Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2
Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2
[1923г.]
1923 ГОДИНА
В края на 1923 г. по поръка на Учителя в Търново идва брат Стамат Тодоров.
Политически събития. На 9 юни 1923 г. се извършва държавен военен преврат. Малко по-късно Стамболийски е убит във вилата му. На власт идва Демократическия сговор, образуван от сливането на Народния сговор на Александър Цанков с други партии. Александър Цанков става председател на Министерския съвет, министър на външните работи и изповеданията (т.е. вероизповеданията). От 5 до 7 август се провежда пленум на ЦК на БКП (т.с.) и се взема решение за въоръжено въстание, което се провежда през септември. Комунистите правят опит за създаване на работническо-селска власт от съветски тип! Правителството на Цанков взема мерки срещу всички леви партии и организации.
През тази година не се дава разрешение за събор в Търново, но това е първата година, през която се провежда Младежки събор в София. От 1 до 5 юли от София и провинцията се събират млади хора! — те са по-малко на брой и в по-големия град присъствието им не бие на очи. Учителя изнася само три беседи, а през останалото време се четат реферати на участниците в събора и се правят разисквания.
Заглавие на раздел
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА СТАМАТ ТОДОРОВ МИХАЙЛОВ Файл:Снимка
Стамат Тодоров е роден на 13 март 1896 г. в с. Осенец, Варненско. Завършва прогимназия, след което започва работа като цветар в Морската градина във Варна. По време на Първата световна война е изпратен в една фелдшерска група, ръководена от брат Пеньо Киров. Последният го запознава с идеите на Бялото Братство.
Ст. Тодоров посещава търновските събори след 1919 г., а през лятото на 1923 г. отива в София, където Учителя му дава поръчение да замине за Търново и да ръководи тамошното братско стопанство. По това време Търновското братство е имало 26 дка имоти — три лозя, ниви и овощна градина. Тук брат Стамат остава до края на живота си. От 1946г. е ръководител на Търновското братство. Заминава си от този свят на 10.12.1964 г. в София.
СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ
През пролетта на 1923 г. аз пак посях дини и се стараех да бъда буден, да не би да ме измамят духовете. Всичко се развиваше добре — и лозята, и бостана. Но пак към 20 юни, тъкмо по обед, когато се прибирах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря. Помислих си: „Ето пак иска да се повтори миналогодишният случай." Преди да вляза в колибата се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, и викнах с всички сили: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят!" И стана чудо. Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувстваше голяма нужда. Едва тогава се прибрах в стаята, цял измокрен и треперещ от преживяното напрежение.
Когато Учителя дойде в началото на август, аз му разказах подробно случая. „Това случайно ли стана, Учителю, или поради моята силна молитва?" Учителя каза: „Рекох, имал си една реална опитност."
СПОМЕНИ НА АТАНАС ДОБРЕВСКИ
Атанас Добревски е роден на 31 януари 1883 г. в с. Средни колиби, Еленско. Учил в Швейцария право, живял на ул. „Константин Кисимов" 26, бил известен адвокат-земеделец. През управлението на Стамболийски бил околийски управител в Пловдив.
Успях да избягам по събитията през 1923 г. Потърсих Петър Дънов. Той се оказа в Търново и аз отидох на вилата, където са ставали съборите. Разговаряхме около два часа. Той ми пророкува целия бъдещ живот, който се сбъдна напълно. Каза ми, че ще дойде болшевизмът в България, че ще бъда измъчван и тероризиран, но няма да бъда убит, че ще почина от заболяване в леглото си на порядъчна възраст.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
На 14 юни 1923 год. Учителя беше у дома. Както си работеше нещо на масата, каза:
- Убиха Стамболийски.
Костадин запита:
- Вестниците ли съобщават това?
- Не, сега в момента се извършва престъплението.
И министър Петков* когато убиха, ни каза веднага, като че ли е бил там.
ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
София, 9.01.1923 г.
Любезна Еленке, Да се стреми душата към Бога, това е смисълът на Живота.
НадяВам се Вие да сте почнали да прозирате ръководството на Божия Дух. Истината в живота има за обект свободата на душата; Мъдростта - светлината в ума; Любовта - чистотата в сърцето. А Бог, от Когото всичко изтича, е вътрешната пълнота. Стремете се към светлината. Богатейте в добродетелта.
