Заветът

Заветът

„Господ Бог ваш направи за-вет с нас в Хорив." *)

Петата глава от Второзаконието представя един скж-поценен камък, заровен дълбоко нтзкъде в земята. Всичко, което е писано в Стария Зззет, не е валидно за всички времена и епохи, обаче, в него има истини, които са надживели времето си, вследствие на което, когато и да се четат или казват, те имат своята цена и своето значение. *Рб сж валидни за всички времена и епохи, за всички хора и народи.

„Господ Бог ваш направи завет с нас в Хо-рив." Няма по-велик акт в евтзта от този, да се направи завет, договор между две разумни същества. Това, което осмисля живота, което внася радост и мир в човешката душа, са разумните отношения между всички живи същества. Дз взимам думата разумност в широк сми-Съл. Разумният човтзк е съвершен в постъпкитте си. И ако понякога се забелязва никакво несъвершенство в него, това се дължи на материалите, с които работи. Когато вещият писар пише, и дойде нбкой от вън, бутне ръката му, той направи никаква погрешка, но вината не е в него. Причината за погртзшката е външна. Нтзкое неразумно същество е бутнало ръката му. Обаче, този вещ писар е в състояние сам да изправи погр-вшката си. Следователно, разумният чов-ьк всякога изправя нещата, а глупавият – разваля. Каквото и да дадете на глупавия човтзк, в края на краищата, той все ще го развали: и най-хубавата дреха да му дадете, той ще я развали; и най-доброто управление да му дадете, той ще го развали; и най-разумната религия да му дадете, той ще я развали; и най-добрата наука да му дадете, той ще я развали. И обратно: каквото дадете на разумния човек, той ще го запази и усъвершенствува.

„Господ Бог ваш направи завет с нас в Хо-рив." От времето на Мойсея до днес са се изминали повече от три хиляди години. Какво представят тия три

• ) Второзаконие 5 : 2,

173

хиляди години? Те са три Божествени дни. Значи, от времето на Мойсея до днес са се изминали три Божествени дни. Тъй щото, за Бога хиляда години са като един ден, но колко интенсивен трябва да бъде този ден, в който може да се внесе опитността на тия хиляда години! Това показва че пътт на човешкото развитие е дълъг.

Питам: какво се разбира в съвременната наука под думата развитие или еволюция? Под думата еволюция се разбира изминаване на дълъг път, с цел да се придобие нещо. Обаче, от придобивка до придобивка има разлика. Ако нт^кой човек в своя еволюционен път е успЪл да развие едно грамадно ткпо, като това на пред-потопниг животни, де ще се ползува от тази придобивка? Или, ако в своя еволюционен път човек успъе да намали тялото си толкова, че да се преверне в микроб, който съвременната наука едва с микроскоп може да разглежда, какво се ползува от тази придобивка? Какво ще се ползува човек, ако има грамадно, или пък, ако има малко тЪло? Яко ттзлото на нЪкое животно е грамадно, но същевременно е разумно, това разбирам. При това положение то ще принесе голяма полза на човечеството. Обаче, ако гЬлото на нт^кое животно е микроскопическо, но същевременно неразумно, то ще принесе голтзма вреда на човечеството. Вземете, напримтзр, бубоническата чума. Микробът на тази болест е много малък, но причинява големи пакости и вреди на хората. Това микроскопическо същество е в състояние да вдигне на крак цЪла култура, като съвременната: рсички лекари, всички учени, всички религиозни хора се въоржжават – навсЪкъде поставят карантина. Де се крие силата на това малко същество? И след всичката тази тревога, хората ще се примирят и ще кажат, че болестите били за гюс. Не, болестите не са за всички хора, но само за онези, които се отклоняват от Божия път. В този смисъл, лекарите са необходими само за грешните хора, но не и за праведните. Праведни-ят е лекар сам на себе си, а грешният се нуждае от много лекари около себе си, и то все специалисти. Ще кажете: Когато хората станат праведни, нема да%има вече нужда от медицина, от никакви лекари. Не, и тогава ще има лекари, и тогава ще съществува медицина, но за праведните, за добрите хора.

Наскоро дохожда при мене един наш приятел, който ме запита: Какво да правя за да сполуча в живота си? –

176

Яко искаш да сполучиш, не ставай нито нож, да те то-чат, нито точило, ти да точиш другите, нито пък да носиш голям чук в ръцет си. Защо? Яко си нож или точило, от дългото употрвбение ^дин ден сьвсем ще се изхабиш, нищо нНма да остане о^ тебе Яко носиш голбм чук в ржиете. си и не можеш да си слу-жиш с него, както трьбва. този чук ще стане гричина един ден да те преоият с него. Какво ще спечелиш от гЬзи положения? Нищо Нома да спечелиш. Яз нари-чам съвременната култура –„култура на ножа. ча точилото и на големия чук." Казвате: Точилото трябва да се верти, ножът трьбва да се точи, а чукьт трябва да се вдига и слага. Точилото се вьрти, но се изхабява; ьожът се точи, но се изтрива; чукът се вдига и слага, но и пакости верши. И човечхжият живот се верти като точило 10, но с своитъ* мисли и чувства човек изхабява мозъка и сърцето си, и като достигне 80 годишна възраст, казва: Х)старЪх вече, сверши се моят живот, но не разбрах смисъла му. Какво разбираме под думата старост? Тъй както хората разбират старсстта, тя е резултат на напразно изразходване на Божествената енергия в човежа. Който пилЪе тази енергия безразборно, той преждевременно остарява. Какво остава на този човеж? Не му остава нищо друго, освен да излтьзе ог тялото си, т. е. да съблтзче старата си дреха и да облаче нова, както змията съблича старата си кожа и се облича в нова. Щом се в^ди гол, съблъ-чен, този човек ще каже: Всичко се сверши с мене! – Да, с гртзшника всичко се свершва.

