Що искате
Що искате: „С тояга ги да дойда при вас, или с любов и кротък дух?"*)
„Що искате: с тояга ли да дойда при вас, или с любов и кротък дух?" Този стих е из-казан от апостол Павел, който е бил учен човек. Той е говорил на хората и с тоягата «. Ако тълкуваме думата тояга в буквален 'Смисъл, ще дойдем до положение на смърт. С то^ги хората се убиват; с тояги хората се «аказват. В друг стих от Евангелието Хри-сгос казва: „Когато трътеате на път, не взимайте нито тържик, нито дреха, нито обуща, нито тояга." Това е казано пак на научен език. Какво нъчцо е тоягата? Какво нещо е дрехата? Какво нещо са обущата? Човек трябва да разбира нещата в т*Ьхния дълбок смисъл, както трябва да разбира и своето естество, а именно, какво представя той като личност, като индивид и като душа. Това са три различни положения, които трябва добре да се разбират. Като личност човек се представя в физическия свет. Като индивидъ – в духовния свят и като душа – в Божествения свет. Щом се говори за живота на личността, подразбира се материалният живот. Божественият свят пък представя главата, мозъка на човека, който е най-важното <нещо в организма. Когато казваме, че някой чо-век живее материален живот, ние имаме ттръ\д вид неговата стомашна система, която е тъй необходима, както и мозъчната.
В Битието се казва: „Първоначално Бог създаде небето и земята. Л земята беше неустрое-<на и пуста**. Земята представя материалния светъ
- ) I Послание към Коринтяните 4:21
182
на човека, неговия стомах. Ето защо, спед създаването на земята е требвало да минат шест дни, цъ\ли шест периода, за да се създаде връзка между духовния и материалния свет, т. е. между стомаха и дробовете на човека.
И тъй, под думата тояга се разбира никаква външна сила в човека. Който уповава на тоягата, той е слаб човек. Тоягата е преходна сила, с която днес ти можеш да налагаш дру-гиг хора, но утр"Б тебе ще налагат. Съвремек-ните хора мислят, че който има тояга в ръце-те си, той е силен човек. „Нито дреха", И дре-лата е преходна сила. Който има топла дреха, и телото му е топло. Обаче, утре времето се стопли, и тази дреха вече не е необходима. Тоягата представя кармата на хората, за която инду^итт^ говорят. Тя изразява закона, с който искат да покажат, че ще накажат някого. Като влезете в някоя българска къща, дт^то има дъща, непременно ще видите на стената закачена тояга – за-конът на този дом. Щом дътето погледне към тоягата, веднага му казват: ако направиш никаква погрешка, ето, виждаш ли тази тояга? Това подразбира, че който сгреши в нещо, той трябва да изпее една миньорна пъхен. Бащата, като налага дътето с тоягата си, ще види, дали то знае да п-ее хубаво, или не знае. Когато детето пее, бащата, като капелмайстор, се произнася за п+зсеньта, дали е хубаво изпълнена, или не. Когато дъ"гето гр^ши и пее, предизвикано от тоягата, това показва, че то не се е научило хубава да пт^е и затова трябва да се упражнява. Пението е наука, и който не знае да п^е, ще остане голям простак. Н"вкой казва: аз не искам да п1зя. – Тогава ще останеш простак. – Яма аз не искам да се храня. – И при това положение пак. ще останеш простак. – Аз не искам да се за-нимавам с тези или с онези работи. – Не, ще се занимаваш с хубавиг работи в живота;: иначе, ще останеш простак. – Аз съм се от-
183
рекъл от много н-ьща. – Ти можеш да се от-речеш от всички твои глупости, но не можеш да се отречеш от любовта, от мъдростта, от истината, от кротостта, от въздържанието и от ред още добродетели – с тях ще бога-тееш. Когато казвате, че не искате нт^кои неща, казвам: не трябва да искате стари нъчца, които са отживели времето си. Не трябва да искате стари дългове, стари полици, с тях да се разправяте, Не искайте комарите да ви посрт^щат. Някой казва: знаете ли, как ме посрещнаха комарите И до днес още имам възпоменание от тяхнигь- медали,
„Що искате: С тояга ли да дойда при вас, или с любов и кротък дух?" Питам: по какво конкретно се отличава Божественият живот, по какво – ангелският и по какво – земният жи-вот?В човешкия живот има два полюса: полюс на доброто и полюс на злото. Когато злото е от-вътръ* и пр-водолява, а доброто е отвън, тогава има зло на земята. Значи, адът господствува на земята. Когато пък доброто преодолява и е от-вътр"Б, а злото отвън, тогава небето управлява. Тъй щото, на земята постоянно се емт^нят двт^ камари – камарата на небето и камарата на земята, т. е. камарата на ада. Ту едната камара се разтуря, ту другата. Днес земята се управлява от камарата на ада, но хората вече се приготовля-ват за нови избори; време е да дойде на власт камарата на небето. Камарата на ада се отличава от камарата на небето по следното: в камарата на ада злото е и вътр, и вън, а в камарата на небето доброто е и вътр, и вън. Какво нещо е адът? – Място, дето и вътр е зло, и вън е зло. Какво нещо е небето? – М-всто, дт^то и вътр е добро, и вън е добро. Какво нътдо е човечикият живот? – Мъхто, дъ"го понякога от-вътре е добро, а отвън зло, а понякога от-вътръ* е зло, а отвън добро. Това показва, че в човешкия живот има два полюса,