Поздрав на Костадина и на всички приятели и ученици на Божествената Школа. Господ на Любовта, Мъдростта, Истината и Силата е с нас. Бъдете смели и безстрашливи. Аз съм с вас. Няма да бъде волята на Черната ложа, но волята на Отца на Виделината. На малкото стадо Той е дал царство.
Само Божията Любов.
Подпис
- * *
София, 29.04.1923 г.
Любезни Костадине и Еленке,
В тия дни се иска любвеобилна Любов. Знание и мъдрост, сила и чистота в живота. Пътят на човешката душа трябва да е покрит със светлина; радост и веселие трябва да пълни нейната вътрешна същина. Тая пълнота иде само от Божията Любов, Която носи всичко в себе си, а самият живот е едно изявление на тази Любов.
Ходете със сила, вяра, надежда, кротост в тоя свещен път. Бог е Любов и само в тая Любов има смисъл да се живее.
Подпис
- * *
София, 15.06.1923 г.
Любезна Еленке,
Желая да имате пълнотата на Любовта, светлината на Истината и знанието на Мъдростта. За да се служи на Бога, иска се усърдие постоянно и пълна самозабрава. Постоянствайте. Изпитанията, това са пробните камъни.
Бог е Любов и Неговата Любов се не мени.
Всичко съдейства за добро на тези, които Господ люби.
За Всички.
Подпис
- * *
София, 1.07.1923 г.
Костадине,
На четвърти, този месец, в петък сутринта ние тръгваме от Варна за София. Излезте на Г.Оряховската гара. Елена, ако е готова, може да дойде в София и да иде до Мусала.
Поздравете и другите приятели.
Само Божията Любов.
Подпис
- * *
София, 11.10.1923 г.
Любезни Костадине,
Получих писмото Ви. Ако се окаже някоя нужда, пишете ми.
Навярно сте получили писмото на Тодора за пратката.
Ако попитате съвременен някой човек, защо се раждаме, ще ви каже, за да живеем. Отговорът е прав. Но ако ги попитате, защо трябва да живеем, ще отговорят: защото сме се родили, трябва да се живее. Но ний отговаряме: животът е условие за разумното, Божественото в света. Разумният живот осмисля всичко. А за да се живее разумно, трябва да се познава Бог.
Разумното - това е Любовта, Мъдростта, Истината. Любовта дава живот, Мъдростта - светлина, Истината - свобода. А това е смисълът на живота.
Поздрави Еленка и всички други приятели. Това е за нея.
Любов към Бога.
Подпис
- * *
София, 4.11.1923 г.
Любезна Еленке,
Бог е Любов пълна и разумна, тя носи всички блага. Да уповава човек на Господа всякога, това е смисълът на живота.
Той може да е уверен в Истината.
Трябва да се премине тоя живот в придобиване на висшето благо.
Промени в тоя свят са възможни. Но трябва учение и сила в живота, сега, в тия времена на изпитания. Без страх. Само с Любов, Мъдрост и Истина.
Само Божията Любов е Любов.
Подпис
- * *
София, 11.12.1923 г.
Любезна Елена Костадинова,
Във време на изпитание човек трябва да бъде твърд, решителен, с вяра пълна, умен и мъдър във всичките свои постъпки. Любовта винаги носи изобилие. Костадин трябва да бъде внимателен. Да спазва разумните правила на Божествения Живот. В сърцето си човек да е винаги в единение с Бога, без пропукване на съзнанието си. Всичко ще се уреди, само пазете разумното.
Само Божията Любов е Любов.
Подпис
- * *
София, 16.12.1923 г.
Люобезни Костадине,
Ти няма защо да падаш духом. Трябва да спазваш правилата на Живата природа. Ядене умерено. Не знаеш ли, че студената вода е вредна? При това, на всяко място вода не се пие. Разумно живеене е потребно не само привидно, но и по същество. Цялата душа на човека трябва да е пълна с Божествени мисли, при които упадък не става. На земята сега трябва да се живее, за да бъде праведният свидетел на Божията правда. Бодри и весели духом - това е потребно сега. Бог е Бог на Живите, а не на мъртвите.
Моят поздрав на всички приятели.
Само Божията Любов.
Подпис
- Димитър Петков (1858-1907)- министър-председател на България от Народно-либералната партия, убит в София на бул."Цар Освободител" (бел.ред.)