Законът на ограничението и законът на свободата
Размишление.
Ще прочета първата глава от Посланието към Коринтяните.
В природата съществуват два велики закона, неизменни, общи за всички същества, без разлика. Единият закон е законът на абсолютната свобода, другият – закон на абсолютното ограничение. Никой не може да ги избегне. Когато човек постъпва разумно, той е в закона на свободата, никой не може да го ограничи. Когато постъпва неразумно, той е в закона на ограничението; там никой не може да му помогне. Защо е така, не питай. Досега никой не е отговорил на въпросите: Защо хората се раждат и умират, защо вярват и не вярват, защо ядат; защо се радват и скърбят. Много обяснения се дават на тия въпроси, но никой не може да обясни, как радостта се обръща в скръб, любовта в омраза. Това не може да потикне човека да изяви едно или друго чувство, нито може да го унищожи. Това е самочувствие. Така се дохожда до идеята, че цялото не може да се разложи на своите части. То може само да се проявява, но не може абсолютно да се
108
разложи на своите части. И човек не може да се разложи. Той може само да се проявява, и така частите се проявяват поотделно. Проявяването става в добро и зло, а също и съединяването става в добро и зло. Не говоря за химическото съединяване, дето отделните елементи представят нещо, различно по свойства от цялото. Двама души, мъж и жена, могат да се съединят; двама разбойника също се съединяват, за да извършат една работа. За да се осмисли земният ви живот, абстрахирайте се от сегашните си разбирания. Някой иска да разбере нещата отвън. Казвам: Колкото повече остарявате, толкова повече съзнанието ви се замъглява, докато най-после оглупеете.
Какво означава думата оглупяване? Когато иска невъзможни неща, човек оглупява. За всеки даден случай, две неща са възможни за човека: едното е положително, а другото отрицателно. Значи, възможно е да направиш нещо и невъзможно е да го направиш. Когато се намериш в положение, че не можеш да направиш нещо, откажи се от него. Че въпросът оставал неразрешен, нищо не значи. Така постъпва разумният. Например, искаш всички хора да мислят като тебе, или да бъдат добри като тебе. Това е невъзможно. Не можеш да заставиш човека да бъде добър или лош. Можеш да повлияеш на някого, но ако мислиш, че той ще върви в "пътя, в който ти вървиш, лъжеш се. Слугата може да се кланя на господаря си, но в първия ден, когато вземе властта, той ще му
109
покаже, доколко се е подчинявал. И синът се кланя на баща си, подчинява му се, но, като порасне, казва: Ако постъпваш с мене така, както, досега си постъпвал, ще ти дам да разбереш. Той се заканва на баща си.
Днес всички хора – и светски, и религиозни се бият. Силният бие слабия; слабият бие по-слабия от себе си. Всеки иска да заповядва, да влияе на другите. Хората не си дават свобода един на друг. Който не иска да му влияят, сам не трябва да влияе на другите. Да влияеш, това значи да изразходваш енергията си напразно. – Слънцето не ни ли влияе? – Не ни влияе. – Бог не ни ли влияе? – И Той не ни влияе. – Защо? – Бог работи с любовта-Дето действува любовта, там има свобода. Любовта помага на хората, без да им влияе. Влияе се на слабия, а не на силния. Слабият има условия да се подава на изкушения и пороци, обаче, силният се справя лесно с тях. Силният разполага с много енергия, от която дава и на другите.
Религиозният казва: Толкова много се моля на Господа, но Той не отговаря на молитвата ми, нищо не ми дава. Ето, този светски човек не се моли, и всичко получава. Защо е така, аз давам следното обяснение: Религиозният става сутрин рано и започва да се моли. Че слънцето изгряло, той не обръща внимание. Прозорците му са затворени, и чистият въздух не може да проникне в стаята. Светският не се моли, но става сутрин рано, отваря прозорците,.