184
Следователно, ако злото пр-водолява у хората, т ще имат една мърка, едно разбиране и за живота, и за науката. Всичко ще бъде съобразно разбирането на злото. В същност злото не е някаква глупава проява и разбиране. То е проява на висша ингелигентност, която дава правилни разбирания на Божииг закони. Ако пък доброто пръодолява, тогава хората ще имат други разбирания, друга мърка за нвщата. В такъв случай всбки човток, според живота, който води, спада или в единия, или в другия полюс. Какво се забелъзва в човека, в сърцето на когото е злото? Такъв човек живъе в голямо без-покойствие. Отеън той може да разполага с голями богатства, да има почитанието на хората, но отвътр той е неспокоен, не може д?* спи, има лоши пърдчувствия и смущения, започва да губи здравето си: краката му отслабват, очите му потъмняват и т. н. Това показва, че злото е вж-тр в този чов-вк. Когато пък доброто е в сърцето на човека, той може да н*вма пет пари в джоба си, но е радостен и весел. Значи, условията са лоши отеън, но добри отвътр. Този човек има нещо мощно в себе си, заради което всички хора го обичат.
Япостол Павел казва: „Що искате? С тояга ли да дойда при вас, или с любов и кро-тък дух?" Той още не засъта ада, но само запитва: „По човвшки ли да дойда при вас, или с любов и крогък дух?" Аз отнасям гбзи думи към стиха, който Христос е казал на учениците си: „Когато трътеате на път, не взимайте със себе си нито тържик, нито тояга, нито обуща". С гбзи думи Христосъискал да каже: не угаждайте на стомаха си – на тържика си; не угаждайте на своенравието си – на своята тояга. Дъ*-то има тояга, там има и своенравие." „Не взимай със себе си нито обуща, нито дв дрехи". Това подразбира: ако имаш два чифта обуща, или дв- дрехи, все ще се намъри някой да бръкне в тор-
185
<5ата ти и да вземе единия чифт. Вземе ли не-що от тебе, тогава ще има спор. Който носи тояга, пак се предвижда спор, борба. Дълбоки-ят смисъл, който Христос вложил в този -стих, е сл-вдният: който иска да се справи със себе си, той трябва да се освободи от заксна <на противоречията. Като се казва „с тояга ли да дойда при васъ", не се подразбира физическа тоя-»та, каквато хората познават. Тази тояга, за която апосгол Павел е говорил, тя се намира в Божествения свят. Тя представя ума на човека в по-висок св^т от физическия. Тъй щото, когато човек иска да се опре на нещо, нека се *опре на своя Божествен ум. На физическия свят хората се разправят с физическа тояга. И тъй, стремежи има във всвка личност, във всеки индивид и във всвка душа, но тези стремежи се различавбт. Личността е създала стомаха; индивидът е създал дробовет, а душата *е създала мозъка. Значи, дробоветъ" са съединителната връзка между стомаха и главата. Главата и стомахът са двата противоположни полюса в организма на човека. Когато говоря за стомаха» аз не го разбирам, както хората го схващат, но ттодразбирам една сложна система в живота на човека. Между стомаха и главата на човека има т-вена връзка, затова, като се разстрои стомахът, разстройва се и главата. На същото основание има тяхна връзка и между Божествения и материалния живот. Земният живот представя велика лаборатория, в която трябва ла се изучава великият живот в своята целокупност. И Боже-ственият живот е велика лаборатория, в която не се правят опити, но се проверяват опити-тъ\ правени на земята. Който иска да се учи, той непременно трябва да елезе на земята. Даже и напредналиг същества има какво да учат на земята, затова и тъ1 търсят начин, да слязат в материалния, в земния живот, да продъл--гкат своето учение. Някои слизат доброволно,
186
по закона на жертвата; други слизат по убеждение, а трети – чрез насилие. Н*Ькой казвз: вед-нъж да отида на небето, не слизам втори пъть^ на земята. Не, доброволно, или не, човеж все ще слезе на земята, По-добре е той да слезе доброволно, по свое желание, да се жертвува, да помага на другите, отколкото да го заставят на сила. Който не иска да слезе доброволно, това подразбира, че той не иска да се подчини на волята Божия.
