Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
БАРАКАТА НА РУСЕВА
Непосредствено до изгревската поляна, някъде по-къс¬но, братството беше закупило и място около два и половина декара. То беше отделено с ограда от общия братски имот. Върху този парцел някои наши съмишленици си бяха напра¬вили за временно пребиваване малки дъсчени къщички. Но това "временно" се проточи с години. Нуждите на братство-то нараснаха, пък и гледката от различните по форма и строеж бараки не беше много приятна. Взе се решение да ги преместим на едно друго място, което имахме по-надолу под Изгрева. По онова време ние много се придиряхме кои са ис¬тински наши съмишленици, кои са с подчертан морал и ка¬чества. Имаше и такъв тип хора - позавърти се на Изгрева и изслуша някоя и друга беседа и се позаседи в нашите среди, често пъти с користни цели. Та на това място едва се крепе¬ше една барака, сглобена от разни материали, черна муша¬ма и какви ли не още отпадъци. Беше на една жена от града - Русева, и както разбрах тя си имаше жилище там, но и тук си беше направила ей така, просто да си има. Един ден за¬почнахме преместването, което не беше особено трудно, тъй като тези къщички в повечето случаи не бяха нищо по¬вече от един голям сандък. Дойде се и до бараката на Русе¬ва, която не беше възможно да се пренесе изцяло. Гледах 72
тази грамада от неприятни вехтории и дойдох до извода, че освен да се запали и изгори, друг изход няма. Но това не смеех да направя, защото тази жена беше тъй устата и кав-гаджийка, че човек не знам дали би могъл да се отърве от нейния злобен език с години. Пък и знам ли в своята ярост докъде би стигнала тя? Да не предизвика не само на мен, но и на Братството някакви неприятни беди. А тя самата съв¬сем не мислеше за местене. Ден след моя извод, тъкмо из¬лизам от къщи по спешна работа в града и ето Го Учителя пред мен. "Николай какво стана?" - запита ме Той. Аз вед¬нага разбрах, че става въпрос за преместването на бараката на Русева и Му отговорих: "Учителю, бараките преместих¬ме, но тази на Русева освен да я изгорим, друго не виждам да може." Казах и залетях към града. Когато се върнах ня¬маше вече и следа от тази къщичка кочина, беше изгоряла изцяло. Как е станало това не разбрах. И жената повече на Изгрева не я видях. Така по един чуден начин се освободих¬ме и от двете неприятности.