110
и в стаята му прониква светлина и чист въздух. Бодър и освежен, той отива на работа, и работата му се благославя. Ако чакаш ангел да слезе от небето и да отвори прозорците ти, много ще чакаш. Отвори прозорците, и светлината ще влезе, без да се молиш. Молитвата не е- механически процес. Някой разглежда нещата механически и минава за идеалист. Друг мисли, че с насилие се разрешават въпросите. Не, насилието подразбира отсъствие на всякаква идея. Убийството подразбира отсъствие на всякаква идея. И в природата, между живите същества, има насилие, но това не е правилно. Единствен човекът е започнал да се обявява против насилието. Човешкият дух търси път да се освободи от насилието. Докато насилваш, и тебе ще насилват. Който служи с насилие, не може да бъде господар на себе си. Ти се подаваш на известни сили, както дилафът, който човек пъха в огъня. Казваш: Аз хванах огъня. – Не, ти си дилаф, други те пъхат в огъня. – Какво да правя тогава? – Ще се откажеш да- служиш като дилаф. Ти не си дошъл на земята да бъдеш дилаф. Щом приемеш една отрицателна идея в себе си, ти се влияеш вече от хората. Омразата, съмнението, това са влияния от хората. Отслабваш, остаряваш, това става под влияние на хората. Ето защо, първо трябва да се освободиш от всички човешки влияния. И отрицателните неща в природата се дължат на човека. В това отношение, той е гениален. Ле-
111
ността, невежеството, сиромашията, болестите са създадени от човека.
Сиромах си. Защо? – Защото мислиш, че си такъв. Щом престанеш да мислиш за сиромашията, тя ще те напусне. Ако искаш да се освободиш от сиромашията, застани на онова място, на което Бог те е поставил. Всеки момент ти можеш да поставиш бент на водата, която тече, или да премахнеш бента. Всички имате бентове на мислите, чувствата и постъпките си. Те препятствуват на вашата работа. Махнете тия бентове, да потекат водите свободно. – Трябва да мисля. – Отде ще дойде твоята мисъл? Човешката мисъл е под влияние на луната. Затова мисълта на човека лесно се раздвоява. -Чувствата са под влиянието на слънцето. Казват за някого, че умът му е студен. Много естествено. Той се намира под влияние на луната. Умът поглъща голяма част от енергиите на сърцето, затова именно, той се повдига и засилва, а сърцето се понижава и отслабва. Студенината на човека се дължи на гордостта. Днес в света има студ около 30, 40, 50 градуса под нулата. Дето мине, горделивият замразява всичко. Който подчинява, заповядва на човека и го ограничава, е студен. Работили ли сте при 150° студ? При гордостта температурата се понижава до 270°. Когато се казва, че във физическия свят студът може да достигне до 270°, това се дължи на гордостта. Какъв живот може да има- при такава температура? Казват: Човек трябва да има достоин-
112
ство, да не се унижава. – Какво достойнство ще имаш на северния полюс? Достойнство има човек, само когато плодовете растат и зреят в него. Там, дето всичко е замръонало, не може да става дума за достойнство. Смъртта е студът в живота. Произходът й се крие в човешката гордост.
И тъй, желанието на човека да стане господар, да заповядва на всички хора, да стане божество, с създало гордостта. Това е неразбиране на законите. Горделивият нищо не е дал на хората, а всичко изисква. Бог, Който е създал целия свят, е дал всички блага, от никого нищо не иска. Той не държи хората отговорни ла топа. което им е дал. Той е вложил любовта в сърцата на хората и ги оставил свободни. Щом се отклонят от Любовта, в тях се явяват омразата, вътрешното недоволство, което постепенно ги смразява. Работете върху себе си да развиете Божественото съзнание, което никога не се помрачава. Човешкото съзнание, обаче, се ограничава и помрачава. Най-малкият външен повод е в състояние да го помрачи. Тази е причината за промените в човека.
Аз говоря за неща, които добре познавам. Много неща зная аз. II вие може да ги знаете, но не правите усилия. Вие очаквате да ви дойде знанието наготово. Истинското знание е скрито във вашата душа. То ще излезе от нея, но работа се иска за това. Като ви наблюдавам, аз виждам всичките ви недостатъци, зная и
113
прртщпже . л т?,х. Гто ^а:п<\?гаи нищо в све-тл, кесто мо,.,с ла ме шненада. Виждам вашите а реиежн, конто, оше на другия ден след реализиралото км, 2ге вн рагечйро! ат. Каю се ра-г(ч?ро:ште. иде свършеггът па вашия живот.– />ми после? - Ще се преобразите. Дето хора-тл пгьпшш, там ангелите започват. Дето ан-гетнле пгьршват, там Бсг започва. При това, чш,о- ^31 очва де бре, а спършоа?ле. Няма чо-и.>< 1'а ..емша, ьолто да е свършил добре. Дето чоьекът сг»ъ|ншз, ангелът лшочеа. Наистина, аме.-пнс започват зле, а свьршгаг добре. Бог ьгллочпа лобре и спършва добре. Внс искате уппчи. ,гге.'>е'1 ги: :<в тгва. Додазагслслвла са де-тлиеки ртмптн. Топа кначп, да ви поставя в ьшьсич^н сш, а. е. в областта па илюзиите и, ка .) се сьбудцте, няма да намерите нищо пред себе сн.
