Мек ответ
Сега ще прочета 15 гл. от Притчите.
Притчите представят книга, която съдържа мъдри изречения и поговорки за практическия, за временния жи-вот на хората. Т не се отнасят до идейния живот, но до обикновения живот на човека. Който иска да знае, как да постъпва в живота си, нека чете Притчитъ* и да се поучава от ттьх.
„Мек ответ утихва ярост;
Д жестока дума възбужда гнявъ". (– 1 ст.).
Всички сте опитали ефекта на острия, на грубия отго-вор. Той глобява човека. Ако отидете в нтзкое учреждение и кажете на някой от чиновниците една остра, груба дума, веднага ще ви глобят, или ще ви подведат под отюворност; след вевко глобяване, вие ще се огор-чите и ще кажете, че в света съществуват само неправди. Обаче, кажете ли една мека дума, никаква глоба, никаква отговорност няма.
„Езикът на мъдрите украсява знанието;
Р\ устата на безумните отритеат глупость".(–2ст.).
Казвам: когато работите на хората не вервят добре, те започват да разискват върху въпроса, защо светът е създаден така. Който не обича да работи, той казва: Защо тр-вбва човек да работи? Бог не можа ли да създаде такъв свят, в който да не се работи? – И без работа може. – Как? – Като легне човек болен. Бол-ният лежи по цели дни на леглото си, но други работят за него. Тогава, кое е за предпочитане: да лежиш на леглото болен и да не работиш, или да работиш и да си здрав? Последното положение е за предпочитане – да работиш, но да бъдеш здрав. Дко лежиш на леглото си и не работиш, гърбът ти ще се ожули; пък ако си здрав и работиш, краката ти ще се подбият. Значи, при
почивката на леглото, гърбът ти ще се протрие; при работа, ръцег и краката ти ще усЬтят. Обаче, ако някой те"ьрси още по-лесен живот, при който нито гърбът да се
Притчи, 15 гл.
102
охлузи, нито ръцете и краката да се движат, от него нищо няма да остане.
Какво означава стихът „езикът на мъдрите украсява знанието"? Езикът на мъдрия може да се уподоби на хубавите дрехи, с които човек се облича. Значи, който се облича с хубави дрехи, той минава за умен, за знаещ човек. Така е за онзи, който, наистина, е умен човек. Обаче, ако глупавият се облича с хубави дрехи, и по този на-чин иска да мине за умен човек, той изпада в смешно положение. Когато млад, левент момък се облича добре, по-красиво нещо от това няма; обаче, когато стар, пре-гърбен човек се облича хубаво и иска да обърне внимание на хората, той става за см^х.
„Очите Господни см на всько место;
И наблюдават злите и добрите." ( – 3 ст. ). Съвременните хора разискват върху въпроса, има ли Господ очи, или няма. Едни подържат, че Господ има очи и всичко вижда; други подържат, че Той не вижда, какво се верши на земята. Обаче, и онзи, който тверди, че Господ вижда всичко, като отиде на нивата, по сто пъти на ден боде воловете си с остена, както и онзи, който казва, че Бог няма очи и не вижда, какво правят хората на земята. Ако ти си търговец, който имаш да плащаш неколко полици, и твоят кредитор дойде в дома ти и започне да те боде с остена си, какво ще бъде твоето положение? Следователно, щом верваш, че Бог всичко вижда, ти не трябва да бодеш воловете си с остен. И воловете разбират от меки думи. Щом си ги впрегнал и си задоволил всичките им нужди, те и без остен ще орат. Какво правят съвременните хора? Говорят за Бога, а мушкат с остен. Не, като говорите за Бога, остенът ви ще бъде нагоре. Езикът на човека е остенът, с който той си служи. Кога, именно, човешкият език е изправен нагоре?Когато човек говори меко, тихо и от нищо не се дразни, езикът му е нагоре. Хората го хулят, обиждат, но той остава тих и спо-коен. Когато остенът, те. е. езикът на човека е надолу, юй ще се натъкне на Мойсеевото учение– „око за око, или остен за остенъ". Тъй щото, всички трябва да знаете, че очите Господни са на всеко место, дето има живот. В гробищата, дето живот не съществува, Бог не е тамъ» Ореш ли на нивата, Господните очи те наблюдават. Учиш ли, добър човек ли си, Господните очи те на
103
блюдават. Какво представя разораната нива? Разораната нива е животът. Този живог ще бъде толкова по-добър, колкото е гю"Гол"бмо Божието благословение върху него. Следователно, ако Бог не съществуваше, никакво благо словение нямаше да има в живота. Щом вашитъ* ниви са полети от дъжда, огръни ст слънчевата светлина и топлина, това показва, че Бог съществува и щедро раздава своите блага.
