ДОВЕДЕТЕ МИ ГО
Ще прочета 17 глава на Евангелието от Матея. Ще взема 17 стих "А Исус отговори и рече: О» роде неверни и развратени, докога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете ми го тука." Този стих се нуждае от едно превеждане на съвременен, модерен език. Класическият език не е езикът на мъдростта. Класически ще изкажеш една своя тъга. Това е грубост* Всичко онова, което не е естествено в света, то е класическа Следователно всички онези поети, които са възпели миналото, са класически. В моите очи миналото не е вшнало на доброто. Само злсявею минава, доброто никога не минава. Доброто няма минало, то няма и бъдеще. Злото има минала Казвам: това е едно гледище» то е едно ново становище. Вие може да държите вашето становище. Защо всякога се помни една обида? 'Казвате, че се помни и едно добро. Но кога се помни доброто? Доброто ое помни само когато го правите. Добро, което сега не се прави, не е добро. Минало добро няма. Затова законът в това отношение не е верен. Докато любиш, ти си добър. Щом престанеш да любиш, ти вече си човек на миналота Казвате: "Едно време ние се обичахме. Едно време ние мислехме добро за себе са" "Едно време". Щеш говорите за едно време, аз вече разбирам един свършен резултат. Злото винаги се изключва в миналота То няма място в настоящето. Злото в настоящето
55
не съществува, В Бога зло няма. В Първата Причина» която е създала света, няма зла Понеже й*я съществува сега» тя се проявява Злото съществува в миналото. Всяк&нещо, което е станало лошо, то е 8 миналото. Следователно» то се изхвърля от този Божествен процес Та когато вие говорите за миналото, да си уредите живота, ако досега не сте го уредили и отсега нататък ще трябва да го уреждате, много сте закъснели» Ако някой отсега почне да ме обича» той е закъснял. Любовта няма свое начало 1^ няма свой край Ако някой може да ми каже» че той сега ме обича, че любовта му е едно начало» той е човек на миналото. Че туй е една истина! Хората се чудят как тяхната любов е изчезнала и как тяхната любов не се проявява Чудно е как туй, което няма нито начало» нито край, може да изчезне и да не се проявява. Това, което няма начало и край, аз го вземам във философски смисъл: то е туй, което абсолютно никога не може нито да се промени, нито да се измени, а само се проявява тъй както е Или казано на научен език: туй е абсолютното добро* абсолютната любов, която човек търси, туй е абсолютното щастие, абсолютното благо, за което всеки един въздиша. Защото когато видя един човек» който плаче за доброто, аз разбирам едно дете, което майка му го е оставила и е отишла на работа Голямо нещастие станало» голяма философия, плаче и казва: "Дали ще се върне?"
Та казвам: трябва едно ново схващане в света Съвременните философи някой път мислят правилно, някой път не мислят правилна Това е една вътрешна аномалия» която си цма своята причина. Съществува един временен факт: здравият човек да се разболее. Това е една аномалия* Коя е причината? Може надълго и нашироко лекарите да обясняват, че това или доова е причината Разболял се е човек, това е аномалия. Щом се е разболял» това не е същият човек По» рано е бил весел, разположен, щом се е разболял, става неразположен, недоволен, кисел» става претенциозен, не му се мърда, светът му е Крив, вижда изопачени хора» несимпатични, домашните му се виждат грозни, вика, кряска и т.н. Случило се едно изключително явление на миналото. Нашите съвременни понятия за Божествения
56
свят, за Бога са анормални понятия. Ние се изменяме и вследствие на това всичките ни понятия за Бога се изменят. Ние мислим» че Т<& се е променил* Ако наблюдаваме външния» обективен свят» виждаме: реките текат по същия начин, слънцето грее по същия начин» вшпърът духа по същия начин, животните живеят по същия начин» дърветата растат по същия начин - външният свят» обективният свят» който има своята реалност» не се изменя. Но реалният свят не може да се прояви в едноизмеримия свят» нито в двуизмеримия свят» нито в триизмеримия свят* Вие запитайте математиците къде се проявява реалният свят. Реалният свят включва всичко в себе си. Бог е реалност. Всички други реалности произтичат от Него. Някой може да ви каже: абсолютен свят. Какво разбирате под думата "абсолютен свят"? Колкото и да ви говоря» колкото и да ви го обяснявам» в съзнанието ви остава нещо непонятно.
За пример думата "понятие"; английската дума "кънсепшън" /сопсерйоп/ съдържа повече смисъл» отколкото българската дума "понятие". Тази дума е интересна Тя има туй свойство, че има един слог» който се повтаря два пъти - "ън" или "он". На френски е "консепсион" /сопсерЙопЛ Англичаните пишат думата по същия начин» но изговарят "кънсепшън". Защо те изменят "т"-то в "ш"? Имат си свои причини. Аз не се занимавам с филология. Тя е доста трудна дума. Основният слог е "он". В единия и в другия език "кънсепшън" значидпуй» което е знанието» значи идея» замисъл» понятие. Значи и зачатие. Туй» което е заченато» ако не се роди какво става? Раждането е процес на зачатието» растенето е процес на раждането. Защото ако не се зачене, ако не се роди и ако не расте» няма връзка между зачатието и раждането. Това са процеси, които аз свързвам с думите "мисъл"» "чувство" и "постъпка". Мисьлща» това е зачатието» чувството е вече раждането» а постъпката, това е растенето. Това са три процеса» които са свързани един с друг. Ако твоята мисъл не може да се превърне в едно чувство» ако твоеМо чувство не може да се превърне в една постъпка» или другояче казано» ако твоята мисъл не може да даде ход да се прояви едно чувство» и ако твоето чувство не може да даде ход
57
да се прояви твоята постъпка, има нещо чуждо, внесено в този вътрешен процес, ражда се едно неестествено състояние* Всякога болестите се раждат от вметнати чужди "вещества" между мисълта и едно чувство, или между едно чувство и една постъпка
Та ние имаме три свята Ние се занимаваме с физическия свят, който наричаме свят на постъпките. Той е един резултатен свят* Че е станал този резултат, ние не искаме да знаем. Казваме, че това е един факт* фактът е нещо, което може да се вземе като истина Станалото вече има един резултат* Житото се е родило, но ние не искаме да знаем кой го е садил. Искаме да го продадем, да си купим дрехи, да се облечем, да ядем.