Стремете се към абсолютна свобода. Това ензчи, да се радвате па своболаш на всеки човек, ла ) сяко живо сьпгеетво. Можеш да очак-епш I сито само от свободния. От ограничени ч нищи не можеш да очакваш.
Идни лъв бил гвакат в примка, дето пре-карзл нял ден гладен. Минал край него един човек, н лъвът започнал да му се моли: Ще ти бъда признателен цял живот, ще си променя естеството само да ме освободиш. Човекът извадил халката на примката и освободил лъьа. Ллвъг си разтърсил гривата и казал: Как^а гюл?а, че си ме освободил. Сега съм осъден на глад и це те игям. Че векът се шме-
114
рил в чудо и п^фалп": Слушай, где пипаме три същества, как трябва да постъпиш зл направеното добро от мене. Ако те кажат, че фябл-* да ме изядеш, ще се подчиня на твоето жеганае.
Срещнали едно голямо куче и го шл>ита як Има ли признателност за направено добро } – Няма – отговорило куче го. Едно време, клго младо, здраво куче, господарят ме използуваше да му пазя стадото. Каго остарях, той ме изгони от дома си. По-нагатъи срещнали един стар кон и го попитали: Има л« признателност за направено добро? – Няма признателност – отговорил конят. Когато оях млад, господарят ме товареше и ме гледаше добре. Като остарях и не можех повече да работя, той ме изгони. Над-после срещнали лисица!а и я попитали: Какво ще кажеш, има ли признателност за направено добро? Тя отгогорила: Не разбирам, за какво ме питате. За да разбера добре работата, турете отново крака на лъва в примката и тогава ще се произнеса. Лъвът турил крака си в примката и останал там. Лисицата се обърнала към човека с думите: Глупако, върви по работата си! Лъвът е бил длъжен да отваря очите си. Щом ги затворил, ще носи последствията,
Не освобождавай злото, затворено в тебе. Нека стои на мястото си. Ако го освободиш, първо тебе ще нападне. За да се справиш със злото, трябва да мислиш. Не че не мислиш, но ти се намираш под различни влияния. Болният оправя живота си по един начин, а здравият
115
– по друг начин. Болният казва: Да мога да си хапна чорбцца! Дано по-скоро ми донесат. Здравият не чака да му носят храната на крака. Той скача от мястото си, облича се набързо, запалва огъня и започва да си готви. Отде е дошла в ума на болния мисълта, че трябва да му услужват? Когато дохождат при мене гости, всички искат да ми услужват. Но аз зная за-кониге. Няма по-опасно нещо от това, да ти услужват хората. Сам ще си услужваш, сам ще задоволиш изискванията си. Така ще пестиш времето си.
Вие искате да бъдете свободни, но друг да ви освободи. Това е стара философия. И досега още мислят, че Христос ще дойде на земята да освободи хората. Ако трябваше да ги освободи, Той щеше да направи това още преди 2000 години. Сега е почнало друго освобождение – вътрешно. Свободата е вътрешен акт на човешкото съзнание. А хората днес си въобразяват свободата по стар начин, но това става само по вътрешен път. Но и вие имате нещо, с което разполагате. Силата е в човешката мисъл. Има нещо, което може да пробуди човешката мисъл към работа. Какво е това, няма да ви кажа. Важно е да се пробуди човешката мисъл. Досега аз не съм видял нито един да е донесъл плод от своето дърво. Всички носите все чужди работи. Много пъти са ми донасяли баници с развалени яйца. Аз нищо не казвам, благодаря им. Не казвам, че зная коя кокошка е снесла яйцето. Но ти си крадец, искащ да се
116
препоръчаш, пред ме^е. Аз си оапкеггм в ь;оя тевтер: Блажена е т?зи кокошкг, която е слеела чинете; нещастен е човекът, които носи яйнето наготово. Когато даваш нещо, дай го от себе си; да извира то от твоето сърне и от твоята мисъл. Така вложена мисълта, тя възкръсва. Ние стоим пред дке затворени врат. Исганата е в затворените врати на човешката душа II на човешкия дух. Съвременните -\ора са затворили вратите на своята душа и на своя дух, а са отьорпли пратите на своя ум и на своето сърце – там, отдето спасението никога ее може да дойде. Спасението що дойде през вратата на човешката душа п па човешкия дух. Там е силата. Сега вие ще искате дл ви дам нри-елаци. Мога да ви дам признаци, да ви определя диагнозата.
