Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ МЕ ОЗАРИ
13.03.1943 година – Изгрева – София.
Днес отидохме с брат Христо при Учителя, най-вече, за да попитаме, дали Венцислав Янков да остане в България или да замине за Берлин. По пътя из гората мълчахме. Когато пристигнахме на Изгрева, Учителят ни посрещна на Прага на приемната си стая. Ние влязохме в антренцето и аз му целунах ръка. След мен и брат Христо направи същото и за голямо мое учудване, каза:
– Учителю, аз си изпълних задачата с нея, оставям я на Вас!
След което излезе на двора. Аз тихо извиках. Безброй мисли връхлетяха в главата ми. Погледнах Учителя в очите и казах:
– И аз си отивам!
Излязох също на двора, като застанах до брат Христо.
– Новобранци! – назова ни Учителят и ни покани в трапезарията, да се нахраним. Аз седнах до него; а брат Христо – от дясната страна на масата. Сервираха чорба от зрял боб.
Брат Христо тихо напомни:
– Учителю, аз не ям фасул!
– Можеш да ядеш от него! – отговори Учителят. След това взе три хапки бял, мек хляб, отчупваше ги последователно, потапяше ги в солницата и ги подаваше една след друга на брат Христо, като пресягаше пред мен и ми каза:
– Той ще плати! Той е чист, но мястото, където сега ходи, е пълно с пиявици. Мястото е ниско. Той стъпва бос. Сега тези пиявици спят, но ще дойде ден, когато те ще се изправят и ще искат да пият кръвчицата на чист човек, но ние няма да им позволим това! Ние ще му помогнем! Ние с щипци ще ги хванем, ще ги сложим в стъкленици и ще ги запушим! Аз прошепнах:
– Учителю, нищо не разбирам!...
Продължихме да се храним и все мълчахме. След обяд Учителят ни покани пак в приемната стая. Още като сядах на стола, попитах:
– Учителю, какви са тези стъкленици, нищо не разбирам!
– Рекох, гробът! – Настана дълго мълчание. – Ти, рекох, да се пазиш! Извора не трябва да увеличава или да намалява водата си за никого, нито да увеличава бързината си! Изворът трябва спокойно да си тече и да не изменя своя път! Човек не трябва да се привързва към никое смъртно същество, но да обича Бога и да му служи! Ти да не приемаш човешката любов! Божествената Любов е неизменна! Заради никой, ти не трябва да намаляваш или да увеличаваш водата на извора си, нито да измениш посоката на своите мисли и убеждения! Слънцето отдалеч грее и топли всичко живо. Ти не прави изключение за никого! Ти трябва да спазваш разстоянието между точките на зенита, между хората. Ти не трябва да бъдеш нито много близо, нито много далече, но на точното разстояние, откъдето няма да се наруши нищо от Божественото в човека. Свещта не трябва да стои близо до огъня, защото ще се стопи. Ти трябва да спазваш известни правила:
Правило 1) Ти да не угаждаш на хората. Интересувай се от мнението на Бога, не слушай мнението на хората;
2) Талантът е притежание на душата. Когато душата има един принцип, тогава Бог работи в нея;
3) Когато се дойде до принципа на петте добродетели – Любов, Мъдрост, Правда, Истина, Добродетел, не прави никакви компромиси и никакви отстъпки;
4) Когато хората ти задават въпроси, никога не бързай да отговориш. Свържи се с Бога и провери първо;
5) Когато някой ти изпрати една мисъл, не бързай да се усмихнеш. Първо я провери и тогава се усмихвай;
6) На физическия свят ти си в женска форма. В духовния свят ти си в мъжка форма. По сърце ти си дете, по ум ти си мъж. Не се поддавай на ничия воля;
7) Никога не бързай да уредиш работите си. Остави Бог да ги уреди. Което е дошло, дошло е без да мислиш. То ще си отиде, без да се тревожиш;
8) От никого не вземай нищо, нито за ядене, нито за пиене, нито за обличане. Носени дрехи не приемай от никого;
9) Дрехи, носени от тебе, или шапка, или обувки, не давай на никого;
10) Посрещни страданието без страх;
11) Във всичко умът ти да присъства;
12) На болния дай нещо, изпей му нещо, здравия да отиде да работи;
13) Когато се движиш по пътя на Истината, не се колебай, не се спирай, без страх върви напред;
14) Движенията ти да бъдат съзнателни и естествени;
15) Не огорчавай и не оскърбявай Божественото. За никакви блага не продавай чистотата си;
16) Заради Любовта всичко претърпявай! Не оскърбявай нито твоя Господ, нито Господа, който живее в другите души;
17) Не се обръщай назад, но върви само напред! Никога не се връщай от пътя си назад! Върви само напред!;
18) Чужди подаръци не приемай. Свои подаръци не подарявай на никого;
19) Не приемай съвети от невежи хора;
20) Избягвай хората с отрицателен магнетизъм и електричество;
21) Не се продавай за хляб! За силния стани вода(мек). За слабия стани мост(хляб);
22) Мястото, на което Бог те постави, никога не го сменяй;
23) На път на никого не помагай. Не се радвай, когато неприятелят ти падне;
24) Дръж правилна връзка с Бога! Не примирявай хора, които се карат. Не примирявай неприятели, защото ти ще заплатиш заради тях!
– Учителю, много Ви благодаря за всичко, което ми казахте. Дайте ми възможност да извърша волята Божия и да издържа изпитите си. Учителю, аз идвам при Вас, да се уча на окултната музика, новото пеене. Все едно, че нищо не съм учила до сега. Да започна отначало и Вие да ме учите на ангелското пеене. Аз искам да забравя всичките си знания и Вие да ме учите.
Станах права и изпях песента „Вътрешният глас на Бога". Той с любов и търпение ми показа изпълнението на песента. Докато Той настройваше струните на цигулката си, ние с Брат Христо го попитахме, дали Венцислав Янков да отпътува за Берлин, или да остане в България? Учителят затвори очите си, помисли малко и каза:
– Той трябва да замине. Малкото, което е получил, да го приложи. Той пак ще се върне.
Учителят започна да свири една много красива мелодия с модулации*. И запя:
„Божествена Любов душа ми озари и изпълни сърцето ми с лъчи. От дълбоки глъбини повдигна Духа ми във висини. На крилете си благословени, от Божия поглед озарени, озарени. От Божия поглед озарени. Любов ме озари, Любов ме озари, душа ми разшири, душа ми освети, духът ми укрепи и благост в мен всели, и благост в мен всели, и благост в мен всели".
Учителят постепенно затихваше накрая на песента. Аз записах Божествената песен. Ангелите пригласяха на Учителя! Той спря да свири и каза:
– Вие ще видите ли Венцислав?
Брат Христо отговори:
– Той ще дойде при сестрата.
Учителят се обърна към мен:
– Вие пейте песните с него.
– Да, Учителю, ние пеем някои от песните с него, но само тези, на които съм направила акомпанимент за пиано.
Откровение:
Господи, как да изразя благодарността си?! Учителю, помогнете ми да ликвидирам no-скоро кармата си с операта, свободно да служа на Господа и да славя с живота си и песента си Неговото име и Вашето име, Учителю!
- Модулация — музикален ход, с който мелодията преминава от една в друга тоналност. (бел. ред.)