Крадецът и пастирят

Крадецът и пастирят

„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно". (Йоана 10: 10)

Първата част на стиха представя отрицателно, болезнено състояние на човешкия живот. Обаче, втората част на стиха „аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно", представя положителна, възходеща страна на човвщкия живот. Тъй щото, когато чете Евангелието, човек трябва да има слюнка в устата си, да може да го смила, да го превръща в кашица, удобна за възприемане и асимилиране. Както Слюнката е необходима в устата за омекване на храната, също така и в духовно отношение е нужна слюнка за правилно разбиране, възприемане и прилагане на Словото Божие.

Съвременните хора търсят положителна, духовна наука, но не знаят, че за постигането й е нужен дълбок вътрешен копнеж, който се дължи на Божествения потик в него. Невъзможно е човек да се добере до положителната наука без вътрешен, дъл-бок потик към нея. Придобиването на тази наука е свързано с малки опити. Всяко знание, което има приложение в живота, е положително. Знание, което няма никакво приложгние, е знание на крадеца, който има за цел да открадне и да погуби. Истинското знание запазва живота. На това, именно, се дължи цената му. Защото няма по-ценно нещо за човека от живота. Както и да го опредвляте, животът е най-голямата скъпоценност в света. Без живот човек не може да се прояви з никоя област. Прекъсне ли се връзката на неговия живот, прекъсват се всички негови отношения. Ако физическият живот на човека се прекъсне, той се лишава от възможност да разбира небесния. Затова Христос казва: „Ако земните работи не разберете, как ще разберете небеснит? На земята човбк разполага с хиляди условия и възможности

6

определена за друг човек. Първият живве в из-лишък, а вторият – в недоимък. Това нарушаване на равновесието е причина за отрицателните процеси в живота: болести, страдания и др. Онвзи същества, които преяждат, се подават на един род отрицателни състояния ; твзи, които не си дояждат, се подават на друг род отрицателни състояния. Такова преяждане и недояждане съществува и в духовния, и в умствения свят.

Мнозина разполагат с големи знания и отиват дотам, че създават различни теории за живота на слънцето, на луната. Нвкои подържат, че има вода на луната, следователно, има живот. Други абсолютно отричат живота на луната. – На луната има живот. Там живеят адепти, високо подигнати същества, които могат да се справят с условията. Те не могат да живеят на земята, но могат да живеят на луна* та. Според нвкои учени, на луната имало нвкакви святли точки, които представяли особен род пред-потопна пепел. Тази пепел отразявала светлината. Според твх, на луната нвма нито вода, нито снвг. Ние подържаме, че на луната има около сто хиляди души, с висока култура и знания. Нвкога на луната е имало много вода, но понеже нейните жители нвмали нужда от тази вода, голвма част от нея изпратили на земята в вид на потоп, а за себе си оставили малко вода. Тази е една от теориите за потопа на земята, както и за живота на луната, в която може да се вврва, може и да не се вврва.

Като слушат тази теория, нвкои ще се запитат, как е възможно да дойде вода от луната? Всичко е възможно в свята. Един американски п-роповвдник разправял на слушателите си за пророк Йона, който бил погълнат от един кит и три деня лежал в утробата му. Слушателите му се чудвли, кек е възможно един кит, на който гърлото е толкова малко, да глътне цвл човек? Проповвдникът се засмвл на този въпрос и казал: От времето на Йона досега всички учени хора подигат същия въпрос, как е възможно един кит да глътне цвл човек. Много просто! Ще приемем, че този кит е по-голвм от сегашния, с широко гърло и затова е могъл да глътне Йона, За да се увврите, дали днешният кит може

1

да направи същото, турете пред него един човек и наблюдавайте, какво ще стане. Турете Йона пред кита и вижте, какво ще направи. Достатъчно вече сте го измъчвали с този въпрос. От времето на Йона досега, последният още виси в въздуха. Направете опита и престанете да разисквате по този въпрос. В това отношение религиозният свбт е раздълен на две: едни подържат, че наистина Ион е поетрадал от кита, а други казват, че това е никакво иноска-зание. Според нас този кит е съществувал някога. След три деня Ион излъзъл от утробата на кита и отишъл в Ниневия да проповъдва. – Какво показва това? – Това показва, че утробата на кита е указала голямо въздействие върху Йона, и той веднага се е вернал в Ниневия да изпълни волята Божия.

