Голямото благо
„За то е дозволено да прави някой добро съботен ден."
На кого е дозволено да прави добро? – На човека е позволено да прави добро, а не на животните. Да прави добро – това е привилегия, дадена само на човека. На кого е дозволено да учи? – На човека. – На кого е дозволено да изучава небето? – На учения, на вещия астроном, който разполага с ред пособия и инструменти. Всички пособия, всички инструменти, които правят хората учени, са механически. В това отношение, съвременната техника, съвременната наука и култура са резултат на човешкия дух. Когато изучавате природата, ще забележите два вида потици: вътрешен, абсолютен потик, който се изявява във всички органически същества без изключение. Вторият вид потик е наречен относителен. Той е различен в различ-ните същества. Съвременната култура и наука са резултат на относителни потици. Затова казваме, че съвременната наука е относителна, а не абсолютна. Абсолютната наука разполага с съвършено различни пособия от тия на относителната наука. Човекът на абсолютната наука има съвършено различни разбирания от този на относителната наука.
Какво нещо е абсолютната истина? Какво представя абсолютният морал? Досега, нито в миналата култура, нито в настоящата се е намерил учен, който да определи, какво нещо е абсолютната истина. Когато дойде въпрос до вселената, някои учени се произнасят, че вселената е безпределна, безгранична. Как са дошли до това заключение? Коя е марката, с която сравняват вселената? Ако нймат никаква мтзрка, с която да сравняват вселената, техните твердения за нея са празни думи. Това показва, че учените често си служат с относителни истини, като с абсолютни и с това пртьчат за разбиране на истината. В същност, когато истината се предаде в проста форма, тя става достъпна за всички. Затова, когато се говори за вечен, за абсолютен живот или за абсолютна
Матея 12 ; 12.
4
истина, всЬкога се разбира онзи живот или онази истина, която е еднакво достъпна за всички хора, безразлично дали са учени или прости. В абсолютния живот всички живи същества, без изключение, са културни. В този живот и конят, и човекът еднакво разбират нъщата. Ако би могъл да говори, конят би предал нещата по същия начин, както и човекът. Разликата щеше да бъде само в това, че човекът щеше да живее като човек, а конят – като кон, но те щяха напълно да се разбират, защото имат нужда един от друг.
Една относителна истина е следната: човек може да бъде независим, да не се влияе от никого. Това е вярно само за онзи, който не разбира отношенията между живите същества. Който подържа тази истина, той е способен да пее само на три тона. Има певци, които пеят и на четири, и на пет, и на осем тона, но те са все още обикновени певци. Човек може да пее и в четири и половина октави. Обаче, досега никой не е достигнал такъв регистър на гласа си. Най-голям регистър на гласа е достигнала досега само Аделина Пати. Нейният глас се е движел в един регистър от три и половина октави. Тя е взимала три тона по-високо от цигулката. Човешкият глас няма да спре само до четири и половина октави. Новите научни изследвания са доказали, че в мозъка на човека има един център на музиката, който разполага с 35 хиляди тона, подобни на клавишите в пианото. Някои пиана имат повече клавиши, а други – по-малко. Това зависи от системата и качеството на пианото. Същото може да се каже и за човека. Някои духови инструменти, някои органи разполагат с регистър от четири октави. Обаче, има органи, наречени от англичаните „бебе-орган," който може да се тури в сандък и да го пренасяте, където искате.
„Дозволено е на човека да прави добро." Единственото нещо, което определя човека като свободно същество, е позволението да прави той добро. – Съвременните хора постоянно говорят, че не трябва да се прави добро. Кога са правили хората добро, че трябва да се въздържат да правят добро? Могат да се приведат ред доказателства, чрез които да се убедят хората, че правенето на добро е от най-скорошен произход. Като проследите времето от създаването на света до днес, ще видите, че навсякъде е съществувал и съществува паразитизъма: едни същества живеят за сметка на други. Никое същество не е
5
свободно. Добро може да се прави само при свобода. Само свободният човек може да прави добро. Едно време, когато земята, слънцето и другите небесни светила се създавали, огънят използвал всичките материали за себе си. Когато огънят спрял своята деятелност, образувала се е земната кора, върху която се наплодили безброй органически същества. Тези същества били родени от огъня, вследствие на което приличали на него. Ако огънят днес престане да съществува, с него заедно ще изчезнат всички органически същества. Това е много естествено. Огънят е техен баща. Щом бащата изчезне, и децата изчезват. Значи, дето има живот, там има огън, носител на топлина и светлина.
„За то е дозволено някой да прави добро съботен ден." Да бъде човек добър, да прави добро, това значи, да проявява своята разумност, да живее разумно. Доброто в широк смисъл подразбира изявление на разумния живот. За да дойдат хората до доброто, до разумния живот, в помощ им иде злото. В това отношение злото не е нищо друго, освен ограничения, закони, които съзнателно работят върху човешкото съзнание, да го пробудят, да му покажат, че е в крив път. Съзнае ли това, човек лесно може да се върне в правия път, да прояви своята разумност. Докато е в кривия път, той всякога ще мисли, че може да живее, както иска и както разбира. – Не, човек не може да живее, както иска. Впрочем, човек може да живее, както иска, но той неизбежно ще носи последствията на своя живот. Всеки може да си хапне прасенце, но в това прасенце се крият такива елементи, такива вещества, които един ден ще се отразят вредно върху човешкия организъм. Каква полза имате от това прасе? Следователно, всеки може да яде и кокошка, и агънце, и прасенце, но един ден ще изпита последствията на онези вредни елементи, които се крият в месото на тия животни.
