Боян Боев ЕДИН РАЗГОВОР С ПЕТЪР ДЪНОВ - УЧИТЕЛЯ Много пъти наши приятели от Бялото Братство са ни упреквали в това, че "Свобода" дава място на статии и очерци за сектантски движения в чужбина като духо-борите, малеванците, квакерите, назаряните и други, а за движението на Бялото Братство в България, което има много близки черти с вегетарианството д толстоис-ткото движение у нас, сме мълчали. Вярно е, че сме избягвали да пишем за Бялото Братство . Мотивите за това са ни били следните: не е все едно да се пише за сектантите в чужбина, които никога няма да прочетат това, което се пише за тях, а тези които четат за тях — българските читатели, нямат възможност да видят ло-шите черти на тези движения, които е по-добре да се' замълчават, отколкото да се разочароват хората от тях. Когато обаче се пише за последователите на Петър Дъ-нов, трябва да се знае, че това са хора, които целият български народ наблюдава и ние не можем така лесно 1, ^
- Под "Бяло Братство" следва да се разбира създаденото об-щество от Учителя в България, което е само една проекция на Истиското Невидимо Бяло Братство. След заминаването на Учителя, най-добрия начин да се сдобие обикновения чо¬век с представа за Учението, изнесено в Беседите на Петър Дънов, както и със самото общество, действуващо докато е бил Учителя на земята, това са Беседите и документалните материали, които се изнасят в различни книги.
с учителя 161
да се произнесем за тях, тъй като това са живи хора, някои от които имат пряка връзка с нас и може би ше се обидят, ако кажем искрено онова, което мислим за тжж. А ние не желаем да обиждаме никого - толкова поведе,, хора, които действително имат нещо хубаво и привлеви-телно. Някои наши приятели могат да не се съгласят пишещия тези редове. Те обаче са свободни да се из! жат както мислят. При все това обаче мълчанието "Свобода" е нарушено. То даде две големи из ложе! на последователите на Петър Дънов, с които те се защи-тиха срещу обвиненията на църквата и пресата.- Тезщ статии събудиха интереса на читателите на "Свобода4, към това движение и аз реших един ден лично да чуя мнението на г~н Дънов по някои важни въпроси. Това сторих на 7-ми този месец. Приятел от Обшеството с тези последователи, ми уреди среша. 2К Ж Ж /ь\ х»ч х»ч Понеделник е. В 9 ч. сутринта, аз поех по шосето, което минава през Борисовата градина и води към мяс-тото, което те са кръстили "Изгрев", защото се намира на един полусферичен хълм на източната част на Бори-совата градина, откъдето наистина се наблюдава вели-чествения изгрев на слънцето, към което справедливо учениците на Бялото Братство се отнасят с почитание. Слънцето - та това е изворът на живота, силата, енерги-ята, които движат растителното царство и животинско-то. Не е ли по-добре то да се почита, отколкото златния телец, на който днес по-голямата част от човечеството служи и кади тамян? 162
НА ИЗГРЕВА Пристигам на Изгрева. Навлизам между малките дървени къщички. Виждам един познат есперантист. — Добро утро - му казвам. - Дал ти Бог добро. Къде тъй насам? - Търся един познат - Б.Б. Имам среща с г-н Дънов, а г-н Б. обеща да ме представи. Поглеждаме в къщичката, в която живее Б. Нямаше го. - Ей сега отиде нататък — ни каза друг брат от Братството. Намерих го в къщичката на една стара, 60-годишна, жива и пъргава госпожа. Любезен и много приказлив, Б. ме представи на госпожата, също тъй много любезна и приказлива. Влязохме в кухнята. Аз седнах на едно миндерче. Госпожата ме заприказва веднага. — Вие по-седете малко тук, постоплете се, а аз ще гледам печката да се разгори и да посготвим нещо. Вие вегетарианец ли сте? - Да, от 18 г. вегетарианствувам.