Вътрешна връзка

Вътрешна връзка

Размишление.

Съвременнитт» хора се запитват, какво иде след любовта. Само недоволният задава такъв въпрос. Ако си придобпл любовта и пак си недоволен, ще се натък-неш на страданието. – Какво иде след живота? – Смъртта. Който е недоволен от живота, ще намъри смъртта. – Какво ще придобия, ако стана праведен ? – Нищо няма да придобиеш – Защо ? – Защото не раз-бираш нъщата. Каква по-голяма придобивка очаква човек от любовта, от живота и от светостта? Ако всичко това си придобпл и очакваш още нещо, ти неразбираш цената на нъщата. Щом не разбираш, всичко ще ти се отнеме. Мнозина гледат на живота като на забавачница, и не ценят това, което са придобили. Т искат да постиг-нат всичкит си желания, нежни и ненежни, без да подозират, че с това сами си създа-ват страдания и нещастия. Тт> сами са виновни за своиг страдания, но търсят виновника вън от себе си. За да не стра-даш, трябва да се откажеш от някои чо-

• ) Йоана, 12 гл.

270

въшки желания. Има желания и стремежи на душата, които трябва да се реализират, но има и такива, които са. ненежни. Откажете се от ненежниг си желания, за да разберете истинските. Само така ще разберете кой е вътрешният глас у вас и какво ви говори.

Някой слуша много гласове в себе си и, като не ги различава, казва, че Бог му говори. Бог не говори всякога на човека. Той говори в особени случаи, когато човек е на кръстопът, при голями страдания, когато е изоставен от всички. Затова е каз^о в Писанието: „Потърси ме в ден скръбен." Когато сте скръбни и се обърнете към Бога, тогава ще чуете гласа Му и ще направите разлика между Неговия говор и човвшкия. Нима банкерът не различава истинскит пари от фалшивит ? Ако той различава па-рит, защо вие да не различавате проявит на Божественото от човешкото? Защо да ие различавате чистото и здравословно ядене от нечистото? Защо да не различавате чистия въздух от нечистия? Ще кажете, че от едно нечисто ядене или 01 малко не-чист въздух няма да сгане нищо лошо. –Не е така. Внесете ли нечистота в организма си, колкото и да е малко, тя сгапа условие за разлагане на чистата материя. Това разлагане пък е причина за вкисването и недоволството в човека. Недоволният от себе си

271*

минава през болезнени състояния, които постоянно го измъчват.

Как може човек да се справи с недоволството си? – Чрез дълбоко дишане. Дишайте дълбоко, като задържате въздула в дробовег си минута, две, най-много три минути. Това се посгига постепенно, чрез упражнения. Ще започнете да задържате възлуха от пет секунди, докато стигнете до три минути. При това постижение, вие ще можете да смвняте недоволството си в доволство, Иначе, при веЬко недоволство ще изпадате в обезсърдчаване, в отчаяние и ще пожелаете час по скоро да напуснете земята. Каже ли някой, че не му се живве, това значи, че той иска да смвни недоволството си с доволство. Никой не иска да страда. Никой не иска да бъде болен, беден, нещастеи. Това е естествено, но хората грвшат кото искат да посгигнат нъщата лесно, с чужд тр.-д и усилия. Т искат другит да работят за твх. Това е невъзможно.

И тъй, който иска да има придобивки, трвбва да вложи ума, сърцето и волята си в работа. Според стремежитв му, такива ще бъд^т и неговитв мисли и чувства. Святлитв ангели се радват на велики придобивки, защото мислитв и чувствата им са такива. Пйдналит ангели, които и доднес още са затворени на земята, имаха отрицателни мисли и чувства. Т искаха да станат като Бога, дз им се кланят всички съществе. Това е

272

отрицателна мисъл, която води към центъра на земята.

