ВЯРА И ЛЮБОВ
Добрата молитва
Ще прочета част от 15-та глава от Посланието към Римляните, от 1-15 стих. Длъжността на силните каква е?
По някой път вие се усещате уморени, неразположени. То зависи от еднообразието, защото животът ви е станал много еднообразен. В Природата на Земята трябва да има разнообразие. Трябва да се изучава разнообразието на Духа, трябва да се изучава разнообразието на душата, трябва да се изучава разнообразието на ума и на сърдцето и да се подчертават тия разнообразия. Запример снощи цигуларят, който даде концерт, някои намират, че е доста красив, прилича на майка си, венерин тип или човек на Любовта. Като едно хубаво огледало отразява Божествената Светлина. Някои от вас имате всичкото желание да бъдете добри, но не сте така гладки, не може да отразите светлината много добре. Не че не си добър, но не си полирован добре. Трябва да се изгладиш. Един цигулар, за да бъде добър, трябва да бъде много добре полирован, мерките, по които е построен, трябва да бъдат много верни. В музиката има голяма философия – не в механическата музика. Защото музиката е нещо на духа и на душата; хората, които пеят, са радио, което отразява музиката. Една плоча се върти, предава музиката, но не че в плочата има музика. Сега вие сте склонни към един механичен живот. Казвате: “Да бъдем добри”. То е механичен процес. Как ще бъдеш добър? Значи ти да си мръднеш крака, правите стъпка с крака си, вземете голяма крачка. Какво означава голяма крачка? Някой път вземеш малка крачка. Някоя котка, като дебне, прави големи крачки. Онзи, който отива да побеждава, прави големи крачки. Вие тръгнете, че вървите с големи крачки. Кого ще побеждавате? Вземете широка крачка в ума си, вземете широка крачка в сърдцето си, вземете широка крачка в душата си. Отвън тялото върви естествено, като че не отивате на никаква печалба. Вие на физическия свят искате всичко да придобиете, искате да бъдете красиви, силни. Представете си, че всички хора биха били красиви като ангели на Земята и биха били силни, какво ще направите тогава? Представете си, че сте богат и всички други са богати, но няма кой да слугува! Имаш пари, но няма някой, който да слугува. Представете си, че от Невидимия свят не искат децата да се раждат и те са богати. Защото едно дете да дойде във вашия дом, трябва голямо самоотричане. Да бъде пенсионер за 20-30 години, да го измъчвате. Какво ли няма да кажете по негов адрес. Аз ви говоря на вас, но казвам: не ме разбират тия хора. Като дойде едно дете вкъщи, разбират ли го тия хора? Гледате го вкъщи, казвате: “Този хлапак”. Хлапак, хлепки – без тях по тръните не можеш да ходиш, ще се забият в краката ти. Вие казвате: “Без деца не може”. Не, без деца не може. Бездетните няма да наследят Царството Божие. Искам да ме разберете, помнете това. Преди да роди ума ти нещо, трябва сърдцето ти да роди нещо, трябва душата ти да роди нещо, не само раждане на физическия свят. На физическия свят човек само не може да ражда. Духът е, Който ражда. Сега вие ще се потрудите за онова, което Бог е вложил във вас. Богати сте, но няма кой да ги обработва богатствата. Като дойде Духът, Той обработва заложбите, които Бог е вложил в душата вътре. Когато духът ти не е там, няма кой да го събуди, няма кой да даде напътване. Казва: “Неспособен човек съм”. Не си неспособен, но няма кой да обработва.
Сега вас кое ви интересува? Някои от вас сега ви интересува яденето, но целия ден няма да дъвчете. Някои ви интересува мигането. Постоянно мигате. След туй ще хванеш носа си, обичаш да го милваш, той е като една възлюблена, хванеш го и казваш: “Ти да не правиш тази погрешка – все му четеш молитви – да не сбъркаш нещо”. На очите си даваш съвети, хем да не паднете някъде. Трябва да имате ясна представа. Гледам, хората седят и не разбират себе си. Мислите да бъдете богати и да имате къщи. Те са празни работи. Да имаш къща, то е последно. Бог ви е дал ум, сърдце и въпрос за къща не става. Ще имате къща. Много са хубави тия тухли. Колко години ни взема да ги облагородим. Някой път вие се карате по причина на тия тухли и знаеш колко пръст има взета от някои хора, които не са живели добре. Те като дойдат тук, образува се дисонанс. Гледам разните стени не са еднакви, някоя стена е по-приятна, някоя не е. Не може да ви говоря някои неща, защото ще дойде във вас суеверието. В Природата всичко е живо. Но ако събудиш нещо и не си готов да разбираш, ще създадеш зло на себе си. Вземете запример бубеното семе, може да го турите да се излюпи. Най-първо ще туриш десетина, двадесет листа, но след 10-15-20 деня, цял ден няма да ти стигне да береш листа, те ядат, като станат големи, ядат. Вас ви измъчват вашите бубени желания. Най-първо са такива малки, после тичате да берете листа. Защо са ви тия буби? Пашкули ви трябват за копринени дрехи.