„ Сладък> език е дърво на ,ч<ивот; М развратност в него е съкрушение на духа".
(-4 ст.)
Значи, от езика излизат много работи; и добри, и лоши. Той дава и взима. Когато езикът не е на местото си, хората един на друг съкрушават духа си.
„ Безумник презира поучението на отца си; А който пази обличение, благоразумен е". (™ст. 5).
Съвременните хора не обичат да им правят бележки. Трябва ликоларьтъда се обижда, когато нъжое малко дете му обърне вниманието, че една от осит^ на неговата кола е паднала? Трябва ли той да се обърне към това дете и да му удари плесница, само затова, че то се осмелило да го спре в пътя му? Мко, след такава забележка, той набие това дете, този колар е болезнено честолюбив. Напротив, коларьт трябва да благодари на детето, да го качи на колата си, да го повози малко и да му каже: Благодаря ти за голямата услуга, която ми направи; ако ти не беше видело падналата ос от колелото, аз щ*бх да остана сред пътя. За всяка бележка, която ни се прави, от когото и да е, по какъвто начин и да е, ние трябва да благодарим. Бог изпраща хората да ни обърнат внимание на нъчцо, което ние сами не виждаме. Дали този човек, или това дете ще ти говори меко или остро, това е негова работа. За тебе е важно да ти се каже, че една от осите на твоите колелета е паднала, а как ще ти се каже, не е важно. Вслушвайте се във всъжа дума, която излиза от човек, изпратен от Бога.
„ В дома на праведния има голямо изобилие; гЛ в дома на нечестивия – смущение". (–6 ст.),
Питам: отде започват споровете в живота на хората? Обикновено споровете започват от малките работи, •Заприм-вр, ти влизаш в дома на свой приятел, който те посреща добре, с разположение, радва се, че си го посетил, Обаче, ти взимаш една губерка и я забиваш
104
на дълбочина два сантиметра в ръката на приятеля Си. Може ли след това приятельт ти да запази доброто си разположение? Външно той може да се усмихне, да не даде вид, че си му причинил никаква болка, но вътрешното му разположение е накърнено. Вътрешно той се намира в известно противоречие. В този смисъл, губер-ката, с която сте причинили болка на вашия приятел, е човешкият език, който вие не сте употребили на место. Когато срещнете приятеля си, скрийте вашата губерка в кожена кесия и не дупчете с нея. Този ден не ви трябва губерка. – Мми с какво ще шием? – Този ден можете и да не шиете. Разговаряйте се меко с приятеля си. Р\ко правиш въпрос за шиене, губерката ще излезе на лице, и тогава положението става опасно и за двамата.
„Устните на мъдрите сеят знание;
Д сърцето на безумните не е така. (–7 а.). Значи, знанието трябва да се сее. Де трябва да се сее? На нивата, те. е. в живота.
„ Жертвата на нечестивите е мерзост Господу;
М моленето на правите – благоприятно Нему".
(- 8 ст.). Казват за некого: Този човек е щедър, много дава за Господа. – - Този човек дава за Господа, но след като е обрал десетки хора. Не, с крадено жертва не се прави. Жертвата се обуславя от един велик закон в живота. Има смисъл да жертвуваш, но само от онова, което ти сам си спечелил. Работи, и от онова, което си придо-бил с пот на челото си, с работа, можеш да жертвуваш. А тъй, да взимаш чуждо нещо и да го принесеш в жертва, това е мерзост Господу. Да печелиш на лотария и от тези пари да даваш за Господа, и това още не е истинска жертва.
„ Пътт на нечестивия е мерзост на Господа;
Но Той обича тогози, който тича след Правдата ".
(-9 ст,). Казвате: Каква полза от това, ако се тича след Правдата? Да тичаш след Правдата, подразбира да тичаш след Господа. Щом тичаш след Господа, и благословението ще дойде. – Кога ще дойде това благословение? За умните, за благородните хора отчаяние няма и обезсърдчение няма. Те имат търпение да чакат и казват: И за нас ще дойде Божието благословение. Разумният не определя срок за нещата. Той знае, че
105
бог е предвидтзл доброто за човека, като същевременно е опредЬлил и срок за реализиране на юва добро.