Будно съзнание, трезва мисъл се иска от човека, за да запази възходящата посока па живота си. Много хора са усърдни в началото на своит предприятия. Колкото по-навътре влизат, усърдието им намалява. Т приличат на младитв моми и момци, които, преди да се оженят, се целуват по десет пъти на ден. Като се оженят, броят на целувкит намалява, докато дойдат до една на ден. Ще кажете, че не трябва да се говори за целувки. За какво да се говори? За ядене ли ? – И за ядене не трябва да се говори. – Значи, яденето, отношенията между хората са обикновени въпроси. Кои въпроси са необикновени? Според чочвшкото благочестие, трябва да се говори само върху науката. Не е ли научен въпросът за отношенията между хората? Всеки трябва да потърси причината, заща жененитв хора постепенно намаляват броя на целувкитв си. Ще кажете, че колкото повече се обичат хората толкова повече се целуват. Значи, любовта между жененит постепенно намалява. – Не може ли без целувки ? – Не може. Само умрълит могат без целувки, а не и жи-вит. Ако умрълият почне да се съживява, първата му работа е да даде една целувка. Колкото повече се съживява, толкова повече целувки дава. – Как е възможно умрълият да се съживи и да целува? –Ние говоримъ

273

за целувката като възвишена проява на любовта. Хората не са дошли още до възвишената проява на любовта. Тт> говорят за любовта, без да я разбират. Милувкитт» на светлината и на въздуха са прояви на любовта, които малцина разбират. Ако свет-, лината цвлуне умрЬлия, ще го съживи, и той също ще й отговори с целувка. Обаче, чо-вт>шкит целувки не съживяват умрвлия. Че .наистина човешкиг целувки не носят живот, виждаме по недоволството, което произ-.веждат. Двама души се целуват, но нито един от тях не остава доволен. Понъ-лсога единият е доволен, а другият не е доволен. В рвдки случаи и двамата са доволни. – Защо е така? – За това има ред външни и вътрешни причини.

Време е вече да отдвлите новия живот от стария, новит разбирания от старит. Днес старото и новото са размесени, поради което не можете да се освободите от последствията на старото. Какво прави хими-кът, когато му дадат нъкаква смъс ? Той ме може да се ползува от смъсьта, докато не я изследва. Взима смъсьта и я анализира, отдъля различнит елементи или сеединения едно от друго и така изучава свойствата (им. Бъдете и вие химици по отношение на вашия живот. Огдвлете старото от новото т поставете всяко на своето мЬсто. Не е лош старият живот, но той трвбва само .да подкрепва новия. Старото не съдържа еле-

18

274

ментит на новото. Голяма е разликата между сухия и сочния, пръсен плод. Старият чо-вък се различава коренно от младия. Чо-ввк остарява без да иска, без да забележи това и се чуди, как стават промени с него. Сърцето му е младо, а като се види в огледалото, намира, че много се е промъ-нил. После забелязва, че и вътрешно се е измвнил. Като млад, любовта често п> посещавала; като стар, любовта го напуща, и той става кисел, недоволен от живота-Причината за това е неразбирането на нещата. И като млад, и като стар, човек всъкога трябва да обича. Така той ще избвгне света на недоволството и нЬма да се вкисва. Дето любовта присжтствува, старост не сж-ществува.

Пазете своето младенческо състояние. Пазете своя вътрешен мир. Избътеайте общества и хора, които оказват лошо влияние върху вас. Казано е: „С какъвто дружиш, такъв ставаш." Следователно, дружи с добри, възвишени хора, за да запазиш мла-достта си. Сверзвай се с Божественото, с светлит мисли на Бога, за да бъдеш всв-кога любещ. – Къде ще намъря Бога?–В възвишенит мисли и чувства. Достатъчно е да повдигнеш мисълта си нагоре, за да се свержеш с Бога, с Неговите светли мисли. Щом мислит ти са чисти и възвишени,. тн ще превернеш неразположението си в разположение, недоволството си в доволство-

275

И обратното е верно: ако се свержете с някой лош човек, веднага изгубвате разположението си. Ето защо, ако искате да станете учен, дружете с учени хора; ако искате да станете музикант, дружете с музиканти. Ако едно дърво е в сила да ти предаде своето състояние, колко повече човек може да направи това. Отчаяни, обезсърдчени хора са намирали спокойствие и утеха в горит, между дърветата. Някой обезсърдчен се облегне на едно голямо, здраво дърво и прекарва в размишление пет - десет минути. След това обезсърдчението му изчезва. Той приел нищо от дървото, което смънило състоянието му. Не само дърветата, но и камънат оказват влияние върху човека. Ако си от-чаян, че нямаш успъх в живота си, седни на някой камък и започни да мислиш за него. Нвма да се мине дълго време, и отчаянието ти ще изчезне. Всеки човек, всяко животно, всяко растение и всеки минерал носят нещо ценно в себе си. Достатъчно е да влъзете в връзка с ценното в тях, за да го придобиете и вие. Затова казваме, че всеки приема от другит това, за което е готов. Това не е достатъчно. Като при-емеш ценното от другит, трябва да по-търсиш начин да го използуваш.