Да кажем, не страдате ог ревматизъм. Шо е ревматизмът? Тон е последензие на човешката леност– умствена и сърдечна. Ще кажете, може бк, че работите. По работата е разумен акт. В работата трябва да намериш удоволствие. Вдигаш едно камъче, но гова малко камъче може да ти причини хиляди добрини, г вие искате да вършите велики работи.
Никой не може да осеободи човека. Ру-сяте освободиха българите от турско иго. Но освебоднха ли ги? – Тези, които господаруваха в турско време, и днес господаруват. Станеш християнин и пак грешиш. Има, разбира се, един малък прогрес, ко като чогек, ти нищо не се ползуваш. Аз говоря за същина" а на човека. За
117
пред хората, може би, човек се ползува, но та себе си, всъщност, нищо не се ползува, а губи. Ако вървите по др}гия пьт, ще отворите вратата на вашага душа, ще дойде това, което очаквате. Много пъти вие не се разбирате помежду си. Срещнеш един познат; той е гладен, а ти му говориш. Аз му казвам: Ти страдаш от стомах, аз съм лекар, ще излекувам стомаха ти. Изваждам едно хапче от торбата си, после - второ, трето. Като ги приемеш, казваш: Твоите церове действуват много добре. Значи, ще взимаш по три хапчета на ден.
Да се върнем към идеята за свободата. За да бьде мисьлта пи права, с съзнанието ви трябва да има малка светлина и малка топлина. Това, което искате да направите на някого – да го освободи 1 е, тази свобода, именно, трябва да бъде ваше достояние. II нея не трябва да давате. Някой казва: Аз жертвувам себе си за другию. Жертвата е метод, който показва истинския път, по който свободата идва. Апостол Павел казва: „Ако раждам всичкото си имане, а любов нямам, нищо не се ползувам." Може да се жертвуваш, по ако не покажеш на хората правия път към духовния живот, ти не можеш да ги освободиш. Ще хвърля семето в земята и ще го заровя. Ето един начин, но който съм му показал пътя. След една година, като се върна, семето ще бъде ве^е израснало и ще ми каже: Мнсго та благодаря! Ето плодът на твоята } слуга.
118
Често вие се оплаквате от страданията и несгодите на своя живот. Заедно с вас и аз се оплаквам. Аз не се оплаквам като вас, но търся правилен, разумен начин да се освободя от препятствията, които срещам на своя път. Правили ли сте опит да се освободите от препятствията и мъчнотиите в своя живот? Болен си, викаш лекар. Той ти дава известни наставления, но намира, че няма дз оздравееш. Викаш още лекари, и те казват същото. Най-после се свиква консулт от 12 лекари, които единодушно ти подписват присъдата. Трябва ли да се спреш на тяхното мнение? Ако турят въже на врата ти и го теглят, какво трябва да правиш? Вземи нож, отрежи въжето и кажи: Онзи, Който е създал света, Който е създал и мене, е по-силен от всички. Той ми е дал живот, и аз ще живея. Въжето не трябва да бьде на моя врат!
Един наш познат разправяше следната своя опитност: Един ден той пътувал през една гора, дето отдалеч съзрял няколко разбойници. Помислил си: И мене ще нападнат, но какво да им дам? Нямам нищо в джоба си. Като дошли до него, разбойниците започнали да обръщат джобовете му, но той казал: Колкото да търсите, нищо няма да намерите. Аз съм беден, гладен човек, нямам хляб да се нахраня, – Щом е така, ние ще те нахраним – отговорили разбойниците. Няма да оставим човека да умре от глад. Нашата работа се заключава в обиране на богатите и даване ьа бедните.
