ЧОРАПИТЕ
22.08.1944 година — село Светляево.
От една седмица плета чорапи за брат Боян Боев от де¬бела памучна прежда. Попитах сестра Рилка как се плетат таки-ва чорапи и тя ми показа да ги започна отгоре надолу, защото ако ги започна от пръстите нагоре, като се скъсат, нямало да могат да се наплетат. „Нищо! — казах аз. — Искам да започна отделу и да вървя нагоре." Каза ми също да ги започна с по И бримки на игла. Аз ги измених с по 10 бримки на игла. Въобще в плетенето на чорапите се стремях да вложа идейното, възхо-дящото. Най-после изплетох ги, изпрах ги, изгладих ги и оти-дох при Учителя да ги благослови и тогава да ги поднеса на брат Боев. При Учителя отидох сама към 3 и половина следо-бяд. Сестра Иорданка Жекова беше му сипала в една чаена ча¬ша чисто кафе и му правеше ядене с яйца, за да се нахрани. Аз почаках в трапезарията, докато той се нахрани. Сестра Иордан¬ка ме повика. Влязох и му целунах ръка. Той ми посочи стол да седна. Казах му, че съм дошла за малко с една молба. — Кажете, рекох, молбата си! Аз разтворих тънката хартия, в която бях увила чорапи^ те. — Учителю, тези чорапи съм уплела за брат Боев. Мо¬ ля ви, пипнете ги с ръката си, благословете ги преди да ги зане- са. Учителят си затвори очите и сложи Божествената си ръ¬ка върху чорапите, конто бяха положени върху двете ми ръце. — Учителю, аз ги оплетох по законите на числата и ка- балата. Например, вместо да сложа по 22 бримки на игла, как- то ме учеше сестра Рилка, аз сложих по 21 бримка на игла и при свиването на тези бримки също спазвах този закон. Започнах да ги плета отделу нагоре, тоест от пръстите нагоре. Сестра Рил¬ ка ми каза, че като се скъсат чорапите няма да могат да се нап¬ летат, но аз ги започнах от пръстите нагоре въпреки това. — Учителят радостно ме гледаше като му разправях. — Аз искам, Учителю, на вас да оплета чорапи, но не разполагам сега с по- фина прежда. За вас тази прежда е твърде дебела. Благодарих му и излязох да потърся брат Боев. Сестри-те ми казаха, че е в долната ливада. Стигнах до оградата и из-виках: — Брат Боев, брат Боев! Когато извиках за трети път, брат Боев се появи и ми¬на през входа, дойде при мене и ме попита: — Какво обичате, сестра?
169
Аз му поднесох чорапите и казах: — Учителях сложи ръцехе си върху хях, и ги благосло¬ ви! Сега Ви ги поднасям. Той ми каза да Ви намеря и да Ви ги предам. i Нямам думи да опиша радосхха на брах Боев. Той все повхаряше: , — Няма любое кахо Божияха Любов! Само Божияха Любов е Любов!... Благодаря сестра, Бог да ви благослови! Ела- хе с мен. Изкачихме се нагоре по пътеката и се озовахме на дво¬ра, пред масите за хранене. Брат Боев каза: — Седнете, сестра! Аз ей сега ще дойда. Ще Ви прочета нещо от Учителя. Седнах на пейката, пред дългата дървена маса, на коя-то се хранеха Учителят, сестрите и братята. Брат Боев пъргаво припкаше към своята схая. Тогава хой не носеше пахерици. След малко се зададе по пъхекаха и носеше свихък лисхове, със схе-нографиран хексх на хова, коехо Учихелях е говорил в село Свех-ляево. Седна ох дяснаха ми схрана и започна да чехе и да ми обяснява хези схенограми, съдържащи всичко. В един моменх видях, че Учихелях ни наблюдава, засханал величесхвено на най-горнохо схъпало на схълбаха. Той слезе долу пред масаха, за¬почна да се разхожда и да ни наблюдава. Мина хри пъхи пред нас. Една сесхра се показа на горното схъпало и покани брат Боев да похапне. Той схана прав и покани и мен, но аз лю¬безно охказах, защохо вече се свечеряваше и трябваше да си охи-да. Брах Хрисхо ме чакаше за вечеря. Сърдечно се ръкувах с брах Боев. Изхичах пред Учихеля, целунах му благословенаха десница и кахо му благодарих, отидох си през ливадата у Рил-кини.