И тъй, съвременниттв хора трябва да се домогнат до правата философия на живота. Само тази философия ще им даде истински разбирания за живота и за смъртта. Когато водата в нъжоя ръжа замръзне и се преверне в лед, тази ръжа може да каже: Сверши се мояг живот! До кога? Докато дойде пролЪтта. Щом пролЪтта дойде, и слънцето започне по-силно да пече, животът на ръката отново дохожда. Тогава пък ледът ще каже: Всичко е свершено с мене! До кога? Докато дсйце зимата. Значи, при специални условия, воцата има свойството да замръзва при студ, при низка температура ; и от лед, да се превръща в течност, при слънчевата топлина, или при висока температура. Какво лошо има в това, че водата може да замръзва, да се превръща в лед, ледът пък да се разтопява, да се превръща в течност, и после течността

177

да се превръща в пара? Когато гкзи процеси са физически и стават само с материята на ттзлата, т са добри, никой не се оплаква от тях. Обаче, когато тЬзи процеси стават в психиката на човека, тогава не е добре. Тези промени причиняват известни болки на човека. Причината за тези болки се дължи на вьншните енергии, които на-хлуват в организъма, но срещат известно вътрешно съпротивление. Това съпротивление, именно, причинява болезнено състояние в организъма. Когато външнит енергии влизат свободно в човешкия организъм, без никакво вътрешно съпротивление, човек изпитва в себе си пълна хармония. При това положение, никакви болки не съществуват.

„Господ Бог ваш направи завет." Значи, най-важното в живота на човека е договорът, заветът с Бога. Този договор не е нещо, като 14-т точки на Уйлсона. Когато Уйлсон излезе пред евтзта с своит- 14 точки, всички казаха: Ето една сигурна работа!– Колко сигурна излЪзе тази работа? Колко от тия точки се приложиха? И германският император даде никакви обещания на българиттз, но колко от тия обещания се изпълниха? Какво показва това? Това показва, че договорите, които двама души си дават на земята, не са нищо друго, освен сапунени мтзхури. Колкото сапуненият мЪхур може да жив+зе, толкова и обещанията на тия хора ще се реализират. Дз бих желал да зная, откак светът съществува, колко от договориттз, между разнит държави са уцтзлЪли. Еги-пет е правил договори, Дсирия е правила договори, но де са тези държави днес? Не само договоритв им са изчезнали, но и самите държави вече не съществуват. Не само Египет и Асирия, но и държавите в новите времена са правили и правят договори, които също така не са уцЪлЪли. Обаче, установи ли се договор между Бога и човека, той непременно уцЪлява. Силата на еврейския народ се дължи на договора, който Бог е направил с гюс в миналото. Този договор лежи дълбоко нЪкъде в неговото подсъзнание. И ако може да се почерпи един добър пример от еврейския народ, той се заключава в това, че основата, ядката на еврейския живот се опира здраво върху принципиг, които Мойсей им е дал. Тази е една от добрит чърти на еврейския народ. Колкото лошо да се говори за еврейския народ, статистиката, обаче, показва, че развратът между този народ е само 5°/0. От друга

12

178

страна, при каквито климатически условия да го поставят, той издържа. Евреите не са много напредничави, но са много издържливи. Издържливостта им се дължи на това, че спазват всичко онова, което Мойсей им е оставил. В това, именно, седи техната сила. Докато човтзк остава в-Ърен на идеала на своята душа, дотогава той ще запази своята издържливост. Щом измени на този идеал, с него заедно ще изгуби и своята издържливост. Следователно, ако еврейският народ изгуби никога своите вярвания, той ще изгуби и своята издържливост.

Въз основа на това, казвам: всбки човек трябва да има известни възгледи, известни убеждения, на които никога да не изменя. Какви ще бъдат гЬзи възгледи, какви имена ще носят, не е важно. За човтзка е важно, неговите убеждения да го повдигат, да му дават сила правилно да расте и да се развива. Запример, ще срещнете в живота разбойници – материалисти и религиозни хора, също материалисти. И едните обират и крадат, и другите обират и крадат. Каква полза от това, че първите не верват в Бога, а вторите в^рват? Ще срещнете безверници, които колят говедата, овцете и ги ядат; ще срещнете и втурващи, които правят същото. Ще кажете, че по-добре е за вола, да го заколи и изяде в-врващ чо-втзк, отколкото безверник. Вие казвате това, но я запитайте вола, какво е неговото мнение по този въпрос. Во-лът ще отговори: Дз бих желал н^кой да не пипа кожата ми – нито религиозните, нито материалистите. Нека и едните, и другите да ме оставят на свобода и да ува-жат моите идеи. Казвате за някой човек, че е материа-лист. Питам: вие какви сте? – Ние сме религиозни, набожни, вярваме в Бога. – Втьрвате в Бога, но колите вола по същия начин, както и материалистите, които не в-врват в Бога. При това, религиозните знаят, че Бог е казал „Не убий!" Който коли вол, прави същото, както онзи, който убива чов^к. Съвременните християни, които от преди две хиляди години са тръгнали след Христа, а от преди три хиляди години знаят заповедите Божии, казват за вола: Вол е той, животно е, не чувствува нещата като човека. С тези думи те се успокояват и про-дължават да колят воловете. Не е само това. Днес хората са дошли до положение да се убиват едни други, като мухи, и после казват: Нема нищо, избиха се много хора, но други ще се родят. – Значи, нека майките ра-

179

ждат и отглеждат деца, а другите да ги убиват. Не, това не е правата философия на живота.

