от ПорталУики
Версия от 18:14, 6 февруари 2010 на Хирон (Беседа | приноси) (Нова страница: ==Благо и леко== ,,Защото моато иго е благо, имо" ето бреме е леко."* ,,Защото моето иго е благо, и м…)

Направо към: навигация, търсене

Благо и леко

,,Защото моато иго е благо, имо" ето бреме е леко."*

,,Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко." Ако всбко живо същество, което е дсшло лла земята, мисли, че може да прекара живота си в щастие, без мъчнотии и страдания, то живее в илюзии, в самоизмама. Всбко живо съще-ство, веднъж дошло на земята, трябва да знае, че най-важното' нещо за него е да разбере същи-ната на живота. Животът на земята не може да бъде нито без иго, нито без бреме. Който търси лесния път, той очаква на другите хора, те да свършат неговата работа. Съвременните хора, например, не са си задавали въпроса, даром ли идат слънчевите лъчи на земята, или трябва да плащат и за гбх. Мнозина дори и не подо-зират, колко усилие, колко труд се полага за образуване на светлината, от която ние се ползуваме днес. Мислите ли, че св"егът, който " е тъй разумно съзцаден, тр-вбва даром да се ползува от слънчевата светлина? За всбко нещо в живота трябва да се плаща – нищо не се дава даром. Природата е предвидила един грамаден бюджет за разходи, но същевременно тя е предвидила един бюджет и за приходи, които трябва да събере отукъ-оттам във вид на данъци, .или доброволни пожертвувания. Некои разумни същества имат строго определена задача да съ-бират данъците от всички ония, които се пол-зуват от благата на природата. Те събират данъците в определено време.

Мнозина мислят, че светлината, топлината

и животът се дават даром на хората, затова

-нито животът си пазят, както трябва, нито све-

) Матея 11:30

202

тлината ценят и използуват правилно. За всичко, което природата тъй изобилно дава, трябва да се плаща: за живота, за светлината и топлината, за въздуха, за водата и т. н. Животът е сила, вложена още от памти-века в човешката душа. От осем хиляди години насам същестеуват ред лъжливи теории, от които се вижда, че животът се дава даром, вследствие на което всЬ-ки може да живее, както той разбира. Тези теории са създадени от същества, които са останали назад в своето развитие. Днес тези сж-щества се намират в мрак и тъмнина, тъй че в тяхен интерес е да държат и другите хора при същите условия. Много от съвременните научни теории, както и някои религиозни системи, са създадени все от тия същества. И ако днес почти цялата земя е покрита с кости от. умрели хора, това пак се дължи на тия същества. Голема част от катастрофите по земята, които стават от осем хиляди години насам, се дължат пак на тях.

Сега, каго говоря за ,,осем хиляди години", аз немам пред вид наши официални години, но говоря за научни години. Всека научна година се състои от 25,000 официални години. Вие сами можете да изчислите, на колко се равняват тия осем хиляди научни години. Може да се яви спор, какви са тези научни години, но това не е важно. Цельта на разумната природа е да разшири кръгозора на съвременния човек. Едни мо-гат да вземат тези осем хиляди години в бу-квален смисъл; други – в преносен смисъл, но и при първия, и при втория случай Истината остава една и съща.

Един американски професор, д-р Стронг,. имал смелостта да разглежда въпроса за създаването на света в буквален смисъл. Той каз-вал, че Бог, наистина, е създал света в шест дни, както се казва в Битието. Обаче, той; заминал за онзи свет, без да докаже на хората

истиннооьта на своето твердение. Той немал до-стасъчно данни за доказване на своята теория. Друг американски професор, председател на-Бостонския университег, твердел, че първият човек не се яаил в Мала-Дзия, но някъд-в на-северния полюс, дето бил раят. Обаче, и той не могъл да докаже своето твердение, защото немал положителни данни. Казвам: и при едното,-и при другото твердение, Истината по гкзи въпроси остава незасегната. Един ден хората ще се доберат до нея, но сега само я напипват.

И тъй, много неща могат да се твердят, но не могат да се докажат. Следователно, и Христовите думи ,.Моето иго е благо, и моето бреме е леко", могат само да се твердят, но не и/ да се докажат. Те трябва да се преживеят. Забележете, например, никой не иска да носи иго, нито бреме, а при това хората имат иго, имат и бреме. Кой човек днес не е бреме-нен? Кой човек днес нема иго? Ако някой има 100 – 200,000 лева дълг, това не е ли иго, не е ли бреме? Който има такъв дълг, той вече се е ограничил, навел се е под неговата тежест. Дължиш некому една голема сума. Той те дава-под съд, осжждат те да изплатиш дълга си, |и ти губиш своето достойнство. Това на е ли-|бреме? Ти свършваш универститет, но още не-таш служба. Беден човек си, обръщаш се за подкоепа тукъ – там, но един твой познат те нагрубява, обижда те, казва ти некои горчиви думи, и ти не можеш да възстановиш чесгьта си. Защо? – Защото немаш средства да го да-деш под съд. Това не е ли бреме? Обаче, това са странични въпроси, само за изяснение. За човека е важно да разбира истинския смисъл на живота. За да го разбере, той трябва конкретно да разбере своите първични желания, които игра-ят важна рол в живота му. Запример, не* кой човек има едно конкретно желание да учи, обаче, ако той е гладувзл неколко дни, не може да.

204

учи. Иска да се яви на изпит, не може, краката му не го държат, сз-бт му се вие, губи съзнание. Следователно, първо човек трябва да задоволи нуждите на своя организъм, да се нахрани, а след това да задоволи своите второстепенни желания. Също така едно от първичните желания у човека е нуждата да диша. Ако не може да диша правилно, той всеки момент рискува да се задуши. Друга първична нужда у човека е стремежът му да мисли, и то правилно да мисли.

Много от съвременните хора са изоставили своите първични желания и нужди и мислят за големи, за велики работи. Те не се занимаватъ

с всекидневните си идеи и желания, но говорят за блага, за щастие, за велики идеи, които не мо-гат да се реализират дори след хиляди години. Преди всичко трябва да се знае, че Онзи, Който е поставил конкретните желания и нужди в човека, Той ги е преценил като важни и необходими. Запример, как може човек да мисли за велики идеи, ако той е гладен, и ако не може поавилно да диша и да мисли? Ето защо, първо той трябва да изучи естеството на глада, Гла-дът е най*добрият учител и съветник на човека. По-добьр съветник за човека от глада немз. По-добър професор за чо&ека от чистия въздух нема. И най-после, нема по-добър професор за човека от светлината. Само светлината може да научи човека да мисли правилно.

Сега, като говоря за светлината, аз не раз-

' бирам отражението на светлината в очите. Когато човек казва, че вижда нещата, това не е нищо доуго, освен възприемане отражението на светлината. В този смисъл човек вижда много малко. Той възприема само неколко слънчеви лъчи, които влизат направо в очите му, получава неколко външни впечатления и казва, че

-вижда света. Това още не е истинско виждане. Запример, ако аз кажа, че ви виждам, и вие

205

казвате, че ме виждате, това могат да бъдат само предположения. Или ако аз кажа, че ви чу-вам, и вие казвате, че ме чувате, и това могатъ-да бъдат само предположения. Защо? Представете си, че пред вас е поставен грамофон, на който се свири или говори нещо. Вие можете ли да кажете, че виждате и чувате еди-кой си пе-вец или говорител? Не, гласът, който слушате да п1зе или да говори, е само отражение от гласа на еди-кого си. Нима този човек е вле~ зъл в грамофона?