Има една философия за човешкия органи-зъм, която непременно трябва да се проучи. На-пример, трябва да се изучи устройството на главата, защото тя е едно от условията за проявленията на Божествения живот. Главата е причина за живота на човека. Каквато е главата на човека, такъв е и неговият основен капитал. Лицето на човека представя капитала, турен в обръщение. То показва, какъв капитал е изра-ботил човек. Ръцете пък показват, не само». какъв е капиталът, турен в обръщение, но още печалбите и загубите, които те допринасятъ* Телото показва изработеното и придобитото през хилядите и милионите години, които са минали преди нас, както и онова, което сме спечелили и изгубили. Телото говори не само за видимите, но и за невидимите придобивки и загуби, вследствие на това и след заминаването си от този свет, пак ще бъдем сверзани с хората. Казвате: след смъртта телото се стопява, изгниваг и изчезва. Не, има нещо, което и след смъртта на човека, не изчезва от телото. Напротив, след като умре човек, тогава, именно, той даже по-силно чувствува, че е сверзан с хиляди и ми^ лиони още сжшества. Значи, с каквито хора сте били сверзани преди смъртта си, тази връзка ще чувствувате най-силно. Ако сте били сверзани с хора на стомаха, например, тази връзка ще чувствувате най-много. Ако сте били сверзани с хора на дробовете, с тех ще чувствувате най-
силна връзка. 1ъи щото, не мислете, че като отидете на онзи свет, ще бъдете свободни. Ако на земята сте били сверзани с хора, които живЕят само за стомаха си, и на другия свят ще бъдете сверзани с тяхните желания, които непрекъснато ще ви пекат. Да се измъчвате от гъзи желания, това е равносилно на положението, в което може да изпадне човек с изтънчен, раз-' вит слух, когато се намери между хора, които постоянно се карат помежду си. Или ще мязате на чов^к със силно развит литературен вкус, с вкус към поезията, а при това сте принудени да четете н^какъв роман, или друга никаква книга, без идея и съдържание. Такъв чо-век, без да иска, ще набсъчка лицето си, челото си, ще свие в^ждите си. Защо? – По този на-чин той изказва своето недоволство. Има начин, когато чов"ък може да чете някоя книга, която не задоволява вкуса му, без да набръчква лицето си и без да свива веждите си. Какво от това, че Някой автор употребил по-рано глагола, а посл"Б местоимението? В български език поне много неща се търпят в граматическо отношение, когато, особено в някои езици това не е така. Изобщо, всбки език има свои особености. Запример, англичанинът не може да каже дв думи, без да употреби личното м-встоимение „азъ", В него личността е силно развита. Той казва: аз съм англичанин! Законът на /Англия е закон на природата. Каквито са законите на Ннглия такива са законите и на природата. Янгличанит-в имат високо мнение за себе си, т са подобни на старите римляни. Отдето мине англичанин, той все ще фотографира. Англичанинът е практичен човек. В Европа има глзвно четири типа народи, с четири различни характеристики. *Рб са: славяни, англосаксонци, ла-тини и тевтони.
