Живот и благо
Т. м.
Тема за следния път: „Къде не е бил човек и къде няма да бъде“. – Ето един въпрос, на който мъчно може да се отговори. Ще кажете, че човек е излязъл от Бога и при Него ще се върне. От друга страна се казва, че Бог е навсякъде. Как е възможно тогава човек да излезе от Бога и да се върне при Него? Излизането подразбира работа. Излизаш от дома си и отиваш на работа. Излизаш от Бога и започваш да работиш. Никой не помни, кога е излязъл от Бога и не знае, кога ще се върне. Щом нищо не помни и нищо не знае, как ще реши задачата си? Може ли ученикът да реши една задача, ако не я разбира?
Какво ще кажете, например, за думата „сензу“от песента „Нева сензу“? Знаете ли, на какъв език е тя? Какъв е смисълът й? Защо ви давам тази дума, не знаете. Какъв е произходът и, също не знаете. Въпреки това, тя има известно отношение към вас. Буквата „С“е закон на промени. Буквата „Е“показва причините на промените. Третата буква „Н“означава мъчнотиите, противодействията в природата. Четвъртата буква „З“означава разумното начало, което преодолява мъчнотиите. Изобщо, думата „сензу“показва, как може човек да разреши мъчнотиите си. Всяка дума крие в себе си известни сили. Същото можем да кажем за всички органи на човешкото тяло. Срещате човек с къс нос, едва два сантиметра, а друг – с дълъг нос. За първия казвате, че нещо не му достига, а за втория казвате, че е напреднал човек. Значи, носът има отношение към човешкото развитие. Ако видите висок, плещест човек, вие изпитвате към него известно уважение и страх. Вие чувствате неговата сила. Ако срещнете нисък, слаб човек, ще изпитате към него известно съжаление.
Какво изпитва човек към планината? – Някакъв особен страх и трепет. С големината си, планината го респектира. Какво би станало, ако планината се подвижи? Обаче, тя е строга и мълчалива, като философа. Тя стои на едно място неподвижна и се занимава с научни изследвания, а хората се качват по нея и слизат; и те я изучават. Планините представят героите на миналото, които създали света и след това заспали. Ако един от тези гении на човечеството се събуди, ще хване човека с двата си пръста, както той хваща бълхата. Планината ще хване човека и ще го пита: Кой ти позволи да се качваш и слизаш по мене? – Не съм ли свободен да ходя по планината? – Свободен си, но когато планината спи. Щом се събуди, ти не си свободен, ще стоиш далеч от нея. – Какво означава страданието? – Качване по гърба на един пробуден гений. А радостта показва, че ходиш по гърба на заспалия гений. – Какво да правя, за да не страдам? – Ходи по гърба на заспалите гении. Значи, събудените гении причиняват страдание на човека, а спящите – радост. Докато майката спи, детето яде от сладкото. Щом се събуди, пръчката играе по гърба му. То казва: Началото беше сладко, а краят излезе горчив. Детето не трябваше да събужда майка си. Тя трябваше да спи, докато детето изяде сладкото. Като се събуди, не е нужно тя да търси гърнето със сладкото. Всеки иска да се прослави, да се чува името му по целия свят. Ето защо, много пъти човек се домогва до гърнето на щастието, на славата, но изведнъж се събуди някой от заспалите гении и отнема щастието от ръцете му.
Питам: Кой ви позволи да бъркате в гърнето на щастието? Ти си поет, напишеш една хубава поема и очакваш похвалите на света. Но изведнъж, геният на критиката се събуди и славата ти изчезва. Пипне ли те критиката в ръцете си, така ще те смачка, че не можеш да се покажеш пред хората. Критикът казва: Как смееш да буташ поетическото гърне без позволение? Поетът казва, че хората не го разбират, че са невежи. Не, хората не са виновни, но поетът е писал, когато се събудили гениите на поезията. Поетът иска, гениите да влезат в него. Лесно влизат гениите, но мъчно излизат. Така и в спиритическите сеанси, някой дух влезе в човека и излезе; но някой влезе и не иска да излезе.
