Трудни задачи.
Размишление върху силата на доброто.
Сега ще прочета 4 гл. от книгата на пророк Данаила. За следния път ВСЕКИ сам да прочете тази глава и да си извади кратки бележки от нея. В тази глава цар Навуходоносор се обръща към всички народи, племена и езици, които обитават зе мята, с следниттз думи: „Мир да се умножи на вас!" Това е било обръщението на един езически цар към своя народ. Как се об-ръщат съвременнит- царе в манифестите си към своя народ?
Сегашнит-в хора лесно разрешават за-дачиг си. Като се нам-врят пред никакво затруднение, тъ- се чудят, отде им е дошло това затруднение, когато са толкова добри и кротки. Че н-Ькой ЧОВ-БК е добър или кротък, това още не разрешава задачит-Б на живота. Ти си добър ЧОВ-БК, НО гърнето е счупено. — Аз не съм го счупил. — Намери тогава виновника. — Няма го, избътал е нЪкъде. — Ако виновникът е избътал, ще хванат онзи, когото нам-врят в кж.-щата. Той е добър ЧОВ-БК, затова тр-вбва да направи ново гърне на м-Ьстото на счупеното.
126
Сега, като на учени хора, ще ви дам следната задача. Представете си, че н-Ькой ви подари един автомобил, който се движи с бързина сто хиляди километра в минута. При това, дадена ви е задача, с този автомобил да пропътувате цялата земя, с право да спрете само на десет станции по пет секунди. Направете изчисление, за колко време ще обиколите земята с този автомобил. Ще кажете, че това е невъзможно. За онзи, който не разбира законит- на движението, не е възможно с автомобил да пропътува земята. Обаче, за онзи, който разбира тия закони, той знае, че е възможно. Той знае, че човек разполага не само с външни, но и с вътрешни средства, чрез които може да пропътува не само земята, но и ц/влата слънчева система. Това може да постигне чо-в-вк с автомобила на своя ум — с ми-съльта си. Наистина, с мисълта си човек може да се движи с бързина, по-голяма от тази на светлината. Направете изчисление, да видите, за колко време светлината може да пропътува цялата слънчева система. След това направете изчисление, за колко време човешката мисъл може да пропътува същия път. Като имате ТБЗИ данни, направете сравнение между т-Ьх, да видите, каква е разликата в бързината на автомобила, ^а светлината и на човешката мисъл.
В древността, в царството на Соло-монъ-Ра, съществувал закон, според който,
127 всЬки престъпник се наказвал с десет-годишен строг тъмничен затвор, а на краката му туряли златна верига, тежка десет килограма. По това време жел-Ьзото не било известно, затова си служили с злато. Царьт сам подписвал всички присъди, като давал възможност на поданиците си в известен срок да представят някакви мотиви за оправдаване на престъпника. Пър-вият чов-Ьк в царството на Соломонъ-Ра, върху когото тр-вбвало да се приложи присъдата, бил един от видните философи по това време. Обвинението му се заключавало в това, че в едно от своит- съчинения той написал името Божие с проста буква. Ако съчинението му било печатано, лесно би могъл да се оправдае, като каже, че по-гръшката е в печатането. Обаче, по това време печатници не съществували, вследствие на което погръшката била негова. Като пи-сал съчинението си, по незнание, вмъхто с главна буква, той написал името Божие с проста буква. Поданицит на царя чули за издадената присъда към гЪхния любим ф-шософ и започнали да търсят начин да го освобо-дят. По това време за вевки престъпник правили специална верига. Следователно, и за философа трябвало да направят специална. Не-говит приятели се изредили при майстора, който правил златниг вериги, да го молят да се откаже, да прави верига за философа. Май-сторът не могъл да задоволи молбата имъ
128 понеже му било заповъдано от царя да прави златни вериги. Като не могли да усптзят тук, ттз се обърнали с молба към един от уче-НИЦИГБ на философа, да се откаже да заключи веригата на философа. Според тогавашния за-кон, винаги избирали Н"БКОЙ гражданин, който да заключи веригата на престъпника.Тази тежка участ се паднала на един от добрит- ученици на философа. Той мислил дълго време, какъв предлог да намери, да не изпълни царската заповъ\д. Дошло му на ума най-после да претегли веригата, да види, колко тежи. Голяма била радостта му, като ВИД-БЛ, че веригата тежи десет грама повече от определеното тегло. По закон, тя трябвало да тежи точно десет килограма, нито грам повече или по-малко. По този начин учени-кът освободил учителя си от затвора.
Съвременниг хора и до днес търсят начин да се освободят от затвора. Т-Б трябва да се сътят, да претеглят веригата, която турят на краката им. Ако се укаже един грам по-тежка от определеното тегло, ще бъдат свободни. Какво ще пра-вят, обаче, ако теглото на веригата излезе точно толкова, колкото е определено? Т- ще се нам'Ьрят пред нова задача за разрешаване.
