Три идеи
Размишление върху пътя на живота.
Тема за следния път: „Произход на човешкото сърце".
Колко и какви положения могат да съществуват между три точки? Ако имате точките А, В и С, между тях съществуват следните отношения:
А: В. Какъв превод можете да направите А: С. на отношението между т^зи точки в В: А. живота? Ако направите обикновен В:С. превод, ще имате обикновени резул-С: А. тати. С:В.
Представете си, че ви предстои да извървите един път пеш. Ако минете един път по него, можете ли да кажете, че го познавате? Вие познавате общите чърти на пътя, но не и подробности. Ако минете десет пъти по него, ще го познавате повече, но пак не из-цъло. Вие можете да сте минали десет пати по него, само зимно време. Значи, ще познавате пътя, но при зимна обстановка; ще знаете, колко сн^г пада на това м-Ьсто, как изглежда околната обстановка и т. н. Ако минете пролЪт пак десет пж.ти през са-
79
щото мъхто, ще знаете, какви цв-Ьтя и дървета има в околността и как се разви-ват г. Ако минете десет пъти през л-б-тото, ще имате познания за това м-всто, но пак специфични, според времето. И най-по-сле есеньта ще ви даде също така специфични познания за този път. Значи, като минете 40 пъти през това м-Ьсто, по десет пж.ти през всяко годишно време, вие ще имате пълна представа за м-Ьстността. Всяко годишно време дава специфични познания и опитности на Човека.
Какво представят годишнит- времена в човешкия живот? Прол-Ьтта представя детинството на човека, лотото – юношеството, есеньта – зрялата възраст – възмъжаване, а зимата – старостта. Какво иде след ста-ростта? – Смъртта. Има ли училище в смъртта? Има. Като умре, човек влиза в ново училище, пред вратата на което го посреща професорът и му казва: Каквото носиш, ще го дадеш. Като отнемат от човека всичко, най-после остава съзнанието му. Единственото н-бщо, което човек запазва след смъртта си, това е неговото съзнание.
И тъй, когато влезе в училището на смъртта, първо, човек минава през периода на старостта. Отличителната чърта на старостта е даването. Като остар-Ье, човек дава всичко, което е спечелил, понеже не може да го носи с себе си и става последен си-ромах. Човек остарява, понеже непрекъсна-
80
то трупа богатства. Когато товарът му става непоносим, той започва да се пригърбва, краката му не държат и най-после умира. Смъртта се явава като облекчение за него. Тя го освобождава от излишния товар и го праща отново на училище. Товарът на стария се дължи на неговите мисли, чувства и желания. Неестествените желания представят непоносим товар за човека. Сж.що така има идеи, които са. непоносими за човешкия ум, въпръ-ки това. той се наема да ги реализира. Като не може да издържи на тежестта им, той най-после остарява и заминава за другия свет. Следователно, в училището на смъртта човек минава четирите фази на живота по обратен път. Той започва с старостта, минава в зрълата възраст, юношеството и най-после отново дохожда до детинството. Като дете, той става толкова мальк и лек, че може да мине през най-малките дупчици на училището, което е херметически затворено. Щом влЪзе в фазата на детинството, човек иска вече да бъта. Нищо не е в състояние да го задържи в училището на смъртта. Той не чака никакво разрешение, да излезе от училището, не пита и професорит-Б си, може ли да изл-взе, но бъта. Най-малката дупчица да нам-ври, той се измъква и излиза навън. Осво-обождаването на човешката душа от училището на смъртта наричаме „раждане", или „завершване курса на училището на смъртта". В това училище има само една врата, презъ
81
която професорите влизат и излизат. Само те знаят тази врата. Обаче, когато ученикът от това училище мине 40 пъти през пътя на смъртта и стане малък, лек и въздухообра-зен, той намира тази врата и излиза навън, в широкия св-Ът. Излезе ли веднъж от тази врата, повече не се връща. Затова, че си е позволил да излезе от тази врата, професорите му налагат наказание – обличат го отново в плът и го пращат на училище да учи. Училището, в което го изпращат, е наречено „земя" – земно училище.
