Така е писано

Така е писано

Така е и писано Първият чело-в^ке Адам „стана душа жива", а последният Адам е дух животворещ. *)

Съвременните хора се спират върху факта, че Христос е умрял. Че е умрял Христос, това е въведение в книгата на живота. Че е възкръснал, това е първата глава от книгата на истинския живот. В сегашния живот възкресението представя неразрешена проблема, която остават да се разреши в бъдеще.

Така е писано. Първият человек Адам „стана душа жива," а последният – дух животворящ. Това, което дава красота на човешката душа, е знанието. Без знание красота не съществува. Това, което прави човешката душа мощна, е животът. Без мощ и без светлина животът не може да се развива. Знание и светлина, мощ и свобода представят две научни положения в окултната или Божествената наука. За да се яви знанието, светлината е първото необходимо условие. Като говоря за светлината, аз нямам пред вид онази, от която хората почерняват, нито онази, от която обедняват. Да се верви от бедност към богатство, в това има смисъл. Богатството е идея за бедния човек Бедността е първата точка, от която човт^к влиза в живота , богатството пък показва изминатия път в живота, те. е. пътят на разрастването, на постижението. ВсЬки се стреми към богатство, а не към бедност. Когато хората обедняват, това не става под влиянието на н"ькакъв особен закон, но се дължи на тяхното умствено развитие. Значи, хората вервят от сиромашия към богатство, от слабост към сила, от невежество към знание, към познаване на Бога. Следователно, богатство, сила, знание съставят смисъла на живота. Бог не е нещо илюзорно, Той е цел, смисъл в живота на хората. Тъй щото, когато се говори за Бога, подразбираме две възможности: придобиване на живот и на знание. Засега дотам са достигнали съвременните хора.

Така е писано. Първият челов^к „стана душа жива,"

• ) І Посл. към Коринтяните 15 45.

208

а вторият – дух животворещ. В този стих са представени две идеи, в две конкретни форми. Значи, за да стане една идея понятна и лесно приложима, непременно трябва да и се даде конкретна форма. За да разбере човек живота, знанието, както и разумната природа, която го заобикаля, той трябва да си ги представи в конкретна форма, достъпна за неговия ум и за неговото сърце. Същевременно той тр-вбва да намери онази вътрешна връзка, онова взаимоотношение, което съществува между тия нища и него. Заприм-ьр, вие излизате вечер вън, поглеждате към небето, но понеже нямате тръби, какви го астрономите имат, казвате: Небето не е за нас. – Там, именно, е вашето нещастие. Вие трябва да съзнаете, че вевка форма, която ви заобикаля, има отношение към вас, и да влезете във връзка с нея. Следователно, и небето, със своите слънца и планети, има отношение към вас. Вие имате връзка, както с земята, така и с небето. И земята, като живо същество, има нужда от движения; и тя се верти, движи се на една, на друга страна, влиза във връзка със слънцето, като му показва, ту едната, ту другата си страна. В това отношение, тя мяза на една красива почтена дама,която показва само лицето си на слънцето, да я огрева, а гърбът и остава в тъмнина. Същото нещо учените обясняват с други думи. Те казват, че слънцето осветява само едната половина на земята, а другата остава неосветена. Когато упо-добявам земята на красива дама, в случая, аз си служа с поетически израз. За мнозина това може да е фантазия, но за поета не е така. Когато погледне едно цвете, поетът вижда в него това, което обикновеният човек не вижда. Пред него се разкрива цел свег, и той описва цветето като нещо живо, с което се разговаря. Когато ученият разглежда земните пластове, той обръща внимание на огъ-ванията и пречупванията на тия пластове, на техния състав, и от това ваци заключение за пътя, по който е минала земята в своето развитие. За обикновения човек това може да е фантазия, но за учения това е писмо. Той чете по земните пластове и ги описва. И самите учени не с на еднаква степен на развитие: едни знаят повече, а други по-малко. Изобщо, в сегашното си състояние, науката представя колективен труд на много хора, работили в разни области. Некои учени се намират близо до истината, но и те още не знаят всичко. ЗапримЬр^, з свята съществува една ложа от учени хора, които се сьбират за разискване

209

на разни научни въпроси само един път през годината. Тези учени знаят за земята много повече от съвременните учени, но що се отнася до бъдещето на земята, и те пра-вят свои предположения. Освен тази ложа, която съществува на земята, има още една ложа от учени хора на слънцето, която знае положително, не само миналото на земята, но и нейното бтвдеще. Това вече не можете да проверите, затова ще считате, че ви говоря като поет.