Питам: ако е верна теорията, че човек живее в тялото си, защо той постоянно се мени? Значи, у човека, както и на грамофона, плочите всеки ден се менят, вследствие на което и той се мени. Днес туриш една плоча, мислиш по един начин; утре туриш друга плоча, мислиш по друг начин. Днес свири плочата на баба ти, утре свири плочата на дедо ти, и ти започваш да мислиш като тех. Около мозъка на човека има една игличка, като тази на грамофона, която, като започне да се верти, докарва в движение делата мозъчна система, и той мисли вече спо-ред плочата, която е поставена в неговия мо-зък. Когато тази игличка спира движението си, в мозъка се забелезва едно спиралообразно движение, вследствие на което и мисълта моментално спира. Тогава човек усеща виене на свет, губене на съзнание, и той пада на земята. Щомъ-движението на игличката се възстанови, и човек дохожда отново в съзнание.

Казвате: докажете това! Това не може да се доказва, то е твердение. За в бтадеще може да се докаже, но засега не е възможно. Преди години вервя с един приятел из града и се разговаряме. Лз му казвам: според моите изчисления Мусала е най-високият планински верх на Балканския полуостров. Той е по-висок даже и от Олимп. Той се заеме и ми отговори: има изчисления от учените, според които се*

206

знае, че Мусала не е най-високият верх, както ти казваш. – Изчисленията на тези учени не са верни. Ще се увериш никога, че съм прав. Обаче, не се мина много време, и някои германски учени направиха свои изчисления и доказаха, че Мусала е с 33 м. по-висок от Олимп. Пръ-ди години един виден български геолог минавал покрай Провадия и забълъзал, че на някои места от земята излизала солена вода. Запитали го, дали близо до това място има сол? Той казал, че имало само солена вода, но не и сол. Мз казах на тия хора, че на това м-бсто,

именно, има толкова много сол, че всички българи могат да се осолят с нея. И наистина, след време учени доказаха, че на това място има голяма площ от сол, с около 30 м. дълбочина, Значи, всяко нещо, което се тверди с положителност, може да се докаже, макар и след време. Това, което ние знаем, няма защо да го доказваме. Де се намира сол, или д се намира злато – това нещо ще дойде на своето време. Има хора, определени специално за тази работа, да покажат, д се намира сол, злато или други природни богатства. Това не е работа на учените хора. На един светия, на един благо-честив човек не е определено да управлява, или да урежда социалния строй на държавит. Това не е тьхна работа. Трябва ли да се доказва на един чов-ьк, който цъл живот ял, пил и заборчлъл, че не е на прав път? След като цъл живот е ял и пил, той вече е достатъчно опитен сам да оправи работите си. Той знае вече, кой е правият път. Трябва ли друг някой да оправя работите му? Който знае да яде и да пие, той знае и да плаща.

Често съврвменните хора не успъват въ

своите работи, защото се мвсят в неща, които се явяват ни в клин, ни в ръкав в живота им. Заприм*вр, т искат да докажат, дали

-чозек е праведен и доколко е такъв. Този

207

въпрос е неразрешим. Преди всичко човек при разбиранията, които има днес, не може да бъде праведен на земята. В света има само Един праведенъ – Той е Бог. В света има само Един ученъ – -Той е Бог. Всички други са ученици, които се учат сега. В света н*Ьма и гениални хора. Да се казва, че еди-кой си е ге-ниален, това е чозешко предположение. По какво се отличава гениалният човек? Гениал-ният човек, в пълния смисъл на думата, трябва да познава своите сили и способности, да разбира устройството на организма си, да е пъ-лен господар нз своята еждба. Истински гениалният човек, като създаде никаква научна теория, той трябва да я обясни и докаже на хората, да я направи приложима в живота. Да бж-деш гениален човек, това подразбира да за-почнеш нещата отново. Има гениални хора в света, но те идват и си заминават, без да оставят гробове и паметници на земята. Гениалният чов+зк няма гроб. Ако хората му напра-вят гроб, ако т му издигнат паметник, това е друг въпрос. Обаче, той сам нито гроб, нито паметник оставя.

Христос казва: „Вземете моето иго, защото е благо, и моето бреме, защото е леко." Съвременните хора търсяг живот без иго, без бреме. Игото представя ограниченията в живота. Мислите ли, че ако нямате никакво иго, никакво бреме, животът ви ще бъде по щастлив от сегашния? Игото, което съвременните хора имат, съответствува на напрежението на силите, коиго действуват в техния организъм. То е съобразно с идеите, които те имат. Колкото идеите са по-силни, толкова и техното иго е по-силно. Игото същевременно съответствува и на чувствата у човека. Вследствие на това, коиго има по-силни мисли и чувства, той изпитвай по-голями противодействия. Всеко тело, което се движи с по-го-лема бързина, изпитва и по-големо съпротивле-

203

ние, Щом е така, схващанията ви за живота трябва да бъдат поставени на съвсЬм друга основа от тази, на която сега живеете.

Сега, ние няма да се спираме върху посредствените схващания за живота. Защо? – Защото с тях нищо не може да се постигне. Има хора, които постоянно се безпокоят, тревожат, че мо-гат да изгубят живота, щастието, благото си. Майката се безпокои да не изгуби детето си; бан-керът се безпокои да не изгуби капиталите си; момъкът се безпокои да не изгуби своята възлюбена; учителят се безпокои да не изгуби учениците си; ученикът се безпокои да не изгуби; своето учение; богатият се безпокои за своето богатство; здравият се безпокои за своето здраве и т. н. Нема човек на земята, който да не се безпокои за нещо, Обаче, гези тревоги, тезибез-покойствия не са реални. Защо? – Понеже в живота, както и в природата нищо не се губи, нища не се придобива. Като казваме, че нищо не може да се придобие, разбираме, че нищо не може да се създаде. И действително, засега нови нтьща не могат да се създадат. Защо и за какво, нема да обяснявам. Едно е важно да знаете, че све-тът е вече на ликвидиране. Той почти е изми-нал кръга на своето развитие. Иде вече нова епоха, в която нови неща ще се създадат. За да може човек да създаде нещо ново, той трябва да бъде в хармония с целия козмос, с всички първични сили, които работят в света, Чов+зк трябва да има правилни схващания за Бога, да разбере Неговата същина. Не е въпросътъ-да се определи, какво нещо е Бог, но Той трябва да се разбере.