Ще приведа един пример за характерните прояви на нЬкои от тия народи. Пр-ед една ма-
188
са, под открито небе седат и се разговарят англи-чанин, французин, германец и славянин. По едно вр-вме и четирмата виждат на небето нещо като птици, но не могат отдалеч добр% да разли-чат, какво е. Англичанинът веднага взима чантата, трътеа към местото, изважда бинокла си и започва да изследва какво-е това, което хверчи. Французинът веднага отива в най-близката редакция, да види, дали няма нещо писано във в-б-ст-ниците по появяването на гбзи птици. Германе-цът се запътва към някоя библиотека, да прочете, дали някой учен не е писал нещо в миналото по този въпрос. Славянинът, обаче, по-легнал на гърба си върху росната зелена тр-вва, погледнал към небето и спокойно казал: орли са това! Той пров*врил този факт чр-вз своята интуиция. Там е философията, да може човек направо, без ничия помощ да провери истината. Това не е подигравка, но казвам, че всбки народ има специфичен начин за изразяване на своит-в психологически стремежи и състояния. Англичанинът от памти-в-вка още е образувал.гбзи качества в себе си. Всбки чо-век има качества, които сам е изработил в себе си, от далечното минало още, и днес ги носи, готови в себе си. Тъй щото, всв.ки човек може да изсл-БДва нещата, или като англичанина, или като французина, или като германеца, или като славянина. Важният въпрос е човек да се -добере до Истината, а по кой начин ще се дотегне до нея, това е второстепенна работа. И като англичанин да се добере, не е лошо; и като германец да намери истината, не е лошо; и като французин да намери истината, не е лошо; и като славянин да намери истината, не е лошо. Французинът бърза да прочете в-бстницигб, да види, какво те пишат за истината; германецът отива да провери в библиотеките, да види, какво е писано от учените върху истината; англичанинът гледа с бинокла си на небето, да види,
189*
дали този факт няма да го доведе до никаква търговия. Забълъзано е, когато англичаните от-крият някакъв остров, т веднага турят на това място знамето си и казват: този остров е наш! Славяните пък, понеже имат много земя, тъ1 казват: не ни трябва повече от това, което имаме. Туй, което виждаме на небето, са птици; нека си хверкат, както знаят и дето искат. Нека бъдат свободни!
„Що искате: С тояга ли да дойда при вас, или с любов и кротък дух?" От този стих се вижда, че истинският живот може да се развива само при известни условия. Можете да кажете, че така е писано и в Евангелието. Да, на думи много неща са писани, но в Писанието едновременно има и закони за разбиране на всичко писано в него. Запримър, вие можете да четете кой и да е поет, можете да изучавате кое и да е изкуство, от какво и да е гледище, но при това се изисква и дълбоко разбиране на нътдата. Сега, запримър, мнозина изучават гръцкото изкуство. Питам: защо изучават, именно, гръцкото изкуство? На този въпрос се дават разни отговори. Някои пък изучават египетската архитектура. Изобщо, всеки чозък си има извъстен план, известна цъл, защо изучава тази или онази област от изкуствата, или от науката. Египтяните представят физическия, човешкия живот, Ако е имало държава в миналото, в която хората да са живъли идеално, това е египетската държава. Някои дават за пример индусите, но т не могат да се сравняват с египтянит. Ако е въпрос за истинска култура, такава са имали само египтяните в миналото. Ако биха могли на времето си да се запазят от чужди влияния, те и до днес щъха да задържат своята държава. Докато бъха запазени от чуждо влияние, т има--ха държава, на която поданиците живъха в мир и съгласие цъли 5 – 6000 години. Влъзе ли чуждото влияние между тях, т се развалиха. Сж-<~
190
щият закон се отнася и до личния живот на човека. Докато човек се подчинява на закона на Любовта, той може да запази своя вътре-шен мир и съгласие; щом престане да се подчинява на този закон, той изгубва всичко.
Мнозина схващат Бога като личност, искат Бог лично да им говори. Не, Бог не е нито личност, нито индивид. Като личност, Той се представя между хората; като индивидъ – между ангелите. Как ще си представите Бога като душа? Да си представите душата, това е невъзможно. Всъжо нещо, което можете да си представите, има форма, а щом има форма, то не е Божествено. Божествените неща немат никаква форма; те имат само съдържание. Дко се говори за форми в Божествения свег, там формите се отличават по това, че имат светлина, т. е. те са само светлина. Влезете ли в Божествения свет, вие ще се намерите изключително в светлината, която може да изпълни изцело и сърцето, и ума, и душата ви. От тази светлина вече вие можете да си създадете, колкото форми искате. Обаче, тези форми ще бъдат пак ваши, а не Божествени. По същия начин и ние в живота си създаваме наш свет. Съвременните хора, например, мислят, че все има нещо на небето, но кой от тех има ясна представа за небето? Преди всичко хората не помнят преди колко хиляди години са излезли от небето. Те отдавна са излезли от небето, и ако днес се зърнаг назад, ще намерят големи реформи. Не мислете, че в Божествения свят не стават промени. Напротив, там стават даже по-големи реформи и преобразования, отколкото на земята. В Божествения свят стават промени, но така хармонично, че не се раждат никакви лоши послед-
ствия, никакво зло.
