ПРАВИЯТ ЪГЪЛ ОТВЪТРЕ
ОТВЪНКА! ГЕНИЯТ! ОБИКНОВЕНИЯТ ЧОВЕК И ГЕНИЯТ
Добрата молитва
Каква тема имате? (- Кои са причините за написването на Евангелието на Матея? И какво съдържа то? Четохме няколко души темите си.)
Сега ще се отклоним временно от Евангелието на Матея. (Учителят взе линията и чертае на дъската.)
Сега, ако спуснете един перпендикуляр върху една права линия, колко прави ще се образуват? Фиг.2 (-Само два.) Два прави ъгли, добре! Но ако спуснете една линия, която е полегата (фиг.З), до колко ъгли може да се образуват? (-Един.) И колко тъпи ъгли? (-Един.) Най-малкият ъгъл от колко градуса е? – От 1 градус, нали? Правият ъгъл е от 90 градуса. Но какво означава тъпият ъгъл? Да кажем в природата всичко е живо. (Фиг.З) Можете ли да определите в такова едно положение, накъде е движението, в каква посока? Имате един тъп ъгъл, имате и един остър ъгъл, съчетани са. В каква посока е движението? Към А ли е движението или към В? (От А към В.) Защо? (-Защото върхът на ъгъла върви напред.) И двата ъгла имат един връх. Линията С означава посоката, накъде се движи. Коя е била причината да изгуби своето перпендикулярно положение? – Значи, линията С е изгубила своето първоначално положение. Тя може да се движи към В и към А. В даден случай туй изменение случайно ли е или е разумно или целесъобразно? Да допуснем, че тази теория може да се приложи. Да кажем, имате едно движение на енергиите от една посока в друга и се образува една осморка на движение при очите. Но представете си сега, ако движението е в посоката към дясната страна, какво ще стане? Ще се изместят веждите на човека. В човешкото лице накъде е движението? – Има две движения едновременно. В човешкото лице движението не става в една и съща посока. Щом се продължава в една и съща посока по-дълго време, тогава се губи онзи ритъм в природата. В природата постоянно се сменя движението, то не върви в една и съща посока. Например земята върви ли всякога в едно и също направление? Нали тя върви в кръг? Значи, движението на земята не е в една и съща посока.
Ако този перпендикуляр се спусне надолу и се измени наклона, той ще има отношение към човешкия нос. Човешкият нос трябва да бъде перпендикулярен на една вътрешна площ. Но ако изгуби своята перпендикулярност, може да отиде на една или друга страна. Някой път трябва да мислиш право, за да върви носът ти право. Щом не мислиш право и носът ти губи своя перпендикуляр. Трябва да мислиш право, за да седят веждите ти хоризонтално. Ако не мислиш право, веждите ще се изменят, понеже те са антени, защото всеки един косъм, това е една антена за събиране на известна енергия от пространството. Щом се измени тази площ, туй равновесие, ти от външния свят няма да приемаш нещата навреме. Следователно, ще се яви една аномалия – криво ще възприемаш нещата, криво ще ги тълкуваш. Често тълкувате чертите на лицето на човека и казвате: "Много е сериозен." Какво означава сериозен и какво намусен? Казвате: "Не е весел, не е приятен." И в какво седи туй невеселие? Казвате за някого: "Той не е весел." Как познавате човека, че не е весел? "Строг е, казвате, не е весел той." На какво се основавате? Защо казвате, че не е весел? -"Тъжно е лицето му." Е, можете ли да нарисувате едно тъжно лице? По какво се познава тъжното лице? Тъжно лице няма в света? Лицето има само напрежение понякой път. Измъчени лица има, напрегнати с някакви неовладени енергии. Тъжният е напрегнат човек с отрицателна енергия. А пък тия, веселите лица, са напрегнати