Какво ще кажете сега. верно ли е това, което ви говоря? Ще кажете, че вие не искате да се занимавате с неща, за които не знаете, съществуват ли, или не. Как се занимавате с точката, за която се знае, че не заема никакво пространство, че не съществува? При това, ако се даде тласък на точката, тя започва да се движи и образува права линия, която заема пространство – има едно измерение. Как е възможно от нещо, което не съществува и не заема пространство, да излезе нещо пространствено? Значи, точката крие в себе си възможността да създаде нещо пространствено. Ако пък подвижите правата линия, в посока, перпендикулярна на своето движение, образува се плоскост – с две измерения. Как излезе плоскост от правата линия? Ако плоскостта започне да се движи в перпендикулярна посока на себе си, ще се образува тело, Къде се криеше телото? Въ
6
82
плоскосгьта няма т1зло, но то се образува от движението й. На същото основание казвам: Смъртта не е в живота, но животът може да произведе смъртта. И обратното е верно: смъртта не е живот, тя не съдържа живота в себе си, ио може да го произведе. Следователно, ако животът може да произведе живота, животът може да произведе и смъртта. Сега ще визапитам: Може ли смъртта, която представя потенциална енергия т. е. енергия в покой, да се преверне в кинетическа? Може. Защо? Защото, докато има потенциална енергия, непременно има и кинетическа. И обратното: докато има кинетическа енергия, ще има и потенциална. Значи, докато има смърт в живота, ще има и живот в смъртта. Ще кажете, че това е сложна работа. Сложна или проста, тя не се отнася до вас. Вие гледате, как млади моми и момци играят на хорото и се чудите, как се залавят за тази работа. Това не се отнася до вас. Ще кажете, че е глупаво човек да се верти. Не е глупава тази работа. Като се вертят на колело, младите моми и момци изучават кръга, шм-врват дължината на окръжността. Ако питате младата мома и младия момък, защо се вертят, защо играят на хорото. те ще ви отговорят, че изучават свойствата на кривата линия. Като се вертят известно време, те вадят заключение, че всички точки на периферията са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център.
83
Значи, младите моми и момци изучават свойствата на кривата линия на хорото, дето центърът е гайдарджията. Вниманието на всички точки от периферията е насочено към гайдарджията. Всички слушат, какво ще свири той. Жив кръг е хорото. Защо? И центърът се движи, и точкигБ на периферията също се движат. Точкиг, които образуват окръж-ността, се различават една от друга: едни са положителни, а други – отрицателни. Мом-ците са положителни точки, а момитъ' – отрицателни. В живота ние уподобяваме момъка и момата на чук и наковалня. Момъ-кът е чукът, а момата – наковалнята. Тежко на онзи, който попадне между чука и наковалнята. Докато са сами, чукът и наковалнята са тихи и спокойни, добре се разби-рат. Дойде ли някой между гЬх, веднага тъ-стават активни. Чукът не позволява да се приближи някой до наковалнята. В обикновения живот това наричат ревност. Който се е опитал веднъж само да влезе между чука и наковалнята, втори път не си позволява. Той знае, какво значи, да се намираш между чук и наковалня. С други думи казано, между момата и момъка може да сж-ществува един център. Между гЬх нъчиа мътто за втори център. Ако се опита някой да стане втор център, той е намърил смъртта си, или най-малко, гърбът му е по-знал, какво значи чук и наковалня.
СъвременнигБ хора се оплакват отъ
84
страданията си и се питат, коя е причината, че страдат. Много просто. Тб страдат, защото са застанали на пътя между чука и наковалнята. Какво ще стане с гЬх? Ще живЪ-ят. В първо време човек не може да понася страданията, вследствие на което умира. Наистина, вие срещате много мъртви хора в свЪ-та, които се оплакват, че животът им няма смисъл. Какво трябва да направят, за да осмислят живота си? Ако сами не могат да осмислят живота си, страданията ще дойдат. Ще кажете, че сте умрели вече. Страданията ще ви съживят. Колкото повече страданията шибат Човека, толкова по-лесно го съживя-ват. Докато чукът не играе върху гърба на Човека, той не мисли сериозно. Щом чукът започне да се слага върху гърба му, той започва да мисли право:
Н-бкои хора се оплакват, че н-вмат усп-Ьх в живота си, че работит- им не се нареждат добре, че не могат да постигнат желанията си. Т- са на крив път. Тб не знаят, че в който ден реализират желанията си, ще умрат. Като знаете това, радвайте се, че не сте реализирали всичките си желания, за да се продължи живота ви. Що се отнася до страданията, каквото и да правите, т1з са неизб-вжни. За да се реализира една
идея, или едно желание, гб непрем-внно трябва да минат през страдания, през чука и наковалнята,
85
И тъй, не е страшно човек да страда, но страшно е, когато не разбира, защо идат страданията. Н-бкой се оплаква, че е беден, че дъ\цо му умръ\п, без да остави н-Ькакво наследство. Питам: Какво можете да очаквате от човек, който се надава на дъ\до си и на баба си? Преди всичко, този човек не вер-ва, че д-вдо му е жив, а започнал да го осж.жда, защо не му оставил наследство. Как е възможно да съдите умрЪл човек? Вие можете да осж.ждате само живи хора, но не и мъртвиг. При това, фактът, че сте беден, че живеете при лоши условия, още не показва, че няма изход от положението ви. Вие трябва да знаете, че когато чов^к не може да разреши някой въпрос по един начин, трябва да потърси друг начик. Ако не можете да подобрите положението си с наследството, което сте очаквали, ще го разрешите по друг начин. Когато правата линия срещне препятствие на пътя си и не може да верви напред, тя се пречупва, взима перпендикулярно положение на себе си и образува плоскост.
