Сторете да насядат
Има думи в изреченията, които представят тяхна сянка. Сега ще ви дам сянката на дадения предмет, а вие ще намерите самия предмет.
Христос казва: „Сторете да насядат человеците". Сядането е разумен акт. Няма по-красив акт в живота на човека от този, да знае, как и къде да седне. Щастието и нещастието на човека зависят от неговото сядане и ставане..»Искате ли да знаете, какъв човек имате пред себе си, наблюдавайте го, как сяда и как става. От сядането и ставането на човека зависи, какво той може да направи. Някой казва, че може да сяда, къдего иска и както иска. За глупавия е така, но умният никога не сяда, където трябва и не трябва.
Сега, като изучавате живота на хората, вие го изучавате от различни гледища. ЗапримЪр, някой иска да си поживее охолно на земята. Той казва, че освен ядене и пиене, нищо друго не го интересува. Друг казва, че само науката може да осмисли живота. Трети казва, че работата осмисля живота. Обаче, който разбира дълбокия вътрешен смисъл на живота, той казва, че вън от любовта, мъдростта и истината, животът е безпредметен. Такъв живот е затворнически – живот на затворник, с букаи на краката си и обиколен от стражари, които го следят да не избяга. Може ли при, това положение човек да мисли, че е свободен? Краката на всички хора са оковани с букаи. Разликата между гбх се заключава в това, че букаите на едни хора са от дърво, на други – от желязо, а на трети – от злато. И пър-вите, и вторите, и третите пъшкат и плачат, не са свободни, букаите им постоянно дрънкат и ги смущават. Какво трябва да прави човек, за да се освободи от букаите си? За да се освободи от букаите на краката си, човек трябва да спазва известни правила. Тия правила струват скъпо, но той трябва да ги изкупи.
226
Сега ще ви дам две от тия правила, които разумно трябва да прилагате. Първо правило: щом направи някаква погрешка, човек веднага трябва да я изправи. Който прави погр-Ьшки и ги изправя, той е прилежен ученик. Той има търпение десет пъти да решава и да изтрива задачата си, докато най-после я реши правилно.
Второ правило: човек никога не трябва да отлага изправянето на погрешките си. Който не изправя погрешките си и ги отлага, той е ленив ученик. Из-правяш ли погрешките си, от тебе човек може да излъзе. Не изправяш ли погрешкитъ1 си, от тебе нищо няма да излъзе. Това са предрешени въпроси. „Сторете да насъдат человЪцит". Когато човек седне някъде, това показва, че той е зает с важна работа, решава някакъв философски въпрос. Ще видите, че този човек седи замислен, съсредоточен в себе си, нищо не го смущава. Как мислите, умни или глупави хора бЪха тези, които отиваха да слушат Христа? Те бЪха най-умните хора по това време в Израил. По начина, по който учениците слушат учителя си, се съди за техните способности. Някой се хвали, че никога не съда, т. е. никога не си почива. Той се мисли за голям философ. Друг пък казва, че няма време да изправя погрешките си. С това той иска да покаже пред хората, че е много зает с работа.
Един млад поет, като писал дълго време и печатал произведенията си, видъл, че хората не го оценили, и затова дошъл до голямо отчаяние. Един ден той отишъл в гората и започнал да мисли върху положението си, какво да прави, какъв нов занаят да започне, да не гладува, както гладувал с поезията си. Дълго време мислил, но нищо не мо-гъл да измисли. Най-после той си казал: Добре ще направя да туря край на живота си- Не струва чо-в-вк да живее между тези неблагодарни хора, които не знаят да ценят. Но по какъв начин да тури край на живота си, че по-малко да страда? Като раз-мишлявал върху този въпрос, точно над главата му, една птичка започнала да пее. Той повдигнал главата си нагоре, погледнал към птичката и казал: Какво искаш от мене? Колкото и да пееш, аз няма да
\
227
се откажа от решението си. И аз, като тебе, ггбх на хората, но никой не ме оцени. Поетът продължил пътя си в гората, но срещу него изкочил един уплашен заек, спръл се на двата си крака и го за-гледал. – Какво ме гледаш, страхливко? Какво ис-каш да ми кажеш? Ти си страхлив, но аз не се боя от смъртта. Ти си страхлив, но поне можеш да бъташ. В този момент, той чул страшен рев, и срещу него излъзла една голвма мечка. Като видъл мечката, поетът забравил своето отчаяние и ударил на бъг. Щом се видъл вън от опасността, той въздъхнал спокойно и си казал: Слава Богу, че с бъг можах да се спася от мечката! Иначе, кожата ми щъше да отиде. От този момент, поетът отново продължил работата си и бил признат и оценен от хората като добър и даровите поет. Той не раз-брал езика на птичката и на заека, но разбрал езика на мечката. Тя го направила истински поет. Тя го накарала да обикне живота, да не се страхува от изпитанията и герой да стане. Птичката и заекът му казвали, че докато е с този ум, да се страхува от живота и да се отказва да пее, от него нищо няма да излъзе.