Мнозина искат да бъдат учени, музиканти, философи, но не ценят дарбит си и не работят върху тях. Т искат с малко труд да имат голями резултати. Това е не-

276

възможно. Каква работа ще свърши охране-ният кон и каква–слабият, хилав кон ? Охранения кон можеш да натовариш, колкото искаш, и той ще занесе товара на определеното място. Обаче, на слабия кон не можеш да разчиташ. Натовариш ли го повече, отколкото трябва, товар ьт ще остане насрвд пътя, и ще се принуди ш сам да го пренасяш. Следователно, ако искаш да се ползуваш от дарбит си, да ти вършат работа, трвбва да ги отхранваш. Ако не ги отхранваш, т ще те оставят на средата на плтя. При това положение, ти ще се обез-сърдчаваш, отчайваш и ще търсиш причината за неуспвха си вън от тебе.

И тъй, който иска да стане музикант, трвбва да отхранва своето музикално чувство, т. е. да работи върху музиката. Първо ще работите за себе си, после за ближния си и най-после – за Бога. Като пвете и свирите за себе си, вие живвете в животинския свет, мислите само за материалното, за ядене и пиене, за ккщи и облвкло. Като пвете и свирите за ближния си, вие сте в духовния свет, т. е. в света на чувствата. И най-после, като пвете и свирите за Бога, вие сте в Божествения свят, между разумни и възвишени същества. Така човек постепенно се повдига от физическия в духовния свет н от духовния в Божествения. Само така той ге освобождава ог старото и влиза в новия живот, в света на любовта. Иначе,

277

докато живее само на земята, не може да се освободи от старото. Каквито усилия да прави, не може да скъса връзките си с земята, не може да се освободи от противоречията на физическия свет.

Изучавайте научно противоречията, за да можете да се справяте с тях. Който има добре развито ухо и око, вижда и чува нъ-щата външно и вътрешно, лесно решава противоречията. Той знае, как да постлшва с хорага. Той знае предварително, какво ще му се случи в всЬки даден момент. – Как се постига това? – С постоянство и- любов. Ще кажете, че искате и вие да виждате нъ-щата. Не е въпрос до външното виждане. Човек може да вижда нъщато външно, без да ги разбира. Виждаш нъкого външно, но не го разбираш. Виждаш ли го вътрешно, ги уеБщаш едно топло, меко чувство в себе си, което те сближава с душата му и за-почваш да го обичаш. Да обичаш ближния като себе си, това значи, да живееш в реалността. Щомтг изгубиш любовта си, ти влизаш в сънкага на реалността, дето мирът и спокойствието изчезват. Докато се съмнява в себе си, в близкит си и в Бога, човек живее в сънката на живота, далеч от реалността. И тогава, каквито са неговит отношения към хората, такива са и гЬхнит отношения към него.

Защо трябва да се изучава музиката ? – За да се създаде права, възходеща ми-

278

съл. Както в музиката се говори за обзртоно-ве, така и в живота се говори за права, възхо-деща мисъл, за прави и възходещи чувства, Когато тонът е прав, с възходеща посока, казваме, че той е обертон. Така и мисълта и чувствата на човека трябва да имат посока нагоре, към светлото бъдеще. Ако мисълта и чувствата се изопачат, тт> изгуб-ват правата и възходеща посока, и човек гледа на нвщага мрачно; съзнанието му е лишено от светлина и простор. Такъв чо-ввк се съмнява в съществуването на Бога. Той мисли, че всички са го забравили и изоставили. Ако хората не искат да слушат даден пъвец и не мислят за него, в кого е погрeшката: в слушателит, или в самия него ? Ако пве хубаво, хората постоянно ще говорят за него и ще искат да го слушат. ПЪвецът е подобен на дойната крава. Ако дава хубаво млъко, вевки иска да пие от нейното млъко. Ако млъкото й не е хубаво, никой няма да я търси. Следователно, какъв ще бъде вашият живот, ако не можете да извадите от него хубаво, здравословно млъко ? Какво ще бъде вашето ввр-ване ? Какви ще бъдат отношенията ви към хората ? Колкото по-тъсна е връзката между съзнанието на двама души, толкова по-голяма е любовта нм. Т взаимно си услужват и почагат. И единият, и другият се ползу-ват от млвкото на своя живот.