Сега пък ще говоря като учен. Преди години, когато правих научни изследвания върху българите, а именно: върху техния произход, кой е прадядът им, какъв тип представят, какъв е техният морален устой, какво е бъдещето им, дойдох най-после до ред ценни заключения. Запример, от височината на човека може точно, с най-големи подробности, да се определи неговия характер, произхода му, неговите деди и прадеди, от колко хиляди години съществува на земята и те. н. Никога аз ще изнеса много от тия норми, до които се добрах в изследванията си, но тази норма, която се отнася до височината на човека, няма да изнеса. Тя ще остане тайна, както и на Йоана се казва в Откровението, кое да пише, и кое да не пише. Каза му се за нещо да го не пише, да остане тайна. Мъч-но може да се намери човек, който по височина да отговаря на тази норма, която аз познавам вече. Един случай ми се попадна само, с една госпожа, която срещнах в Сливен. Тя беше много правилно развита. По нейните м&рки аз направих ред открития върху нейното минало, настояще и бъдеще, за нейните д%ди и прадеди и те. н. От тези данни направих и ред други изчисления. Това е наука, дошла от слънцето. Съществата от слънцето ми казаха да държа в тайна марката за височината на нормално развития човек. Когато дойде бъдещето поколение, което ще е способно не само да верва, но и да живее з новото, тогава и на тях ще се разкрие това, което се разкри и на мене. Всичко това говори за възможностите, които се кри-ят в живата природа. Докато разглеждате живота си единично, откъснат от цялото, докато търсите вашето лично щастие, дотогава вие ще бъдете чужди, както за живота, така и за природата. Човек може да бъде щастлив само тогава, когато съзнае своите вътрешни връзки, вътрешни отношения с всички същества по земята и горе на небето. Абсолютно невъзможно е човек да живее сам в света! Когато се казва, че Бог е единица, това не подразбира

14

210

самота. Самотна може да бъде само никаква малка частица от цялото, изостанала сама, без никаква връзка с общото. При това положение само тази частица може да изпита ужаса от самотията, от своята слабост. Това всьжи може да опита. Когато краката на човека отслабват, не го дър-жат, очите му се примрежват, силите му го напущат, и той н^ма нийде никого, тогава само разбира, какво значи самотия, какво значи отсжтствие на връзка в света.

В прочетената глава от Посланието се говори за Христа, че е възкръснал. Казвам: докато вие не разбирате присжтствието на Божията Любов в Христа, дотогава живо-тът на Христа ще остане неизявен за вас. Много от съвременните учени схващат Христа като личност, дошла на света, като другите хора, да изверши никаква работа. По какво се отличава Христос от другите хора? Христос се отличава по степеньта на своята любов, знание, светлина и живот. Дветт^ от тия качества са достояние и на останалите хора, а именно – животът и знанието. Обаче, що се отнася до другите две – светлината и любовта, засега те са присъщи само на Христа. Животът е силата, която се проявява в човешкия дух. А що е духът? Ммозина разглеждат духа като нещо отделно от човека. Под думата „духъ" се разбира духовната сила, която се крие в напълно развития човек, който разполага с истинското знание в себе си. Човек иска да бъде силен, да се прояви, но сила без знание не съществува, Човек иска да бъде и красив, но и красота без знание не съществува. Само душите са красиви; само светлината е красива; само животът е красив, и най-после, само знанието е красиво-Дето има знание, там има и красота. Когато някой иска да се покаже, че знае, той губи своята красота. Оставете знанието само да говори за себе си. Ако сте велик худож-ник, няма защо да говорите за себе си: вземете четка и бои и започнете да рисувате. От вашата работа хората ще ви оценят. Дко сте знамените писател, или поет, не говорете за себе си: вземете перото и почнете да пишете. Вашата работа ще говори за вас. Ако сте прочут по силата си, не говорете за нея: започнете некаква работа, и тя сама ще ви препоржча пред хората. Когато казваме, че човек трябва да работи, разбираме, че той трябва да прояви своята сила. Вложите ли в себе си мисълта, че сте слаби, че не можете да свершите известна работа, вие започвате вече с безсилието. Безсилието, обаче, за човека, който се стреми

211

към бъдещето, е първата точка, от която той започва да верви към силата. Силата пък е идеалът, към който човек се стреми. Някои проповъ\цват, че не е нужно чо-век да бъде силен Не, човт^к трябва да бъде силен! Силата на човека не е потребна за пакости, но да живее и то съобразно законитъ* на великата природа. Само силни-ят може да помага на своя ближен, но не и слабият. Слабият всякога очаква помощ от другитьч Св^тът не се нуждае от слаби хора, но от силни. Слабите могат да послужат само като потици, като подбудител на причина да проявим своята сила. Необходимо е днес човек да бъде силен, да има не само добре развити мускули, кости, но и добре развити мисли и чувства. Силна трябва да бъде мисълта на човека! Силни трябва да бъдат чувствата на човека! Силният чук троши камънитъч Силното чувство топи мъчнотиитъч Силната мисъл побеждава препятствията.

Казвам: една от задачите на съвременния човек е да разбере смисъла на своя живот и отношението му към цялото, към козмоса. Някои казват, че смисълът на живота седи в обединението на всички хора и затова пропов^дват идеята за братството. И аз подържам, че братството е основа, върху която може да се постави обединението между хората. Засега тази идея е най-високата, до която може да се достигне при сегашните условия на живота. Българитъ" започват с другарството, а французитъ" – с гражданството. След другарството иде братството, а след братството – приятелството. Следователнг, приятелството е идеалът, който всеки се стреми да постигне. За да се реализира идеята за братството, човек трябва да бъде силен, да има знание и светлина. Отличителното качество на брата е изобилие на чувства. Той еднакво е готов да услужва и на брата си, и на сестра си. Братът долавя нуждите на сестрата и винаги е готов да й помогне. Братът е способен да живтбе и да се жертвува за сестрата, като за себе си. И сестрата е готова да се жертвува за брата си, като за себе си. Брат без сестра не е брат; и сестра без брат не е сестра. Когато говорим за брат, подразбираме непременно и сестра; и когато говорим за сестра, подразбираме непременно и брат. Значи, в идеята за братството се включват тия две положения: брат и сестра. Когато някой дойде при мене и ми каже, че е мой брат, питам го: имаш ли сестра? – Имам. – Щом

212

имаш сестра, ти можеш да се наречеш мой брат. Ако нт^маш сестра, никакъв брат не си. Когато нтбкоя сестра дойде при мене и ми каже, че е моя сестра, питам я: имаш ли брат? – Имам. – Щом имаш брат, можеш да се наречеш моя сестра. Иначе, никаква сестра не си. Тбзи две идеи трябва да носите винаги в ума си. Ако не ги схващате по този начин, тте не могат да имат приложение в живота. Само по този начин ще имате усп~вх във всвка работа.