Някой казва: "Аз намерих истината в главата си". Истината не може да се намери 8 главата Имаш една глава която е един резултат; не е само твоята глава хиляди глави има: има човешки глави, има животински глави, има растителни глави, има минерални глави, има йонически глави, има и глави на духовете. Истината се намира в цялото битие. В света съществува само една глава, а всички други глави на земята са клончета на тази глава те са само отражение на тази голяма глава Мислите ли, че ако увеличите слънцето няколко милиона пъти, вие сте го уголемили? Каква нужда има това, което е голямо, да се увеличава ? Учените хора на Земята със своите телескопи се мъчат да увеличават слънцето. След като го увеличат по този начин, Слънцепш уголемява ли се? Постоянно говорят, че го увеличават 4-5 пъти в диаметър* Смешно е това увеличение на слънцето, което нашите астрономи правят. Някой казва: "Аз имам една грандиозна идея, като месечината едно грандиозно чувство, една грандиозна постъпка". Де е тази постъпка? Все грандиозни работи имаме, от които всички страдаме. В къщи като влезем, все грандиозни идеи ни вълнуват, философията е грандиозна, учението е грандиозно, музиката е грандиозна, поезията е грандиозна -всичко е грандиозно. А нещо съществено липсва на хората Религията е грандиозна, веруюто е грандиозно - всичко е грандиозно. Обяснете си тази дума Какво значи "грандиозно"? Една чужда дума е. Ще намерите в някой филологически речник
58
обяснението. Сега аз няма да обяснявам, понеже голямото си е голямо. Грандиозното и голямото са равносилни, "гранд" - "анд" е коренът. "Анд" значи туй, което се движи. Туй, което се ражда, то е голямо. Защото за вселената всички тези звезди, слънца и планети в нашата Слънчева система, не са нищо друго, освен плодове И нашата земя е голям плод. Очакват я всички да узрее и 1сато узрее» ще я изядат. Пък и слънцето един ден ще узрее» ще го откъснат и ще го изядат. Сега и вие да си представите онова Дърво, на което слънцето е увиснало като плод. Нашата земя е малък плод. Тя е малка, тя расте, един ден тя ще порасне.
Това са фигуративни обяснения на нещата Съгласен съм с учените хора, които казват, че един ден работите на земята ще престанат да се развиват. Значи земята ще престане да се развива, ще узрее. Какво ще стане с вея ? Ще я откъснат от дървото, ще я изядат. Един ден, казват» слънцето ще угасне. Аз тълкувам: ще узрее и ще го изядат. То няма да умре, но ще влезе някъде. Туй ще оставим настрана, не искам да остане слънцето в умовете ви, понеже е много голяма Ако остане там, ще ви задръсти. Ако и земята остане, и тя ще ви задръсти. Тези неща трябва да ги извадя навън, да се освободят възгледите ви.
Туй, което ние виждаме в природата, то е един завършен резултат. А има зад завършените резултати и незавършени неща, които сега започват. Тази връзка, която съществува между видимия и невидимия свят» ние трябва да я разберем. От неразбирането на връзката между видимото и невидимото идват противоречията Под "видимото" разбираме туй, което не може да се измени. Казват, няма-зло, което да съществува. Според вашите идеи нещата може да съществуват. Съществува вашият дълг от 20 хиляди лева Какво ви допринася тази реалност, да знаете, че този дълг от 20 хиляди лева съществува? Вие трябва да го плащате. В дадения случай има два резултата Онзи, който има да взима от вас, за него реалността е положителна, той се радва, че има да взима; но вие, който имате да давате и вярвате в реалността, за вас тази реалност е отрицателна Следователно по какво се отличава онзи, който
59
има да взима, от онзи, който има да дава? Те се отличават по един резултат. Ако ги турим на едни везни, те ще тежат еднакво, те имат една и съща тежест, те са в една плоскост. Единият казва на другшк "Ти имаш да ми плащаш". Ако онзи на противоположната страна плати дълга си, първият ще натежи, ще слезе долу, а пък Онзи, който е платил, ще се вдигне горе. Тогава аз изяснявам един факт: едни хора има, които слизат надолу, а други, които се качват нагоре. Едните наричам грешници» а другите праведници. Всеки един човек, който е платил дълга си, е праведник, отива нагоре, а всеки» който е взимал нещо от съседа си, той е грешник, той отива надолу. То е само думата. Думите "грешник" и "праведник" аз ги взимам като една специфична форма, за да изясня само нещата. Грешният човек е станал малко по-тежък. Грешните са по-тежки от праведните. Вземете един обикновен светия и един банкер, претеглете ги, ще видите, че банкерът тежи два пъти повече от светията. Защо тежи повече? Защото светията е изплатил дълга си на банкера Какво трябва да прави грешникът? Да си плати дълга, тогава и той ще отиде нагоре. Като го турите на мястото на светията, той си плаща дълга и олеква. И тогава виждаме, че едни хора слизат надолу» а други се качват нагоре. Това е само един процес
В природата съществува един закон. Всякога когато човек изпълнява своя дълг, своето задължение, той е във възходящо положение, а този, който дължи на банкера, на съседа си и прочее, той се намира в едно по-тежко състояние, защото мисли, тревожи се, има да изплаща. Ако и този, който още не е платил плати, тогава и двамата сте на една и съща плоскост, ще кажете, че сте платили дълговете си. Вие сте в едно равенство. В математиката имате равенство. Там има цял един процес: равенството го обръщат в неравенство. Докато задачата не е решена, е равенство. Щом се реши, станало е неравенство. Това е от мое гледище. Щом се разреши въпросът, то е неравенство.
Всички казват, че трябва да бъдем равна Неравенство трябва да има в света! Ние страдаме от равенства Никой не иска да плаща» всеки иска да взима. В природата съществуват два
60
фактора: длъжници и кредитори. Ще имаме толкова длъжници, колкото и кредитора Не може да имаме ни повече, ни по-малко. Такъв е законът. Какво е между нас, то е друг въпрос Един банкер може да има 10 длъжници, но това е неестествено положение. Ти едновременно не можеш да дадеш на 10 души пари, нито да вземеш едновременно от 10 души кредитори, изисква се малко време. Той е един длъжникът, това е един процес И в края на краищата ние мислим, че много хора имат да ни дължат. Не, в света ние дължим само на едного. И когато някой човек дойде при мене и казва "ти ми дължиш", аз казвам, че онзи господар, който дойде преди хиляди години, той ме е чакал; поздравете, казвам, господаря и му кажете, че много му благодаря за крайните услуги, които ми е направил; а този банкер, който е сега при мене, той е един разсилен, който иде. Трй е разсилен, той само може да даде вид на кредитор; като онзи богаташ французин, индустриалец, който произвежда автомобили като Форд, отива в Америка и мисли, че ще го посрещнат с почитание. Американците са малко особени хора. Той влиза в стаята на Форд, но той не го поглежда, французинът си мислш "Навярно слугата не го е предупредил, че французин индустриалец ще го посети." Форд му казва: "Вземете си един стол и седнете." Той се чуди; как така аз да си взема стол! "Ама ти трябва-да знаеш, че аз съм еди-кой си индустриалец," "Щом е така, вземете си два стола."
Някой път и ние като влизаме в природата, мислим, че тя знае кои сме. Тя казва: "Вземете си един стол." Ние се чудим как така. "Ама не знаете ли кой съм?" " Тогава вземете си два стола." Понеже столът не е турен на място, ние се чувствуваме отдалечени от живота. То е едно крайно разбиране. При . сегашното състояние ние имаме едно криво разбиране за живота Да се сърдим и да не се сърдим, да се одумваме, животът си тече по един и същи начин, ще си върви но един и същи начин. Ако нашето верую беше на място, както трябва, животът щеше да има друг резултат.
