Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
РАДИО КОНЦЕРТ
15.07.1941 година — Изгрева — София.
Вчера получих от студиото на Радио-София картичка-покана за концерта ми, който щеше да се състои на 24 юли същата година в 8 часа вечерта. На картичката заедно с имената на другите автори, беше написано и името Беинса Дуно, псевдонима на Учителя.
Сутринта много рано, когато всички спяха, брат Христо дойде в града за да ме придружи до Изгрева. За да не безпокои хазаите, той чукна отдолу с камъче по прозореца ми, а аз вече го чаках облечена. Тихичко слязох долу. Когато пристигнахме на Изгрева, беседата вече беше привършена и сестрите и братята се подреждаха на полянката за Паневритмията. Няколко музиканти се събраха по средата на поляната. По даден знак те засвириха и всички заиграха. В средата играеше Учителят с широки волни и мощни движения. Брат Христо също играеше, а аз застанах на горния край права и гледах. Колелото се въртеше и много сестри и братя, минавайки край мен ме поздравяваха. По едно време сестра Невена Неделчева ми прошепна: "Елате сестра да играем!" Тя играеше в този момент сама. Отказах учтиво. След малко наближи към мен сестра Савка. И тя ми прошепна: "Елате сестра да играем!" Този път се реших... Определено било от Небето тя да ме научи да играя. Като започнах да се движа ритмично с всички, имах чувството, че цял живот съм играла. Толкова познато ми се струваше всяко движение. След Паневритмията Учителят ни прие в приемната си стая.
— Учителю — казах аз, — виждах аурата на борчетата и на всички цветенца и на лилавите планини. Виждах аурата и на всички сестри и братя, огрени от първия лъч на Слънцето. Много ми хареса последното упражнение.
Учителят каза:
— Последното упражнение от Паневритмията, аз го наричам "Маршът на боговете". Някога, когато сте били богове, сте го играли при друга обстановка.
— Учителю, тук всичко е естествено!
— Нашите декори не са изкуствени както в театъра. Там има нарисувано Слънце, а това Слънце е истинско...
— Учителю, понякога, когато слушаме някой концерт в града, ние се връщаме с една дълбока тъга в себе си. Тук на Изгрева е обратното, хората забравят своите мъчнотии и страдания.
— Музиката уравновесява силите в нашата душа. Когато те нападнат чужди, лоши мисли, ти започни да им пееш и всичките лоши духове, колкото и да бъдат те, ще си отидат.
— Учителю — каза брат Христо, — четох в една книга, че Цар Саул се е занимавал с музика.
— Цар Саул обичал музиката и с нея се е лекувал. Един лош дух отвреме, на време влизал в него и песента на Давида е прогонвала лошия дух. Веднъж цар Саул посетил училището на пророците по музика и той без да иска, неусетно започнал да пее и да прави техните магически движения.
— Учителю, вчера получих картичка-покана за радиоконцерта, който ще се състои на 24.07. в 8 часа вечерта. Тук е написано и Вашето име. Репетирам програмата с госпожа Прокопова*. Искам да изпея и песента "Цветята цъфтяха", която скоро ни предадохте. Преведох я на френски език и така съм я вписала, когато предварително представих програмата.
— Хубаво — каза Учителя, — втория път** ти ще я из- пееш на френски език.
— Учителю, може ли вместо четвъртина нота ЛА, да направя една триолка?
— Може!
Брат Христо много се радваше и все шепнеха нещо устните му. Трябваше вече да тръгнем за града. Имах репетиции. Ние целунахме десницата на Учителя, която сама благославяше и напуснахме приемната стая.
- 1* Проф. Людмила Прокопова, пианист — акомпанятор на известната певица Христина Морфова. (Бел. ред.)
- 2* Става въпрос да се изпее на български и да се повтори на френски език като втори куплет, (Бел. ред.)