СВОБОДНО ДАВАНЕ
Животът на хората се определя от проявите на техния ум и на тяхното сърце. От стремежите на ума и на сърцето на човека зависи и животът му. Всеки човек се стреми да постигне нещо и мисли, че каквото постигне, ще остане с него през целия му живот. В края на краищата не излиза така, и той се разочарова. Срещате един млад, учен човек, свършил философия с докторат, иска да стане професор. След няколко години виждате го вече професор, домогнал се до професорската катедра. Сега той е щастлив и мисли, че ще задържи това положение до края на живота си, но не излиза така. Едва достигнал до най-приятната, до най-съзнателната си работа и го уволняват. – Защо? – Имало по-млади, по-способни от него, които трябва да го заместят. За да го залъжат, да не преживее голямо разочарование, пенсионират го. Пенсионирането не е нищо друго, освен залътеане, както майките дават нещо сладко на децата си, да не плачат. Дето и да отидете, навевкъде чувате да се говори едно и сж.що нещо: Старитъ-трябва да отстъпят местата си на млади-те, като на по-способни, по-силни от тях.
293
Така мислят старите, така мислят и млади-тъ\ Младите гледат час по-скоро старите да умрат, да им оставят, каквото са спечелили, гб да разполагат с него.
Какво значи умиране? – Умирането не е произволен процес. Има закони, които опре-д*влят умирането. Да умре човек, това значи да му дадат от невидимия свят паспорт, заверен и подписан от държавата, в която е живял и от тази, в която заминава. Щом вземе паспорта в ръката си, той заминава и се готви да мине през ред митници. На вевка митница ще го пре-гледат и ще му вземат по нещо. Щом му вземат всичко, пущат го съвершено гол, без нищо, със съзнанието само, че някога е бил нътцо, а сега е нищо. Въпреки това, докато е на земята, човек се суети, бори, кара се, търси правата си, иска слава, почести. Какво остава от всичко това? – Нищо. – Къде отидоха всички човешки надежди? – Е, няма какво да мислим за тия работи! – Как да не мислите? Вие се качвате на параход, който неизбежно ще потъне. Този параход не е здрав, той не може да издържи на морските вълни и бури. Тогава, по-добре останете на сушата и чакайте друг параход, здрав, сигурен, на който напълно можете да разчитате. Ако човек слиза на земята, за да потъне и да се удави, по-добре да не слиза. Често святските и религиозните хора искат да се представят, че живеят добре, но външно
294
само. Не е въпрос човек да се представя такъв, какъвто не е. Това н^ма да го спаси. За него е важно да знае, като се е качил на парахода, ще стигне ли другия бръг на океана, или ще потъне в дълбочините му. Ако потъне, по-добре да не се качва на парахода, да отложи пътуването си за по-благоприятно време. Ако стигне благополучно на другия брът, има смисъл да се качва на парахода. Мнозина се хвалят с вярата си и казват, че разчитат на нея. Някой вярва в парахода, но ако той потъне, къде остава неговата въфа? Друг въфва в баща си и в майка си, но ако те умрат, къде остава неговата вера? Трети в4рва в Свещените книги, в онзи свят, който те описват. Той сам ходил ли е в онзи свят? Не е ходил, но чел за него. – Това не е достатъчно. Човечс трябва да знае, отде е дошъл и къде отива. Ако той знае, че е слЪзъл на земята да се учи, това слизане има смисъл. Каквото научи, той ще го занесе със себе си. Никой не може да му го отнеме. Никаква митница не е в сила да отнеме знанието, което човечс е придобил на земята като ученик. Обаче, ако мисли, че е дошъл на земята за развлечение, като на театър и на концерт, човек се лъже. Колко време прекарва чоаЪк на театър или на концерт? – Един, два, най-много три часа. Щом се свърши концертът, той отива у дома си, дето го чака работа. Следователно, ако човек слиза на земята да се
295
учи, каквото придобие, всичко остава за него. Слезе ли на земята за развлечение и за удоволствие, каквото придобие, всичко му взи-мат. Щом сте дошли на земята, вие трябва да учите, да придобивате знания, които са ценни и за този, и за онзи свят.