Съвременните хора се намират в положението на поета. Те плачат, страдат, отчайват се, докато мечка ги срещне. Излъзе ли мечка на пътя им, т удрят на бъг и забравят мъчнотии, страдания, отчаяние и казват: Слава Богу, че спасихме кожата си! Като изучавате живота на хората, виждате, какви заблуждения съществуват между тях. Те мислят, че са свободни, че могат да правят, каквото искат. Като видят, че не е така, т се отчайват и решават да турят край на живота си. Обаче, излъзе ли мечка насреща им, т хукват да бъгат и забравят и страдания, и мъчнотии, искат да живеят.;. Щом е дошъл на земята, вевки човек има специално предназначение, което непременно трябва да изпълни. Не само човек, но и всяко животно има свое предназначение.^ Щом разбере своето предназначение, човек осмисля живота си и става радостен и доволен. Не разбере ли предназначението си, той ще бъде недоволен от живота си и ще прави ред погрешки. Съвременните хора са неблагодарни от живота си, отъ
228
това, което им е дадено, вследствие на което не мо-гат да успЪват. Ако човек не може да запази своя ум, своето сърце, както и живота си, къде остава той? Какво представя човек без живот, без ум и без сърце? – Нищо не представя. Човек е скрите зад своя живот, зад своята мисъл и зад своит-чувства. Човек може да се познае от една дума, от една мисъл и от едно чувство. Не е нужно да знаете ц-Ьлия живот на Човека, за да го познавате. Един момент само може да определи човешкия живот. Човек е подобен на кибритена клечка. Кибритената клечка се познава по запалването й. Ако лесно се запалва и добре гори, тя е доброкачествена. Като дра-снеш човека като кибритената клечка, ти ще познаеш, какво може да изл-Ьзе от него: ще прави ли погр-вшки и ще ги изправя, или ще гр-вши, без да се корегира. С други думи казано: ще учи ли, или няма да учи.
Велико нещо е човек да учи! Престане ли да учи, животът му се обезсмисля. Когато човек престане да учи, в него се забелязва едно физическо натрупване. Този човек мяза на българските чорбаджии в турско време. Срещате в някое село един млад, интелигентен човек и започвате да се разговаряте с него. Виждате, че мисълта му е дълбока, права, добре схваща нещата. След няколко години материалното му положение се подобрява, и той става пръв чорбаджия в селото. Щом забогатее, той престава да мисли, да учи и започва да надебелява. Ср-Ьщате го след няколко години, но в лицето му, не можете да познаете онзи млад, енергичен, интелигентен човек. Значи, щом мисълта на човека не работи усилено, той престава да учи. В резултат на това се явява надебеляване, затлъстяване. Всяко забогатяване на Човека материално, сърдечно или умствено, води към натрупване, към наслояване. Ако четете романа „Клетниците" от Виктор Хюго, или „Война и мир" от Толстоя, известни мисли от тях непременно ще се наслоят в ума ви. Какво трябва да правите, за да се освободите от наслояването? – Вие трябва да раздавате на бедни. Това подразбира стиха, който Христос е изказал: „Ако не се отречете от богатството ги, вие не можете да влезете в Царството Божие".
Каква е разликата между романите на Викторъ
229
Хюго и тия на Толстоя? Виктор Хюго изразява индивидуалните качества на човека. Той навсякъде прокарва мисълта, че доброто е вложено в човека, вследствие на което той сам може да се изправи. В своя ро-ман „Клетницитв", Виктор Хюго взима като главно лице Жан Вължан, когото изважда от една груба срвда и го поставя в друга, по-благоприятна. Около него поставя ред лица, като епископа, Жавер, Козета, Мариус, които му служат като пробен камък. Така се изпитва характера на Жан Вължана, с цел да се види доброто, което е вложено в човека. Толстой, обаче, прокарва идеята, че освен вложеното в човека, съществува един велик закон в свята, който регулира нещата. Той прокарва тази идея в романа „Война и мир", който има за основна идея исторически сюжет. В този роман, Толстой поставя Наполеона при същите условия, при каквито Хюго постави Жан Вължана. Защо Наполеон не можа да влвзе в Русия, но трябваше да се верне назад в Франция? В мислите и разсжжденията на Хюго и на Толстоя нвма никакви противоречия. В разсжжденията си и двамата са прави, само че Хюго разглежда вж-трешната страна на живота, а Толстой – външната.
