Бог е Дух

Бог е Дух

За предмет на тази беседа ще взема изречението: „Бог е дух". Тази тема е за велики умове, за философи, за адепти и за поосветени хора, които разбират същината на нещата

„Бог е Духъ". Ние ще оставим думата „Богъ" и ще се спрем на думага „Духъ". Духът е проявлението на Бога. Той е Първичното начало, от което произтича разумността в света. Той движи, оживотворявя и определя посоката на всички живи същества. Дето Духът се проявява, там животът се ражда. Писанието казва: „Изпраща Духа си и оживъва, оттегля Духа си и умъртвява". Следователно, от чисто научно гледище, Духът се разглежда като вторичен прин-цип, произлъзъл от най-великата и могжща сила в света - от Бога.

Питам: на какви начала почива животът? От-говорът на този въпрос се крие във всбко съмен-це. Не е достатъчно само да се създаде съмето, но се изискват ред условия за неговото растене и развитие. Ако това е нужно за съмето, толкова по-необходимо е за човека, който представлява разумен зародиш. Ако не се дадат на този зародиш съотвътнигб условия – светлина, топлина, влага, почва и нужните в нея елементи – неговото развитие ще се прекрати, ще се опорочи. В това отношение, не е достатъчно човек да работи и да се развива само пр^вз един живот, но тр-ьбва да продължава своето развитие и през втори, трети и ред още животи. Умът на много съвременни хора е толкова плитък, че той не може да възприеме идеята за пръраждането, те. е. за съществуването на човека в много предишни жи-

4

воти и казва: „Ние живеем на земята само един път и слътг това умираме." Тия хора мязат на плитки барички, водата на които е дълбока само 3-4 сантиметра. Когато някой човек казва, че теорията за прераждането не е за неговата глава, това подразбира, че дълбоката вода не е за него. Той не може да плава в такава вода, има опасност да се удави. И наистина, коя философия може да докаже, че човек в един живот може да добие всичко това, с което разполага днесъРЧовек разполага с ред дарби и способности, с ред положителни и отрицателни качества в своя ха-рактер, за които едва ли и най-гениалният фи-лософ би могъл да докаже, че те са резул-тат само на един живот.

В един от американските богословски университети, професорът по богословие разглеждал пред студентите си въпроса за създаването на света в буквален смисъл, като им казвал, че светът бил създаден в шест дни, каквито ние познаваме днес: шест денонощия по 24 часа. Казвате: „Възможно ли е това?" – За този професор е възможно, защото такъв е бил неговият умствен уровен, степеньта на неговото развитие; такива са били неговите възгледи за живота. Много-учени, философи и богослови разглеждат този въпрос другояче. Това показва, че учените хора се различават помежду си по степеньта на своето развитие. Такава разлика съществува и между светиит, адептит, ангели-тъ1, арахангелите и те. н. Това трябва да насърдчава, да окуражава хората, а не да ги обез-сърдчава. Красотата на живота седи в разнообразието. В какво седи цената и красотата на някоя плоча, намерена нейде в земята още от най-стари времена? В разнообразието на надписите по нея. Ако тя бъше гладка, полирана, нямаше да бъде тъй ценна. Надписит, надраскванията на клочата привличат вниманието на хората. Те напръгат ума си да четат, да разберат смисъла

5

на тия надписи. Некои казват: „Драскулки са това"! – Не, тия драскулки са разумни вглжбявания на перото.

Казвам: сегашните геолози изучават образуването на планините, на канарите, огъва-нето и пречупването на земните пластове, но ге едва сега изучават истинската азбука, по която могат да четат тия неща. Питам: каква е първата азбука на геологията, по която можете да четете за образуването и промените на земните пластове? Казвате: „Огъванията, пръчупванията на земните пластове стават вследствие външните влияния на природата върху земята и нейните вътрешни промени. Тия явления пък и ред други са причина за землетресенията." – Не, с огъвакията и пречупването на пластовете въпросът не се разрешава Това, което днес става на земята, е една катастрофа, не е нормално явление. Тъй, както виждаме земята, това не е нейният първоначален вид. Външно и вътрешно земята някога е представлявала нещо красиво. Пластовете й не са били тъй огънати и пречупени; планините й не са били тъй разхвърляни. Но когато боговете дошли на земята, те направили помежду си голъ-мо сражение, при което размъстили и изпочупили земните пластове, планините разхвърлили и нарушили първоначалния й ред и порядък. Слбд това Бог ги задигнал и се заел с преустройството на земята. Затова, именно, се казва в Битието, че първоначално земята била неустроена и пуста.

И днес, по същия начин, всички управници вършат същото. Те са наследници на ония богове, които са живели некога в миналото. Като тех, и те прокопават земята, прокопават тунели, ва-дят богатства и съкровища от нея, въглища и разни видове руди. След всичко това учените обясняват, как се образували пещерите в природата. В Америка, при изкопаване на въглища се образували пещери, с входове дълги около 10 километра. Някой учен геолог ще обясни обра-

6

зуването н& такава една пещера с влиянието на подземните водни сили и газове и г. н. Казвамъг не са само тия причините за образуване на пещерите в природата. Причината седи в самите хора. Тъ1 са копали дълбоко в земята, да вадят въгли-ща, вследствие на което се образували големи* празнини. Обаче, празни пространства в природата не могат да съществуват, затова в тия мъста нахълтва вода, разни газове, които започват да влияят върху земните пластове по физически и и химически начин. докато най-после ние виждаме тукъ-таме образувани пещери. За нас не е важно, какво е било лицето на земята първоначално и какво е днес, защото ние знаем, че между всички явления на миналото и настоящето има непртфивна вътрешна връзка.

Според нас, както има връзка между външните и вътрешните явления в природата, така също има връзка и между топлината и Любовта, между светлината и мисълта. Когато топлината се увеличава, и Любовта се увеличава. Обаче, има една определена граница на топлината, зад която проявите на Любовта са вече неразумни. Щом топлината надмине 100°, проявите на любовта са неразумни. Питам: при колко градуса топлина човешкият живот може да функциони-оа правилно? Понекога в химическите лаборатории се изисква голема топлина, за да разлагат некои съединения, или да стопяват различни метали. Там си служат с температура 00 - 400 -500 - 1000 - 2000 - 3000 градуса, според нуждите. Такива и по-високи температури се образуват понекога и във вътрешността на земята, но това са редки случаи. Топлината може да се увеличава безгранично, тя може да достигне до 5000 градуса, до пет милиона градуса, а некога до 250 милиона градуса и повече.

