Бъдете съвършени
„Отче наш“
„Красив е животът“
Ще прочета един стих от 5-ата глава на Евангелието на Матея: „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни.“
„Духът Божи“
Както [и] да се говори на хората, все остават незадоволени. На Земята човек никога не може да се задоволи. За една недовършена картина както и да говориш, все ще кажеш, че има нещо, което да ѝ липсва.
Сега често учените хора, религиозните хора и обществените хора разглеждат недостатъците на живота. За пример, някой скулптор колко прах ще издяла от някой камък не е важно, но какво ще направи от този камък, това е важно. Какви недъзи има в света не е важно, но колко добродетели има, това е важно.
Сега под думата „съвършенство“ някои мислят нещо недостъпно. Като стане съвършен, човек може да работи. Който не е съвършен, не може да работи. Несъвършеният се труди, а пък онзи, който живее в безпорядъка, той се мъчи. Сега съвършеният само работи. Съвършеният човек е доволен от всичко, нему не му липсва нищо. Той може отвън да е несъвършен, вглъбява се в себе си, че това-онова няма, това-онова не му достига. Съвършеният всичко има. Понеже като има всичко, има един малък излишък и с него иска да създаде един нов свят. Та всичките хора в света искат да създадат нещо. Даже и мравката, и тя иска да създаде нещо. Най-малката клетка, като влезе някъде, и тя създава, и тя почва да образува друга клетка.
Сега три вида условия има: условия, при които хората се мъчат, условия, при които се трудят и условия, при които работят. Има съвършени хора, които са съвършени да направят една мисъл; има хора, които са съвършени да направят едно добро на света.
Много хора искат да знаят в какво се състои животът, какво нещо е животът. Никой не знае какво нещо е животът. То[ѝ] се п[р]оявява – един се мъчи, друг се радва, един плаче, друг скърби, един умира, друг се ражда. Но във всичките тия прояви, това не е животът. В Евангелието има един стих, дето казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ В какво седи това познание? То не е така лесна работа. Да познаеш цялата Вселена в нейната пълнота, това не е лесна работа. Засега учените хора са дошли да мислят доколкото телескопите са открили; казват, че има 10 милиарда слънца, във всяко слънце има по 12 планети, някои по-големи, някои по-малки, около всяка планета има по 5–6 спътници, такива малки луни като нашата. Ти искаш да знаеш какво е светът? В тия 10 милиарда слънца може да живееш по 1000 години, за да ги изучаваш – във всеки свят би живял по един милиард години. То са сега въображаеми работи.
Колко дълго време се изисква, за да дойдем до едно частично понятие на живота! Някой път мислим какво нещо е животът, задаваме въпроса какво нещо е Господ. Като дойде времето, какво нещо е Господ, ще го знаете. (Учителят показва дясната си ръка.) Когато ме питат какво нещо е Господ, казвам: За всичко ще ме питате, но за това няма да ме питате. Светът страда, че хората питат какво нещо е Господ. „Не вземай името [на] Господа твоего напразно“.
Всички сега се бият и разрешават въпроса какво нещо е Господ. Всички тия хора, които измират – 35 милиона хора умират в годината, – кой се грижи за умрелите? Всяка година се раждат 40 милиона хора – кой се грижи за тия хора? Колко насекоми се раждат в годината – кой се грижи за тия [насекоми]? Колко риби се раждат в годината – кой се грижи за тях? Колко говеда се раждат в годината – кой се грижи за тях? Колко треви растат – кой се грижи за тях? Ами за камъните кой се грижи? Ами за нашата Земя, за Слънцето, за Юпитер, за Марс, за Сатурн, за Венера, за Меркурий – кой се грижи за всичките? В природата по-лесно се грижат за големите работи, отколкото за малките. Да задоволиш една малка микроба е много по-мъчно, отколкото един съвършен човек с всичките изисквания. Туй, малкото същество, с какви прибори можеш да го нахраниш? Искаш да му дадеш един обед – как да му дадеш? На каква маса, в каква тенджера да му готвиш яденето, с какви лъжици ще туриш, какви слуги ще му прислужват; отгде ще намериш такива слуги? Много взискателно е това същество, мисъл има в себе си, иска да бъде като някой цар. Много голяма мъчнотия е да се задоволи такова същество.