И тъй, святът представя съвокупност от разумни същества, които разбират великите закони на природата и съобразно твх регулират живота. Човек не е сам, но е заобиколен от множество разумни същества, вследствие на което не може да върши, каквото иска. Ти не можеш да биеш хората по улицата, не можеш да обиждаш кого и да е. Престж-пиш ли този закон, веднага нвкое разумно същество ще дойде при тебе да иска обяснение. Святът, в който хората живеят, е разумен. Следователно, страданията, мъчнотиите, неволите на хората се дължат, именно, на това, че те искат да живеят според своите лични разбирания. Живеят ли така, те непременно ще влв-зат в стълкновение с разумния свят около себе си и ще страдат...Какви са разбиранията на хората? – Или като на Хюго, или като на Толстоя. Обаче и едни-те, и другите разбирания са едностранчиви. Когато разумният свят иска да осуети плана на нвкой човек, той му поставя ред спънки и препятствия. Така постъпиха и с Наполеона. По същия начин действува
230
и дяволът. Когато иска да осуети плана на н"вкой човек, който се стреми към духовния път, той ще го убеждава, че този път не е за него още, че трябва да си поживве, да използува младините си и т. н. За да спре човека от едно добро начинание, той може да му донесе вода от 99 кладенци. Ще му изнася теорията на този, на онзи философ, докато го отклони от пътя му. Но идат стари години, и Човек вижда, че е сгрвшил. Като се намЪри в безизходно положение, човек казва: Каквото е било на младини, това ще бъде и на старини. Това е най-лошото положение, в което човек може да изпадне. Той не прави вече погрешки, но и старите не изправял Когато човек прави погр-вшки и ги изправя, той е прилежен уче-ник. Когато прави погрешки и не ги изправя, той е ленив ученик. Обаче, който нито прави погр-вшки, нито ги изправя, той е по-долу и от двамата.
Мнозина се хвалят, че не правят погр-вшки. – Щом не правят погрешки, те сж умръли хора. Умр%-лите хора правят ли дългове? Обаче, за предпочитане е човек да е жив, да прави дългове, но да ги изплаща. Значи, който няма дългове, той е умрЪл човек. Добре е Човек да жив^е съзнателно, разумно, да не прави никакви дългове. Но докато дойде до това положение, той ще прави дългове и ще ги изплаща.
И тъй, в това, което сега говоря, се крият велики истини. Не е въпрос човек да прави дългове и да се отказва да ги плаща. Така постъпва ленивият човбк. Истинският човек е готов да плаща дълго-вете си. Щом се реши човек да плаща дълговете си, в него се събужда известна възходяща енергия. Тъй щото, не е въпрос човек да отрича нашата само, да казва, заприм-вр, че не трябва да плаща дълговете си, или не струва да се живее, или няма смисъл човек да бъде духовен и т. н. Отричането на неща-та е неразбиране. Каква е разликата между духовния и святския човек? Когато отиваш в дома на духовния човек, той те приема любезно, поканва те в една от своите добре наредени стаи, с легло, специално за тебе и ти предлага да се измиеш, преоблечеш и починеш. После ти дава да се нахраниш, през което време той се разговаря с тебе върху различни въпроси. Като прекараш на гости при него
231
два-три деня, ти си отиваш доволен, радостен, че си получил нещо. Ти излизаш от дома на този човек, без да платиш стотинка. Влвзеш ли в дома на святския човек, веднага те посрвщат слуги, слугини, събличат палтото ти, опредвлят ти стая, богато мобелирана, с парно отопление, с електрическо осветление, с гореща и топла вода за миене, с всички удобства. После ти донасят ядене, вкусно приготвено. Ти се чудиш на любезността на тия хора, не знаеш, на какво се дължи. На другия ден, обаче, когато си отиваш, господарят на дома те причаква, дава ти сметка за всичко, което си получил и чака да платиш. – Колко струва всичко? – Само 300 лева. Даваш последните си 300 лева и излизаш на пътя без стотинка. И това не е лошо, то е в реда на нещата. Святският човек е хотелджия, той има големи разходи, иска за всичко да му се плати. Следователно, ще знаете, че при духовния човек всеки може да отиде на гости, а при хотелджията – само богатите. Ако при вас идват всякакви хора, вие сте духовен човек. Ако при вас идват само богати хора, вие сте хотелджия, святски човек. Духовният човек работи без пари, а святскиятъ – с пари. – Защо? – Защото духовният човек се стреми към реализиране на идеи, за които той трябва да внесе всичкото свое вж-трешно и външно богатство. Святският човек се стреми към реализиране на идеи, които имат отношение към земния, към физическия свят. За тези идеи е нужно материално богатство.
Съвременните хора се занимават с нвща, които нвмат дълбок вътрешен смисъл. Тия нвща имат временен характер. За човека е полезно само онова, което може да го освободи. Истинското знание води човека към освобождаване. Нвма ли това знание, човек не може да се освободи. Следователно, всвко знание, всяка мисъл всвко чувство, които по-тикват човека към Бога са на мвстото си. От това гледище, ако и сиромашията, и богатството потикват човека към Бога, те сж на мвстото си. Не го ли потикват към Бога, те не сж на мъстото си. Като знае това, човек трябва да прави избор, да различава своите мисли, чувства и състояния. Той трябва да различава съществените нвща от несъществените.