„Има лошо наказание за онези, които се отби-
ват от пътя:
Който мрази обличение, ще умре*. (–10 ст.). Питам: кое е по-добре – да приемеш обличение и да живееш, или да мразиш обличение и да умреш? Когато ви кажат л©ши, обидни думи, обърнете се към Господа и кажете: Слава Богу, че се избавих от смъртта! Приложението на този стих в живота се свежда к ьм следното: Благодарете на Бога, че ви е избавил от смъртта! Двама души селяни се напили и започнали да спорят за нещо. Едно малко дете ги вижда, спира се при гях и започва да им се смее. В това време минава покрай тях един господин, и като вижда, че детето седи при пияните селяни, удря му плесница и казва: Да си вервиш оттук! Не е твоя работа да седиш на това мъхто. Детето се разплакало и тръгнало за дома си. Не се минали и дасет минути даже, един от пияните селяни извадил револвяра си и застрелял другия. Ако детето бтзше останало при пияните селяни, и то щеше да пострада. Значи, този господин го избавил от смърт. То получи една плесница, но животът си запази. Следователно, вие трябва да благодарите на всеки човек, който може да ви избави от смъртта. Често хората застават там, дето не е мъхтото им, и трябва да дойде някой отвън, да им удари една плесница, за да ги избави от смърт. При това положение, вие трябва да благодарите на Бога, че е изпратил човек да ви избави от смъртта.
„Ад и погибельта са явни пред Го: юда –
Колко повече сърцата на человеческите синове!"
(-11 ст.).
„ Присмивательт не обича обличител? си,
Нито ще отиде при мъдригЬ", (– 12 ст.). Изобщо, в света има хора присмиватели, шегобийци. Външно те минават за мъдри, не дружат с глупави хора. Обаче, когото видят, г са готови да го осм^ят.
„Сърце весело прави засмяно лице;
М от скръбьта на сърцето, угнетява се духътъ"*
(-13 ст.).
Сърцето на разумния търси знание. Това знание го
"Рави весел. Значи, между знанието и веселието има
ззестно съотношение. Весело може да бъде сърцето само
106
на разумния човтзк, който има знание. Защо? Защото знанието носи за човека придобивки. Весел е човек, когато придобие нЬшо. Който иска да бъде весел, той трябва да търси онова знание, което носи придобивки със себе си. Всъжи, който е придобил нтЧщо в живота си, той непременно е разполагал с никакво практическо знание в себе си.
„ Всичкитт дни на скръбния са зли;
Я веселото сърце е всъжогашно пирува ние".
(– 15 ек). „По-добро малкото със страх Господен; Нежели съкровища много и смущение в гяхь".
(– 16 ст.). Ние превеждаме думата страх с думата любов и вадим следната поговорка: „ По-добре малко, но с любов, отколкото много без любов". По-нататък, в 17 стих се развива същата мисъл, но с други думи.
„ По-добро гощавано от зеле с любов,
Нежели хранено говедо с умраза. (– 17 ст.). Значи, по-добре е да те нахранят с зеле, но с любов, отколкото с печена пуйка и с умраза.
„Яростний человъж възбужда прения;
Д дълготърпеливий утихва карания" (–18 ст.).
„ Пътт на ленивия е като с тръне изплетен;
А пътт на правите е изравнен." ( – 19 ст.). Значи, всеки неравен път е път на ленивия.
„Мъдър син весели отца;
А безумен человъж презира майка си". (–20 ст.).
„Глупостта е радост на скудоумния;
Д разумний человъж ходи направо." ( – 21 ст.).
„Дето нтБма съвет, намеренията се осуетяват;
Я в множеството на съветниците утвърждават се."
( - 22 ст.). Често хората вершат работи, без да ги обмислят, и после казват: Добър е Бог, Той ще ни помогне.–Бог е добър, но вие взехте ли Неговия съвет за извершване на тия работи? Добрият слуга отива при господаря си и го пита: Господарю, как да постъпя? Ако нтвкой слуга казва, че господарьт му е добър, но не отива за съвет при него, каква работа ще сверши той сам?
„Человъж има радост чрез ответа на устата си;
И дума на време, колко е добра!" ( – 23 ст.).
„За разумния е пътт на живота нагоре,
107
За да се уклони от ада долу." ( – 24 ст. ).
„Господ съсипва дома на горделивите;
А утвердява предела на вдовицата." ( – 25 ст.). В последния стих, вдовицата се взима като символ на слаб човек, който няма помощник в живота.