Сега, аз не искам да отялека вниманието ви в форми, които са непонятни за вас, но ка-
- звам, че тези форми са сверзани и с физичес-
191
кия са-вг, вследствие на което Божественият .живот се влива в физическия. Всички това грабва да знаят, за да могат да си помагат. Три източника има, чрез които Божественият св-бт ни влияе: чрез храната, която иде от растителното царство; чрез въздуха, в ксйто вли-зат светлината, топлината, магнетизмът и електричеството и чрез мисълга и чувствата. Следователно, тези са трите най-важнч притоци, които постоянно идат от Божествения свет. Ако затворите кой и да е от тези притоци, вие ще се намерите в голямо противоречие. Значи, човек може да възприема Божественото чрез храната, чрез светлината, топлината, електричеството и магнетизма и най-после и чрез всички останали сили, които действуват в природата. Човек може да възприема Божественото и чоЬз най-възвишената и чиста мисъл. Боже-ственого се възприема и предава специално чрез най-чистата и възвишена мисъл, защото и в мислите има различни категории. Запример, често хората смесват едно състояние на приятност с верата. Не, приятното състояние, предизвикано от хубави и приятни чувства, още не е вера. То е само едно приятно състояние на добри чувства и на чисти мисли, когато истинската вера е принцип на ума, нещо съвършено отделно от чувствува-нията. Некога човек може да има добро разположение на духа, но духът, сам по себе си, не може да бъде добре, или лошо разположен. Дали сте добре, или лошо разположени духом, това е по отношение на вашите чувства. Когато Духът дойде между хората, той има две намерения: ако ги намери зле разположени, той ще употреби един метод за въздействие; ако ги намери добре разположени, той ще употреби друг метод на въздействие. Според състоянията на хората, той гледа да намери съответен метод, да ;им въздействува. Той може да им въздействува или чрез храната, или чрез топлината, све-
192
тлината, електричеството и магнетизма, или най-после чрез мисълта и чувствата.
Съвременните хора често си задават въпроса: по кой начин може да се поправи светът? – Свт5тът може да се поправи по три начина. гЛко е разстроена стомашната система на човека, ще се лекува чръ=з храната. Ако е разстроена дихателната му система, ще се лекува чр"вз светлината, топлината, електричеството и магнетизма; и най-после, ако е разстроена мозъчната му система, той ще се лъкува чръз мисълта и чувствата, Искате ли да лекувате мозъка си, вие не трябва, да допущате в себе си никаква отрицателна ми-съл, като се основавате на закона, че Бог е абсолютна Любов, абсолютна хармония. Отхвърлите ли всички отрицателни мисли от ума си, веднага ще възстановите в себе си всичката си сила и мощ. Паметта ви ще се усили, и вие ще почнете да изучавате музика, поезия, изкуство, наука – всичко това ще започне у вас да цъвти, да. се развива. Само при Божествения живот човек мисли и чувствува правилно. Изгуби ли човек. Божествения живот, в него остава само животинското. Това е необходимо да се знае, защото* в повечето съвременни хора нема чувства, в. пълния смисъл на думата. У тех има само елементарни желания, които са така разпокъсани, че не носят нищо полезно за човека. За себе си те носят нещо, но за самия човек не носят нищо хубаво. Божественият живот е необходим. за всички хора. Той носи здраве за клетките, замислите и за чувствата на човека. Както храната може да разстрои стомашната система на човека, така и желанията на човека понекога са в състояние да развратят неговите клетки, неговите мисли и чувства. Ние трябва да знаем, че и клетките са живи същества; и в тех има личности, индивиди и души. Следователно, щастието на човека зависи от това големо, безбройно количество малки души, групирани в едно цело-
133
Не мислете, че вие можете да живеете само за себе си. Никой не може да жив-ье за себе си, нито да мисли само за себе си. гАко мислите, че чо-в-вк може и тр-вбва да живее и да мисли само за себе си, вие ще се натъкнете на философия, която носи нещастие. Всички живтеем за Бога, за Божията Любов; умираме за Бога и възкръсваме за Бога. Да любиш, това е великият сми-съл на живота. Аз не говоря за обикновената, за човешката любов, но говоря за възвишената,. за Божията Любов, която носи новия живот и лекува хората от всичките им рани. Докато чо-в-бк има рани, любовта му не е съвършена; докато човетс има язви в мозъка си, любовта му не е съвършена; докато чозек има язви в стомаха си, любовта му не е съвършена; докато чове"к се безпокои, любовта му не е съвършена; докато човек завижда, любовта му не е съвършена.