с положителна енергия. Напрегнато е лицето, някой път повече отрицателна енергия има, свиване на някой от мускулите и вследствие на туй свиване на мускулите в едно или друго направление, вие виждате една такава дисхармония. А при веселието някой път някои от мускулите се продължават. Нещо ви е весело, веднага вашето лице се продължи и разшири. Като сте сериозен, като искате да се представите, че сте благороден и сериозен човек, вие ще си свиете устата, няма да се разширявате, скромен сте. Щом станете весел, няма да се свива, ще се обтегне устата. Като се смее човек, той не е толкова красив. Като се засмее, ти виждаш нещо неприятно. И вие казвате, че този човек е весел. Вземете един човек, който е начумерен, тъжен, той винаги си свива очите, очите му са под ъгъл. А онзи, който е весел, очите му са винаги по-отворени. Питам сега: защо свитите очи представляват скръб, а отворените – радост? Какъв извод ще имате? На един човек, ако очите му са свити, е тъжен, а пък ако са отворени, е радостен. Който се свива, взема. Свитите очи вземат, а отворените очи дават. Но вие се лъжете някой път. Един човек, който иска да вземе, най-първо отваря очите си и после ги свива. Та, той започва с отварянето, а свършва със свиването. А добрият човек започва със свиването, а свършва с отварянето. Вие може да правите наблюдение и единият свива очите и другият ги свива; единият ги отваря и другият – също. Вие се лъжете със своите наблюдения. Казвате: "Той е отворил очите си, ще даде. Той е весел." Ни най-малко няма да даде, а ще вземе. А в друг случай ти казваш: "Той ще вземе." Казвам: Той ще даде. "Очите му са свити." Важното е не как започва човекът, а как свършва. Туй наблюдавайте. Вие сега правите една погрешка, като гледате само започването на нещата. Как свършва човек е важно. Човек трябва да изучава физиогномията. Срещне ли един човек, поухили се и след туй стане сериозен. Какво заключение ще извадите за него? А някой, като ви срещне, ви погледне сериозно и после ви се усмихне. Единият се усмихва и става сериозен, а другият - погледне ви сериозно и после се усмихва. На кого ще разчитате? Плашите се и казвате: "Аз какъв ли съм?" Аз ви навеждам на този закон. Всяка мисъл има своя форма. И мислите са живи. Някой път, като ви дойдат външни мисли, ще ги наблюдавате: усмихват ли се, сериозни ли са или тъжни или радостни. Е, добре, как ви се явяват? Една мисъл може да ви се яви в разни форми. Например в една тъжна форма. Свиването на една ваша мисъл как ще се яви? Може да ви сплаши външно. Вие казвате: "Плаши ме известна мисъл!" Как ви плаши? Запример идва една ваша мисъл, която ви плаши. Един ваш приятел ви се е разсърдил и веднага в ума ви седи образът на приятеля ви, тъй като че иска да ви каже нещо лошо. Туй ви плаши. Каквато и да е мисълта, има известна реалност, има известен обект отвънка.
Питам сега, каква мисъл седи в ума ви? Какво мислите? Както ви виждам, едни от вас така сте готови, като минете отнякъде, да задигнете нещо. Такова разположение имате. В мнозина е тъй. Изведнъж да вземе! Вие искате да разрешите един въпрос. И всичките учени хора се заемат да проучат въпроса, но не вървят по правия път на разрешаването. А всеки иска правилно да го разреши, да кажем, има 25 хиляди долара. Не се разрешава научният въпрос, но се разрешават 25 хилядите лева. И аз ви давам да разрешите 25 хиляди лева АВС. Да докажете, кои са били първоначалните причини, които са изместили този перпендикуляр? – Ще кажете, това е лесна работа.