Следователно, човек не може да яде безразборно всякаква храна, нито може да яде храна, приготвена от кого и да е. Поставяйте на опите всяко ядене, сготвено от гостилничар, или от кого и да е. Яжте само това, което вие сами сте сготвили. Първо опитайте, а после яжте. Който иска да бъде здрав, той трябва да прави избор на храните. Който иска да бъде здрав, той трябва да изпитва гостилничарите, той трябва да изпитва характера на хората,
б
които му дават да яде. Много гостилничари са подобни на модерните дами. Отивате в дома на никоя съвременна дама, гледате я черничка на лице, естествена. Щом я видите на улицата, не я познавате: лицето й набелено, червисано. Да, но това белило и червило разяждат кожата. Такова нещо са и някои от гостилничарите. Днес ви сложат прясно, чисто ядене. На другия ден яденето е смесено с вчерашното. Като остане ядене от вчерашния ден, т го смесват с прясното, турят му приправки, придават му хубав вид и вкус, и вие не можете да познаете, че не е прясно. Докато го ядете, приятно ви е, но щом минат един-два часа, стомахът ви започва да протестира, не е доволен от яденето. Ще кажете, че интересите на гостилничарите са такива, че ги заставят да използуват всички материали. Каквито интереси да имат, по никой на-чин те не могат да се оправдаят с това, което правят. Т нямат право да смесват вчерашното ядене с днешното и да го продават за прясно. Вчерашното ядене ще стои настрана, и който иска от него, ще знае, какво взима и ще плати по-евтино. Истинският интерес на гостилничаря е да готви добре, да дава на клиентите си всякога здрава и чиста храна. Излъже ли два пъти, на третия т ще го изоставят. Колко пъти може да бъде лъган човек? – Най-много девет пъти. Числото девет е краен математически предел, до който лъжата може да стигне. Щом дойде до числото десет, лъжата спира. Ако могат да излъжат никого десет пъти, това показва, че той е глупав човек, без никаква култура, без никакви знания. Ако някой може да ви излъже девет пъти, това показва, че имате работа с учен човек, професор, на когото непременно трябва да платите. Щом се опита десети път да ви лъже, вие ще му покажете, че е глупав човек, ще му кажете, че разбирате лъжите му. При това положение той трябва да ви плати.
„Дозволено е човек да прави добро." Кога? – На всяко време. Като знаете това, оставете настрана условията, при които сегашният живот се развива. Как се е развивал животът на миналото, как се развива сега в зависимост от вашите мисли, не е важно. Развитието на целокупния живот не зависи от човешките мисли и чувства, нито от неговото съзнание. Развитието на целокупния живот се обуславя от множество разнообразни тъла, елементи, от безброй механически, умствени и психически
1
сили бт висш характер. Вез да мислят, хората казват: Животът е бил всъкога такъв, какъвто днес го виждаме. – Това е общо казано. Какъв е животът? Ако запитате богатия, на когото касата е пълна с пари, той ще ви каже, че по-добър живот от сегашния никога не е имало. Ако зададете същия въпрос на бедния, той ще каже, че по-лош живот от сегашния никога не е имало. Защо?– Защото три деня нищо не е ял, стомахът му е празен. Здравият ще каже, че животът е отличен. Болният ще каже, че животът е лош. Изобщо, за онзи, на когото рабо-тите са наредени, животът е добър. За онзи, на когото работите не са наредени, животът е лош. Кого ще слушате? Богатите хора са учени, професори, назначени на служба с голтзма заплата. Каквото пожелаят, могат да си доставят, пари имат на разположение. Бедните са пак учени хора, кандидати за професори, но още не са назначени на тази служба, вследствие на което нямат пари. Те ходят от врата на врата и търсят работа. На този гостилничар имат да дават, на онзи имат да дават, не могат да платят дълговете си. Те имат знания, имат желание да работят, но пари нямат. Някой казаа: Да имам хлебец, нищо друго не ми трябва. Така се говори само. Като има хлебец, вижда, че и друго му трябва. Той започва да мисли още за много неща: за кокошки, за агънца, за винце. Човек не подозира даже, че много от бо-лестите се дължат на яденето. Някой от съвременните хора казват, че болестите се дължат на много мисъл, на много учене и препоржчват да не се мисли, да не се учи много. Въпрос е, какво мисли човтзк. Встзка безспокойна, встзка отрицателна и нечиста мисъл трови човтзка, а възвишената мисъл го повдига и освежава. И апашът мисли, как да обере някого, но това не е права мисъл. И пре-стъпникът мисли, как да убие някого, но това не е истинска мисъл. Апашът, престъпникът си служат с насилие; те употребяват револвер, отрова, нож; те не изли-зат направо, гърди с гърди срещу онзи, когото искат да нападнат.