Съвременните учени правят ред опити в об-ластта на животинското царство. Те- изучават, запри-мвр, какво влияние указва музиката върху различните животни. За тази цел т отивали с различни инструменти – цигулка, китара, тржба – в някоя менажерия и свиръли на животните, да проверят,доколко разните животни се подават на влияние на музиката и на кои от гбх, какъв инструмент влияе. Същото се забелязва и по отношение на хората. Някои хора обичат повече цигулка, други – китара, трети – пиано и т. н. Има причини за това. Следователно, ако прекарате живота през формата на рибит, само рибите ще се интересуват от живота; ако го прекарате през формата на птиццгб, само птиците ще се интересуват от него; ако го прекарате през формата на хората, само хората ще се интересуват от него. Искате ли всички живи същества да се интересуват от живота, прекарайте го през всички форми. Само така тб могат да се развиват. Когато ученият се стреми към положителната наука на живота, той има пред вид своето подигане. Животът съдържа в себе си ред условия и възможности за развитието, на съществата. Не могат ли да използуват живота правилно, живите същества са изложени на ред страдания. Що се отнася до човека, тия страдания могат да бъдат лични, семейни, обществени и общочовешки. Дали страданията са индивидуални иди колективни, важно е, че днес, както отдълният човек, така и

в

цялото човечество, са изложени на големи страдания.

Христос казва: „Аз дойдох." – За кого дойде Христос? – За разумните хора, които са готови Да разбират положителната наука. Христос донесе на хората ново учение. Той им показа, как трябва да живеят, какви отношения трябва да имат към своите братя на земята, малки и големи, към разумната природа и към Бога. Докато не разберат тия отношения правилно, т всякога ще живеят в заблуждения. Те считат себе си за големи величини и изискват и от хората, и от Бога специално внимание. И затова често слушате роптания, недоволство от нбкои хора, които казваТ, че се молят на Бога и не получават никакъв отговор. Чудни са хората в това отношение. Тт^ искат да се занимават само с твх. На земята съществуват много хора и много животни. Ако всички се отправят в един и същ момент към Бога, по колко време трябва да се даде на всбко живо същество? Казано е в Писанието: „Постоянно се молете!" Като се молите постоянно, все ще се определи един момент и за вас. Един момент, даден от Бога, се равнява на цвла ввчност. Като не се е добрал до този момент, човек критикува своя Създател, че не се занимава само с него. Л Той го пита, защо не изучава Неговите закони? Защо не се занимава с това, което Той е създал? Ако се интересува от всичко онова, което Бог е казал, по този начин човек ще се сверже с всички напрегнали същестеа, които са били Божии съработници. Щом се сверже с твх, те ще му помагат. Това означа-ват думите, че Божието съзнание прониква в цвлото Битие, в съзнанието на всички живи същества.

Следователно, когато човек се нуждае от храна, безразлично е, кой ще му я достави – възрастният, или детето. Обаче, хората са недоволни, защото искат, именно, Бог да мисли и да се интересува за твх. Те са прави, но невъзможно е постоянно да се мисли само за един човек. Веднъж Бог е вло-жил част от себе си в всбко живо същество, невъзможно е да не мисли за него. Въпросът е само за степеньта и салата на връзката между Бога и съще-ствата, които Той е създал. Докато Божественото пулсира у човека, дотогава и отношенията му към Бога

ще бъдат правилни. Докатб човек съставя част от една система, дотогава той има отношения към нея. Запримър, земята, която съставя част от слънчевата система, има отношение, както към слънцето, така и към останалите планети. Като част от слънчевата система, човек има отношение към нея, но трябва да намъри центъра на тази система и да се отправи към него. Като знае това, човек ще опре-дъли, кога е излъзъл от небето, какъв път е из-минал и кога пак ще се верне там, отдето е излязъл. Ако запитате някого, отде е дошъл, той ще каже, че не знае. Ако го запитат, къде е небето, той ще покаже нагоре. – Къде е раят? – Горе. – Ями какво представят звездит? – Святове. Небето подразбира разумен свят, в който смърт не съществува. С своето знание, с своята сила, този свят прониква всички останали светове.