232
Съвременните хора трябва да се спират върху съществените неща, като проява на живота за всеки даден момент. Това, което вчера е било съществено, днес може да не е съществено. Това, което днес е съществено, в бъдеще може да не е съществено. Обаче, има мисли и чувства, които са били важни и съществени в миналото, такива са в настоящето, такива ще са и в бъдещето. Ще кажете, че вярата е нещо съществено. – Коя вяра? – Вярата ни в Бога. – Да вярва човек само, това още не е достатъчно. Вяра, която не преживява векове и епохи, не е истинска вяра. Когато Мойсей отиде при Фараона, да иска освобождаването на еврейския народ, той каза, че е изпратен от Бога на Аврама, на Исака и на Якова. Мойсей не каза,че и изпратен от Бога на еврейския народ, но от Бога на Лврама, на Исака и на Якова. Понеже по това време Бъ\пата ложа владееше над Египет, и Фараоните по това време биха посветени, разбираха думите на Мойсея. Фараон съзнателно изпитваше Мойсея, да види, доколко той ще издържи на истината, доколко ще изпълни волята Божия. Така се изпита вярата на Мойсея. Каквито чудеса направи Мойсей, такива направиха и мъдреците на Фараона. Обаче, като дойдоха до четвертото чудо, египетските мъдреци отстъпиха. Те^ казаха: Тук е намъсен Божият пръст.
Питам: Какво ще правите вие, ако Бог ви изпрати при Фараона, но същевременно ожесточи сърд-цето му и го накара да ви се противопостави? Всеки ученик ще бъде поставен на такъв изпит. Сегашните християни искат да станат силни, но да при-добият силата си по някакъв лек, механически на-чин. В това отношение те приличат на американците, които искат в малко време да станат учени и силни хора.
Един млад американец искал да изучава философия, но търсил некакъв кратък курс, в скоро време да завърши науките си. За тази цел, той оти-шъл в Германия, при един виден професор по философия и му казал: Господин професоре, искам да свърша философия в най-кратко време. Има ли такъв курс в Германия? – Има тримесечен, но има и неколко годишни курсове – от вас зависи, в кой курс ще следвате. Обаче, ще знаете, че какъвто курсъ
233
свършите, такъв ще станете. Когато иска да създаде гиква, природата употребява най-много шест месеца. Когато иска да създаде джб тя употребява сто години. – За да стана джб, трябва да мина през големи страдания. – Да, колкото по-велико н-бщо твори природата, през толкова по-големи страдания го прекарва.
И тъй, единственото нещо, което усилва, укрепва човека, това са страданията. Дко не бъше минал през големи страдания, Христос щъше да мине и замине, името Му щъше да се заличи, като на обикновените хора. Христос бъше велик, но мина през големи, небивали до това време, страдания, които обезсмъртиха името Му. Той мина през много тежки, непосилни условия, но разбра вътрешния смисъл на живота. За да дойде до това разбиране, човек трябва да се откаже от дребнавостите на живота. Не се занимавайте | с живота на другите хора, нито ги отклонявайте от I твхния път. Ако някой иска известни наставления от ' вас, дайте му нужните наставления и го оставете сво- ' бодно да се проявява. – Дма ще гръши. – Нека гръши. ! -Като гръши, ще изправя погрешките си и ще се учи. | ^Опасно е, ако човек гръши и не изправя погръш- \ ките си Още по-опасно е, ако нито гръши, нито има, \ какво да изправя. От такъв човек нищо не може да се очаква.
Дпостол Павел казва: „Който стои, да гледа да не падне". Значи, всеки човек е изложен на някаква опасност. Въпръки това, мнозина се заблуждават. Те мислят, че сто на сто са осигурени. Който отива на планината и мисли, че никъде няма да се подхлъзне, той се самоизлътеа. Няма човек в света, който» като се е качвал по планински верхове, да не е падал. Който никога не се е качвал по планини, само той не е падал. – Дма защо трябва да падаме? – Защото сме се заели с едно велико предприятие, предстои ни да изпълним една велика мисия. Всяко велико предприятие, всъка велика мисия крие в себе си известни изненади. Тя е свързана с известни опасности. Щом е дошъл на земята, човек доброволно е приел | страдания. Откаже ли се от страданията, едновременно с това той се отказва и от благата на живота.
Често хората се сърдят на Бога, че ги изложил на страданията. Когато млад момък се влюби в кра-
234
сива мома, подир която момците тичат, той страда, мъчи се. Кой е виновен за страданията му? Ако не искаше да страда, той не трябваше да се влюбва в красива мома. Какво представя красивата мома? Красивата мома е слон, който само богатият човбк може да изхрани. Ако на малкото дете дадете един слон, да се грижи за него, то ще се види в чудо, не ще може да се справи с него. Красивата мома има големи изисквания. Който се ожени за красива мома, той е из-ложен на големи страдания. Тя само ще иска от мъжа си ту копринена рокля, ту хубава шапка, ту модерни обуща. Той ще се чуди, как да задоволи ну-ждите й. Не може ли да задоволи нейните изисквания, той ще страда и ще се мъчи.