Сега, като изучавате живота, вие ще дойдете до заключение, че днешнит-в ви прояви имат отношение към миналото ви, от една страна, и към бъдещето — отъ
129 друга. Който съзнава това, той казва, че отношенията му към хората не са. нищо друго, освен връзки на миналото му. Едни от връзкитъ- му са силни, а други — слаби. Обаче, това зависи от будността на човешкото съзнание. Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-здрави са. връзкитт> му с хората. Колкото по-слаби са. връзкитъ* му, толкова и съзнанието му е по-заспало. Кога една връзка е силна? Ако се говори за сила на вжже, лесно можете да определите силата му. За да бжле силно, здраво, вжжето трябва да бъде направено от здрави конци и много на брой. Колко конци трябва да влизат в едно вжже? При това, КОНЦИТ-Б трябва да бж-дат равни, т. е. еднакво дебели и дълги.
Какво се разбира под думата равенство? В обикновения живот, под думата равни величини, разбираме величини, които съдър-жат поне еднакво количество енергии. В висшата математика, обаче, т. е. в живата математика функциит- на малката частица могат да бъдат равни на функцииттз на цялото. При равенството на такива величини е от значение работата, която се извершва, а не енергията, която се изразходва. В този смисъл, малката величина е равна на гол-вмата, защото, ако тя не изверши работата си, както трябва, голямата величина, т. е. ц-Ълото ще прекрати своята дейност.
Сега ще напиша отношенията 1:2 и 2:4, като задачи за решаване. Числото три озна- 9
130 чава закон на растене. Числото четири означава разпределяне на материалите в природата на четири категории. За да има здраво тъло, човек трябва да разбира отношенията на числата от 1—4. Единицата пък дава право на човека да живее на земята и да има отношения към всички живи слицества. Числото две е закон на противоречие, на контрасти в живота. Някога човечеството е живъло в числото едно, което представя северното полушарие. Сега животът на ц-Ьлото човечество се пренесъл в числото две, т. е. в южното полушарие. Това показва, че твердостта трябва да се преверне в мекота, т. е. от единицата да мине към двойката. Като ученици, вие трябва да разбирате отношенията на числата 1:3, 2:3 и т. н.
Мнозина мислят, че като са свершили университет, знаят много неща и нема какво повече да учат. Достатъчно е само да отворят книгата на живота, да видят, колко задачи им предстои да решават. В невидимия свет и децата решават тия задачи, но на земята и най-големите философи и мъдреци се затрудняват от тех. Много работа се иска от човека, докато реши задачите на живота си. Запример, как бихте решили задачата, да влезете в една гостилница, да не искате да ядете и да излезете навън? Гостилничарьт ще ви САДИ за това, че влизате в гостилницата му и не искате да ядете. Казвате, че яденето не ви харесва и си изли-
131 зате. Гостилничарьтт ще се обиди от постъп-ката ви и може да ви даде под съд. Той е свершил специално по готварство, задо-волявал е вкуса на видни хора, князе, министри, а вие се осм-влявате да не ядете и напущате гостилницата му. Според мене, разрешението на тази задача седи в следното: щом не сте готови да ядете от яденето, което гостилничарьт ви предлага, не трябва да влизате в гостилницата му.
Следователно, чов-вк не трябва да отива на мъста, за които не е готов. Велико изкуство е да знае ЧОВ-БК, как да постъпва. Когато рисува, художникът трябва да поставя всвка линия на мъхтото й. Когато пише, поетът тр-Ьбва да туря всвка дума на нейното място. В царството на Соломонъ-Ра, ВСБКИ художник, поет, философ или музикант се наказвал с десетгодишен строг затвор даже за една малка погръгпка в работата си. Така постъпва и природата. Тя наказва човека за малкит^ прегрешения повече, отколкото за ГОЛ-БМИГБ. Природата си служи с малки величини. Когато изпраща малки страдания на хората, тя прави това с цел, да ги предпази от ГОЛ-БМИ страдания, от големи ЗЛИНИ. Защо Навуходоносор се обръща с думитъ- „мир към всички племена и народи"? — Защото е опитал голямото зло. Като минал през тази опитност, той придобил голямо смирение и научил, как тр-Ьбва да живЪе. Искате ли да избът-
132 нете опитността на Навуходоносора, издайте манифест към всички клетки на тялото си, поданици на вашата държава, за мир и съгласие помежду им. Мислете върху думи-т: „Мир да се умножи на вас!"
Красиво нещо е да мисли човек върху въпроса, как да жив-Ье правилно и на ВСБКО време да знае, какво да прави. ЧОВ-БК започва да остарява, когато се убеди, че няма какво да прави и н-вма защо да жив-Ье. Чудно нъчцо! Малкото дете знае, че трябва да иска от майка си да суче. Като израсне, то знае да играе на камъчета, с пъхък и т. н. Юношата знае да играе на хорото. Младият мо-мък знае, че трябва да се ожени. Бащата знае, какво тр-Ьбва да прави за своя дом. Щом дойде до пределна възраст, човеж казва: Не зная, какво трябва да правя. Умът ми не стига вече. Такъв виден философ б-вх, толкова трудни задачи решавах, но какво стана с мене, че не мога да решавам и най-простата задача? Не мога повече да нося това безчестие. — Какво става най-после с този философ? — Умира. Следователно, дойде ли до положение да не може да решава задачите си, човеж умира.
Т. м.
35. Лекция от Учителя, държана на 17 април, 1929 г. София.—■ Изгр^в.