Нтькой пита: какво нещо е вечността? Вечността не може да се определи. Ако става въпрос за проявената, за определената вечност, може да се каже много нещо, понеже тя се е самоопределила. За непроявения живот нищо не може да се каже. но за проявения живот много'

209

нещо може да се каже, Обаче, ако сега се ка-жат много неша, те могат криво да се разбе-рат, Запример, ако определя характера на чо* века по неговия нос, по неговите очи, уши, той ще каже: отде знаететова нещо? Какво ожошение има носа към моя характер? Носът има отношение към харектера на човека: дали тсй е ши-рок или тЬсен, завит надолу, като кука, или гърбав, той има, ако не абсолютно, то поне относително отношение. От носа се опред-вля и състоянието на дихателната система. И обратно: когато дихателната система на човека е добре развита, и носът е добре развит. Запример, когато дихателната система у човека е добре развита, той диша правилно, вследствие на което мускулите на носа се упражняват повечев ноздрите се отварят широко и, в края на краищата, носът се развива правилно. Когато пък диха* телната система у човека е слаба, дишането става по-бавно, вследствие на което носът се сплес-ва, ноздрите се свиват. Ако някой чов-ек има повече желания, те се отразяват върху лицето, главно върху устните му. Вследствие на многото желания*, кръвьта приижда към устните, и те надебеляват. Според астрологията, хора, с дебели устни и широки ноздри са известни като венерини типове. Като говоря за венерини типове., аз нямам пр-вд вид онази венера, . която се движи на небето, между звездите, .но имам пред вид друга венера, която е на земята. Тази вене-ра, която е на земята, е- разумна; тя създава дебелите устни и широките носове у хората. Тя създава желанията у хората, вследствие на което в устните им приижда по-голеко количество кръв, После тя взима четка, като художничка, и размазва равномерно червената боя по устните и по страните. Ще кажете: какво отношение има |между червените устни, червените страни и |желанията на човека? Тази червенина е резул-|гат на вътрешен процес, който става у човека,.

210

Казвам: често хората изпадат в заблуждения. Като видят някоя мома с червени устни и страни, т мислят, че този цвят е естествен и си правят ред заключения. В същност, тези моми сами са се червисали. Като виждат, че Венера не дохожда с четката си да ги поначерви, те купуват червена боя и сами правят устните и страните си, колкото желаят червени. Венера ги е научила на това изкуство. Некои хора пък обичат къдрави коси, и ако богинята естествено не ги е накъдрила, гк купуват специални за тази цял машинки и сами къдрят косите си. Те турят тия машинки вечер, та като станат суг-рин, косите им да са накъдрени. Които имат естествено къдрави коси, тяхната работа е лесна. Питам: какво се крие зад червените устни и страни? Какво се крие зад къдравите коси? Обаче, чозтбк трябва да различава краските. Има една естествена, приятна червенина на лицето и устните на човека, която изразява неговото здравословно състояние. Такъв чов%к по характер е слънчез тип, той е израз на живота. Тоновете на краските в слънчевите типове са приятни, чисти. Видите ли такива краски по лицето, или по устните на някой човек, ще знаете, че слънцето има правилно, хармонично влияние върху него. Тогава и отношенията на този човтек към слънцето са правилни, Такъв човек представя здрава основа, върху която може да се работи. И затова, който иска да бъде гениален, той трябва да има правилни отношения към слънцето. Щом има правилни отношения към слънцето, и слънцето ще му въздействува. Слънцето има свой представител на земята. Колко пъти вие сте срещали този представител*?, разговаряли сте се с него, разправяли сте му за слънцето, за астрологията, а той само се поусмих-ва. Вие даже не подозирате, че този, с когото говорите, е представителят на слънцето, който урежда всички работи на земята.

211

Сега, ако някой учен човек чуе да се говорят тези неща, ще каже, че това са заблуждения. Нима между всички теории, които се лре-подават в университета, нтбма заблуждения? Всвка теория съдържа в себе си известна истина, но са що така съдържа известна доза лъжа. От мое гледище, в живота имй голямо преувеличаване на н-ъщага. Ако турите под микроскоп едно малко същество и го увеличите 2,000 пъти, .нима това не е заблуждение? Нима това не е преувеличение? Като извадите това малко същество от микроскопа, вие го виждате вече другояче. По същия начин хората говорят за неща, които не са виждали. Те-б говорят за любовта, но питам: кой е виждал любовта? Ще кажете: любовта не се вижда, но се чувствува. Не, любовта не може да се чувствува. Това, което хората чувствуват, не е любов. Любовта може да се схване само с човешкия дух. Когато чо-втек долови само един лъч от любовта, в него настава такъв мир, такова разширение, че той веднага разбира отношенията си към хората, и става герой, не се страхува от нищо. Обаче, това състояние е моментно. Изгуби ли този лъч, той пак дохожда в своето първоначално състояние, става малодушен, плаши се, тревожи се, намира се вече в едно болезнено състояние.

И тъй, първото нещо, което се изисква от всички хора, е да уредят отношенията си с онзи, който ги обича. Засега всички искат все от-вън да се прославят. Не уреждайте в троса с ж>ра, които не ви обичат, които не ви познавзт. Уреждайте отношенията си само с онзи, който «и обича. Кой е той? – Слънцето. Тъй щото, първата задача на всЬки е да уреди отношенията си със слънцето. Щом уреди отношенията си със слънцето, с останалите планети – юпитер, неп-тун, марс, сатурн – лесно ще се уредят. Не може ли човек да уреди отношенията си със слънцето, с никоя друга планета не може да ги

212

уреди. Следователно, всички криви схващания на? хората, били религиозни или научни, се дължаг все на техните криви отношения към слънцето. И обратно: правите, хармоничните схващания на хората се дължат на правилните им отношения към слънцето.

Сега ние не говорим за физическото слънце, но за онова слънце, което е проява -на целокупния живот. Върху него е построен разумния, идеалния живот. Само по този начин и вие можете да съградита вашия живот, вашето щастие. Това може да се докаже с ред примери от живота и развитието на растенията. Хора, които се занимават с земледелие, с градинарствог. са забелезали, че растения, или плодни дървета,. посадени на богата, хубава почва, винаги са давали най-добри резултати. Дко пък същите тия растения или дървета ги садят в бедна, хилава почва, те са изсъхвали, или са се развивали много слабо. Такива почви трябва непременно да се наторяван, за да дадат добри плодове.

Някой казва: аз мисля правилно. Питам: твоите отношения към слънцето правилни ли са? – Не са правилни, но това не е важно. Не, докато отношенията ти към слънцето не са правил-ни, ти не можеш право да мислиш. Какво раз-бирате под правилни отношения към слънцето? Ако имате правилни отношения към слънцето, първото нещо, което ще констатирате в себе си,. е следното: вие ще престанете да се борите със себе си, ще се примирите напълно, ще имате правилни схващания за своите мисли и чувства, ще разбирате вашето минало и настояще и ще проникнете във вашето бъдеще. Това не показва, че човен ще живее в своето минало. Не, чо-век не живее нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето си, но за всеки да* ден момент той трябва да разбира условията, в които е поставен неговият дух. Тези условия състазят за човека бтЬме, което той неизбежно-

213

трябва да носи. Ти си гладувал два-три деня, ня-маш пет пари в джоба си, но очакваш един твой приятел да дойде при теб, да ти помогне. Минават час, два, три от обещаното време, но той не дохожда, отишъл някъд, забравил, че ти имаш нужда от него. Това не е ли иго? Това на е ли бръме?