ВсЬки човек тртьбва да има усптбх, да разбога-тява, но разбогатяването не подразбира процес на натрупване. Разбогатяването е жив, органически процес, който подразбира непреривна обмяна на даване и взимане. Да си богат, това значи да съзнаваш, че си извор, който изобилно дава водата си на хората, уталожва жаждата им, напоява и освежава растенията – с една дума, на всички живот дава. От богатството, от изобилието на този извор зависи живота на околната мъхтност. Богатството на еднсго става условие за разбогатяване на другите. Които не разбират този закон, завиждат на богатитъ\ Обаче, в този случай, завистта е проказа. Когато срещате богати хора, радвайте се. Казвате: „ Богатите няма да наследят Царството Божие". Аз пък казвам: Богатитъ1 щерни никога извори няма да станат. Богатият, който не влиза в положението на беднитъ\ всякога щерна ще си остане. Водата в щерната е събрана отвън и след време плесенясва. Богатство, което е останало от баба ти и от дъ\цо ти, не е истинско богатство. Само онова богатство има смисъл, което ти си придобил сам, с участието на твоя ум, на твоето сърце и на твоята воля. Ти съзнаваш, отде иде това богатство и накъде отива. В това отношение, ти си посредник за подобряване положението на твоите братя и сестри, както и на цялото човечество. Кое създава нашето щастие? Щастието ни се определя от хората, които ни обичат. Ако само един човек те обича, ти ще бъдеш единица в първа степен; ако двама души те обичат, ти ще бъдеш единица във втора степен; ако трима души те обичат, ти ще бъдеш единица в трета степен и те. н. И най-после, ако хиляда души те обичат, ти ще бъдеш единица в хилядна степен. Ето защо, всеки човтбк трябва да се запита, в каква степен е той, като единица, за да познае, колко хора го обичат. Следователно, най-голямата възможност за човека да бъде обичан от хората е, ако

213

той представя единица, повдигната в степен един милиард и половина пъти. Когато всички хора обикнат едного, той ще бъде почтен човек, известен на всички, и душата му постоянно ще трепти от радост и веселие. Този чозтбк ще изразява стремежите на всички хора и възможностите за постигане на тия стремежи. Н^кой казва: Аз не искам да бъда богат. – Това показва, че ти не разбираш, какво н"бщо е богатството; ти не искаш да бж-деш богат, защото държиш в ума си идеята за щер-ната. Също така някой ще каже, че не иска хората да го обичат. Не е въпросът да те обичат хората, които жи-в1зят на земята, но чрез те+бх ще те обичат ония същества, които жив-вят на разните планети. При това положение, има смисъл човек да бъде обичан. Да обичаш и да те обичат, това е велик идеал за човешката душа, който дава импулс към всичко възвишено и красиво в свкта. Когото обичат, и който обича, само той може да учи, да придобива знания и светлина.

Когато се явил на земята първият Адам, напра-вен от пръст, той не изпълнил волята Божия. Не само че не изпълнил волята Божия, но даже се опълчил про-тив Бога и започнал да Го критикува. Той написал много книги, в които критикувал начина, по който била създадена земята, и давал нови проекти за създаването й. В едно окултно предание се казва, че когато Лдам написал първата книга, в която критикувал Бога, осьта на земята се отклонила на 23° от нормалното си положение, след това го изпждили от рая. Ева била изпждена от рая, защото яла от плодовете на забраненото дърво, а Ядам – задето отклонил осьта на земята на 23°. Когато осьта на земята се отклонила на 23°, Ядам казвал, че сега, именно, ще се родят гениални хора в свтуга. И наистина, от това време насам се родиха много гениални хора, но все потомци на първия Ддам, създаден от пръст. Вторият Ддам, за когото се казва, че е дух жи-вотворещ, има задача да намести осьта на земята, да изправи погрешката на първия Ядам. Мнозина се интересу-ват, кога ще се изправи осьта на земята. Осьта на земята ще се изправи, когато се изправят осите на човешките мозъци. За тази цел е изисква велика наука, велика култура.