Следователно, ако не можете да разрешите един въпрос по пж.тя на първото измерение, ще го решите по пътя на второто измерение. Ако не можете да го решите по пж.тя на второто измерение, ще го решите по пътя на третото изм-Ьрение и т. н. Страданията в света идат, именно, затова, да заста-вят човека да работи, да решава задачитЪ
86
си самостоятелно. Ако пътуваш от София за Варна и по-нататък не можеш да вер-виш, ти ще бъдеш принуден да слЪзеш в града и да измЪниш посоката на своята дейност. Вм-бсто да продължаваш пътя си, ще вл-взеш в нови отношения с хората от този град и ще потърсиш работа. Ако имаш никакво изкуство или някакъв занаят, лесно ще прекараш, но ако н-Ьмаш нищо в рж-цетъ1 си, тогава ще започнеш отново да ра-ботиш и да се учиш. Щом е дошъл на земята, човеж трябва да се учи. При каквито условия да се намира, той трябва да търси начин да прояви своите сили и способности. Какво ще направите, ако попаднете в чужд град, без стотинка в джоба си, без знание на език, без познати и близки? Тук ще похлопате, там ще похлопате, докато най-после се домогнете до нъчщо.
Един индус описва подобна своя опит-ност. Той изпаднал между чужденци, без никаква пара в себе си, без познати, без знание на език и след дълго лутане – гла-ден и уморен, дошъл най-после до пълно отчаяние. По едно време намислил да се обърне към Христа с молба, да му помогне да излезе от това положение. Той си казал: Господи, ако ми помогнеш да се справя с това положение, обещава м, че ще тръгна в Твоя път. Един ден, като се мол-Ьл, стаята му се изпълнила с голяма светлина, и той чул глас: Аз дойдох да спася света и се
87
пожертвувах за него. Трябва ли сега, при това малко изпитание, в което си изпаднал, да се самоубиваш? Започни да работиш, и аз ще ти помагам. След това светлината се изгубила. Като дошъл на себе си от тази опитност, той изпитал голяма радост и решил да изпълни обещанието си, да тръгне след Христа. Думит-в, които чул от устата на Христа, произвели преврат в душата му. Дълго време след това, той си спомнял своята опитност и сиказвал: Христос дойде при мене, каза ми нтжолко думи и си замина, но думитт> Му произведоха преврат в душата ми. Те осмислиха моя живот.
Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, но това не е достатъчно. Да има човек знания, това значи, да тури повече или по-малко товар в мозъка или в сърцето си. Към какво знание трябва да се стреми той? Към Божественото, защото само то може да осмисли живота. Ако човтж се обезсърдчава и отчайва, той не е дошъл още до това знание. Придобие ли Божествено знание, човек дохожда в положението, в което се е намЪрил апостол Па-вел и казал: „Всичко считам за измет, за да позная Христа". В този случай Христос представя идея, която разрешава всички житейски въпроси. Човек се ражда, расте, развива се, но това не са, идеи, това са. само възможности. Човек минава през юношеска възраст, възмъжава, остарява, но и това не
88
са. идеи, а само възможности за постигане на известни идеи. Най-после човек умира, но и с това всичко не се свершва. Той отива в училището на смъртта с единствената задача, да се смали толкова много, че да мине през т-вената дупчица на живота, през вратата, от която само професорите минават. Не е достатъчно само чов-Ък да мине през тътната врата, но той трябва да бъде свобо-ден, т. е. така да мине, че никой да не го хване. Хванат ли го, ще го обл-Ькат в плът и ще го изпратят отново на земяга да се учи. Да придобие чов-Ък свободата си и да може по свое желание да се качва на небето и да слиза на земята, това е задачата на неговия живот.
Съвременният чов-Ък разполага с много възможности, които трябва да използува за реализиране на своит- идеали. Една от възможностите, която му е дадена, е младостта. Той се ражда, расте, минава прз детинство и юношество и се проявява като цв-Ьт в живота. Цельта на този цвът е да заверже, да даде плод, и плодът да узр-Ье, но и това не е крайната цел на живота. Защо? Защото, ако човек се прояви като круша или ябълка, ще го изядат. Ако е жито, ще мине през воденичния камък и ще го м-бсят, пекат, за да послужи за храна на другит. Важно е, през каквито процеси и да минава, да запази будно съзнанието си.