Мене ми разправяха един анекдот, във Варна било, в турско време. Дошъл някой си виден българин във Варна на гости на друг, на когото майка му била гъркиня. Синът я учил да каже на български на госта: „Аз много се радвам за вашето присъствие в къщи“. Учил я, учил я, и вече като запомнила и като дошъл гостът, му казала: „Откъде дойде, да не дойдеш!“ Чуди се той, синът ѝ – толкова я учил и как е могла да каже туй „Откъде дойде, да не дойдеш!“ Като заминал гостът, тя питала сина си: „Хубаво ли го казах?“ Казва ѝ: „Много хубаво го каза.“
Че и ние понякога, като много ни учат, казваме: „Откъде дойде, да не дойдеш!“ И всички сега казват: „Откъде дойде, да не дойдеш!“ И сега хората, вместо да благодарят на Бога, казват: „Откъде дойде тази пущина, да не беше дошла!“ Ние не сме виновати за това. Има неща, за които не сме виновати. Минаваш през някоя област, има нещо отвън, но ти не си разположен. Туй неразположение не се дължи на тебе. Отвън е студено, лоши са условията, свиеш се, не си разположен. Външна е причината. Топъл е денят – пак не си разположен. Но все са външни причините. Не трябва да се съ[р]дим, има неща, които ще ги носим. Когато дойде прашният ден, ще го носиш; когато дойде дъждовният ден, ще го носиш; когато дойде студеният ден, ще го носиш; когато дойдат неблагоприятни условия, ще ги носиш. Друго разрешение няма. При тия условия, при които ние живеем, няма никакво разрешение. В Америка минават американците-богаташи в западната част, дето се запалила гората, и тренът минава между тоя [огън] и всички избягали от трена и влезли в езерото. И за да не ги опърли огънят, натургали кал по главата, да не се запалят косите им. И така седели няколко часа в езерото потопени и всички са благодарни, че може да седят във водата, че могат да се избавят, защото иначе ще изгорят в трена.
По някой път казвате: „Защо ми се случи това?“ – Случи се. Ако тия работи не бяха се случили в света, какво щяха да пишат писателите? Ако нямаше тия големите противоречия, как щяха да напишат една драма, един роман, една комедия или една трагедия? Ако животът ставаше тъй, както ние искаме, нямаше да бъде красив. Красотата на живота седи в големите противоречия, които съществуват.
Вас ви е страх от ада, нали така? Че адът, това е сянката на рая. Ти направиш една земя райска, ще туриш сенки наоколо. Без тия сенки никаква картина няма да имаш. Пъкълът, това са сенките на рая. Изпъкват противоречията. В какво седи раят, виждаш. Ако нямаше ад, нямаше и раят да се възприеме. Нашите разбирания за доброто и злото в света, те са частични понятия.
Злото в света е творчески принцип, който е създал света. Злото е създало света. Онази инертна материя, първо злото е било в сила да я обърне, да направи един свят. После дошло доброто, което да работи върху света, да го уреди. Злото беше необходимо, да се създаде светът. Как бихте го създали вие? Вие, които не знаете, много лесно го създавате.
Сега, тази реч, която аз ви говоря днес, ще ви служи за в бъдеще. Ако ме слушате, ще се подмладите, ако не ме слушате, ще остареете. Тъй щото, не ви съжалявам, ако остареете. Ако се подмладите, ще се радвам, че сте ме слушали, а ако остареете, тогава няма да ви съжалявам. Ще се научите, когато умирате, да се влюбите – силата е там. Не като се раждаш, но като умираш да се влюбиш. Който иска да се подмлади, като умира, да се влюби и ще се подмлади. Който умира, като се влюби, ще се подмлади. Ще изучавате всички Божии блага. Който се ражда и не се влюби, той ще остарее, ще има всичките противоречия в живота. Когато се раждаш, да се влюбиш и когато умираш, два пъти да се влюбиш. Първият път като се влюбиш, да се родиш млад. А пък втория път ще се влюбиш, да се освободиш от дряхлявостта на живота.