За обяснение на последната мисъл, ще приведа един мистичен разказ, едно окултно предание» което е съще-

214

ствувало още в предисторически времена. В гова предание не се съобщавали никакви имена. Като се предавало от уста на уста, нЯкои си послужили с известни имена, затова и аз имам право сега да взема никакви фиктивни имена. Говори се за съществуването на едно велико царство, което се простирало в предЯлитъ* на нЯкогашнитъ" Вавилон и Ниневия. Господарьт на това царство се нари-чал Мерху-Самъ-Ба. Той имал само една дъщеря, Изида-Самъ-Ба, която била най-умната и най-красивата мома по това време в свЯта. Бащата обещал да я даде само на онзи млад момък, който може да разреши следната задача: Кои с трити важни елемента в слънчевата система, които не съставят слънчевата система, не сьставят и слънцето, но съществуват в него. При това, царьт издал следния манифест към народа: „Всбки момък, който се яви пред царя, като кандидат за царската дъщеря, трябва да е разрешил дадената задача. Ако задачата не е решена правилно, главата му ще се отръже. Затова, който се наема да се яви пред царя, трябва добре да е решил задачата". Започнали да се явяват един след друг млади хора, все писатели и поети, учени и философи, със силното желание, всбки от тЯх да вземе красивата царска дъщеря. Всички отивали при царя, като на поклонение, но задачата им не била решена добре, и тЯ ставали жертва на своето желание. Царската дъщеря се прочула извън предЯлите на своето царство, и започнали да се явяват кандидати и от други царства.

По едно време, от едно съседно царство, изпратили една делегация до бащата на красивата царска дъщеря, с никаква политическа цел. На глава на делегацията седЯл млад момък, знамените поет, наречен Мозимод, който да разкаже на царя, с каква мисия е дошъл в неговото царство. Мисията му се състояла в следното: Между двете държави да се направи вътрешен договор за взаимно споразумение и приятелски отношения, с което да респектират околните държави. Тази делегация останала в царството на Мерху-Самъ-Ба повече от година, за да уреди всички въпроси по споразумението. Един ден пое-тът вид%л царската дъщеря и се влюбил в нея. Тогава той научил за дадената задача и за условието, свързано с нея. Той си напразил една малка къщичка до царския палат, за да вижда красивата царска дъщеря, и по цяли дни и нощи мислил върху задачата, не Знаел, как да я

215

реши. Като поет, той описвал всички ценни качества на царската дъщеря, възптззал я, мислил за нея, но задачата не могъл да разреши. Една вечер заспал дълбоко, и в съня си чул един тих глас: Който истински желае да постигне някакъв висок идеал и се стреми към него, той всЬкога разрешава мъчнотиите на своя живот. Като възприел тази мисъл дълбоко в себе си, той се заел с разрешаване на задачата. Ден и нощ мислил съсредоточено върху трите главни въпроса, докато един ден в ума му проблеснали следните думи: живот, светлина и любов. Той се зарадвал и започнал да мисли върху тези три думи. Като размишлявал върху гях, до-шъл до заключението, че тези три думи представят разрешаването на задачата, защото животът, светлината и лю-бовьта не съставят елементи нито на слънчевата система, нито на слънцето, но съществуват в слънцето и от него излизат. Доволен от това разрешаване на задачата, той отишъл при царя, отдал му всички почести и уважения и казал: Царю, аз разреших задачата. Царьт му отговорил: Съветвам те да не се излагаш на такъв риск. Виждам те млад, красив момък, не искам да пожертвуваш главата си за едно желание. Колко учени хора преди тебе се заеха с тази задача и като не можаха да я решат, главите им отидоха, а ти, такъв млад, бързаш да свершиш с живота си. – Не, аз реших задачата, и ето как: Това, което не съставя елементи на слънчевата система, но живее в нея, са живот, светлина и любов. – Ако тия три елемента съставяха слънчевата система, ние никога не бихме я напуснали. В същност, учените казват, че един ден ние ще напуснем слънчевата система. В Откровението е казано, че в бъдеще, в другия свят, слънцето нима да евети, друго слънце ще има там. Следователно, животътъ» светлината и любовта не произлизат от слънчевата система. Който търси живота, светлината и любовта в слънчевата система некъде, той не разбира дълбокия смисъл на този въпрос.

Така е писано: „ Последният Ядам е дух животво-рещ ". Това подразбира^ че този Адам е от небето, от един свят възвишен и високо културен. Сега и на вас предстои да разрешавате живота в неговото безсмъртие, светлината – в нейната кр-асота и любовта – в нейната вътрешна връзка, която осмисля целокупния живот и ви свързва с Първата Причина. Когато дойдете

216

до любовта, тогава ще разберете, какви трябва да бъдат отношенията ви към Бога. Не е достатъчно само да вьр вате в Бога, но и да Го любите. Защо трябва да Го любите? Защото ви е дал живот ли? На този въпрос всеки трябва конкретно да си отговори. Една от задачите на човека е да си отговори на въпроса, защо трябва да обича Бога. Ако на този въпрос не може да си отговори, нека си отговори на въпроса, защо трябва да обича себе си и защо – ближния си. На тези въпроси хората отго-варят по два начина: едни казват, че слабият само се обича; други казват, че силният се обича. – Това още не е разрешаване на задачата. Човек трябва конкретно да отговори на тези въпроси. Отговорете конкретно, защо трябва да обичате само слабия, или защо – силния. Запри-мер, когато чуя някоя мерка, с която определяг височината на даден човек, в ума ми веднага изпжкват възможностите, които се крият в този човек. Значи, всЬко число представя една конкретна идея. Ако ми кажат, че някой човек е висок 165 см., пред мене веднага изпжква целия човек, с определена форма на лицето, с определена големина на очите, на ушите, на носа, на устата и те. н. Значи, животът на всеки човек зависи от дадените за него числа. Числото 165 см. височина, напри-мер, е физическа мерка, но тя определя проявите на даден човек. Некои хора са под тази мерка, други са над нея, но при всички случаи тази мерка определя известно съотношение между частите на целия организъм . Некъде съотношението между частите е рационално число, некъде – ирационално. Некъде рационалните числа показват добродетелите, а ирационалните – отклоненията, неджзите; некъде е обратно: ирационалните числа показват добродетелите, а рационалните – отклоненията. Всеки уд от човешкия организъм отговаря на известно число. Запри-мер, още при създаването на очите, разстоянието между едното и другото око е измерено с рационално число, но достатъчно е родителите на некое дете, със своя неправи-лен живот, да изменят това число, за да изопачат неговия характер. Очите на идеалния човек, който има красиво, правилно лице, се намират на такова разстояние, което отговаря на нормата. Има известни числа, известни величини, които опред4лят красотата на човека. Съзремен-ните хзра не знаят, какво трябва да бъде разстоянието между едното и другото, око; те не знзя!, какъв е