- - Охо, аз съм по-стара вегетарианка от вас - вече 20 години вегетари-анствувам и се чувствувам здрава. Ето, седем пъти с тези крака съм се качвала на Мусала и се чувствувам все още бодра и жизнерадостна. Аз съм стара, но аз имам вяра, имам надежда, имам цели да постигам и затова съм Млада - по-млада от младите, които са загу¬били вярата, надеждата в живота и не търсят нищо друго да постигнат. И знаете ли, кой ме възроди? Кой ме върна към нов живот? - Учителя. Аз бях отчаяна жена, много скърби и нещастия преживях. Изгубих мъж, деца, но бях религиозна и все още вярвах в Бога. Ходех редовно на черква. Моята представа за Бога то¬гава не ме задоволяваше. Аз тогава чувствувах Бога като същество не любовно, а такова което наказва, кое¬то буди страх и страхопочитание. Тази представа за Бога е несправедлива. Бог не е отмъстителен. Той не заплашва никого. Той е Любов. Той е надежда, утеши- 163
тел, милост. Това узнах аз от Учителя и затова преми-нах в неговото Братство. И какво лошо има в това? Колко пъти ние слушаме да обвиняват Учителя, че се нарича син Божий. Какво престъпление извършва с то¬ва? Защо тогава произнасяме молитвата "Отче наш"? Кой се обръща с думите Отче наш? Само онзи който се счита за син. А ние не сме ли синове на един и същи Баща, на един Отец? Защо тогава Учителя да няма право да се нарича син Божий? - Съвършено вярно - потвърдих аз, всички хора на земята трябва да са синове на един и същи Баща. — Време е за отиване вече - обади се г-н Б., който дотогава мълча. Сбогувахме се с госпожата и се отправихме към къщичката, в която живееше г-н Дънов. Наближавайки къщичката, аз видях г-н Дънов по бели пантофи да влиза по високата стълба. Г-н Б. се ръкува с него и му целуна ръка, но не както се целува ръка на татко или на майка, а с дълбока почит, като че ли г-н Дънов е нещо повече от татко или майка, като на един Учител или Мъдрец. Г-н Б ме представи. Аз се ръкувах с г-н Дънов по обикновеному. Седнахме на обикновени столове. Стаичката малка - чиста, слън¬ чева. Г-н Дънов нещо излезе навън, позабави се няколко минути и след това влезе и седна на креслото си до масата. Един момент помълчахме. Пред мен стоеше един старец на около 70 години, със сива, почти побеляла брада, и също такава дълга коса. Очи малки, но живи, игриви. Лицето му слабо. Личи, че е много здрав. Че вегетарианският режим му е оставил отпечатък на све-тия и така прилича на образа на свети Петър. — Много хора се интересуват от Б. Братство - нарушавам аз мълчанието. И между нас има хора, които се интересу-ват от него. А и аз искам да се осведомя по някои въпроси лично от Вас. Аз имам приятели между Бялото 164
Братство и често съм събеседвал с тях за вашето Уче-ние, но има въпроси неясни, на които бих желал да ми се отговори. Понеже ние, последователите на Толстой в България, сме крайни противници на войната, затова аз искам да ви запитам най-напред какво трябва да бъде отношението на един християнин, на един добър човек към войната и към насилието въобще. Може ли и допу-стимо ли е в някои случаи, човек да участвува във вой-ната и насилието? - Аз отивам по-нататък от Толстой. Майките да не раждат синове, които ще ходят на война - започна своя разговор г-н Дънов. - Но как майките ще знаят дали техните синове ще ходят на война, за да не ги раждат? — Ето къде е разрешението на въпроса — продължава г-н Дънов. Най-напред ще поставя въпроса така. В един дом братята и сестрите трябва ли да се бият и убиват? Каквото е отношението между братята и сестрите в дома, такова е и отношението между хората. Насилие не трябва да има вкъщи — това е Божественото. И в къщи може да се случи един брат да бие другия брат. Например, някое дете може да пукне главата на брата си, но тава не е желанието на бащата. Това е частно схващане на този брат. По същия начин и чове¬ чеството не трябва да има насилие, а че има, това е анормално състояние. По принцип любовта изключва насилието. Хората често си присвояват права, които нямат. Те са поели ангажимент да не правят насилие. Любовта го изключ-ва. Любовта след това поправя, изправя последиците от това насилие, но ние страдаме. Защото ако хората имат любов не може да има никаква война. Там където има съзнателна любов никакво разногласие не може да има - там има отстъпки. Щом намалее любовта, войната започва. Щом любовта се оттегли, тогава войната изли¬ за като едно вътрешно разногласие на социалния инте- 165