Казвам: Божественото учение иска да обърне хората в правия път, който Бог е опредъ1-лил от памти-века. Някои хора са разбрали Бога, някои не са Го разбрали, а н"вкои тепърва ще Го разберат. Някой пита: какво нещо е Любовта? – Бог е Любов. – Лма как ще Го раз-берем? Как ще Го познаем? – С стомаха си. Щом разберем и познаем Бога със стомаха си, тогава сладко ще ядем, сладко ще пием, сладко ще спим, ще разбираме езика на всички плодове и растения – на царевицата, на житото, на ориза, на ябълкитъ\ на крушите, а също така ще разбираме езика и на всички животни и птици. Казвате: всичко, каквото Бог е създал, може да се яде, – Да, съгласен съм с това, но ако се ръководите от закона на любовта. Ако ти изядеш едно агне по закона на любовта, то ще оживее в тебе; ако не го изядеш по закона на любовта, то ще умре в тебе. Тъй щото, мо-жем да ядем и птици, и агнета, но само по закона на любовта. Можете ли, слъ\ц като изяде-
г
194
те една птица, да я направите безсмъртна? Ако можете да я неправите безсмъртна, тя сама ще се съгласи да стане жертва.
Апостол Павел казва: „С що искате да дойда при васъ – с тояга ли, или с любов и кротък дух?" Тоягата подразбира старото учение. Значи, да се яви спор, кой е правият път; има ли вечен живот, или не; коя църква е по-права; мъжът или жената има повече права; кой дом е на правата страна? Това са все елементарни въпроси, стари работи. Истински вярващи-ят, истински религиозният, истински духовният човек е разрешил тези въпроси. Обаче, който е влязъл в новия път, той трябва да знае тъ1-зи н+бща; няма защо да се смущава той от старото и да запитва, какво е Господ, същестеува ли Той и т. н. Ако ти познаваш Бога със своята дихателна система, ще имаш отлични дробове, ще бъдеш отличен певец. Само ония пеят хубаво, които имат добръ1 устроена дихателна система. Само ония могат да мислят и да чувству-ват правилно, които имат добре устроен мо-зък. Задната част на мозъка се занимава с обикновените чувства; горната част на мозъка се занимава с възвишените чувства, а предната част на мозъка се занимава с мисълта. Да лю-биш Бога, това не е способност, това е изкуство, това е чувство. Да философствуваш, това вече е способност. Музиката е способност, тя не спада към областта на сърцето. Казват никому: ще пееш от сърце! Не, със сърце не се гтве, с мозък се пее. Долната област на мозъка се занимава със стомаха, т. е. с грубата енергия. Следователно, в мозъка има три важни области. Ако главата на някой човек е продълговата и се развива главно задната й част, та-къв човек е силно чувствен. У някои хора предната част на главата, челото е силно развито; т са умствени хора. У някои хора главата е широка. Значи, у тях е развита стомашната си-
195
<стема. Тъй щото, като погледнета главата на човека, ще познаете, коя система преобладава в него, Като знаете това, няма да изпадате в грешки и ще можете правилно да градите и работите върху себе си. Всеки човек има недовършена работа, за което се изискзат хиляди години, докато я завърши. Зад всеки човек седи усилена работа за съграждане на новото. Не-/кои очакват да отидат на небето, да вземат участие в тържествата, които се готвят там. Те могат да вземат участие в гбзи тържества, но преди всичко от тях се изисква велика работа за Бога. Съвременните хора още не са работили за Бога, т само са се мъчили и трудили и отсега нататък те ще работят за съграждане, за устройване на новото. Как ще се работи за съграждане на новото? Нема да се започне с тояга, но ще се започне с закона на Любовта, с кротък дух. Само по този начин човек може да се абстрахира от старото и да живее < новото в себе си,
Казвам: за да постигне това, човек трябва да е готов да се откаже от старите обичаи, да престане да се занимава с хората. Ако вие се интересувате от това, какво прави този, >какво прави онзи, ще можете ли да преминете Ниагарския водопад само по едно вжже и с една верлина в ръка? Искате ли по този начин да преминете водопада, вие трябва да се концентрирате, да забравите ръкоплескането, да не виждате, кой как ви гледа, или какво говорят за вас. Вие трябва да вервите напред, защото от концентрирането на вашата мисъл ще зависи благополучното преминаване на водопада. Ако гледате на всички страни и се интересувате от хората, вле ще паднете долу, огдего никой не може да ви избави. Докато сте на вжжето, ще мислите само за себе си. Щом преминете водопада, свободни сге да глецате накжцето искате. Следова-телно, и съвременните хора днес са поставени