119
Ше кажете, че от гледището на сегашния морал, това, което правят разбойниците, е престъпление. Питам: Сегашните хора не се ли обират едни други? – Бог е наредил живота по точи начин. – Ако Бог е наредил нещата 7акз, вие щяхте да бъдете щастливи. Обаче, вас ви оалъгват с идеи, които нямат отношение към Божественото.
Лпес всички цитират думите на Христа. Така казал Хрисзос, иначе казал. – Важно е сега, какво ти можеш да направиш. Можеш ли с твоите кибритени клечки да твадиш една и да я дадеш ш аюч ближен? Това е най-малкото вооро, косю мо^еш да направиш. Няма шцо да се извиняваш, че си беден, че някога си имял пари. Можеш ли сега да дадеш една жива клечка на човека, да си чапали огъня? Останалото само по себе си ще дойде. Вие сте богати, но ка?вате, не нямате пет пари в джоба си, че баща ви не оставил никакво наследство. Ако искаш да знаеш, какво е оставил баша ти, отвори вратата на своята душа, вземи телефона и по указания номер, извикай баща си, да ти каже, какво наследство ти е оставил. – Той знае ли истинага? – Според мене, умрелият всякога говори истината. Умрелият не се интересува от това, с което ьис живеете, затова всякога говори истината. Под „умрял" разбирам онзи, който е ликвидирал с лъжата. Той е умрял за лъжата, а жив за истината. Друг е въпросът за разбойника. Той е голям камък, който се търкаля от височината и, как-
120
вото срешне ка пъп си мо*е да го сша.е„ Казано е: „Истината освобгждаза човека."
Добавям: Правата мисъл сьщо освобождава човека. – От ьакпо? – От заблужденията. Следователно, всяка мисъл, конти \-*е осее бод п:гл I човека, не е пр«ьа.
Като говоря по тош начин, нямам 1ф_\ц вид вашите стари въаглоди. Л1 о със сга не си възгледи коже да ра^реглаь^с спирпсше на живота, дръжте се за 1ях. Ако не ьи ползуват, приложете поьше пъплели. Кггчаю: Каквото по ьожем да панрлвим ь това пр-^раж/иие1, ще го п&щшлш в сле/тото прераждане. - Нг се разсьмдаьа ижа. Ако ди-с не моьеш дл решиш?адач1гю сь, ., бьдепде по-г/ьтто I ],, ги решиш. Топва ще имл I по-трзл*д *% ^x^ . Да се преровиш, това значи, да предьрчем" 1 л-на експедипдя, свързана с (олсьгл разходи. лЬд^ш ли да не срещнел тен ра-аодп? корп^.а а прераждането е 11',тусьр. В нея ига ьещо иС1 ш-но, до много вмда не са лерпо преди и та. Едно е перо: К<ч.во;о длее чи е далеко да СЕършиш, не тр!)б«я да го 01 лягаш. Омс^т ли даетдьата работа за у) ре. сьхдю ще плат ига. Който ье реши задачите си в шзл даавог, ще ост&не акзад. Страшно е положението 1а плн, ксйто е иаостапал в раззитието сд. Тон попада в закона на абсолютното ограничение5. Днес повечето уора жасечт по този закон, Още мал&о остава, докато излезете ог гоад закон и плезете в закона на свободата. Ида епохата ка абсол-отната съсбода, Тя сг представя от ра-
121
зумни същества, ко^то разночагат с голема капитали. Те идат на земята, да вложат капиталите си в работа и да покажат ка хората правия пьт. Готови ли сте да използувате пътя на абсолютната свобода?
Мно шна казват: Учителят ни говори само за любов. Пукнат ли главата на някого, Той кааьа: Любов трябва да имаш. Глава те боли – любов ла ьмаш. Неврастения имаш – пак?а любог. се говори. – Така е. Говорил съм, говоря и ще говоря?а любоша. По трябва да боледуипе, пе трябва да мразите, да изпадате в безперис. Ще прилагате любовта, да се осгю-бодше от оо.^еси-ле и от отршинелшгге си качества. Това с непотребен оаласт, които тпг>бва да се изхвърли. Щом се освободите от него, ще влезете в един пои свя! в светя на любовта.