рее. Но така не се оправят работите, понеже нито една държава, която е воювала, не е въздигнала себе си. Всички тези държави са изчезнали от света. - Срещу войната трябва ли да се борим? Толстой казва, че един-ственото средство да се борим срещу войната е, да не участвуваме в нея - нито пряко, нито косвено и да не се подчиняваме. - Не физически да се борим, а морално трябва да воюваме за правдата, истината, свободата. Ако една война може да повдигне човечеството, тя е добре дошла (а такава е моралното воюване за правда и истина), но ако война деградира човечеството, тя не е на място. Ние сме против войната, която изключва насили¬ето. Ние сме против всяко насилие, което понижава и развращава човечеството. Войната в един разумен свят е изключена и тя започва там, където е началото на една по-ниска култура. Войната е несъвместима с един висш свят на разум-ност. Този въпрос и жените могат да го разрешат, ако в тях се повдига съзнанието и кажат: "Ние не искаме вой-на!" Жените трябва да се решат да не раждат деца, кои-то да воюват. Майката да каже: "Няма да раждам деца, които да воюват!" Майката ще внуши на детето още преди раждането да не воюва - и никоя сила не е в състояние да накара такъв човек да воюва — той има втръсване (отвращение). Ти можеш да го режеш на пар-чета, но той няма да воюва. Трябва да добие втръсване, а не само временно чувство. Разни хора имат разни съображения за отказване от война. Има някои, които се отказват, като подкупват този или онзи, а не от убежде¬ние. Това са палиативни средства. И религиозни убеж¬дения има палиативни. Човек трябва да има отвращение към войната. Защо ще отидеш да убиваш един човек на война? Никакво зло той не ти е направил! Ти го прому¬шваш с нож и той те промушва. Войната не е нещо 166
човешко. Тя е атавизъм, падение. Например какви са били подбудите на първия човек? Каин убил брата си поради смешна причина: защото димът на брат му оти-вал нагоре, а неговият пъплел по земята. Причина ли е да убиеш брата си за дим? Това иска да покаже, че причините за войните са толкоз маловажни, че не струват даже и да се споменават. Една война с нищо не се оправдава. Толстой като засяга този въпрос казва, че едно време войната е могла да се оправдава, но сега не може. Вестник "Свобода" Седмичен вестник за обнова на живота, брой 379, год. IX, София 20.12.1931г. ДЪНОВ ЗА ВЕГЕТАРИАНСТВОТО - Аз знам че приятелите на Бялото Братство са вегетарианци, но-някои казват че между тях е имало и такива, които казват, че човек може да се храни и с животинска храна. Аз искам да зная дали вегетарианст-вото е единственият начин за хранене на човека или има случаи, когато то може да се замени с месно хранене и кога това може да се допусне? Г-н Дънов след кратно мълчание започна: - Божес-твеното е плодната храна, а след това растителната. Аз отивам по-нататък: цялото човечество в своето раз-витие всички ще дойдат да станат вегетарианци. Месо-ядството е една временна фаза. Казват, че условията били заставили човека да се храни с месо... гълъбът не е ли минал през всички изпитания и е вегетарианец, а другите не са останали. Гълъбът не се е съблазнил. Какви са били причините и досега той да употребява само зрънца? Ето характер! Някои обясняват месоядст-вото с особените условия, при каквито се е намирал и 167