196
на такова тънко вжже и ако се интересуват отъ-това, какво правят другитъ1 около тях, тъ" ще паднат долу, и никой не ще може да ги извади. Ето защо, те трябва да бъдат внимателни. Н-б-кой се занимава с музика, а другитъ1 му казват:. защо се кривиш така? Той трябва да им отговори: елате на моето мъхто, опитайте, какво е, и ако можете, свирете по-добръ1 от мене. Мко е въпрос за см-блост, мога да ви приведа при-мер за двамата американци, които преминали-Ниагарския водопад по вжже; единият от г&х с верлина в ръка, но сам, а вторият с другаря си на гръб. Питам: кой от двамата е по-смъ\п: който е на гърба на другаря си, или този,. който го пренася по вжжето? По-смел е този, който е на гърба на другаря си, защото той трябва да има голяма в"вра в него. Следователно, ние трябва да имаме такова присжтствие на духа,. че без страх да преминем през всичките мъчнотии. Казвате: знаете ли, какви мъчнотии имам? Казвам: каквито мъчнотии да имате, колкото и да се клатушкате на една, или на друга страна, никой н"вма да ви съди, никой няма да ви намира погр-вшки, само вервете напред. Вт* продължителното пътуване все ще направите никакво отклонение, но това да не ви спира в пътя. Казвам: не се смущавайте от отклоненията, които стават в пътя ви. Казвате: между нас н*Ьма любов. – Да, това е едно малко отклонение. – Яма ние не се обичаме. – Това е друго отклонение. Тези отклонения са в реда на н-б-щата, затова не трябва да говорите за тях. Ще бъде чудно, ако пуснете един параход в океана, и той да не се клати. И параходът ще се клати, и пжгниците ще се клатят, ще помнят кога са минавали с параход през океана. И нашият организъм е параход, с койго ние пътуваме. Земята е бурно море, или скеан, пр-ез койго минаваме, Казвам: здрав е параходът виг ще издържи на бурите и вълните. Не може да
137
потъна параход, който Бог е направил, Това всеки трябва да има пред вид и да се не смущава. Възможносте за потъване на такъв параход е изключена не сто на сто, а сто и едно на сто. Нькой казва; един ден аз ще умра. – Това са твои заключения. Ако не грешиш, няма да умреш; ако гр-вшиш, ще умреш. – Яма мога ли да свърша училището? – Ако учиш, ще езър-шиш учипищего; ако не учиш, простак ще умреш. – Дали ще придобия съвършенство? – Ако живееш добр, ще придобиеш съвършенство; ако не жиз-веш добре, няма да придобиеш съвършенство. Това зависи от трит4 системи на човека, от влегту&шното разположение на неговия мозък, на неговите дробове и на неговия стомах. Това зависи от тези три главни връзки
в човека: от д-вятелността на неговата глава, на неговитв дробове и на неговия стомах. Другояче казано: ако поставим Бога за глава на нашия живот, всичко можем да постигнем. Ня-кой казва: да в"врзам в Господа, това е глупава работа. Питам: приятелю, глупаво ли е да жи-в"Беш с глава? Глупаво е да живееш без глава, но не е глупаво да живъеш с глава. Казвате: може ли да се вярва в духовете, които живеят в задгробния живог? Питам: можете ли да живеете без дробове? Казвам: да вярвате в ангелите, това е възвишен живот; то значи ла дишаш. Да вярваш в другите хора, това подразбира низш живот: това е живот на минералите, на растенията и на жизотнигб. Това е живот още и на стомаха. Обаче, зсичко това е необходимост. Човек трябва да в-врва в Бога, защото Той е неговата мозъчна система. Той е главата на неговия живот. Чозек тр-вбва да втурва в ангелите, защото т-б сж дробовет-в на неговия живот. Човек трябва да вярва и в хората, защото т са неговата стомашна система. При това положение зсичко придобива смисъл. Го ще послужи за основа на бъдещата философия,
198
която ще се развие във всичката си красота и ще донесе нов ред и порядък в света. Бъдещи-т хора ще се радват в тази нова философия, ще се възпитават от нея и ще заминават за другия свят пак с нея. Тогава н"Бма да има смърт, но ще има само идване и заминаване от. единия в другия свет.