„Користолюбивият смущава дома си;
Р[ който мрази дароветт^, ще живее." ( – 27 ст.). Користолюбив човек е този, който желае повече, отколкото му е необходимо. Някой казва, че не желае много; желанията му се простирали дотолкова, да може да живее. Та всеки човек има толкова. От хиляди години насам, откак светът съществува, на всички хора е дадено толкова, колкото да подържат своя живот, да задоволят необходимите си нужди. Има хора, които сами казват, че не са доволни от това, което им е дадено, но искат повече.
„Сърцето на праведния преговаря да отговаря;
А устата на нечестивите отритеат зло." (–28 ст.). „Праведният преговаря" – това значи, че той дълго време мисли, изслушва, докато започне да говори. Той не бърза да говори. Добре щеше да бъде, ако човек не бързаше, но предварително обмисляше нещата и тогава действуваше. С бързането си съвременните хора изпа-дат в положението на онзи дедо, който, като дошъл до един трап, погледнал го и си казал: Кой ще заобикаля сега този трап? Колко такива трапове съм прескачал на младини! Ще се засиля, и ще прескоча този трап. Засилил се той, и хоп, в трапа! Щестлавието заговорило в този дбдо и го заставило да прескочи трапа, да се покаже, че може. Обаче, като излез, , от трапа, той се поогледал наоколо и си казал: Каквото е на старини, такова беше и на младини! Този старец требваше да премери силите си и тогава да се засилва да прескача трапа. Който не измерва силите си предварително, и той постъпва като този д"бдо: засили се да прескочи трапа, но там остава. Ще седи там, дано се намери някой да му помогне и ще си мисли: Тъй ли беше на младини? Ако не дойде някой да му помогне, ще се помъчи и сам ще излезе. Тогава ще си каже истината: Какъвто съм сега, такъв бех и на младини. Действително, ако човек не Работи върху себе си и не се упражнява, и на стари години остава такъв, какъвто е бил на младини. Който работи Върху себе си, той може да преверне лошите работи в
108
добри, но затова се изисква постоянство, работа и труд.
„Господ е далеч от нечестивите, Я слуша моленето на праведните". (–29 ст). Едно правило трябва да имате пред вид. За човек, който н1*ма разположение да слуша Бога и да изпълнява Неговата воля, Писанието казва, че Господ е далеч от нею. Преди христианството още, на хората е било известно, че Бог всякога слуша моленето на праведните. По това няма две мнения.
„Светът на очите весели сърцето; И добрата въхт утлъстява костите." ( – 30 ст.). Този стих се отнася до разумния живот.
„Ухо, което слуша обличението на живота, Пребивава между мъдрите." ( – 31 ст.). В този стих се дава големо насърдчение на човека. Значи, който има ухо и може да издържи обличението на живота, той ще живее между мъдрите. Тъй щото, всеки трябва да знае, че животът обличава. За да живе-еш между мъдрите, трябва да те обличават. Колко пъти учительт ще поправя тетрадките на своите ученици! Колко пъти той ще зачерква грешките им с червено мастило' Колко пъти майките ще правят корекции на своите деца!
„Който отхвърля поучението, мрази душата си, Я който слуша обличението, придобива разум."
( – 32 ст.). Когато обличават глупавия, той казва: Вие ли ще ме учите? Аз не зная ли това^ Мъдрият човек, обаче, слуша. Той често изпада между хора, които говорят глупости, но той на всичко дава ухо, слуша. Той се учи от тех, размишлява, защо тези хора живеят така и намира начин, как да работи. Той не ги съди, защо са такива, защо постъпват така, но си казва: Аз трябва да работя между тия хора. Техната нива е буренясала. На време не работих между тех, но сега трябва да впрегна плуга си, да разора нивите им. Те си говорят, карат се, а той си прави своите планове. Като слуша некои хора да се карат, той си казва: Ако бех орал и копал на време, днес немаше да бъде така. Сега, аз съм виновен за техното положение. Я вие казвате: Аз ли съм най-крив, най-виновен? – Че не си и най-прав. – Аз ли съм най-грешен? – Че не си и най-праведен. И едното, и другото е верно. Това са ред положения в живота.