Обаче, колкото и да се увеличава топлината,. ние различаваме два разреда топлина: при едното увеличение на топлината човек расте и ге разви-

7

ва правилно, а при другото увеличение той се то^ пи и се превръща във въздухообразно вещество» При този случай човек губи формата си. Представе-ге си, че на земята дойде една гореща вълна около 10,000 градуса. Какво ще остане от цялата-съвременна култура? – Тя ще изчезне. Това са бъдещи възможности. Писанието казва, че ще дойде ден, когато земята ще се яви пред лицето на Бога и ще се разтопи. От разтопяването на тази земя ще се яви новата земя и новата топлина, при която всички същества ще могат да растат и да се развиват Сегашната топлина има чисто с| изически, механически характер, вследствие на което в организмите на живите същества се явява известно противодействие, и те се разрушават. Днес нито един организъм не може да достигне своето крайно развитие; нито една пжпка не може да цъвне, както трябва, те. е. да се развие докрай.Ако се разцъвти добре, скоро увехва и не може да заверже. В това отношение човек представлява пжпка. И ние виждаме, как хората се раж-дат и скоро умират. Те се разцъвтяват, живеят, но до плод малцина достигат. Които пък успеят да завержат плод, плодът им скоро окапва. За сега много малко плодове има в света. В духовно отношение човек е дошъл до фазата, дето трябва да изучава дълбоката наука, да изучава законите и силите в природата, чрез които може да добие пълно оплодяване. Някой казва: „Аз живея". – Как? – Като пжпка? – Яма аз искам да придобия знания. – Какви знания искаш да придобиеш? Ако имаш знание и при първото заболеване викаш лекари да те лекуват, какво знание е това? Ако имаш знание, но си поставен в ограничителни условия на живота – в робство, в лишения, постоянно гладен, н^маш жилище, де да се подслониш, и не можеш да разрешиш този економически въпрос на живота, какво те ползува твоето знание? Ако имаш знание, но си робъ

8

на модата, цял ден се занимаваш с облеклото си, с обущата, чакаш да дойде последната мода обуща от Париж, да видиш, какви са токовете им, дали тесни или широки, какъв смисъл има твоето знание? Учените хора се за-питват: „Кои токове са най-добри и хигиенични?" – За едни случаи са добри низките токове, а за други случаи – високите токове. И едните, и другите токове имат своето предназначение. Кои хора обичат да носят високи токове? – Низките хора. Когато некоя дама иска да стане по-висока, тя носи обуща с високи токове. Защо хората искат да бъдат високи? – Некои твърдят, че високите хора са идейни, а низките – материа-листи. Да, но интелигентността на човека не се определя от височината на токовете. В същност, кои са побудителните причини, които карат хората да носят низки или високи токове? Някой ще каже: „Това са маловажни работи". – Действително, в е но отношение са маловажни, но в друго отношение не са маловажни работи, защото въпро-сът, какви токове трябва да носи човек, има значение за неговото здравословно състояние. За в бъдеще учените хора трябва да приспособят токовете с пружини, че като стъпва човек, пружината да се свива и разпуща, да улеснява движението. Тъй както днес се правят токовете на обущата, при стъпване токът удря силно земята, и предизвиква сътресение в гръбнака на човека. Вследствие на това сътресение, много хора заболеват от различни разстройства на нервната система.

По начина на стъпването, на ходенето се познава и характера на човека. Човек, който стъпва твърдо, тежко, той е твърд, упорите и своенравен. Онзи пък, който стъпва само на пръстите си, верви леко, тихо, като котка, той е ловък, хитър по характер Некои питат: „Защо този човек удря тъй силно с краката си?" – Защото центърът на тежесть^а V

9

този човек се намира в задната част на главата. Той ходи като кон, тропа с краката си. Когато разумният човек верви, той стъпва леко, никой не го чува. Добрият човек също тъй верви тихо, леко, като по вода. Войникът като верви, цялото здание се тресе. Нищо лошо няма в това, но при такова ходене се хаби повече енергия.

Като наблюдаваме възгледите на съврвменни-те хора, много от тях. по какъвто начин стткпват, така разр"Бшават и някои важни житейски и философски въпроси. Например, те разрвшават догматически въпроса за Бога. Обаче, понятието Бог е необяснимо. Бог е това същество, което е съществувало и съществува преди всички други същества. Той е неограничен, а ограничава всички други същества, като включва всичко в себе си. Бог е въчен и безпределен. Всичко, което влиза в Неговото съзнание, се ограничава, затова именно, и нашата вселена е конечна и ограничена. Например, може да се изчисли, колко милиарди звъзди има във вселената. Съвременните математици изчисляват, след колко години вселената ще дойде до своя край.

Сега ще ви представя една кармина от Корана, която Мохамед представил в една от своите легенди. Картината представя момента, когато цвла-та вселена умира: всички слънца и планети изгасват, потъмняват, рай и небе изчезват; всички хора, всички ангели, арахангели застиват, а оставатъсамо Бог и арахангел Михаил. Като се огледал арахангел Михаил сам всрвд цялата вселена, станало му много мъчно и не могъл да издържи този момент, затова си откъснал главата. Това е турско разбиране! Питам: верен ли е този факг? - Може да бъде верен само 50 %. Обаче, ако цялата сегашна вселена, с всички свои слънца V планети, с всички живи същества по нея изчезне, животът ще се трансформира, ще мине зад нейните предели. Зад тази материална вселена, която ние познаваме, има друга вселена, създадена

10

от по-ефирни същества, от по-ефирни слънца,. недостъпни за нашите очи. Следователно, цялият живот ще се прънесе в тази, именно, вселена, хиляди пъти по-красива от нашата. Всички същества, които са готови да живеят в тази вселена, ще се пренесат там, а тия, които не са готови, ще останат в сегашната вселена, да си късаг главите, като арахангел Михаил.

„Бог е Духъ". Духът е нещо по-близо до човека. Той е носител на живот. При създаването на човека, Духът е внесъл красотата в него, която наричаме душа. Той е одухотворил човека. В света човек съществува не като дух, но като душа. В науката думата „духъ" подразбира сила. И затова, когато искат да кажат за някой човеч, че е силен, мощен, казват: „Този човек има силен духъ".