Едно трябва да се знае: има един вътрешен закон, който държи отговорни всички народи, общества и хора за техните постъпки. Има един вътрешен договор, склю-чен в живота, за неизпълнението на който всеки човек ще бъде съден. Един ден, когато човек напусне земята, ще дава отчет за всички свои дела. Невидимият свет е опредЪлил два вида ангели, които да посрещат хората от земята. Едните ангели са светли, а другите – тъмни, черни. Далата на човека опредтзлят, кои ангели да го посрещнат. Светлите ангели водят човека в двореца, при царя, дето му дават богато угощение. Тъмните ангели го водят в обществената безопасност. И в обществената безопасност угощават човека, но само след като го про-страт на земята, с лицето надолу. Като стане от земята, той казва: Втори път не искам да помисля за такова угощение. При всички престъпления, хората пак ще намЪ-" рят нещо,с което да се оправдават. Те казват: Такава е културата! Не, това не е култура, нито цивилизация. Това е греховно състояние, в което хората са изпаднали и, от което малцина могат да излЪзат. Яко е въпрос за култура, хиляди години преди падането на човечеството е съществувала такава, но тя е била култура на радост и веселие. Всички живи същества са се кжпЪли в радост и веселие, всички ангели са пЪли и хвалили Господа.

Коя е причината, че тази култура днес не съще-ствува? В тези времена е станала никаква вътрешна катастрофа, вследствие на което всички планети в слънчевата система са изменили своята ос. И земята е изменила осьта си, наклонила се е на 23°. Числото 23 е символ на размирие. Значи, земята е место на размирие. В никоя друга планета не съществува такова размирие, каквото в нашата земя. Когато същества от други планети искат да разбе-рат, какво нещо е размирието, те слизат на земята. Който иска да научи тия специфични разбирания, нека дойде на земята, да прекара един четиригодишен курс по правните науки. Само на земята може да се изучи размирието, в всичките му подробности и вариации. Съвременните учени констатират само, че земята е наклонила осьта си на 23°, но повече нищо не казват. Как се е отразило това наклонение на земната ос върху живота на хората, по това нищо не говорят. Обаче, между наклонението на

180

земната ос към нейната еклиптика и моралния живот на хората, съществува известна зависимост. Това наклонение на земната ос е създало един упадък в моралния живот на хората. На какво се дължи този упадък? Той се дължи на обстоятелството, че при това отклонение на земната ос, земята се намира в такова положение, че чрез особена събирателна леща привлича само отрицателните козмически енергии от пространството, а отблъсква положителните. Според наклона на своята ос, земята днес н"Бма възможност да привлече положителните, въз-ходещит козмически енергии. Тази е причината, поради която хората днес са повече лоши, отколкото добри. Един ден, когато земната ос се изправи, земята ще има друга събирателна леща, чрез която ще привлича положителните енергии на козмоса.

Сега, ако разглеждате лицето на вълка и това на овцата, ще видите, че ъглите на лицата им са съвершено различни. Вълкът е груб, жесток, защото ъглите на неговото лице събират отрицателните сили в природата. Ъглите по лицето на овцата пък са такива, че събират главно положителните сили в природата, затова тя е кротка. Казвате: Бог създаде вълка и овцата; следователно, те не са виновни за ъглите на своите лица. Това не е верно. За сегашното устройство на главите на вълка и на овцата има ред вторични причини, които са в връзка с развитието на битието. Като се разглеждат тия неща, ще се разбере, защо вълкът е станал вълк, и овцата – овца. Вълкът и овцата впоследствие са станали такива, каквито днес ги срещаме. Когато искат да кажат нещо лошо за някой човек, казват: Той е цел вълк. Значи, в овъл-чаването има нещо разумно, което е работило в противо-положност на Божествените закони. Когато казват, че някой човек е цела овца, това показва, че и в овчеду-шието има нещо разумно. Казвате: Човек не трябва да бъде овца. Да, не трябва да бъде овца, но още повече не трябва да бъде вълк. Яко имате общества само от вълци, каква култура ще бъде техната? Тези вълци трябва да се хранят с нещо, но с какво? Те не обичат трева, месо обичат, и то главно овче. Какво ще правят тия вълци, ако нема достатъчно овце за всички?