„Страхът Господен е поучение на мъдрост;
109
И смирението предходи пред славата". (–33 ст.). Казвам: човек трябва да се смири! – Защо? Нима чов-бк трябва да стане мост, всички да минават отгоре му? Чудни са съвременните хора в своите заключения! Да не ставали мост! Да, но престрелки има. Отвори се война и се започва страшно сражение: генералът се качва на коня си, вади нож, удря надясно-наляво, коли. Но ненадейно го удари нъкое парче от граната, и той падне на земята, а коньт отгоре му. И след това ц-бли отряди минават през него, не искат да знаят, че тук лежи ранен един генерал. При това положение, няма ли да се смири човек? Ще се смири, н%ма какво да прави. Като отминат всички, генералът ще стане и ще каже: Слава Богу, че оц"бл"бх! Колко умни животни били конете! Прескачаха ме, без да ме тъпчат. Добре, че ме раниха само. Коньт никога не стъпва на ранен човек. Следователно, като дойдеш до смирението и паднеш на земята, ще благодариш на Бога, че конете не те стъпкаха. Този генерал беше поставен от своето началство да управлява войската, но Господ го свали долу и му каза Ти ще останеш под конет% отдолу, да се смириш, защото не знаеш, какво нещо е смирението. След това, когато някой му казва да бъде по-строг, той го пита: Кавалерия минавала ли е отгоре ти? – Не. – Покрай мене мина три пъти, и аз научих закона, как се вади нож.
И тъй, смирението е велико качество на модрия, на разумния човек. В света не е важно, как човек е на-редил нещата, но как Бог ги е наредил От това, което Бог е наредил, човек трябва да ва;; 1 поука и да го приема на радо сърце. Да допуснем, че учительт ви е дал едно упражнение, което вие сами трябва да напишете. Кое е по-добре за вас: да напишете упражнението у дома си, или да отидете на училище, и там да го препишете на готово от другарите си? Който преписва упражненията си от своите другари, той учен човек не може да стане. Който взима пари на заем от този - от онзи, и той богат човек не може да стане. За такива случаи оългаритъ' казват: „Чуждото нещо и на Великден се взима . Закон е* който работи, само той може богат да Стане. В практическия живот съществува следното правило; само болният има право да взима пари на заем. Щом си здрав, ти ще отидеш да работиш, и Бог ще ^ олагослови. Докато чов^к не е работил, сам да спе-
по
чели н-бщо, щом му паднат пари, той ги пилее наляво – надтзсно, да разберат всички, че разполага с пари. Та-къв човек обикновено е разточителен . Който е придо-бил парите си с труд, с работа, той знае цената им и никога не ги пштве.
Разправят интересен анекдот из живота на Хаджи Калчо от Пловдив. Дошъл при него един господин да иска под лихва двеста турски лири с опредтзлен срок. Хаджи Калчо му дал двеста лири на заем, но като практичен човтзк, тръгнал след своя длъжник, да види, какво ще прави с тия пари. Като взел парите, господинът тръгнал из града, от дюкян в дюкян да си купува нтзкои нтзща. Като видтзл това, Хаджи Калчо го достигнал и му казал: Господине, направил съм една грешка в сметката си. – Каква? – Дайте остатъка от парите, които още не сте изхарчили, и елате с мене в кантората, там ще ви обясня, каква е погртзшката ми.
Казвам: който взима пари на заем и ги разпилява, той не мисли да ги връща. Това е втзрно и по отношение на вашия живот. Докато сте млади, докато имате всичко в изобилие, вие харчите безразборно, пилеете силите си наляво-надясно; като дойде старостта, като дойдат годени на обедняване, вие трътеате да търсите този-онзи лтзкар, дано някой от тях ви даде нещо на заем. Старият казва: Да има кой да ми заеме от своята младост! Не, пари на заем не се дават. И младост на заем не се дава. Старият постоянно се оплаква и казва: Е, синко, краката ми не държат вече, не мога да се движа. – Нали и ти б-ьше млад? Защо не запази младосгьта си? Като си остарял вече, ще вервиш по пътя си. На стария пари на заем не се дават. Старият чов-бк е тртзбвало на младини да мисли, сега вече е късно. Днес може да му се говори само върху закона за подмладяването.
Сега, и на вас казвам: всички, които са тръгнали в Божествения път, трябва да пазят своята младост. – Как? – Има известни правила, които трябва да се пазят. Не се ли пазят тия правила, човек губи младостта и силата на своя организъм. Често хората пазят нену-жните неща за живота, а нужнитв, те. е. тия, които ще ги ползуват за ц-бл живот, не пазят. Сжшото се забелязва и в страданията на хората. Има страдания ненужни, на които хората сами се натъкват; обаче, има страдания нужни, необходими, от които хората учат, повдигат се
111
и се облагородяват. Казватег кои страдания са нужни за човека? Как можем да различим необходимите от ненужните страдания?