Често ме питат какво има в Небето. Един негърски проповедник като разправял за сътворението на света на негрите, казвал, че Господ като направил Адама, турил един плет – три деня да го пече на Слънце, да съхне. Един го пита: “Откъде се е взел този плет”. – “Не е ваша работа”. “Плетът – пита – кой го е съградил, нямало е хора”. – “То не е ваша работа”. Само за човека е мислил, че е създаден. Доста духовито го е питал. Казва: “Господ, преди да създаде света, какво правеше?” Той му отговаря: “Сечеше пръти, да бие глупавите хора”. За умния човек сеченето на пръти какво значи? Пръти е сякъл Господ, значи то е образуването на правата линия. Правите линии са, по които Бог действува. Безграничното, вечното в света, в началото действува по права линия.
Такива криви линии има. Всички, които сте тук, всички се движите, както се движи Месечината. Хората създадоха слънчевата система. Дванадесет души се движат около един център. Ще видиш, че всяко тяло се различава, не са еднакво големи. Защото големият не обича големите. Контрастите се привличат. Казвам: много навици на миналото, които са били полезни, трябва да знаем как да ги използуваме сега. Наблюдавам по разни начини държите ръцете си. Много хубаво е. Аз зная по един или друг начин си държите ръцете и зная защо. И краката си разно държите. Ако целия ден си държиш ръцете прекръстосани, ти ще създадеш едно неприятно настроение. Запример някой път човек, като му дойде някоя мисъл, хване се за главата. Дойде голямо напрежение на електричеството в главата, което може да му повреди ума и той турга ръцете си на главата, за да отнеме това електричество и съединява се с външната атмосфера. Ако в дадения случай не си туря ръцете, може да му стане някакъв удар. Често като си туря ръцете, избавя се от зло. Някой път се печеш. Ако не се печеш, е опасно. Лошо ще стане, ако не се печеш. Ако при сегашните условия ви разкрия тия работи, вие ще се изпоплашите, ще се чудите къде да си турите ръцете – в джобовете ли, отпред, отзад. Турците, преди да падне Турция, тургаха си ръцете отзад. Преди да се освободи България, турците, гледам, турят си ръцете отзад. Казвам: няма да им върви на тия хора. Някой път може да туриш ръцете си отзад, понеже има събрана доста енергия. Има един възел, опасен възел, много важна роля играе на гръбначния стълб. Отзад на кръста е. Когато някой път се набере грамадна енергия, трябва да туриш ръцете си и да отнемеш от тази енергия. Турците, които бяха груби, беше се събрало на задницата много енергия и затова носеха ръцете си отзад. Сега не зная, но мисля, хич не си носят ръцете отзад.
Разправяше ми друг един българин, който ходил в Русия преди болшевизма. Казва: “Като бях в Русия, навсякъде срещах хора с голямо благоутробие. На десет души един ще срещнеш с малко благоутробие. Всички бременни, не могат да родят. Като срещнеш все бременни мъже на раждане. Като отидох десет години в болшевизма, гледам всичките родили. Едва ли на 4-5 000 ще срещнеш един с голямо благоутробие”. Казвам: необходимо е по някой път да дойдат несгоди в живота. При сегашните условия, ако нямаше страдания, човек щеше да бъде тъй крехък и най-малките сътресения щяха да го разрушат. Страданията в живота са онези ветрове в духовния свят, които искат да разклатят човешката мисъл и човешките чувства, за да укрепнат. Ние казваме: “Защо са тия страдания?” Без тях е по-лошо. Със страданието е зле, но без него е десет пъти по-зле. Когато страдате, казвате: “Защо ми са тия страдания, да се даде на другите, на мене ли се дадоха само?” Чакай, за Добро е. Този вятър нека подуха, виж колко хубаво духа. Запей му една песен. Защо да не пееш?