Съвременните хора са дошли до една дилема, до един кръстопът, и нито напред вервят, нито назад се връщат. Евангелистите казват: „Повервайте в Господа

181

Исуса Христа, и ще бъдете спасени." Питам: какво се ползува вълкът от своята вяра, че за да измени характера си, трябва да се храни с овце? Тази вяра не може да го спаси, не може да го видоизмени. За да не бъде вълк, лицето му трябва коренно да се измени. Яко срещу нтзкой човек насочите една пушка, той непременно ще пострада от нейните куршуми. Дали знае действието на пушката, или не, тя не се интересува от това. Веднъж направена, нейната задача е да убива. И вълкът е по-строен така, че дето срещне овце, напада. Тъй щото, ако в дадено общество се проповтздват известни принципи, които подтикват хората към правене на пушки, на разни огнестрелни орждия, за това има ред причини. Пушката крие в себе си известна динамическа сила, която всеки момент може да се изяви навън, както бомбата,– при най-малко сътресение може да експлодира. Също такава динамическа сила се крие и в човека. Тази сила е гнтзвът. По-разрушителна сила в човека от гнева нтзма. Гнтзвът е неестествена сила, която руши. Гнтьв и негодувание не са едно и също нтзщо. Негодуванието е естествена сила, която не руши, но изправя работите. Обаче, като се разгневи, човек моментално кипва и е готов да разруши всичко, което се изпречи на пътя му. Яко някой човек е причина за неговия гнтзв, той казва: Яз ще ти дам да раз-береш, кой съм! – Какво ще направи? На кого ще напакости? На себе си. В самия него се предизвиква пожар, експлозия, след която с седмици не може да дойде на себе си. Питам: защо тази сила, гнЪвът – не се впрегне на работа да изверши нещо полезно? Яко човек се гнт5ви по един път през годината, както и да е, но ако се гневи по десет пъти на ден, този гнЪв не е на местото си. Съвременните хора са станали неврасте-ници поради това, че често се гнтзвят. И след всичко това, т- търсят лЪк против неврастенията. Лекарите пре-поржчват инжекции и разни лекарства против неврастенията, но в края на краищата, нищо не помага. Каз-вам; ако искате да излекувате неврастенията си, престанете да се гневите! – Как?– Ще приложите волята си. – Не можем с воля да преодолеем себе си. – Думата „не мога" е илюзорна. В разумния свет тя не съществува. Казвам некому: преплавай тази река и мини на срещния брег. – Не мога да я преплавам. – Ще видиш, че мо-жеш. По едно време се образува хайка срещу този чо-

162

вЪк, и десетина души започйат да го преследвйт. Той хуква да бЪга, дохожда до същата р%ка, хвърля се в водата, преплава я и веднага се намира на другия брЪг. Значи, това, което в първия случай бтзше невъзможно, в втория случай стана възможно.

И тъй, понеже Господ вижда, че доброволно хората няма да влЪзат в Царството Божие, затова е турил разбойници да ги гонят, да ги заставят на сила да влЪ-зат в Царството Божие. Днес и праведният служи на Бога, не толкова от голяма любов към Него, но защото разбойници го гонят. Като премине рЪката, той казва: Слава Богу, че можах да мина на другия брЪг на р-Ьката. Бог ме спаси от тия разбойници. Според мене, праведният преплава рЪката, благодарение на разбойни-циг, които го гониха. Той повярва в гЬхната сила и можа да преплава реката. Казвате: Без страдания не може ли да се служи на Бога? – Без страдания не можете да преплавате реката. Страданията правят хората смЪли и решителни. В първо време страданията ги правят малодушни, но като пострадат повече, г уякват и стават герои. Такъв пример имаме в борбата на нашата лоза с филоксерата. В първо време филоксерата изсушаваше лозата, но в 12 годишната й борба с своя неприятел – филоксерата, лозата придоби имунитет, уякна, и днес вече не се подава на нейното действие. Дълго време нашата лоза се бори с филоксерата на научна почва, докато най-после си изработи серум против нея. При това положение, филоксерата се отказа да преследва лозата. Българит направиха грешка, като замениха нашата лоза с американската. Т требваше да почакат 12 години, докато лозата мине през процеса на страданията, през което време тя щ-Ъше да уякне и да се приспособи към труднит условия на живота. Обаче, г прибързаха, заместиха я с американска лоза, която, наистина, много грозде дава, но и много труд и работа изисква.

Съвременните културни хора се намират в положението на американската лоза, присадена на българска почва, но щастието, блаженството и здравето по този на-чин не могат да дойдат. И като не могат да постиг-нат това, което желаят, г казват: Като отидем в другия свет, там ще придобием всичко, каквото ни трябва. – Кой е другият свет? И този, и другият свет С7& все Божествени сватове. Щом тук не можете да при*

183

добиете това, което търсите, и на другия св^т не ще можете. Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да направите опит, да видите, можете ли да живеете добре на земята, в този гр^шен св-бт. Яко на земята живеете добре, и на онзи св-бт ще жив-вете добре. За да живеете на другия св-бт, вие трябва да имате органи, съответни за този свет. Ако влезете в този щастлив св-бт, без съответните за него органи, вие непременно ще умрете. За изяснение на мисълта си, ще приведа следната аналогия. Наблюдавате живота на рибит и казвате: Страшен е животът на рибиг в водата! Т"б сж изложени на самоунищожение, на пълно безправие, на отсжтствие на встзкакъв духовен живот. Т"Б н4мат никаква писменност, никаква книжнина. И най-после решавате да извадите една от тия риби извън водата, да я поставите при условия, при които човек живтзе. Какво ще стане с рибата? При щастието, което й давате, тя непременно ще умре. Защо? Тя няма органи, с които да използува новите условия. Следователно, ако влезете неподготвени в другия свет, както рибата – в човешкия, вие непременно ще умрете в своето щастие.