217

жгълът, образуван от лъча, който излиза от окото и правата, кояю минава през средата на окото. От големината на този жгъл, както и от направлението на лъча от окото, съдим за някои прояви в човешкия характер. По разтвора на очите, по твхната изпжкналост или вдлъб-натост може да се определи човешката алчност, както и възприемането на външните впечатления.

И тъй, към какво се стреми човек конкретно? Към живота. Към кой живот? Към Вечния Живот, към живота на безсмъртието. За Христа се казва, че е възкръснал. Значи, Той е безсмъртен. Възкресението подразбира обличане на душата в нейната красива дреха, в дрехата на втвчността. Питам: как ще се познаете *в онзи свтбт, когато сте съблекли смъртната дреха на живота и сте облекли безсмъртната? На земята, ако сте виден човек, било поет, писател, художник, философ или учен, всбки ще ви познава по известни чърти. Ями на небето как ще се познавате? Как ще познаете ви-дните хора там? На небето и видниг, и обикновенит-в хора са еднакво облечени. Това показва, че всбки човтвк, като проява на Бога, е толкова важен, колкото и най-забе-лежителните хора на земята. Когато казваме, че всбки чо-втбк е еднакво важен, имаме пред вид онзи човек, който е изпълнил своето предназначение към Първата Причина на живота. Няма по-красиво нещо от това, като ставаш сутрин, да се радваш, че си стъпил на краката си и можеш да работиш . Няма по-радостно нещо от това, като се оглеждаш сутрин в огледалото, да виждаш, че си красив и да разбираш великата красота ^а живота. Н-вма по-велико нтьщо от това, да бъдеш голям извор, който непрестанно дава на всички и създава радост и веселие около себе си.

Когато хората навлязат в прозаичния живот, на-вред слушат да се говори; Едно време имахме повече любов, но сега любовта ни се намали; едно време имахме повече живот в себе си, но сега животът ни се изгуби; едно време бяхме красиви, ко красотата ни вече изчезна. Така говорят само ония хора, които имат височина по-долу от 165 см. Когато говоря за височината на хората, тр-вбва да знаете, че между височината и широчината има известно съотношение. Значи, между височината и широчината, както и между всички части на човешкото тяло, има Известно съотношение. Главата, мозъкът и сърцето на

218

човека също се измерват по височина и широчина. Когато човек люби, сърцето му се разширява; когато мрази, сърцето му се свива. Когато люби, дробовет му се разши-ряват; когато мрази, дробовет-в му се свиват. Когато люби, стомзхът му се разширява; когато мрази, стома-хът му се свива. Като казвам, че дробовете, сърцето и сто-махът се разширяват, това не подразбира, че се разпу-щат, но става такова разширяване, при което те придоби-ват по-гол-вма пъргавина, пластичност. Всичко в човека се разширява, расте и развива, и той живее и се движи в светлина и топлина.

И тъй, великата наука за числата е необходима за всички хора, понеже взима участие в съграждането на бъдещите им тела. Тази наука е особено необходима за бъдещето поколение. Днес всички се запитват: Как трябва да се възпитава младото поколение? Как може да се поставят правилни отношения между момчета и момичета, между мъже и жени? Българите имат обичай, когато момичето стане мома за женене, родителите й я заставят да се облича хубаво, да се хареса на нтькой момък. Това особено се забелязва в селата. От друга страна, и мом-ците поощряват момите да се обличат хубаво, защото повече харесват добре облечените моми. И момцигб, като станат за женене, започват да се обличат по-хубаво. Като се оженят, едни от мъжег обичат жените им да се обличат хубаво, но други не обичат и казват на жена си: За кого ще се обличаш сега? Търси ме, намери ме, вече н-вма защо да се докарваш толкова. И жената казва същото на мъжа си. И наистина, когато момата се ожени, тя трътеа невчесана, лошо облечена. И мъжът прави същото. Това е криво разбиране на живота. Напро-тив, когато се оженят, хората тр-вбва да се обличат по-добре, отколкото по-рано. Мъжът не иска жена му да баде хубаво облъчена, не защото не обича хубавото, красивото, но защото в него е влязло вече някакво подозрение по отношение на жена му. Подозрението е язва, която, влезе ли веднъж в живота, той губи вече своята сила, красота и смисъл.