На един спиритически сеанс един дух – турчин влязъл в медиума и не иска да излезе. Присъстващите се питали, защо този дух не иска да излезе. Аз пък питам, защо водата, като влезе в шишето, не иска да излезе. Ако си силен, ще обърнеш шишето и ще излееш водата. Ако си слаб, водата не иска да излезе и казва: Не искам да излеза; бъди силен, ти да ме изкараш навън. Щом си бил силен да ме вкараш в шишето, бъди силен да ме извадиш оттам. Ти ме вкара, ти ще ме изкараш. Оплакваш се от мъчнотиите си. Смешно е овчарят да вкара овцете си в кошарата и да не може да ги изкара. Той прилича на онзи испански поет, който написал четири куплета и ги напечатал. Всички ги харесвали, но не ги разбирали. Които го срещали, все го питали: Какво се крие в твоята поезия? – И аз сам не зная. Ще кажете, че този поет бил учен. Не е ли чудно, да свършиш три факултета и да не можеш да се освободиш от скръбта. Как е влязла скръбта в тебе, не знаеш, но също така не знаеш, как да се освободиш от нея. После се питаш, защо Бог създаде света така, защо допусна страданията. – Ти сам създаде страданията си. Бог не е мислил да ти създава страдания. Ти туряш пръста си на печката, опариш се и страдаш. После се питаш, откъде ти дойде това страдание. Като си учен, длъжен си да знаеш причината на страданието и на радостта, на здравето и на болестта.
В какво се заключава здравето на човека? На какво се дължи то? – На добрата храна, на чистия въздух и на светлината. Здравият човек мисли право, диша дълбоко и се храни добре. Умният човек всякога мисли право. Като мисли добре, той върви добре, а същевременно работи и си почива добре. Всяка проява на човека има свои отличителни черти. Същото се отнася и до физическото тяло на човека. Например казваш, че един човек е топъл, а друг – студен. Това лесно се проверява, както е лесно да кажеш, че свещта свети или не свети. Щом свещта гори, няма защо да доказвате, че тя издава светлина. Очевидните неща не се нуждаят от доказателства. Като запаля свещта, тя сама по себе си, вече гори и издава светлина. Важно е, вие виждате ли това, или не? Ако за запалената свещ казвате, че не свети, причината е във вашите очи, има някакъв дефект в тях. Следователно, когато не разбирате известен предмет, това показва, че нещо ви липсва. Колкото и да ви се говори, предметът все ще ви остане неясен. Какво ще разберете от знаковете, с които си служи математиката? Например, две успоредни хоризонтални чертички означават знака равенство (=). Едно малко ъгълче, с върха надясно (>), означава по-голяма величина. Същото ъгълче, с върха наляво (<), означава по-малка величина. Например, 4 > 3 и 3 < 4. Това са условни знаци. Те съществуват в дадена система. Който изучава тази система, той ги разбира и си служи с тях. Много от гръцките и латински букви се прилагат в алгебрата и геометрията.
Представете си, че имате линията АВ А_____________B. Измервате от нея 10 см, които трябва да разделите на 10 милиона части. Колко време ви е нужно да направите това деление? Ако в една минута отделяте 100 частици, в един час, т.е. в 60 минути ще отделите 6000 частици; в 24 часа ще отделите 144 000 частици. Колко частици ще отделите в 10 дни? Времето може да се съкрати, а може и да се удължи. Зависи от интензивността с която се работи. Ако времето се съкрати, повече енергия ще се изразходва. Ако времето се удължи, енергията ще се спести. Оттук вадим следния закон: Когато една работа се свършва за по-малко време, изразходва се повече енергия. Значи, когато енергията се увеличава, времето се съкращава; когато енергията се намалява, времето се удължава. Представете си, вие искате да прокарате една идея, например, идеята за въздържанието. От какво трябва да се въздържа човек? Друг иска да прокарва идеята за любовта, или идеята за благоденствието на човечеството. Защо е нужна любовта? Защо е нужно благоденствието? Преди да се стремиш към благоденствието на цялото човечество, запитай се, ти имаш ли благоденствие. Щом свършиш работата, която ти е дадена, цялото ще благоденствува. Ако първо ти не свършиш работата и цялото няма да благоденствува. – Искам благото на цялото човечество.