Сега трябва да се освободите всички от този механичен начин на мислене. Според мене добър е онзи, който дава повече място на Духа да се проявява. Един цигулар е добър, когато свири добре. Този цигулар, който дава място на гениите на музиката да се проявяват чрез него, той е добър цигулар. Този цигулар, който ни свири снощи, дава път на онези гении от Невидимия свят, да се проявят. (Снощи италианският цигулар Чиомпи даде специален концерт на приятелите в нашия салон.) Показва каква е музиката и всички се въодушевиха, и самият цигулар и той се въодушеви. След това му дадоха угощение и той говори на своята възлюблена: “Музикален свят е, музикални хора са тия”. На мене казва: “Щастливи са тия хора”. Тук ни вижда всички щастливи. Щастието не иде от хората, иде от Бога. Онзи Бог в древността как са го представяли? Онзи Бог на Любовта, Който дава благата на хората, проявява се в малките работи. Щастието в света не зависи от голямото богатство. Ако тебе не може да те радва едно житено зърно, ако на едно житено зърно не се радваш, а се радваш на 10 000, на 100 000 лева, ти не разбираш живота. Сто хиляди лева, те храна не може да ти дадат. Казва: “Ще купиш храна”. Ако нямаш жито, ако нямаш царевица, ако нямаш плодове, парите сами не се ядат. Сега има едни малки микроби, които живеят. Само стъклото и желязото не ядат. Микробите ядат и златото се намалява. Казват, че то не се окислява, но се намалява. Тия микроби знаят как да се ползуват от златото. Ние навсякъде се ползуваме. Ти обичаш златото и щом го обичаш, вземеш нещо от него. Толкоз малко вземеш, че в дадения случай не може да се ползуваш. По този начин, по който сега възприемате Любовта, тази Любов не може да ви ползува. Нали казвате: гамен. Какво значи? Един човек, който не знае как да употреби музикално гамата. Не може да мине от една гама в друга. Щом е гамен, той е човек, който не знае музикално да употреби гамата. Седите и има с какво да се занимавате сега. Някои от вас като видите някой човек, гледам някой харесва ръцете на този човек, на друг ни най-малко внимание не обръщате. Той казва: “Харесват ми очите”. Трети казва – той не е обърнал внимание на очите, на ръцете, но на носа му. Друг казва: “Ушите са много хубави”. Някои казват: “Косата му е много хубава”. Той обърнал внимание на неговата прическа. Някой обърнал внимание на неговата походка. Казва: “Много хубаво върви”. Всичките хора се интересуват от разни положения на човека. По някой път вие се наблюдавайте и вижте кое във вас харесвате. Случва се нали да се гледате в огледалото и някой като се погледне ви интересува носа, друг като се погледне го интересува ухото, трети го интересува челото, някой пък го интересува брадата. Пипаш брадата, благословение е. Пипаш ухото, благословение е. Пипаш веждите, благословение е. Пипаш устата, благословение е. Туй, което пипаш, е благословение. От човека отвсякъде изтичат Божествени енергии. По някой път с ръцете предаваш. По някой път приемаш. Казвам: при един добър живот ще се освободиш – ръцете си, няма да изхвърляте и краката си. Най-първо ще дадете свобода на вашите ръце. След туй ще дадете свобода на очите. Ще дадете свобода на ушите. Ще дадете свобода на носа, ще дадете свобода на устата си. Човек, който не може да освободи краката си, който не може да освободи носа си, каква свобода в света ще внесе?