Казвате: Любов. Вие не търсете Любовта като забавление. Любовта е не само един стимул, но най-великата храна, която се доставя на човека, на човешкия ум. Без Любов храна не можеш да доставиш. Без Любов храна на сърцето не можеш да доставиш, без Любов храна на душата си не можеш да доставиш и без Любов храна на духа си не можеш да доставиш. Какво нещо е Любовта? Туй, което доставя условия за живота в света. Не така, както сега – за пример, някой, който се е влюбил, го е срам, че се е влюбил. Ти като се влюбиш, ще носиш нещо. Ти като се влюбиш, ще носиш две кошници, две гърнета – ще носиш нещо. Влюбените ходят с празни ръце – не зная каква Любов е тази.
Христос носи едно време кръста с Любов. Той с Любов до края не го носи, за да се научите да обичате. Само до половината път носи кръста, та и ние да го поемем, и ние да поносим – и за нас остави малко работа. Ако беше свършил всичката работа, какво щеше да бъде в света? Половината от физическите страдания остави ние да ги носим. Те са благословение. Какво има да плачем? Аз се чудя на хората.
Една майка, като роди едно дете, се радва. А като умира детето, скърби. Накарай това дете да се влюби. Майката да каже, преди да е заченала детето: „Аз ще те приема в дома си, ако се влюбиш в Господа.“ Като дойде да се роди, да му каже: „Аз ще те родя, ако се влюбиш в Господа, ако не – ще те изпъдя.“ Ето как ще се подмладите. Много обикновени работи говорят хората, те говорят за покаяние, да плачат много малко искат. Ще занесе хубаво малко на Господа, на Света Богородица ще запали една свещ. Много евтино искат да минат. После ще направи едно малко добро, ще даде едно парче хляб, ще даде някоя съдрана риза, ще даде някои съдрани обуща, ще даде 1000–2000 лева. Че си дал две книжки, какво е то? Светът не се нуждае от книжки, от тия каймета. Светът се нуждае от живо злато в кръвта на хората. Достатъчно е да има сребро, да има достатъчно желязо, да има достатъчно злато, които дават сила, да има достатъчно фосфор, който дава мисъл; светлина да има, която дава сила, и топлина да има.
Досега всички са ви говорили за Любовта. Гледам, писатели има, които говорят. В какво седи Любовта, в какво се проявява Любовта? Кой е първият предмет, с който ти можеш да обичаш някого? Ти обичаш един плод заради съдържанието, което има в себе си. Ти обичаш една книга заради съдържанието, което има в себе си. Ти обичаш една картина заради красивата форма, която има в себе си. Писанието казва: „Възлюбил си Истината в човека.“ Истината сама по себе си носи два други елемента: тя носи елемента на Любовта и носи елемента на Мъдростта. Истината, това е мощното в света, в което Бог се изявява. По същество Бог е Любов. Но без Истина ние не можем да познаем Бога. Само в Истината можем да познаем какво нещо е Бог и какво нещо е Любовта. И знанието без Истина е непонятно заради нас. Само Истината прави Любовта понятна. Само Истината прави Мъдростта понятна. Що е Истина? Туй, което прави нещата понятни в света, прави ги достъпни [и] приложими в живота. Туй, което изявява самата реалност. Ние, хората, сме сънаследници на тази реалност.
Сега вие как разбирате Истината? Тя не гледа на външната форма на хората. Истината, когато вземе един въглен, направя го диамант. Истината, като намери един камък, направи го драгоценен камък. Истината, като намери мъртвия, оживява го. На страдащия отмахва страданието. Дето влезе Истината, тя урежда света. Този нашият свят ще бъде устроен – тя ще го устрои. Как ще го устрои, тя си знае. Но сегашният свят ще бъде устроен.
Следователно всички онези, които искат да прогресират, те трябва да обичат Истината. Как ще обичат Истината? Ако ти, който си се разтревожил, че си изгубил нещо, като видиш Истината, изведнъж всичко това ще изчезне, забравяш всички свои страдания. Щом дойде Истината при тебе, загубеното ще се върне. Ти като видиш Истината, умрелият баща при тебе ще дойде. Умрялата майка при тебе ще дойде. Умрелият брат при тебе ще дойде, всичко загубено при тебе ще се върне. Какво има да скърбиш? Не само ще се върне, но и с лихвите ще дойде. За какво има тогава да плачеш?