Казвам: първата форма, в която Духът е вложил своята интелигентност, някои наричат „човекъ", те. е. частица излъзла от Бога, или първото съменце, първият зародиш, който сега се развива в света. Учените хора на миналото, както и тия на настоящето, се стремят да разр"Б-шат въпроса, как се е създал човекът. Ние оставяме този въпрос настрана, не го разръшаваме. Всeки, който се интересува от въпроса, как е произлъзъл човекът, нека чете научни-те теории на ред естественици. Дълга е историята на човешката душа! Душата е принцип, който сам по себе си никога не умира, но постоянно се измъня. Душата е онази свещена, велика книга, в която са написани всички прояви на Бога. Човек живее по единствената причина, че съставлява проява на Духа. Следователно, висшите духове се грижат за човека, понеже в неговата душа е вложено всичко онова, което е минало преди тях, което сега става и което ще стане в бъдеще. Всичко това е написано в човешката душа, и който знае да чете, може да учи от нея развитието на цялото Битие.

11

И тъй, като погледнем на човешкото лице, или на цялия негов организъм, както е постро-ен, ние можем да кажем, отд произтича човека. В Писанието се казва, че човек е направен по образ и подобие Божие. Това се отнася до първия човт^к. Вторият човек е направен от пръст, значи от всички елементи на природата, в която влизат и минералите, и растенията, и животните. Всички тия елементи, от които е направен човекът, се разглеждат като живи същества. Този човек е елиминирал идеалното, възвишеното в себе си, и затоза трябвало да излъже от рая, да влъзе в света, в живота, за да проучи своята нисил природа. Ето защо днес у чов.ча бушуват различни желания, мисли, различни неразположения, с които той трябва разумно да се справи.

Казвам: на разумния човек днес е дадена велика задача към себе си – да пресъздаде своя характер. Не само това, но той трябва да завладее и да разработи силите и способностите, които са вложени в неговата душа. Много хора спорят върху въпроса, има ли душа, или няма. Хората, които казват, че душа не съществува, те не са интересни за нас, няма какво да се чете по тях. Въпросът е разръшен с тях, затова ние ги оставяме настрана. Ония хора, които признават съществуването на душата, те са научни книги, те са важни хора в света, и по тях може да се чете. Ние търсим хора с души. Когато някой професор казва, че душа не съществува в човека, ние казваме, че този професор не е от ученитв, не е от видните хора в света. Той се занимава с простите елементи в природата, както някой учен бактериолог изучава микробит. Цялата негова наука почива върху живота на тия малки същества. Един ден, когато природата няма да се нуждае от тия ми-кроскопически същества, те ще изчезнат. Д ше остане тогава науката на този учен бактеоиологъ"?

12

Същотс може да се каже и за другите отрасли на съвременната наука. Например, някой физик изучава отдела механика, интересува се от въпроса за движенията, за силите и законите, на които се подчиняват те и те. н.. Всичко това е хубаво, но какво ще остане от физиката, от механиката на този учен, когато един ден тази механика се видоизмени според новите условия на живота? Сегашната наука със своите задачи е временна. Какво ще остане у вас от цялата съвременна наука? Сега хората изучават готвар-ството, шивачеството и ред други изкуства и занаяти, необходими за живота. Ще дойде ден, когато тт^ няма да се нуждаят от готвачи, ня-ма да шият дрехите си по този начин, както сега ги шият. Какво ще правят тогава тези готвачи и шивачи? Според мене, една от причините за нещастията, които сполетяват хората, е на-чинът, по който те шият и кроят своите дрехи. Шивачът размери плата, после го разреже с ножиците и започва да ю шие с железни игли, надупчва го с тех и това нещо наричат шиене на дреха. Който облече такава дреха, иска да има мек характер. Това е невъзможно! Той ще мяза на дрехата си. Каквото прави човек с дрехата си, това ще правят и хората с него. Обущарьт взима шилото си и дупчи кожата, прави обуща на хората. Както дупчи кожата, така продупчва и своите мисли; такива отношения си създава и към хората. Някой казва: „Чакай, ще намушкам аз този човек!" С какво го наму-шква? – С езика си. Такъв човек употребява езика си вместо шило. Значи, той е обущар. Ние не трябва да мислим, че нашите дрехи и об^ща са идеал :и, но трябва да създадем нещо по-хубаво, което да влияе благотворно върху нашия характер. И ако съвременната култура не може да създаде нещо по-хубаво, по-идеално от това, което имаме сега, тази култура е в застой, тя е изиграла вече своята роля.

13

Сега, като се говори за новата култура, ние очакваме тя да внесе голями пръобразования в. живота, в религията, в науката на съвременните хора. Тя трябва да внесе обнова за цялото чове-чество. Хората на новата култура ще се обличаг по нов начин, с нови дрехи, ушити по новите правила на шивачеството. В книгата на Данаила, глава 10, стих 5 се казва следното: „Подигнах очите си и видъх человък облъчен с ленени дрехи ... и гласът на думите му като глгс на-народъ". „Аз, прочее, останах сам и видъх това голямо видение; и не остана сила в мене . . . (8 ст.). „Чух, обаче, гласа на думите му, и като слушач гласа на думитъ1 му, аз бях нечувстви^ телен, паднах на лицето си, и лицето ми върху земята" (9 ст.). Както виждате, Данаил, този ве-лик пророк, който тълкуваше сънищата на Новуходоносора, падна пред лицето на този човек и изгуби силата си. Защо? – Разумно същество е бил този човек. Такива ще бъдат и хората на новата култура. Д живеят тези същества сега? във въздуха ли живеят те?

За мнозина от вас тия нъща са понятни, а-за други – съвсъм непонятни. В такъв случай и моята беевда ще се отрази върху вас различно. Някои ше кажат: „Такива нъща нетрябва да се говорят. Ние искаме нещо по-практично, по-бли-зо до нашия живот.,, Тия хора, в дадения случай, могат да се уподобят на пътела, който намъ-рил скъпоценния камък. Един пътел излъ-зъл да се поразходи малко и се качил на едно бунище. Той се поогледал наоколо, изгледал кокошките, издигнал главата си нагор и започ-нал да кукурига, да покаже своето изкуство. По едно време взел да рови с краката си и нещо твърдо, лъскаво блеснало пръ\ц него. „Какво ли. ще е това"? Клъвнал го и веднага го изхвер-лил от устата си. То било един голям, хубав скъпоценен камък. „Това ли трябваше да намъря? Не можа ли да ми се падне някое хуба-

14

во зрънце, че да го дам на една от своите любимки?" Ако този пънгел имаше разбиране^г. и разумността на човека, той би продал тозк камък и би купил с парите храна за хилядк кокошки и ггбтли като него. С тази храна те биха прекарали много честити и спокойни дни, без да мислят, как да се прЪхранят, без да се мъчат да ровят земята.