Един човек йислел, че много хубаво пише. Един ден пише едно писмо на своя приятел, но приятелят му не могъл да прочете писмото. Птаие му: "Малко ми е неудобно, но не можах да прочета
61
Ние не се досещаме, струва ни се, че е така, че сме го направили така както трябва едно писмо, пък то не е така.
Аз напоследък имах разговор с един господин» Разговаряхме се върху нещо от Библията, за Исайя, за Елисей, Иезекиил. Той ми казва: "Наскоро четох Библията и разбрах нещо." Какво разбрал? иЧе като умрял Елисей, явил ре при него един друг пророк и Господ му дал още 10 години да живее." "Но ти си преплел две събития." Има неща такова, аз зная един еврейски цар, който се разболял и на когото Исайя казал, че може да продължи живота му. Господ му продължил живота още с 20 години. Той сега се чуди как дошло това преплитане в неговия ум. И в нашия живот става преплитане. Защо и за какво? И като се обясни, ще се хвърли друга светлина. В нас често става преплитане между доброто и злото. Направиш една постъпка лоша, мислиш, че е добра Всички я съзнават за лоша, а ти казваш, че си направил най-голямото добро. Преплитане на два фактора. В резултат - не можеш да различиш единия фактор от другия. Дълго време трябва да мине.
В сегашния живот има едно преплитане на фактите. То, всичките учени хора имат желание да разплетат тези факти и да ни обяснят живота. Сега съвременните философи, писатели имат туй желание, да разплетат фактите и да разрешат тази задача. Тя частично може да бъде разрешена. Изцяло не може да се разреши, защото всяко едно разрешение трябва да бъде пълна В нашия живот има известен род явления, където ние започваме с разрешаването на една задача, а свършваме с неразрешението. А някъде започваме с неразрешението, а свършваме с разрешението. И тъй, трябва да почнем с неразрешението и да свършим с разрешението. Неразрешението да остане като един процес Туй, което не е разрешено, да не го разрешаваме, но и в началото, и в края трябва да бъде реалността Или другояче казано: и в началото ние трябва да започнем с любовта, и в края да свършим с любовта. И в началото трябва да започнем със знанието, и в края да свършим със знанието. И в началото трябва работата да започне със свободата, истината трябва да бъде там, и в края да бъде истината. Това са граници на един завършен процес Ако така си работил, няма да има никакво изключение. Но ако си
62
започнал с любовта» а си свършил без любов» няма никакво разрешение. Няма постоянно разрешение. Станал си търговец, искаш да спечелиш. Освен че няма да спечелиш» но и ще загубиш. Ходиш да се учиш» но не ти върви. Искаш да станеш лекар, или си свършил по медицина Турил си табелата, но хората не идват. Лекуваш един, но не можеш да го излекуваш, втори също. Седиш с докторската титла, но не можеш да лекуваш. Какво те ползува докторската титла? Или си адвокат да защищаваш хората, но не идват да ги защищаваш. Едно дело загубиш» второ * не върви. Доктор по правото» но нямаш клиенти. Може да ви наведа ред факти от този род. Докторите, лекарите» те опъват каиша.
Кои са причините» които направиха жените да станат майки, кои са причините» които направиха мъжете да станат бащи, кои направиха едни да са господари, други слуги? Като вземете целия строй, кои са причините за това? Този наш съвременен строй съществува ли в самата реалност, в битието» съществува ли в първоначалната чистота? Не съществува. Той е една аномалия. Има нещо естествено, но има и една крайна аномалия» болезнено състояние. Има чужди елементи, внесени вътре в целия строй. Туй хората го приемат като едно зло» като едно морално зло» като едно обществено зла Но това са общи думи. Злото, ако е зло, как, по кой начин да извадим туй чуждо същество от човека? Като дойде лекар, той или ще тури инжекция, или ще се мъчи чрез храната да изпъди навън болестта» която е била в човека, и да се освободи човек от това лошо състояние. Може причината да е лоша мисъл. Често една мисъл поражда една болест, едно чувство поражда една болест» или една постъпка поражда една болест. Следователно един правилен процес е» да се отмахне тази мисъл» която е причина» да се отмахне това чувство, което е причина и да се отмахне постъпката» която е причината за болестта. Като ги отмахнем, ще дойде онзи чистият живот» който е свобода! от тези неща. И този живот се отличава по това» че в него няма нещо чуждо, което не е присъщо на човешката душа.
Ти си някак притеснен, което не можеш да си обясниш. Стягат те ръцете, краката, очите» ушите» коремът. В
63
медицината кръщават тези състояния с различни имена. Не е лошо да се кръщават всички тези състояния; и в морално отношение пак има кръщаване, и в субстанционално отношение пак има кръщаване. Ти може да кръстиш човека ангел, но той ангел ли е? Ти може да го кръстиш дявол» но той дявол ли е? Той си остава такъв» Шъвто си е. Може да го кръстиш светия» но той си остава такъв» какъвто си е Ти може дявола да го кръстиш светия» но той пак дявол си остава. Нашето заблуждение е там» че като кръстят някого светия» мислим» че е светия.
Един светия като насади тръни» тръни ще растат. Един грешник като насади жито на нивата» то пак жито ще расте» няма да измени своето естества Само че за светията и за грешника има една разлика в мисълта: светията като вида» че е посадил един трън» той мисли как да поправи своята погрешка» няма да мисли как да го изкорени * той е умен човек» но гледа как да го присади. След време ще израстне от тръна едно хубаво дръвче със семена. А на грешника като му се роди житото, ще каже: "Чакай да ида да го продам, да се напия. * Тази е разликата. И светията» и грешникът ще употребят живота - единият по един начин» другият по друг начин. Следователно ние съдим от резултатите на нещата» какви са хората.
Христос казва: "Доведете ми го". Кого ? Доведете ми този трън на светията. Пита го защо е влязъл тук. "Посади ме един светия". Тогава той казва на един от учениците си: "Дайте един нож да го присадим.** Не го изкоренява» но го присажда. Трънът • е грешник. Онзи» който е продавал житото, той трън ще остане. А онзи светия» който присадил тръна» иска да го облагородява - това е новата присадка. В Божествения свят Бог не изхвърли грешника, но Той го присажда - един на друг. Някой път присажда дивото върху питомното» а някой път присажда питомното върху дивота Апостол Павел казва» че дивата маслина се присаждала на питомната. Какъв е този» който присажда дивата маслина на питомната? Бог присажда някой път. Това е правилен метод» за да облагороди дивата» макар че тя расте по- естествено» но за да я облагороди» я присажда.
В сегашния живот лошите хора са присадени Върху добрите.
64
Лошите хора ядат и пият. Един ден лошите ще слезат долу, а добрите ще се качат горе, ще се обърне процесът. Светът е едно колело на движение, на растене, на облагородяване.
