Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ГОЛЯМАТА ЯГОДА
В късните пролетни дни на Изгрева беше особено при¬ятно. Привечер, когато слънцето отиваше на запад и праща¬ше своите кбси лъчи по диплите на Витоша, изгледът към нея беше чудно нежен. Носеше се въздух, наситен с аромат на билки и борова смола. Сладкият покой, в който отеква¬ше мистичният ромон на онова велико, могъщо и чудно по своята красота течение, наречено живот - всичко това съз¬даваше на Изгрева обстановка, изпълнена с тиха радост на умиление, където душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшия свят. В една такава привечер, както се разхождах, гледам Учителя да идва към мен, усмихнат и цял сияещ. Той държеше ръцете си напред със затворени една върху друга длани. Когато се доближи до мен, Той игриво си открехна дланите и аз изненадан видях там грамадна ягода, която беше току-що откъснал от засаде¬ните лехи в един кът на Изгрева. "Какво ще кажеш?" - ми каза Учителя, посочвайки с поглед ягодата. В момента съв¬сем не бях в състояние да проникна в дълбокия смисъл на това тъй малко наглед събитие и си помислих: "Какво пък толкова е това, което ми показва - обикновена ягода, само че по-голяма!" Учителя схвана мисълта ми и пак по същия начин ми отговори с мисъл: "Ти не можеш да разбереш как¬во велико нещо държа в ръцете си! Колко много усилия и грижи на разумни същества са отишли, за да може да се създаде този тъй хубав плод! Колко време се е работило, за да се създадат условията за нейното появяване! Всичко това показва, че нашата Земя е все пак напреднала планета от Слънчевото семейство. Разбери това!" Аз наведох глава пред великото съдържание на всеки плод, на всеки продукт, които Земята ражда. Учителя се обърна и Си тръгна, а аз продължих да мисля за онова, което чух с другите уши. И сега, когато видя, когато се докосна до кой да е плод, заста¬вам с благоговение и благодарност към онези Велики ра¬зумни същества, които ги създават и полагат усилия за тях¬ното раждане на Земята.