Днес материалистите подържат възгледа, че парите са главният фактор в живота. В+зрно е, че парите играят важна роля в съвременния живот, но същевременно те развращават хората. Парите трябва да се впрегнат на работа. За тази цел човек трябва да работи върху себе си, да пречисти своите мисли и чувства. Той трябва да под*
8
ложи всички й себе си на щателна дезинфекция. И тогава ще може разумно да се ползува и от парит, и от яденето. Казвате: Яма нали трябва да си поживеем? – И без да казвате това, вие пак живеете. Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще живее. Този въпрос е абсо-лютен, няма какво да се разисква върху него, трябва ли човек да живее, или не. Първото нещо, дадено на чо-вЪка, е животът. Следователно, да живее или да умре, това не зависи от човека. Човек се ражда и умира, когато не иска. Единствената свобода на човека се заключава в правото му да живее. Човек е свободен да живее. Смъртта пък зависи от някакви външни, или вътрешни причини в човека, които и той сам не подозира. Срещате един търговец-милионер, радвате се, че работите му вървят добре. Чувате един ден, че той фалирал: работите му се объркали, не можал да изплати дълговете си и понеже не бил в сила да понесе това положение, той се самоубил. Защо се самоубил този човек?– Защото не разбирал отношенията в живота, не разбирал самия живот. Той е бил роб на външните условия.
Мнозина мислят, че могат да изменят живота си. – Не, животът не може да се измени. Външните условия на живота могат да се изменят, но за да се измени самият живот, изисква се абсолютна разумност. Човек още не разбира живота. Щом не го разбира, той не може и да го измени. Човек не разбира още себе си, той не познава функциите на своя организъм; той не познава своя психически живот. Ето защо, човек трябва да се изучава, да изучава функциите на своя мозък, на своите дробове, на своето сърце, на своя стомах и т. н. Той не познава, какво представя мисълта, какво представя сънят. Говорите, че еди-кой си философ казал нещо за мисълта, за съня, но дали неговата философия е права, не знаете. Обаче, ако влъзете в някоя гостилница да се нахраните, след половин или един час най-много, вие ще усетите, дали яденето е чисто, добре приготвено, или не. Стомахът е компетентен към хранит. Той разбира качеството на материалит, които гостилничарят е употръбил. Гостилни-чарят пък има условия да прави добро на своите клиенти. Лко гостилничарят е добросъвестен, той ще задоаоли своите посетители. След като се храни при него известно време, всеки ще каже: Откак отидох при този гостилни-
9
чар, почувствувах се пб-добре, умът ми се избистри, здравето ми се подобри. Какъв е този гостилничар, от яденето на когото всички посетители се разболяват? Ще дойде някой, ще плати 700 – 800 лв. за ядене, а на лекар ще плати две хиляди лева. Този гостилничар не прави добро на своите посетители. Казано е, обаче: „Дозволено е на чо-въка да прави добро."
И тъй, всички хора, млади и стари, учени и прости, се нуждаят от трезва мисъл, която да ги убеди, че е дадена свобода на всеки човек да живее. Не може да живее човек, ако не прави добро. Докато прави добро, човек живее. Щом престане да прави добро, престава и да живее. И да живее по-нататък, той не е господар вече на своя живот. Може ли животът на вълка, на овцата, на кокошката да се нарече живот? Днес се роди едно агънце, утре го изяждат. Днес снесе кокошката едно яйце, утре хората го изяждат. В това отношение животните са роби на чо-въка. Човек разполага с тяхния живот, както намира за добре. Единственото същество, което може свободно да живее, това е човекът. Същевременно той носи отговорност за живота на всички други същества. Хората трябва да бж-дат разумни, за да изправят отношенията помежду си. Т съставят удове на един сбщ организъм. Щом е така, т трябва да съзнават, че един и същ закон ги управлява. Когато дойдат до това съзнание, хората ще раз-берат, че никой човек, никое общество, никой народ няма право да се издигне на гърба на друг човек, на друго общество или на друг народ. Всеки, който се опита да пренебрегне правата на кого и да е, дадени от природата, той сам ще се лиши от условията за живот, или най-малко ще се натъкне на такива нещастия, които ще разрушат всичко, каквото е придобил. Покажете ми един човек, който, откак светът съществува досега, да е за-пазил онова, което е придобил. И царе, и учени, и философи, и прости, бедни и богати – всички са изгубили и почести, и слава, и знание, и богатство, а в края на краищата и живота си. Какво остава от човека? – Добрият живот. Доброто, истината, любовта, мъдростта, с които човек е живъл, остават след него, като образци за подражаване. Когато философът жив"ве според своята философия, тя остава безсмъртна. Когато поезията на поета е в съгласие с неговия живот, тя е безсмъртна. Онази религия само е останала безсмъртна, чиито принципи са съгласни с са-
10
мия живот. Всичко друго, което писателят, поетът, фи-лософът и ученият пишат, без да е съгласно с живота и не може да се приложи, представя изсъхнали листа, капнали вече от дървото. Тези листа неизбъжно ще изгният. На тях не може да се разчита.
