Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ЗАПАС
Още преди войната, от 1938 година нататък, всички мъже у нас на възраст от 20 години нагоре докъм 45-60, ми¬наваха запасно военно обучение за няколко месеца, като ня¬кои от тях многократно бяха извиквани. През този период и 76
аз получих повиквателна бележка да се явя на преглед, за да ме вземат запас. Тръгвайки от Изгрева, където живеех, не се обадих никому, нито даже на Учителя. Из пътя срещнах една наша сестра, с която влязох в разговор. Между другото й казах за моята повиквателна. Тя, малко разтревожено, отива при Учителя и Му казва за моя случай. Учителя спо¬койно я изслушал, усмихнал се и казал: "Николай няма да отиде сега запас. Ще го върнат." И наистина, когато отидох на местоназначението, за да се явя по предписанието пред някаква военна комисия, останах изненадан от резултата на прегледа. Бях напълно здрав и доколкото разбирам, с на¬пълно нормални сетива и способности. Но не знам защо, членовете на комисията ме гледаха, въртяха ме насам-на-там и най-после отсякоха: "Върви си, свободен си!" Защо ме върнаха - не разбрах. Всички, които бяха дошли там с тази цел, доколкото научих, бяха взети.