Това представя външната страна на човвшките идеи, но тб още не опредвлят човека. За да постигне една своя идея и да я реализира, да я отхрани, човбк трябва дълго време да се готви. В турско време, за да излвзе един пехливанин на борба, трвб-вало е дълго време да се упражнява. След много упражнения, той намазвал тялото си с нвкаква мас и тогава излизал на двубой с своя противник. И про-тивникът му, от твоя страна, е минал през големи приготовления, за да излвзе на арената да се бие. Да се бори човбк с неприятеля си и да го надвие, това подразбира познаване на даденото изкуство. Следователно, излизате ли на борба с своя неприятел, вие трябва да съблвчете горната си риза, да намажете кожата си с мас, да види той, че мускулите ви са здрави и разчитате на твх. Като види вашите мускули, той ще се замисли, ще разбере, че не е лесно да се бори с вас. Излвзете ли срещу неприятеля си с фрак, с цилиндър на глава и с бастон в ръка, той веднага ще разбере, с какъв човбк има работа. Той ще каже: Имам един двубой, но лесно ще се справя с противника си.
Христос казва: „Сторете мвсто на народа да на-евда". – Защо трябва хората да наевдат? – За да изучават великите проблеми на живота, върху които Христос проповвдвал. Една от великите проблеми на живота е проблемата на любовта. Изучавайте законите на любовта, за да не губите плодовете й. Каква друга наука можете да търсите? Каква по-ве-
235
лика наука можете да търсите от тази, която ви дава методи, как да запазите чувствата на своя приятел, който е готов на всякакви жертви за вас? Да изгубиш любовта на този свой приятел, това значи, да изгубиш най-красивото нвщо в свята. Да изгубиш своя красив, свещен трепет за живота, това значи, да изгубиш своето съдържание, да станеш мъртав човек. Да изгубиш своя святъл ум, който те ориентира, с който проправяш пътя си в тъмните нощи на своя живот, това значи, да изгубиш половината си богатство. С този ум човек може да разрешава и най-трудните задачи в своя живот. Изгуби ли своята святла мисъл, своето разумно сърце, човек остава затворен в грубата материя на своето тяло, в тежки окови и букаи.
Съвременните учени казват, че освен с своето физическо тегло, човек е здраво прикрепен към земята и с голямото външно налъгане на въздуха. Ако може да се освободи от външното и вътрешното налъгане, които го държат за земята, Човек не би останал един ден в положението, в което днес се намира. Той моментално ще литне към луната, към слънцето или към друга нвкоя планета. Човек седи на земята по силата на закона за прераждането. Физически закони задържат човека на земята, докато завърши своето развитие. -Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще забележите, че той е свер-зан с хиляди конци, които трябва по естествен на-чин да се скъсат. Всвки конец има своя специфична мисия. Едни от тия конци свързват човека с благоприятни, с добри условия в живота му, а други – с неблагоприятни, с лоши условия. Първите го пра-вят щастлив, а вторите – нещастен. Достатъчно е да се потегли един от конците на щастието, за да стане човек щастлив. Който държи съдбата на човека в ръцете си, той знае, кога кой конец да дръпне. Щом скъса всички конци, които държат човека за земята, последният е ликвидирал с своя земен живот. Той напуща земята и отива в невидимия саьт, там да продължи и завърши своята работа.
Съвременните хора трябва да имат положителни възгледи за живота, да не се колебаят. Така ли е в същност? Когато е при добри условия, човек казва,
236
че Христос е дошъл на земята да спаси човечеството от страданията. Щом условията му се влошат, той се разколебава в вярата си и казва, че Христос е обикновен човек. Каква ввра, каква религия е тази, която се мвни от условията? При каквито условия, при каквито противоречия и да се намври, истински-ят, религиозният човек не се колебае, не измъня своето вътрешно съдържание. Човек трябва да има характера на Иова, да издържа на големи изпитания. Човек познава себе си, познава силата си само при изпитания. Че си паднал някъде, не се обезсърдча-вай. Божественото в човека не пада. Че си изгубил богатството, знанието, силата си, не се обезсърдчавай. Човек не седи нито в богатството, нито в знанието, нито в силата. През каквито изпитания и да минава, човек трябва да запази своя вътрешен мир.
Осъдили едного на обесване, но по нвкакво щастливо съчетание, той бил помилван и свален от вжжето. След това той разправял своята опитност. Когато закачили вжжето на врата му и го дръпнали, той усътил нвщо страшно: като че цвлата вселена се разрушава. Никога той не е изпитвал такова страдание. Това състояние продължило нвколко секунди. След това в душата му настанал необикновен мир, и той казал: Да става, каквото ще. Нека всичко в мене да се разруши. Яз съм готов да понеса и най-големите страдания. – Защо бил готов на всичко? – Защото почувствувал, че зад това, което се руши, има нвщо, което не може да се разруши. Само човвшкото се разрушава, но не и Божественото. Както зад черупката на яйцето има нвщо, което не се разрушава, така и Божественото седи зад човвшкото и не се разрушава. Никаква сила в свята не е в състояние да разруши Божественото. То представя велик, неразрушим свят. Като свалили осъдения от вжжето, той разбрал смисъла на живота.