гълъбът, но не всички са устояли на тях. При зачатието, при бременността, майката трябва да внесе вегетари-анската идея в децата: да им внуши, че те трябва да бъдат вегетарианци. Ако една майка се изкушава във време на бременност и иска месо, то и детето като май-ката ще иска да яде месо. Та затова основата на веге-тарианството трябва да се постави в организма още в началото. Сегашното вегетарианство е хубаво, но то е приготовление. Обаче има хора, които са родени веге-тарианци и имат отвращение към месото: те са естест-вени вегетарианци. Вегетарианството е естественото положение. Земята ще стане пълна с плодни дръвчета! Щом се подобрят климатичните условия ще има въз-можност навсякъде за вегетарианство. Българите са почти вегетарианци. Българинът счи¬та месото за лукс, за аристократическо ядене. Като дой¬де неделя българинът ще заколи една кокошка и ще си позволи едно голямо угощение и ще го счита като нещо аристократическо. А англичаните ядат много месо: сутрин, обед, вечер. Животът в своята първична форма е по-близък до растенията и растенията по-лесно могат да ни поддържат отколкото животните. Растението е по-добър трансформатор на природните енергии. Живо¬тинската енергия е опасна, защото всички извержения, нечистотии на клетките, след заколването на животното остават там. После друго — когато се колят животни те се изпълват със страх и омраза, които причиняват отро¬ви в тъканите. И на това се дължи днешната неврасте¬ния. И ако хората днес разбират психологическата стра¬на на въпроса, то заради благото на бялата раса трябва да се откажат да колят какви да е млекопитаещи - за подобрение на расата. Защото така както вървят, не ги чака нищо хубаво. - Защо пък само млекопитаещите? -Не трябва да се убиват изобщо животните, но споменах 168
млекопитаещите понеже те страдат повече. Едно млеко-питаещо. например волът чувствува като човек. Страданията на един охлюв или мида не са толкова интензивни. Изобщо месната храна дава отрицателен резултат. Тя не е хигиенична. Хигиена няма в нея. Тя носи повече отрови, отколкото хранителни вещества. Следователно от нея има по-малко придобивки отколко¬то загуба. Разбира се, не говоря за моралните съобра¬жения, които са най-важните. Като дойдат по-учени хо¬ра, те могат да въведат със закон, да не се коли нищо повече. Става дума за въздържателното движение. - В САЩ налагат въздържанието, но подбудите за това не са чисто морални, а са примесени с политически. Аме¬риканците не искат Франция да изплаща своите дългове към Америка с вино, както са смятали да се издължават французите и по такъв начин Франция не можейки да изплати задълженията си стои обезсилена икономичес¬ки пред Америка. ЗА ДЪРЖАВАТА - Какво отношение трябва да има християнинът към държавата? — Съществува една велика държава в света, една Божествена държава. И нейните закони трябва да се предпочитат пред другите закони. Ние трябва да се под-чиняваме на Божественото, което е за предпочитане пред другото. Ние трябва да живеем разумно така, как¬то Природата ни е създала. Ние не можем да съдим едно агне, че не може да разкъсва така както вълкът. Кои животни пренасят полза, месоядните или тревопас-ните? Ще кажат, ще кажат че не трябвало да бъдем като вола или овцата. Ти казваш: "Да бъдем като волът!" Но каква полза ви пренася-лъвът? Волът оре, овцата дава 169
мляко и вълната си и пример на сътрудничество ви да-ват. Толстой хубаво разбра, че в неговото учение има неща, които не ги разбраха в техния вътрешен смисъл. ЗА ЦЪРКВАТА — Защо вие се обявявате против църквата? - Ние с църквата няма какво да делим. Да се обя¬вим против църквата, значи да имаме да вземаме нещо от нея или да й даваме. Ние пък нито имаме да й даваме, нито имаме да вземаме нещо от нея: нито външно, нито вътрешно. И ако по някой път говорим истината, то е за общо добро. Ние с това нямаме предвид никого лично. Относно държавата се казва, че всяка власт е от Бога. Аз ви казвам: "Всяка праведна власт е от Бога." Щом се направи насилие това не е от Бога. Дали ме е обрал верующ или неверующ, все едно е, защото парите оти-ват. Виждам, че един безверник не ме обира и казвам: "Този безверник ми е приятел." А пък виждам, че онзи верующ ме обира — аз не му давам почитание, макар че има вяра. Доколкото неговата вяра влиза в живота за да допринесе известна полза на живота, дотолкова тя ме трогва. Някои считат за безверник всеки човек, кой¬то не мисли като тях. Това не е тяхно право. Остави този човек с тази вяра с която е роден. Ако не е верен на това с което е роден, той не може да бъде верен на нищо, защото той е най-силен с това, с което е роден. ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ТОЛСТОЙ — Какво е Вашето мнение за Толстой? - Толстой много обективно разглежда нещата, за да бъде ясен на външния свят. Той е разглеждал нещата много конкрет- 170