Та казвам: за какво трябва да ви говоря. Като дойдат черешите, правете опит. Като дойде някой ваш приятел, извадете и дайте една хубава череша без упрек. Дай му 2-3 череши или някой път дайте хубави ябълки и вижте какъв резултат ще има. Сега джобовете ви са празни. Нищо не носите, само кърпа за чистене на носа. Не е лошо, че пари нямате, нищо нямате, бръкнете в празния джоб. В джоба трябва да има нещо, понеже трябва да имате едно ножче, една клечка хубава, все трябва да имате нещо в джоба. Може джобовете ви да са празни. Умът ви трябва да бъде занят със светли мисли и идеи, които трябва да бъдат за вас, за цялото човечество, за дома, за приятелите ви. Да имате едно чувство, което да бъде хубаво не само за вас, но и за другите. Аз като срещна някои хора, приятно ми е да имат хубави чувства, да имат хубави идеи. Сега гледам някои от вас казвате, че трябва да четете романи. Не е лошо да четеш роман, но избирайте тия романи. Романът представя герой на Любовта. Авторите не може да опишат. Не е лошо и както описват. Те описват една героиня, един герой, те са главните, а другите са условия за тях. Някой човек пише някоя набожна книга и представя Господа такъв, какъвто не Го знае. Вие ще видите Бога в едно цвете. Аз съм гледал цветя и като видя едно цвете, му се усмихна и цветето ми се усмихне. Знаеш каква е усмивката на цветето? Казва: “Ръката на Бога често ме посещава”. Тия цветя Господ ги посещава и ги благославя и благодарение на туй благословение, те са красиви. Че как ще станат красиви тия цветя? Божието благословение е дошло. Когато ние ставаме красиви, то е посещението на Бога. Когато Бог ни посещава, ставаме красиви; когато малко ни посещава, грозни ставаме. Когато Господ ни посещава, млади ставаме; когато Господ малко ни посещава, остаряваме. Казва: “Остарях”. Аз само си мълча. Бъдете доволни, че сте стари. Бъдете доволни, че сте млади. Бъдете доволни, че сте сиромаси. Бъдете доволни, че сте богати. Бъдете доволни, че сте красиви. Бъдете доволни, когато сте грознички. Благодарете, колкото и да е малка благодарността. Видиш едно цвете, целият ден да бъдеш радостен. Туй, което благославя туй цвете, струва. Аз се спра и казвам: “Туй цвете е доволно, туй цвете много работи е научило. Аз имам много повече условия, защо да не бъда доволен?” Изисква се от всинца ви едно доволство в света. Да бъдете в състояние да премахнете вашите бръчки. Ще станеш сутрин и ще кажеш: “Слушай Иване, днес ще ме слушаш. Няма какво да се тревожиш. Тази работа ще се оправи”. На себе си ще си кажете така. Двама хора са заедно, единият е по плът роден, другият е по дух роден. Онзи целия ден бръщолеви. Кажи: “Ще се уреди тази работа. Ти вярвай в мене”. Убедете човека на плътта, който живее във вас, че ще се уредят неговите работи. Кажете: “Моята работа, като се уреди, ще се уреди и твоята. Моята работа, като не се урежда и твоята няма да се уреди”. Като се убеди, че работата ще се уреди, той е много добър. Този Иван в нас е добър слуга. По-добър слуга от него няма, когато е слуга. Но и като стане Иван господар, по-лош господар няма. Иван на плътта никога не го правете господар, слуга го направете. На него му проповядвайте. После вие казвате тъй: “Иване, ти трябва да станеш господар”. Той като стане господар, напусне те и казва: “Ще слугуваш сега”. Какво ще правите тогава с този Иван? Мен ми разправяше един баща. Качил на коня детето си и той отпуща гема. Конят хуква да бяга, детето се хваща за гривата на коня, плаче и конят бяга. Иван е лудият кон. Не можеш да държиш гема, какво ще правиш? Когато Духът в нас не действува, духовният човек е слабо дете. Не предизвиквайте Ивана. На този кон не туряйте това дете. Оставете Духът да ръководи. Туй дете е било умно. Като се държало с едната ръка за гривата на коня, дошло му на ум с другата ръка да глади коня. И конят спира. Туй дете с едната ръка се държи за коня, а с другата глади коня. Идва бащата и снема детето от коня. Казвам: Иван ще го погладите. Като се намерите по гърба му, ще го погладите. И той спре. Сега това е едната страна, това е умното дете. Преди време един ми разправяше, казва: “Като бях малко дете на 5-6 години, качи ме големият ми брат на коня. И ми казва: “Я вземи гема”. Но като хуква онзи кон, аз отпуснах гема, оставих ръцете си и краката си отворени и конят бяга. Хвърли ме на земята и благодарение, че паднах на краката си, от там насетне вече батю и да иска да ме качи, казвам – на кон не се качвам”. Този лошият, сприхавият кон, това са лошите условия на живота. Има коне, които са опитомени. Те са добрите коне. Така се създава един характер, върху който може би хиляди години са работили. В тази фаза, в която сега се намираме, аз говоря за Любовта, но трябва да има нещо да ви интересува. Любовта да ви интересува, всичките тия предмети да ви интересуват, да ви интересува небето, облаците, растенията, водата, изворите, реките – всичко онова, което служи за потик на човешкия ум, което служи за потик на човешкото сърдце, човешкия дух и на човешката душа. Да ви интересува пението, да ви интересува художеството, да ви интересува музиката. Колко време е взело на този човек, на този цигулар, на 30 см да движи ръката си и така бързо да поставя ръката си. Той не мисли вътрешно, интуитивно поставя пръстите си на цигулката. Като поставя пръстите си, като съчетава нотите по този начин на хармония, цялата публика предразполага. Ако ти не знаеш как да си движиш ръцете, ако не знаеш как да направиш едно красиво движение... В птиците съм гледал едно красиво движение – хване едно семе и го клъвне. Гледал съм някои петли, като вземе едно зърно, вдигне го, погледне го и го пусне пак. Извика: “Къти, къти”. Всичките кокошки тичат за едно зърно. Значи музика има в туй “къти, къти”. Петелът казва: “Само аз може да го направя”. Обаче, като дадете на един петел много житени зрънца, хич не е кавалер, но тази кокошка клъвне, онази кокошка клъвне. Казва: “Слушай, стой настрана, аз ще ям”. Като намери едно зрънце, не го изяда, казва: “Мене ме боли сърдцето” – ще повика възлюблената. Онази, която най-много го обича, тича. Виждам коя кокошка обича петела повече. Наблюдавам и разбирам, че тази, която най-вече го обича, е по-красива. Перата ў са по-гладки и по-хубави. Като рече “кът”, тя веднага иде. Другите отподире идат. Тази кокошка, която обича, пристига по-рано. Другите петелът като ги погледне, казва: “И за вас има, но ще чакате”.