Следователно, за да разбере човек смисъла на живота, всичко в него трябва да се разруши. Докато не изпита в себе си това голвмо разрушение, както и големитв- противоречия в живота, човек не може да разбере неговия дьлбок, вътрешен смисъл. Някои ще кажат, че не се интересуват от материалния живот. – Не, докато сте на земята, вие ще се интере-
237
сувате еднакво и от материалния, и от духовния жи-вот: ще ядете, ще пиете, ще се обличате, ще учите, ще се жените, ще раждате деца, ще ги възпитавате. Щом сте на земята, ще правите всичко, което физи-ческият живот изисква. Едно се иска от вас: каквото правите, да го правите от гледището на високия идеал: ще ядете най-чиста храна, ще се обличате с най-хубави дрехи, ще раждате най-добри деца. Какъв смисъл има да родите десет сина и десет дъщери? За да ги изучите, вие трябва да бъдете милионери. Колко такива милионери има в св-вта? Има смисъл човек да роди дете, но да прилича на него, да влиза в положението му. Д така, да роди едно дете, което по нищо да не прилича на него, то е все едно, кокошка да измжти юрдече и да се чуди после, какво е из-мжтила. Има случаи, когато насаждат кокошката с кокоши яйца, между които турят две-три юрдечи яйца. Като се излупят малкит, кокошката вижда, че повечето приличат на нея, разбират езика й, вървят в стъпкиттз й, но две-три, именно, юрдечетата, ту влизат и излизат от водата. Тя стои на бръта,вика ги, но т не чуват, спокойно плуват в водата. Като излЪзат на бръта, трътеат след нея, но тя вижда, че и ходът им не е като нейния. Чуди се, мисли, каква е тази работа, и най-после казва: Живо,-тът е такъв. – Не, животът не е такъв. Кокошката е заставена да мжти чужди яйца. Това е неестествено положение за нея. Естественото й положение е да мжти своите яйца.
Съвременните хора често попадат при условията на кокошката. По силата на наследствеността, човек е заставен от дъ\цо си и прадЪдо си да мжти чужди яйца. Когато се освободи от влиянието на закона за наследствеността, човек ще мжти само свои яйца. Не е в реда на нещата, кокошката да напусне отглеждането на своите пиленца и да гледа патенца и юрде-чета. Още по-неестествено е за човека да отглежда чужди яйца.
Съвременното възпитание се нуждае от нови методи, от нов мироглед. Днес всички казват, че човек трябва да бъде патриот. – Кое служи за основа на патриотизъма? – Чувствата. За да бъде патриот, човйк трябва да има майка и баща. Който оби-
238
ча майка си и баща си, той непременно ще бъде патриот. Когато хората проявят любов към Бога, в света ще съществува велик патриотизъм. Любов-та към Бога е главно и естествено условие за проява на патриотизъма. Не може да съществува никакъв патриотизъм, ако той не почива на природните закони. Природата говори за единство на нещата. Тя казва, че съществува един живот, една държава, един народ. И в Писанието е казано: „Един е вашият Огец". Англичаните, в една своя п-всен, казват: Дом бащин – дом мой. Обаче, домът има отношение към разумните синове и дъщери.
Време е вече сегашните хора да оставят настрана своите играчки, да напуснат своето детинство. Щом се освободят от детинството си, те трябва да започнат изучаването на математиката – наука за числата и действията с ттзх. Числата играят важна роля в човешкия живот. ЦДастливо число за момата е 19, а за момъка – 21. Ако размените местата на числата 1 и 9, ще получите 91. Не е все едно да срещнете млада, красива мома, на 19 години, или някоя 91 годишна баба. Ако момата знае законите на каба-лата, тя би могла да превръща тия числа. Когато срещне някой Дон Жуан, тя веднага ще се преверне на 91 годишна баба. Той ще мине покрай нея и ще я замине, без да спира. Ако види, че бабата има нужда да й се услужи нещо, той ще се спре, ще и услужи и ще си замине. Щом види н-Ькой млад, кра-сив момък, бабата пак ще се преверне в млада, 19 годишна красива мома, която ще му се усмихне и ще продължи пътя си. – Може ли да става това нещо? – Възможно е. В това, именно, седи смисълът на живота. Ако можете да местите единицата, и по този начин да трансформирате състоянията си, вие сте учени хора. За тази цел, вие трябва да знаете законите на числата от 1 – 10. Числата от 1 – 10 представят стъпала, по които човек върви, за да измени състоянията си. Това е наука, с помощта на която органическите, разумните сили в природата могат да се см-бнят едни с други. Всбко състояние на човека отговаря на някакво тело, или на никаква сила, вьн от него. Запример, скръбьта на човека отговаря на никакво гбло, на никаква сила, вън от него.