И тъй, Христос, Койго добр разбирал човешкия живот, понеже иде от областта на разумния ншзот, казва: „Вземете върху себе си моето иго и моето бръме и се учете от мене, защото съм кротък и смирен по духъ". Това подразбира: аз имам долини, имам и високи верхове; върху мене всичко расте: и грозде, и сливи, и круши, и ябълки, и царевица, и жито – всичко, каквото потърсите за ядене, имам. Рько искате да знаете, върху мене растат и всички науч-яи теории. И наистина, всяка научна теория се развива по същия закон, както се развива краставицата, тиквата и т. н. Тя е посята върху човека, като семенце, и трябва да минат година, дв, три, докато израсте и узръе това семенце, да стане голям плод. Например, някое съменце от тиква попадне на добра почва, и тази тиква се развива добр, узрява скоро и хората казват: сладка е тази тиква! И теориит, като тиквит, или са сладки» или не. Има теории за самоотричането, под влиянието на които много хора се самоотричат, но нвкои от тях впослъцетвие съ-жаляват за своето самоотричане. Запримър, много от българските опълченци казват; какво .направихме ние? Ходихме да гоним Михала. Защо мислите, че сте ходили да гоните Михала? – Защото, каквото направихме, не го признават. Ние сме отхвърлени, пренебрегнати от младото поколъние. Значи, т са очаквали да получат лъщо за своята работа, да влъзат в Царството Божие. Така е, прави са тв, но и Русия като дойде, положението не бъше по-добро; пак не дойде Царството Божие на земята. Впрочем, поло-

214

жението бъше малко по-добро, отколкото в турско вр-вме, но и тогава, па и сега пак има бой, В турско вр*Ьме, като влезеше турският ага въ-. някоя българска къща, и не му сложат кокошка на масата, имаше бой. Питам: сега не е ли същото? Сега няма ли бой? Едно вр-вме българите казваха: да ни изба&и Господ от турци-т+з! Сега няма ли пак бой? Влъзете в някое християнско общество, дето очаквате друг >ки-вот, други отношения и постъпки, но и там има-бой. Следователно, и в турско вр-вме, и в по-новите времена на християнството, все има бой. И тогава, хората се обезсърдчават и каззат: как може да се образува истинско религиозно общество? Истинско религиозно общество се образува-само тогава, когато хората опр-вдълят отношенията на сърцето си.

Сега, можете да запитате: когато майката бие. детето си, права ли е? – Никога е права, никога не е праза. Когато д-втето иска да сучи, а майката го бие, права ли е тя? – В някои отношения е права, в някои – не е права. Какъв е зако-нът на природата в такъв случай? Природата-точно е опр-Бд-ълило, по колко пъти на ден майката трябва да кърми д-втето си. Обаче, детето, като не разбира този закон, почти всеки час иска да сучи. Понякога майката излиза отъ-търпение и набива детето си. Права ли е тогава? – Права е. Тя може да му даде по два-три пъти на ден да сучи, и то да се задоволи. Има майки много усърдни в това отношение: щом д-втето заплаче, и тб веднага го кърмят. Понякога детето може да има някаква болка, но майката пак гледа по-скоро да го накърми, като казва: хайде, яж и мълчи! Това дъте не е къпано няколко деня, ус-вща се неразположено, плаче, но майката,

за да се освободи от повече работа, казва: яж, но само млъкни! С плача си детето казва: майко, окъпи ме! Не искам да ям. Майката му отгова-

215

ря: по-лесно ми е да те нахраня, отколкото да те окъпя.

Казвам: от всички се изисква дълбоко разбиране, дълбоко проникване в нещата. Всеки човек има свое бръме, както и свое иго. И на всеки игото и бръмето са тежки. Има моменти в живота на човека, когато той усъша игото и бръмето си леки. Има моменти пък, когато ги усъ-ща много тежки. Това са относителни нъша. Раз-умният човек постепенно се освобождава от своето бръме и от своето иго, без, обаче, да ги стоварва на гърба на другит. В един от ро-манитъ1 на Жюлъ – Верна се разказва за един човек, който изпаднал в един съвършено усамотен остров, сам, без никакъв човек около себе си. Той си направил медено вино, което песгавил в няколко картунки, и от време на време се разхлаждал с него. Един ден, като минавал покрай една ръка, видъл един старец, който седъл на отвждния брът на ръката. Той се зарадвал, че най-после вижда човек пред себе си и предложил на стареца да го прънесе на гърба си, на другия бряг на ръката. Обаче, като се качил на гърба му, старецът вече не пожелал да слезе. Той го носил така ден, два, три и вечер, като си лягал, все на гърба му лежал; сутрин, като ставал, пак на гърба му седял. Най-посл този човек се видял в чудо, как да се освободи от стареца. Казал си: не стига, че попаднах в този са-мотен остров, но отгор на това ми дойде и това изпитание, да нося толкова тежко бръме. Един ден, като обикалял острова, дошло му на ум, че има хубаво медено вино в картунките си и пийнал малко. Понеже виното било силно, той екоро се опил. В това време старецът го хва-нал за гушата и казал: дай и на мене от виното! Той му дал картунката да пие. Старецът пил от виното, докато се опил. След това отпуснал ръцете си от врата на своя другар

216

и започнал да игоае. Последният се възползу-вал от това положение и веднага свалил стареца на земята, като си казал: вгори път не пренасям никакъв старец от единия бряг на реката на другия. Не ми трябва такъв другар!

Питам: какво е отношението, каква е връзката между гбзи двама души и вас? Дойде нто-кой при вас и ви казва: моля, подпишете за мене една полица, сганете ми поржчител за хиляда лева. Бъдеге спокойни, ако ми сганете поржчи-тел, аз ще бъда внимателен към вас и в най-скоро време ще изплатя дълга си. Обаче, ми-нават година, две, три, и този човек не мисли да плаща. Вие плащате за него, но си казвате: втори път не нося старец на гърба си! Подпишете ли никаква полица, и вашият живот става неща-сген, но и жизотът на стареца става нещастен. Мз съм протиз даването пари на заем. Мко мислите, че с 100 – 200,010 лева можете да подобрите живога си, вие сге на крив път. Парите не оправят живота на хората. Съвременните държави все взимат пари на заем, но по този начин и до днес никоя държава не е могла да опрази ртбогитъ1 си. Коя е причината на това? При-чина та на това седи в обстоятелството, че отношенията на хората спрямо Вечния принцип не са прази. Вследствие на това, днес бедни и богати, прости и учени на разбират живота. И ако днешниг"Б сиромаси се поставят на местото на богатите, и те ще живеят като тех. Или, ако богатите заемат местото на сиромасите, и те ще станат като тех идеалисти. Обаче, това не е идея. Какво виждаме днес в живота? Всекичо-век, като осиромашее, отива при Бога; обаче, разбогатее ли, той се отдалечава от Бога. Тъй щото, искате ли да отдалечите един обикновен човек от Бога, направете го богат. В притчите е казано: „Не ми давай големо богатство да не би да Те забравя. Не ми давай голема сяро-

217

машия, да не Те излъжа. Казвам: голямата сиромашия и голямото богатство са дв крайности, две ограничения. Щом човек дойде до голямата сиромашия, трябва да му се помогне; щом дойде до голямото богатство, пак трябва да му си помогне. Преди 20 години американското правителство издаде един законопроект, според който да се опредЯли точно границата, до която .най-много може да се простира богатството на един човЯке Ако богатството му надмине тази граница, държавата има право да тури ръка на излишното богатство. Преведено на религиозен език, този социален американски проект се ос-нозавал, именно, на закона, че голямото богатство отдалечава чов+зка от Бога. Тъй щото, излишното богатство трябва да се раздаде за Бога. Държавата не трябва да взима тези пари в джоба си, но да ги раздава на сиромаси, дошли до голяма боднатия, кояго ги заставя да лъ-жатъ