Ще приведа един пример, да видите, какви са резултатите от ненужните страдания. Два ученика, от две различни школи, като завершили образованието си, били изпратени от учителите си на една опитна екскурзия. Като вервели из пътя, единият от учениците видел, че двама пияни се карат. Той се приближил при тех и започнал да ги примирява. И наистина, успел донекъде да ги примири, но в жертва на това дал главата си – те му пукнали главата. След време и вторият ученик се на-тъкнал на подобна опитност. И той видел двама пияни селяни да се карат и бият помежду си, но седел далеч от тех и наблюдавал само, какво ще стане. Единият селянин вдигнал тоягата си и силно ударил другаря си по главата. Кръв почнала изобилно да тече. Тогава ученикът се приближил към ранения селянин, извадил от джоба си памук, шишенце с некаква дезинфекционна течност и започнал да изчиства кръвьта на главата му. Като пре-верзал раната, той седнал при двамата селяни и започнал да им говори, как трябва да живеят. Кой от двамата ученици е постъпил по-добре? Вторият. Първият ученик временно само е могъл да примири двамата селяни, но той излезъл от полесражението с пукната глава. Така, той се подложил на едно ненужно страдание. Вторият ученик оставил селяните да се набият, да изтрезнеят малко; след гова той се приближил при тех и започнал да им говори, че те трябва да живеят като братя помежду си, а не като врагове. Като наблюдавал отдалеч техния спор, той си казал: По-добре да се пукне една от техните глави, отколкото моята.
Питам: трябва ли майката да влиза между децата си, когато те се карат и бият помежду си? Ако иска главата й да остане неповредена, майката трябва да стои настрана. Нека децата се покарат и побият помежду си, и когато едното пострада, тогава майката трябва да с^ приближи към тех и да им даде добър урок, как трябва да живеят помежду си, като братчета, в мир и съгласие. Главата на майката всЬкога трябва да Жде здрава, а главата на децата може некога да бъде Лко пукната и преверзана. При изключителни случаи главата на майката може да бъде пукната. В прак-
112
тическия живот човек трябва да бъде умен. Какво струва на човека да каже една мека дума*> Срещаш един лош човек, който тръгнал за нъкъде, намислил да направи нъкакво зло. Като минеш покрай него, поздрави го, запитай го, как е, и продължи пътя си. Тази добра обхода, тази мека дума смекчава сърцето на този човт^к, и той се отказва от своето лошо намерение. Не влизай между двама души, които спорят, които се карат помежду си. В този случай, те са два остри камъка. За такива хора българите имат поговорка: „ Два остри камъка брашно не мелятъ". И наистина, долният камък на водениците е мек, а горният е остър. Когато човйк започва да става остър, груб, в него се забелязват особени прояви; той губи своята мекота, своята влага и става сух. Сухата нива нищо не ражда, но и от мочурливата нищо не излиза. Нивата не трябва да бъде мокра; тя винаги трябва да има по малко влага в себе си. В този смисъл, водата е емблем на живота. В Божествения живот всЬкога има по малко влага Първото условие за подържане на тази влага в човека е благодар-ността. Затова, ставате ли сутрин, благодарете на Бога първо, че сте здрави, че можете да се помолите и да започнете работата на деня. После, благодарете за времето, каквото и да е то–дъждовно, слънчево, мъгливо. Работете, според както времето ви диктува. Ако е дъждовно, радвайте се, че дъждът ще полее вашия труд. Дко е сухо, радвайте се, че посевите ще растат и ще зрт^ят. Дко пък е много сухо, сами ще поливате. Промените на времето не са нищо друго за ученика, освен задачи. Като вали дъжд, наблюдавайте посоката на валенето, колко часа ще вали и те. н. Дко дъждът попречи за определената работа, посветете това време за Господа, кажете по една мека, добра дума на нуждаещите се. Значи, разумният човек, според времето, може така да си нареди програмата на дневната работа, че сам да остане доволен. Нераз-зумният пък се спъва от времето.
