Гласът на любовта
Сега, за да изнеса истината върху известен въпрос, трябва да си послужа с няколко примери.
През една зимна нощ, един млад момък излязъл от дома си и се отправил към близката гора, да се разходи. В това време, насреща му се задала глутница вълци. Той бързо се покатерил на едно дърво, дето се скрил от погледа на вълците. Като заминали вълците, момъкът се успокоил и се готвел да слезе, когато се намерил пред нов ужас: на дървото, на което той намерил спасение, се катерела мечка. Тя спряла на един клон, по-долу от неговия. Мечката бягала от същите вълци. Като погледнала нагоре, тя видяла момъка, цял изтръпнал от страх, но мислено го успокоила с думите: Не се страхувай, в този момент не съм страшна, защото и аз, като тебе, се намирам пред същата опасност. Наместо да почивам в леговището си, аз излязох да се разходя, но, ето че вълци ме погнаха, и прибързах да се кача на дървото. Като разбрали, че са вън от всякаква опасност, първа слязла мечката от дървото, погледнала към момъка и с кимване на глава му казала „довиждане!" Момъкът й отговорил по същия начин и слязъл от дървото. Дървото представя живота, момъкът – ума на човека, а мечката – неговото сърце. Значи, когато умът и сърцето се намират в един и същ момент пред някаква опасност, не трябва да се борят. Те трябва да се качат на дървото на живота, там да търсят спасението си. Един летен ден, един млад момък отишъл в гората, да сече дърва. По едно време той чул силен рев зад гърба си. Като се обърнал, видял, че към него иде една голяма мечка. В първия момент той се уплашил и, тъкмо се готвел да дигне брадвата, забелязал, че мечката сочела към него лапата си, искала някаква помощ. Той се вгледал и видял, че в лапата й бил забит голям трън. Момъкът стиснал здраво лапата й в ръката си и внимателно извадил тръна. След това взел малко дървено масло от торбичката си, намазал раната и я превързал добре. Като свършил операцията, мечката го хванала с единия си крак и го повела някъде. Той тръгнал след нея спокойно, с желание да разбере, какво още иска тя от него. Като вървяли половин час заедно, мечката се спряла пред едно дърво и погледнала нагоре. Момъкът също погледнал нагоре и видял пчели на дървото, които обикаляли около един кошер. Той разбрал, че в кошера има мед, от който мечката го кани да си хапне. По този начин тя изказала благодарността си за направената услуга.
Следователно, когато сърцето ти е ранено, призови ума си на помощ, да извади тръна от раната му. След това, от благодарност, то ще ти покаже, къде живеят пчелите, за да си вземеш мед, колкото искаш. Мечката, т. е. сърцето завело човека при пчелите, с което му дала добър урок, да се стреми към чистота и към организиран живот. Разумното сърце може да бъде учител на човешкия ум. Това, което умът научава за хиляда години, разумното сърце го научава само за един ден. Това, което разумното сърце е научило отдавна, умът едва сега го учи. Някои мислят, че умът върши всичко. Отчасти е така. Умът върши всичко, но по инициатива на сърцето. Ето защо, човек трябва да разбере истината първо със сърцето, а после с ума си. Същото се отнася и до любовта. Човек трябва да разбере любовта първо със сърцето си, а после с ума си. Когато преведете истината на човека чрез езика си, оставете го той сам да я разбере вътрешно, със сърцето си. Щом я разбере, то ще я предаде правилно на ума.
Мнозина искат да разберат, какво нещо е любовта. Дойдете ли до любовта, първо сърцето ще я разбере и почувства. Какъвто външен израз да давате на любовта, сърцето нито се подкупва, нито се лъже. Когаго някой ви дава пари като израз на любовта си, той се самоизлъгва. Това е любовта на земята, а не неговата любов. Парите са притежание на земята. Когато някой ви дава хубава вълнена дреха, за да изрази любовта си, и той се самоизлъгва. Това е любовта на овцата, а не неговата. Той обрал вълната на овцата, направил дреха от нея и я предлага като своя дреха. Как трябва да покаже човек своята любов? Чрез своето добро, разумно сърце. Той трябва да покаже, че обича, както Бог обича. Той трябва да обича, както майката и бащата обичат. Това са понятия за ума, но за разбирането им трябва да дойде сърцето. Не дойде ли на помощ сърцето, тези понятия ще останат теоретически правила. Единственото нещо в човека, което се жертва, това е сърцето. Всички погрешки в човешкия живот произтичат все от жертвите, които сърцето е направило. В този смисъл, Бог прощава всяка погрешка на сърцето, която е направена от любов.