Питам: от това гледище, какво трябва да правим с живота, който ни е даден? С въздишки живогът не може да се оправи; с кършене на ръцъ\ с убийства, с затвори и с т*&м подобни, живогът пак не може да се оправи. Жизотъг може да се оправи, само като уредим отношенията към сърцето си. За да се уредят тези отношения, от хората се изисква изобилие. В мислите и в чувствата на съвременните хора има извеегни подпушвания, които се изразяват по разни начини. До иззестна възраст човек :има силна памет, чете, работи, занимава се; слъ\д някоя и друга година той заб-влъзвз, че паметта му отслабва, и вече престава да се интересува от наука га. В такъв смисъл, какзо представя уче-ният човеж? Той представя натоварено животно. Р\ко се снеме товара на такъв учен, той престава да бъде учен, става обикнозен човек. Тъй щото, ако чозек е учен, само докато има силна памет, той не е истински учен. Докато има

218

силна ламет, той може да се ползува от всички-научни теории; изгуби ли паметта си» той губи и. знанието си. Обаче, знание, което се губи, не е истинско знание, не е истинска храна, ВеЬко знание трябва да се приложи!

Често вие говорите за планетите и за влия-нието, което т указват върху човека. Като говорите за марс, за венера или за друга някоя. планета, питам: имате ли връзка с тех? Нещата важат за нас дотолкова, доколкото сме сверзани с тех. На са щото основание, като се говори за пробудени души, ние пак разбираме тези, към които имаме известни отношения, известни връзки. Казано на обикновен, или на ре-лигиозен език, ние разбираме следното: щомт» определим отношенията си към Бога, или към Вечната Любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, което Бог е създал. Ако обичаме никого, ние се интересуваме от всека негова проява; каквото той направи, ние се радваме. Дко той е поет, ние се възхищаваме от неговите произведения; ако е художник, ние пак се възхищаваме от неговите произведения, от неговите картини; ако е цигулар, ние се интересуваме от неговата музика; ако е облякът нова дреха„ ние пак се възхищаваме от нея. Ние харесваме: всичко, каквото той направи. Само по тозиначин ние можем да се изучаваме. Защо? – Понеже лю-бозьта внася у нас нов идеал, нов поглед за нещата, благодарение на койго намираме, че в любимия ни чозък и най-малките работи са красиви. Когато обичаме Бога, ние едновременна обичаме и всичко онова, което Той е създал и казваме: добър е Бог! Мко не обичаме Бога, и отношенията ни спремо Неювите създания не са прави. Тогава казваме, че хората са лицемери, лоши и т. н. Геи това положение ние отричаме красотата, изобщо, или красотата на отделните че сти,

Казвам: красиво нещо са човешките очи? В същносг, кое е хубавото в човешките очи?

219

Хубавото в човешките очи е онзи лъч, който излиза от сърцето и минава през очите, Този лъч се среща у малко хора. Той обикновено се проявява, когато човек е в напълно нормално състояние. глко схванете този лъч, той ще произведе у вас радост, надежда, разширение, свобода. Човекът, у когото сте съзрели този лъч, може да не е учен, но той е в сила да събуди добрите състояния у хората. Когато този лъч излиза от очите на н%кой чоз%к, тогава и хора, и животни имат пълно доверие в него; ня-ма ли този лъч, и хората, и животните 6я-гат от човека. Казвате: еди-кой си е учен. Пи-там: има ли този лъч в очите си? – Нема. – Тогава той не е учен човек. Може да има знания, може да е натоварен с много багаж, но той не е истински учен.

Сега, под думата „очи", аз разбирам прозорци на човешкия дух. Най-ценното нещо, което човек има, това са неговите очи. Като говоря за лъча, който излиза от очите на хората, аз нямам пред вид неговия низш умъг който представя най-долното състояние на човека; аз нямам пред вид даже и разумността, която е средното състояние на човека, но подраз-бирам висшата Божествена Мъдрост, която произтича от Духа. Следователно, аз имам пр-вд вид висшия ум на човека, който крие в себе си всички дарби и способности. Думага „умъ" или „омъ" е санскритска и означава висшето начало у човека, В този смисъл ум и дух са едно и също нещо.

Каззам: в това отношение, ако иска да бъде щастлив, човек трябва да се заеме с изучаване устройството на своя организъм. Истински духовните и религиозни хора знаят това нещо, и те са се заели с разрешението на про-блемата за щастието, т. е. с изучаване на очите. Те глепат на очите, като израз на любовта-която се крие в човека. Те разглеждат любов,

220

та като особен свЬт, сверзан с най-възвишените същества, които жквЕят на небето. На земята, обаче, любовта заема най-долно положение. Втората стъпка сляд Любовта, това е Мж-дростта. Обаче, вие не можете да се занимавате със самага Мъдрост, но се занимавате с знанието. Запримър, вие трябва да се занимавате с живота на растенията» Защо? – Понеже много растения, както и много плодове ни служат за храна. Следователно, вие трябва да знаете, какво влияние указват те върху вашия организъм. Ако ядете череши, например, тъ* указват едно влияние; ако ядете ябълки, или круши, т* указват друго влияние; ако ядете тикви, те указват трето влияние и т. и. Изобщо, веЬки плод служи за проява на една или на друга добродетел в човека, Разнообразието на добродетелите зависи от употребата като храна на различните растения и плодове. Човек сам по себе си не може да бъде добродетелен. Той може да възприеме добродетелите само от растителната храна. И за в бъдеще, когато хората се научат да се храня г правилно, те нема да употребяват само една хоана, например, само сливи, или само ябълки, но ще употребяват разнообразна храна. .Христос е казал: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвьта ми, нямате живот в себе си". Обаче, каквато храна и да употребява човек, той трябва да се храни така, че тази храна да даде плод в него, да се конкретизира. На са щото основание всеко човешко желание и всека човешка мисъл трябва да се конкретизират. Ако -се конкретизират, те ще внесат нова насока в живота на човека, а впоследствие те ще дадат и ноз плод. И всеки човек отвън, който може да внесе у вас една нова мисъл, която да се конкретизира, той непременно трябва да ви обича. Не можете да внесете в човека некаква нова мисъл, ако не го обичате.