И тъй, смиреният се учи от всичко, защото за него всичко е живо. За него окръжаващитт и техните постъпки са жива, отворена книга, от която той чете и учи. От тази книга, именно, Бог ежди за нас. Разумният човек от всичко се учи. Запримт^р, ако влт^зе в една гжета гора, с голями, разклонени дървета, той няма да ходи с изправена, нагоре вирната глава, но ще се наведе, ще се
113
смири и тьй ще мине през най-малките дупки. Като излезе от тази гооа, на широкото поле, там той ще се изправи, ще дигне главата си нагоре, Човек трябва да се съобразява с местото, с терена, то който верви. Ако вервиш по някой стръмен, висок планински връх, там ше лазиш като дете, ше дигнеш единия си крак, после другия, и тъй ще напредваш крачка след крачка. Ако се качв^ш по някоя скала с обуща, трябва да мислиш после, как ще слизаш. Скалата е хлъзгава, стръмна, с обуща не се слиза. Тогава ще седнеш на скалата внимателно, с всичкото си смирение и ще събуеш обущата си: ще събуеш единия коак, после другия, и ще хвърлиш обущата си долу, под скалата – бос ще слизаш надолу. Същото нещо ще правите и в живота си: никога ще ходите боси, никога щебъдетес обуща. Когато се намерите между користо-любизи хора, ще бъдете с обуща. Това показва, че практи-ческият жизот налага правила на човека, макар и временни.Това, което е важно за цнес, за утре вече не е важно. На един човек ще говориш по един чачин, на друг – по друг начин, а на себе си – по различни начини. Като станете сутрин, вземете положението на малко дете и си кажете: За великия живот, в който живЕя, аз съм малко дете, и затова ще се уча от всичко, както детето се учи. Съвременните хора не успяват в живота си, понеже мислят, че сл силни, учени, умни. Който мисли, че е силен, нека направи следния опит: да нареди пред себе си де-сет чувала, всбкч от тях тежък 50 кгр., и да започне ца ги слага на г-ьрба си. До който чувал спре, те'*» жова е неговата сила и знание. Ако дигнеш само първия чувал и не можеш повече, кажи си: много знание ми е нужно, докато мога да нося на гърба си и десетте чувала! Само по този начин човек може да опита силата и знанието си. Който иска да изпига търпението си, ще го поставят на следния изпит: ще му дадат десет чувала жито, да преброи, по колко зрънца има във всеки чувал. Някой ще издържи само до първия чувал, друг – до втория, трети – до третия и г. н. Ако се намъри човек с потолямо търпение, Да изброи зрънцата в петт чувала, след това ще започне да философствува: Ще претегля, колко тежат зрънцата в пьрвите пет чувала; после ше претегля вторите пет чувала и ще нзпоавя изчисление, да видя, колко зрънца *ито има ,1 в тях. Не, за да изппташ търпението си до край, трябва да преброиш житнжь- зърна и във вторите
8
114
пет чувала. Като направите този опит, ще ви поставят на друг: ще започнете от първия чувал да отделяте лошите зрънца от здравите. Лошите ще хвърляте навъч, а здравите ще броите. Ако нъжой може да направи опита само с първите пет чувала, той ще си каже: Аз позна-вам търпението само до петия чувал; от петия ната-тък не го позмавам. Обаче, който е направип опита и с десвтьте чувала, том е завершил своя жизот. Той познава вече великото търпение. Всвки ден от живота на човека прилича на чувал, пълен с зарави и лоши житни зрънца.
Казано е в Писанието; „На седмия ден Бог си почина." Съвременните хора рабогят шест деня, а седмия посв"вщават на Господа. Какво трябва да правят през шестъте дни, тт^ знаят, чо дойдат ли до седмия ден, не знаят, какво да правят. Голямо благословение ще бъде за човека, ако се научи, какво трябва да прави седмия ден. Днес, например, е седмият ден. Какво трябва да правите^
Времето днес ви казва: Вие трябва да бъдете носители на новия живог! Разправяйте на всички, че семената, които сте посели никога ча нивата, са измрели. Обаче, щом дойде новия 1 живот, влагата ще възкръси тия семена. Много от вашите мисли и желания са измрели, но ако живеете в закона на смирението и пуснете новия живот върху тех, те огново ще израснат, и вие сами ще се чудите на заложбите, които Бог е вложил във вас. Това значи праведен човек. Праведният ходи по Божия път, който е път на красота. Праведният е специалист по всички работи; той и господар може да бъде, и слуга може да бъде, но времето и свободата си на никого не продава. Той всичко работи, но като до^це до плащане, там го няма. Вие трябва да мязате на онзи японски принц, който имал желание да изучи живота на «понците отблизо, затова отишъл като слуга в ед ю бо! ато японско семейство. Той прекарал там известно време и, като дошъл деня да напуща, господарьт го извичал да му плати. Обаче, той казал: Аз не искам никаква заплата. Трябва да напусна вашия дом, защото друга работа ме чака. Като си отишъл, едва тогава господарите му разбрали, че тЬхният добър слуге. бил японския принц, който дочлъл у тех с намерение ца се учи.