27?

Ще дойде ден, когато съзнанието на хо-фата ще бъде по-високо. Тогава т ще разби-«рат живота, ще се опознават помежду си и, колкото повече се позиават, толкова по-1ъсна дце бъде връзката им; колкото повече хора тюзнават, толкова по-добре. Хората трябва да бъдат сверзани по съзнание, по ум и сърце, по душа и дух. Това наричаме вж,--трешна връзка на живота. Така сверзани, хората всеки момент откриват по една хубава чърта в себе си. Да виждаш доброто м красивото в човека, това значи, да закреп-ваш връзката си с него. Само при такава връзка хората могат да бъдат проводници на великит Божии блага. Само така т мо-егат да използуват условията, необходими за развиване на своит дарби и способности.

И тъй, пазете вътрешната връзка с душата си, за да живеете добре. Не мислете, че можете да живеете, както искате. Добрият живот верви по права линия. Това е пътт на истинската обич. Има разклонения в този път, но посоката е запазена. Казвате, че еди-кой си не заслужва любовта ви. Какво означават тези думи ? – Кой не заслужва любовта? – Който не е работил и не е учил. Какво ще излъзе ог този човек, ако му дадете една хубава цигулка ? Той ще верти цигулката на една и на друга страна, но нищо Нвма да изкара от нея. Друг е въпросът, .ако дадете цигулката на някой виртуоз. Той .ще изсвири нещо хубаво, което ще ви задо-

280

воли. Значи, любовта се дава на човекъг който може да я възприеме и използува. Ако светията попадне между лоши хора, все ще изкара нещо добро от тях. Обаче, обикно-веният човек ще бъга далеч от тях. Какво направи Христос с своята любов ? Едва се изминали две хиляди години след Христа, и днес вече има петстотин мили-она християни. Т не са още истински хри-истияни, но са стопени вече. След това ще се варят, и от тях ще излъзе нъ-що хубаво. След две хиляди години ще има още петстотин милиона християни. Когата снеха Христа от кръста, всички се разбъ-гаха. Д,^же най-близкит Му Го изоставиха, Но след възкресението числото на последователите му постепенно се увеличаваше.

Този е пътт, по който ще мине всъка> душа. Ще дойде ден, когато близкитт, ще ви изоставят, и вие ще се намерите на кръста сам, чужд на цъл свЬт. В първо време ще ви ариемат с финикови вейки, с слава и почест, но краят ви ще бъде като този на Христа. Какво ще кажете за младата мома н за младия момък, които се обичат ? В първо време тв са щастливи, радват се на живота, обичат се. Един ден единият отъ-твх измъня на любовта, влюбил се другаде и връща писмата. Страшно е положе^ ни ето на онзи, на когото възлюбеният измъня. Т»й е разпнат на кръста, изоставен от всички. Това се отнася до онъзи възлкк

281

бени, които се отличават с неустойчивост в чувствата. На тях не може да се разчита. Днес ви говорят за любов, а на другия ден са далеч от вас. Следователно, като страдате, ще знаете, че истинският ви възлюбен не е дошъл още. Когато дойде той, скръбьта ви ще се преверне на радост. Това е емнсълът на живота. Да намъриш възлюбения на своята душа, това е задача на всеки човек. Това е великата цел, кьм която вевки се стреми. Който постигне цельта си, той живее в истинското доволство. Радвайте се, че ви очаква нещо велико и добро, но не се обезсърдчавайте, когато дойдат гор-чевинит. Първо ще минете през горчивата опитност, а после ще дойдете до радостта н благото в живота. Това е неизбвжно.