Следователно за в бъдеще ако възлюбите Истината, всички ваши изгубени вещи ще се върнат, всички ваши разрушени чувства ще се върнат и всичко ваше изгубено ще се върне. Ще се върнат при вас всички онези, които ви обичат и ще видите всички, които ви любят. Какво искате по-хубаво от това, какво искате повече? Ако изгубите Истината, ще изгубите всичко – нищо повече. Светът ще остане неустроен.
Що е безлюбие? Светът, който няма никаква форма, няма никакви възможности, няма никакви условия. Един свят, в който да се мъчиш да направиш нещо, да дигнеш известен товар и да не можеш да го дигнеш. Случвало ли ви се е някой път вечерно време, искаш да се събудиш и не можеш да се събудиш? Някой товар паднал на гърдите и не можеш да го вдигнеш. Благодарение, че в тия сънища имаме някои, които ни обичат и ни помагат.
При мене са идвали мнозина, които казват, че няма кой да ги обича. Аз се чудя на ума на тия хора. Иде някой при мене и казва, че е нещастен. Аз гледам, двама светли ангели вървят с него. Казва: „Нещастен съм.“ Казвам: „Нещастен си, защото двама ангели имаш.“ „Да, да – казва – двама ангели ме мъчат.“ Не съм виждал при никого тъмни ангели, все светли, а те ги виждат тъмни. Защо са тъмни? Единият ангел казва: „Възлюби Господа“, а другият казва: „Не може. Где да го любя?“ Казва: „Възлюби Господа“ – „Няма Го.“ На другата страна му говори постоянно. Той Го отрича. И двамата ангели му говорят, а той отрича. Щом отричаш, страданията идват, идат, идат.
Всичките страдания не са нищо друго, освен отричане на реалността. Дадат ти една хапка хляб – хвърлиш я, казваш: „Аз такава хапка не ям.“ Дадат ти втора – и нея хвърлиш, дадат и трета – и нея хвърлиш. 20, 30, 40, 50 хапки изхвърлиш – как няма да бъдеш гладен? Глътни първата, втората, третата, четвъртата хапка, 10 хапки. Искаш малко, вземеш го, задържиш го. Вземеш втори път, трети път, докато дойдеш до едно съзнание да бъдеш свободен.
Често ме питат: „Где да зная дали ме обича той или не?“ Хубаво, аз ви питам: Как знаете, че някой ви мрази? С чувството, с което познавате, че някой не ви обича, със същото чувство познавате, че ви обича. Защо познавате кой не ви обича, а не познавате кой ви обича?
Помнете закона, че Бог, Който иска да ни обикне, най-първо ще тури едно пречистване, едно генерално пречистване през огъня и при това пречистване ние страдаме. И като те пречисти, ще вложи най-хубавото, което има в Себе Си. Ще вложи Истината в тебе. Никога няма да вложи тази Истина в едно същество омърсено. Ние не искаме да страдаме. Ако страдаме, ще се пречисти нашият съд, в който ще се вложи Истината в живота.
Какво нещо е Истината? Щом помислиш за Истината, щом сърцето ти е чисто, веднага скърбите ще изчезнат. Щом сърцето е нечисто и мислиш за Истината, скърбите остават. Щом остават скърбите, знай, че си нечист. Има някаква нечистота в човека.
При тебе има едно куче на един човек. Не знаеш как да го обичаш. Как ще обичаш човек, кажи ми? На човека ще му дам една хубава книга, а на кучето ще му дам един хубав обед. В какво седи разликата между куче и човек? Кучето е още едно същество, което живее в астралния свят, не е слязло на Земята, но има съвсем илюзорни понятия. Кучето е неоформено. Кучетата два месеца седят в утробата на майка си и може би ще им трябват десетина милиона години, за да се раждат като нас. 10 милиона години, това е една сериозна работа.
Да се създаде едно човешко жилище, това не е лесна работа. В живота са работили ангелите и други напреднали същества, за да дадат формите в света. Когато дошло да се създаде човешката форма, трябвало е и Господ да работи. Знаете ли колко години е работил Господ? Казва там, че в един ден създал Господ човека. Какво значи един Божествен ден? Когато съвременният свят се е създавал, Бог го е създал като е намислил, но колко милиарда години Господ е мислил, докато дойде до едно разрешение как да създаде човека и каква форма да му даде?
