Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
КРУШИТЕ
Салонът, в който Учителя държеше своите беседи, и трапезарията, в която се хранихме при неблагоприятно вре¬ме, бяха разположени под прав ъгъл и пред тях имаше заса¬дени лешници и една дюля с разкошна корона. Под тези дървета бяха наредени дълги маси, на които се хранехме при хубаво време. На един обед съм седнал до Учителя. Раз¬дадоха за десерт едри, жълти круши. Пред Учителя сложиха от тях в една чиния. Той взе една круша, отряза парче и ми го подаде. Като го изядох, ме попита: "Хубава ли е круша-та?" Отговорих Му, че не ми харесва, че е кисела и стипчи-ва. След това, от същата чиния, Той взе друга круша, отряза и от нея парче и ми го подаде. Тази круша беше сладка и ароматна, топеше се в устата като крем. Когато ме запита за нея, аз разбира се отговорих, че е много хубава. Погледна ме тогава, подаде ми цялата круша и ме попита: "Знаеш ли защо едната беше кисела и стипчива, а другата с толкова приятни качества?" Отговорих Му, че не зная. Тогава Той се усмихна и ми каза: "Киселата и стипчивата е получила по¬вече от влиянията на Земята, а крушата с приятните качест¬ва е получила повече от влиянията на Слънцето." Спрях се замислен и Му казах: "Нима и растенията получават влия¬нията на космичните сили на нашата Слънчева система, на които представители са Слънцето, Луната и планетите, така както се приема от астрологията?". "Да, разбира се" - отго¬вори Учителя. 95