Човек трябва да говори само за онова, което е опитал. Няма ли опитност за нещо, той не трябва да се произнася, да дава свое мнение. – Ама в ума на никого дошла никаква мисъл. – Какво от това? В ума на всички хора влизат мисли, но важно е, дали тия мисли са изпитани и преживяни. Вс&ка мисъл е верна, когато е изпитана. В стаята ми влиза една ластовичка и започва да хверчи около мене. Ако река да мисля, защо е влязла в стаята, много мисли могат да минат през главата ми, но важно е, дали т"б ще бъдат въфни. За да влъзе вътре, ластовичката е имала никакво намерение, но точно, какво е намерението й, не може да се каже. Когато децата влизат в една плодна градина, все имат нЪкакво намъренне – да си откженат по една-две ябълки или круши. – Имат ли право да влизат в чужди градини без позволение? – Това е друг въпрос.
Като ученици, вие трябва да имате трезви мисли. Не е достатъчно да мислите, че имате вяра. Верата ви трябва да е изпитана. Всеки човек трябва да се изпита. Цигуларьт мисли, че свири добре, но не се е изпитал. Като го поставят на изпит, той сам ще види,
296
докъде е стигнал в свиренето си. Поетът трябва да напише няколко стиха, да ги преживее, да ги подложи на опит, за да види, докъде е достигнал в поезията си. Филосо-фът, ученият трябва да поставят на опит своята философия и наука, да видят, докъде са достигнали. Тъй щото, когато някой казва, че вярва в Бога, неговата вяра тряова да допринася нещо и на самия него, и на окрж-жаващит. Не допринася ли нищо, тя не е истинска вяра. – Ама вярвам в слънцето. – Ако въфваш в слънцето и се ползуваш от неговата светлина и топлина, твоята вяра има смисъл.
Сега, аз не искам да оспорвам вашата вяра и вашето знание, но не искам да се заблуждавате, да мислите, че това, което знаете и в което вярвате, е последната дума на знанието и на въфата. Вие сте едва в началото на верата. Някой казва на едного: Ако ми дадеш десет хиляди лева на заем, ще повярвам в твоето приятелство. – Ако ти вярваш в човека, защото ти дал десет хиляди лева, това не е вяра, това е факт. – Аз не се осланям на празни думи. – Вярата пък почива на празни думи. Човек първо въфва, а после идат фактитъч Кой не е мислил и не мисли в себе си, че ще стане велик музикант, поет, художник, учен, или общественикъРВъвсеки човекъима един скрит, вътрешен стремеж към нещо. Добре е човек да се стреми и да вярва
297
в реализирането на своя стремеж, но как може да провери, че това, в което вярва, € истинно?
Казвам: Вярата се различава коренно от суеверието. В природата съществуват едни точни везни, които определят теглото на всички неща, които могат да се реали-зират. Ако нещо не отговаря на определеното тегло, то не е постижимо и не може да му се въфва. Всеки човечс има свое специфично тегло. Когато слиза на земята, теглят го. Като се връща от земята, пак го теглят. Ако се констатира микроскопи-ческо увеличаване или намаляване на теглото му, по него съдят за живота, който е прекара л на земята. При всички състояния, през които човек минава, теглото му ту се увеличава, ту намалява. Днес въфва в нещо, повдига се духът му, /гой печели - – теглото му се увеличава. Утре изгуби нещо материално – с него заедно губи и вярата си. Като резултат на тази загуба, той губи част от теглото си. Днес е доволен, печели нещо. Печалбата увеличава теглото му. На другия ден е недоволен, губи нещо. С загубата заедно губи и част от теглото си. Това е живот на борсата. Някой започва да играе на борсата, печели милиони. На другия ден пак отива да играе, но се връща дома си, без пет пари в джоба си. Ако човек € дошъл на земята като в борса, един ден да печели, а на другия ден да губи и то
298
не само спечеленото, но и онова, което е сж-ществен елемент в живота му, какъв сми-съл има този живот?