В този процес трябва една правилна мисъл за разбиране. Да допуснем, че вие се намирате в един свят само с едно измерение. Аз наричам едноизмерен свят граничния свят. Какво наричаме едноизмерно? Туй, което определя една граница, каквото и да е то, то е едноизмерен свят. Едноизмерен свят как ще го видиш? Да кажем, че живееш в един свят само с едно измерение, нямаш понятие за плоскостта, за дебелината, за височината на телата. Как ще си ги представиш? В едноизмерния свят може ли да видиш правата линия? Правата линия може да бъде само една концепция. Това е едно понятие, има зачатие. Ти ще видиш този свят само като една точка. Следователно всички ония неща, които ние виждаме като една точка, са само едноизмерни светове, нищо повече. Когато движението на едноизмерния свят, или съзнанието на едноизмерния свят се измени, става едно пречупване. Ние го наричаме в геометрията една плоскост. Ти ще схванеш този свят като плоскост. Тогава вече в плоскостта ти ще имаш възможност да видиш нейните граници, но самата плоскост не можеш да я видиш. Защото плоскостта не е нещо друго, освен безброй прави линии, които я образувал!. Но има и един свят вън от плоскостта, тъй наречения свят на третото измерение, или свят на тялото, което има дебелина Ако пък плоскостта измени своето движение в каквато и да е посока, границите ще ги определи перпендикулярът. Трябва да се измени движението, в каквато и да е посока. Всяко едно измерение в природата винаги става перпендикулярно. Каквото и да е, както и да го туриш, то е перпендикулярно. Каквото и да е пречупването, когато минаваш от един свят в друг, от едно измерение в друго, туй измерение все ще бъде перпендикулярно на плоскостта, от която се отклонява Ние няма да спорим, защото математиците може да спорят върху този въпрос. Не е лошо и това. Спорът е един процес на разсъждение. В нашия ум може да има естествен въпрос за реалността на нещата. Всяко изменение на правата линия може да бъде плоскост. Щом се измени правата линия, тя може да бъде
5. Вати дтпшто 65
вече плоскост. Може да бъде права, но резултатите ще бъдат прави или не, разумни или неразумни. Но вече може да има едно
г-
измерение в правата линия. То е друг въпрос.
Под "прав ъгъл" винаги разбираме съотношение на две същества, които имат разумни отношения. Правият ьгъА е като емблема на разумността между две същества, на които задълженията са строго определени. Когато двама души си изпълняват задълженията както трябва, без никакво изменение, те са преминали под правия ъгъл. Щом се измени ъгълът, на колкото градуса и да е, тогава отношението на хората се изменя. Затова именно в кръста, ако вземете тези две линии, които се пресичат, имате четири прави ъгъла. Значи имаме отношение между четири разумни същества, или имаме отношение само между две разумни същества, от които всяко си има две състояния: едно отриидтелно и едно положително. Следователно всяко едно разумно същество разполага с по два прави ъгъла, или с по 180°. Тогава разделяме земята на две полушария: едното полушарие, което е осветено, а другото, което не е осветена Тези философски, тези отвлечени работи, те още, не са ясни, понеже не можете да видите вътрешната връзка между един прав ьгьк и една постъпка. Че вие в живота не може да имате правилни отношения, ако в ума ви този закон на правата линия не съществува, да знаете всеки един човек, който идва при вас, в какво отношение се намира спрямо вас. Дойде някой и ми говори за любовта. Аз трябва да видя, върви ли той по правата линия налюбовта. Той може да ми говори за знанието, аз трябва да видя вфрви ли той по правата линия на знанието.
Тъй както сега е устроена човешката глава, тя трябва да се измени отвън. Природата щфви големи усилия да се преустрои човешката глава; но не само костта, костта не е фактор, но да се промени мозъчното вещество и силите, които функционират вътре. Аз разбирам: да се изменят силите, мозъчното вещество и самият череп отвън. Три неща разбирам да се изменят. Човешката мисъл трябва да се измени със силите, които функционират вътре в мозъка, чцвешкшпе чувства - със съдържанието, което е вътре, а човешките постъпки - с
66
коравата кост, която служи като израз на онова, което е у нас Човешкият череп е един отпечатък на безброй процеси, на хиляди векове, на хиляди поколения на миналото» Човешката глава не е още завършена. Има много неща още да се изменят. Някой път ми говорят за красива глава. Аз досега не съм срещал една идеална
1
глава Френолозите са измервали черепа на човека и не са намерили идеална глава И аз не съм намерил досега идеален череп. На Земята още няма идеалра глава Художниците са рисували много човешката глава Една идеална глава не може да се изнесе на една плоскост, една идеална глава, не може да се изнесе в триизмерен свят. Аз съм виждал идеална глава, но тя не може да се фотографира, не може да се нарисува по никой начин. Тя е несъвместима с нашия свят. На съществото може да я видите, да я доловите, аз мога да ви покажа, всеки може да види една идеална глава и вие, когато видите тази глава, никога няма да я забравите. Ще стане цял коренен преврат в живота ви. Може да ви режат на парчета - вие ще сте готови да станете мъченици, като видите какво нещо е идеалната глава Сега, не искам да извадите заключение, че от усилията, които сега правите, нищо няма да стане. Вие сте тикнати в едно неестествено положение, влезли сте в един театър, без да искате.