И тъй, щом сте ^ошли на земята, вие трябва да се изучавате, да различавате състоянията на душата от тия на физическото си естество. Казвате за някого, че се е огръшил. – Огръшава се онзи, който живее за тълото си, за своята воля. – Еди-кой си се оцапал. – Оцапва се онзи, на когото чувствата не са правилни. – Еди-кой си се опорочил. – Опорочава се онзи, на когото мислите не са хармонични. Значи, огръшаването иде от волята; оцапването – от сърцето, а опорочаването – от ума. Човек се огръшава, когато не знае, как да постъпва към себе си и към своите ближни. Отношенията на човека към себе си и към ближните му опредълят неговия морал. За да дойде до висок морал, той трябва да придобие нова, положителна наука. Тази наука се нуждае от ред спомагателни науки. Такива са, запримър, физиогномия, френология, хиромантия, астрология и др. Като изучавате лицето на човека, вие ще познаете, отде е започ-нал, какъв път е изминал и накъде отива. По ръката му ще познаете, какво е изверщил и какво му предстои да върши. Изобщо, по лицето, по главата, по ръката на човека можете да видите всичко, което той е проявил в редица животи, през които е ми-нал. Когато горната челюст на човека е издадена навън, това показва активност. У животните най-силно развито чувство е страхът. Няма животно, на което

10

сьрдцето да не трепва от най-малкия шум. Животните нвмат чело, нвмат брада, както у човека, което говори за отсдиттвие на умствени сили и съзнателна, активна воля. Когато нвкое животно започва да се развива, челото му постепенно се изправя нагоре, брадата се издава напред, челюстите се огъват навътре, космите падат и т. н. Колкото по-космат е човек, толкова при по-неблагоприятни условия е живвл. Щом условията на живота се подобряваг, с това заедно и космите на човека опадат. Добрите условия на живота дават на лицето на човека красива, и приятна форма. Щом започне да води лош живот, отново лицето му се деформира, брадата постепенно се губи, челюстите се издават напред. Също така се деформират ръцете, краката и гръбнакът на човека. Това външно деформиране се отразява и в сърдечния, и в умствения живот на човека.

Следователно, когато се говори за здравословен, за нормален живот, това подразбира правилно изразходване на енергиите в даден организъм и правилно възприемане на енергиите от външния свят, от разумната природа. У човека ^ма нвщо, което е наклонно да грвши, вследствие на коего природата е вложила в материята качеството да се видоизмвня, т. е. постоянно да се преустройва.,^Учените казват, че човвшкото тяло се преустройва през седем години. Значи, на всвки седем години костната, мускулната, нервната и мозъчната тъкан в човека се обновяват. Нькои учени пък казват, че есичко в човека може да се обнови, да се прероди даже през три месеца. Това зависи от неговите мисли и чувстеа. Достатъчно е човек да извърши едно пр.естъпление,-за да се опетни материята на тялото му^.Обаче, ако желае, човек лесно може да пречисти материята си, да я обнови. Това се постига с чисти и възвишени мисли и чувства. Те преобразяват човека, внасят в него нови сили и възможности. Ето защо, за да преустрои тялото си, на човека се препоръчва*чист живот. В това отношение човек трябва да бъде извор, който постоянно да блика и да чисти. Самият живот представя течение, което, дето мине, чисти и обновява. Онова, което не се измвня, което остава всъкога едно и

11

също, това е човешкото съзнание. Съзнанието на чо-ввка може само да се разширява.

л Какво представя съзнанието? – То може да- се уподоби на външната форма на чешма, направена от камъни или тухли, а водата, която постоянно тече през нея, това е самият живот. Животът, както и водата, не могат да се дЪлят на части, нито могат да се за-владяват. Водата може само да се ограничи, но не и да се владее. Някой може да налее вода в едно шише и да каже, че тази вода е негова.г Твердата почва, земята също може да се ограничи, но не и да <е владее. Има неща, които човек по никой начин не може нито да ограничи, нито да владее. Кой може да ограничи или да владее светлината? Дко затворите кепенците на прозорците си, да не влиза през тях светлина, с това вие не сте я ограничили. Преди още да турите кепенците, светлината ще ви напустне. Кой може да ограничи живота? Значи, всяко н4що, което нито се ограничава, нито се завгадява, наричаме истина. Истината преви човека свободен. Истината може да пипне, да огради, да завладее чсвЪка, но той не може нито да я пипне, нито да я сгради, нито да я завладее.