но до техните крайни изводи, но е бил съзнателен, имал е виждане и е разглеждал нещата все по-широко, докато дойде до последния си роман "Възкресение". Ако беше останал още години щеше да напише нещо друго. Във "Възкресение" той намира, че е мъчно да се поправят старите грешки, сторените грешки. Толстой е имал и свои вътрешни вярвания, които никога не е изказвал. Знаем, че външния свят няма да го разбере. На външния свят е писал с логика. Той е изнесъл само това, което могат да разберат. Вестник "Свобода" Седмичен вестник за обнова на живота, брой 380, год. IX, София 20.12.1931г. - Как схващате въпроса за революцията? - Това е един голям и опасен въпрос. Всички недоволни от този свят мислят, че там е спасението. Ако някой има запи-чане, може да вземе рициново масло, позволява се. Пре-образование трябва да стане в човека. Днес трябва да се роди човекът с Новото съзнание, с Новото разбиране, с Новите методи, с Новите отношения към живота. Щом стане едно коренно вътрешно преобразование, то сама по себе си революцията престава. Щом кръвта е чиста, болезнени състояния няма да се явят, запичане няма да се явява. Но щом се допущат неестествени положения, тогава идват болестите. Страданията в света ще оста¬нат, докато се пречисти човечеството. Щом се пречисти ще престанат страданията. Трябва да се изключат всич¬ки лъжливи мисли и да остане само чистото, възвише¬ното, благородното, с което може да се строи. Това значи да имаме материал, с който да се строи бъдещата 171
култура. Значи - нужно е само коренно преобразование. Законът е: ако зачатието е нормално, то и раждането ще бъде нормално. Ако семето с добро, то и плодът ще бъде добър. - Могат ли Новите течения да повлияят със своята мисъл? - пита един негов последовател, който току що бе влязъл при него. - Могат. Те са спирачки. • Ако те не са, то от тая култура нищо - нито помен няма да остане! Те идат да допринесат нещо за културата, да я спасят. Единствено хората на новите течения ще запа¬зят ценното на културата. Те са носители на новото. Те са от Бога. Добрите хора трябва да бъдат толкова сил¬ни, че техните мисли да бъдат като слънчевата светли¬на, да бъдат благодатни, спасители за хората. Стана дума за "жертвите" на г-н Дънов. - Говорят за жертви на г-н Дънов. Обаче целият свят вижда, че това е глупаво — и те пак продължават да говорят за това. ЗА ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА* - Как мислите Вие, че човечеството ще излезе от тежката икономическа криза? — Съвършено ново общес¬твено мнение трябва да се образува. Това е хубаво за всички държави. Нужни са най-чисти мисли, едно ново обществено мнение. Това е за тяхното благо. И за най-лошите хора, това е необходимо. Другояче, както сега вървят, този котел ще се пукне. Тези години не могат да издържат. Петдесет милиона безработни има в Европа. Безработните, които отидоха във Вашингтон, как ги посрещнаха? Вместо да ги арестуват или разстрелят, дадоха им храна и легло. Значи така се избягна едно
- Виж добавката в края на книгата "Спомени за Учителя"'
172
