НОВОТО БИТИЕ - ШЕСТИ БОЖЕСТВЕН ДЕН
20 и 21. 07.1943 година — Изгрева — София.
Днес следобяд брат Христо ме доведе на „Изгрева" с ед-но малко куфарче багаж. Застанахме пред салона. Учителят сле¬зе отгоре със засмяно лице. Извади от джоба си един жълт ключ, подаде го на брат Христо, като му обясни нещо и го изпрати да отключи стаята, в която ще живея на Изгрева. Брат Христо се отдалечи към посока на чешмата, а аз останах права пред вратата на салона. Пред мен на стълбата, която води за стаята на Учителя, бързо се струпаха много сестри. Учителят се изка-чи 4-5 стъпала нагоре, а те му задаваха различии въпроси. Ед-на го попита нещо за беседата, друга за времето, трета за здра-вето си и т.н. Учителят усмихнат, спокойно им отговаряше. Погледът му често се отправяше към мене. Той се изкачи още едно стъпало нагоре, и заговори за музиката и за пеенето. Дой-де и брат Христо. Учителят пак слезе няколко стъпала надолу. Ние му целунахме ръка, а той тихо каза: — От утре, вески ден когато обичате, можете да идвате при менслед 10 часа преди обяд. — Мога ли да си нося и цигулката? — попитах аз. — Може! Учителят беше предал на брат Христо ключа на една ху¬бава стая в къщата на сестра Стефова, с красива гледка от те-расата към Витоша. Вътре имаше една маса, столове и бюфет с 131
всичките издадени беседи на, Учителя. Нямаше завивки, но брат Христе ми донесе своя юрган, съвсем нов. Беше го получил нас¬коро от майка си. На сутринта към четири и половина часа брат Христо ме събуди за беседата, като почука три пъти на вратата. Дока-то се облека, той отишъл в салона и ми запазил стол пред ка-тедрата. Беше сряда. В 5 часа вече бях в салона. Паневритмияг та играх с него. След играта Учителят ни прие и ни държа доста дълго време при себе си. Показахме му писмото от Янкови, което бях-ме получили от Берлин. Учителят много се зарадва. — Учителю — попитах аз, — какво да правя за да изле- кувам един мой близък човек? — Ти трябва да изпълняваш волята Божия. Да обърнеш внимание върху изпълнението на малките неща. Не отлагай не- щата за друго време. — Учителю, дайте ми пример. , — Ако един просяк ти протяга ръката си за 5 лева, ти веднага му дай, ако ще би да бъдат и последните ти пари, за- щото Бог ще ти върне двойно! Ти не отлагай по причина, че ис- каш да дадеш, когато имаш много пари, че вместо 5 лв. да ис- каш да му дадеш 1000 лв. Не отлагай, ако гласът ти, ти каже отвътре, да напра¬вит някое добро. Не се раздвоявай, но направи го. Ако трябва да се помолиш сутринта, не отлагай за следобяд. Учителят настрои цигулката си и вдъхновено засвири и запя Шести ден от „Новото Битие". Ето думите, конто записах-ме с брата: „И рече Бог да дойдат на земята, животни и зверове, според видовете им. И стана така. И видя Бог, че всичко бе Доб¬ро. И рече Бог и създаде человека. Сам го създаде, по своя образ и подобие. И благослови го, да владев всичко живо по земята. Да обича и закриля всички твари във водата, по земята и въздуха. И рече Бог: „Давам! Тревата със семената, и дървото с плодовете си, за храпа на человека." И рече Бог: „Давам! И на земните зверове и на въздушните птици и всичко що пълзи по зе¬мята и има живот. И човек да не посяга на живота им!" И ви¬дя Бог, че всичко що направи бе добро! „И стана вечер, и стана утро шести ден!" От този час, всеки ден в 10 часа преди обяд, аз отивах с цигулката си заедно с брат Христо при светлия Учител. Преди да си тръгнем този ден, Учителят ни поднесе половината от ед-на великолепна торта. Цялото лято живях на Изгрева. Учителю, Ръководителю мой, братя от Всемирното Светло Бяло Братство, приобщете към вас душата ми! АМИН!