Учител сч в първоначално училище в едно село, но не си доволен ог положението сь, иераш ла станеш гпшазлален учител. Станеш гимназиален учшел, но и от юва не си доголеп; кскаш ла станеш министър. Какво ще спечелиш от това? Нчщо друго, освен завистта на лора-\а. Ако имаш къща, ще кажат, че си я напра-вил с крадени пари. Да станеш министър, или висок чиновник, това оначн, да се сгрешиш. Каквото положение и да заемеш, първо арябва да станеш господар на себе са. Само таг^а можеш да заповядваш н на другнте. Който е придобил изкуството да заповядва на себе си, само той може да заповядва на хората; кой го не познава това нзхустзо кподо ье може да по-
122
стигне. Казвам: Дай свобода на човека и виж, какво може да направи. Той казва: Щом имаш доверие в мене и ми даваш свобода, така ше служа, че най-малко сто години ще помниш доброто ми. Ако нямаш доверие в мене и ме ограничаван!, най-малко сто голини ще помниш злото, което ще направя.
Велик е Бог в своите прояви. Ние грешим, Той ни гледа, дава ни свобода да се проявим. Той свързва двата полюса на лшвота – деня и нешта, свободата и ограничението и прави, от тях верига ва щастието и нещастието. Когато сте щастливи, Бог казва: Тока е резултат на закона на свободата. Когато сте нещастни, Той казва: Това е резултат на?акона на ограничението. Отвън никой не с виновен за нашето щастие и нешастие. Хората са условия за вас, а вие сами сте причина за всичко, което ви сполетява. Човек сам си пакости. Ако нямаше свобода, нямаше да греши.
Като ви изучавам, виждам, че в много неща вярвате и в много неща не вярвате. Вие вярвате в това, което не може да стане, л не вярвате в това, което може да стане. Момъкът казва на младата мома, че ще я направи царица. Тя вярва на думите му и очаква деня, да стане царица. Тя вярва в това, което няма да стане* И, в края на краищата, остава излъгана. Ако той я направи царица, пак той ще я свали от престола. Който те е качил, той ще те смъкне, Докато уповаващ на хората, всякога ще се разочароващ. Вярван във възможното, а не в ве*
123
възможното. Ако вярваш в невъзможното, ти сам се насилваш. Невъзможното остава всякога невъзможно. Например, можеш ли да изпиеш водата на Великия океан? Можеш ли да туриш в лешник всички хора на земята и да ги носиш на гърба си?
Математиката си служи със закона на вероятностите и закона на невероятностите. Според първия закон, вероятно е, че 2 X 2 – 4. Иеверояшо е, обаче, 2 да бъде равно на четири. Един спп се върнал от чужбина, дето учил, и Ксшл на баща си: Гатко, знаеш ли, че две е равно на три? -- Възможно е, синко, но това трябва да се докаже на опит. – Днес ше направим опита. Бащата качал на жена си да сготви две кокошки за оояд. Седнали да се хранят. Бащата качал: Жена, едната кокошка ще бъде за тебе, втора! а ще бъде за мене, а третата –?а сина. Две пе може да бьде равно на три. Колкото и да се доказва обратното, човек не може да пе се съмнява в това. Всяка мисъл, в която има най-малкото съмнение, не може да се реализира. Всичко може да се реализира, когато човек се освободи и от най-малкото съмнение. Изхвърли съмнението вън от себе си. Когато изгуби съзнанието си, човек престава да млели. Той е свободен от всякакво съмнение и смущение. Ето защо, човек лесно се лекува, когато изгуби съзнание, или когато съзнанието му мине в по-високо поле. Когато искаш да се освободиш от една идея, трябва да я заместиш с по-ви сока. Същото се отнася до мислите и
124
чувствата. Така лекува природата. Зд да освободи чоьека от мисълта, че с болей и ишл да оздравее, гя спася в съзнание го му една възвишена идея, която го отклонява от обикпо?^-ниге мисли,
Какво се разбира под природа^ – Сбор от сьлнання ла същества от човешки род. Поя чорсшкп род разбираме сьщеспш, ьиито населяват всичкд слънчеш! системи. Рхиумгапе същества участвува!' вьв всички проявч па живота. Свържеш ли се с 1ях, те са в сила да те освободят е: всички мъчнотии. Достатъчно е да поставят болния в магнетичен сьн ь да ау внушат мисълта, че гге оуфапее, ад да стане от депото ек. К 1Ч^о направи Христос със слепия? 1оп в {е I ал, ь ама за с нея очите му, вложи в съзнанието ьу мисълта, че ще оздравее, и слеши-т прогледна. – Лггго дояде Хрьстос на зрмят.-!? – Да направи ъръчка мед.ду човешка! а душа хг Бога. Христос покл-и нд хората, как трябва да живеят.