Казвам: когато искаме нещо, най-първо трябва да се научим да служим на Истината. Съвременнитъ хора казват: „Трябва да се живее! За да жив^ем пък, трябва да се храним; зрънца са нужни за живота! Тия зрънца струв ат повече от скъпоценнигб камъни". За известни случаи е така, но в дадения случай скъпоцен-ният камък струва повече, отколкото зрънцата на кокошкит. Тия зрънца пръ\цставляват стари-те идеи на човечеството, които не могат да го спасят. Всеки скъпоценен камък е една нова идея, която може да спаси човека. Такива са идеите, които включва в себе си великата Истина на живота.

Всеки човек трябва да има поне една основна идея в себе си, която да му служи като огледало на живота, да представлява великата Истина, в която да се отразява небето. Без такава идея човек не може да разбере света. Тази идея трябва да бъде като нашите очи. Нека гледаме през нея, макар и да не разбираме всичко. По-добр"Б е да гледаш, макар и да не разбираш всичко, отколкото да не гледаш. От гледането, от виждането идат знанията. Докато имаме сърце, ние чувствуваме. Не считайте, че със сърцето си ще можете да разберете всичко. Достатъчно е, че чувствувате. Някой казва: „Дз искам да пр"Бживея нъщата." – Това е лъжлиза философия. Не пръживевайте нещата, но ги живъйте! Когато някой каже, че епръжив^вл много нъща ние казваме: този човек е преживъл изгарянето на къщата си, умирането на баща си ,на майка си. на

15

жена си, на децата си и те. н.. Каква наука има в преживяванията? В преживяванията има нъшо непостоянно. То има смисъл само тогава, когато от него остават опитности за душата. Ако преживъ-еш н+зщо и не придобиеш никаква опитност, това преживяване н^ма смисъл.

Някои хора казват: „Тази <4аза на живота трябва да се преживее!" Коя фаза? – Детинската. – Защо? – Защото децата не знаят, какво трябва да правят. – Ями възрастните знаят ли, какво трябва да правят? Напротив. човек сега, именно, трябва да започне с детинското състояние в себе си; да бъде тъй чисто-сърдечен, тъй любещ, като децата; същевремен-но тъй разумен и интелигентен, като възрастните. Казано е: „Бъди дете по сърце, мъж по ум!" Злото в живота седи, именно, там, че хората остаряват преждевременно в своите идеи, а остаряването всекога води към изгубване смисъла на нещата. Некои казват: „Не искаме да се занимаваме с тези работи, искаме да си починем, да дойдем до състояние на упокоение". В Писанието се казва: „И прибра се Дврам при отците си и си почина".

Какво означава думата „почивка"? В Писанието думата „почивка", почина си Мврам, подразбира благоприятните условия на живота, висшия свят, дето душите отиват да изучзват живота в неговия дълбок смисъл. В Евангелието на Лука, глава 16 се разправя за един богат човек и за друг сиромах, на име Лазар. „И умре сиромахът, и занесоха го ангелите на лоното Аврамово" – при благоприятните условия на живота; „умре и богатият и погребан бе. И занесоха го в ада , при лошите условия на живота.Тези два света са далеч един от друг, но жителите им имат радио, с помощта на което се съобщават. Те са на разстояние едни от други с хиляди километри, но се виждат и се разговарят „Богатият, като беше изложен на големи мъки

16

в ада, дигна очитв си и вид отдалеч Аврама и Лазара в неговите обятия. Той извика и рече: „Отче Авраме, помилвай ме и проводи Лазара да накваси края на пръста си с вода и да разхла-ди езика ми, защото съм на мъки в този пла-мък." Аврам му рече: „Синко, припомни си, че ти си приел твоите добрини на земята, а Лазар – злините; сега той е на утешение, а ти на мъки". Това показва, че има вътр^шно равновесие в целия живот.

Значи, в Писанието се изнася живота и опит-ноститв на велики души, които трябва да се изучават. Някои ше запитат: „Дали е верно всичко това, което се говори?" Тогава аз ще ви за-питам: „Всичко, което е писано в книгитв, в учебницит, верно ли е? Всичко, каквото проповъдват учителите и свещеницит, верно ли е?" Кой не е говорил за Бога днес? Кой не третира въпроса за Неговото съществувание? Обаче, за Бога може да говори само този, който има велик ум и възвишено сърце. Това не е за обикновените хора, но сега и тия хора казват, че Господ им говори. Това не е верно. Ако земята се разтопява пред лицето на Бога, какво ще стане с обикновения човек, като се яви пред Него? И Мойсей, който бъше велик адепт, който учеше в Египет, толкова се изплаши от видението, че каза: „Много съм изплашен и раз-треперанъ". – (Евреем 12:21). Мойсей се уплаши от Бога, а евреите от него, защото светлина излизаше от лицето му. И за да могат да го гле-дат, той тури було на лицето си. Съвременните християни казват: „Ние искаме да отидем при Бога". – Ще отидете, но ще се разтреперите като Мойсея, и хората ще се плашат от вас. Бог е внесъл живота у нас. И този страх, който имаме, той е да не изгубимъживота си, защото само живият човек се страхува, но не и мъртвият.

Казвам: Духът е проявление на Бога, зато-

!7

ва.Той трябва да се изучава във всичкото свое разнообразие. Когато Духът действува в ума, в сърцето и във волята на човека, трябва да се изу-чават законите, при които Той действува. Защото, ако вие не разбирате законите и едновременно поставите в ума си два елемента, еднакви по сила, гб ще произведат във вас противоположна реакция, която може да ви разруши. Ако едновременно поставите в ума си две еднакво силни идеи, те ше произведат в душата ви умраза. Ще ви приведа следния прост пример: когато н^бкоя красива мома дружи с грозни моми, тя е доволна от положението си, защото красивите момци оби-калят само нея. Яви ли се в обшеството й мома, по-красива от нея, тя стаза недоволна, и в душата й се заражда умраза към хубавата мома, защото тя отнима половината от красивите момци. Двете хубави моми не могат да живеят добре помежду си, защото и дзете имат положите-лен, творчески характер. Всека красива мома или момък имат желание да вземат богатството на своя страна. Всички богати, всички силни хора, всички управляващи ст^ положителни.