Казвате: как да приемем това нещо? То е пръвръшане на енергията от едно състояние в друго. За такова пръзръщане на енергията гово-рят и съвременнит"Б учени. Запример, когато въглищата горят, т се пръвръщат в топлинна енергия. От тази топлинна енергия водата се пръвръща в пара, а от водата можете да получите електрическа енергия. От пръвръщането на енергията от едно състояние в друго и ние се ползуваме, като трансформираме енергиите в нашия организъм. Когато не знаем, как да ги трансформираме, в нас се зараждаг ред болезнени състояния. Значи, много от болестите на-съвременните хора се дължат на незнание, вследствие на което се подпушват енергиите в организма. Днес най-даровитит, най-великите хора, какго и обикновените хора, са изложени на голями страдания. Въпръки това, много хора казват; и аз ли трябва да страдам като други-т? – Ако не страдаш, ти си по-долу от обикно-вен човек. Някои казват: хората от новото учение са голями мистици, много замислени хора. Чудно! Нмма само новите хора са мистици? Нима само новиг хора са замислени? Всеки търговец е замислен. Срещаш един търговец, нищо не разбира от мистицизъм, но замислен е човекът. Някой чиновник, уволнен от служба, и той мисли, и той става мистик. Някой уче-ник не си знае урока, и той мисли, и той става мистик. Всички съвременни хора са все мистици. Хора, които н-вмат полици, са реалисти. Тази ре* алност, обаче, не е истинска.
Ще ви приведа един пример, да видите,,
199
как някои хора гледат на духовните. Офицер и войник вервят по пътя и се разговарят. Срещат някои хора от религиозно, от духовно общество, и войникът запитва офицера: тези хора от кои са? – Тези хора са от изгубените. – Кои са изгубени хора? – Спед време ще раз-береш това. Аз прибавям: действително, многа право казва офицерът, че тези хора са от из-губените. Всички хора, които са излезли от рая, са все от изгубените, но отпоеле намерени. Едно вр-гзме те бяха изгубени в грях, но сега са намерени. Блудният син не беше ли изгубен? – Изгубен беше, но се намери. Мнозина се до-качат от това положение и казват: как, нима ние бяхме изгубени? Да, изгубени бяхте, но трябва да се радвате, че сега сте намерени. Радвайте се, че намерихте правия път. Тъй щото, питат ли ви, от кои сте, ще кажете: от изгубените някога, а сега намерени. Тази е правата философия. Нима откриването на тайни в природата не говори за изгубени неща? Сега всички хора се стремят към безсмъртието, да придоби-ят новия живот.
Павел казва: ,,Що искате? С тояга ли да дойда при вас, или с любов и кротък дух?" Аз казвам: с любов. И невидимият евят, и Бог идат при хората все по закона на Любовта. В Бога няма абсолютно никаква тояга, и помен не съществува от нея. В небето тоягата съще-ствува, но само като приятен спомен. Някои ан-гел, като види тояга на небето, целува я и казва: много н+зщо ме научи тази тояга! Ако не бе-ше тя, не бих научил Божията Любов. А ние какво правим с тоягата? – Начупваме я на ня-колко парчета, хвърляме я в огъня и я изгаряме, Ангелът върши обратното: взима тоягата със себе си; тя му служи в живота като магически жезъл. Добре е всички да имате тази тояга, но вътре в себе си, а не отвън.
И тъй, всички трябва да изучавате системата
200
на вашата глава, системата на вашите дробове и системата на вашия стомах. Всички трябва да изучавате влиянието на разните храни, влиянието на въздуха, влиянието на мислите и чувствата и да видите, каква мощна сила упражняват те върху кръвьта на човека. Те съставляват фи велики фактора, които, ако не приложите р живота си, нищо не можете да научите. Това се отнася и до всички велики хора. И т трябва да вервяг по тези три пътища. Само по този начин може да се очаква идването на новата култура. И три-те метода са добри и за личността, и за индивида, и за душата. Тъ" ще ви свержаг с миналото, с настоящето и с бъдещето.
31 неделна беседа от Учителя, държана на 22 май, 1927 г., София