Сега аз говоря за съзнателния, а не за обикновения живот на хората. Като казвам, че обикновеният чов-бк, който се занимава с дребнавостите на живота, има височина под 165 см*, това не е абсолютна мярка. Нит^ пькъ-може да се каже, че всбки, който има височина 165 см. и

повече от 165 см., е човек с висок идеал. Нормално развите човек е онзи, в мЬрките на когото има правилно отношение: между височината и широчината му трябва да има съотношение; между ръцете и краката му, между главата, трупа и краищата пак трябва да има известно съотношение. Значи, между числата, които определят отделните удове на човешкото гяло, непременно трябва да има известно съотношение. Измени ли се едно от тия числа, едновременно с него се измънят и останалите. Тези числа са живи, съзнателни единици, и с гях работи живата математика. Обикновената математика работи с обикновените числа. Когато искате да придобиете щастието, да станете силен, щаалив човек, вие трябва да влезете във връзка със съзнателни, по-напреднали от вас същества, които да ви помагат. Често вие се молите на Бога, на висшите същества, но молитвата ви не се чува. Защо? Защото не знаете, как да се молите. На всяко желание, което сте отправили към висшите същества, трябва да се устоява. Не е достатъчно само да кажете, че искате да живеете за Бога, но трябва да живеете! Като кажете, че искате да бж-дете богати, тази идея трябва да осмисли живота ви, да знаете, защо искате да бъдете богати. При това положение, вие можете да станете богати. Човек не може да бъде щастлив, ако не е богат. Той не може да бъде богат, ако няма любов в себе си. Първото условие за съзнателния човек е да има любов в сърцето си. С тази любов той ще бъде готов да се притече в помощ на всеки страдащ човек. Сега хората страдат, пъшкат, но няма кой да ги чуе. Защо? Защото между тех -тяма вж-трешна връзка.

Време е вече тази връзка да се създаде! Тя съществува, но се е разслабила малко, трябва да се възстанови, да се закрепи повече. Днес е необходимо връзка между съзнанията на всички хора. Щом тази връзка се възстанови, Божествената енергия ще потече в тех. Тази енергия трябва да тече постоянно, без прекъсване, затова инсталацията трябва да се поправи. Съвременните хора уреждат земния си живот, а говорят за възкресение. Прав е стре-межът им към възкресение, но те трябва да бъдат готови за него! Възкресението представя новия живот, който ще осмисли и частния, и целокупния живот. Едни хора са възкръснали вече, а други сега ще възкръснат. Кои хора са възкръснали? Новите хора. Новият Адам е човек на

220

възкресението Христос казва: „Когато Син МеловЬчески дойде втори пжг на земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората^" Този Син Человъ^чески е вторият Ддам, за когото се казва, че е дух животворещ. Ако питате съвременната църква, тя ще ви каже, че много време има още, докато вторияг Адам дойде. Дко питате окултните общества, и тъ" ще ви кажат същото. Обаче, аз казвам. вторият Ядам е дошъл вече, и райската градина е приготвена. Ако бихте влезли в тази градина само за една минута, не бихте желали да се вернете назад. Вторият Адам е в рая вече, и вратата на този рай се отваря всеки ден по един път, да влезе вътре онзи, който е готов за там. Казвате. Де е този рай^ – Не може да се каже, защото, ако хората знаят де е, ще вл-взат вътре и ще го развалят. Така се развали първият рай. В Библията е казано, че раят се е намирал между четири ръжи, двете от които са Тигър и Ефрат, които и до днес съще-ствуват. Де са другите две ръжи ^ Днес н"ъма никаква следа от те+зх.

Казвам: гжетата материя, в която съвременните хора са слезли, както и материалните въпроси, които разреша-ват, съвершено са ги отдалечили от правия смисъл на живота. Вследствие на това, виждаме, колко много противоречия, какви разнообразни възгледи за живота съществу-ват между хората! Всички разискват, как трябва да се живее, но никой не е доволен от своя начин на живеене. Учени, философи, поети пишат по разни въпроси, предлагат разни методи, но никой от те-бх не е могъл да преобрази евета. На кой поет досега произведението е могло да застави нъжой човек да раздаде имането си? Обаче, идвали са в света проповедници, велики Учители, които са обърнали някои хора към Бога, и заради Него те% са раздали всичкото си имане. Христос казва: „Който дигне кръста си и тръгне след мене, ще придобие Живот Вечен." Едва Христос можа да намери 12 ученици, от които само десет останаха вЬрни на учението Му до край. Двамата от тех се отказаха, но след време и те се вернаха. Христос имаше и други 70 ученици, некои от които още в първо време измениха на учението. От останалите и досега има Негови учениди. Сегашните черкови принад-лежат на последните Христови ученици. Коя черкова принадлежи на 12-те? Тази черчова коренно се отличава от другите. Христос казва на Перта. „Върху този камък ще

221

съградя църквата си/1 След Христа се съгради римската църква, но колко християни загинаха във време на инквизицията ' Това не е Божествена църква Божествена църква е онази, в която Любовта живее. Тази църква е направена и външно, и вътрешно само от живи хора. Църквата на 12-те Апостоли се отличава по тоз?, че нейният све-щеник никога не сваля дрехите си Той нито се съблича, нито се облича. Църква, която свещеникът облича и съблича своите одежди, е на 70-гб, църква, в която свещеникът никога не сваля своите одежди, е на 12 тб Апостоли, глава на която е Христос. Когато н"бкой облича и съблича добродетелите си, гой е произлъзъл от 70 те ученици на Хрисга; когато нъжой постоянно е облв-чен в своите добродетели и не ги съблича, той е произ-лезал от 12-те Христови ученици