Добре е хората да бъдат положителни, но между тех всекога 1ге се явява спор. Има една страна в живота, дето не се явява спор. Тя е мекият елемент – Лкбовьта. Когато говорим за Любовта, разбираме тази сила, именно, която внася живот. Само Любовта може да внесе жквот. Лко при сегашните условия Духът дойде в човека, Той не може да внесе живот, но внася знание, сила и интелигентност. Когато Духът дойде у човека, той започва да страда повече, отколкото по-рано и казва: „Заи-О ми требваше да свърша университет? По-рано, като овчар, положението ми беше по-добро. Сега, този ме подтикне на една страна, онзи на друга". Този човек има вече по-големо мнение за себе си, по-големи стремежи и изисквания, вследствие на което става по-недоволен от живота. Кое е по-хубаво: да бж-

13

деш учен, или невежа? Разрешението на въпро-сите не се постига чр~Бз нез-ьжеството. Нима онзи вол, който по цял ден оре нивата на своя господар и жив+зе в пълно нез-ьжестзо е по-щастлив от човека? По-завидно ли е неговото положение от това на човека? – Разбира се, че не е по-завидно. Сегашните учени са нецозолни от живота главно поради това, че те не вярват, какво при всички събития в живота, едно разумно висше съзнание обединява и ръкозоди всички хора. Съвременните хора не допущат в ума си мисълта, че има Едно висше същество над тях, което ги ръководи и управлява. Например, Наполеон имал свой гений, свой ръкозодител в живота си. – По същия начин Всeки човек има свой ръководител. Обаче, тия гении, които пръдприемат някакви работи без духовно ръководство, теб се различазат по своигб знания от ония гении, които във всъка езоя работа или предприятие се допитват до своя духовен ръководител. Някой казза: „Аз се разгозарям с Бога." – Добре, щом се разговаряш с Бога, кажи какво има на слънцето. Разкажи ми да се поуча от тебе. – Нищо не зная за слънцето. – - Щом не знаеш нищо за слънцето, нема да знаеш нищо и за Бога. И това било гениален човек! С Бога се разговаря, а не може да реши най-простата математическа задача. Когато човек отива при Бога, Той го зазежда на слънцето, показза му всички красиви звезди, всички плодни дръвчета в езоите градини, представя го на ангелит, като им казва: „Ето един от моигб любимци!"

Сега, хората като не разбират смисъла на тия нъща, каззат: „Това са отялъчени идеи, неприложими в този живот. Всички религиозни хора се занимават все с такива отялъчени идеи. От тия хора нищо не може да се очаква." – Не е така. Всеки човек, който има правилно понятие за Бога, той има възвишена душаимощен дух; той лма знание, сила и любов. За такъв човек е

1-9

безразлично, дали е поставен на опашката или на главата, дали има рога или копита – каквото и да му турят, всичко приема. Този чов-ьк е учен, знае как да се освободи от рогата и от копитата си. В каквато форма и да го поставят, той ще може да излъзе навън. И да го варят и да го пекат на скара, като риба, докато от едната страна го пекат, той ще се обърне на другата страна и пак ще скочи във водата. Такъв човек се намира в положението на онъзи риби, които пекли някога за Пилата. Едно предание разправя, че когато Христос бил разпнат, Пилат, който искал да Го освободи, пожелал да му опекат няколко риби. В това време Мария и Магдалина дошли при него да му съобщат, че Христос въз-кръснал. Като чул това, Пилат се очудил на тия думи и казал: „Ако е верко това, нека рибитъ1 от скарата скочат във водата". И дЪй-совително, рибже от скарата скочили направо във водата. И сега, на оснозание на това, хората каззат, че едната половина нарибите била опечена, а другата полозина – не допе-чена. Защо съществува това пръ\цание в света – не се знае. Рибата е емблема на Християнството.

Казвам: ако човек има дълбоко разбиране и понятие за Бога, и на скара да го пекат, той от скарата ще скочи и пак няма да се опече. Колкото и да пекат този човек, пак не могат да го опекат. ВсЬки учен, всеки млад или стар човек трябва да се стреми към новото учение, към новите понятия за Бога и за природата. Имате ли обикновени разбирания по тия въпроси, от вас нищо не може да излезе. Чов%к не може изведнъж да стане светия, но постепенно ще верви от стъпало на стъпало, докато стигне верха. Това е последователен процес на раззитие, на приготовление, докато се дойде до положителните, истински разбирания на живота.

„Бог - Духъ". От правилното разбиране на Духа зависи доброто състояние на човешкия

20

ум. В това отношение съвременните физионо-мисти опредеЛЯт интелигентността на човека по неговия нос. Въждите пък определят, ка-къв е носът. I онеже въждит"Б са над очит, те определят носа, те дават направлението му. Носът се опред^ля още и от устните на човека, от техната голямина и форма. Значи, носът, веждите и устните определят интелигентността на човека. Това са живи геометри ески линии, от които зависи, дали човек може да стане гениален или да си остаке обикновен. Има много хора, които са свършили университет, а \ ми ат простаци; има и такива пък, които не са свърши ли университет,а минават за учени. Не се лъжете от външното положение на хората! Гледате някоя мома, която се хванала на хорото, като нея нъ-ма втора: пее, скача, всички наоколо очудва. Ожени ли се, родят ли й се дъща, не знае, как да ги гледа – от нея по-проста няма. На хорото тропа хубаво, но не знае как да живее. В живота ще срещнете много такива хора, които са свършили четири факултета, но нищо не знаят за Любовьта, за Духа, за душата, за ангелит, за звъз-дит, за слънцето, за планетите и те. н. Те казваг: „Това са празни работи". Според тях, кои работи не са празни? Да отидат на Хамлет, на Венецианския търговец или на друго нъкое пред-ставление, това не са празни работи. Какво искал да каже Шекспир с тия свои произведения? Той искал да покаже на хората, че за всичко в света има съотвътно наказание и възнаграждение. Същината на въпроса седи в това, че всичко получава своята равноценност. В физически сми-съл то подразбира: на всичко, каквото мислим, чувствуваме и действуваме, равноценното ще дойде. Следователчо, когато страданията дохождат в живота, гЪ имат своята равноценност. Тогава, трябва ли да се страхуваме от страданията? Нъ-кой човек има въглища. Какво трябва да прави с гбх? – Да ги преверне в скъпоценни камъни.

21

Друг има желязо – да го преверне в злато; трети има мед – да я преверне в злато.

Ето една задача за бъдещето! Такива трябва да бъдат духовните хора – хората на шестата раса. Н1зкой казва: „ГЛз съм човек ча шестата раса". – Радвам се, че си от шестата раса. Докажи това! – Как ще докажа? – Ти трябва да си ре-шил вече задачата за превръщане на отрицателните мисли в положителни. Щом хванеш една отрицателна мисъл, веднага ще трябва да я превернеш в положителна, да й дадеш друг знаменател. Който се препоръчва за чове^ на шестата раса, трябва да знае да превръща отрицателното в положително, неблагородното в благородно. а не да вземе н е к о я мома. да я обезвери, да изчерпи силите й и после да я хвърли като парцал на пътя. Това не е култура, нито християнство; това ме е човещина! Човекът на шестата раса, ако е момък, трябва да подигне момата; ако е мома, трябва дапоцигне момъка. Който обича, неговата лгобов трябва да внесе Божествен елемент в душата на своя любим или любима. Който иска да бъде щастлив, трябва да обича по всичките правила на Любовта. Да обичаме и да ни обичат, това е задачата на новата култура.