Христос казва: ,,Вземете моето иго и моето

221

бреме!" Следователно, игото и бремето са необходими, за да се конкретизира любовта. Щом човек приеме закона на любовта, той непременно ще се ограничи. Първото ограничение в света е внесено чръз любовта. Когато любовта дойде, тя казва: който иска да бъде мой уче-ник, той непременно трябва да се ограничи. Не~ кой казва на приятеля си: аз те обичам. – -Щом ме обичаш, ще се ограничиш. И в Писанието е казано: „Надпреварвайте се да си отдавате почит и уважение! Покорявайте се един на друг!" Яма някой бил ученъ – и той ще спазва същия закон. Какво може да се очаква от едно религиозно общество, ако членовете му не се покоряват един на друг? Това покоряване не трябва да става по закон, но по съзнание, по свобода. Р>ко хората се покоряват по закона на любовта, пигам: ще има ли тогава некакзо ограничение? Ако хората започнат да си налагат покорство един на друг по силата на некакви установени правила, това е вече механически закон. От осем хиляди години насам хората все проповедват, че светът трябва да се управлява с тояга. Казвам; направете един 'съзнателен опит в това отношение и ще видите, че тоягата има само разрушително влияние. Ако прекарате в некоя гора цели 20 години и водите чист и свят живот, а след това излезете от гората и набиете един грешник с тояга, той ще спечели нещо, ще се поправи, но вие ще изгубите, ще деградирате. Вие ще плащате неговите дългове, а той ще използува вашето богатство. Между тоягата и вас ще настане обмена: вашата енергия чрез тоягата ще премине в грешника. И тъй, когато се казва, че не трябва да се сверзвате със света, това подразбира, че не трябва да се прави връзка между богати и бедни. Разбирайте мисълта ми право. Преди всичко, в отношенията на богати и бепни трябва да се създаде не външна,'привидна' връзка,'но трябва -да*

се създаде истинска вътрешна връзка, тъ5 да се считат равни помежду си, като души, излезли от Бога. Че богатите имали пари, а бъ\цните н*Ь-мали пари, това е друг въпрос. Паритъ4 не могат и не трябва да определят отношенията на хората. Ако богатите и б*Ьдниг са сверзани помежду си чрез любовта, това вече е достатъчно; т4 ще разрешат въпроса. Богатият, като има пари, той всякога ще може да нагости бед-. ния; бедният, от своя страна, не трябва да изисква от богатия повече, отколкото му е необходимо. Щом богатият нагости бедния, това е достатъчно. Бедният не трябва да пита: ами за утр%? Любозьта не мисли за утръчиния ден. Днешният ден е в закона на любовта; утреш-ният ден е извън любозьта. Това, което сега .преживяваме, то е в закона на любовта. В Писанието е казано: ,,Ние живеем и се движим в Бога". Тогава, аз поставям на разглеждане следния въпрос: щом Бог е Любов, и ние живеем и се движим в Негс, щом Бог е * светлина и Истина, как е възможно тогава Той да ни остави на произвола на еждбата? Това е абсолютно невъзможно! Ако някой учен е мис-лил дълго време върху създаването на слънцето и на ззездит, какго и върху създаването на света, изобщо, и създал своя теория, най-послъ-той трябва да отиде при Господа и да каже: Господи, аз имам своя теория за създаването на света, но Ти, Който си го създал, моля Те, ко-регирай моята теория и ми покажи, до колко тя е съгласна с Истината. След това този учен трябва да остави тетрадката си на Господа и да си замине. Каззате: как ще го корегира Господ? Питам: вие оставали ли сте тетрадката си на Гос- лода да ви корегира?

Сега, ще ви разкажа един случай, да видите, как Госпсд може косвено да корегира хората. Двама англичани, млади хора, следвали оксфордския университет. Тъ* често се разговаряли

върху задгробния жизот, като разсжждавали, дали *има друг свет, или нг; един ден те се уговорили: ако, наистина, има друг свъпг, тогава, този от тях, който по-рано замине, ще даде по «ъжакъв начин доказателство на приятеля си, че «ма друг сзът. След известно време един от двамата студенти заминал за онзи свет, а на земята останал да живЬе Мориц, тъй се ка-звал другаря на заминалия. Мориц очаквал вече от другаря си никакво съобщение от онзи свет. За тази Ц"&л той правил разни сеанси, по един, или по друг начин, но нито един от сеанеигъ1 не му вдъхвал доверие. Най-послъ" той прибегнал до следния случай: взел едно .очалко моливче и един бял, чист лист и ги поставил между дзе плочи. На сутриньта оти-шъл да види, дали няма нещо написано на листчето и осганал силно изненадан, когато ви-дял написано мотото, което само те помежду си знаели. Те предварително решили, това мото да напише онзи от тях, кой го по-рано замине за другия свет. Същевременно другарят на Мо-рица написал в това листче и следното: аз съм много добр, но още не ми е дадена работа. Питам: кой друг може да напише това не-що? Мнозина ще кажат, че това го е писал друг някой човеж, И така може да се мисли, но важното е, че на плочата било написано мотото, което знаели само Мориц и другаря му. Съвременните хора се отличават с крайно ©трича-**е на реалността. Впрочем, аз не отказвам правото на хората да се съмняват, да се отна-сят критически към неща, в които т не са уверени, но казвам: има една вера, която води хорага към великата Истина. Тъй щото, те тре* 6-ва да се предпазват от лековерие, но да се стремят към абсолютната, към положителната «ера. Дойдат ли до тази вера, тя ще отнеме тяхното иго и гЬхното бреме. Забелезано е, че и обогати, и бедни, все се измъчват. Хората изоб-

224

що се чувствуват изостаиени: т ту се залюбватъ». ту се разлюбват. Някой казва: влюбик се в еди-коя си мома. Казвам: скоро ще бъдеш раз-любен . – Как тъй! Тя е благородна мома. – Ще видиш, тя скоро ще си намери друг. – Защо? – Законът между хората е такъв. Мко един ан-гел дойде на земята, той ще възлюби всички. яора – дето мине, все ще направи връзка. Казвате: това е неморално! Моралът на земя1а е без-мсралие на небето. Като слезе на земята, Янге-лът, ще се влюби във всички хора, без да. счита това за гр"вх. Тогава и за хората казвам: не е лошо, не е престъпно това, че г& се влюб-ват, но лошото е тем, че искат да се обсеб-ват, да се ограничават. Да се влюбиш в никого, това показва, че имаш сърце. Обаче, ис-каш ли да туриш гем върху сърцето на сво* възлюбен, това вече е грях. Значи, опасность-та в любовта се явява тогава, когато човек иска да ограничи своя възлюбен, да го задържи за себе си. Бог, Който е висш принцип, проява на Любовта, Той ни показва безграничната си любов към нас, като ни оставя напълно свободни. И в тази свобода ние, или вършим волята Му, или гр-вшим. Той казва: постъпвайте, както мислите, но един ден, когато дойдете при мене, тогава аз ще ви дам съвет, как трябва да се постъпва. Някой се чувствува изоста-вен, измъчен и казва: защо Господ се отдалечава от мен? Защо не ми даде някакъв съ-вет? Казвам: преди още да се обърнеш към Бога, Той, като те види, че правиш нещо, което не е добро, казва: според моята любов, не прави това, което си започнал! Обаче, ако имаш силно желание, направи го. Бог никога и никому не желае злото. Той винаги има пред вид доброто, но оставя- всяко същество да се проявява свободно. Бог никого не ограничава й никому не се налага.