Сега е време да се определи, кои принадлежи към живата църква. Привилегия е за човека да принадлежи към тази църква. Който се числи към нея, той носи в себе си живот, светлина и любов. Без тези три качества незъзможно е да съществуват правилни отношения ме «ду хората Когато срещна човек със сила, с знание и с любов, той може да ми бъде брат, той може да ми бъде и сестра. Силният е започнал от безсилието, човекът на светлината е започнал отп те ъмнината , любещлят е започ-нал от безлюбието Този е естестееният път на развитие Които е дошъл до Любовта, той е минал вече гра-ниците на всички прот воречия Човек може да минава през всъжакви положения на живота, това нищо не значи, това са сбнки на живота, преходни състояния. и края на краищата, той трябва да дойде до истинското положение на живота, в което има смисъл. Смисълът на живота е в любовта Да обичаш човека, знач-1 да не му Созда-ваш ненужни страдания, да виждаш хубавото в него и всъкога да си готов да му кажеш истината. Какво лошо има в това, ако кажеш на чозъка, че отношенията му към Първата Причина не са правилни^ Ако имаш правилна връзка с Първата Причина, като станеш сутрин, веднага ще се свержеш с душите на всички добри хора, ще им пожелаеш Бог да ги благослови и ще продъл-жиш своята работа. Такъв човек, като верви по пътя и види на земята кесия, пълна с пари, той не се навежда да я вземе минава – заминава,като че нищо не вижда Ако я вземе, тон счита, че ще обиди онзи, които я изгубил.

222

Който е изгубил кесията с парите си, той сам трябва да я намери. Ако н-бкой чов-бк изгуби кесията с парите си из някоя софийска улица, ще я намери ли, като се верне да я търси? Н"вма да я намери. Питам: какво може да се каже тогава за разбиранията на съвременните хора за живота, за Бога, за онзи свят? "Те постоянно спорят, има ли друг живот, или не, съществува ли Бог, или не и те. н. Според мене, н-вма защо да се спори по тези въпроси. С една дума може да се каже: Красотата на живота седи, именно, в това, че и друг свят съществува, и Бог съществува. Казано е: „Бог е Любов". Значи, Единстве-ният, Който люби хората и ги познава, е Бог. Казвате: Де ще Го видим? Бога ще видите и в майка си, и в баща си, и в брата си, и в сестра си – във всички хора, и то по различни начини. Ако обичаш Бога, ще обичаш и формата, чрез която Той се проявява. Свещена е формата, чрез която Бог се проявява. В всвка форма има душа, частица от Бога, дето Той се проявява. Тази душа следи, хроникира всичко, което се верши около нея. Когато обичате н-бкого, това подразбира, че и вие отговаряте на Божията Любов. Следователно, ще знаете, че в свтбта само Бог люби. Когато вие обичате никого, ще знаете, че Бог във вас люби, а не вие самите. Дко за момент само помислите, че вие обичате, ще изгубите любовта си. Щом изгубите любовта си, ще изгубите и младостта си. Искате ли да бъдете млади, любете всички хора и винаги помнете, че Бог чрез вас люби.

Казвам: ние сме започнали с първия Мдам, напра-вен от пръст, а трябва да свершим с втория, с безсмъртния Адам, който носи Божията Любов в себе си. Щом е така, време е вече жената да освободи мъжа от робство, и мъжът да освободи жената от робство! Време е вече приятельт да освободи приятеля си от робство! Дошло е време вече братът да освободи сестрата от робство, и сестрата да освободи брата от робство; господа-рьт да освободи слугата от робство, и слугата да освободи господаря от робство! Само по този начин ще дойде в хората възвишеното и благородното. Тогава всички хора ще бъдат отзивчиви към страданията на другите, и на те-бхните интереси ще гледат като на свои. Това значи истински чов-бк. Този човек не говори много и не обе щава много. Той мълчи, разсъждава, обмисля и тогава го вери. Някои хора обичат много да говорят. Красиво е да

223

се говори, но ако говорите, изберете такова место, дето всички могат да ви слушат. Ако не могат всички да ви слушат, по-добре не говорете. Ако си извор, или чешма, от която извира чиста, хубава вода, нека кранът ти бъде широк, голям, водата да се излива изобилно навън, та като дойдат хората да черпят от тази вода, всеки да си налее, колкото иска, да не става нужда хората да се ка-рат и бият помежду си. В изобилието е смисълът на Божествения живот.