Съвременните хора искат да хванат живота, да го впрегнат на работа. Те не знаят, че животът е неулсвим. Щом се опитат да го хванат, той излиза навън. Животът е подобен на светлината. За да го придобиете, трябва да отворите прозорците си, да влезе в къщата ви. Колкото повече живот искате, толкова по-големи прозорци ще отворите. Обаче, всеки трябва да вземе толкова живот и толкова стветлина, колкото му са потребни. Мнозина искат да имат големи, силни тепа, да имат повече удоволствия в живота. Удоволствията не представят живота.. Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства огранича-ват живота". За да се прояви животът на човека в своята пъпнОта, нужни му са светъл ум, благородно сърце и възвишена душа. Без тези елементи животът не може да се прояви. Дко чрез ума, сърд-цето и душата си човек не е в състояние да разбере живота, как ще може да го използува? Някой казва,-че не му се живее, че животът нима смисъл и зато--ва е решил да се самоубие. – Какво се придобива съ

12

самоубийството? – Поне човек се освобождава. -* Не, да се самоубие човек, това не значи придобиване на свобода. Свободата се придобива чрез истината, чрез разумно прилагане на Божиите закони. Кое е за предпочитане: трудолюбието или мързелът, уче-ността или невежеството? – Трудолюбието и учението идат в помощ на живота, да освободят човека от ненужни страдания. Страданията биват от различен характер, но от какъвто характер и да са те, човек трябва да работи, да учи, докато дойде до онова разбиране на живота, което разрешава противоречията.

И тъй, когато се говори за живота, трябва да имате пред вид, за кой живот става въпрос: за животинския, за човвшкия или за Божествения. Мко говорите за животинския, ще знаете, че там владве правото на силния. В човвшкия свят владве правото на слабия, а в Божествения – там правото е на страната на всички. Между животните се дава право на силния, между хората се дава право на слабия, а в Божествения свят се дава право на всички. По това, именно, ще познаете, с каква мврка си служи човек: с мврката на животните, на хората или на Бога. Божественият принцип, който гласи, че правото принадлежи на всички, представя равнодейству-ваща сила, която регулира всички нвща в живота. Ако влвзете в животинското царство и се натъкнете на кон, на вол или на друго нвкое животно, веднага ще разберете, кой е еждията там и как той решава въпросите. Копитото на коня е неговият еждия; рогът на вола е неговият еждия. Те са сила, пред която вие веднага отстъпвате. Животните проправят своя път чрез силата.

Съвременните хора се стремят към знания, към изкуства, но въпрвки това вврват и в щастие. Ще срещнете и учени, и прости, които търсят нвкой да им гледа на кафе, на карти, на боб, да им каже, дали ще имат успвх в работата, която са предприели. От краен материализъм те отиват в крайно суевврие. Нвкои вврват, че като срещнат поп на пътя си, работата им нвма да се нареди и вер-зват вжзел на кърпата си, да се освободят от противодействуващите сили. Други пък се страхуват, като трътеат на работа, да не се вернат за нвщо, да не

13

им тръгне на лошо.^Трети се оглеждат да не срещ-нат на пътя си жена» с празни котли, или празна кола и т. н. Ако срещнат пълна кола, особено с жито, т се радват, че работите им ще вървят добре. И в края на краищата, нещата стават така, както ги мислят, както вярват. Има нещо вярно и в твзи работи, но за да разбере законите, които регулират щастието, човек трябва да поставя нашата на научна основа. Наистина, работата ви нвма да се нареди добре, ако срещнете на пътя си човек гнввен, злобен, зъл, защото от него излизат противодействуващи сили. От добрия човек лъха живот, радбст, светлина, а от лошия – мрак, неразположение. Както раз-бойникът може да убие човека с пушката си, така и лошият човек, с своите мисли и чувства, може да убие човека. Лошите хора развалят добрия живот. И в Писанието е казано: „Лошите общества развалят добрите нрави". По това можете да различите добрия човек от лошия. Добрият човек усилва доброто в живота, а лошият го разваля.