В това отношение, всеки човек трябва да бъде самостоятелен и да знае, че е дошъл на земята да се
115
учи. И царски син да си, трябва да бъдеш примерен слуга, че като напуснеш дома на господарите си, те да кажаг: Добьр бъше нашият слуга! Като него друг не сме имали. Той бъше идеен работник, всичко вершеше с любов. Когато някой се запитва, защо е дошъл на земята, нека си отговори, че е дошьл на земята да научи закона на служенето, и така да го научи, че като напусне дома на своите господари, да чуе следните думи: Добър бъше нашият слуга! Като 1 его друг не сме имали.
Сега, ще ви препоръчам да четете Притчитв, едни от които са по-мъчни за разбиране, а други – по-лесни. Т съдържат практически правила за всички положения, на които човек може да се натъкне в живота си.
Най-важният аихъот 15 гл. на Притчите е следният: „ Смирението предхожда пред славата ". Когато се натъкнете на най-гол бмитб мъчнотии и несгоди в живота, вие трябва да имате пред вид този стих и всичко да претърпявате, като знаете, че сте близо вече до края на мъчно-тиит,те. е. близо до избавлението. Бог иде вече да ви избави! Този закон се проверява навсъкъде в живота. Когато една болка се увеличи толкова много, че едва се понася, тя е дошла вече до своя край. Когато сиромашията стане непоносима, наближил е вече нейиият край. Лошите работи нямат начало, имат край; добритБ работи имат начало, нямат край. Нт5кой казва: Няма ли край това нещо ^ – Има край. Шом има край, то е зло. – Ями това нтбщо няма ли начало? – Има начало. Щом има начало, а няма край, то е добро. Който търси края на нъщата, той ще влезе в ада; който търси I чалото на нтьщага, той ще влъзе в небето. Добрият, красивият живот има начало, н-вма край. Лошият живот има край, н-вма начало. Който пита за началото на нещата, поставят го при добрите условия на живота; който пита за края на нещата, поставят го при лошите условия на живота. Ето защо, и на вас казвам: питайте само за ония нъща, които имат начало, а нЬмат край! Не питайте за нт^ща, които нЬмах начало, но имат край! Следователно, дойдеш ли до най-голвмото мъчение, до най-голямото страдание, стисни устата си и ^ълчи, не питай за края. Ако питаш за края на сиромашията, или за края на страданието, не само че н-вма дп видиш техния край, но още по-голями изпитания ще ти домдат.
За обяснение на последната мисъл, ще приведа след-
116
ния пример. Един беден българин отивал пеш от Одрин за Цариград, по някаква важна работа. Той се доста уморил от дългото пътуване, га взел да се моли на Бога, дано се намери отнякъде един кон, да се качи на него, да си почине малко. Като верв*вл така, случайно се обърнал назад и видвл един турчин на кон, а след него тичало едно малко конче. – Хей, гяур, спри!
– извикал турчинът. Българинът спрт^л, като същевременно си помислил: Ето, Бог ми изпрати едно конче.
– Гяур, вземи кончето на гърба си! – заповядал турчинът. Уморен, не уморен, той вдигнал кончето на гърба си и продължил пътя си за Цариград. Като върял с кончето на гръб, той се обърнал към Бога с думите: Господи, Ти ли ме криво разбра, или аз криво се молих? В такова положение може да изпадне всеки човек, който, тръгнал веднъж в Божия път, се чувствува вськога незадоволен. Не трябва да бъде така. Тръгнеш ли веднъж в Божия път, ти трябва да бъдеш смирен, ако искаш живота ти да се изправи.
Често хората делят живота на обикновен или светски и на религиозен или духовен. Не, животът не може и не трябва да се дели. Животът е един. Той е добрият, разумният живот, даден от Бога. Дето и да поставят добрият чов-ък, като слуга, като доктор, като учен, като министър, той навсвквде ще се прояви като добър слуга,
И тъй, пазете следното поавило в живота си; като ставате сутрин, благодарете на Бога за всичко, което ви с дал, и никога не питайте за края на нещата. Какво виждаме днес? Още от сутриньта мъжъг казва: Кога ще дойде краят на моето слугуване? Жената казва; Кога ще дойде краят на моето слугуване? Какво ще правя с тия непослушни деца? Децата казва г: Кога ще дойде краят на нашето учение? Дотегна ни вече да учим! Мъжът иска край, жената иска край и децата искат край.
Нека от днес всички турим начало на Новия живот! Нека всички мт^же и жени, слуги и господари, ученици и учители, кажем: От днес гуряме начало на Новия, на Божествения живо!! Т>рете в ума си мисьльта, че всичко зависи от Бога, от Великото Начало – и животът ви ще се оправи.
5. Беседа от Учителя, държана на 9 октомври, 1927 г., гр. Русе.