Какво разбирате под думите: "Сиромах съм." Сиромахът разрешава с буквата С. Той има мъчнотии там. А буквата С е половината на кръга. Да намериш именно туй, от какъв кръг е извадено това С? Сега туй С хубаво ли е написано, както аз съм го написал? Не е въпрос за красиво, правилно ли е написано? Много правилно е написано, но не е научно. С-то винаги означава промени. Като кажеш: "Сссс", дето има опасност, там има съскане. Като минаваш покрай някоя патка, тя казва "Сссс". Змията също. Приближиш ли се при змията, тя съска. Казва: "Гледай да не ме настъпиш, че работата е лоша." Или учителите казват: "Ш-ш". Вие учителите какъв знак означавате с СШЧ, понеже съскането е малко тъй, че сте превърнали "С"-то в "Ш". Защо учителите в България са превърнали С-то в Ш? Пет хиляди лева ще ви дам за умен отговор. Научен е въпросът. Кои са причините, дето С-то се е превърнало в Ш. Защо Ш-то е написано в три линии? Ш-то е европейското W дубълве. На еврейски "шин"-а* [* 
буквата "шин" от еврейската азбука]. И после 3-то е произлязло от Е-то (Е). Тези букви имат един и същ произход. Ако вие напишете 3-то по този начин и Е-то, каква разлика има? Или ако го напишете така "п" или "и". Това е все за разсъждение.
Но сега тази материя трябва да я пренесете в органическия свят. Тогава тя може да стане ясна. В съвременната геометрия може ли един прав ъгъл да бъде равен на три прави. (-Не може.) Тогава, ако кажем така, че А е равен на В, С и Д какво се разбира? А е вътрешния ъгъл и е равен на трите външни ъгъла. Искаме да изведем една формула. Тогава ъгълът на В на какво ще бъде равен? Един външен ъгъл на какво ще бъде равен? (-На една трета от вътрешния.) Това как ще го поставите като формула? Някой да излезе да напише на дъската на какво ще бъдат равни външните ъгли?
<В = <А- (<С +<D)
<С = <А- (<В +<D)
<В = <А- (<В +<D)
Сега представете си, че един художник ви рисува лицето. Той може да го нарисува анфас, лице срещу лице и може да го нарисува профил. Значи светлината, откъдето и да иде, да иде равномерно. Светлината, откъдето и да идва, еднакво да пада, лицето да е еднакво осветлено. Ако вие се поставите направо на туй осветление, така че светлината еднакво да осветлява лицето ви, то е анфас. Пък ако вие поставите лицето си настрана, че само едната част да е осветена повече, а другата по-малко, то е профил. Сега, за да изразите тази идея в профил, къде ще поставите сенките? Тогава някой път може да се турят по-тънки сенки, а някъде по-дебели сенки. Какви са причините, когато има по-дебели сенки? Че осветлението от едната страна е било силно и е хвърлило повече сянка. Защото колкото светлината е по-силна и сянката ще бъде по-силна. Когато ние искаме да означим, че светлината е силна трябва да хвърлим по-голяма сянка, за да изпъкне светлината. Гледаме перспективно да изпъкне светлината. Ако светлината е слаба, то и сянката ще бъде слаба.
Допуснете сега, че се хвърли една сянка под очите и художникът изобрази тази сянка. Вие изучавате този образ. Само че, много сeнки са турени. Какво означава този образ? Когато под очите има сенки, какъв човек е този, когато има такива големи тъмни кръгове под очите? (- Измъчено лице, изтощение, изразходване на повече енергия отколкото трябва.) Но, ако художникът е турил повече сенки, отколкото трябва, направил ли е той картината вярна? Да кажем, че вие сте един художник, рисувате известна картина и турите повече сенки, да дадете ефект на картината. Рисувате някой тип и искате да го направите мъченик. Вие не можете да го направите мъченик. Този човек, когото вие рисувате, не е мъченик, вие го правите мъченик. Виждали ли сте Христа така нарисуван? Те са Го нарисували така, но аз не съм видял едно мъченическо лице. Не туй мъченическо лице, коeто аз познавам. Как се рисуват мъченическите лица? Че му тече кръв, какво мъченическо лице има в това? Значи, толкова кръв има, че излиза навън. Ако от една чешма, която има много вода, че излиза навън, мъченичество ли е това? То не е за чешмата, то е за хората. Ако излиза пот от лицето на човека, мъченичество ли е това? Значи, мъченичеството не е, че кръв излиза навънка или че пот излиза навън, съвсем другояче трябва да се изрази мъченичеството. Това е едно противоречие в дадения случай с окръжающата среда. Мъченици са хората, които се намират в противоречие с окръжающата среда. В туй седи мъченичеството. И колкото противоречието е по-голямо между средата и него, между тази разумна среда, толкова и мъченичеството е по-голямо. Колкото противоречието е по-малко и мъченичеството е по-малко. Туй мъченичество има и своя физиологическа формула отвън.