Днес всички хора сз стремят към великата цел на своя живот, но не могатъ-да я постигнат, понеже нишкиг на тяхната вера са слаби. Лесно се късат гЬзи нишки, и т остават на пътя. При най-малкиг изпитания и мъчнотии т се спъват, дразнят се, губят мира си. На тях не може да се разчита. Едно се иска от човт>ка: да запази онова, което придобил през в&ковет, и вс&ки ден да придобива по нЬщо ново. Как ще заназите ценното, което сге придобили ? Трябва да знаете, кога и на кого да го давате. Даже Христос, Който се пожертвува за човечеството, не даде на света всичко, което-имаше. Той казваше: „Маого още мога да ви

282

.говоря, но не сте готови за това. И досега още хората живвя1 в заблуждения, които ги спъват. Как ще им се даде онова, за което не са готови? Нвкой си мисли, че е много силен, че може да направи всичко, .каквото желае. Дойде друг, по-силен от него, и го набие. После се яви още по-силен от втория, който набива и двамата. Битит се обезсърдчават, а който ги бие, минава за герой. Но след време той вижда, че има по-силен и от него. Това е низхо-дещият път в живота. Стремете се към .възходещия пж.т, който носи радост и доволство. Радвайте се, че можете да направите добро на човека. След време ще дойде друг, който може да направи по-голямо добро. После ще дойдат трети, четверти, пети, които ще правят още по-голями добрини. Доброто има начало, няма край.

Като живее, човек се натъква и на отрицатели ит, и на положителнит сили в природата. Щом се натъква на отрицателнитв к;или, той вижда отрицателните прояви на хората. Щом се натъква на положителните сили, той вижда положителнит прояви на хората. .Добре е, като види нвщо отрицателно, веднага да намври нвкоя положителна чърта за урав-новесяване на силитв. Иначе, той ще има частична представа за човека и неговия живот. Добре е, като облвче човек старитв си окъсани дрехи, на другия ден още да облъче .новитв си дрехи, да смвни състоянието си.

283

Когато работиш, ще бъдеш с старитв си дрехи; щом свършиш работата си, ще об-лвчеш новит си, праздничнп дрехи.

Ние разглеждаме живота от две страни: от Божествена, когато човек служи на Бога, и от човвшка, когато служи само на себе си. При второто положение, човек не знае как да използува благата на живота, поради което се излага на беднотия, нещастия, болести и др. В края на краищата, той казва: Такава ми е съдбата, не мога да я измвня. – От тебе зависи да бъде съдбата ти добра или лоша. Човек сам кове съдбата си. Като не служи на Бога, той си приготвя лоша съдба. Щом служи на Бога, съдбата му е добра. За да подобрите живота си, обърнете нов лист и приложете любовга. Това не значи, че сте лоши, но трвбва дълго време да работите върху себе си, да станете проводници на Божественото. Външно всички хора са добри, свети, но не и вътрешно. Докато гледаш човека отдалеч, той е добър, благочестив, но щом се приближиш към него, другояче изглежда. Отдалеч и най-ло-шият човек изглежда като светия. За да не се разочаровате от хората, спазвайте правилото: стой далеч от лошия човек, а близо при добрия. Стой далеч от глупавия, а близо при умния. Умни и добри трвбва да бъдете, за да не бвгат хората от вас.

И тъй, който иска да подобри живота си, трвбва да спазва правилата на любовта.

284.

Тогава всеки ден ще има по една малка придобивка. Ако нищо не придобива, той е да-леч от любовта. А вън от любовта, животът е в застой.–Каква любов имах едно време ! – Каква бъше любовта ти ? Ката тази на животнит. Тя е отживяла времето си, Днес ще приложиш човешката любов и, колкото по-горе се качваш, толкова повече ще се разширяваш. Така ще минаваш през любовта на по-възвишени същества от чо-въка, докато един ден тя се разкрие в пълнотата си и я разбереш. Каже ли някой, че иска да обича хората, трябва да ги държи в ума си, като същества равни на себе си. Ако искаш да се свержеш с ангелитв и да ги обикнеш, трябва да ги държиш в ума си като ангели. И най-после, ако искаш да се свержеш с Бога, трябва да мислиш постоянно за Него. Щом се свержеш с хората, с ангелит и с Бога, ти си свобо-ден вече от старото, което сковава хората, както циментовата каша сверзва тухлит и камънит. Така ще се освободи ш и от противоречията, които те спъват на всъка крачка. Това време ще дойде, ще ви се наложи да измъните живота си. По-добре е да измвните живота си и да приемете новото доброволно, а не насила. Стани добър на време, а не да те заставят насила.

