ДУХАЙ ВЕТРЕ
Отче наш
Махар Бену Аба
Направихме упражнението с ръцете пред гърдите и настрани.
Пишете: Пътят на най-лесната работа. Или покажете пътя на най-лесната работа. Всеки да пише, както мисли. Да се покаже пътя на най-лесната работа. Учителят взе цигулката, свири и пее: "Божието слънце грее днес". Всички пеем упражнението. Учителят свири друго. Това е музикална караница, казва: Знаеш, колко ме наскърби с писмото? Такова писмо пише ли се? (Пеем песента "Божието слънце грее днес") Ако бяхте се родили преди две хиляди години, съвсем другояче щяхте да пеете тази песен. Слънцето другояче изгряваше. Някой път не ви се мисли, имате музикална засеченост. Когато човек е неразположен, не иска да работи. Когато се изгуби музикалното настроение на човека, не може да работи, не може да чете, неразположен е духом. Човек като изгуби музикалната среда, не му се работи. Четири-пет души вървите, един ви мушне отляво, друг ви мушне отдясно, друг ви мушне отзад, къде ще идеш. Напред ще вървиш ли вече, казваш: Не вървя вече. Излизате в един свят, като ви мушкат четири-пет пъти, отказвате се.
Изпейте песента "Божието слънце грее днес" (Учителят свири и пее: "Духай ветре, тихо духай, тихо духай, мило гледай." (Всички пеем песента)
Дето някой път сте неразположени, на какво се дължи? Срещнали са ви няколко души, един ви мушка в сърцето, друг ви мушка в ума, трети ви мушка в душата. Представете си, че някой ви е мушнал в главата, друг – в сърцето, трети ви ударил по корема, изгубите настроение. Невидими удари има, трябва да знаеш как да се справиш. По някой път човек мисли, че всичко може да направи. Щом получиш един удар, ако не знаеш как да го отклониш, ще изгубиш настроението си. Някой път каже ти някой обидна дума. Когато някой ви говори и иска да ви обиди, дигнете се по-високо, не стойте долу. Когато някой иска да ви обиди, не стойте долу, лесно може да ви удари. Щом усетиш, че някой иска да те обиди, качи се горе. Ако хвърля, нека хвърля долу камъни, ти да бъдеш горе, да не бъдеш долу. В сегашния живот всякога трябва да седиш горе. Всички обиди стават, когато Божественото слънце не грее. Щом то грее, то е хармония. Като грее, не бой се. Учителят пее "Духай ветре, тихо духай, тихо духай, мило гледай". Тази песен на учениците може да се пее. Вятърът е като човека. Голям човек е. Всичките думи са положителни. Може да си турите каквито думи искате. (Всичките пеем: "Духай ветре, тихо духай, тихо духай, мило гледай, мило гледай, листе развий".) В "тихо"-то, динамиката е отгоре. "Тихо" е динамична дума. "Тихо", но горе. От едно упражнение излезе една песен. Музиката не търпи заповеди. "Духай ветре, ти си пратен да духаш, духай, както можеш." Не че ние го правим да духа. "Ти си пратен да духаш". После "Тихо духай, листе развий". Думата "листе" е мека. Тази песен "Духай ветре", ще я предадете на другия клас. Имаме едно музикално упражнение.
Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.
12. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 25.ХІІ.1942 г. Петък – 5 ч. с., София – Изгрев