Първото нещо: свержете живота със силата, знанието със светлината, красотата с любовта, а любовта – с вътрешната връзка! Съвременната култура, наука, както и съвременното човечество са се спрели при второто положение. Т% се стремят към силата, към светлината, към любовта, но въпреки това не успеват. Каквото днес придобият, утре го изгубват. Силата има смисъл, само когато се сверже с живота; светлината има смисъл, когато произтича от знанието; любовта има смисъл, когато се подтиква от красотата. Ако работи по този начин, най-после човек ще дойде до третата фаза, до любовта, като вътрешна връзка. Само тази любов е в сила да обедини хората в едно тело и в един дух, да съзнаят, че са части от Божествения живот, от Великия Божест-вен организъм. Когато хората дойдат до това положение, ще се изпълни писаното в Свещената книга: „ И ще избърша сълзите от очите имъ". Кога ще бъде това? Когато станете проводници на Божията Любов в живота. Когато всички хора по лицето на земята, били те управляващи или управляеми, професори или ученици, пропове; * ици или пасоми, майки или бащи, учители или ученици, господари или работници, съзнаят, че са едно цело, те взаимно ще си въздеиствуват. Между тех ще настане единство, и всички мъчнотии в живота им ще изчезнат, ще се стопят като свещ, и няма да остане страдалец в света.

Казвате: Да дойде по-скоро гова време! – Времето сме ние. – Кога ще бъде това? – От нас зависи, от нашето вътрешно желание. – Кой ще направи това? – Ние. – С кого? – С Господа. Когато ние бъдем готови, Господ е вече готов, Той ни чака. За онзи, който иска, който търси с всичкото си сърце, казано е: „Когато ме потърсите с всичкото си сьрце, ще ме намерите". С това аз не искам да хвърлям върху вас никакъв упрек , нито да ви обезсьрдчавам, но казвам. положението,

224

до което съвременното човечество е достигнало, е подобно на положението, в което се намират децата. Всеки човек трябва да съзнае, че пред него се открива велико бъдеще. Някой мисли, че за да намери Бога, трябва да се откаже от имането си; друг, че трябва да се откаже от майка си, от баща си, от брата си и от сестра си; трети пък мисли, че трябва да се откаже от държавата и те. н. Не, по този начин не можете да намерите Бога. Ще отидете на небето, и там веднага ще ви запитат. Де са майка ви и баща ви? Де са брат ви и сестра ви? Де е мъжът ви, де е жена ви? – Няма ги, ние се отказахме от тях. – Ще се вернете назад, да ги намерите. Казано е в Писанието: „Нито мъж без жена, нито жена без мъжъ". РЬзи неща не трябва да се разбират буквално, но трябва да ги разглеждате в техния вътрешен смисъл, като символи. Едно се изисква от вас: Да бъдете помежду си братя и сестри! Всеки трябва да дойде до положението, като произнесе думата „брат или сестра", да се замисли дълбоко в себе си, и в ума му да възникнат най-възвишени и благородни мисли, а в душата му да затрепти Божественото. „ Последният Адам е дух животворещ. " Христос слиза вече от небето, а с Него заедно и ангелигьч Сли-зат ангели на силата, със своите мечове. Слизат ангели на красотата. Слизат ангели и на Любовта. Красотата, свързана с Любовта, това е Небесната Дева, облечена с дрехата на Любовта и Мъдростта. Слиза Христос от небето, а с Него заедно слизат и ангели, да ни покажат, какво нт^що е Божията Любов и какво – Божията Мъдрост. Само така ние ще имаме висок идеал. Бог ще преобрази земята.– Как? – Това няма да кажа. Вие ще бъдете свидетели на това преобразование и тогава сами ще говорите за него. Това н-ьма да стане изведнъж, но постепенно. Ко-гатб чистите къщата си, изведнъж ли става това? В първо време се вдига прах, шум, вик, но после всичко се измива, изчиства, цялата къща свети, и вие свободно приемате приятелите си, които ви посЬщават. Какво трЬбва да правите до това време? Турете новите връзки, а за старите не мислете! Ако имате дългове, не мислете за тях; ако сте невежи, не мислете за невежеството си; ако сте грешни, не мислете за греховете си! Каквото лошо имате в себе си, престанете да мислите за него. Когато Любовта огЬзе на земята, тя ще заличи гр-ъхозегт^ ви, няма да ги споменава. Тя ще се справи като животорещ дух. Когато Бог ель-

225

зе, Той ще съди хората по човешки, а ще ги възкръси по Божествено. Следователно, първо ще има съдба, а после – възкресение. Не мислете, че съдбата ще стане на небето. Не, хората ще бъдат съдени на земята. Когато се сверши съдбата, тогава ще дойде новият живот, тогава ще дойде възкресението. Щом съдбата мине, ще настане затишие, мир. Тогава съдиите ще напуснат съдилищата си; войниците– своите постове; свещениците – своите църкви. Всички хора ще излезат вън свободни, радостни и весели, облечени в нобите д). ехи – дрехите на Любовта и Мж-дростта. В Писанието се казва, че свещенииите ще бж-дат о злъчен и в бели дрехи, препасани с златни пояси. Тогава всички хора ще бъдат гологлави, с дълги коси. Те няма ц^ сеят както сега, но от хълмовете ще потече масло. Тогава няма да има бури и противоречия, но навсе-къде ще се раздазат блага.

И тьй, на онези от вас, които са скрьбни, безсилни, казвам: дръжте се за силата! На онези, които не са красиви, казвам. дръжте се за красотата! На онези, които са невежи, ка^сам: дръжте се за знанието! На онези, които живеят в безлюбие, каззам: дръжте се за любовта!

На всички хора казвам: Дръжте се за живота, за знанието и за любовта!

10. Беседа от Учителя, държана на 13 ноември, 1927 г. София – Изгрев.