– Що е човечеството? Според мене, човечеството е права линия, разделена на милиарди частици. Ако хората не бяха частици от едно цяло, те нямаше да умират. Може ли едно гърне, раздробено на милиарди частици, да благоденствува? Ще кажете, че всяка частичка е живо същество. – Живо същество, но от счупено гърне. Всяка частица е толкова жива, колкото е живо изваденото сърце на жабата, например. Това сърце може да пулсира дълго време вън от тялото, но това е живот на счупеното гърне. Един ден то ще престане да пулсира. Може ли цялото да умре, а частите да са живи? Ще кажете, че след като умре човек, клетките продължават да живеят. Съгласен съм с вас, но казвам: Като отрежете крака на кокошката и го изядете, той продължава да живее, но във вас, а не в кокошката. Вие благувате, а кокошката страда. Значи, човек страда, когато се е качил на гърба на пробудения гений. Ако си гладувал три деня и на гърба ти се качи една кокошка, какво ще направиш? – Ще заколиш кокошката и ще я изядеш. Ама вегетарианец си бил! Мислите ли, че сегашните вегетарианци са истински? Колко микроби приема вегетарианецът заедно с храната! За да бъде истински вегетарианец, човек трябва сам да си приготвя храната. Ще кажете, че съм краен в своите заключения. Яли ли сте швейцарско сирене? Отрежете едно парче и вижте, какво има вътре в него. Ще видите много червейчета и ще кажете, че това е вегетариански продукт. Един българин донесъл от Швейцария сирене и отрязал едно парче на жена си. Като видяла червейчетата, тя се ужасила и хвърлила сиренето на земята. Колко паразити нападат човека, но той не може да се освободи от тях. Страшно е, когато чувството паразитизъм се вмъкне в човека! Той престава да работи и очаква всичко наготово. Като говоря за паразитите, аз имам предвид отрицателните мисли и чувства на човека. Какво ще правите с тях? – Каквото правите с паразитите. Турете ги между пръстите и ги чукнете. Вие ги криете, не искате никой да знае за тях. – Можем ли да се освободим от тях? Според мене, няма грешка, от която човек да не желае да се освободи. Но и няма случай, човек да желае да греши. Някой прави грешки, но с научна цел. Например, неправилно е да режеш една жаба, но понеже става с научна цел, то се оправдава. В случая, нещастието на жабата е благоденствие на човека. За хиляди хора войната е нещастие, но за някои е благо. Убил си десетки хора и те възнаграждават с кръст за храброст. Всички те признават за герой. Като минеш покрай една грънчарница и изпочупиш десетина гърнета, ще минеш за герой. – Защо? – Война е това! Ако не счупиш нито едно гърне, ще минеш за страхлив и малодушен. Това са относителни неща.
И тъй, за да се освободи от мъчнотиите си, човек трябва да анализира своите мисли и чувства. Без този анализ не можеш да дойдеш до правилно заключение за проявите в живота. Като мисли право, човек изработва истински морал в себе си. Днес понятието „морал“е крайно разтегливо. Това, което е морал за едного, за друг не е морал. Когато детето открадне една – две ябълки от градината на съседите, всички казват, че то е престъпило закона. Когато богатият направи една търговска сделка в която злоупотреби с милиони, за него казват, че е умен човек, умее да върши сделки. Да заколиш едно говедо, да одереш кожата му и да я продадеш, това не е престъпление. Обаче, ако си вегетарианец и носиш кожени обувки, това е престъпление. Природата има един строг, неизменен морал, който се прилага еднакво към всички хора. Дали съзнаваш, кое е морално, или не, не е важно. Един ден говедата ще те държат отговорен за кожата, от която си носил обувки. Че си купил готови обувки, няма да те оправдаят. Щом носиш обувки от кожата на говедата, ти взимаш участие в престъпленията на онези, които са ги клали. Вдълбочи се в себе си и се запитай: От крадена кожа ли са обувките ти, или не. Ако са от крадена кожа и без пари да ти ги дават, не ги взимай.