89
Като млади, вие трябва да си създадете нов мироглед за живота. Ще кажете, че не струва човек да живъе. Какво ще прави, ако не жив-Ье? Ще изл-взе, че ако не иска да живъе, човек трвбва да се самоубие. Аз пък казвам: Преди да се самоубие човек, т. е. преди да даде път на обезсърдчението и на отчаянието в себе си, човек трябва да направи един важен опит в живота си. Този опит се заключава в търсене и намиране на вътрешната истина на живота. Заслужава човек да търси истината и да я нам-ври, защото единствена тя осмисля целокупния живот. Всеки човек трябва съзнателно да търси истината. Не я ли търси, страданията ще дой-дат. Една е задачата на всвки човек – да осмисли живота си. Той ще го осмисли по два начина: или чрез търсене и намиране на истината, или чрез страданията. Естественият пжл за осмисляне на живота седи в търсене на истината. Страданията идат като последствие на нежеланието на човека да търси истината.
Религиозните ще кажат, че задачата на Човека е да служи на Бога, да Го обича и да изпълнява волята Му. Всичко това представя съществена храна за човешката душа. Като говори човек за тази храна, наяде ли се? Ще кажете, че храната трябва да се дъвче добре. Сдъвкват ли я? От хиляди години насам хората ядат, дъвчат храната си, почиватъ
90
си, но нито се нахраниха, нито сдъвкаха добре храната си, нито си починаха, както трябва. Като видят, че нищо не са постигнали, т казват: Ние сме длъжни да живъем добре, да се обичаме, че каквото дойде. Така е, каквото дойде, но старост иде, а след нея смърт иде. Какво ще правите след всичко това? Не е достатъчно само да се говори. Ако говори за красиви и добри работи, човек трябва да знае, че тъкмо за т вх не може да се говори. Силни, добри и красиви нъща са тия, за които чо-век никога не говори. Срещате един човек слаб, изнемощъл, гладен, три деня не е ял. Вие носите п ьлна торба с хлъб. Трябва ли да му говорите, да верва в Бога, да се моли? В дадения случай, каквото и да му кажете, вашит думи не хващат място. Единственото нещо, което можете да направите, е да извадите един хлъб от торбата си и да го сложите пред него. Това ще бъдат кай-силните думи. Той взима хлъба, хапва си добре, възстановява силит си и благодари. Какви по-силни моменти можете да очаквате от това – да дадеш и да вземеш? В случая, и даването, и взимането са. на мъхто. Даване и и взимане с любов са изразители на новит идеи в света.
И тъй, ние наричаме нова идея онази, която може да накара човека да стане, да оживъе и възкръсне, т. е. да напусне старото. Новит идеи носят в себе си кремък, огни-
91
ло и прахан. Ако в студена зимна нощ попаднете всръ\д планината, без дърва, без кибрит и без огън, вие сте осъдени на смърт. Обаче, ако в джоба си напипате кремъка, огнилото и праханьта, вие сте спасени. Ако праханьта ви е суха, лесно ще произведете огън. Щом запалите огъня, положението ви се смгЬня.
Значи, идеитъ1 на човека трябва да но-сят в себе си огън, на всбко време да го стоплят и изсушат. Ако те не носят огън в себе си, по-добре да се изхвърлят навън. Каква наука е тази, която не може да запали праханьта на човека, да си направи
огън, на който да се гр"Ье? Науката трябва да се приложи, да осмисли човешкия живот. Не може ли да направи това, тя трябва да се изхвърли навън. Стремете се към онази наука и философия, които могат да запалят праханьта ви, да произведат огън, на който да се гр-Ьете. Истинска наука е онази, която произвежда светлина в човешкия ум и топлина в сърцето му. Дръжте тази наука в себе си, защото в всички критични моменти на живота ви тя може да просвети ума ви и да стопли сърцето ви. В тази наука се крият новигб идеи – идеитъ* на кремъка, на огнилото и на праханьта.
Сега ви оставям да мислите върху трити нови идеи – огнилото, кремъкът и праханьта. Ако можете с гбх да запалите огъня
92
на своето огнище, животът ви ще се осмисли.
— Само с ве т л и я т пхт на Мъдростта води към Истината.
— В Истината е скрит животът.
5. Лекция от Учителя, държана на 27. септемврий, 1929 г. София. – ИзгрЪв.