Казвате: „Да любим!" Как? Като онази българка, която обрала вуйча си? Един българин имал в джоба си хубав златен часовник и разни скъпоценности. Като вервел по улицата, до него се приближава млада, хубава мома и му казва: „Вуйчо, от кога те чакаме. Толкова време не сме те виждали. Хайде, да те заведа да си починеш у дома."Като я видел, той се захласнал в нея и докато се чудил, коя ще е тази мома, тя успела да бръкне в джоба му, извадила часовника и скъпоценностите и избегала. Той се поогледал натукъ-натам, но внучката я немало вече. Пкггам: какво по-лошо от това да вземеш най-хубавото, най-скъпоценното от човека и да го оставиш всредъ

22

пътя, като един безволен човт^к? Казвате: „Този чов+зк е лош." – Каква философия има в това?

–  Еди-кой си човек е цобър. Дали човек е до-- бър или лош, това са елементи, с които ти треб- ва да работиш. г\ко някой човек е лош, ще рабс- тиш с него по един начин; ако е добър – ще работиш по-друг начин. Това е специфична мате матика и геометрия, с която всеки ще работи, как то намира за добре. Тъй ще работите, че ще превернете лошия човек в добър. Това ше бъде една от важните задачи във вашия живот.

Мнозина хора искат да им говорят утешителни думи, да им се говори за придобивките на съвременната наука. Наистина, съвременната наука разрешава един велик въпросъ

–  социалния – но разрешението на този въпросъ е в ръц"Бте на най-благородните хора – хората на шестата раса. И в сегашната наука има едно ядро от учени, които работят върху разреше нието на този въпрос, но и те"Бхните ученици трябва да го подемат. Не е достатъчно само да каже човек за себе си, че е добър или лошъ и да се оправдае за това с закона на наследстве- ността, да каже, че се е родил такъв. Спо- ред условията, при които си дошъл на земята, дали си добър или лош, всичко това е за деб- ро, но за тебе е важно да из олзуваш разумно своя живот. Изучавали ли сте подробно закона за наследствеността? Който разбира добре този закон,той може да презърне и най-лошите си качества в добри; който не го разбира, той може да преверне и най-добрите си качества в лоши. Има ред статистически сведения, спо- ред които добри, способни ученици, като вле- зат в живота, свършват зле, фатално; и об ратно: слаби, мързеливи ученици в училището, като влезат в живота, проявяват се добре, и работите им трътеат напред. Тъй щото, треб ва да знаете, че законът за наследствеността не е божествен. Това, което се отнася до на--

23

шите деди и прадеди, се пръ\цава и върху нас по наследство. Обаче, щом дойдем до основата на Божествената душа, която е създадена от Божествения Дух, тя съдържа в себе си велики възможности.

И тъй, вс^ки човт^к трябва да се верне към своята първична форма, към своите първични чисти, възвишени желания и мисли, които при никакви условия не се изменят. Затова Всeки трябва да прави опити, маневри в себе си, докато намъри, кое е онова неизменно желание или чувство в него. Наприм^р, обичаш никого. Не е лошо да обичаш. Обичьта е пробният камък, който определя постоянството на човешкия характер. Човек не може да обича всички хора едновременно, затова той ще започне с проверка на своето чувство към дарено лице. Напразете следния опит: допуснете в себе си, че лицето, което обичате, взима всичките ви пари, обира ви. Сл"Ьд това наблюдавайте, дали вашите чувства към него се изме-нят, или не. Ако не се изм"Ьнят, това показва, че чувствата ви са силни, те взимат връх над условията; значи, нищо не може да ви разколебае. После допуснете, че този, когото обичате, взима службата ви, или ви компрометира с нбщо гред цътюто общество и те. н.. Значи, ше си представяте всички отрицателни качества, които може да има любимото ви лице, и ако при всички тия условия любовта ви към него не се разколебава, вие сте над условията, вие сте господар на положението. Като правите ред маневри, вие ще познаете доколко вашата любов е устойчива.

Спъд тия огити, правете маневри в обратния процес. Представете си, че лицето, което обичате, прави големи жертви заради вас, помага ви, дава ви много неща. Наблюдавайте сега, дали вашата любов се увеличава само поради това, че получавате облаги от туй лице. Ако любовта ви се увеличава само за облагите от любимото ви лице, тя не е силна. Когато обичате н"бкой човек, лю-

24

бовьта ви трябва да остане непоколебима, една и съща, независимо от това, дали този човек ви прави добрини или пакости. Когато той ви прави добрини, ще благодарите, че се проязява в~ доброто. Когато ви причиняза злини, пакости, пак ще благодарите, защото ви даза възможност да научите н^бщо ново. КоМто иска да изучава Божиигб наредби, ще се абстрахира и от доброто, и от лошото, което му се прази. Това са външни нъща. Ако пък искате да изучавате човъшкиг наредби, имате празо да се спирате и влияете от доброто и от злото, което хората ви празят. Ако искате да растете и да се развивате, да станете силни, да калите зашия характер, да облагородите вашата душа, трябва да правите рец такива опити. Двата опита, които ви дазам, са трудни, но трябва да ги правите, за да станете герои. Христос казза: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си, като себе си. Да възлюбиш и в р а га си." Да възлюбиш ближния си, както себеси, това е Боже-ствен закон, не е нищо обикнозено. Да обичаш врага си, от наше гледише, това е много по-мъчно, отколкото да обичаш ближния си, като себе си. Да проязяваш любовта си към своя враг, трябва да изхарчиш повече енергия, отколкото за любовта към своя ближен. Да обичаш брата си, това е естествено, то не съставлява голяма мъчно-тия; да обичаш онзи, който не ти е брат, затоза се изисква Божествена енергия. Сега ние сме едва в първата фаза на жизота, когато започваме да се самоизучаваме. Например, ти постъпзаш в университет – не ти верзи. Защо? – -Незнаехг, защо не ти верзи. Това е една интересна задача, която трябва да разрешиш. Назначазат те чи-новник някъде из България и в продължение на няколко години те мъхтят най-малко 20 пъти. Защо? – И това не знаеш. Това е дру-

25

га задача, която трябва да разрешиш. Ако си окултен ученик, ще трябва да разбереш, защо не ти верви в университета, защо те мъсгят от една служба на друга и те. н .