Христос казва: „Аз дойдох в свята да дам живот и да го имат преизобилно". Щом е така, у всички хора трябва да се яви желание да работят, взаимно да си помагат, да увеличат доброто в свята. Те трябва да знаят, че щастието нвма да дойде отвън. За съществата, които живеят в слънчевата система, щастието ще дойде от слънцето. Слънцето изпраща еднакво на всички същества своята топлина и свБтлина, обаче, от самото същество зависи, колко слънчева святлина и топлина може да възприеме, и как то ще я асимилира. Наистина, от значение е разстоянието на различните планети от слънцето, но това се компенсира с големината им: колкото по-голвма е една планета, толкова по-далеч се намира тя от слънцето. Нбкои учени казват, че живо-тът на слънцето е най-добър в сравнение с този на другите планети. Как можете да примирите това твердение с твердението на други учени, които казват, че температурата на слънцето е толкова голвма, че там няма никакъв живот. Кой е ходил на слънцето, да знае, какъв е животът там? Учените не знаят, какво има на луната, а още повече т не могат да кажат нвщо положително и за слънцето.

14

Учените аабелязват петна на слънцето, но какво в същност представят тия петна, т не знаят. Те са направили известна връзка между петната на слънцето и събитията, катастрофите, които стават на земята: глад, болести, земетресения, войни, страдания и т. н. Според някои учени слънчевите петна представят големи тунели, от които се излъчва грамадно количество енергия към всички планети. Щом тази енергия се изразходва, и петната на слънцето изчезват. Тия петна носят не само злощастие, но и щастие. Изобщо, забелязано е, че слънчевите петна носят изобилие – на щастия и на нещастия, на радости и на скърби.

Дстролозите са дошли до заключение, че между слънчевата система и човешкото око има известна аналогия, И в човешкото око понекога се явяват петна, както в слънцето. Окото на човека може да се раздели на 12 кръга, които представят 12-те зодиака в движение. Както слънчевите петна са причина за катастрофи и страдания на земята, така и петната в окото на човека са причина за ред болезнени състоя-ния.^-В окото се явяват петна, мъглявости, които предсказват некаква болест, която може да настъпи след десет или двадесет години. Който разбира науката за окото, той може да се предпази от това заболяване. Пресилена умствена деятелност се отразява на окото. На специално место в окото се явява петно, което предупреждава човека, че след известно време той ще заболее умствено. Ако предзарително вземе мерки за лекуване, той може да избегне катастрофата, която го очаква. Христос казва: „Дко окото ти е чисто, целото ги тело чисто ще бъде". По окото се ежди за състоянието на ума, на сърцето и на волята на човека. Сърцето, умът и волята представят три течения в живота. Като погледнете окото на човека, вие можете да познаете, кое от тези течения взима надмощие в неговия живот. Красиво око е това, в което има пълна хармония между трите течения. Тази хармония се отразява върху целото тело. Некои каз-ват: хилави очи, хилаво тело. По какво се познава здравият чов%к? Когато здравият човек погледне вечер или денем към небето, той веднага се чувствува весел, радостен, благодарен за всичко, което

15

има. Който не може да се зарадва, като погледне към небето, и не благодари за всичко, което му е дадено, той е болен човек. Болният лвга на леглото си и очаква помощ от лекаря. Дойде лвкарят, предпише му нвкое лекарство и, ако лекарството не помогне, казват, че е станало никакво усложнение. Каква наука е тази, която не може да помогне на човека? Като погледне в окото на човека, ученият веднага трябва да му предскаже, не само, какво може да му се случи днес, но и онова, което го очаква след десет години най-малко. В странство има астропози, които, срещу известно възнагреждение, могат да предскажат на човека, кзкео има да се случи в живота му, от каква болест ще заболве, какви успвхи и неуспехи ще претърпи в всички свои предприятия, какви отрицателни и положителни черти има в характера си и т. н. Това са учени хора. С своето знание те изкарват прехраната си. Ако един цигулар изкарва своята прехрана с цигулката си, той е умен човек. Не може ли да изкарва прехраната си, този цигулар не е много умен. Всвко знание, което принася полза на човека, е истинско.