От чисто научно гледище, на скръбта трябва да й търсите произхода. Всяка една скръб е едно противоречие. Ти скърбиш и казваш: "Аз много скърбя!" Не, така не се разсъждава. Ти ще търсиш противоречието, което се намира между тебе и окръжающата среда. Скърбен си, трябва да знаеш, откъде произтича твоята скръб. Можеш да скърбиш, че нямаш парици. Но защо ще скърбиш, че нямаш пари? За скръбта пак хората са причина, до известна степен или че ти искаш пари да се облечеш, да се наядеш. Но скръбта има две условия. Има външна среда – хората, външното условие и има друго едно общество, което е вътре у тебе. И с него ти си в противоречие. То иска от тебе, пък ти няма какво да му дадеш. Две среди има, с които ти не можеш да се справиш. Една среда е твоя организъм, който иска да яде, и друга среда – обществото, което иска ти да бъдеш добре облечен. Ти си самия човек, който трябва да се справиш с външната среда. Тъжно ти е за парите. Към коя среда спадат парите? Сега тия пари се намират все в ръцете на живите хора. Всички банкери държат парите в своите ръце и ти трябва да идеш при банкера, да заемеш малко пари, да направиш един съюз с банкера. Тогава в тебе се явява едно противоречие, дали този банкер ще ти даде пари или не. После ще се яви друго чувство. Ако не ти даде пари, усещаш се унизен, губиш нещо. Идеш при втори банкер и там не ти дадат. Идеш при трети, 10 души банкери обиколиш и кажеш: "Съвсем я загазих!" Седнеш на един стол и се хванеш за главата. Какво трябва да разрешиш? – Ти имаш една хубава задача – числото 10, превърни го в друго число или го намали! Питаш как да се справиш с мъчнотиите. Ти имаш 10 души банкери, които не са ти дали пари. Видиш числото 10 и се уплашиш от него. Страшно е числото 10! Вземи нулата, дай й почетно място, тури я пред единицата, намали единицата 10 пъти и веднага ти ще се издигнеш нагоре. Намали всичките тия банкери, тури им една нула отпред, тури една запетая или точка и после тури единицата. Тогава какво ще мислиш? Като направиш този процес, всичките банкери почват да треперят вече. Ако аз ида при 10 души банкери и те не ми дадат пари, след като туря нулата отпред и единицата след тях, всичките тия банкери ще бъдат болни, ще викат лекари. Тези лекари не могат да помогнат на банкера. Аз ще напиша едно писмо, че на банкера мога да помогна на болестта му, ако той ми даде парите. Тогаз аз ще кажа, че болестта е много сериозна и за нея ще искам 5 хиляди лева: "Другите може да вземат по-малко, но няма да ти мине. Аз ще те изцеря, но 5 хиляди лева ще дадеш!" Питам: 10-те болни банкери по 5 хиляди лева, като им взема, колко правят те? – 50 хиляди лева. Само като преместя нулата, но да знаеш как да я преместиш: 10 – 0,1. Погрешката е там. Може и никаква запетая, точка тури. (-Туря се и запетая.)