Прочетете историята на Аврама и вижте, през какви изпитания е минал той. И рече Го-спод Авраму: „Излъз из земята си и из рода си, и из дома бащин, и и и в земята, която ще ти покажа." Яврам послуша Господа и насели се в Ханаанската земя. После Бог изпрати при него трима ангели да го посбтят и да му кажат, че жена му Сарра ще роди дъте. Това показва, че човешката душа все трябва да роди нещо, иначе човешкият живот ще се обезсмисли. Когато човек се обезсърдчава, той се намира в положението на Яврама, няма наслед-ник, а душата все трябва да роди нещо. Хората казват: „Женитбата е необходим път в живота на човека". Казвам: три вида женитби има в света. Първата женитба е физическата, по тъ-ло; втората женитба е съчетание по души; третата женитба е по дух, свързване с Бога. Ако си завършил с физическата жена, свержи се с душата си, тя да роди някоя основна идея, за която ти тр-кбва да пожертвувеш земния си живот, да минеш от еднс състояние в друго. Това се нарича възкресение. Онзи, който е въз-кръснал, той е родил нещо. Когато душата ражда, и бащата, и майката, и синът се явяват в една и съща форма – те не съществуват отделно. Значи, на физическия свят човек ед-новременно е и баща, и майка, и син: в едно положение той се проявява като баща, в друго положение като майка и в трето положение като син. В такъв човек стават големи пръобра-зования, и той казва: „Аз вече не съм онзи човек, който бех преди години". Павел казва: „Родих ви". Ако се вземат тия думи в буква лен смисъл, питам: мъж може ли да ражда? – Мъжът не може да ражда по физически на-

26

чин, но духовно може да ражда. Всека душа може да ражда. Умът може да възприема идеите, но той не може да ги ражда душата ражда. Затова, именно, хората се мъчат, докато душата роди някоя идея. Някой казва: „Животът ми няма смисъл." – Животът на човека нема смисъл, докато още нищо не е родил, но щом душата му роди нещо, и животът се осмисля. Де е тогава душата на човека?

„Бог е Духъ". Значи, зад сегашния живот, зад всички промени, които стават в него, зад злото и доброто в св"Бта седи разумното, великото, безграничното, първичното съзнание. Следователно, нам"Бриш ли се пр^вд противоречия,. пр"Бд несполуки, пр^д смъртта в живота, кажи: „Зад противоречията седи разумния живот; зад несполуките седят сполуките; зад смъртта седи безсмъртието. Щом поставите тази велика ми-съл в душата си, веднага ще ви олекне. Сега некои казват: „Дали действително съществува Божествен све-г?" Най-малкото кол бание по този въпрос е прекъсване на вашето радио с Бога. Не е достатъчно човек да вярва само с ума си, но целото му същество трябва да е пропито от вяра в Бога и да каже: „Зад всички явления в света седи Бог, Божественото съзнание." Не схващайте Бога като некаква форма, но знайте, че зад безграничността седи едно Възвишено Съзнание, което във всички случаи бди за вас. Всекога може да опитате това съзнание. Порежеш ръката или крака си, веднага почув-ствуваш болка. Това съзнание иде при тебе и те пита: „Защо направи така? Защо разваляш това, което аз направих?" Ти започваш да роптаеш, да обвиняваш другите хора около тебе. Не, кажи: „Господи, порезах се; какво да правя сега?" - – Не пипай раната! Превержи я и я остави на спокойствие! И наистина, не се минава ден, два или три, раната оздравява – това съзнание ти е помогнало. Обаче, ти казваш: „Раната премина от само себе

27

си, това е естествен процесъ". – Не, това е съзнателен, разумен процес. Какво ще на-правиш, когато твоята инсталация се развали? – Ще извикаш един разумен техник, а не някой прост човек, който нищо не разбира отъ тази работа. Когато се разглежда едно дело, въ което те обвиняват за нещо, ти ще извикашъ чякой опитен адвокат да те защищава, защото той добр разбира законит"Б. Това е много есте ствено! Няма да извикаш нт^кой прост човекъ да те зашищава. Простият човек нищо не разбира от адвокатство.

Божественото съзнание всъкога ни нашепва, какво трябва да правим. Някога хората прЪкъсват течението на хубавите мисли в себе си, но Божественото в те"бх ги запитва: „Защо прт^късна хубавото, красивото в себе си?"

–  Какво да направим, Господи? – Пръстанете да пръч<жсвате течението на хубавкт мисли в себе си, и аз ще поправя всичко. Същото н-кщо става и с чувствата на човека. ПрЪкъсне ли течението на красивите чувства в себе си. той веднага ще почувствува никаква болка, и Божественото въ него ше му каже: „Зато прекъсваш връзката на хубавите чувства в себе си?" – Какво да направя, Господи? – Не пръкъсвай инсталацията, която аз съм направил! Внимавай да не прекъснеш нейде жиците! Който не служи на Бога, ще страда едик, два, три, хиляди животи под ред, докато най-посл главата му побълее и каже: „Искам ца Ти служа, Господи!" Бог ще каже: „Настана спасението на твоята душа. Отсега нататък твоята рана ще почне да заздравява." Съ тия и ред други опитности вие ще проверите, как работи Божественото съзна ие в света. То работи моментално и се проявява чрез ума и сърцето на човека.

Каззате: „Има ред философски системи, които ни дават методи да познаваме Божественото в нас. – Хубави са тия методи, но вие трябва

28

да правите малки опити, да видите, как се проявява Бог във вашия всекидневен живот. Когато Божественото съзнание работи в нас, ние ставаме меки, внимателни, и хората започвзт да ни обичат; когато направим нъкаква погръшка, Божественото съзнание се отделечава от нас, и хората пръстават да ни обичат. Обичьта на хората към нас се дължи на Божественото съзнание, което работи в душите ни. Когато някой хора страдат много, те започват постепенно да съзнават своите погръшки и се стараят да ги из .равят. Тогава близките им започват да ги обичат да им съчувствуват. Някой човек се поди-гне в живота си, започва да се държи гордо пред другарите си, с което иска да им обърне внимание, че е учен човек, от високо произхождение, заема висок посг в обществото и г. н. В света има само едно високо произхождение – произхождение от Бога. Ако някой чов^ч е от царско произхождение, а не работи, какъв смиоъл има неговото високо произхождение? В такъв случай, ако някой човек е роден от бъдно семейство, но работи, гой ще има всички условия да надмине царския син. Обаче, ако цар-ският син учи, той ще има по-голям успъх от бъдния. Следователно, ако ние учим, и при най-бъдните условия на живота да сме, пак ще можем да надделеем трудностит; не учим ли, и при добри условия да сме, нищо няма да направим. При сегашниг условия на живота човек не е в състояние да използува богатствата, които се крият в него. Например, той не е в състояние да използува силата на своигб очи, на своя мозък, на своето сърце. Знаете ли, какви сили се крият в човешкото съоце, например! Когато човешкото сърце свърши своята работа, в него винаги остава излишна енергия, с която човек би могъл да направи чудеса. Кога? – Когато знае, как да я използува. И от мозъка на човека винаги изтича грамадно количество енергия$