Богословците по някой път са много смешни. Питат: „Ти какво мислиш за Христа, ти вярваш ли в Христа?“ Не за какво мисля за Христа, но казвам: „Ти обичаш ли Христа?“ Аз питам: Ти обичаш ли Христа? Преди да се е създавал светът, ние вярвахме. Сега светът е създаден. Любовта е самата реалност, в която я изучаваме. Любовта е наука. Вярата е за непроявения свят. Светът, който се е проявил, не е светът на вярата, но е светът на Любовта. Непроявеният свят е свят на вярата. Проявеният свят, който трябва да изучаваме, е светът на Любовта.
Ако ние не се заемем да изучим този свят на Любовта, ако ние не оценяваме онези, които ни обичат, ако ние не оценяваме онези, които ни любят, какви хора ще бъдем тогава? Ако Бог, Който ни е дал всички условия, ако ангелите, които са работили за нас, ако светиите, които са работили за нас, ако гениите, талантливите и обикновените хора, които са работили за нас, ако всички тях не ценим, какви хора сме? На всички хора, които са работили заради нас, ние сме длъжни да се отплатим. Не да се отплатим, да благодарим. Да благодарим на растенията, на водата, на въздуха, на светлината, на всичко в света. Не изведнъж сега, но и за бъдеще. Благодарение, че ни обичат, ние съществуваме. Благодарение, че Бог ни обгръща със Своята Любов и като гледа снизходително към нас, се усмихва.
Сега бих ви говорил, но има неща, за които не може да се говори. Защо? – Изопачават се. Толкова години говоря за Любовта, но не знаете колко страдания и мъчения съм изтърпял за тази Любов. Аз виждам голямата неразбранщина, която съществува в този свят, какви изопачени понятия има. Щом кажеш някому, че го обичаш, веднага като попарен седи на страната, като че ли разбойници го гонят. Ако му кажеш, че го мразиш, по те разбира. Щом кажеш, че го обичаш, веднага бяга. Защо? Защото в името на Любовта са вършени всичките престъпления. Любовта е била като покривало, да се вършат престъпления в света. И в религиозно отношение.
В Индия, в един от храмовете – има един анекдот – една от жриците се е влюбила в един жрец. Когато жрицата му казала, че тя го люби, тя го разлюбила. Той се разгневил, излязъл от търпение, че я проклел. Като я проклел, тя станала на змия. Отива един англичанин – един разказ има – един английски лорд, като отишъл в новата епоха, той я благословил и тази жрица добила своята първа форма. Колко хиляди години тя е седяла във формата на една змия? Тогава всички змии не са ли проклети красиви жрици, които са ги проклели и сега тия адепти трябва да дойдат и да си изкажат думата? Какво стана с онази змия, която злоупотреби в рая? Змията имаше ръце и крака. И след като направи престъплението, прокле я Господ и ѝ каза: „По корем ще се влачиш.“
Ние живеем в един свят, който е проклет. Този свят е проклет и трябва да се вдигне проклятието. Вие искате в този свят, дето има голямо проклятие, да бъдете щастливи. Затова Писанието казва: нов свят трябва да се създаде, да се премахне проклятието, грехът от света трябва да се вдигне и само така ние ще бъдем свободни. Нашата любов не е в състояние да вдигне това проклятие. Следователно, за да се вдигне проклятието, съвършени трябва да бъдем. Само при съвършените същества може да се дигне това проклятие. То е най-нечистата материя, която съществува в света. Тя е турена, за да се организира. „Проклет“ какво значи? „Клет“ значи клетка, в която е турено нещо, ограничено е, трябва да го извадят из клетката. То са най-лошите условия, неразбраните условия. Сега ние живеем в един свят, дето Любовта е неразбрана и не може тази Любов да ни освободи.
Та казвам: Иде на помощ Истината, да ни освободи от миналото робство на света. Как се е заробил светът, нас това не ни интересува, но как ще се освободи светът? Няма по-хубаво нещо човек да живее в Истината. Няма по-хубаво нещо думите да имат само едно значение. Което говориш, да има едно значение. Когато казваш „милост“, да знаеш какво значи милост. Когато казваш „Правда“, да знаеш какво значи Правда. Когато казваш „Доброта“, да знаеш какво значи Доброта.