239
Ако синът или дъщеря ви заминат за някъде, вие ще скърбите. Ако ви се роди дете, ще се радвате. Значи, причината за вашите скърби и радости лежи вън някъде. Състоянията на скръб и радост в човека се смвнят, но щом дойде до тази смъна, с нея заедно и животът се измъня.^Човек иска да знае причината на своите скърби и радости. Ако държи в съзнанието си мисълта за Бога, за Божественото начало в света, човек нвма да има никакви скърби. Ако човек държи в ума си идеята за Христа, всички страдания ще бъдат играчка за него. Само този човек може да прави, каквото пожелае.
^Човек може да направи всичко, само при условие, Бог да е с него^Една вечер една млада мома, добра християнка, верввла по една улица в Ямерика. Един негър я дебнал, искал да й напакости. Като се приближил до нея, той усвтил, че ръцете му се сковали. Уплашен от това, той избвгал и не поми-спил втори път да преследва момите. Казано е в Писанието, че ако Бог е с човека, никой не може да бъде против него. И мечката даже, като чуе името Божие, и тя е готова да отстъпи. Обаче, от човека се иска правилно да произнася името Божие. Когато се обръща за помощ към любовта, човек трябва да знае нейния език. Дълго време трябва да живве той на земята, за да научи езика на любовта. В този смисъл, молитвата не е нишо друго, освен правилно произнасяне на езика на любовта. Всяка дума има смисъл само тогава, когато правилно се произнася. Дълго време се е молил Питагор, докато е научил донвкъде само да произнася правилно думата любов. Който може правилно да произнася думата любов, той всичко може да направи. Това са напреднали, възвишени същества, които са готови да помагат на човечеството. Нвкои от твх са определени по цвли дни да стоят около даден човек и да му помагат. Каквото пожелае този човек, те веднага изпълняват желанието му. За гбх това е приятна работа. Нашата задача е да влизаме в съзнателна връзка с тия сж-щества, за да се ползуваме от твхното знание. Обаче, малцина са дошли до това положение.
Всички хора търсят нвщо ново в живота си, но пак живеят с старото: раждат се и умират; женятъ
240
се, деца раждат, учат се Според мене, новото седи в това, да дойдете до положение, в числото 19 да местите деветорката пред единицата и единицата пред деветорката. Ако можете да местите тия числа, вие сте истински християнин; не можете ли, никакъв християнин не сте. Ако можете да местите тия числа, вие сте млади; не можете ли да ги местите, не сте млади. Да размествате тия числа, това значи, от млад да ставате стар и от стар – млад. Който не се страхува от остаряване, той не се страхува и от подмладяване. Обаче, едновременно човек трябва да съдържа качествата и на младия, и на стария. Едно от качествата на младия е благородството, благоговейното отнасяне към всичко. Едно от качествата на стария е разумността, мъдростта. Човек трябва да има ума на стария, а сърцето на младия.
„Сторете да насЬдат." Ще кажете, че не се интересувате от това, което Христос е говорил на учениците си преди две хиляди години. – От какво се интересувате? От каквото и да се интересувате днес, каквото и да правите, каквото и положение да заемате, всичко това един ден ще се преверне на нула^Както и да сте живели, в края на краищата, една участ ви очаква: ще ви погребат, ще турят един паметник на гроба ви и върху него ще напишат, че тук лежи еди-кой, заслужил на отечеството си. – Кой човек не е заслужил на своето отечество? Всеки човек е заслужил на своя народ, но останал ли е при народа си? Къде е неговият паметник? Ще кажете, че паметникът му е на гроба. – Според мене, паметник е онова, което вечно живее. . Ние сме дошли до онази епоха, в която смъртта не трябва да съществува. Който умира в сегашната епоха, той трябва да възкръсне. Христос направи този опит и доказа на човечеството, че нема смърт в света. Той каза: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема!" На друго место в Евангелието е казано за Христа: „Мъртав бех, но сега съм жив." Който е минал през опитността на Христа, той може да се нарече светец. – Може ли всеки човек да възкръсне? – Може. За умния човек всичко е възможно. За глупавия всичко е невъзможно. Като знаете това, стремете се да придобиете и богатство, и знание, и сила.
241
– Какво знание трябва да придобива човек? – Човек трябва да знае великите Божии закони и да ги прилага, а не да знае да разбива чуждите каси. Той трябва да придобие богатство, което да складира в своя ум и в своето сърце, а не богатство, което да затваря в желвзни каси. Какво по-голямо богатство може да има от това, да спечелите един приятел? Един до-бър приятел струва повече, отколкото богатството на цвлия свят. Дко нвкой има богатството на цвлия свят, а нвма нито един приятел, той нищо нвма. Богатство, без приятели в свята, нищо не струва. Лдам1 бвше нвй-богатият човек в св-вта. Какво остана от неговото богатство? Истинско богатство е онова, което човек може да занесе с себе си в другия свят.