Един от великите Учители на древността изпратил един от своите ученици в света, да проповядва учението му. Същевременно, той му дал сила да лекува. Като влязъл в света, между хората, първата работа на неговия ученик била да лекува. Колкото слепи, глухи, клосни, хроми срещнал, всички излекувал. Слепите прогледали, глухите прочули, сакатите и хромите проходили. С една дума, той възстановил здравето на всички, които били лишени от нещо. Обаче, каква била изненадата му, когато, вместо благодарност, всички започнали да го преследват. Ония, които прогледали, започнали да го гонят. Ония, на които възстановил слуха и говора, започнали да го хулят, да говорят по негов адрес най-лоши думи. Ония, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го бият, да го налагат на общо основание.
Като се натъкнал на това голямо противоречие, той се върнал при Учителя си, разочарован и обезсърчен, и го запитал, защо, вместо благодарност, той се намерил пред толкова хули, гонения и преследвания? Учителят му отговорил: Грешката седи в това, че ти се зае първо да лекуваш, да отваряш очи на слепи, уши на глухи, да развързваш ръце и крака на ония, които бяха поставени на известни изпитания от разумната природа. Първата ти работа беше да проповядваш на здрави хора, които имат очи и уши, на които ръцете и краката са здрави. После, в свободното си време, когато нямаш никаква работа, тогава трябваше да лекуваш слепи, глухи и хроми. Най-после трябваше да се върнеш при мене. Всички тия, които ти излекува, бяха твои неприятели в миналото. За да не те спъват днес и да можеш добре да се развиваш, аз ги вързах. Като не разбираше и не знаеше това, ти ги развърза преждевременно, с което си попречи да свършиш задачата си. Понеже аз ги вързах, на своето време, аз сам щях да ги развържа.
Всеки човек има по една сляпа и глуха мисъл, както и по едно сляпо и глухо чувство в себе си. Трябва ли преждевременно да ги развързва? Следователно, дойде ли до своя ум и до своето сърце, човек трябва да помага само на ония свои мисли, чувства и постъпки, които са здрави. Остане ли му свободно време и няма какво да прави, тогава може да се занимава с лекуване на своите болни мисли, чувства и постъпки. Болните мисли, чувства и постъпки в човека са неговите неприятели. Заеме ли се с лекуването им и преждевременно ги развърже, той им дава възможност да го преследват.
Като казвам, че на болни хора не трябва да се проповядва, имам предвид факта, че те не са готови още да възприемат Словото Божие. Когато младият син поиска от баща си своя дял, той имаше желание да си поживее. Докато не изгуби всичко – пари, здраве, сила, той не се върна при баща си. Той се върна при баща си като блуден син. И ако имаше още хора да го съжаляват, да му помагат, той нямаше и досега да се върне в дома си. И досега щеше да се забавлява с младите моми. Но младите и разумни моми не търпят глупави ученици. Синът се върна при баща си, който не беше нито сляп, нито глух, нито сакат. Здрав, добър и разумен беше неговият баща. Разумната мома всякога поставя глупавия момък на място. Тя го заставя да изяде и да изпие парите си, след това да стане свинар, за да дойде на себе си.
Мнозина мислят, че, за да учи и да се развива добре, човек трябва да бъде богат, да има добри условия. Ако това е вярно, Христос трябваше да се роди в царски дом, при най-благоприятни условия. Същевременно, Той щеше да разполага с властта, и никой нямаше да се реши да тури ръка на Него, да Го преследва и разпъва на кръст. Ако беше роден в царски дом, Христос нямаше да свърши работата, която Му беше определена. Много неща можеше да научи в двореца, но нямаше да знае, какво нещо е страданието, какво значи, да се жертваш за ближния си. Докато беше прост овчар, Давид водеше чист и свят живот. Като стана цар на Израиля, той направи много грехове и престъпления, за които и до днес още се говори. Най-после му се роди син – Соломон, най-мъдрият цар по това време, който имаше 300 жени и 600 наложници. Това говори за неговите ненаситни желания. По своите грандиозни и ненаситни желания, много хора мязат на Соломона. Преди потопа имаше и животни с големи, ненаситни желания, но где са те? Где останаха техните желания? Нищо не остана от тях – природата ги унищожи. Днес най-голямото животно е слонът. В сравнение с големите предпотопни животни, той е като малко теле.
В турско време, един от турските паши посетил едно българско село, във Варненско някъде. Селяните го посрещнали много добре. От благодарност за добрия прием, пашата изпратил на това село, като подарък, един слон. Цяла година те го хранели редовно, но селото започнало да обеднява. Всеки ден трябвало да дават на слона по 50–60 кг ориз. Чудели се, какво да правят със слона – скъпо им струвал. Един ден пашата срещнал един селянин от същото село и го попитал: Доволни ли сте от слона? – Доволни сме. – Добре ли го гледате? – Много добре го гледаме. – Ако искате, мога да ви дам още един слон. Като чул тия думи, селянинът се уплашил, хванал се за главата и избягал.