Законът е там: Когато вие се намирате в едно голямо противоречие в живота и дойдете до отчаяние, пренесете нулата отзад напред. Това са други условия вече. И турете единицата отзад, а нулата пред единицата, тогава и тия условия се подобряват. Какво означава нулата? Тя е човешката глава. Като туриш една точка, не се обезсърчавай, ами почни да мислиш. Защото всеки един човек се обича за две неща. Две неща има съществени, които в света работят. Те са три, но две, които постоянно работят. Един човек се обича заради своята мисъл. И един човек се обича заради своето чувство. Ако ти право мислиш, ще бъдеш обичан. Ако ти право чувствуваш, ще бъдеш обичан. Туй е закон. Мислиш ли правилно, ще те обичат. И ако правилно чувствуваш, пак ще те обичат. Има едно хубаво чувство, благородно чувство. Значи, при най-лошите условия, внеси едно право чувство! То е нулата отпред, а единицата отзад. Да туриш единицата отпред, ти си човек, който не разбира живота. То е егоизъм. Числото 10 е за мъдреца. Тъй написано числото 10 в света, е за който борави и регулира законите. А който не разбира тия закони, то е обратното – 01.
Тогава да ви преведа, друго едно положение. Представи си, че числото 10, това са 10 килограма. Може да допуснем, че може да е един момък на 21 години и да носи 10 кила злато. На него може да разчитате, той ще ги занесе вкъщи. Но на едно дете на три години може ли да му се разчита? Може ли вие да му дадете 10 кила злато? Колко може да дадете на едно дете? До колко мислите? Да турим, че то е на 4 години. Колко да му дадем от 10 кила? С колко може да го натоварите това 4 годишно дете? Добре, ако е на една година, една златна монета като му дадем, то ще си играе с нея. Ако е на две години, тогава? -Увеличава се теглото. На 4 години колко трябва да му дадем? (-Най-много половин кило.) Много са! 500 грама не може да ги носи то. Тя е грамадна енергия, не се носи. Не само количеството е важно, но материята, това е напрежение вътре, то е мощна сила. Ще го намалите още. (100 грама.) Много са. Много е тази енергия, детето не може да я носи. Законът има приложение. При нашите чувства и при нашите мисли, трябва да знаете, че известни мисли и известни чувства се намират при различни възрасти на различно развитие.
Едно твое нежно чувство, което имаш, то е едно малко детенце. Ти, ако не разбираш закона, можеш да осакатиш това благородно чувство или благородна мисъл от неразбиране. Ти можеш на тази мисъл да дадеш работа, за която тя не е готова още. И на едно чувство можеш да дадеш работа, за която то не е готово. Дълбока работа е това. Вие мислите, че вашите мисли са силни или чувствата са силни. Не мислете така. Не са силни. Възмъжалата мисъл, постъпка, то е друг въпрос. Те са силни. Когато във вас се внесе известна идея, не мислете, че веднага ще се реализира. Казвате: "Идеята е мощна!" И Христос като Дух беше мощен! Но като се роди, беше ли мощен в тази малка форма?
Имате едно понятие, което не съответства на Истината. Казвате: "Една идея, мощна идея!" Но, която е реална вече, а не една идея, която се намира още в зачатък на своето развитие, една малка тревица. Тази е мисълта. Туй е дълбока мисъл, върху която трябва да мислите. Вие искате някой път да имате постижение на вашите чувства, мисли или желания. Най-малко се изискват 21 години едно ваше желание да се постигне. А вие искате още след 3-4 години резултати и казвате: "Много съм чакал." Вследствие на това неразбиране идат много големи нещастия, които ние преживяваме. И казвате: "Защо ни е това, да го нямаме!" -Защото твоята мисъл и твоето чувство не са в състояние да пренесат туй, което им се дава. Туй е едно научно обяснение. И ако вие вървите по този път на разбиране, ще се избавите от много страдания. Най-първо, гледайте тази мисъл възмъжала ли е?