Един французин във франция искал да посети Париж. Толкова приказвали за "Нотр дам", искал да влезе в църквата, но попада в един театър. Чуди се: билети ли взимат за "Нотр дам"? Плаща си билета, влиза и сяда в театъра Гледа, чуди се. Събират се всички хора; представя се една драма: как един престъпник обира един богат съсед и го съдят. Човекът седи на стола» гледа и се чуди как тази грамадна публика гледа и мълча Той вижда целия процес, как онзи открадва, как го съдят, и нито един от публиката не казва нищо! Той не могъл да се стърпи повече, скача от стола си и вика: "Как, аз не те ли видях, защо лъжеш всички хораГ Цялата публика ръкопляска Той се обръща и не знае на кого ръкопляскат, чуди се. Ние се намираме в положението на французина; и каро си изкажем мнението на съвременните хора, като кажем истината, те ръкопляскат и казват: "Малко смахнат е този човек, ние се забавляваме." Значи каквото пише един
67
философ е вярно» ако е съгласно с мнението на окръжаващата среда» Този французин, който е влязъл без да знае в театъра» неговата погрешка е там, че той търсил истината в "Нотр дам", а "Нотр дам" значи "Нашата дама". Всеки, който търси нашата дама, вие знаете какво може да стане с дамата
Истината не може да се намери на Земята, тя е несъвместима с нашия живот. И затова всички ония, които са искали да разрешат този въпрос, всякога са идвали до крайния предел - че трябва да умрем, за да намерим истината Защо човек трябва да умре, за да намери туй, което търси? Туй е едно крайно разрешение. Всичките хора сега търсят, искат да се спасят на земята, но всички трябва да се подложат на смърт. Защо? За да намеряп истината - онази истина, която ще внесе туй, което сега ши липсва. Но аз не говоря за смъртта, която сега имат хората. Защото ако тази смърт разрешаваше въпроса, тогава Христос дава примера за двамата души от еврейския народ: притчата за богатия и Лазара, който седеше при портата на богатия, който ял и пилГ Умира Лазар и одрива в небето, уйира богатият и отива в ада. Единият имал своя рай на земята и своето мъчение в другия свят, а другият имал своя яд на земята, а своя рай на небета Питам, това правило ли е и има ли изключение? Ако вие влезете като богатия в другия свят, какво % може да бъде положението ви? Не че всички богати ще отидат в пъкъла. Лазар бил в лоното на Авраама. Авраам е бил един богат човек Той се отличавал с едно качество: беззаветно служене на Бога. Целият му живот, на тоя богат човек, беше изключително посветен да служи на Бога, на туй първоначално Същество. Казва: "Господи, всичко, което имам, е на Твое разположение, Ти можеш да разполагаш с него/9 Виждаме, че този бедният, който се намира в лоното на Авраама, беше приет от него. Сега, заключението какво е? Едно нещо виждаме, че един сиромах и един богат са в небето, д в ада виждаме само един богат човек. Небето и адът се отличават по едно качество: че адът е пълен само с богати хора, сиромаси няма там. Учените са все,богата В небето имай богати, и сиромаси, заедно са, но в любов живеят. Лазар живял и отишъл при Авраама, който казва: "Синко, този
68
наш събрат, богатият, много зло е сторил, но аз сега искам да залича всичките му грехове." Лазар беше забравил земните унижения, затова беше в лоното на Абраама да заглади лошото преживяване. А на богатия, когато той му каза "Отче Аврааме" казва: "Този, който не е изпълнил нашите традиции на земята, гърлото му застава" Но той бил реформатор, този богатият, и искал да изпрати Лазара на Земята при своите близки, да им каже как трябва да живеят. Той им желаеше доброто. Лазар му казва: "Те имат Мойсея, и да възкръсне някой, пак няма да му вярват," Или казано другояче: не можеш да убедиш в каквато и да е истина един човек, който няма любов в себе си. Може да му снемеш звезди от небето - този човек Ще остане със своите възгледа Работа, започната без любов, всякога ще бъде безуспешна. Или, не се заемай да убеждаваш човека в нещо, ако няма любов. А всеки друг човек, който има любов, той може да бъде верующ, ти не можеш да внесеш каквато и да е нова идея в него. Любовта е единствената сила, която отхранва добрите мисли, добрите чувства и добрите постъпки. Тя ги отхранва. Тя е, която дава подтик на човешкия ум, дава подтик на човешкото сърце, на човешката воля. Тя е, която обновява човешкото тяло. Че ние не трябва да останем такива, каквито сме сега!
Имаш една мисъл, която те безпокои, имаш чувство, което те безпокои, имаш една постъпка, която те безпокои. Какво трябва да правиш? Ти ще отидеш при учениците Христови, може да ти помогнат. Учителят го няма, Той е горе Й планината, има своя работа. Той като дойде, ще започнеш да разговаряш с него. Бащата казва за своето дете, в което са влезли зли духове и го разпъват отвътре, че в огъня се хвърля, във водата, оплаква се бащата на Учителя - Христос Той казва: "Доведете ми го!" И запрети Христос на този дух да мъчи детето. Вие сте ученици - тогава идете при Учителя, намерете Учителя, заведете вашето дете - вашата мисъл, заведете я там и дръжте вашето чувство, вашата постъпка там!
Ние оставаме с незавършени процеси и ходим, търсим, и най-после казваме: "Няма го тук." Носим своето Божествено дете, носим своята Божествена мисъл, носим своето Божествено
69
желание, носим своята Божествена постъпка - въпросът не се разрешава. Тогава оставаме с една фикция за бъдещето, че в едно друго съществувание ще се преродим и мислим, че тогава ще се уредят нещата на Това правят хора с много голяма вяра. В едно отношение аз ви похвалявам: много голяма вяра имате за бъдещето. Но сте безверншщ в настоящето, вярвате всички в бъдещето. Безверниците вярват в това, което може да стане в настоящето, а вярващите - в това, което може да стане в бъдеще. Ако всичко, което ние сега имаме, съдържа в себе си онова, което ние желаем, повече не можем да търсим. Всеки един от вас доволен ли е от своя живот, както е сега? Не е доволен. Младият не е доволен, иска да расте; старият не е доволен, както е живял, иска да умре. Момата не е доволна от баща си; майка й я обича, баща й я обича, брат й я обича, тя не е доволна, ходи и пъшка. Търси нещо, гледа през прозореца, очаква пощаджията, нещо очаква отвън, очаква от някъде от земята. Адвокатът очаква да дойде някой, лекарят очаква да дойде някой болен, стражарят очаква да хване някого, ученият човек и той очаква, всички ходят и търсят. Като питаш някого какво търси, няма да ти каже истината, ще те излъже. Онзи проповедник, и той търси грешника да го обърне към Господа Но след като го .обърне, гледа да обърне и неговата кесия. Такъв един проповедник се връща от изток в Париж и минава за голямо величие, нещо като махатма, или адепт, запознат с всички тайни. След като убедил парижкото общество, че притежава мощна сила, той щял да докаже това, но му липсвало едно нещо: ако имал скъпоценности, огърлици със скъпоценни камъни, щял да ги запознае с всичко онова, което не са видели. Те му повярвали и му донесли огърлици. Той се качва на експреса да им покаже, че със своята мисъл ще може да го спре, но какво било учудването им, когато експресът не се спрял и адептът изчезнал със скъпоценностите.
Зад всички благодеяния, които ние правим, имаме една скрита мисъл. На този адепт не му са нужни скъпоценни камъни. Трябваше ли да турят на Христа някаква огърлица, за да изпъди беснуемия?
Казва: •*Доведете ми го тук.9' Излиза вън, не нарушава Божия
70
свят, остава това дете да функционира както трябва. Сега за да излекуваме някой болен, трябва да отнесем някоя огърлица на лекаря. Кой лекар сега лекува без пари? Кой съдия раздава правото без пари ? Кой син, коя дъщеря, правят нещо без пари? В умовете на всички, навсякъде седи една идея - да печелят пари. То не е за укор. Лошото е, че я няма любовта Защото ако любовта функционира, средствата, парите ще дойдат сами по себе си. Не е създаден човек за пари. Ние не сме против богатството. Ние сме против онова богатство, което е отрова за човешката душа, за човешкия ум, за човешкото сърце, за човешката воля, за човешкия организъм. Ако ние схванем, че богатството в света, това са добродетелите, знанието, положителните качества -това е друг въпрос Най-първо ние трябва да се заемем да имаме знание, да имаме пълна свобода, да имаме пълна любов, тогава богатството ще бъде като един резултат на земята, ще бъде на наше разположение. Ако всички хора имаха тази любов, каквато Христос показа, тогава какъв щеше да бъде светът! Туй, което един човек не може да направи, цялото човечество ще го направи. Ако всичките хора решат да имат едно сърце, една воля, всички тия сегашни мъчнотии, които сега съществуват, ще се премахнат. Да ви кажа сега, какво трябва да се прави.