Казвам: Ако вие повярвате това, най-малко за 10 години ще се подмладите. Ако следующия месец ви проповядвам и пак повярвате, още 10 години ще се подмладите. Три пъти като ви говоря, който е на 60 години, ще стане на 30. Четири пъти като ви проповядвам, ще станете на 20 години. Може да станете на 10 години после. Защо трябва да умирате, да се минат 45 години и пак ще станете малко бръмбарче, да се увеличавате и пак ще станете човек? Сега тамън сте порасли, да не губите съзнание, изведнъж да се подмладите.
Който не се влюби, не може да се подмлади. Що значи Любов? Любов значи да родиш Истината. За да родиш Истината, трябва да се влюбиш. Единственото нещо е да се влюбиш в Любовта и да родиш Истината. Като родиш Истината, тя ще ти даде възможност човек да станеш. Човек, който се е влюбил в Любовта, родил се е в Истината, възпитан е от Мъдростта, той е човек. Що е човек? Това е човек според мене.
Вие ще попитате: „Това вярно ли е?“ Аз казвам: Вярно е. Вярно ли е, че вие сте такива, каквито сте? Вярно ли е, че вие сте стари? Вярно е. Вярно ли е, че някои сте млади? Вярно е. Щом сте стари, какво означава? Ако сте недоволни, зная какво е старост. Ако деца сте недоволни, зная, млади сте. Ако сте възрастни недоволни, зная защо сте недоволни. Зная защо детето е недоволно, зная защо възрастният е недоволен. Ако е доволен възрастният, пак зная защо е доволен. Детето, като няма кого да обича, е недоволно. Ако оставите едно дете само, то е недоволно. Дайте му другарче, да видите как знае да обича децата. Виждал съм едно малко дете да носи друго. Едно дете, като намери друго по-малко, носи го. Малкото дете разбира, че онова е по-малко и е готово да му услужи. Да видите децата как знаят да се докарват! Учудвал съм се на тях. Голяма деликатност имат и как знаят само да поглеждат! Ако е някой голям, няма такава деликатност.
Да се отнесем с човешката душа, изисква се голяма деликатност. Човешката душа не мяза на тялото. Колко деликатни трябва да бъдем с душата, която е излязла от Бога! Спрямо своята душа и спрямо душата на окръжаващите трябва да бъдем деликатни. Туй ни липсва. Липсва ни, понеже сме изгубили нещо от това дете. Имаме желание да знаем, но не знаем как.
За пример, някой иска да пее, но някой път ухото е тъпо, не може да схване ония нежните трептения, мъчи се. Най-първо трябва да стане отзивчив в слуха, да схваща тия вълни – първото нещо. Ние се оглеждаме в огледалото. Най-първо се виждаме красив. Направи един опит. След 2–3 месеца се огледай в огледалото и ако се видиш стар, скрий огледалото. Започни да мислиш, че си млад и ще мислиш дотогава, докато дойдеш до положението, че каквото мислиш, като се огледаш в огледалото, да го видиш. Ако мислиш, че си красив, а огледалото показва, че си грозен, не си познал какво нещо е Истината.
Преди години дойде при мене един човек, загазил в материалните работи – цяла грозотия. Казвам: Огледай се – лицето погрозняло, очите хлътнали, жълт цвят има. Давам му една почетна сума в ръцете, давам му пак да се огледа. Казва: „Измених се.“ Веднага се усмихна, весел стана, очите изглеждат изпъкнали. Като се усъмни човек, пак лицето му потъмнее, той мисли: „Какъв ли е краят?“ Казвам: „Аз ти давам един опит.“
Онова, което Бог прави, ония блага, които Бог ни дава, да оценяваме. Да оценяваме светлината, въздуха, храната, всички хора, които ни обичат да оценяваме. Аз какво съм направил? Нищо не съм направил. Те са залъгалки. Най-лесното на вас казвам, другото благо лесно идва. Не се самозаблуждавайте с външните блага, с 5–6000, 20 000 или 100 000 – те ще дойдат сами по себе си, те са на ваше разположение. Важното в света е да бъде будно съзнанието ви за Истината, да влезете в съприкосновение с нея. Тя е като изгряващото Слънце. Да имаш всичките възможности и да оцениш в себе си какво нещо е Божественият свят.