Първото нт^що: ако искате да вл%зете в новите условия и да се ползувате от тях, вие тртзбва да разполагате с органи, съответни на гбзи условия. Тъй щото, като говорите и се стремите към един св-бт, по-висок от физическия, вие трябва да сте го опитали, да знаете, какво ви е нужно за този св^т. Не е достатъчно само да вярвате, че там по-добре се жив-ье, но трябва да знаете, какво се изисква от вас, за да влезете в този свет и да се ползувате от него. Ще кажете, че баба ви и дЪдо ви са вярвали. Не, това не е достатъчно. Щом отивате в този свят, вие предварително тртзбва да сте го изпитали и проверили. – Там ще ни ръководят. – И това не е достатъчно. Опити се изискват. Следователно, онзи св-бт, или задгробният живот, както мнозина го нари-чат, е живот на опити. Щом е опитал нещата, човек може вече да втурва. Без опити никаква втзра не може да съществува. Щом е опитал н*вщата, човек може да верва и на хора с по-гол"бми опитности от своигб.

Мнозина подържат мисълта, че в евтзта жив*бят същества, по-напреднали, по-културни от хората на земята, Че това е така, виждаме от ред примери в живота. Заприм-вр, за да се води разумна политика, на първо

184

място е необходима висшата математика. А ние ср-Ьщаме в живота видни, добри политици. В това отношение, хората не подозират даже, какво голямо значение играе математиката в политическия живот. Яко не е така, как ще си обясните, защо сполуката, победата в войниг се движи ту към една, ту към друга страна? Вземете, напри-м*Ьр, Наполеон. Защо той, който в военно отношение бЪше гениален политик, изгуби своето главно сражение? Той изгуби, защото не издържа на обещанията, които бЪше дал пред невидимия свет. Р го изпратиха на заточение на остров св. Елена, там да размишлява, да намери погрЪшката си. В този случай, англичаните бЪха само изпълнителната власть» а невидимият свет – законодателната. Невидимият свет издаде закон,по силата на който Наполеон требваше да отиде на остров св. Елена. Невидимият свет заповяда на англичаните да опредЪлят такова място на Иаполеоиа, дето той да размишлява върху неизпълненото обещание. Мислите ли, че ако дадете никакво обещание пред невидимия свет и не го изпълните, няма да се намерите на остров св. Елена? Наполеон имаше познания за съществуването на невидимия свет и за отговорността за далата си пред него, и затова казваше: „Само прадЪдиггз ми могат да ме съдят за по-стъпкиг ми, дали правилно съм постткпил, или не." Казвате : Гениален бЪше Наполеон! Наполеон беше гениален преди да отиде в Русия, но след това той изгуби своята гениалност, след което настана голям об-рат в действията. Кой човек не храни в себе си идеята да отиде в Русия, да побеждава^ Защо отиде Наполеон в Русия? Той искаше да победи ц^ла Европа и да застави руския цар да му се поклони. Такива и ред още н%ща станаха причина войната да вземе нежелателен край. Наполеон искаше да покаже на руския цар, кой е той, и какво може да направи. Руският цар не се поклони на Наполеона, заради което последният навлезе в Русия. По този начин Наполеон научи следния закон: когато военачалникът се отд-кпи от базата на прехраната си, неизбежно го очаква катастрофа.

Питам: ако и ние се отд-Ьлим от Бога, какво ни очаква? Катастрофа. Някой казва: Аз не в"Ьрвам в Бога. – Каква нужда има Бог от твоята вяра? Дали верваш, или не, това е за тебе; ти или ще се ползуваш, или ще губиш. Друг казва: Дз не искам да ям, –•

165

Твоя работа, ти ще губиш от това. Обаче, като изглад-нЪеш, щ-Ьш не щЪш, ще ядеш. Като влЪзоха в обществената безопасност, дето ги биха на общо основание, много материалисти, безв^рници, станаха вярващи. Как станаха вярващи? Като ги биха толкова много, т-б се обърнаха към тия хора, с молба да ги не бият, но никой не ги послуша. Обаче, като не можаха повече да издър-жат боя, т-б се обърнаха към Бога, с молба да заповяда на тия хора да ги не бият. За тях това щ-ьше да бъде доказателство, че Бог, наистина, съществува. Т-б се обърнаха тогава към онЪзи, които ги биеха, помолиха да ги не бият повече, и този път молбата им бьше чута. Така повярваха те в Бога и се обърнаха към Него. Който в"врва в Бога, и в обществената безопасност да попадне, и там няма да го бият. През последниг години в Русия имаме един такъв силен прим-вр. За нЪкаква измина, болшевицит-в осъдили 250 офицери на смърт. Като дошъл опредЪленият ден за изпълнение на присъдата, всички тия офицери, един след друг, излезли пред екзекутивната комисия, която ги застреляла. Като дошъл ред на последния, той излЪзъл пред комисията, прекръстил се и казал: „В името на Господа Исуса Христа". . . Ре му казали: Ти ли единствен се намери да в-врваш в Бога? Щом имаш такава вяра и упование в Бога, ние не можем да дигнем ръка върху тебе. Бъди свободен! Този офицер е запазил своя до-говор с Бога. Който пази договора си с Бога и не го нарушава, при каквито изпитания да се намЪри, той благо-словен ще бъде. Вярата в Бога не е достояние само за богати и учени, но и за сиромаси и прос и. Всички хора могат да в-врват в Бога. Както слънцето еднакво гр-ве за богати и за бедни, за учени и за прости, така и Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина с еднакво достъпни за всички.