Сега ще ви попитам: Коя е във вас най-силната мисъл? И сега може да ми кажете. Коя е най-силната мисъл у човека? Може да пишете като тема. И след туй: "Кое е най-силното чувство? Вие не се лъжете с думата Любов. Тя е обща, колективна. Любовта не е идея. Ще кажете: "Любовта е най-силна!" Често вие изгубвате интерес в живота. Когато в живота се яви едно противоречие, което човек не може да разреши, той заспива, не се интересува вече. Не поставяйте в ума си една мисъл, която не може да разрешите! И не поставяйте едно желание в сърцето си, което не може да постигнете. Пазете си тези две неща. Никога не си поставяй една мисъл, която не можеш да разрешиш! И никога не поставяй едно желание, което не можеш да постигнеш. Не да го не искаш, остави го! Тази мисъл остави отвънка. Туй, което не можеш да разбереш, остави го отвънка. И после иди, наблюдавай го! Понаблюдавай, но не туряй отвътре! Понеже щом го туриш неразрешимото чувство вътре, ти ще носиш един излишен товар. Да допуснем, че във вас влезе мисълта да станеш гений, но не си уважаван. Казваш: "Искам да стана гениален." Но не можеш да разрешиш, как ще станеш гениален. Остави тази мисъл отвънка! Ти ако искаш да я постигнеш, по кой път ще постигнеш гениалността? – Трябва мисъл. И не всеки човек, който мисли, става гениален. По какво се отличават гениите от обикновените хора? Един гений, като го поставят в най-мъчните положения, той всякога ще си разреши задачата! Казват, че Паганини е разрешил една задача. В Италия най-видните музиканти писали нещо много трудно, как ги наричат тези музикални комбинации, най-мъчните с по 4 ноти, 4-те пръста да ги вземат? Нещо, което не може да се вземе на цигулка. Та след като го угощавали, казали: "Ще ни е много приятно да изсвирите едно парченце!" Той го видял, усмихнал се, взема си цигулката и веднага го изсвирва. И го признават, че е гениален. Е, колко души като Паганини може да изсвирите такова трудно нещо? Някой път може да се забъркате. А той като че е бил и пребил. Значи, геният е запознат с нещата, а обикновените още не са запознати.
Всички вие сте от спящите гении. И вие сте гениални, но спите, под юргана сте още и следствие на това не може да се проявите. Ако има някой, който да ви събуди, веднага ще проявите вашата гениалност. Нищо повече! Какво е мисълта? Един човек, който не е гений, се намира като в мъгла, не знае човекът накъде е ляво, накъде дясно. Седи и се върти. Това е обикновен човек, а на гения небето му е ясно. Той, като погледне, вижда си пътя, всичкото знае. Обикновеният човек е в мъгла. А геният е в ясното небе, няма никакъв облак. Той, като погледне, навсякъде пътят му е отворен и мъчнотии няма. Има, но той ги разрешава, докато обикновеният човек е обвит в мъгла. Значи, тази мъгла аз наричам юргана, в който ти спиш. Трябва да се освободиш от него. Ти искаш да постигнеш нещо, но си под юргана. Казваш: "Непостижимо е!" В мъгла си, какво можеш да постигнеш? Ти си в зимно време, в буря, сняг има, виелица. Ти си в лоши условия, непостижими са нещата. Лятно време, когато слънцето грее, топло е, влага има, дъжд, тогава нещата са постижими.
Та казвам, не се обезсърчавайте! Щом се обезсърчиш кажи: "Под юргана съм." Щом се насърчиш, юрганът е вдигнат! Всички хора, които са насърчени, без юргани са, а които са обезсърчени, са с юргани. Вие казвате: "С юрган е добре". Само когато отиваш да спиш, юрганът е на мястото, а когато отиваш да работиш, юрганът не е на мястото. Ако туриш юргана и кревата на колата и отиваш да ореш, това не е на място. Юрганите са потребни за вечерно време. Тогава по-хубаво нещо няма. Като си в стаята си, че си в юргана, на място е тогава юргана, като искаш да спиш. Но след като се събудиш и да си в юргана, това не е на място.
Сега, главната мисъл, каква остана? Иване, кажи ти. (-Човек трябва да мисли право и да чувствува право. Да бъде добър проводник.) Не пресилвайте вашите мисли, не пресилвайте вашите чувства! Туй пазете! Мисълта си не пресилвайте! Никога не пресилвайте сърцето и ума си!
Отче наш
7.25 ч.с.
3-та лекция на МОК, 14 година, държана от Учителя на 26 октомври 1934г.,петък,