Едно трябва да се знае: човвшката душа крие в себе си несмвтни богатства, които постепенно се разкриват. Следователно, не се стремете към земното богатство, но обърнете погледа си към богатството на своята душа. Всвки човек, на когото съзнанието е пробудено, се стреми към това бъдещо богатство. . Ако вол, на когото съзнанието е пробудено, не иска повече да остане в положението на вол, да ходи на четири крака, с рога на главата, колко повече човек с пробудено съзнание, ще се стреми към по-велик живот от земния – към Ввч-ния живот. Казано е в Писанието, че Бог взел пръст, направил от нея човек, вдъхнал през ноздрите му, и той станал жива душа. Това, което Бог е направил, и човек може да го направи. – Защо? – Защото Бог живве в него. Следователно, всеки човек, който е свързан с Бога, може да направи това, което и Бог прави.?Този човек знае положително, че когато мисли, чувствува и действува, не се проявява той сам, но Бог се проявява в него. Дали човек пише, чете, свири или работи нвщо, това е Бог, Който се проявява в него. Всичко, което съзнателният човек върши, това е волята Божия.
Христос казва: „Сторете да насвдат". Каквото са правили учениците Христови на своето време, това трябва да направят и съвременните хора. Те трябва да насвдат пред нозете на Великия Учител и да
16
242
искат да ги учи на науката на числата.^Момъкът трябва да изучава числото 21, да премества единицата пред двойката, да образува числото 12. Значи, момъкът не може да се качи по-горе от 21 година, но и по-долу от 12 години не може да слтззе. Момата пък трябва да изучава числото 19. Като тури числото девет пред единицата, образува се числото 91. Това показва, че момата има по-голям мащаб на действия и на движения. Тя може да се качи най-много до 91, но по-долу от 19 не може да сл"взе. Тази е причината, поради която жените са по-умни и по-стари от мъже-те. – Защо? – Защото, стара е само любовта, Божественото, женският принцип в човека. Числото 91 е закон на любовта, която действува в човека. Числото 90 пък представя един завършен цикъл, който включва всичко в себе си.
- И тъй, женският принцип в човека, това е старото, мекотата, деликатността, вярата, любовта, мвдростта и истината. Който няма женският принцип в себе си, той не е мъж и не може да мисли. Числото 21 се включва в 90. Двойката е женският принцип – старата майка в св"вта. Нулата представя мъжкия принцип, който се смекчава от майката. Числото девет представя най-разумната дъщеря в света. Бащата, т. е. единицата седи ту пред дъщеря си, в числото 19, ту зад нея в числото 91 и изпълнява всичко, каквото тя каже.
Сега, аз желая всички жени да станат на 19 години, а всички мхже на – 21 години. Като съберете 2-р-1 = 3. Щом умножите числото три само на себе си, ще получите числото девет. Това показва, че за да мине в по-високо състояние, човек трябва да се умножи три пъти сам на себе си, т. е. от физическия свят, от грубата материя да мине в духовния св-вт и от духовния – в Божествения.
Като работите с числата, вие имате възможност да развивате ума си. Не мислете, че това, което досега сте придобили, е достатъчно. Много трябва да работи Човек, докато дойде до великите опитности в живота. Имали ли сте опитността на Христа, 500 милиона хора да отправят молитвите си към вас и на всички да отговаряте? Имали ли сте опитността, да получите бдагодарността на 500 милиона хора?
243
Гази опитност е достъпна само за гениите, за вели-сите хора, които могат да творят. Всвки човек, на фемето си, ще дойде до твзи опитности, до тези постижения.
Всяка сутрин, като ставате от сън, благодарете за дарбит, които ви са дадени, и молете се, да пи се дадат благоприятни условия, да ги развивате. Не скачайте изведнъж от леглото си, като наплашени зайци. Като станете от сън, първо благодарете, че сте се вернали благополучно от странство. Вие сте били в горния свьт и слизате на земята да работите. След това дръннете на вашите слуги и слугини, между които влизат ума и сърцето ви, и кажете им да приготвят банята да се окжпете. Измийте се, облъчете се и дръннете за закуска. Щом закусите, излезте на разходка. Изберете най-чистото и красиво място за разходка. Като се вернете от разходката си, дръннете на слугините си да отворят библиотеката ви да четете. Ще изберете най-хубавата книга за четене и ще приложите нещо от нея през деня. След това ще дръннете на слугите си, да ви донесат объд. Като се нахраните добре, ще благодарите за объда и ще почнете да работите. Като дръннете четири пъти, всичко можете да направите.
„Сторете място да насъда народа". – Да седнеш пред нозет на Великия Учител и да слушаш, какво проповъдва, това е стремежът на Божественото в човека. Човек крие в себе си велики заложби, които трябва да изучава и разработва.
11. Беседа от Учителя, държана на 10 ноемврий, 1929 г. София. – Изгръв.