Много религиозни хора изпадат в леков-врие и каз-ват: Наистина, за нас ли изгр%ва слънцето? И като изгрева, мисли ли за нас? – Не, слънцето ни най-малко не изгрева специално за вас, но като изгрева, то ще даде и на вас, и на всички същества толкова, колкото искате и колкото можете да възприемете. Като изгр-вва и залЪзва, слънцето има пред вид да изпълни своята длъжност. Покрай това, то казва на всички: Който е слаб, скърбен, недоволен, нека дойде при мене; аз ще му дам, колкото

186

иска. Да се запитвате, дали Слънцето ви обича, то е все едно, да питате, дали Бог ви обича. Като се обърнете към Него, дали ви обича Той, или не, не е важно. Той ще ви даде толкова, колкото ви е нужно. Слънцето дава еднакво и на овцата, и на вълка. Тъй щото, не е важно, дали Бог мисли за вас, но дали вие мислите за Него. Бог е съвершен, важно е, дали вие сте съвершени. И религиозните, и светскиг&хора се съмняват. ДонЪкъде вер-вят добре, но после се сепнат, спрат се и казват: Дали сме в правия път? След това започват да разискват върху въпроса зз създаването на света. Казвам: този въ-прос е второстепенен. Дко мислите първо да разрешите този въпрос, а после да повярвате в Бога, нито в едното ще успеете, нито в другото. Вие искате първо да разрешите този въпрос, а после да повярвате в Бога. Това е невъзможно. То е все едно първо да вземете от приятеля си пари на заем, а после да повярвате в него. Не, ще вервате в приятеля си преди още да сте взели от него пари на заем. Защо? Защото, като вземете пари от него, вие вече сте пред свершен факт, н"вма какво повече да вярвате. Впрочем, един факт, една постъпка, добра или лоша, не опредЪлят още човека. Н-бкой може да ви даде пари на заем, а след това да ви обере. В какво ще вервате тогава?

Сега, ще приведа един случай из действителния жи-вот, който е станал нЪкъде в Европа. Един първо-класен апаш обрал няколко банки и избЪгал. Тайната полиция вл-Ьзла в следиг му, тъкмо когато той се гот-вил да обере друга банка. Преди да дойде до касата на тази банка, тайната полиция решила да му устрои една примка: тя турила на всички банкноти в касата никакви особени белези, по които да го уловят. Като напипал париг, апашът веднага забелязал знациг по тях, и затова, като излЪзъл на улицата, започнал да раздава париг на бедни хора, без да задържи нещо за себе си. Като гледали, как щедро раздава пари, тия хора си казвали: Чудно нещо, колко щедър човек! Да, но не след много време, всички тия хора били разкарвани от полицията, да дадат сметка, отде имат тия пари. Казвам: и вие можете да се натъкнете на такъв благодетел, който да ви даде пари, да си направите къща, но когато поли* цията види, че гбзи пари са белязани, ще ви разкарва по участъците, да пита, отде сте ги взели. Както виждате,

187

съвременните хора лесно се лъжат. Обаче, апашът бил умен човек. Като забелязал знаци по банкнотиг, той щедро ги раздал на бедни хора, и по този начин лесно се изплъзнал от ръцег на полицията. Той избЪгал от нея, както заекът бЪга от хрътката.

Мнозина искат да знаят, какво ще стане с заека, като достигне по-високо развитие. Най-високата форма, до която заекът може да достигне, е магарешката. Между магарето и заека има известна прилика. Забележителното в заека е, че може да б+зга много, а в магарето – спо-собността му да реве. В времето на Христа, магарето беше на почит. Христос изказа почитта си към магарето, заради хулигтз, обидиг и оскърбленията, които свтзтът му създава. Той му каза: Аз ще ти покажа смисъла на страданията, за да се домогнеш до великата истина, че обезчестеният от света, ще се благослови от Бога. – Господи, всички ми се см-тзят. – Няма нищо, дер-зай, напред верви! Дз ще докажа на св-Ьта, че и от тебе може да излезе нещо. Моиг бъдещи проповедници ще проповЪдват, като тебе, и на време, и без време. – Това са тълкувания, но може да е така, може и да не е така. Факт е, обаче, че хората предпочитат едни животни пред други. Магарето има една лоша чърта – упори-тост, но то има и добри чърти в себе си. Първата буква от името на магарето – М, означава закон на жертва. С качването си на магаре, Христос искаше да каже на света, че тртзбва да се даде никаква жертва. Буквата Д показва, че тази жертва трябва да бъде разумна. Буквата Г означава закон на вЪчността, по който се смЪнят, т. е. трансформират силиттз. Като спазва този закон, човек ще преодолее всички страдания. Когато магарето стигне крайния предЪл на своето развитие, всички гонения, всички преследвания срещу него ще престанат. При каквито условия да го поставите, магарето винаги ще намтзри пътя си. Затова, именното води и овцет-тз, и камилиг. Ако искате да знаете, де има хубава вода, оставете магарето да води. То винаги пие чиста вода. Покрай упоритостта си, заради която чърта е станало за посмешище, магарето крие в себе си известни добродетели.

И тъй, който иска да се повдигне в живота, той непременно трябва да има завет с Бога. Този завет е връзка на човека с Бога. Той е тил в живота му. Българската поговорка казва; „С какъвто дружищ, такъв ще

станеш." Значи, ако искаме с Бога да дружим, непременно трябва да направим завет с Него. За да напра-вим този завет, трябва да бъдем разумни.