Мнозина се извиняват за грешките си с това, че всички хора грешат. Това не ги оправдава. Всеки се съди в зависимост от своите разбирания. Казваш, че не можеш да оправиш света. – Ти не знаеш, че някога спасението или нещастието на хората зависи само от един човек. Един голям хотел се запалил. Ти влизаш в хотела и оставяш вратата отворена. Въздухът нахлува вътре и усилва пожара. След тебе идве друг. Той веднага затваря вратите, пречи на въздуха отвън да влиза и пожарът се прекратява. Първият носи нещастие на хората, а вторият ги спасява. Човек носи отговорност за доброто или за злото, на които съдейства. Влизаш в стая, в която има задушлив газ. Един човек спи в стаята и не подозира, че смъртта го дебне. Какво ще направиш, за да го спасиш? – Ще отвориш вратата и прозорците, да влезе чист въздух. В случая, въздухът спасява човека.
Човек е дошъл на земята, без да знае законите на великата природа, нито тези, които Бог е вложил в него. Интуицията му говори, но той не се вслушва в нея. Тя се изявява като вътрешен глас, който му нашепва: Не прави това, за да не те сполети нещастие. Той не се подава на този глас и си прави, каквото иска. После се чуди, защо идват нещастията: първо, по-малки нещастия; после, по-големи, докато всичките му работи се объркват. Той се чуди, защо работите му не се нареждат. Ако не ядете, както трябва; ако не пиете вода, както трябва; ако не дишате дълбоко и не приемете светлината правилно, вие не можете да очаквате добър, щастлив живот. Казват за някого, че е твърд, корав човек. – Корав е, защото в него преодолява твърдата материя. За да се справи с нея, той трябва да изучава нейните закони. За друг казват, че е мекушав, много омекнал – течните вещества преодоляват в него. – Голям фантазьор е – значи, въздухообразните вещества преодоляват в него. За да не преодоляват едните или другите вещества, човек трябва да работи върху себе си, да ги уравновеси. Ако не съчетаете правилно различните вещества в своя организъм, не можете да имате успех в живота си. Който може да уравновесява количеството на различните вещества в организма си, той е гениален човек. Ако е музикант, от два тона може да състави цяла песен. Дайте му двата тона, долно „до“и горно „ла“и вижте, какво ще направи. Така ще ги съчетае с други тонове, че ще се чудите, как е направил това. Той носи в съзнанието си тоновете между „до“и „ла“и правилно ги свързва. Обикновеният музикант и с много тонове, нищо не може да направи. Гениалният, от двете крайни точки на правата, може да намери своя път. Обикновеният и при много точки, пак не може да се ориентира.
Колкото и да ви се говори, обикновеният живот още ви привлича. От сутрин до вечер човек мисли само за прехраната си, как да се облече, да се разходи и след това да си почине. Малко хора се въодушевяват от една светла идея, или идеята за Бога. Казват за някого, че е религиозен. – Религиозен е, мисли за Бога, но първо мисли, какво ще получи от Него.
Днес светските хора искат да разрешат въпросите на живота, да внесат нов ред и порядък. Бъдещият ред и порядък няма да се отличава много от сегашния. И в бъдеще хората ще ядат и ще пият, ще се обличат, ще си правят къщи, като сегашните. Разлика ще има само в разумността на хората. Колкото по-разумен е човек, толкова по-добре ще нареди живота си. Един син, от българските села, бил принуден да се грижи за своя 90 – годишен баща. Той се отегчил толкова много от него, че решил да го изнесе на края на селото и там да го остави, дано по-скоро умре. Турил го на гърба си, а в едната ръка носел един голям кош, дето щял да сложи баща си. Детето му тръгнало с него, да придружи дядо си до края на селото. Като настанил дядото, детето казало на баща си: Татко, не оставяй коша тук, вземи го със себе си. – Защо? – И на мене ще ми потрябва някога, да те занеса с коша на края на селото. Бащата се замислил върху думите на детето си и решил да върне дядото обратно вкъщи, да продължи грижите си за него. Той разбрал, че каквото прави на другите, ще се върне и към него.