Като не могат да се справят с мъчнотиите в живота, съвременните хора пожелават да се върнат в миналия живот, понеже намират, че бил по-лек, с по-лесни задачи. Лесно се говори за връщане към миналото, но запитвали ли сте се, възможно ли е подобно връщане? Възможно ли е водата, която тече по тржбите на канализацията, да се върне назад? – Невъзможно е да се върне тя назад. Следователно, невъзможно е животът да се върне назад. Животът верви само напред. Едно може да иска човек: по-скоро да излъзе от тржбит. Колкото по-скоро излъзете от тржбите навън, толкова по-скоро ще придобиете свободата си. Докато сте в тржбит, не можете да бъдете свободни. Когато казвате, че сте организирани, това подразбира, че сте влезли вече в тржбите на канализацията. Какво ви очаква след това? – Да излезете вън от тия тржби, да се новородите, да видите Божия свят ■*- изгрялото слънце на деня, светлите звезди вечер, ароматните цв"бтя, слаАкопойните птици и хората, които живЕят братски помежду си. Излезте от хипнотическото състояние, в което сте попаднали. Вие седите в тржбите на канализацията и все за миналото мислите. Животът в тржбите е живот на миналото. Сегашният живот е вън от тржбит. Като излезете вън и видите изгрялото слънце, чуете говора на хората и пението на птицит, ще благодарите, че сте свободни.
„Дозволено е на чов-вка да прави добро." Единственото нещо, в което човек има свобода, това е правото му да живее. Въпръки това, съвременните хора отричат това велико благо на човека – животът. Т казват, че човек се ражда, умира и всичко с него се свършва. Според тех, влизането в тржбит, в кюнците на канализацията е живот, а излизането от тржбитъ1 – смърт. Да, излизането от тржбите може да се нарече смърт, но смърт на временното, в което човек е живъл на земята. При това положение, не е ли по-добре за престъпника, за разбойника, за лъжливия философ, поет и учен да умрат? И т ще се освободят от възможността да гръшат, и хората ще се освободят от техните заблуждения. Като излъзат отъ
11
тржбитв, пОетът, философът, ученият, които са заблуждавали хората, ще хвърлят своите пера на заблуждения и отново ще започнат да пишат. Твхните пера ще пи-шат за истината, за мъдростта и за любовта. Като из-лвзе от тржбитв, и владиката ще захвърли своята корона и ще заговори на хората за истинската религия, за религията на любовта. Господ не търпи лъжите и заблужденията. Когато е създавал човека, когато е създавал наро-дитв, Бог имал пред вид съвсем друго нещо. Той не ги е създал да се стремят към величие. В икономиката на Бога човек има съвсем друго предназначение от това, което той сам си е опредвлил. Всвки народ иска да стане велик. Бог ни най-малко не ги е създал да ста-ват велики. Той ги е създал с единствената цел да жи-ввят и да учат. Като живвят и учат добре, Бог ще им даде условия да станат велики, но това ще дойде впоследствие, а не като първа цел. Запример, Бог може да изпрати българите на луната, там да образуват свое племе, от никого несмущавани. Там няма да ги безпокоят нито сърби, нито гърци, нито ромжни. Те ще бъдат свободни, да правят, каквото искат и да се развиват, както разбират. В Божествения свят за всвки народ са предвидени голвми възможности. Едно се иска от човека: Да живве добре. Няма по-красив стремеж за човека от този – да жйвве добре, разумно и да се развива правилно. Само така човек може да намери онвзи пътища и съобщения, които да го свержат с великия свят. Иначе, колкото и каквито философи да чете, той вевкога ще се намира в свята на доброто и на злото. Пазете се от злото в ума си и в сърцето си, а не от външното зло. Никой не може да избегне външното зло. Каквото и да прави, той все ще се натъкне на него. Кой не е пипал крадени пари? Кой не се е обличал с крадени дрехи? Вие плащате за дрехи, които търговецът е крал. Той, без позволение, е взел кожата на животнитв, или вълната на овцетв, обра-ботвал ги е и печелил с тях.
Съвременният свят лежи върху лъжа и престъпле-ния. Цвлата земя е пропита с кръвта на хиляди и милиони хора и животни. Земята е пълна с престъпления. Колкото и да работят, растенията се хранят от соковете и елементите на земята, която и до днес още не се е пречистила от кръвта на миналите поколвния. Следователно, ние и досега още се храним от престъпленията на ми-
12
налиг покольния. Кръвта на миналите престъпления и до днес още не се е измила от земята. Бацилите на миналите гръхове са още на земята. Това е факт. Ако не беше така, досега вие щяхте да станете светии. Казвате, че Господ ще ви спаси. Как ще ви спаси Господ, когато вие не искате да живеете? Как ще ви спаси Господ, когато вие продавате живота си? Ако не искате да живеете, не мислете, че смъртта туря граници на живота. Преди всичко, вие не знаете, какво нещо е смърт. Всеки трябва да има опитност да познава смъртта. Красив процес е смъртта за онзи, който знае, как да умре. Страшен процес е смъртта за онзи, който не знае, как да умре. Докато не знаеше, как да умре, и за Христа беше страшна смъртта на кръста, но като намери изходния път, смъртта стана за Него красива, лека. Тогава Христос каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си"–и издъхна. Защо требваше да умре Христос – за свои гръхове ли?–Не, Христос требваше да намери изходния път, да излезе от тржбите на еврейската канализация. И като излъзе от т-взи тржби, той стана свободен. Някои казват, че са свободни.–Не, преди смъртта си никой не е свободен. Така е казал Солон, гръцки философ, на един от древните царе.