Разправят, че един ден Толстой взелъ-участие в една хазартна игра, дето изгубилъ-12,000 рубли. Той се отчаял и започнал да мисли, отде да намъри пари да изплати дълга си. Той дошъл до такова отчаяние, че за пръв път в живота си се молил, да му помогне Господ, да излезе по някакъв на-чин от тази каша. В това време един не-гов приятел му подарил една рубла. С т^бзи пари той отишъл пак да играе. Ката спечелил отново 12,000 рубли, той прекра-тил играта, излъзъл вън, изплатил дълга си и престанал вече да играе.
Какво представя животът на съвременните хора? – Борса. Сегашната женитба на хората е борса. Жената хванала един мъж и мисли, че уловила нещо, на което всякога може да разчита. Мъжът уловил една жена и мисли, че може всъкога да разчита на нея. Аз не съм против мъжет и женит, нито против женитбата, но какво ще кажете, като срещнете мъжа и жената т разочаровани един от друг и търсят на-чин да се раздЪлят? Първоначално жената е мислила, че като нейният мъж няма друг, но не излязло така. И мъжът е мислил, че като неговата жена н^ма друга, но и той се разочаровал. И двамата се излъгали. – Защо? – Защото повярвали, че в женитбата се
299
крие истинското щастие. Женитбата е човешко учреждение, а човешкото не носи щастие. Всички млади са се разочаровали в своите възлюбени, в иконите на своитъ" сърца. Колкото и да се молят на своитъ1 икони, те нъчма да им помогнат.
Следователно, човек не трябва да се моли и да въфва на образи вън от себе си. Той трябва да въфва в четири образи, които се на-мират в самия него. Човек трябва да вярва в образа на своята душа, в образа на своя дух, в образа на своя ум и в образа на своето сърце. Когато сърцето на човека е добро, той е щастлив. Доброто е храна за сърцето. Без доброто човек не може да бъде здрав. Без доброто той не може да бъде щастлив. Човешкото сърце се развива и усъвершенствува само чрез доброто. Както хл^бът е необходим за физическия живот на човека, така и доброто е необходимо за неговото сърце. – Защо ми е сърце? Ако нямах сърце, нямаше да страдам. – Не е така. Причина за страданията е сами-ят човек. Тъ' нямат нищо общо със сърцето. Обаче, сърцето е необходим уд в човешкия живот. Без сърце живот не може да съществува. Животът минава през. сърцето. – Как може човек сам да си причинява страдания? – Той взима една игла и започва да се боде. Щом се боде, ще страда, разбира се. Не си причинявайте сами болки! Не оплитайте сърцата си със сърд-
300
цата на другите хора! Не се влюбвайте! Любете без да се влюбвате. Не залагайте сърцата си! Погрешната на съвременните хора се заключава в това, че още със слизането си яа земята те залагат сърцата си. Сърцето е капитал, който за нищо в света не трябва да се залага. Какво ще получите, ако заложите сърцето си? Ще кажете, че в замина на вашето сърце ще получите сърцето на друг човек. – Да, но с чуждо сърце не се живее. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си!" Единственият, Който има право на нашето сърце, това е Бог. От време на време Той преглежда нашите сърца, гледа, в какво състояние се нами-рат и, ако има нужда, пречиства ги.