воюване и жертви. Значи могат да се споразумеят. Умно ако постъпват могат да се избягнат много нещастия. Сега трябва усилена работа. Вегетарианците да пропо¬ вядват вегетарианството, въздържателите да проповяд¬ ват въздържанието, туристите да проповядват туризма, общение с природата, есперантистите да проповядват Есперанто, и вътрешната идея на Есперанто, толстоис- тите да проповядват въздържане от война и пр. Всички да се заемат да проповядват хубавото, новото. Толсто- истите да кажат, че е практично за един народ да не се бие. Какво са спечелили българите от войната? Конт¬ рибуции плащат сега. Ако не бяха се били, съвсем друго положение щяха да имат. На техния език трябва да се говори. Да им се каже: "Вие се бихте и всичко изгубихте. Какво ви допринесе тази война?" Българите сега са онеправдани и затова са готови да слушат за един разумен живот. И после друго: тая мисъл е вече проникнала в Европа. Против войната има държавници вече. И те вече споделят и учените споделят това разби¬ ране. Те виждат голямата опасност, която иде. При една война, при това изкуство на задушливи газове, не се знае вече кой народ ще спечели. Проблематичен е резу¬ лтата от войната за всеки народ. Има у хората един вътрешен страх, който ги застрашава и това спира вой¬ ната. Ако го нямаше този вътрешен страх, то войната щеше да избухне. Тези икономически кризи са едно пос¬ ледствие от живота на европейските народи. ь - Къде е изходът? - питам аз. - Да отстъпят от техния живот на лични интереси и да дойдат до чо¬вещината, до възвишеното, до благородното. Изгря¬лото слънце все трябва да залезе. И залязлото слънце все трябва да изгрее. Сегашната култура ще се смени с нещо по-хубаво, по-добро. Толстой искаше от жена си да изпъл¬ни Христовия закон, понеже знаеше, че инак той ще се 173
изпълни по друг начин, ще дойдат по-лоши обстоятелс-тва, където не може да се изпълни този закон. Стана въпрос за богомилите, Г-н Дънов каза: — Ня¬кои казват, че богомилите били причина за падането на България под турско робство. Тези твърдения не са обосновани. Причините са съвсем други. Богомилите не са причина за падането на България. Стана въпрос за изгледите на бъдещето. Г-н Дънов каза: - ДОБРИТЕ ХОРА ТРЯБВА ДА БЪДАТ НА ПОС-ТА СИ СЕГА, ПОНЕЖЕ БЪДЕЩЕТО Е ТЯХНО. ТЕ ЩЕ ОБРАЗУВАТ БЪДЕЩАТА КУЛТУРА. ТЕ СА ХОРАТА НА БЪДЕЩЕТО. Цяла Европа е пълна с идейни хора! Има много идейни хора. И навсякъде в народа има души повдигнати. Повдига се нещо ново, хубаво, красиво. Блажен за мен е онзи, у когото Бог действува. Щом Бог действува в душата на един човек, последният ще пома¬га. Щом Бог действува в моята душа, аз ще помагам. Новите възгледи са вече въпрос, на време. Те никнат като гъби. Има слънце, което изгрява и залязва, но има и друго слънце, което изгрява и никога не залязва. То е разумното слънце на живота. Това слънце иде. С' тези мисли г-н Дънов завърши своя разговор с мене. Аз се сбогувах по същия начин, както при среща-та си и излязох. Б.Б. ме заведе на обед у същата госпо-жа, у която бях преди срещата си с г-н Дънов. За очаква¬не на обяда, аз бях оставен сам в една стаичка, югоиз¬точна, слънчева, на една от стените на която забелязах в'рамка поставени следните мисли, вероятно от г-н Дъ¬нов: 1. Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я придобиеш. 2. Вложи Мъдростта в ума си, Светлината ще дойде и знанието ще ти даде помощ. 174
множество хора, които изучават идеите на г-н Дънов в Англия, Франция, Италия, Чехия, Югославия, Латвия, Полша, САЩ, Аржентина, Япония и други. Има беседи от г-н Дънов, преведени на френски, английски, руски, италиански, чешки, немски, есперанто. Даже руското издание на беседите е вече изчерпано, макар да е изляз¬ло това лято и ще трябва да се прибегне към ново изда¬ние. И даже чужденци в странство изучават български език, за да могат да четат беседите в оригинал. И това е лесно обяснимо, като се има предвид, че беседите на г-н Дънов съдържат оригинални принципи, идеи, върху които трябва да легне индивидуалният и обществен разумен живот. От друга страна, те посоч-ват методи, по които можем да излезем от душевно-то положение на хаос, на кризи и да дойдем до онази хармонична култура, в която има условия да се раз-цъфтят красивите заложби, които се крият в човеш-ката душа и които още чакат своето развитие. И тези методи са извлечени от живия опит. Те са методи, които ни посочват изучаването на живата природа. Вестник "Свобода" Седмичен вестник за обнова на живота, брой 379, год. IX, София 20.12.1931г. 176