Къде е погрешката: в пашата, или в селяните? И в пашата, и в селяните. Селяните трябваше да знаят, как да използват слона. Те трябваше да го впрегнат на работа, да оправдае храната си. Пашата представя човешкия ум, а селянинът – човешкото сърце. Когато умът иска да изкаже благодарност към сърцето, не трябва да му подарява слон, но да му подари кошер с пчели, които ще му принесат голяма полза.
Ката изучавате човешкия живот, виждате, че три важни неща движат човека: светла мисъл, добро чувство и благородна постъпка.
Всички съвременни хора са изложени на вътрешни изпитания, на вътрешно недоволство, които могат да се премахнат само чрез светлата мисъл, доброто чувство и благородната постъпка. Къде се намират те? В самия човек. Единственото благо, което Бог е вложил в човешкия ум, са светлите мисли, които той възприема от възвишения свят, добрите чувства – в неговото сърце и благородните постъпки – в неговата воля. В това седи богатството на човека. Ако чрез своите светли мисли, чрез своите добри чувства и чрез своите благородни постъпки човек не може да види Бога, чрез нищо друго не може да Го види. Силата на човека седи в неговите светли мисли, добри чувства и благородни постъпки. Едно от качествата им е това, че като посетят човека, при каквито трудни условия да се намира, той се изпълва с такава сила, че запазва равновесието си.
Един от великите Учители на древността дал една задача на един от своите ученици, за да разбере, какво значи силна и светла мисъл. Той му казал: Ще отидеш в света, между хората, и ще срещнеш на пътя си трима души: военен, брамин и адепт, на които ще удариш по една плесница. Като свършиш задачата си, ще се върнеш при мене, да ми разправиш, какво си научил. Ученикът тръгнал по света и първото лице, което срещнал, бил един военен. Той му ударил една плесница, но военният веднага се обърнал и му ударил две, като го повалил на земята. Като станал от земята, ученикът си помислил: Силен човек бил този военен! Той продължил пътя си и се отбил в един храм, дето видял, как един брамин се молел на Бога. Той се приближил до него и му ударил една плесница. В първия момент, браминът дигнал ръката си, с желание да го удари, но бързо я спуснал надолу и продължил молитвата си. Слаб човек излезе този брамин – си помислил ученикът. Най-после той срещнал и адепта, силно замислен върху нещо. Приближил се тихо до него, ударил му една плесница и бързо се отдалечил. Адептът останал в същото положение, в каквото бил и по-рано, преди да получи удара – не се мръднал. Този пък е съвършено слаб, заключил в мисълта си ученикът. Като свършил задачата си, ученикът се върнал при учителя си и му разказал всичко, което видял и научил. Учителят му отговорил: Докато не придобиеш качествата на адепта, който служи на любовта, ти никога няма да успяваш. Значи, военният представя човека, който служи на силата. Браминът служи на закона, а адептът е служител на любовта. Във всеки човек се намират три категории състояния – сила, закон и любов, а самият човек е ученикът, който се учи от тях. Докато не даде предимство на адепта в себе си, човек никога няма да постигне желанията си. Същите категории хора срещаме и в цялото човечество. Докато светът не даде първо място на адепта, хората всякога ще се намират пред изпитания и мъчнотии.
пета секция
Друг ученик отишъл при същия Учи-тел да го моли да му обясни, какво нещо е любовта. Учительт мълчал, нищо не му от-говарял, но ученикът постоянствувал. Де-сет години наред той посещавал знаменития Учител, все слщият въпрос му зада-вал и очаквал да получи някакъв отго-вор. На десетата година, Учительт, който бил здрав, снажен човек, хванал ученика за ръка и го завел при р-вката Ганг, дето го потопил в водата. Ученикът започнал да се задушава, по нямане на въздух, да рита, докато най-после учительт го извади л навън. – Какво усъти като б-вше в водата? – Усвтих, че се задушавам, че губя съзнание, че потъвам нЪкъде дълбоко–въздух ми липсваше. Учительт му отговорил: Когато се нам-вриш в живота си в положение да усвщаш, че се задушаваш, че губиш съзнание, че ти липсва въздух, тогава ще разбереш, какво нещо е любовта.
И тъй, в св%га съществуват три категории хора: първата категория е от категорията на военния – човекът на силата, на когото, ако удариш една плесница, ще полу-чиш две и ще те повали на земята. Втората
313
категория е тази на брамина, който служи на закона. Удариш ли му една плесница, той пожелава да ти верне със същото, но веднага сваля ръката си и казва: Няма защо аз да се защищавам, да търся своето право. Има един закон, който отдава всвкиму заслуженото. Третата категория е тази на адепта, който даже не се спира върху постъпките на хората и от никого нищо не иска.