Често хората се оплакват, че никой не ги разбира. Йекой се оплаква от приятеля си, че му дал сърцето и пак останал неразбран. – Там е грешката на човека. Никой никого не може да разбере- Човек трябва сам да се разбере, да не очаква хората да го разбират. Земята, слънцето, звездите сами трябва да се разбират, да не очакват други да ги разбират. Животът може да се развива правилно само тогава, когато всеки сам се разбира. Това значи, всеки да се занимава със себе си, със своите работи, а не с работите на другите хора. Слънцето се занимава със своите работи, но когато земята отправи към него своята молба, то й отпуща ло-голям или по-малък кредит, споредъ
301
нейните нужди. Слънцето никога нъчиа да слЪ-зе на земята, да види, какво правят хората. То гледа отдалеч, но не слиза на земята. Колкото и да викате към него, то няма да слезе при вас. Слънцето помага на хората, но не урежда живота им И хората могат взаимно да си помагат, но не могат едни на други да уреждат живота. Погрешката на хората седи в това, че т очакват други да редят живота им. Никой чов^к не е в състояние да уреди живота на другитъч Всъжи сам трябва да нарежда работите си. Не разваляйте в себе си онова, което Бог е наредил още от създаването ви. Той е вложил във вас един голям капитал – сърцето ви, и от време на време ви посещава, да види, в какво състояние се намира този капитал. – Защо ми е дадено сърцето? – За да видиш Господа! Ако нямаш сърце, ти не можеш да видиш Господа. – Защо ми е умът? – Да видиш Господа. Единствените места, дето човяк може да види Господа, това са неговото сърце и неговият ум. Вън от ума и от сърцето си, човек нищо не представя. Без ум и без сърце човек е нула. Умът и сърцето на човека са единици. Поставите ли тия единици пред нулата, вие ще видите истинската цена на човека.
Човек трябва да разбира смисъла на нещата, за да ги постави на местата им. Като не ги разбират, хората постоянно се оплакват. Щом ги сполети някакво нещастие или
302
страдание, т казват, че не им се живее вече, че им е дотегнало да страдат. Който се оплаква от страданията, той не е разбрал тяхния смисъл, той не е изучил съдържанието им. Във всяко страдание, във всяко чувство, във всяка мисъл е вложен известен капитал, който човек трябва да използува за градиво на своя живот. Човек трябва да се изпита, да дойде до положение да познава качествата на нещата.
Всички говорят за любовта, но не я познават. Тб не знаят, какви са качествата на любовта. Като разискват върху любовта, най-после те казват, че са готови да обичат, но ако и тях обичат. Не е въпрос да те обичат хората, за да ги обичаш и ти. Обичай, без да държиш сметка, обича ли те някой или не. Който обича, той е силен човек; който не обича, той е слаб. Добрият е силен човек, лошият е слаб. Силният човек има условия да прави всичко, каквото желае. Всички хора искат да бъдат силни, но не знаят, че, за да бъдат силни, първо трябва да бъдат добри. Доброто е основа на разумния живот. По естество човек е добър, но доброто в него трябва непрекъснато да расте и да се развива. Ако човек не расте и не се развива в доброто, животът му няма смисъл. За да използува живота си разумно, всеки ден човек трябва да прави поне по едно малко добро. Където и да е, при каквито условия и да се намира,
303
чов^бк има възможност да направи поне едно микроскопическо добро. В доброто се крият лридобивките на човешкия живот. Гръшкитъ-на хората се заключават в това, че т не мислят за микроскопическото добро, което могат да правят, но искат дя оправят <въта. Този, Който е създал света, Той мисли за него. Казва се, че за да създаде сегашния свъ"г, Бог е мислил толкова години, колкото е числото, получено от единица и 15 нули след нея. Той е предвидил всички противоречия, които могат да се явят, всички възможности за добро и за зло. Той е изчи-елил всичко това точно, според изчисленията на висшата, Божествена математика.