29

която, разумно използувана, би направила чов+зка щастлив, богат, умен. Днес хората очакваг да дойде богатството им нъкъде отвън. Те не се спират върху богатството, което Бог е вло-жил в тяхното сърце и в тяхния ум и него да разработват. Знаете ли, какво богатство, каква динамическа сила, какви блага са скрити в мозъка на човека? И сл"бд всичко това съвремен-ните хора чакат, дано дойде някой отвън да ги спаси. Онзи, който може да спаси хората, той ще им покаже начин, как да използуват своята мозъчна енергия; той ще им покаже начин, как да използуват своята сърдечна енергия; той ще им покаже, как да изпол уват своята мускулна енергия; и най-посл той ще им покаже начин, как да използуват своята нервна енергия. Причината за неврастенията в сегашните хора се дължи на това, че те не знаят, как да използуват излишната енергия, която изтича от организма им.

И тъй, утъшителното, което ще ви кажа е, че сте много невъжи. Ще ме извините за тази искреност, но трябва да знаете Истината. За този свят вие сте много учени, но за онзи сге много невъжи. Щом сте много невъжи, вие сте и много нещастни. Нека това невъжество ви послужи като импулс за влизане в Божественото училище. Дъцата влизат в училището невъжи и след 12 годишни усилия те излизат с ди-плом за завършено средно образование. Който съзнава, че е невъжа, той е издържал вече първия конкуос за влизане в училището. Първото условие за влизане в Божественото училише е да съзнаете, че сте невъжи. Съзнаете ли това, ще ви дадат всички благоприятни условия да учите. Ако кажете, че знаете, че сте учен човек, ще ви отговорят: „Вие не сте за това училище. Излезте вън в света да работите!" Някои ще кажат: „Как смее този човек да ни нарича невъжи» простаци?" – Такъв е Божественият закон. Ги-

30

санието казва: „Бог счита всички народи за нищо". Това не е за обезсърдчение. Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти тълкуваме, отчасти обясняваме, но когато дойде съвършеното у нас, когато дойде Духът на Истината, тогава всичко ще знаемъ". Това ще бъде, когато душата се сеедини с Духа. Писанието казва: „Тогава и ние ще познаем, както сме били познати".

„Бог е Духъ". Бог, това е вЪчността, това е безграничното, това е великият извор на всичко в живота. Духът, това е проявеният Бог, Който ни се представя в своята пълнота. Проявата на Духа, това е нашата душа. Следователно, душата ще ни говори за Духа, а Духът – за Бога. Душата ще говори на сърцата и умовете ни. Това е цела наука! Съвременните хора не могат още да възприемат Истината напълно. Защо? – Те не са отворили още душите си за нея. Когато човек отвори душата си за Истината, той ще може да я възприеме или чрез ума, или чрез сърцето си.Различни са пътищата за възприемане на Истината, но тия пътища трябва да обединят в себе си всички явления и да по-кажат на хората, че зад границата на видимия евтт съществува един интересен свят, на-селен със светли, възвишени и разумни същества. Този свят се интересува от нашия живот тъй, както ние се интересуваме от състоянието на нашите плодни и зеленчукови градини. Някое от тия същества дойде при един човек от земята, погледне към него и вижда, че го нападнали малки бубулечки, гжееници и други.Веднага взима мерки да го изчисти. Отива при друг човек, вижда, че и той е малко изсъхнал. Веднага взима вода, полива го отгоре, докато се ободри.

В това отношение, молитвата, към която прибятеаме, има за цт^л да ни избави от неблагоприятните условия на живота. Молитвата представлява връзка между нас и възвишените същества от н<е видимия свЯт. Щом дойдат при

31

нас. те започват да ни учат. Човек трябва да се моли, ако иска да учи. Животът е красив, когато и млади, и стари учат. Ние не трябва да мислим, че сме стари, или че много знаем, или че н%ма кой да ни обича в света. Да мислиш, че никой не те обича, това е първата лъжа в света. И при най-неблагоприятни условия да си, благодари, че живееш Да живееш, струва повече, отколкото да си заровен в земята. Израсналото семе е при по-благоприятни условия, отколкото олова, което седи в хамбара.

Сега нека остане у вас следната мисъл: има кой да ви обича в света; има кой да мисли и кой да се грижи за вас; има кой да урежда живота ви. Не разваляйте това, което Бог нарежда! Никъдъ1 по тъпото си не правете разрази, за да не чувствувате болки. Пазете ума си, пазете сърцето си, пазете душата си, като зеницата на окото! Това, което Бог пази, и ние трябва да пазим. Туй, което ние можем да пазим, това са нашите мисли и чувства. Това е задачата на нашия живот. Всичко друго, което ви говоря, се отнася за ангелит, за светиит, за великите души, които са пред вас. Вие трябва да пазите вашите мисли и чувства; трябва да пазите и вашето тяло, разбирам духовното тъло, защото то е, което ще ви придружава навсякъд – и в този, и в онзи свят. От физическото си тъло един ден ще се освободите – то епръходното у вас.

/Лко постъпвате така, вие ще се убъдите, че над вас има един красив, велик, обилен живот, в който имате приятели, които рабогят за вас и ви помагат. Когато влъзете в този живот, ще имате най-благоприятни условия за работа. Ако ви кажа, че при условията на живота ви тук на земята ще станете велик поет, или велик музичант, или голям милиардер, няма да ви кажа Истината. Това могат да постигнат само 10-20-30 души, не повече, а

32

останалите ще бъдат обикновени хора, ще водят обикновен живот. Колко учени хора може да има днес, при тия условия на земята? – Най-много хиляда души. Дз ще се радвам,, ако един ден всички хора станаг учени. Какво отговори Мойсей на хората, които дойдоха да му кажат, че се явили много пророци като него? Той им каза: „Защо ви смущава това? Аз бих желал всички хора да станат пророци, които да вършат волята Божия."

Сега и аз ще ви кажа: „Бог е Дух." Аз бих желал всички да станете пророци, да разберете, че има душа, на която Бог е написалъ-най-хубавите нъща. Отворете тази книга и започнете да четете от нея!

Беседа от Учителя, държана на 27 май, 1928 г. в гр. София