Съвременните хора често разискват върху

225

греха. Казвам: грехът може да бъде нераз-бран, а може да бъде и разбран. гЛко гръхът се разбере, като вътрешна свобода, в която чо-век се проявява правилно и неправилно, тогава той ще помогне за изправянето на много погрешни между хората. Само в свободата може да се греши. Представете си един човек, на когото езикът или ръцете са парализирани. Може ли този човек да греши? Външно той не може да греши, защото с парализиран език не може да се говори, и с парализирани ръцъ1 не може да се бие. Такъв човек ще мине пр-вд хората за светия, Аз бих желал да мине за светия само онзи чов-бк, на когото езикът и рж-цете са здрави. Следователно, ако Някой може да контролира своите удове така, че да не върши никакво престъпление при здрев език и при здрави ръце, той е истински човек. Представете си, че аз искам да ви заставя да вярвате в нещо, като мене, и по този начин ви заблуж-давам; какво печелите от това? Ни най-малко не искам да ви засгавям да вярвате в нещата, както аз вярвам. Онова, което ме е заставило да вярвам в нещо, то е специфично за мене; онова пъх, което ви е заставило да вярвате в нещо, то е специфично за вас. Нема двама души в езета, които да вярват еднакво, или които да любят еднакво. Някой казва: моето сърце гори от любов. Друг казва: и моето сърце гори от любов. Обаче, едното горение се различава от другото. Като измервате температурата на любовта, ще видите, че един човек има 10,000 ° топлина, друг има 20,000 °, трети 50,000°, четверти 100,000°, пети – един ми-лион градуса и т. н. Следователно, температурата на любовта може да достигне до два, три, че" тири, пет, десет и повече милиона градуси. Като отидете при един ангел, или при некоевъз" вишено същество, на което вибрациите са много силни, неговата любов ще има още по-висока

226

температура. Обаче, любовта на едно възвишено същество е безлюбие за човека, За чов%ка лю-бов е това, което той конкретно може да почувствува. Колкото повече се развива човек, толкова и неговата любов се разширява, а същевременно и температурата й се увеличава. Ако някой желае повече, отколкото може да възприеме, това е лакомство.

Сега ще обясня друг закон. Взимате шише от един килограм съдържание и отивате при една чешма, или при един извор да го напълните. Колко струва това шише с вода, напълнено от самия извор? Тази вода, налята от самия извор, докато е на местото си, няма никаква цена. Кой как дойде при този извор, ще си напълни шишето даром, никому нищо няма да плати. Обаче, колкото повече се отдалечавате от извора, водата в шишето става все по-ценна, понеже наблизо няма подобен извор, от който да си налеете вода. Следователно, цената «а водата в това шише се увеличава пропорционално с отдалечаването от този извор. Лз разглеждам въпроса математически и казвам: ^а, а2, а3, а4, а5, – а10. Значи, величините а, а2, а3, а4, а5, – а10 представят различни положения или състояния, които непрекъснато се менят. И най-лосл, когато водата стане много скъпа, казваме, че изворът е много далеч. Ако водата е евтина, казваме, че изворът е близо. И когато срещна един човек, чиято любов е много скъпа, казвам: този човек е много далеч от Бога. Или, когато срещна човек, който цени много своето знание, казвам: този човек е много далеч от мъдростта. По същия начин човек може да бъде далеч от правдата, от истината, от добродетельта и т. н. Такъв е законът. Това са положения, твердения, които по един, или по друг начин изясняват истината. И колкото повече се отдалечаваме от Бога, толкова повече придобиваме критически ум. Това е пра-

227

вило, коего показва посока на движение. Разум-ният, ученият човек трябва да каже: аз ще се верна към първия извор, към източника на нещата. Там е крайният предел. Земята, на-пример, можеда се отдалечи от слънцето толкова много, че животът ни да не бъде такъв, какъвто е сегашният. Ако земята се отдалечи от слънцето повече от сегашното си разстояние, тя няма да бж-;де земя, и всякакъв живот върху нея ще престане. Тя е земя само при положението, в което сега се намира. И затова, именно вашите личности, вашите индивиди, вашите души могат да живеят и да се развиват. Доколкото вие спазвате тази орбита, в която сега се движите, дотолкова имате условия за развитие. Туй е една широка, научна област, за изучаването на която се изискват специфични условия.

Сега, като се говори много, аз уподобявам .многото говорене и резултатите от него на положението на бедни хора, кои го са гладували три--четири деня и очакват отнекъде да им се да-,де обед, да задоволят глада си. Колкото поведе време минава, толкова и гладът им ще се усилва. В Пмерика има църкви, които дават обед на бедни, гладни хора, обаче, условието да получат храна било следното: позволено е да се «нахрани само този, който е слушал проповедьта на пастора. Влизат тия гладни хора в църквата и през всичкото време, докато продължава проповедьта, те само за яденето мислят и си казват: стига вече толкова проповед, ние зна-ем всичко това! Като ни говориш за Божията Любов, ние искаме да я опитаме реално. И, наистина, по-добре би било първо тези бедни и гладни хора да се нахранят, а после да им се говори за Божията Любов. Така постъпва и Бог: Той първо ни нахранва, а после ни говори.

Христос казва: „Вземете моето иго и моето бреме!" Как да се вземат игото и бремето на Христа? – Доброволно трябва да се понесат. Те

228

не могат да се налагат. И в действителност е така. Ако чов~бк иска да бъде свободен, ако иска да се подигне, ако иска да бъде щастлив, той непременно трябва да приеме това иго върху себе си. Ако пък търси живот без иго и. без ограничения, той ще намери своето нещастие. Ограниченията не се налагат отвън. Това е аксиома. Пр%ди всичко, ние сами налагаме ограниченията върху себе си. Бог не налага ограниченията. В невидимия свят ние сме били свободни, но желанието ни да дойдем на земята да* се учим, ни излага вече известни ограничения. И след това да мислим, че Бог ни ограничава,. измъчва, или че Той е опредеЛил н-вщата така или иначе, това говори за кривит1 схващания на хората за живота. Бог е опр-кделил едно н-бщо, а ние сме определили друго. И сега ние опитваме това, което никога сами сме си определили. Това, което Бог е опр-вдъчпил, ние още не сме опитали. Има едно управление, което Бог е олределил, но до него още не се е дошло. Когато хората приложат това управление, те трябва да имат възвишено съзнание, да управлявате без писани закони. Всички закони трябва да бж-дат написани в човешкото сърце. Дали н-ъкой ще има свободна професия, или ще бъде назна-чен от държавата, той тр+збва да знае законите, които Бог е написал в сърцето му; той трябва да знае и своето предназначение. Тогава службите нема да се дават с указ от държавата, но-всеки ще заеме доброволно службата си. Как ще разберете това н-бщо? Обаче, при сегашните разбирания на хората, това управление не може да се приложи. Запримър, ако се каже, че сж-диите трябва да дойдат доброволно, тогава всички ще се явяг за съдии, всички ще искат да управляват. Дко е въпрсс за свещеници, всички ще искат да проповядват, да говорят на хората, да ги убеждават, И най-посл%, ако дойде въ-прос за министри в България, и тук ще се

-явят много кандидати. Следователно, при сегашното разбиране на хората, при съвременния строй, сегашният ред на налага е естествен, но не е идеален. Ако беше идеален, ние требваше да =бъдем щастливи, а в същност не е така. Ако този строй беше идеален, всички хора ш/Ьха да имат правото да пътуват по железниците. Така ли е сега? Днес, койго има пари, само той има право да пътува; който нема пари, нема лраво да пътуаа. При това, таксите по железниците от ден на ден се увеличават. И ако съвременните хора чакаг първо държавата да се оправи, а после те да се оправяг, какво ще бж-де техното положение? Обратното е верно: пъово трябва да се оправят гражданите, а после държавата. Държавата може да се оправи, когато между гражданите й има поне неколко напълно съзнателни държавници, или министри, които абсолютно да са убедени в своите идеи. Ако имаше поне неколко такива държавници, или министри, те ш,еха да образуват една верига, едно ядро, около което щ4ха да се съберат още много съзнателни граждани, да формират новите адеи. И затова, именно, разумният, възвишеният свет, в който хората не вярват, е решил да създаде такова ядро и да започне своята съзнателна работа. Предполага се, че до края на този «Ьк ще дойдат осем хиляди адепти, които ще се въплотят по всички краища на земята и ще дадат нова насока на обществения, на религиозния, на семейния живот, както и на целата култура. Всичко до сега съществуваще ще се измени и ще се създаде нов, правилен живот, какъвто те разбират и познават. Те са взели ттред вид всички мерки за тази реформа, с която ще изненадат света. Така те ще създа-дат новото човечество, каквото никой не еочак-вал. Само по този начин светът може да се оправи. Как ще разберете това? Дотогава, оба-**е, всички треба да бъдете готови, да приемете

230


игото на ттбзи осем хиляди адепти. Това иго щ& ви се наложи.