„Дозволено е на човека да прави добро", Ако не прави добро и не живее, човек не може и да умре. Който може да прави добро и да живее, той може и да умре. Ако егоизъмът в човека не може да умре и след това да стане човек, способен за доброто, той не би могъл да живее. Следователно, смъртта подразбира преминаване от едно състояние в друго: егоизъмът да се смъни с ал-труизъм, отрицателната мисъл с положителна, низшето чувство с висше, умразата с любов. Ако тази смЪна не може да стане, и доброто не може да влъзе в човека. Доброто е условие, при което животът може да се прояви. Любовта пък е онази вътрешна, мощна сила, която дава условия за проява на доброто, което води човека в новия живот. Любовта действува навсъкъде в природата и създава условия за нов живот, за нови организми. Сега се създават нови типове. Като започнете от човека и свършите с най-малките същества, всички претърпяват видоизменения. Старите типове ще се запазят, но тб ще останат като спомени на миналото, каквото днес пред-ставят вълците, мечките, тигрите, кобрите, акулите и
13
т. н. Природата работи днес усилено, тя изгражда новите форми, новитб типове. Всбки, който разбира законит, с които природата работи, ще влЪзе в новитб типове. Който не разбира законите на природата, той ще остане в старите типове. За да се утешат хората, индусите казват, че ще се преродят. Да, ще се преродят, но пак в стари-те форми. Докато не изплатят кармата си, тб н"вма да вл"б-зат в новитб форми. Ние казваме на тия хора: Нам-всто да минавате от тржба в тржба, влезте в новите форми, в новия живот. Това е новораждането, за което Хри-стос говори.
Христос казва: „Ако се не родите изново, няма да влъзете в Царството Божие." Новораждането подразбира раждане на човека от Бога. Докато майки и бащи ви ра-ждат, вие всвкога ще грешите. Защо? – Защото и майката, и бащата гръшат. Всъка майка се е оженила за лю-бовьта на сина си. Всвки баща се е оженил за любовта на дъщеря си. В това седи престъплението на св-вта. Защо бащата и майката не любят своите дъщери и синове без да ги виждат? Да любите само онова, което виждате, това не е любов. Също така не може да се нарече добро онова дело, за което ви е платено да го направите. С пари всеки може да прави добро. Така и конят може да извърши едно добро дело. Ако дадете десет хиляди лева на един човек да пренесе сто килограма злато от едно място на друго, това и конят може да направи. В случая конят е по-добър от човека. Той ще пренесе златото с много по-малко разноски от човека. В икономическо отношение услугата на коня е за предпочитане пред тази на човека.
Това са ред разсъждения за умните хора, да мислят. Мнозина искат да напуснат стария живот и да влъзат в новия. За да напуснат стария живот, т трябва да са влъзли вече в новия и да живеят според неговите изисквания. Новият живот е живот на реалността. Не е достатъчно само да се говори, че трябва да се откажете от стария живот, но опити се изискват. Някои мислят, че новият живот е животът на онзи свят. – Не, тб се заблуждават. Онзи и този свят сж едно и също нещо, т. е. на едно и също място. Както рибите и хората живъ-ят на земята, така и хората живеят на едно и също мъ-сто с съществата от онзи свят, но различието между рибитв, хората и съществата от онзи свят се заключава в съзнанието им. Рибите жив-Ьят в най-гжетата мате-
14
рия, вследствие на което имат съвсем различни разбирания от тия на хората. Съществата от оня свят живеят в още по-рЪдка, по-фина среда от тази, в която хората живеят, вследствие на което т се намират на висока сте-пен на развитие.
Степента на съзнанието на различните същества определя гЪхните възгледи и разбирания за нещата. ЗапримЪр, ученият човек казва, че диаметърът на земята е 12,000 километра. Учената мравка ще даде друга мЪрка за диаметъра на земята. Учените същества от онзи свят пък ще дадат съвършено друга мърка за диаметъра на земята. Също така учените твердят, че слънцето е по-голямо от земята. Коя е причината за това? Големината на слънцето се обяснява с разумнит, с интелигентните същества, които живеят там. Колкото по-малка е формата на едно т"Бло, толкова по-неорганизирана е тя; колкото по-неорганизирана е материята на едно т-бло, толкова по-неинтелигентна е тя. Една надута гайда, пълна с въздух, не говори още за някаква интелигентност. Интелигентността се опредъля от съдържанието и от смисъла на нъщата. Следователно, големината на тъпата се опредъля от тяхната вътрешна разумност. Някои от съвременните учени мислят, че само на земята има живот. Значи, цялата вселена е създадена само за земята. Да се мисли така, това значи да живеят хората в илюзии. Ще излъзе тогава, че слънцето свети и отоплява земята, за да могат хората да се мъчат, да се избиват помежду си. Възможно ли е това? – Не, по-скоро може да се предположи, че земята е сцена, на която се представя всичко онова, което хората могат да напра-вят. От всичко, което хората вършат, разумните същества могат да вадят заключение за тяхното развитие. Т разполагат с знание, чрез което могат да ограничат злото. Злото лесно може да се ограничи чрез закона за сгжстяване на материята. Колкото по-гжста става материята, толкова по-мъчно се проявява злото. Когато материята се сгжстява, злият човек постепенно става по-тежък, вследствие на което не може да се мърда. Представете си, че срвщате в гората един стар вълк. Какво е положението на този вълк? Той е подобен на злия човек: едва се движи, уморява, се пъшка; спира се, не вижда нищо. Минава покрай едно стадо овце, минава покрай друго, не ги вижда. Тури очила, пак не вижда, не може да хване нито една рвца. Верви, въздища си и казва; Да бт^д млад, нямаше
15