Каквото и да стане в света, всичко е предвидено. В Божествения свят няма случайности. И за създаването на новия свят, Бог продължава да мисли и ще мисли още повече, отколкото е мислил за създаването на сегашния свят. Човек може да изчисли, кога какво ще му се случи в живота. Ако един баща има три дъщери и един син, чрез точни математически изчисления може да се предскаже, какви изпитания го чакат. Това не е гадание, това е наука. Има гадатели, които предсказват известни Н"Бща, но в края на краищата предсказанията им не се сбъдват. Гадательт трябва да бъде умен човек, да знае, какво трябва и какво не трябва да се казва. Трябва ли'да кажете на една бременна жена, че след раждане детето й веднага ще умре?
304
Вместо да внасяте такива мисли в ума й, по-добре, кажете й да има вяра в доброто, надежда във всички свои предприятия, и любов към Бога, към ближния си и към себе си. Върви ли в съгласие с тия закони, човек може да избегне лошото, което му е определено да мине.
Всеки човек е бременен с никаква мисъл, с някакво чувство, с никаква идея. Като знаете това, пазете себе си, пазете и ближните си, за да родите благополучно. Мнозина могат да ви нашепват, да внасят във вас отрицателни мисли и чувства, но вие трябва да се противопоставяте на тия нашепвания. Те са чужди мисли, които идат от извънземния свят. Това са мисли на нена-преднали същества, които искат да ви спъ-нат. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да не се подавате на външни влияния. И дяволът мрази страхливите хора. Пред смелите и безстрашните той отстъпва, вижда, че те имат добродетели в себе си. Когато срещне някой богат човек, дяволът започва да го обикаля, да го ласкае, да му говори сладко, докато го спечели на своя страна. Щом спечели сърцето му, той започва да го обира. Обере ли го, повече не го търси. Той внася отрицателни мисли в човека и го оставя да плаща, сам да се разправя. Човек плаща, а дяволът стои настрана и се смее. В това отношение той е неуязвим и безотговорен. Докато е слушал дявола и грешил, чо-
305
век не е сам. Той има съдружник, в когото въфва. Обаче, скоро съдружникът му го напуща, и човек остава сам. На това се дължи голямото обезсърдчение, което хората често преживяват. Н"бкой ка ша: От мене чов1зк няма да стане. – Отде знаеш това? Ти ли си създал света? Онзи, Който е мислил хиляди години за създаването на света, Той знае, какво може да излезе от тебе. Едно се иска от чов&ка: да се откаже от своя стар съдружник, който го кара да греши и да се свърже с Първата Причина на нещата. В това седи неговото спасение.
Сегашните хора са недоволни едни от други, намират, че са лоши, а въпреки това държат за своето достойнство. Човек може да пази достойнството си, ако е добър. Не е ли добър, той няма никакво достойнство. Чов"бк може да пази достойнството си, ако е умен. Не е ли умен, той няма никакво достойнство. Човек сам не може да пази достойнството си. Друг ще пази неговото достойнство. Да мислите, че човек сам може да запази своето достойнство, това значи, да си правите илюзии. Не си правете никакви илюзии! Не допущайте никаква лъжа в себе си! Човек трябва да познава силите си, да знае, какво може да направи, а не да ходи от един човек на друг, да иска тяхното мнение. Някой писател пише разкази и започва да ги чете на този, на онзи, да кажат мнението си, дали ще ги
306
приемат за печатане. – Нт>ма защо да търсите мнението на възрастните хора. Постъпвайте по начина, по който Толстой е по-стъпвал. Когато искал да знае мнението на нъкого за разказите си, той събирал няколко деца и започвал да им чете. Ако децата удобрявали разказите му, и възрастните ги удобрявали. Аз съм правил подобни опити със себе си и с близките си приятели. Щом внеса в ума си една светла мисъл, дето и да отида, всички ме приемат добре. Или щом внеса една светла мисъл в ума на някой човек, и той грижливо пази тази мисъл в себе си, всички хора започват да го обикалят, да го кре-дитират. Щом оттегля мисълта си, този човек веднага става обикновен, и всички започват да го напущат.