Като имал пред вид тоаа положение,. Христос казал на учениците си: „Вземете моето иго и моето бреме!" Аз не говоря за това иго, което е било преди две хиляди години, но говоря, за игото, което сега ще дойде. Питам: вие готови ли сте да приемете това иго? Искате, или не,. то ще ви се наложи. Някой от вас ще го прие-мат по закона на любовта, а на други, които не са готови да го приемат по този закон, ще имъ> се наложи. В съединените щати, когато двама видни кандидати спорят, кой от г&х да бъде из-бран за пр+здеедател на републиката, слъ\ц като единият от тях се избере, другият му изпраща поздравителна телеграма, че много се радва за неговия успех. Доколко в същност се радва, това е въпрос, но важното е, че той спазва известни правила на учтивост. Послъ\дният знае, чф слъ\ц четири години и той ще има надежда да се кандидатира и да бъде избран за предеедател.

Мнозина запитват: кога ще се оправи све-тът? – Светът ще се оправи, когато дойдат тези осем хиляди адепти. Това не подразбира, че трябва да напуснете живота си, домовете си, мъже-тъ" си. Н-бкоя жена казва: ако напусна мъжа сиг аз ще бъда съвършено свободна. Мъжът пък казва: ако напусна жена си, аз ще 6жц,& съвършено свободен. Като се напуснат, мъжът и жената, те ще бъдат толкова свободни, колкото е свободен волът, като напусне дама си, или колкото е свободна кокошката, като напусне-курника си. Некоя жена напусне мъжа си, но утре я виждате с друг мъж; някой мъж напусне жена си, но утре го виждате с друга жена. Някой казва: аз искам да служа на Бога. Той иска да служи на Бога, напуща службата си». но утре търси друга служба. Днес напусне гра-динарството, утре търси друга служба. Питамъг какво е това напущане? Само разумният, само

231

високо мъдрият чов-бк, който е изпълнен ст> любов, мъдрост, истина, правда, доброде-тел, може да бъде напълно свободен чо-век. Той трябва да постави добродътельта за основа в живота си, т. е. той трябва да постави слънчевата енергия за основа на живота си, за да бъде здоав във всяко отношение. Това, което съвременните хора наричат неврастения, неразположение на духа, не е нищо друго, осв-ьн състояния, които показват, че е дошло време за ликвидиране, за разплащане с грътовете с дълговете. Здравето на човека не трябва да е като на съвременните хора, но всяка клътка от неговия организъм трябва да е изтъкана от най-чиста, пръфинена материя, да не се разваля при никакви условия. Като погледнете очите на такъв човек, т не трябва да сзъчят, но да бъдат като бисери, като скъпоц-внни камъни. В очитъ1 на човека трябва да се чете неговата ин-телигентност, да се вижда, че Бог говори чръз него. Като поглецнете в-бъдите на човека, гр-вбва да съзнавате, че т пр1здставят граница между Божествения и човешкия живот. Който има хубави в-ьжди, това показва, че този човек има правилни, красиви отношения към Бога. Който няма хубави въжди, значи отношенията между Бога и него не са правилни. гАко окапят въждиг на човека, това показва, ча неговата работа е свършена. Тъй щото, въждите са от голямо значение за човека; тв показват отношението, което съществува между видимия и невидимия светъ* Всяка сутрин, като ставате, вие трябва да поглеждате, нормални ли са въждитъ* ви, или не» Ако не са нормални, ще молите Бога да възстанови тази граница, т. е. въждите ви да бъдат правилни. Ако река да си послужа с тази азбука, каквато представят въждит, ще се разкри-ят много неща. В въждите се крие ц-вла наука, но сега за нея няма да се говори. Достатъчно е само да се легледнат вьждите на човека»

232

за да се познае, какъв е той. Казвате: по какво се познава? – По броя на космитъ* на вЬжцит, по формага и дължината, както и по основата им. Значи, веждите показват, какъв е проявеният жизот на човека.

И тъй, всичко, каквото човек представя от-вън, то е израз на много н-вща, но това могат да четат само разумните, добрите хора. И затова е казал Хрисгос: „Нтвма нищо скрито-покри-то!" Всичко е изразено нзвън. Затова, именно, човек трябва да бъде абсолютно чист. Днес нищо не може да се крие. Природата е толкова разумна, че е могла да напише всичко върху тялото на човека: тя е писала върху лицето, върху главата, върху ръцег, върху краката и най-по-сл върху самото тяло. Казвате: как ще дойде Бог в сзега? – Той ще дойде чрез космите на човежа, чрез ръц-ъте, чр-вз краката, чрез очи-тъ\ ушит, носа и т. н. Ако някой иска да ме съди, ще му каже: по моето лице можете да четете; в него ще прочетете моето минало, както и моето настояще, а ако сте по-опитен, можете да прочетете и моето бъдеще. Щом прочетете всичко, вие ще имате цялата истина. Няма какво повече да се говори – всяка дума по-нататък е излишна. Истината е написана върху моето т-бло. Ако искате още да знаете, тогава ще ви разправя моитъ* сполучливи и несполучливи опити. Всички нещз в живота трябва да съдържа г в себе си абсолютната истина. Обаче, това не трябва да се разправя на мъртви хора. гЛко чо-век се изповядва, той трябва да се изповяда пр"вд онези, които разбират живота, които са минали през същите мъчнотии. И Писанието казва: „Изповядвайте се!" Пр-вд кого? – Пред напредналите братя. Съвр-ъменните хора страдат ют един голям недостатък, че крият своит" погр-ьшки, но в края на краищата т-бзи погреш-ки излизат на лице. Сръещаш някой човек, тялого му мирише; на другъ – устата мирише, на

233

лрети – носът мирише и т. н. И слъ\ц всичко това тъ1 казват: така сме родени. Всеки сам може да изправи погрешкитте си. Как? – Като понесе Христовото бреме и Христовото иго. Кое е първото -иго з сзета? – Любовта. Кое е първото бреме? – Мъдростта.

Сега, аз желая да се справите с това иго и с това бреме, както разбирате. Справите ли се <: тях, ще имате Божието благословение. И за в бъдеще, когато дойде последният въж от идването на осемьте хиляди адепти, вие ще бъдете първите, които ще посрещнете вашите разумни и напреднали братя. За сега от всички се изисква да ра-ботят за спасението на човечеството.

Христос казва: „Моето иго е благо – моята Любоз е блага, и моето бр"вме е леко – моята-Мъдрост е лека."

32 Беседа от Учителя, държача на 29 май, 1927 г., София