Един ловец навлвзъл вътре в гората, да лови дивеч. Срещу него излъзла» една мечка. Ловец ьт се уплашил много,

285

обърнал се назад и започнал да бъга. Той бъгал, а мечката след него. Като разбрал, че мечката продължава да го гони, той я до-чакал и насочил пушката си срещу нея. След един момент самс, мечката стояла безпомощна пред него, с ранен крак и сълзи на очите й – молъла за милост. Тон я пощадил и продължил пътя си. Трябва ли хората да се гонят и преследват, както мечката – ловеца ? Ако продължават да се преследват, все ще се обърне някой и ще им тегли куршум. Като изгубят силата си, тв се смекчават, но това не е до-броволен акт. Бъди мек и внимателен към хората при всички случаи на живота си Иначе, ще се намъриш в трудно положение. И най-слабият може да ти причини никаква пакост. Детето на един свещеник умръло ог ухапването на една муха. Станала инфекция и в 24 часа се заразила всичката му кръв. Значи, и най-слабият човек може да те ухапе така, че да причини отравяне на кръвьта. Има духове, които причиняват го-лъми пакости на хората. Т са в състояние да разстроят живота на хиляди семейства. Т СА голями майстори. Знаят закона на внушението и нашепват убийствени мисли, на които мнозина се поддават. – Какво тръб-ва да се прави, за да се освободим от влиянието на лошит духове? – Ще ги вержете. Сега е време да вержете лошит духове, да вержете злото в света. Нвма да остане нито

286

един лош дух свободен. Само онзи може да верзва, който разбира законит на живота и на любовта. Ако не ги разбира, по-добре да не се опитва, защото, вмъсто той да връзва, него ще вержат.

Сега ви се проповядва учението на любовта. То има отношение към слабит. Колкото и да си слаб, като приложиш любовта, ще излъзеш на спасетелния брвг. Учението на мъдростта е за силнит Двет учения се различават в методите си. За да прила-гаш любовта, трябва да имаш знание. За да прилагаш мъдростта, трябва да имаш любов. Любов без знание не може, и мъд-рост <5ез любов не е мъдрост. Ще дойде ден, когато човек ще прилага едновременно и любовта, и мъдростте. Това се постига само при чист и свет живот. Ето защо, който иска да си служи с любовта и с мъдростта едновременно, трябва да изправя погръшкнт си.

Каква мисъл трябва да задържите в ума си ог днешната лекция ? Да носите в себе си идеала–да служите на Бога. Всички познавате служенето на себе си и на своя ближен. Сега трябва да приложите служенето на Бога – великият идеал на човешката душа. Който постигне този идеал, той е вече свободен, той осмислил живота си. Той се домогнал до Божествения живот, който изключва страданията. На земята не може без страдания, но небесният живот е

287

вън от твх. Днес всички хора търсят щастието, т. е. живот без страдание. И това е възможно, но когато започнат да служат на Бога.

И тъй, ако се питате, защо страдате, ще знаете, че страданията водят към щастието. Докато не минете през страданията, не можете да бъдете щастливи. Христос дойде на земята, именно, за това, да разбере нуждиг на хората и да им покаже пътя към истинското щастие. Той казваше, че щастието подг разбира подобрение на личния, семейния и обществения живот. Така ще се подобри живота и на народит. За да се подобри живота, изобщо, нежно е възпитание на отдълнит единици. Да възпиташ един чов^к, това значи, да му дадеш съответната храна, да знаеш, как да го отхраниш. Всеки трябва да си намъри здравословна храна за тълото, за ума и за сърцето. Само така ще бъдете силни, не физически, но в любовта. Бъдете силни в любовта. Вервете по стлшкит на любовта и от нищо не се страхувайте. Любовта изпжжда страха навън. Дето е лю бовьта, там е силата, безстрашието и светлината.

– Божият Дух носи всичкитв блага на живота.

33. Утринно Слово от Учителя, държано на* 13 септемврий, 1936 г. София. – Изгръв.