Помнете: Благото на човечеството е ваше благо; и вашето благо е благо на цялото човечество. – Какво мога да направя аз, един човек? – Може би, ти си последният, когото очакват, да направиш едно добро за цялото човечество. Хиляди хора очакват пример от тебе. Това е закон не само за физическия свят, но още за много светове. Всички очакват да видят пример от едного, както земеделецът наблюдава, дали посятата семка ще покълне. Щом покълне, радостта на всички е голяма. Всички се радват, че си пораснал. Всички се радват на една мисъл, която носи благо на целия свят. Тя ще донесе благо за цялото човечество, както и за онзи, който я е родил. Величието на човешкия характер се крие в онези мисли и желания, които човек ражда с цел, да донесат благо за него самия и за всички хора. Те го правят велик и гениален. – Бог да ни помогне да израстем! – Той ще ви даде само условия за развитието на мислите и желанията, които са вложени вече във вас. – Можем ли да разрешим всички въпроси на живота? – Днес ще разрешите само това, което е определено. Може би, от този ден зависи вашето бъдеще. Внимавайте да не пропуснете този ден. Какво ще правите, ако изпуснете парахода за Америка? – Много параходи отиват за Америка. – Ами ако е един? – Ще чакам, докато се върне. – Ще чакаш цяла година. Ако успееш да се качиш навреме, печелиш; ако го пропуснеш, губиш. В природата има параходи, които спират на твоето пристанище или веднъж в годината, или в десет, двадесет, тридесет години един път. Има параходи, които спират само веднъж на 120 години. Тогава, щеш – не щеш, ще се качиш на парахода и ще отпътуваш. Ако доброволно не искаш, насила ще те вземат.
– Какво остана от днешната лекция във вашия ум? Не искам да се обезсърчавате от живота си, но да го осмислите. Колкото и да желаете да се освободите от него, няма да можете – неизбежно ще минете през него. – Прашен е този път. – Ще го минете. Важно е, да знаете, как да ходите, да не дишате праха. Ако се случи да вали дъжд, това е щастие за вас. Дъждът ще погълне праха. В този смисъл, дъждът носи щастие за човека. Някога щастието му се усмихва, а някога изчезва и прахът отново се събира. Лошите условия не могат абсолютно да се махнат. Можете да разчитате на богатството на дядо си и на баща си. Не се лъжете. Те отдавна са изгубили своето богатство. Следователно, разчитайте само на себе си. Дядо ви, баща ви, приятелите ви, те са странични неща. Ако вън от вас дойде отнякъде помощ, добре дошла. Не се обезсърчавайте от мъчнотиите, които срещате на пътя си. Човек се обезсърчава от малки неща: нямал какво да яде, нямал достатъчно пари, нямал нови дрехи, нямал богати приятели и т.н.
Казвам: Радвайте се на обезсърченията си. Ако човек се обезсърчава, какво трябва да правят жабата, заекът, птичките, насекомите, които имат много по-малки възможности от тези на човека. Много възможности и блага са дадени на човека. По отношение на животинското царство, човек е божество. Трябва ли той да се обезсърчава? За да не се обезсърчава, човек се нуждае от истинска, положителна вяра. Един учител от казанлъшките села, това се случило през Балканската война, във време на отстъпление, изгубил частта си и попаднал в една пещера, където прекарал няколко деня без хапка хляб. Обезсърчен и отчаян, той започнал да се моли: Господи, слушал съм за Тебе, че си силен, че помагаш в безизходни моменти в живота. Ето, аз съм в такова положение, никой не може да ми помогне, ще умра гладен. Помогни ми Ти! Докажи ми Твоето съществуване. Не се минало половин час от молитвата му, когато той съзрял отдалеч една костенурка, с парче хляб между краката си. Влачи хляба и се отправя точно към пещерата. Като стигнала до входа на пещерата, тя оставила хляба и продължила пътя си. Нова вяра, ново разбиране е нужно на хората!