Всички ние трябва да се свържем с Първата Причина в света, да се свържем с първоначалния източник на нещата, и във всеки един момент да бърем готови да пожертвуваме всичко за Него. Туй е личното, индивидуалното, което човек мо^ке да направи в себе са Никакъв закон не трябва да го заставя, защото със закон всички вършат. Кой не отива със закон на бойното поле да се бие? Всеки отива да се бие за отечеството. Но това е по принуждение. Адвокатът защищава някакво право по принуждение; лекарят лекува по принуждение; проповедниците проповядват по принуждение. И вие ме слушате по принуждение, не по добра воля. Аз Йи наричам всички затворници, вие се наричате свободна Аз мога един ден да ви изведа навън от затвора Наричам хора свободни само тези, които са се освободили от всички видове престъпления: умствени, духовни и физически. Според мен, всеки един човек, който се секне на улицата е престъпник; според мен,
71
всеки един човек, който плюе където му падне, е престъпник; всеки, който се криви като ходи или който мига непрекъснато, е престъпник; всеки, който киха, без да си сложи кърпа на устата, е престъпник Това са дефиниции, вас не ви засягат. Онова, което казвам, то няма да ви засегне. Аз съм взел в съображение да причиня по възможност най-малката вреда, когато говоря така. Някой път виждам, че ще причиня вреда, но аз гледам да причиня най-малката вреда; ако причиня, то поне да бъде най-малката. Когато барабанчикът бие тъпана, ползата каква е? Като се бие тъпана, поне всичкият прах отскача, никакъв прах не остава. Това е необходимо, защото този прах може да запуши вашите пори, може да запуши вашите очи, може да запуши вашия нос. Защо кихате? За да отскочи прахът. Плюете, за да се махне прахът. Навсякъде прах, от прах ние страдаме. А прахът се образува от смъртта Природата, понеже прахът се вдига нагоре, турила всичките тия праикшки да работят - за дъжда, за дъждовните капки, за да ги обновят по някакъв начин. Всичката тази мъртва материя трябва да се обнови, да оживее. Представете си един свят, в който няма никакъв прах, да е абсолютно чист.
Вземете нашата София; София минава за един чист планински град, а има толкова дим, мръсотия, толкова кал! Питат ме някой път, защо ние софиянци не живеем добре. Как може да се живее добре в такава една атмосфера? Ние се нуждаем от носител на въздуха без никакъв прах. Абсолютно чист въздух без никакъв прах. Трябва ни една светлина, която да е преминала през този въздух, чиста храна, чиста светлина, неопетнена светлина, която като влезе в очите ни, да ги нахрани. Ние приемаме храната през устата, въздуха - през дробовете, светлината -през очите. Аз взимам живота не като еднократен процес, взимам всичките състояния на човека от сутрин до вечер.
Човек и като спи, не е добър* Вечерно рреме какви ли не работи права Някой път вечерно време на сън вършите работи, които не са простени. Денем сте като светия. Възможно е вечерно време да правите хубави работи, денем да сте един престъпник, а вечерно време на сън да вършите светийски работа И то се
72
зачита, но в будния живот не е.
Онова, което искам да запомните е следното: в природата, или в сърцето на Бога има едно желание да ни освободи от всички нещастия* В сърцето на Бога ни най-малко не Му е угодно да ни вижда да страдаме, но Той не може да отмахне от нас страданието, механически страданието не може да го отмахне. Има един начин, не че не е възможно, но ако се приложи, тогава светът по този начин няма да съществува. Туй, което е сега, този ред на нещата, той би трябвало да престане. Този свят както сега съществува; има едно преимущество, то е следното: този свят е направен само за да се опознаем. Той е като едно рандеву - да се срещнем, да си кажем "добър ден". Богати и сиромаси се запознават. Възлюбени и възлюбили само се запознават, какви ли,имена не си турят. Бащата и майката се запознават, адвокати, лекари, съдии се запознават. Болните отиват при лекарите да се запознаят. Другояче насила ще ги закарат да се запознаят. Болният обикновено носи някой подарък на лекаря, някой път пуйка, някой път една тенекия сирене дава това-онова.
На този свят сме дошли да се запознаем. След като се запознаем, ще дойдем до един свят, дето няма да има вече запознаване и срещи. Онази, младата мома...Ще ме извинят младите моми, някой път съм принуден да ги взема за пример, и колкото пъти ги взема за показ, все трябва да платя нещо; не е хубаво тъй да си служиш с парите, но с младите ще изясня една идея. - Младата мома след като се ожени ходи ли да търси рандеву, да се среща и да се запознава с някого? Ако рече да се запознава, това може да бъде някой-чужд момък. А всяко ново запознанство мъжът й го счита за престъпление. Значи своето запознанство той го счита за добродетел; а щом тя се запознае с втори, той го счита за голямо престъпление. Неговото запознанство с момата беше по любов. И с втория е пак с любов. Какво врестъолениеиша 6 това? Няма никакво престъпление. Престъплението е вътре в неговото понятие: как тъй с чужд мъж да се запознава. Любовта ще те направи свой. Този, с когото се запознаваш, той ще те направи свой.
73
Тогава ще кажете: това са много свободни разсъждения, светът ще се развали. Ще ме извините. Че ако досега светът не се е развратил, моите думи ли ще го развалят? Ако всички вие сте светии, аз прося извинение от вас, че ви проповядвам една истина Аз ще си взема думите назад. Ние седим пред онова Лице, пред онази велика Истина Образът на всеки човек в нашето сърце трябва да бъде свещен. Аз мога да се не изказвам. Себе си съдя, ако не изповядвам Истината. Като срещна едного съм любезен, срещна друг, не съм така любезен. Не, не, така не се разсъждава. Всички са хора, които са излезли от Бога, и към всички ще се отнасяме еднакво добре. Аз може да не уважавам техните лоши постъпки, но ще кажа: Много си обичен, но не можеш да говориш хубаво. Много добър човек си, но плюеш. Много си добър, но обичаш много да се секнеш. Даже, знаете ли, един ден се натъкнах на една много голяма мъчнотия и оттам насетне взех да се коригирам и да гледам да съм много внимателен. Изпращах един гостенин навън от къщата и след като съм го нагостил хубаво, без да искам плюнах, когато го изпращах Той го чу и си каза: "Виж, плюе подире ми. Тдкова почитание да ми дава*' Представете си, добре ви нагостят някъде и като ви изпратят десет крачки след вас плюят. Казвам на себе си: "Слушай, така не трябва да плюеш никога! След никого! Ти трябва да имаш един плювалник и да плюеш в*него. Като плюеш в къщи, никой да не те слуша " Не плюй, не се секни! Престъпление е да плюеш, отгоре ни определят глоба
Учете се от моя опит. Не плюйте, не се секнете, но идете да се скриете, никой да не ви вижда, когато правите тези неща Не е хубаво. Плюене аз разбирам в широк смисъл. В своята мисъл, в своите чувства, в своите постъпки ние трябва да дойдем до оно$а положение да се считаме Синове Божи. Сега Господ е навсякъде. Най-първо всеки човек това, Реалното да го вида Има едно верую в света Аз ви говоря сега за положителното.