Как ще отговорите, ако ви пита", какао разбрахте досега? Може да отговорчте като слушателите на един селски свещеник Като свършлл проповедта си, тон ги запитал: Разбрахте ли ме, братя християни? –- Нищо не разбрахме. – Щом не сте ме разбрала, няма защо повече да говоря. – Разбрахме те. – Щом сге ме разбрали, пак няма какво да ви говоря. Питам: Каква философия е гази? – Софистика, т. е. сбикаляне на истиката.
125
\ьто ся доа.ъл па гемята, ле се изучаваш, а Л1 нй.ал! ясна предстасл .->а себе си, каю усчкл\ П" а. сраеняв^и с никого, че качвай, че тош К11! онзи са по-дебри ог тебе. Не казвай, че '1\ '-"и или окзи ти е неприятен, но виж, защо е таъа. Кога го имаш еднакви качества с някого, тоял чо1*ск тд става неприятен. Особено, ако ие«л! да чи си иаяоли Ти си горделив, но той е по-юр.молгв ог юбе; м си сприхав, ко той е пс-сприхаи. Илобню, неприятен ти е всеки, който те превъчхожла, особено в ргрпдате люто. Всеки, копго се оишва да ш се наложи, също ти е ьеириятеп. Когато се говори за свързани души, имаме пред нил ссюствешпа пмрешяа връчк ! мг.кду тях. Има три ме па, дето хората се свъ'-чвйт: едното място с поп лъжичкита; второто мпето е на глапата, дето е центърът нл милосърдието; третото място е в душата. Срещнат ли се двама души, сььрскьш по един 01 трите начин.', ге псаимно се вдъхковяват. Които дава, жлъее в закона на свободата; който само в^има, живее с ожоаа ла огрлмчешею. Всякога давай, с.л да освободиш хората от огранпчепиего. Значи, головите пната любов, която дава, осво-Сегчд^ьа; лгобоъ, която само взима, ограничава.
Срсшаш един свои приятел п се пшаш: Обича ли ме приятелчт ми? Който те обича, никога не се стреми да проникне в тебе. Той се радва, че те е видял и те оставя свободен. Който обича, никога ьс критикува. Той слуша, без да този грешките, как се изказваш как поставяш думите. Любовта има особен езьк. Който люби,
126
тон говори правилно. Като изучавам български език, аз често превеждам, правя опити, да го повдигна по-високо, да го пригодя към езика на любовта. Ред години рабшч върху български език, да избера положителните думи, да ги повдигна в по-висока степен, да усиля техгаге вибрации. Някога ще взема трима души между вас, двама братя и една сестра, най-способни ге, да направя опит с тях, да видя, как се отразяват положителните думи върху тях. Каю говоря за опити, вие очаквате някакви чудеса. Какво чудо искате да направя? Според мепе, няма по-голямо чудо от това, да ) бедиш човека, че Бог съществува, или че Христос е ььчкръспал.
Да убедиш човека във възкресението, това значи, ти сам да си възкръснал. Възкръсналият е абсолютно свободен. Той никога не туря бент на Божествения живот, оставя го свободно да тече и да се проявява. Той не роптае, не критикува, приема всичко с любов. Той е огън, който запалва всичко, което срещне на пътя си. Като работи върху себе си, заедно с това, той работи и за другите. – Как може човек да се освободи от ограничението? – Чрез вярата в Бога. Обаче, вярата трябва да бъде силна, мощна, да върши чудеса.
Съществената мисъл в тази лекция се отнася до двата велики закона: закон за свободата и закон за ограничението. Бог живее в абсолютната свобода, а човек – в закона на ограничението. Когато законът на свободата ра-
127
боти в човека, той познава Бога, познава любовта и живее в щастие и блаженство, Свободен е само онзи, който живее в любовта.
Т. м.
33. Лекция от Учителя, държана на 7 юни, 1933 г. София, – Изгрев