Мнозина от вас сте свършили гимназия, университет, изучавали сте математика, геометрия, литература, езици. Знаете, че всеки език си служи с препинателни знаци: точка, запетая, две точки, удивителна, въпросителна и др. С такива знаци хората си служат в живота. Някой седи пред една трудноразрешима задача и се чуди, как да я реши. Друг изпаднал в мъчнотия и се пита, какво да прави. Падналият в живота се пита, какво да прави. Гладният пита: Какво да правя? – Ще ядеш. Жадният пита: Какво да правя? – Ще пиеш вода. Болният, умореният ще почива. – Искам да пиша нещо. – Пиши! – Искам да чета. – Чети! – Да служа на Бога. – Служи! – Искам да се боря, да докажа на хората, че не съм слаб. – Бори се, но трябва да знаеш, как да се бориш, за да излезеш победител. Ако срещнеш мечка в гората, как ще се бориш? Или ще я хванеш за пъпа, или ще запалиш една клечка кибрит. И в двата случая, тя ще капитулира. За предпочитане е да запалиш кибрит. Всички животни бягат от кибритената клечка.
Един американец попаднал в африканските джунгли, дето срещнал голям лъв. Ужасен, американецът притаил дъх и не знаел, какво да прави. В този момент, в подсъзнанието си някъде чул гласа на майка си: В джоба си имаш кибрит. Запали една клечка. Той веднага драснал една клечка кибрит, от която тревата наоколо се запалила. Лъвът се уплашил и избягал. Значи, една кибритена клечка е в състояние да избави човека и от най-голямата опасност, но той трябва да знае, как да я запали. Който мисли право и знае, де да постави всяка своя мисъл, той винаги ще има успех.
Един виден проповедник бил посещаван все от богати хора – милионери. Те обичали да слушат неговите проповеди. Като говорел за страданията на човечеството, за мъчнотиите, през които минавали хората, богаташите дълбоко пъшкали. Един ден проповедникът ги запитал: Защо пъшкате? – Мъчно ни е, че нямаме възможност да помогнем на страдащото човечество. Всъщност, те пъшкали за себе си. Като ви наблюдавам, виждам, че и вие пъшкате. Казвам: Престанете да мислите за вашите изгубени милиони. Не мислете, че сте милионери. Не мислете, че щастието се крие в милионите. Ако не бяхте изгубили милионите си, вие щяхте да бъдете на дъното на океана. Понеже сте ги изгубили, вие сте вече на повърхността на водата. Според сегашното разбиране на хората, идеята за богатството носи само тежести.
Тежко е да носиш в мисълта си идеята за богатството. Аз не съм за сегашната сиромашия, но не съм и за сегашното богатство. Аз поддържам онази сиромашия и онова богатство, които ще дойдат в бъдеще. Някога ще ви говоря за бъдещата сиромашия и бъдещето богатство и за отношенията им към човечеството. Върху тях ще се съгради бъдещият социален строй и бъдещият бит на хората. Както и да гледате на нещата, при сегашното разбиране и знание, хората не могат да имат по-висока култура от съществуващата. Днес има господари и слуги, синове и дъщери, раждания и умирания, съдилища, болници и др. Това е естествено за сегашния ред и порядък. Друг е въпросът за бъдещия ред, когато между хората дойде културата на братството. Сегашният живот е пълен със забави, като живота на децата. В тях е щастието на хората. Ако се отнемат забавите, животът им ще стане нещастен. Ако не можеше да яде, болният щеше да бъде крайно нещастен. Яденето, макар и не много сладко е, благо за болния. То все му допринася нещо.
Съдят някого – може да го осъдят, може и да го оправдаят. Важно е, че близките му започват да мислят и чрез мисълта си, дохождат до прави заключения. Някой умрял. Всички се запитват, от какво е боледувал, колко време е боледувал. Те започват да мислят за смъртта, за страданията. Условията на сегашния живот, добри или лоши, са ценни, защото събуждат мисъл у човека. Срещаш един поет, знаеш, че работи при трудни условия, но си казваш: Да мога да пиша и аз, като него! Благодарете за всички условия, защото те събуждат човешката мисъл и помагат за събуждането на човешката душа. Знайте, че от гледище на бъдещето, сегашният ред и порядък е на мястото си. Помни: За умните хора, които разбират законите, сегашният живот е благо. За глупавите, които нищо не разбират, животът е мъчение и страдание.
– Само светлият път на мъдростта води към истината.
– В истината е скрит животът.
9. Лекция от Учителя, държана на 18 ноември, 1932 г.
София – Изгрев.