Отхранвайте в себе си хубави мисли. Една хубава мисъл подхранвайте, едно хубаво чувство подхранвайте. Туй, което ви служи, подхранвайте го. Мисълта, която ви помага, подхранвайте я в себе си. Чувството, което ви помага, подхранвайте го в себе си. Постъпката, която ви помага, подхранвайте я в себе си. И само така ще изучите духовния свят и ще влезете във връзка с онези напреднали същества, които работят. Те ще ви донесат един подарък, ако си благодарен, втория ден ще се удвои, утрои. Всякога възвишените духове дават много малко подаръци. Ако искате големи пари – 100, 200, 300 лева, всеки може да ви ги даде. Не правете погрешката на един българин, който свършил в Америка и като дошъл в България, отишъл на ауденция на този първия министър в България. Той мисли да го направи министър и го пита: “С какво мога да ви услужа?” Той казва, че иска да го назначат за директор на една гимназия. Казва му: “Идете тогава при министъра на Просвещението”. Ако е искал и министърът е могъл да го назначи. Като дойде Господ, ние искаме да станем директори. Когато ще станеш нещо, стани пръв министър, вземете първото място. Първото място е първо и последно. Първото и последно място са двата бряга на една река. Брегът, на който седим, е първото място, а последното е на другия бряг. Да минаваш от единия бряг на другия – движение трябва да има. Един висок идеал в света трябва да имате. Да не казваш: “Аз не искам да бъда богат”. Защо да не бъдеш богат умствено с една голяма култура? Ако е по музика, ще желаеш да имаш един хубав глас от 3-4 октави. Като пееш, всичко да кънти наоколо. Казва: “Аз не искам да бъда богат”. Кажи: “Аз искам да бъда богат в умствено отношение и в духовно отношение. Искам душата ми да бъде богата”. Казвам: бъдете богати по дух, по душа, по ум, по сърдце, пък другото богатство на Земята оставете на заден план. Понеже другите взели това богатство, за туй богатство трябва да воювате, оставете го него. Погрешка е станало с онзи ангел, който бил изпратен от Господа да занесе благата на хората. Той ги носел в голям пакет и като дошъл, видял една царска дъщеря, толкоз красива, че тя привлякла вниманието му и той забравил, че носи благословенията. Те изпопадали на земята. Само вярата останала, а другите блага хората изпограбили безразборно. Всичките блага са ограбени безразборно. А единственото нещо, което останало в ръцете на ангела, е вярата. Дошли поети и музиканти да искат блага и той им казва: “Вярата остана”. Поетът ще пише с вяра, цигуларят ще свири с вяра. Човек без вяра, духът му не може да укрепне. Човек без вяра, душата му не може да се облагороди. Човек без вяра, умът му не може да се просвети. Човек без вяра, и сърдцето му добро не може да стане. Без вяра на Бога не може да се угоди. Никой без Любовта на Бога не може да служи. Когато искаме да служим, Любов трябва; когато искаме да угодим, вяра трябва. Две неща се изисква: с вяра да угодим, да е доволен Бог от нас, ако искаме да Му служим, с Любов да Му служим.
Приложете сега вярата и Любовта за събуждането на всичките разнообразни блага.
Да се зарадваме в живота на това, което Бог ни е дал.
Отче наш
36 -та лекция от Учителя, държана на 2.VI.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.