да бъде така. Един ден лошите хора ще остареят, ще станат стари вълци. Това значи възмездие. В това отношение природата е бепощадна. Тя прощава всичко, но сгръ-ши ли човек веднъж против живота, който му е дала, той не може вече да избегне от нея. Навсъкъде той ще среща нейното навжсено, сърдито лице. Вськи, който се опита да ограничи живота на природата, ще стане на прах. Човек е свободен да върши всичко: да мисли, да чувствува, да действува, да се ражда и умира, да се жени и т. н. Дойде ли, обаче, до живота, който тупти в цялата природа, той няма право да се опълчи срещу него. При най-малкото противодействие на този живот, той ще срещне самата природа. Това значи абсолютна, Божествена правда. Само тази правда дава свобода на човека да живее. Дали човек е поет, писател, художник, богат или беден, прост или учен, за него е важен животът. Най-важният еле-мент в цялата природа е животът. Щом имаш живота, всичко друго ти е позволено: позволено ти е да пра-виш добро, позволено ти е да учиш, да работиш, да се развиваш. Какъв човек ще бъдеш, ако, след като си слъзъл на земята, след като ти е дадена свобода да жи-вееш, ти се отказваш от живота? Който иска да живее, той трябва да бъде готов да прави добро. Да прави човек добро, това е базата, върху която могат да се разберат мъже и жени, братя и сестри.
„Дозволено е на човека да прави добро". Не е достатъчно само да прави добро, но човек трябва да знае какво нещо е доброто. Христос е казал това нещо на свои-т ученици, а не на обикновенитъ* хора, които не искат да слушат и да разбират. Това се отнася и до всички ония, на които съзнанието е пробудено. Следователно, добро могат да правят сако ония, които живеят. Т са добрите хора в света. Които не живеят, тб не правят добро, т са лошите хора в св-вта. Добрият човек може да заема и високо, и низко положение в живота, но навсъкъде работи, върши нещо. Вие ще го видите като поет с перо в ръка, като учен на професорска катедра, като доктор в лаборатория, а същевременно ще го видите и като орач на нивата, като работник на лозето. И при едното, и при другото положение той се радва на слънцето, на звездитв, на вътровет, доволен е, че е изкарал един хлъб за деня. Лошият човек гледа само да се осигури. Той се страхува, че ще остарее, че няма кой да го гледа на ста-
16
рини. Знае ли той, какво нъчцо е остаряването? Човек остарява, само когато се откаже да живее.
Като говоря по този въпрос, аз имам предт вид да разширя вашите разбирания за живота, за Бога, за Христа. Мнозина от вас имат механически разбирания за Христа. Някой разправя, че видъл Христа, видЪл Бога и Го познал. Чудно нещо! Видвл Христа, но не живее като Него. Познал Бога, а себе си не познал. Друг някой говори за добро, за свобода, а не прави добро, нито сам е свободен. Ще излъзе някой патриот на трибуната да говори за народа, да плаче за неговите беди. Говори и плаче за народа, а не живее като него. Доста сте плакали. Народът не иска да плачат за него. Той иска да го разби-рат, да влизат в положението му. Когато крокодилът иска по-лесно да глътне жертвата си, той я облива с сълзи, да се намокри, та по-лесно да се хлъзга в устата. Обаче, крокодилските сълзи не повдигат човека. В природата плачът има такъв смисъл, какъвто дъждът – за растенията. Плачът е на място само тогава, когато искате да помогнете на някого. Щом плачете, за да изядете човека, сълзите не са на място. Ще кажете, може. би, че вие познавате Христа, че следвате Неговия път. Ако не можете да се справите с мъчнотиите в живота си, ако не искате да живеете, вие не сте познали Христа. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога." Това е живот вЪчен да познавам Бога, Първото начало на живота, да познавам любовта, която създава всички условия за растене и развиване. Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, имате живот в себе си." Това значи: Ако думите ми жи-веят във вас, и вие живеете в мене, между мене и вас ще става правилна обмена, и аз ще ви се изявя. Ако съвременните християни се подложат на опит, много от технитъ' възгледи, от тяхните идеи не биха издържали. За да издържат в идеите си, т трябва да бъдат изпитани и проверени. Като обърка работите си, духовенството счита, че другите хора са виновни за неуспъхите му. Т търсят вината за своите неуспехи, за неуспъхите на ц-бл народ ту в една, ту в друга религиозна секта и започват гонение против тях. И без секти, и с секти, хората си оста-ват едни и същи. Коя е причината за неуспъхите на бъл-гарит? Сектите ли съсипват България?–Не, никога религиозните секти не са провалили един народ. Ако българите
17
не успвват, причината за това е твхната щедрост. В какво отношение са проявили те своята щедрост? – В принбеяне в жертва своите велики хора. Великите хора на един народ представят неговите скъпоценности. Те пред-ставят неговото богатство. Кога богатият човек принася в жертва своите скъпоценности? – Когато закъса в ра-ботите си. Следователно, когато един народ закъса материално и морално, той принася в жертва своите велики хора. Няма народ в свята, който, като е пожертвувал своите велики хора, да е придобил нвкакво благо. Когато Гърция пожертвува своите велики хора, нищо не остана от нея. И до днес още Гърция живве с своето велико минало. Тя и до днес живве с своите велики хора: Со-крат, Платон, Дристотел и други. Твх цвл свят знае и почита. Какво създаде Гърция днес? Какво създаде България днес? В развитието си вевки народ трвбва да верви по пътя на дървото. Той трвбва да израсте, да цъв-не, да верже, и плодът му да узрве. По плода ще го познаете. Христос е казал: „По плодовете им ще ги познаете." Великите хора на един народ представят плодовете му, по които ще познаете, какъв е този народ – нищо или нещо, беден или богат. Ако плодовете на да-ден народ са добри, сладки, и самият народ е добър. Ако плодовете му не са добри, и народът не е добър. Когато Христос се приближи при смокинята да види, има ли плодове, като не намери такива, Той каза: Отсега на-татък няма да раждаш!