Христос казва: "Ако аз кажа, че не Го познавам...." Ние казваме, че в себе си като едно отражение познаваме Бога Като едно отражение Го виждаме навсякъде в себе си. Не че реалността е в мене. След като се разруши моето тяло, де може да бъде
74
реалността? Има едно нещо, в което реалността се ощразява, и аз го виждам. Туй, което сега имаме, то ще си иде на своето място. Ние ще останем с тази реалност, с която сега живеем.
Ще забележите, че у вас има едно реално състояние. При тоба реално състояние и да сте богат, и да сте беден и болен, то остава неизменно. У някои туй състояние е такова, че те губят съзнанието си и то някой път се помрачава Ние казваме: реално е туй, което не умира; туй, реалното, което живее, в което злото не може да влезе вътре като един елемент, което може да е само добра
Христос казва: "Доведете ми го/' Пазете вашите мисли! Вие сте сега в един период на едно развитие, когато светът трябва да се пречисти. Толкова пертурбации сега стават! В света може да стане някакво преобразование, и ще стане. Но докато дойде преобразованието, вие ще имате страдание. Как ще се справите с вашите страдания? Да кажем, че имате богати приятели, добри приятели. Изпаднали сте в гората сами, там вашите приятели ги няма, а студът е минус 35°. Питам: какво ще правите тогава ? Обърнете се към Господа и кажете: "Господи, спаси ме!" Няма да мине един час и всичко това ще се измени, ще духне един топъл южен вятър и целият ход на природата ще се измени. Затова наричат въздуха, че е дихание на Бога. Той не е нещо физическо, той е навсякъде. Ще проектирате своята мисъл към Бога, независимо като един учен човек ли, като един пророк ли, като един светия ли ще се отнесете към Бога. Няма да мислите какво е Той. Няма да мислите дали Го няма. Ще се отнесете към Неговата добра Воля без никакво съмнение. Няма да разсъждавате. Всичко може да бъде, ако се отнесете към Господа като към свой баща. Ще кажете: "Туй, което искам, ще бъде!" В Бога има една черта, с която се отличава от всички: Той обича да задоволява и най-малките желания на най-малките, дребни същества. Няма желание, колкото и да е малко, което някое същество и най-микроскопичното да е, да има, и да не е задоволено от Бога. В него има желание да задоволи тази нужда. Това прави само Господ. А ние в сегашното си понятие за Бога мислим, че пред Него трябва да се явят светии, да се молят, да Го убеждават, че
75
тогава да изпълни нещо. Той е образец на милост. От Него ще се учите как да бъдете милостива Светиите от Него се научиха как да бъдат милостива Те казват: "Господи, направи с него тъй, както с нас, постъпи с него тъй, както с нас " Те не казват: "Постъпи както той постъпва", но казват: "Господи, постъпи така, както с нас постъпваш." Тяхната молитва е много кратка. Те не се молят дълго. Ние как ще постъпим? Това е сега наше вътрешно разбиране.
Оставям една мисъл: "Доведете ми го". Сега аз правя един друг превод. Доведете ми ги и двамата тука - и богатия, и сиромаха, и добрия, и престъпника, и онзи, който има да дава, и онзи, който има да взима. Съдията казва: "Доведете ми ги". После казва съдията в съдилището: "Вие готови ли сте да се примирите?" Двамата трябва да се примирят. Не мислете, че вие можете така лесно да отхвърлите вашия лош живот. Лошият живот е живот на миналото, но той има в себе си една задна мисъл. Вие с вашия лош живот не може изведнаж да ср справите, не може да съедините вашия лош живот с вашия добър живот а тогава, когато вашият добър живот пусне корени в лошия живот, вие ще почнете да изваждате соковете. Защото злото в света се е родило от неприложение на доброто. Всяко добро, което не се е приложило, е станало зло. Абсолютното добро в света е превърнало всички ония елементи на зло, защото доброто не се е приложило. Следователно доброто ще превърне злото и с$етьт ще се промени. Казва Писанието: Бог един ден ще превърне всичкото зло в добро, и противоречията ще се премахнат. Тия противоречия, които сега съществуват в нашия организъм, 'в мислите, в сърцето.
Ние сега можем да направим цял един преврат в себе си. Че не е ли тъй? Макар и да си беден, да ходиш свободен като княз, да имаш достойнство и да не мислиш, че си беден, хилав, мрачен, но да ходиш разположен, да знаеш, че си гражданин на една велика вселена, гражданин на разумен свят; да не гледаш с презрение на хората, но с любов да гледаш всичка И в най- голямата сиромашия да си разположен, а не наведен, но изправен. И като те питат защо ходиш изправен, какъв отговор ще дадеш? Натоварените
76
хора ходят прегърбени, свободните ходят изправена Понеже аз съм свободен човек, нямам никакъв товар на гърба си, ходя изправен. Турете ми един товар, и аз ще ходя прегърбен. Някоя сестра ще дойде и ще каже: - Много съм обременена. - Казвам: Хвърли товара си! - Как? Не зная. Знаеш да го туриш, не знаеш да го снемеш. - Много големи страдания имам. - Дай ми ги, продай ми ги. - Не мога. - Защо? - Нямам крепостен акт, не мога да ги продам. - Аз се чудя някой път как да помогна на хората. Искам да им купя нещастията, не могат да ми ги продадат. Считат ги нещастия, а нямат крепостен акт, не може да ги продадат, законът не позволява. Казвам: кои са границите на твоите страдания? Иван, Драган, Стоян? - Зная, че има някои съседи, не зная кои са - Че тогава има едно преимущество - ти си свободен. Представи си, че аз ти дам един декар. Преимуществото е много голямо. Малкото е благословеше, голямото е тежест в света. В света малки можем да бъдем, но всички в света големи не можем да бъдем. Помнете едно нещо. В света абсолютната истина седи в това: има само едно велико число, а всички други са части на това число. Не може да имаме две единици равни една на друга Това не съществува В света съществува само една единица, която е абсолютна, всички други числа са части от единицата Всички малки можем да бъдем и да се стремим към голямото, но всички големи не можем да бъдем. Защото, щом ти станеш голям, с тебе всичко се е свършила Ти ще измениш всичките си възгледи, ще забравиш всичко от този живот. Мислители, че ако достигнете един ден състоянието на Бога ще помните всичко това? Всичко това ще излезе от живота
Да оставите всички онези тежнения на богатия. Хората, докато са сиромаси, казват: "Само да забогатеем! Това ще направим, онова ще направим, църкви ще направим. "...Като забогатеят, нищо не правят. И действително, сиромасите хора са много щедри, всичко дават. Един светски човек, като гледал нашите братя на Изгрева, казва: "Жал ми е за тези хора като ги гледам как са се сгушили, треперят, ако им дам по 20 хиляди лева на всеки, дали ще се оправи работата?" Един светски човек е той. Казвам: "Много хубави, отлични мисли имаш, но двата
77
милиона едва ли ще оправят работите. Ако ги натовариш, ще си изменят възгледите. Ако не ги изменят, отлично ще бъде." Моите възгледи са друга Не обичам да виждам натоварени хора.