Като ученици, от вас се иска да бедете смоли и решителни като военния, но когато служите на Божествения, а не на чов-Ъшкия закон, който отговаря с две срещу едно. Бедете съобразителни и разумни като брамина, който още служи на двата закона–на стария и на новия, но щом се откаже от стария, веднага спуща ръцет си долу и приема новия закон – законът на духовния свет. И най-после бъдете като адепта, който служи на закона на любовта, заради което е слъп за човечпкитъ' гр-вхове и престъпления.
Един ден, когато се вернете в невидимия свет, всички ще бъдете поставени на изпит, да проверят, доколко сте прилагали закона на любовта. Видят ли, че сте си служили с критика, ще ви запитат, защо сте критикували. Ако кажете, че сте искали да изправите хората, веднага ще ви запитат: Себе си изправихте ли? Не критикувайте хората п^еди да сте изправили себе си, за да не. се намерите в положението на точилото, което остри ножовете на хората. Пазете се да не
314
станете точило, което р-вже главите на хората. Задачата на човека не е да бъде точило.
Представете си, че трябва да получите наследство от десет милиона лева. Същевременно имате да взимате отнякъде сто лева. Трябва ли да оставите настрана десетте милиона и да се борите да получите стот лева? Забравете стотъ- лева, забравете и длъжника си и обърнете погледа си към десеттъ1 милиона, да не изпуснете срока на получаването им.
Човек е дошъл на земята да учи, да работи, да придобие гол-бмо наследство. Като знае това, трябва ли той да се занимава с погр-вшките на хората, с дребнавостите в живота? ПогрЪшкит-Б, дребнавостите са уловки. Който се хване на тия уловки, той е спе-челил стотъ- лева, а изгубил голямото богатство. Ако носите шише с вода, което има вм-встимост един литър, не трябва ли да услужите на човека, който иска да пие от вашата вода? Иска ли н-бкой да пие вода от шишето ви, дайте му с разположение. Не се страхувайте, че ще останете без вода. Вие сте близо до извора и ще напълните шишето си с бистра, свежа вода. И без това трябва да излеете старата вода. Следователно, каквито пакости да ви причиняват хората, всичко е за ваше добро. Не мислете, че това е н*Ькакво противоречие. Не казвайте, че като ви причиняват хората пакости, трябва да се защищавате. Има кой да ви защищава. Когато цар-
315
ският син тръгне на разходка, трябва ли да взима оржжие със себе си да се защищава? Има кой да го защищава. Той всякога е при-дружен от хора, които имат грижа първо за него, а после за себе си. Същото се отнася и до всички хора. Колкото да е незначите-лен даден човек за обществото, в което се движи, и за него са определени същества, които го пазят и защищават. От вас се иска само едно: да слушате гласа на тия, които ви пазят и които се грижат за вас.
В Америка н^къде детето на един ма-шинист обичало да си играе на линията, дето минавали тренове. Един ден то пак излязло да си поиграе на линията, но тъкмо в този момент пристигал експресът. Детето не забелязало пристигащия трен и спокойно си играело. Като наближил тренът, бащата видЪл детето си на линията и изви-кал: Лътай! Детето легнало на линията, тренът минал отгоре, и така се спасило. Какво щ-Ъше да стане с детето, ако се б'вше спр-вло да пита баща си, защо трябва да легне? Щ-в-ше ли да се спаси тогава?
Тъй щото, каквото ви каже любовта. слушайте гласа й. Каже ли ви „лътай!" – л"Б-гай. Ставай! – ставай. Мълчи! – мълчи. Говори ! – говори. Каквото ви каже любовта, слушайте гласа й, изпълнявайте съветите_ и за-пов-вдите й. В послушанието към любовта седи разрешението на всички въпроси. Искате ли да знаете, как ще дойде!е до разбиране
316
езика на любовта и до послушанието, ще влезете в практическото училище ла живота. Това, което сега ви говоря, е теория, а приложението на тази теория ще стане в живота.
Слушайте гласа на любовта и ще приемете истинския живот.
Слушайте гласа на истината, и тя ще ви даде абсолютната свобода.
Слушайте гласа на мъдростта, и тя ще ви даде необходимата светлина.
Това е великото благо, за което всички сте призвани в света. Новата епоха иде, и вие трябва да приемете великото благо на живота, на знанието и светлината, на свободата. Ако възприемете Божественото Слово и живеете според Него, Духът ще дойде в вас и ще се изпълни стихът: Духът ще дойде в вас и, каквото пожелаете, ще го постигнете, При каквито условия на живота да се намирате – добри или лоШи, прилагайте Словото и ще вядите добрата страна на приложението. В-Врвам, че всички ще го приложите.
13. август, 10 ч. пр. об.