„Дозволено е човек да прави добро." Кога? – Всв-кога: и в миналото, и днес, и в бъдеще. Какво е било миналото на човека, това не трвбва да го спъва. Миналото трвбва да му служи за поука, вврата – за подкрепа в сла-бостта му, знанието и мъдростта – при работата му. Наистина, слабият се нуждае от ввра, работещият – от знание и мъдрост. Българинът често употрвбява поговорката: Днес с пари, утре на ввра. Това подразбира: днес с знание и мъдрост, утре с вврвания. Според мене, тази поговорка е на мвсто. При започване на нвкаква работа, вевки трвбва да си каже: Днес с пари. – Може и без пари.– Не, без пари не може. При сегашните условия на живота човек нищо не може да предприеме без пари: на трен не може да се качи без пари; в хотел не може да влвзе без пари; хлвб не може да вземе без пари. Дето отидете, навсЪкъде искат пари. Онвзи, които
18
казват, че и без пари може, те първи се натъкват на противоречие с своите думи. Много американци подържат възгледа, че и без пари може, а сами трътеат да търсят пари. Много калугери отричат парите, а сами ходят да събират пари за разни благотворителни цели.
Един българин от Търново дошъл до убеждението, че трябва да служи на Бога, да живее чист живот, да не цапа ръцете си с пари. Той взел кадилница и тръг-нал от село в село, от град в град да кади, да накара хората да в-врват в Бога. Като обикалял България, хората му давали пари. Този човек е бил на крив път. Преди всичко, с кадене работа не става. Димът от неговата кадилница не може да обърне хората към Бога. Пък и парите не са най-страшното нещо в света. Парите трябва да се впрегнат на работа, да станат слуги на човека, а не господари. С парите си богатият трябва да създава работа на сиромасите, а не да ги използува за обогатяването си. Като има слуга или слугиня, богатият има право да се ползува от труда им два часа сутрин, два часа след обед и два часа вечер. През останалите часове той трябва да ги освободи, да разполагат с времето си, както те разбират. Колцина могат да постъпят така? И това са християни, които верват в любовта. Сега, като не разбират законите, хората се оеъждат ед-ни-други, че не живели добре. Не е въпрос, кой как живее. Всички хора живеят при едни и същи условия; важно е, кой как използува условията. Запример, какво ще разберете от уравнението А : 1/ = В : 3А. За да разберете тази пропорция, първо трябва да разберете отделните отношения. Буквата А в първото отношение представя бащата, ги представя сина. Буквата В представя майката, а 3А – дъщерята. Целият дом представя единицата, т. е. 4Д. Значи, в този дом има един син и три дъщери. Оттук можем да съставим друга пропорция: 1 : 3 = А : В. В този дом бащата ще умре по-скоро от майката, защото си-нът е един, а дъщерите – три. С други думи казано: бащата има хиляда лева, а майката – три хиляди лева. Ако и двамата харчат еднакво, кой от тех ще осиромашее по-скоро? Когато в един дом момичетата са повече, майката има условия за по-дълъг живот. Ако момчетата са повече, бащата има условия за по-дълъг живот. Затова, когато бащата види, че момиче се ражда, не е дово-лен, животът му се екъсява, Той казва; Да беше мом-
19
ченце! Ако детето е момче, майката казва: Да б-вше момиченце! Т познават този закон. Ако мъжът и жената живееха правилно, хармонично, във всеки дом щъха да се раждат само по едно момче и едно момиче. Който разбира законитъ' на живата природа и жив"ве съобразно т"вх, той коренно се отличава от другите хора. Той има нови възгледи за живота, които са проникнати от истината, от свободата. Затова човек трябва да мисли, да чувствува и да постъпва като Бога. Това значи да придобие човек живота, който прониква цтзлата вселена. Това значи да придобие човек силите, които протичат в природата. За да се прояви животът, чавек трябва да стане господар на силите в природата: на водата, на въздуха, на огъня и на твердата материя. Тогава човеж ще придобие щастието, което търси.