Сега, ще приведа една случка из живота, станала пак в Европа н-вкъде, в последно време. Един княз поканил един селянин на гости, като му дал богато угощение. Като седнал пред трапезата, селяниньт, като всички свои братя селяни,турил настрана вилицата и ножа и започнал да си служи с трити пръста, според твхния обичай. Като видял това, князът веднага заповЪдал на слугиг си да вдигнат от масата всички вилици и ножове и започнал да яде, като селянина, с трите си пръста. Защо? Благоразумието изисквало това. Князът можа да каже на селянина: Слушай, братко, ти си поканен в моя дом на гости и трябва да се подчиниш на реда в моята къща. Обаче, това щ-вше да бъде съблазън, изобличение за селянина. Затова князът си казал: Ние ще ядем по правилата и обичаите на нашия гост, защото пръстите предшествуват вилицата и ножа.

Питам: трябва ли да употребявате вилици и ножове, или не? Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че те р-вжат хл-вба с нож. Здравият човек не трябва да рЪже хл-вба с нож. Защо? Когато човек р-Ьже хляба с нож, желязото, от което е направен ножа, пък и самият нож, предизвикват в него желание да клъцне, да пореже никого. Той казва: Както мога да р-вжа хл-вба с нож, така мога да мушна никого с този нож. Значи, вилиците и ножовете не указват възпитателно въздейства върху здравите хора.

Тъй щото, когато дойдете до положение да служите на Бога, вие трябва да изберете разумен метод, който да съответствува на това служене. Следователно, ако трябва да си служите с ножове и вилици, те трябва да бъдат златни, а не железни. Чиниите, в които ядете, трябва да бъдат от най-фин порцелан, а тенджерите, в които готвите – от чисто злато. Калаисаниг съдове, в които днес се готви, не са за препоржчване. Калаят е допри-несъл големи злини на човечеството. Хората от новата култура ще си служат с златни, или поне с сребърни тенджери, вилици, лъжици и ножове. Желязото ще бъде заместено с злато или с сребро. Само ралата ще бъдат железни. Кога ще дойде това време? Когато хората напра-вят завет с Господа. Не е въпросът, че вилиците и

189

ножовет трябва да бъдат златни, но това подразбира, че в човека трябва да се внесат нови чувства, които да имат устойчивостта на златото и на среброто. Устойчив човек е онзи, който при най-голямите страдания, изпитания и мъчнотии, не губи присжтствието на духа си. Представете си, че н-вкой е внесъл 500,000 лева в банка Гир-дап, и както се храни, съобщават му, че тази банка е фалирала. Яко запази присжтствието на духа си, благодари на Бога за станалото и продължи да яде, като че нищо не е било, той е устойчив характер – човек с велик морал.

Казвам: в света има науки, едни от които изди-гат хората, а други ги снишават. Също така има и числа, положителни [и отрицателни: едни от тях издигат хората, а други ги убиват. Запример, някой човек изгуби голяма сума, отчае се, иска да се самоубие. Среща го един негов приятел и го запитва; Де отиваш? Защо си толкова отпаднал духом? – Остави се, изгубих всичкото си богатство, дошъл съм до самоубийство.– Чакай, не бързай! Ето, вземи тази торба, в нея има две хиляди златни монети, оправи работата си с тях! Той взима торбата с парите, и веднага се отказва от намерението си да се убива. Значи, в първия случай едно число поставя чо-в"Бка в положение да се убива. В втория случай числото две, с три нули накрая, го спасява от смърт. Това показва, че числата имат смисъл; тв играят важна рол в живота на човека. Ако едно число е в низходеща степен, може да убие човека. Яко е в възходеща степен, същото число може да съживи .човека. Също така една дума може да убие човека, може и да го възкръси. Ако някой каже, че ви обича, че е готов на всъкакви жертви заради вас, вие ще си въздъхнете спокойно, ще се зарадвате и ще кажете: Значи, има човек в света, който ме обича. Срещате друг чов-бк, който казва, че ви мрази, и вие веднага се наскърбите, ^ащо трябва да скърбите? Какво лошо има в това, че н-бкой произнесъл буквит м, р, з..? Дали някой казва, че ви обича, или че ви мрази, вие трябва еднакво, с едно и също разположение, да приемете и едното, и другото. Благодарете на Бога и когато ви обичат, и когато ви мразят. Ако и при двет положения благодарите на Бога, вие сте здрави хора. Докато правите разлика между умразата и любовта, вие сте между точилото и ножа, и пред вас стои един голям чук, с който всбки моментъ