Един виден американски професор по музика искал да направи опит, да вложи своята музикална мисъл в нт^кой човек, който не е много музикален, да види, какъв ще бъде резултатът. Той срещнал една млада мома, която имала много хубав глас, но не била особено музикална. Той я поканил у дома си да направи първия опит. Тя започнала да п^е, а в това време той силно концентрирал мисълта си към нея и забелязал, че тя пиела отлично. Като направил няколко опити с нея, тя започнала да дава концерти, но винаги придружавана от него. Когато излизала на сцената,
307
професорът седел зад кулисите и от-там отправял своята музикална мисъл към нея. Един млад момък се влюбил в певицата, но като виждал, че старият професор я придружава навсвкъде, той помислил, че може да е влюбен в нея и решил да го премахне по някакъв начин. Един ден той издебнал професора и го убил. След смъртта на професора момата престанала вече да пее. Тя запазила гласа си, но изгубила онова възвишено музикално чувство, онази музикална мисъл, която професорът с присж/гствието си й предавал.
Какво представя музикалната мисъл в човека? – Музикалната мисъл в човека е неговата вяра. Какво ще стане с човека, ако той убие своята вяра? Изгуби ли вярата си, човек престава да пее и да свири. Следователно, влюби ли се някой във вас, ще му кажете, че всичките ваши дарби и способности се дължат на вярата ви, на музикалната мисъл, която е вложена във вас. Докато Божията мисъл е отправена към нас, ние представяме нещо. Прекъс-нем ли връзката с Божествената мисъл, със свободата, със силата, със светлината и с доброто, които са вложени в нас, всичко е свършено. Това е телепатическата страна на въпроса.
Всеки човек трябва да работи. – Ама аз вярвам! – Това не е достатъчно. Да вярва човек, това не значи, че не трябва
308
да работи. И при най-голямата вяра човек пак ще преживее разочарования, но като работи, той ще трансформира състоянията си. Аз познавам хората, зная, кой от тях ще ме излъже, но все пак вярвам. Аз вярвам в доброто на човека. И при най-голямите му слабости, аз вярвам, че има нещо добро в него, че той може да се изправи. Колкото пъти да ме излъже, аз пак вярвам, че ще излезе човЯк от него. Това е качество на Бога. Когато всички хора се откажат от нъкого и нрестанат да му вярват, Бог остава последен при него и му казва: Не се страхувай, тази работа ще се оправи. Ти ще усп^еш, ще излезе човек от тебе. И наистина, както казва, така става.
Вярвайте в Онзи, Когото обичате! Вярвайте и в себе си, когато обичате! Любовта е мярка за нещата. Когато Бог ви люби, това е реалността в живота. Когато ние любим, и това е реалност. Вън от любовта никаква реалност не съществува. Щастието се опредяля от любовта. Без любов животът не е реален.
Едно от качествата на любовта е, че тя изключва всякакъв страх от себе си. – Какво ще стане с нас? – Каквото е опредялено. Има страдания в живота на човека, които по никой начин не могат да се избътнат. Юьдето и да се скрие, тб ще го намъфят. Бог всичко е предвидил и
309
за всичко има грижа. Един дсн Бог из-пратил един ангел на земята, да вземе душата на една жена. Щом вл"бзъл в дома й, той видял, че тя била майка на три малки сирачета. Като погледнал към децата, ангелът се смилил над тях и си казал: Какво ще стане с тия деца, ако взема душата на майка им? Той се вернал на небето и казал на Бога, че не могъл да изпълни задачата, която му била дадена, защото съжалил децата. Ако взема майка им, те ще останат на пътя. Бог нищо не му казал, но го изпратил да слезе на дъното на океана и оттам да извади един камък. – Разчупи го сега! – казал Господ. Ангелът раз-чупил камъка. – Какво виждаш там? – – Едно малко червейче. – Който се грижи за това малко червейче в дъното на океана, Той ще се погрижи и за сирачетата. Иди сега да изпълниш задачата, която ти дадох, Какво виждаме от този пример? – Този пример показва разбиранията на хората. Мнозина мислят, че душите на умре-лите отиват далеч някъде и прекъсват връзката си със своите близки. – Не, когато майката замине за другия свят, душата й влиза в душите на децата и продължава да живее. Докато е живяла на земята, тя е била слугиня, а в онзи свят тя става господарка, оттам диктува и нарежда рабо-титъ\ Заминалият за онзи свят не остава там, а продължава да живее в сърцата,
310
в умовете, в душите и в духовете на своите братя, останали на земята. Вие мислите, че вашите заминали са на онзи свят и устройвате сеанси да ги видите. Вие можете да видите само онзи, когото обичате. Вие можете да видите само свободния, силния, светлия и добрия. Единственото нещо, което се вижда, това е свободното, силното, светлото и доброто. Вън от него всичко е илюзия. Виждане има само в свободата,. в силата, в светлината и в доброто.