Какво е новото разбиране? Хубави са тия работи. Миналото е на наше разположение. Ние трябва да бъдем готови за новото, което иде в света. Кое е това новото? То е новият живот, който иде в света.
Иде вече безсмъртието – един живот, без да умира човек. За в бъдеще хората няма да умират както сега, да ги пренасят с катафалки, да плачат. Той както се е родил, когато умира, ще се стопи. Като умира човек, ще повика приятелите си, ще се ръкува и ще замине, ще се разпръсне. Гробове няма да има. Ще каже: „След години пак ще се върна.“ Кое е по-хубаво: на гробища ли да ходиш или без гробища да бъде? Да ги горим ли или ида ги заравяме в земята? За в бъдеще лесно ще се лекуват хората. Страдаш от някаква болест – ще направиш услуга на някоя череша. Може да донесеш от Витоша 4–5 кофи вода и тогава ревматизмът от крака ти ще изчезне. Или боли те гръбнакът – 4–5 кофи от Витоша ще донесеш и ще изчезне болестта. На болестта Витоша лечебно действа.
Сега аз не искам да ви питам как сте разбрали, но как ще приложите. Не как говорите френски език, английски език, турски език. Аз съм слушал англичани, французи, германци, китайци съм слушал, японци, руси съм слушал. Има много неща в произношението.
Сега ще ви приведа примера за ония светии, които се събрали на едно място и всеки показвал кой как вярва, кой как обича Господа. Един казал: „Аз нищо не мога да ви кажа.“ Той взел един камък, стиснал го и от камъка отдолу излязла вода, а отгоре – огън. Другите разправяли колко обичат Господа, всичко знаели, но като стиснали камъка, не могли да изкарат нито вода, нито огън. Казват: „Тия работи не сме научили.“ А онзи светия казва: „Това, което вие говорите, аз не съм научил, но аз съм научил да стискам камъка и да излиза вода отдолу, и който е жаден, може да вземе вода и да си напълни чашата. Който няма огън, като стисне камъка, запаля си огъня.“ Онези говорят, нито вода, нито огън има.
Казвам: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни.“ Най-първо не се стремете да стискате камъка, най-първо стиснете един лимон и като стиснете лимона, да опитате дали сила имате. Вижте колко капки са капнали. Стиснете портокал, стиснете ябълка, стиснете слива и вижте колко сок са пуснали. Ако сте от тези, които обичате Истината, като хванеш една малка слива, цяла чаша сок ще напълниш. Дотогава, докогато няколко капки има само, вие сте далеч от Истината. Щом се напълни чашата от една малка слива, вие сте близо до Истината.
Ако не можеш да хванеш едно страдание и като го стиснеш, отдолу да излезе радост и отгоре да излезе светлина, ти си далеч от Истината. Като стиснеш един камък, жаден си, да потече вода, и отгоре да излезе светлина, да можеш да четеш. Има хора в света, които нямат нашите лампи и като влязат в къщите си, главите им светят. Виждаш, светлина има, но тази светлина излиза от неговата глава. Този човек като влезе, цялата къща е осветена. Но тази светлина излиза от самия него. Той като излезе, къщата се помрачава. Влезе, и цялата къща светне. Не е ли същото със Слънцето? Като се яви Слънцето, едно малко кълбо се движи и цялото пространство, всичко е осветено. То като залезе, всичко става мрачно. Слънцето докато е тук на Земята, докато го виждаме, всичко е светло. Щом като залезе на запад, веднага цялата къща потъмнява.
Казвам: Един ден ние трябва да бъдем като Слънцето. Писанието казва: „Господ ще ни бъде слънце.“ Пък и ние трябва да станем слънца за страдащите. Като дойдем до тях, да озарим техния свят. Трябват ни слънца на новата Любов, на Истината, която ще ви направи свободни и господари на живота. Да служим на Бога тъй, както Той обича.
Радвайте се на три неща: Радвайте се на всеки човек, на когото умът работи, радвайте се на всеки човек, на когото сърцето работи, радвайте се на всеки човек, на когото душата работи.
Тайна молитва
6-а беседа, държана от Учителя на 1.ХI.1942 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев