! Знаете ли кога се явили дългите носове, късите, месестите, тънките бърни, малките уши, малките бради, широките бради? Знаете ли? То е цяла една култура в миналото; тя преди хиляди и хиляди години е служила, и сегашните ни очи показват през каква култура сме минали. Не мислете, че нашите очи са много съвършени – колко ще се изменят още! Вие казвате: „Колко са красиви очичките му!“ Но сегашните очи, тъй както са, са и много хубави, и много лоши. А пък трябва да дойдем до едно положение, дето очите да бъдат всякога хармонични. Тъй очите всякога трябва да изразяват Божествената Истина, и единственото нещо в нас, което никога не лъже, то са очите. Очите трябва да изразяват Божествената Истина. Само като погледнеш, можеш да видиш Истината в очите. Ти си дошъл до последната мярка. Казват: „Играят му очите“. Кога може да играят очите? Знаеш ли какво нещо е играта? Играта има всякога за цел да се придобие нещо. В нея е скрита една користолюбива цел. Всякога играта има за цел някаква придобивка, нищо повече. „Иска ми се да си поиграя“. Да, иска ти се... Някой казва: „Той си играе с мислите“. Да, има хора, които си играят с идеите, но когато нашите очи започнат да изразяват Истината, тогава няма да има такава игра, а ще има хармония. Русите казват: „играть“, а българите са по-практични, те казват: „Да си посвирим“. И русинът сега играе в Русия, и затуй те казват: „Славянин крепкiй задным умом“. У човек, който играе, развитието му е отзад, а не отпред. И когато човек се понапие – аз съм забелязвал, – колкото и да е меланхоличен, казва: „Ха, да поиграем!“ И си поиграват и счупват джамовете, а после плащат. Следователно сега в тия времена хората са изложени на най-големите престъпления. Хване те жилищната криза, ще поиграеш, ще поизлъжеш малко. Захарта е скъпа – и там ще поизлъжеш. Чиновник си, имаш жена, деца – пак ще излъжеш; дрехи трябват, обувки трябват, студено е – вие ще поизлъжите. Всички хора са изложени на едно голямо изкушение. „Ама ти нали имаш „верую“, убеждения?“ – „Остави убежденията, деца имам, това-онова“, и каже: „Хайде...“ Аз не осъждам тия хора, то е слабост. Трудно е човек да говори истината. Аз не говоря за вас, има някои, които говорят истината, за тях дума не обелвам, аз за себе си говоря и за ония, които са мои братя. Виждам колко е мъчно човек да говори истината. Понякога човек се озадачава да говори истината и казва: „Да кажа ли поне някоя дума? Хайде да мине“. И на вас казвам: Като не може да кажете истината, кажете: „Хайде, да мине“. В сегашната епоха, хората, и млади, и стари, всинца са изложени на едно от най-големите изкушения. И пред вас седят хиляди грехове, които може да направите. Всеки от вас може да се огреши. Всинца понякога сте слаби. Свещениците, и те, като хора, имат слабости. Съдиите, и те си имат своите слабости, и те се намират пред някое изкушение. В турско време отива един подсъдим при съдията, дава му 100 гроша и му казва: „Кади ефенди, сен юзуме бак“ – „На лицето ми гледай, да знаеш, че аз съм ти дал, да решиш тая съдба в моя полза“. Идва другият подсъдим, дава му две златни монети и му казва: „Кади ефенди, сен ики юзуме бак“ – „В двете ми лица гледай“. Много хубаво. Иде първият, изправя се, говори: „Господин съдия...“ – „Много добре, но какво да правя, оня с двете лица какво да го направя?“ И на двамата обещал. Тия неща са тъй. То не е подкуп, то е – как се казва – не рушвет, то е подарък за великден, за коледа: „Вие имате деца, аз ви поднасям един подарък“. Но подсъдимият изгуби своето право. Вестниците тук преди няколко време бяха писали – аз не зная доколко случката е вярна, – че един шоп от софийско носел едно каче масло да го продава. Идват двама апаши, представят се за търговци: „Много хубаво е маслото, за колко го продаваш, ще го купим“. Съгласил се селянинът. „Ще ти платим сега, ама ние имаме един ортак – свещеник, той е богат, ще ти плати.“ Взимат те маслото, дават му една разписка, да иде при свещеника да си вземе парите. В същото време те отиват при попа, дават му 20 лева и му казват: „Ако дойде някой селянин да ти иска пари, ти да му четеш молитва; той е малко смахнат, ще си туриш патрахила, чети му“. Идва шопът, свещеникът бил в църква. Взима попът, турга патрахила на главата му и му чете, чете, чете... „Ама, дядо попе, много хубаво, ама за маслото...“ Той пак му чете, три, четири пъти. „А-а, дядо попе, с четене няма да мине, ще платиш за маслото.“ Ето какво става! Ако този свещеник не четеше молитви за пари, нямаше да се изложи на такова порицание. Доколко е вярно това, не се знае. И ние се излагаме на едно изкушение, като този Петър, и нашите работи се излагат на поругание. Ние сме в положението на Петра, не можем да издържим този морален изпит. Като говорим истината, онези правоверни казват: „Как тъй?“ Ще ви приведа още един пример.

В древността на един от египетските царе-фараони се ражда красива дъщеря и астролози предсказват, че тя ще бъде една от най-знатните моми в Египет. Този фараон се наричал Рамзес. Там има Рамзес I и Рамзес II. Аз няма да описвам цялата история на тази мома, но тя била забележителна по това: познавала хората по един особен начин. Той бил следният: ако някой я похване за ръката, тя веднага си я измивала и тази вода наливала в едно шише; който ѝ пипнел ръката – тя всякога не давала ръката си – но който я пипнел, тъй постъпвала. И тогава правела опит: ще отиде при някой болен, ще му даде малко от тази вода: ако болният умре, тя ще знае какъв човек е бил този; ако полудее, тя си знаела и записвала всичко в една книга, и знаела качествата на тази ръка – от водата. Тя си имала шишенца от всички придворни, но нищо не казвала на баща си. Обаче един ден тя среща на улицата един беден работник, дрипав, окъсан, с мургаво лице, дала му една златна египетска монета, а той, в знак на благодарност, ѝ целунал ръката. Веднага тя се върнала в двореца, измива си ръката и наляла водата в едно шише. Тя за пръв път срещнала такъв оцапан човек; египтяните са били много чисти хора. Тя направила опит с тая вода и дето давала от нея, всички оздравявали и поумнявали. Потърсила го тя тогава, но не могла да го намери.

Аз ще приложа сега това правило на тази египетска мома. Да измием ръцете на владиците, да измием ръцете на всички свещеници, ръцете на всички съдии, и водата ще налеем в шишета, ще направим опит, безпристрастен опит. Сега аз ни най-малко нямам за цел да излагам другите, аз съм толкова справедлив, че и с мене направете опит. Самата истина да излезе наяве. Не да казвате: „Този само упреци ни прави“. Господ вижда отгоре, Той не се лъже. Той налива водата в шишета и като идете в другия свят, ще каже: „Иван Стоянов от София, ученик, правоверен, дошъл тук, дайте ми неговото шише. Стоян Драганов, дошъл в онзи свят, дайте и неговото шише“. Хиляди шишета има там. Еди-кой си професор, еди-кой си владика, все Господ си е измивал ръцете, и е събирал водата на всички, и знае качествата на тая вода. При такава велика истина, как ще се оправдаем ние? Тази мома била умна. И аз препоръчвам и на вас: направете си една лаборатория, купете си 100 шишета, който ви целуне ръката... Това е опит. Ще правите наблюдения. Всички наблюдавайте. Това е нашето учение, ние трябва да познаваме себе си. И ако нашето учение не ни издигне, ако ние в този живот не можем да изправим, първо, нашия организъм, после нашите чувства, нашите мисли, то значи, че напразно сме живяли. Нашата душа е отлична, аз не говоря за нея.

„И слугите наклали огън.“ Къде? Вътре, в сърцето, там да се запали огънят. И ще започнете опитите. Дойде някой, каже: „О, колко те обичам, аз за тебе умирам“. – „Целуни ме да видим, дали ме обичаш.“ Омийте се и налейте водата в шишенце с надпис: „Еди-кой си“. Повикат те да лекуваш хората. Ама опасно е, не се опитвайте да лекувате, но ако някой много здрав е пощурял, дайте му една капка. На втория ден ще го видите прострян на леглото. Ще кажете: „Отличен човек е! – Здравият едва издържа, а болният – отива си“. В старо време алхимиците са правили опити, па и сега може да се провери, че по потта се познава дали човек е добър. И вярно е. Аз говоря символично, но ако ме разбирате, ще ви дам един метод. Някои ме питат: „Защо не ни кажеш ясно?“ Знаете ли какво е ясно? 2+2=4. Е-е, какво означава 2+2=4, и какво означава 2x2=4? Една аксиома: нещата може да бъдат по този начин, а не и по друг. Всяко нещо, с което може да се направи един сполучлив опит – не веднъж и дваж, а всякога, – изразява една положителна истина. Този е начинът, по който можете да намерите онзи работник с оцапаните ръце. Не мислете, че човек с гладко лице и хубави очи е винаги добър човек. На небето е тъй, но на земята не е тъй. Аз оспорвам това. Коя земя дава най-хубавия плод? Бялата или черноземът? Разбира се, черноземът. Някой казва: „Да бъдем белички“, ама ако искаме да родим житце, трябва да бъдем чернички. Следователно външната чернота не е лоша. Това са символи вътре в природата. И черното, и бялото си имат своите добри и лоши качества. Нима ако се допрете до онази електрическа жица, която е толкова малка, и се изгорите, как мислите, на място ли е тя? – Не е на място. И онова студено поточе, като си турите ръката в него, ако ви боли, ще вземе всичката ѝ топлина. То е лек. Турете малко вода в черната земя, направете от нея каша и ако ви боли ръката, наложете я, ето ви един компрес! И този компрес помага много повече от бялата пръст. И, следователно, правете си такива компреси. И слонът си прави такива компреси от тиня с хобота си. Като се нарани, турне си такава тиня и чака да заздравее раната му.

Студено било и слугите наклали огън, и Петър бил между тях. Туй „студено“ е сега. Всичките религиозни и духовни хора са Петровци, които седят и се греят, и чакат да видят какво ще стане сега с религията. Днес християнството е на изпит, светът го съди, какво ще кажем пред външния свят? Тия хора ще ни възразят тъй: „Ако туй учение, от 2,000 години насам, можеше да се приложи в живота, то щеше да даде един резултат; резултат обаче няма, следователно туй учение е неприложимо“. Прави са. Но туй учение Христово минава сега в една нова фаза. Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще проповядва тъй, както едно време? – Не, другояче ще проповядва Христос. И какво ще проповядва днес? – Ако дойде днес, Христос ще проповядва на първо място Любов, братство и равенство. Защо? – Защото сега еволюцията на човечеството така изисква. Този закон сега е необходим. Няма друга сила, която да може да свързва хората, не да ги съединява, а да ги сдружи, да ги примири, както Любовта. Но не тази любов на чувствата: тя не е достатъчна; не туй временно настроение, това не е Любов. Любовта е една съзнателна сила, която всякога може да те стопли и да снеме тежестта от сърцето ти. Любовта няма да те държи гладен: Любовта е онази сила, която дава на хората всички блага. Тя е вътрешен стремеж. Сега всички искате все богати да бъдете. Любовта, ако дойде днес, няма да ви каже: „Бъдете сиромаси, раби и слуги“; не, тя ще каже: „Бъдете братя и сестри“, а такива слуги – навънка, тя ще изпъди и слуги, и господари, и ще каже: „Само братята ще приемем!“ Братство и равенство проповядва тази Любов. Нашите души са излезли от Бога. Каква разлика може да има? – Разликата е само в нашите дрехи: твоите дрехи са нечисти, а душата ти е чиста. Снеми си дрехите, аз ще ти дам други, а твоите ще оперем, измий си тялото, и тогава можем да се разхождаме. Следователно външните условия трябва да се подобрят днес, а не да говорим: „Тъй е казал Господ“. Не, не е казал тъй Господ. И каквото има да каже Господ, аз ще го замълча, защото Той скоро ще го каже и целият свят ще разбере – няма да остане нито една глава, която да не разбере какво ще каже Той. И пред тази велика истина ще мълчим. Туй, което Той има да каже, всички умове ще го възприемат. Защото то е тъй необходимо, както слънчевата светлина е необходима, както храната, която възприемаме, както мисълта, която ни е потребна за нашия живот, и както чувствата, които са необходими да стоплят сърцата ни.

Сега, във вашите умове остана мисълта: „Господ едноличен ли е, или е с две лица, или с три?“ Аз не зная с колко лица е Господ – с тази философия не съм се занимавал – но зная едно нещо, че който познава Бога на Любовта, той оживява, и за него животът добива пълен смисъл, той става гражданин на Великото Царство, и в материалния, и в духовния свят. Досега се проповядваше: „Човек, като стане християнин, трябва да напусне търговията и всички да бъдат свещеници“; аз проповядвам обратното: Не свещеници, попове, професори трябва да бъдем, ами всички трябва да станем слуги, слуги на великия Господ на Любовта. Разбирате ли? Всички да станем слуги – и мъже, жени, и деца. И мъже, и жени, и деца, всички да служим, но не, разбира се, да има остен и картечници отподире. Отсега нататък, като се срещнете, не да казваш: „Господин началник“, не, а „Господин слуга“. Не: „Почитаема госпожа баронесо“, а „Госпожа слугиня“. Нещо повече. Сега седят някои, че разправят как щели да оправят нещата. Булката и с 10 булски дрехи да я облечете, дрехите няма да изменят нейния характер. Ако в нашата душа не се зароди новият живот, ако в нас не се пробуди туй съзнание, да можем тази материя да я използваме, нищо няма да излезе от нас. И следователно тия наши тела ние трябва да ги изменим. Сега някои, които ме слушат, разсъждават така: „Какво мисли този?“ Аз ще ви кажа какво мисля. Аз не говоря скрито покрито. Аз мисля: Ти, който си болен, да станеш здрав; който е глупав, да стане умен, и ако лъжеш, да не лъжеш вече. Ако ти не работиш, да се научиш да работиш; ти си жена, помятала си децата – да не ги помяташ. И бих ви наредил цял поменик още. Това уча ясно, това има практическо приложение. И ако съвременното човечество не вземе поука от това, ще иде... Ще замълча къде ще иде. Пак ще ви кажа: Вие ще мислите, че знаете какво щях да кажа? Не, не знаете. Вие сте в положението на онзи гръцки свещеник, който казвал – аз говоря не за българските, а за гръцките свещеници: българските свещеници не визирам и ако ги визирам някога, то е все за едновремешните – от турско време, – та този поп казвал: „Благочестиви християни, знаете ли какво ще ви кажа?“ – „Не знаем, дядо попе.“ – „Щом не знаете, няма защо да ви го казвам.“ – „Е-е, знаем.“ – „Щом знаете, пак няма какво да ви казвам.“ Но и в единия, и в другия случай няма тук никакво значение, нито у свещеника е имало някоя определена идея. Друг един гръцки свещеник, на задушница било, като му показали една рязаница, изправил се пред купчината на масата и казал: „Виждате ли ме?“ – „Само главата ти се вижда, дядо попе.“ – „Идущата година никак да не ме виждате.“ Това е символ, туй ни най-малко не е осмиване. Ама този куп – като натрупам аз парите идущата година, ще се виждам ли? Няма ли да се намерим в положението на онзи германски проповедник, който е бил беден, но инак много красноречив, и германският император, като отишъл да го слуша, останал много доволен и казал на министъра: „Този проповедник е достоен, трябва да се осигури“. – „Добре.“ Издава един указ, да му се увеличи заплатата. Но след няколко време императорът попитал министъра: „Какво стана с нашия проповедник, защо не му се чува гласът?“ Министърът му отговорил: „Петелът, когато затлъстее, не пее“. И българинът така казва: „Петелът, когато затлъстее, не пее“. Ако нам ни турят едно непоносимо бреме върху ума и сърцето, как ще можем да мислим и чувстваме? Ако има 100 неща, които те съблазняват, как ще мислиш? Не можеш да мислиш.

И, следователно, Петър седял и размишлявал, той искал да види края на тази работа: ще успее ли Христос? Ще го пуснат ли, или не? Той искал да знае, дали ще го освободи Пилат, или ще го осъди? Тогава казал: „Ще си острижа косите и ще си обръсна брадата, и хайде в гората, с този човек вземане-даване да нямам, да работим, както всички други хора“. Сега правоверните ще кажат: „А-а, този Петър какъв безхарактерен човек е бил, да ходи три години с благия си Учител и да се откаже от него!“ А днес и ония, които са ходили 2,000 години, пак се отказват. Който се отказва и на три години, и на 2,000 години се отказва. Аз съм срещал хора и отвън, които не са ходили с Христа, и пак не се отказват. Хващат една учителка-комунистка: „Комунистка съм, убеждение е това“. – „Ще те изключим.“ – „Можете да ме изключите, комунистка съм, убеждение е това.“ В Бога не вярва, но поддържа учението си, каквото и да е то. А ние, които вярваме в Христа, казваме: „Да се разберем“. Не говоря за историческия Христос или за космическия. „Кой Христос?“ – Няма исторически Христос, няма космически Христос, но има един жив Христос на Любовта, който живее сега в нашите души – във всяко благородно подбуждение, вътре в нашата душа, това е то живият Христос. Дали е Той в сърцето на един прост човек, на един съдия, на един беден човек, на едно животно – все едно. Аз съм виждал кучета да ближат рани, и много кучета са излекували раните на своя господар. Съзнава кучето, то казва: „Господарю, аз зная, имам опитност от себе си: като имам рана и почна да ближа мястото, ближа, ближа и тя оздравее“. А туй близане да ви го преведа: скръбно е някому сърцето, кажи му една сладка дума, друга сладка дума, тя е същинско бонбонче, първокачествено, не от захарин, а от най-добрата захар; – едно бонбонче, две, и най-после напомнете му, че има един брат в света, който половината от имането си ще даде за него. Това са сладките думи, това е Любовта. Христос седи при всички и мълчи. Той казва: „С вас съм аз“. Аз бих ви коворил и за космическия, и за историческия Христос, но сега имам думата за тоя Петър, ха да кажем свети Петър. Сега знаете ли колко последователи в християнския свят има свети Петър? – Той има 250,000,000 католици. Те са все на свети Петра, а 100,000,000 има православната църква, или всичко 350,000,000. Сега да те намразят те – знаеш ли какво е то? Затуй свети Петър не го бутайте. И аз не го бутам. Хубаво, ти имаш 350,000,000 последователи, а в света има един и половина милиард хора, и други иноверци, и други братя. Аз говоря сега на хилядата милиона, а не на 350-те и 500-те милиона, и ако аз не се разбера тъй със свети Петра, той би ми оскубал хубаво брадата. Той сега е смел, но е инак благороден.

И Петър се е греел, и вие се греете сега, нали? Някой път мъжът е наклал огъня на жената, и тя се грее: „Е-е, Маро, къде си ходила днес?“ Пак някоя лъжа, някоя „дубара“, и после метне го. Върне се мъжът отвънка, жената наклала огън: „Ти къде си бил досега?“ И той я метне и казва: „Еди-къде бях“. Не, не бива да има мятане. Обръщайте внимание на добрата страна на живота. В какво седи тази философия? Сега малко ще поразгледам свети Петър по характера му. Той хубаво е направил, защото изказал своя характер, за да го изправи: „Аз изказах своята безхарактерност, аз сам себе си не познавах“. Туй е доблест! Две противоречиви състояния трябва да има във философията, за да почнат хората да мислят. И Петър почнал да мисли и плакал. И тогава Христос му казва: „Паси моите агънца“. Казва му още: „Любиш ли ме, Петре, повече от тия?“ – „Ей, Господи, ти знаеш, че те обичам.“ – „Паси моите агънца.“ Казва му втори път: „Любиш ли ме?“ И огорчи се Петър в себе си. Значи още нещо има – и паричките обичам: „Аз те обичам, но този ми недостатък, този грях, и него ще изправя“. Ако твоят мъж – моите думи се вземат някой път в изопачена форма – имате мъж, който обикаля някоя жена, по-умна от тебе, тя знае да свири, а ти не можеш да свириш, и този мъж казва на тази жена: „Ти издигна жените в моите очи“, – ти благодари на Бога, че този мъж е с тази жена; ти я считаш за лоша, но той, ако вие му пречите, ще иде при друга, трета, четвърта. Кажете: „Благодаря на Бога, че тази моя сестра ще го упъти“. А сега тя е в стаята ви вътре: „Нямам вяра в него“. Не, не, имай вяра и в твоята сестра, и в твоя мъж. Туй е то характер! Вложи добрите си мисли, тогава и тя, и той ще се издигнат. Жената отива при някой мъж, тя му казва: „Ти издигна моя мъж в моите очи“. Ако тя не е с този мъж, ще бъде с друг, с трети, има хиляди мъже в този свят. Тъй трябва да гледат хората на новото учение. Абсолютна свобода трябва да дадем. Ако аз извърша едно престъпление, де ще ме хванат хората? Ревнивост имаме, това-онова. А щом едно нещо се върши в името на Любовта и Мъдростта, в него престъпление няма. Когато ние прилагаме Божията Любов, и Бог е в нас; когато аз съм в Бога, и Бог е в мене, и той свърши известна работа, тогава човек се издига. Ще дойдат изкушения: но без Бога и без Любовта е най-лошо, а с Бога и с Любовта ще извършим най-доброто дело. Бог всичко може да извърши. Без Любов ще извършим най-лошото, а с Любов ще извършим най-доброто. И всички трябва така да мислят. И щом влезе тази Любов вътре във вас, да не се греете само. Христос, живата Любов, не се грееше, а седеше вързан. Любовта не е Петър в света. Ти си жена или мъж и взаимно се подозирате. Че ти, ако подозираш мъжа си, Христос в твоето сърце ли е? Христос е при Пилата – горе, а Петър е долу, при слугите. Ти от кои си? Ето приложението, на което искам да обърна внимание на всинца ви – на млади и стари. Да вложим този велик принцип на Любовта. „Мъчно е, много е мъчно.“ Зная, че е мъчно, то е един от най-трудните изпити: да пуснеш Любовта в сърцето си. Не мислете, че ние трябва да пуснем злото вкъщи, но това зло можем да го заместим. Аз не говоря за историческия Христос, не говоря и за космическия, но говоря за този Христос на Любовта, който е сега жив вътре в нас. И ако ние всички бихме знаели туй, ние щяхме да създадем нов свят. Като видим онези слуги, ще кажем: „Може той да има карма“. Правоверните казват: „Той е грешник“, а сегашната карма – имаш да страдаш, – тази карма аз мога да я смекча, и ще ти кажа: „Ела, братко, аз ще я поделя наполовина с тебе“. И, следователно, какво ще кажете вие сега, след 2,000 години? Аз ще ви питам, от кои сте? Не бързайте, нищо не ми казвайте, от кои сте. Отговорете