Всеки търси щастието, защото чрез него той ще придобие елементите на безсмъртието. Докато умира, чо-вЪк не може да бъде щастлив. Щом престане да умира, той е щастлив. За да бъде щастлив, човек трЪб-ва да знае, че няма да умира, но само ще се видоизменя и от млад ще става възрастен, и от възрастен – пак млад. Като научи законите на безсмъртието, чо-ввк може да се подмладява, когато пожелае. Това са подържали старите алхимици. Това са подържали учените в миналото, това подържат и съвременните учени. Един от новитъ" алхимици пожелал да се подмлади. За тази цел той приготвил един голям ежд, който да се затваря херметически. После поставил в ежда всички ония течности, необходими за подмладяването, и извикал един от учениците си, на когото казал: Ето, аз влизам в тази малка стаичка, дето ще се затворя херметически и ще прекарам известно време вътре. Ти вземи ключа, пази го добре и в определения час ще отключиш. Ще бъдеш внимателен, защото от тебе зависи да се подмладя, или да излаза такъв, какъвто влтззох. Ученикът взел ключа и дал обещание, че ще изпълни всичко, каквото учительт му заповъдал. През това време, обаче, ученикът се влю-бил в една красива мома, и когато дошъл часът да отключи учителя си, не могъл да изпълни задължението си. По тази причина учительт му не могъл да се подмлади.
Това се случва с всеки човек. Когато в ума на чо-втзка дойде някоя святла идея, в това време той се влюбва някъде и забравя да отключи стаичката на своя Учител,
20
20
да излезе вън. Какво може да се постигне при това положение? С години наред човек пада, става, взима решения за нещо, започва, отлага работите, изповядва се, докато го извикат от другия свят, и той неизповядан отива. Цял живот говори за спасение, и пак неспасен заминава за другия свят. Виждал съм хора, които, при заминаването си за другия свят, казват: Ех, да бих могъл още малко да поживея! — Че и там ще живееш. Яко пък искаш да живееш на земята, това от тебе зависи. Ще приведа един пример за една смела майка, която имала само едно дете. Тази майка обичала много детето си. Един ден детето й се разболяло. Тя викала лекари, баби, но всички се произнесли, че детето ще умре, няма да издържи болестта. Тогава майката се обърнала към Бога с думите: Господи, моля Те, подари живота на детето ми! Ти ми го даде да живеем заедно. Нито аз искам да умра, нито детето давам. Аз ще го отгледам, ще го възпитам и ще го науча да Те познава. То е родено да живее, затова Те моля да му помогнеш. За очудване и на лекари, и на баби детето оздравило. Това значи смела, любеща майка. Тя е познавала живота. Животът е закон, който не се изменя. Майката искала да живее детето й, и Господ отговорил на молбата й. Той й доказал, че това, което не е възможно за бабите, нито за лекарите, е възможно за Него.
Питам сега и вас: Ще бъдете ли по-малодушни, по-малко смели от тази българка? При това тя не е учена жена, няма знания, няма никаква философия. Тя казва, че се е борила с Господа и се страхува, какво ще отговаря като отиде на онзи свят. Казах й, че Господ ще я похвали, задето познала Неговия закон. Той й дал това дете да живее, да изучава Божиите пътища, а не да умира. То има право да живее, да се учи, да изпълнява волята Божия.
„Дозволено е на човека да прави добро". Това значи: дозволено е на човека да живее съзнателно, а не да носи неволята, да бъде товарно животно. Който живее, той е сво-боден. Свободният човек мисли, разрешава задачите на своя живот, с което изработва своето щастие. Човек е дошъл на земята, за да разбере, защо живее. Като разреши този въпрос, тогава ще разбере, че Единственият, Който мисли, е Бог. Бог мисли, а човек живее. Животът е свещено нещо, в което Бог мисли, а човек жив^е. Като мисли Бог, чрез Него и хората мислят. Обаче, пър-
21
вата задача на хората е да жив-бят. Като живеят, т ще работят. От работата, която върши, човек се учи да мисли. Наистина, от опитностите си човек се учи да мисли. Значи, човек първо ще работи, а после ще мисли. Като работи, той ще се прости с всички свои вервания. Вера е нужна на човека, а не вярвания.
И тъй, всички хора трябва да жив-бят. Как ще живъ-ят? Те не трябва да жив-бят като бабите и лекарит, но като смълата българка, която извоювала от Господа живота на своето дете. Всички трябва да живеят по новия на-чин. Новият начин е в самия живот. Като живеете, ще го намърите. Когато отива на училище, детето не носи никакви пособия. То намира необходимите пособия в училището. Като влвзе в новия живот, същестеата от разумния свят ще го научат, как да живее. Т ще му доста-вят необходимите за това условия. Който живее разумно, той ще разбере вътрешния смисъл на нъщата. Разумният жиаот е начало на нова епоха, на нови форми, които сега се създават. Това нарича Христос възкресение. Това очак-ват и религиозни, и светски хора. Светските го наричат освобождаване. Който е готов, той ще възкръсне в живот вечен. Който не е готов, той ще остане в своето безчестие. Вълкът ще се роди пак вълк, мечката – мечка, рибата – риба, човекът пак човек. Това наричат прераждане. Човекът на бъдещето, обаче, е човек на възкресението, човек на свещения живот. Когато този живот дойде на земята, дошло е вече Царството Божие между хората.
16. Неделна беседа от Учителя, държана на 19 май, 1929 г. София. – ИзгрЪв.