Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
БИОфОТОНИТЕ
Преглед на изследванията, избършени през последните седемдесет години
Върху излъчването на ултраслаба електромагнитна радиация от чо6еш1ште КлетКи
Всичко е сВетлина. И човек е изтъкан от сВетлина. Светлината показва че, в природата съществува разумност. Всеки светлинен лъч е живо същество, проводник на особен род енергия. Учителят Хуго Нигли ЗВучи невероятно, но нашето тяло из-лъчВа сВетлина, Която идВа от неговите поне 60 билиона КлетКи. ТоВа, че ВсяКа една Клетва излъчва сВетлина, днес моЖе да бъде засечено с чувствителни фотоум-но±шпелни системи. Широко известно е, че една част от тази сВетлина е резултат от реаКциите меЖду радикалите, но се смя¬та, че и петъчните яд¬ра допринасят за улт-раслабата радиация на Живите КлетКи. Въпре-Ки че е съВсем слабо, тоВа излъчване на светлина могКе успеш¬но да бъде индуцирано при облъчване с ултра-виолетови лъчи. Първи¬те биологични изследва¬ния на това лъчение са били направени в нача¬лото на двадесетте го-дини на нашия ВеК от русКия учен Александър ГурВич, Който е установил таКова излъч¬ване от КлетКите на Корен от луК. НяКои лаборатории се опитаха да потвърдят те¬зи резултати, но използваните от тях фи¬зични методи не дадоха ясни доКазателс-тва за съществуването на таКаба улт-
раслаба емисия, и 6 Края на Краищата ре-зултатите на ГурВич бяха отречени от америКанците Холендер и Клаус точно пре¬ди Втората световна Война. Поради то¬ва интересът в тази област намаля през следващите десетилетия. Наличието на биологично лъчение бе-ше изследвано наново след изобретябането на фотоумногКителните тръби 6 средата на петдесетте години от Фачини и сътрудниците му 6 Италия. В следващото десе¬тилетие повечето тру¬дове върху ултраслабо-то фотонно излъчване бяха представени от русКи учени, а на запад няКои пионери Като Ку-иКенден в Австралия, Поп в Германия и Ина-ба в Япония разработи¬ха, независимо един от друг, методи за измер¬ване на ултраслабото фотонно излъчване от различни Клетъчни Видове, с помощта на сВръхслаби шумобе, и системи за фотонно отчитане с ВисоКа чувствителност, Което позволи да се из¬ползват маКсимално потенциалните въз-могКности на фотоумногКителя.
26 Житно зърно
Най-много трудоВе В областта на тези слаби лъчения има Фриц Поп. Той създаде и термина "биофотони" за ултраслабите фо-тонни излъчбания от КлетКите, Които имат специфични биологични фунКции, но са нор-мални фотони и могат да се измерват от фотоумноЖителите, използвани ВъВ физиКа-та. Аз се срещнах с Фриц Поп през аВгуст 1988 и ние проведохме биологични еКспери-менти с КлетКи от бозайници. Тази среща стана благодарение на моя приятел Йоха-нес Ведер, син на антрополога Карл Хътер /1912 - 1961/. Карл Хътер, роден В Герма¬ния, беше създал много интересна филосо¬фия за чоВешКия ЖиВот, Която дълбоко ме Впечатли. В нея той хВърляше мост меЖду естес-тВените нау!ш, психологията и религията. Например той пръВ описа Връзката меЖду Институционалните човешКи типоВе и раз-витието на човеКа от трите зародишни слоя - ендодерма, мезодерма и еКтодерма - отК-ритие, Което меЖдувременно беше потвър-дено от психолозите Кречмър и Шелдън. Въпреки че Хътер не бе с академично обра-зование, а самоуК, той Впечатляваше учени Като ВирхоВ и ХеКел. В своята философия Хътер твърдеше, че материята е енергия, фаКт, Който се по-твърЖдаВа от съвременната физиКа. Той
брилянтно изВеЖдаше тезата, че материя¬та не се състои само от статична и дина¬мична енергия, но е носител и на духовна енергия. Модерният физиК от Франция Ша-рон вКлючи тази хипотеза В Края на седем-десетте години В своята КомплеКсна тео-рия на относителността. Аз проведох мноЖестВо интересни еКс-перименти В лабораториите на Фриц Поп, поКазВаши, че КлетКите на бозайници, и спе¬циално чоВешКите КлетКи, излъчват много слаба енергийна емисия, Което вярвам, че потВърЖдава предположенията на Фриц Поп за наличието на ефеКтивен вътреКлетъчен механизъм за фотонно поглъщане. Ние пре-дполоЖихме, че нуКлеиноВите Киселини на ДНК Вероятно играят роля на светопоглъ-щател, подобно ролята на Витамин А 8 ре-тинната изометризация, участващ В зри¬телния процес, и че тази сбетопоглъщаща система моЖе да повлиява метаболитните и Клетъчни процеси посредством пусКоВи ме¬ханизми на умноЖаВане и да дава начало на фотохимични процеси. ТоВа отКритие потбърЖдаВа древното знание на човечеството, че светлината е много ваЖна за чоВешКото тяло и че аКти-вирането на духовната енергия е най-ВаЖ-ния метод за преодоляване на стреса В на-шите модерни Времена. Препечатано от сп. "НетуърК", бр. 68, деКември 1998 г.