на себе си. Аз зная какво ще кажете, но то не е правилен отговор, няма да ми дадете отговор. А утре ще пратя твоя мъж при някоя жена и ще видим как ще издържиш изпита си и какъв отговор ще дадеш. Човешката душа е благородна и тази душа е в състояние да се издигне и да се преобрази, и в една минута да стане като диамант. Грешникът в една минута може да стане праведник, но трябва едно абсолютно решение. Ние можем да живеем за Бога, но за кой Бог? – За Бога на Любовта. Следователно този свят можем да го трансформираме и да го направим свят на ред и порядък. И, следователно, вие ще гледате да намерите този Христос – с оцапаните ръце. Търсете го по пътищата, навсякъде, ще го срещнете. Налейте водата в едно шише. Щом мъжът не върви по правия път – една капка от тази черна водица на тази черна ръка, тя е за изцеление. И този Христос ние го налагаме: „Господи, моят мъж не върви“. Слушам една жена да се моли: „Господи, защо си ми дал този мъж?“ Моли се тази жена, и аз ѝ отговарям в молитвата: „Ти сама си го взела; аз 4–5 пъти ти внушавах да не го взимаш, но ти го взе, той е твоят избраник, твой, а не Божи“. На друга страна гледам – мъж се моли: „О, Господи, защо ми даде тази жена?“ Някой има сестра: „Господи, защо ми даде такава сестра?“ Търговецът, съдията, всички се молят на Господа. Аз казвам: Спрете! И Господ казва: „Затворете църквите, доста тия глупави молитви, сит съм вече на молитвите“. И той казва още: „Какво искаш ти?“ – „Добър мъж.“ – „Ще го имаш.“ – „Кога?“ – „Когато умрете и двамата.“ Братът казва: „Тази сестра не я искам“. – „Какво искаш?“ – „Нова сестра.“ – „Може да я имаш.“ – „Кога?“ – „Когато умрете и двамата.“ Трябва да умрете за този, стария свят, и да възприемете Любовта, не на миналото, тази изменчива любов, а Любовта на брата. И аз вярвам във вас. Вие сте си наточили ножовете, напред всички в света, воюване трябва! Всинца можете да воювате. И трябва да се разнесе това Слово по света, но не по стария закон, а по новия – на Любовта. И този Господ на Любовта, Който е в нас, да живее във всички сърца. Няма вече безверници, прави и криви няма; само че Господ отделя едните отляво, другите отдясно. Левите, като си поплачат като Петра, ще идат в дясно – Господ ще ги тури при десните, а ония, които си поплачат отдясно, Господ ще ги тури отляво. Ляво и дясно, ляво и дясно, то е хубаво в света. И тъй, вложете сега тази Любов във вашия живот, във вашите домове, в сърцата, в цялото общество. Да дадем един подтик навсякъде, и всички да бъдете бодри и весели! Този Господ е жив, Той не е на небето и на звездите, Той е навсякъде, Той е в нас, и ние живеем в Него, и всичко можем да направим чрез Него. И аз ви казвам: Турете си сега ръцете и грейте се на този огън на новия живот! Е-е, вие в двора си издържахте изпита, не се отказахте. Сега аз ви изпитвам. И ако някой се простуди... Колкото души се простудят, каквото платите за лекар, не само ще платя за лекаря, но и 50 лева ще ви давам на ден. 10 дена ако сте боледували, 500 лева ще ви дам. Ако някой се разболее, да ми каже тъй: „Ти много държа своята проповед, аз се разболях“. Веднага ще има един чек от 1000 лева. Сериозно ви казвам – който се разболее, да дойде при мене.

Да приложим сега новото учение. Приложете го! И бих желал да бъдете герои. И ще бъдете. Аз ви зная едно време, като излязохте от небето, колко свежи бяхте! Отдавна ви зная аз вас, познавам мнозина от вас, но време се мина; затуй казвам: „Ще бъде!“ И ако някой каже: „Няма да бъде“, вие му отговорете: „Ще бъде!“ И ако много вдига шум, ти му кажи тъй: „В името на Божията Любов и на Божията Мъдрост и със силата на Словото Божие – да се махаш“.

Беседа, държана на 18 декември 1921 г. в София.