След всичко това хората продължават още да цитират, какво е казал Христос преди две хиляди години. Няма защо да се говори само за онова, ,което Христос е говорил преди две хиляди години. То трвбза да се прилага, а ще се говори за онова, което Христос днес проповядва. Христос не е престанал да говори на човечеството. Той и днес говори, и в бъдеще ще говори.,1 Аристотел, Платон и до днес още продължават да говорят, но съобразно нрвите условия, съобразно новите времена. Днес святът е измвнен. Той не е такъв, какъвто е бил преди хиляди години. Полярната звезда, която са изучавали преди хиляди години, днес не е същата. Христос говори днес на хората другояче, а не както е говорил преди две хиляди години. Христос е казвал на слушателите си: „Ако окото ти те съблазнява, извади го и го хверли вън. Ако ръката ти те съблазнява, отевчи я и я хверли вън." Какво искал да каже Христос с думите,„да извади човек окото си, което го съблазнява, и да отевче ръката си, която го съблазнява?" С това Той искал да каже: Ако окото на човека е из-

16

куствено и с него не може правилно да вижда и разбира нещата, по-добре да го извади и на негово място да тури здраво око. Ако човек има изкуствена ръка, с която нищо не може да прави, по-добре да я хверли навън и да я замести с здрава, естествена ръка. Днес повечето хора имат по едно изкуствено око и по една изкуствена ръка, вследствие на което не виждат нЪщата правилно, не ги вършат, както трябва, и правят ред гр-вшки и престъпления.

Двама млади, мома и момък, се оженили, и де-сет години наред живели добре. Жената имала едно изкуствено Око, но не казала това на мъжа си. Тя имала кафяви очи. По някакво особено съвпадение, и мж-жът имал едно изкуствено око. Той имал сини очи. И жената не знаела недостатъка на мъжа си. Тъ1 старателно криели един от друг своя недостатък. Една вечер били поканени на гости у свои приятели, дето пийнали малко повече, пЪли, веселили се. Като стигнали у дома си, мъжът набързо извадил изкуственото си око и го турил на масата, но не на мбстото, дето обикновено го турял. И жената турила изкуственото си око на масата, близо до окото на мъжа си. На другия ден тя станала по-рано от мъжа си, потърсила окото на мъстото, дето обикновено го криела и, като не го намерила, спомнила си, че го турила на масата някъде. В тъмнината пипала тук-там по масата, намерила едно око и го турила на място. Мъжът станал по-късно от жена си, и първата му работа била да намври окото си. Намърил го на масата и бързо го поставил на място. По едно време, като по-гледнал към жена си, видбл, че едното й око било синьо, а другото – кафяво. Той се почудил, какво е станало с жена му, че в 24 ч. само окото й изменило цвъта си. След малко тя забелязал?, че едното око на мъжа й е кафяво. Какво може да е станало с него? Защо едното му око измбнило цвъта си? Скоро, обаче, и двамата разбрали причината за измънение цвъта на очите им и разбрали лъжата, с която живъли цвли десет години.

Казвам: Извадете изкуственото око, което имате, хверлете го навън и се освободете от лъжата, в която живеете. По-добре останете с едно око, но здраво, отколкото с две, от които едното е изкуствено

17

и нищо не ви ползува. Ако можете да замьстите изкуственото око с естествено, това има смисъл. Не можете ли, по-добре изхверлете вън от себе си всичко непотребно и фалшиво. Щом се освободите от не-потръбното, от присадките на своя живот, с това заедно ще се освободите и от лъжата.