190

могат да ви ударят. Устойчив човек е този, който еднакво приема и умразата, и любовта. В някои отношения умразата ражда любов, а любовта ражда умраза. Умразата към едного ражда любов към другиго; любовта към едного ражда умраза към другиго. Следователно, ако н%-кой ви мрази, кажете си : Умразата към мене" ражда любов към друг никой човек. Когато пък някой ви обича, ще знаете, че тази любов произвежда умраза към другиго. Значи, когато вие страдате, други се радват ; когато вие се радвате, други скърбят. Страданието на едного е радост на другиго; радостта на едного е страдание на другиго. Това е Божествен закон, който всеки ще опита. Следователно, като разсъждавате по този начин, вие ще се домогнете до новата, до положителната наука, която ще ви покаже нов начин за създаване на общества; тя ще ви донесе нова религия, без форми, без външни обреди. Всичко ново може да се опита. – Как ще се спра-вим с старото?–Както дърветата през есеньта се спра-вят с изсъхналите листа, така и вие ще се справите с старото. Старите, изсъхналите листа окапват и остават около корените на дърветата, като тор, а на пролЪт из-лизат нови, млади листа. Значи, старите идеи ще турите около корените, за тор, а новите ще поставите на дървото на живота, като листа, чрез които ще дишате. Всичко старо в света трябва да се замести с ново! Следователно, старата любов ще турим при корените, на местото на окапалите листа, а новата любов – на дървото, на местото на новите, млади листа. Това показва, че има стара любов, има и нова любов; има стара мъдрост, има и нова мъдрост; има стара истина, има и нова истина. Ние не вярваме вече в старата любов, в старата мъдроср и в старата истина, но вярваме в новата любов, в новата мъдрост и в новата истина. Любовта, мъдростта и истината на миналото не са за нашия вЪк. Вярванията на миналото не са вярвания и за нашия в-бк. Нима учението на вълцит% може да бъде учение на хората? Нима учението на вълците може да бъде учение на растенията? Ние трябва да знаем, как да посаждаме растенията. Нови начини се изискват за посаждане, за култивиране на растенията. Смешно е да дойде днес човек да ви учи да живеете като овцете! Вие сте надрасли живота на овцете, нема защо да се връщате назад. Нема защо да се оставяте да стрижат вълната ви и да доят млекото ви, Веднъжъ

191

сте влЪзпи в човешкия живот, нов път ви чака – път с нови методи, за ново разбиране и прилагане.

Сега, от всички хора се изисква будно съзнание, да разберат, че умразата и любовта са две сили, с които Бог еднакво си служи. Бога можете да опитате и в умразата, и в любовта, но по съвершена различни пътища. Нима хирургът, който туря болния на операционната маса и тегли ножа по гблото му, го мрази? Не, той не мрази болния, но като му причинява страдания, мисли неговото добро. В случая, страданията ще спасят болния. Това не е ли любов? Любов е, защото спасява живота на човека. Сртзщате на улицата човек, който е тръгнал да убива никого, да му отмъсти за н-бщо. Удряте този човек с бастона си през крака му и го счупвате. Лошо ли направихте на този чов+зк? Вие му дадохте добър урок, да знае, какво значи да убива . Яко той жали за своя счу-пен крак, колко повече трябва да жали за живота на един човек! Яко беше извершил убийството, той штеше да изгуби не само единия си крак, но и живота си; той щЪше да погуби не само живота си, но и душата си.

И тъй, ако разглеждате нещата по този начин, ще разберете, че всичко, което става в евтзта, е разумно. Нямате ли това разбиране, ще мислите, че животът верви назад. Когато н-бкой казва, че работите му не вервят добре, той не разбира нещата право. Само той мисли така, в същност животът му верви напред. Както мисли, така излиза. За доказателство на това, че ни верви напред, служи факта, че всички ядем и растем. Казвате: Как ще познаем, че Бог съществува? Когато умралите за-почнат да гният, това показва, че Бог съществува. На водата казвам: когато се размръзиш, от лед се пре-вернеш в вода и започнеш да течеш, ще познаеш, че Бог съществува. На растенията казвам: когато започнете да растете, това показва, че Бог съществува. На животните казвам: когато живеете и не умирате, това показва, че Бог съществува. Най-после и на човтзка казвам: когато мислиш право, това показва, че Бог съществува. Да мислиш право! – ето истинското в"врую в евтзта. Да мислиш право и да прилагаш своята мисъл право–ето новата наука, новата философия, новата религия в света! Новото, в всички области, в всички направления, осмисля живота. Старата култура трябва да падне при корениг на дървото и да изгние. Същото това дърво трябва да изсмучи

192

соковете на окапалиг листа, да ги преработи и напрол-вт да се накичи с нови листа, с нови цвЪтове, с нови плодове, по-сладки и по-красиви.

Време е вече всички да възприемем новото, което иде отгоре! Жалко ще бъде, ако чувате някой да казва, че новото разрушава. Старото разрушава, а не новото. Мал-ките деца разрушават ли живота? Малкиг деца съгра-ждат живота. Р-бкитб, които текат и прииждат, съграждат живота. Старият живот, старият човек е пресъхнала ртзка. Новият живот, новороденото дете е рт^ка, която постоянно приижда и носи с себе си Божествената енергия, Божииг блага. Затова Христос казва: „Дко не станете като малкит деца, не можете да влезете в Царството Божие." Съвременните хора и досега още не могат да раз-берат смисъла, който Христос е вложил в този стих. Детето представя новия живот, новия човек, който носи в себе си Божествените елементи. Вие трябва да имате такова понятие за Бога, каквото детето има за своит майка и баща. Яко така се свержете с Бога, тогава можете да очаквате и Неговото благословение. Божието благословение ще дойде и без да искате. Кога? Когато се свержете с Бога. Това подразбира стиха: „Идете да повикате всички слЪпи, куци, хроми, да насЪдат на царската трапеза." Ще дойде ден, когато куци, слтзпи, хроми ще насвдат на царската трапеза и ще се благословят. Канениг ще се отка-жат, а неканените ще насвдат заедно с Бога около Божествената трапеза.

И тъй, всички трябва да направите тази нова връзка, този нов съюз, нов договор, нов завет с Бога!

Новият завет с Бога ще бъде „Зав-ьтът на Божията Любов." Тази Любов ще обедини всички хора в едно общо братство.

19. Беседа от Учителя, държана на 15 януари, 1928 г., София. – Изгрев.