Студът в света съществува при известни условия* Топлината съществува в света при известни условия. Но съществува една особена топлина, която аз наричам абсолютна топлина в света, Тя носи живот в себе си. Щом престъпиш един Божии закон, студът се явява като едно последствие. И в студа, и в топлината ти умираш. В абсолютната топлина няма туй поляризиране, ти живот придобиваш. Необходимо е да изучаваш тази топлина на живота Тя се кръщава по Нямане на други думи с името Любов. Но любовта ще я освободите от всички еротични понятия. "Ерос" аз наричам понятието, с което вие искате да увеличите вашата любов, да я направите грандиозна. Любовта е израз, който може да даде нашата душа, най-благородния израз на душата. Ако ти дадеш този израз, ти си човек, ти си майка, ти си баща, съдия, учител - ти си човек на място. Не можеш ли да изразиш тази любов, ти си само едно растение, една муха, една мравя, едно увехнало цвете, една изсъхнала трева - това можеш да бъдеш. В края на краищата имаме два резултата: когато аз виждам сухата трева, в моя ум имам съвсем друга идея, когато гледам звездите, друга идея имам.
Когато видя един лош човек, аз не гледам на него така, както вие гледате, аз зная причините защо този човек е лош. От неразбиране е лош. Трябва да стане цяло едно социално преобразувание, едно морално обновяване от хиляди години, но как? Трябва да намерим онзи начин, онзи път, по който може човек да се преобрази, да се освободи. Не че сега може да се постигне. Постига се целта, но ние всякога оставаме разочаровани, след като постигнем нашата цел. Някой път, като проповядвам, след като съм говорил час и половина, аргументирал съм се, оказва се, че някоя права мисъл е разхвърляна; причината е, че далечните работи не може да се направят ясни на хората, а само близките са такива...Прав е човекът, там дето е, го няма. Той ми казва: Ти си пропуснал нещо. Че съм пропуснал, пропуснал съм. Аз го сравнявам. Тази връзка не мога да я направя, трябва да направя
78
един мост. Ти си връх, а до другия човек, който също е връх, аз трябва да направя мост. Най-после се питам, тъй по вашему: "Ти като говори на тези хора, какво направи сега, те разбраха ли те?" Но веднага идва второто положение: "Когато и да е, ще те разберат." Ама какво ще мислят за тебе? Може да мислят каквото искат, аз зная какво ще мислят. Когато и да е, те ще почнат да мислят право. Без противоречия не може. Тия противоречия произтичат от самите тях. Някой път виждам, някой е недоволен, слушам го да ми казва: - Кажи, кажи! - Казвам: - Не мога да кажа. - Какво ми разправяш това, аз съм болен човек, утре умирам, какво ме интересува! - Обърни се към Бога. -Попщина аз не искам. - Че ти си тръгнал по попщината, там е твоето заблуждение. Че и сега по попщината вървиш. За мен, всеки един неразбран живот е попщина. Всеки един човек, който
е турен в граници, туй е попщина. Попът мисли, че неговите мисли са права Прав е донякъде.
Моите мисли аз всякога ги сравнявам с една реалност вън от света. Често държа лекции на себе си. Да ви кажа какво правя. Някой път отида при някоя голяма планина. Казвам си: "Ти казваш, че като се молиш, можеш да направиш много. Вдигни тази планина" Планината седи. Казва: "Ти си сега по-умен от мене. В мене са складирани все такива учени като тебе. Виждаш ли това малко кристализирано камъче? То беше едно време един философ, който мислеше, че може да оправи света Сега е турен като един чиновник." Казвам: "Аз не искам да бъда като тези философи!" "Всички философи са у мен, уча ги сега" Тогава аз седна и уча философията на тези камъни. Сега се разговаряме. Този философ казва: "Пази се от моите погрешки, да не се намереш в моето положение." "Какви бяха твоите погрешки?"
л
"Имах мнение за себе си, че съм нещо велико, че всичко мога да направя. Краен егоист бях, който пет пари не даваше за страданията на хората После изопачих истината, никога не съм казал нещо много умно. Пази се от това неща" Казвам: "Крайно ти благодаря. Ще запиша това в моята книжка" Казва: "Пази се от това, което не можеш да направиш. Прави това, което можеш да направиш, а не прави това, което не можеш да
79
направиш.1* Това, което аз не мога да направя, то е друго. Но има нещо, което не влиза в моето владичество.
Та искам и вие някой път да отидете при канарата и да попитате какво можете да направите. Сега, някой път вие искате да се ожените за някоя княжеска дъщеря или за царски син. Някоя сестра това би го считала за голямо нещастие. Някои искат да бъдат много богата Идете при планината да попитате, защо не сте могли да се ожените за царския син. Там ще намерите вашия възлюбен, той ще ви каже защо. В тази, великата Книга на Живота ние ще намерим разрешението на въпросите, които ни вълнуват. Искрени трябва да бъдем. Л някой път може да минаваме по отношение на много хора, че седим много високо. В сравнение с Божественото колко неща имаме за постигани Тогава трябва да се освободим от това самомнение.
Един от съвременните царе обичал неговите придворни да го хвалят: "Като тебе цар няма. Всички се кланят пред тебе. Природата, вятърът, всичко ти се подчинява." Тогава той поискал да занесат стола му на морския бряг, дето ставал голям прилив. Придворните казват; "Ваше величество, да се върнем назад." "Че как така?" "Ваше величество, да се върнем назад, приливът иде!" "Не се връщам!" Но като дойде до тебе, ще признаеш, че този прилив иде. Ти трябва да бъдеш далече от нега Туй, което не можеш да направиш, ще съзнаеш, че не можеш да го направиш. Туй, което можеш да направиш, то ще те ползува От това, което не можеш да направиш, не се обезсърчавай. Това, което можеш да направиш, не увеличава вярата. По-добре малкият придатък, който увеличава вярата, отколкото голямото разочарование на съзнанието. Търсете малките придобивки» които увеличават човешкия ум. Търсете малките придобивки, които увеличават човешкото сърце. Търсете малките придобивки, които увеличават човешката воля. Туй, малкото, то е Любовта. Вие докато не изучите великия закон на Любовта, да сте доволни от това положение, в което се намирате, по-добро положение няма да намерите. В тази неволя вие ще опитате Бога, който е скрит вътре. Туй, което искате да научите, в туй състояние ще го научите. Някой път може да минете през някоя голяма криза,
80
толкова голяма, че ще се пръснете сякаш. В това ще научите великата истина. Всеки може да изпадне в семейна криза, също в обществено отношение, или в личния живот може да е кризата, законът е един и същ. В този момент именно великото, Божественото ще ти проговори. Когато чуеш този глас на Битието, ти ще станеш едно с всички добри хора, ти ще станеш едно с всички разумни хора през всичките векове, не само със сегашните, но през всичките векове. Те живеят навсякъде. Ти ще се слееш с тях, ще чуеш техния глас
Благословен е онзи, който върви по Пътя на Любовта. Благословен е онзи, който изпълнява Любовта и който всичко може.
17 неделна беседа» дожааа <т Учшпела а* 24 януари 1932 &,от 10 ч.& София, Изгрев