И тъй, ако искате да постигнете желанията на своята душа, вярвайте в Великото, което работи у вас. Вярвайте в това, което Бог е вложил у вас. То е мощно, то е велико. Щом вярвате в него, вие ще напредвате. То представя вашата душа. Душата не е нищо друго, освен истинският човек. Душата е неизменното, възвишеното, Божественото в човека. В нея се крият всички възможности за добро Душата е началото и краят на човешкия живот. С една дума, душата представя цълокупния човек./Що е начало на живота? – Началото на живота е отиване на работа. – Що е край на живота? – Краят подразбира връщане от работа. Значи, младият отива на работа, затова излиза от дома си. Старият се връща от работа, т. е. връща се у дома си. Младият се среща с хора, старият се отдалечава от хората. Старият не се отличава по своята бЪла коса и брада. Стар човек е онзи, който е минал последователно през всички стадии на орвха, докато даде плод, облъчен в външна, зелена черупка, средна – корава черупка и вътрешна. – ядка, която е за ядене. Обаче, дойде ли до втората черупка, старият отново се посажда в земята, отдето, след време, пак се проявява като млад, нов човек. Това значи стар човек да се подмлади. За да се подмлади, старият трябва да намъри някой да го обича. Тогава той хверля брадата си, започва постепенно да се отваря. Той е готов вече да се пожертвува за младия човек, т. е. да го усинови.

„Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно".,-. Природата обича онЪзи, които изпълняват нейните закони. Тя ги подига, дава им живот преизобилно. Който не изпълнява законите й, тя го счита недостоен за нейните блага и го лишава от всички граждански права на своето царство. Такъв човек е изложен на ред болести и нещастия. Той може да се освободи от тях при условие да възста-

18

нови отношенията си към природата. Ще кажете, че този чов"бк не вярва в Бога. Ако не втурва в Бога, нека вярва в добрите хора, които са живели на земята, които са имали противоречия, като него, но са ги разрешили правилно. Като вярвате в добрите хора, тй ще ви кажат, как са живЪли, как са разрешили мъчнотиите и противоречията в своя живот. Това, което хората наричат морал, не е нищо друго, освен очъртаният път, по който са вервЪли добрите и великите хора. Ще кажете, че има неприложими нЪща в живота. Кое, запримЪр, е неприложимо? Ще кажете, че неприложим е стихът, в който Христос казва, че човек тр-Ьбва да се отрече от всичко и да раздаде имането си на сиромаси. Питам: какво тръб-ва да прави онзи човек, който заминава в странство и не мисли повече да се връща в родната си земя? Ако е богат, той трябва да раздаде на своите ближни всичко, което има. И да иска да задържи богатството си и вещите си, или да ги вземе с себе си, не може. Не е ли по-добре тогава да направи това нещо доброволно? Раздайте всичкото си имане на сиромасите, за да приемете новия живот.

Нов живот, нова епоха иде в света. Всички трябва да бъдете готови да възприемете този живот. Който е готов, той ще приеме нова светлина, ново знание, нова свобода и ще се радва на новитб придобивки. Който не е готов, той ще остане с стария живот, пълен с скърби и страдания, с неджзи и горчивини. Новият живот ще освободи човека не. само от економическото робство, но и от смъртта – най-големият враг на сегашното човечество.

Христос казва: „Яз дойдох". Значи, като дойде Божественото в човека, то ще го освободи от старото и ще го въведе в новия живот, в новата религия, в новата наука. Новата религия не се заключава в външни форми, но в дълбок вътрешен живот, който почива на закони и правила, писани от Бога. Под думата „религия" в широк смисъл се разбира целокупния живот. Вън от живота всички неща са условия. Науката е условие за придобиване на свобода. Изобщо, светлина, топлина, свобода, знание, това са условия, необходими елементи за придобиване на новия живот и за правилното му развиване.

19

Следователно, три елемента са нужни за придобиване на новия живот: любов, която изключва страданията; мъдрост, която изключва тъмнината и истина, която изключва всички ограничения. Новият живот носи безсмъртие. Казва се, че безсмъргният е господар на своята съдба. Той може да бъде господар на своята съдба, но не и господар на хората. Когато чо-век съзнае това положение, той ще подаде ръка на всички свои ближни. Един ден, когато всички хора се обединят, тб ще изпълнят великата задача, за която са дошли на земята.

1. Неделна беседа от Учителя, държана на 1 септемврий, 1929 г. София. – Изгрев.