Когато работите на човтжа не вървят добре, това се дължи на факта, че в дадения момент той не е свободен, не е силен, няма светлина в ума си и не е добър. Дойде ли при мене този чов^к, аз ще му дам по-малко, отколкото на друг. Степеньта на доброто в човека определя неговия кредит. На всеки човек ще дадете толкова, колкото е кредитът му. Не можете да дадете всичко само на един човек. След него идат още много негови братя, на които трябва да се даде нещо. Всеки има право на своя дял, но не и на дяла на другите хора. Всеки човек трябва да направи поне най-малката услуга на своя ближен. В това седи изпълнението на волята Божия. Светът се нуждае от добри хора, от добри работници. Светът се нуждае от свободни, силни, здрави, умни и добри майки. Ако майката няма тия качества, тя не е майка.
311
Какво дете ще възпита такава майка? Един-ственият ценен капитал, с който ние можем да оперираме в живота си, това са нашият ум, нашето сърце, нашата душа и нашият дух. Христос имаше този ценен капитал в себе си, и затова можа лесно да се справи с петхилядния народ. Той взе нялолко хляба, разчупи ги, благослави ги и нахрани с тях множеството. Христос имаше само едно мнение за Бога. Той никога не се колебаеше, никога не се съмняваше в Него.
Следователно, и вие, като Христа, тръбва да имате едно мнение за Бога. Знайте, че Бог никога не съизволява в страданията на хората. Той има желание да подобри условията на живота им, да ги направи радостни и весели, да ценят благата, които им са дадени. Хората знаят всичко това, но все пак роптаят, обезверяват се, обезсърдчават се и т. н. – Защо? – Има нещо упорито, стегнато, кораво в тях. Докато не се освободят от лошите наследствени чърти, те всякога ще изпадат в лоши състояния. Лесно се познават такива хора. – Как? – Като дойде някой упо-рите чов^бк при мене, и аз ставам упо-рит. Като дойде нтжой, който се е обезвъ-рил, аз приемам състоянието му и казвам: Ти си се обезверил. – Отде знаеш? - Аз възприемам твоето състояние в ебе си и отвътре те изучавам. – В мене
312
пък се събуди вярата. – Да, аз приех 01 твоето безверие, а ти – от моята вяра. Като обичаш Бога, ще вярваш в Него. Вярата произтича от любовта, а надеждата – от вярата.
Съвременните хора се нуждаят от ново разбиране на живота, на любовта, на знанието. Новото разбиране е това, което Христос донесе. Той не казваше да бъде неговата воля, но казваше: „Господи, да бъде Твоята воля!" Желайте и вие да бъде волята Божия навсякъде в живота ви. Волята Божия ще работи за вашето сърце, за вашия ум, за вашата душа и за вашия дух. Волята Божия седи в това, да обичате хората, без да очаквате т да ви обичат. Обичайте Бога, защото Той пръв ви е обикнал. Заради любовта Му към вас не отаквайте от Него богатство, къщи, имоти. Той ви е дал всичко, което ви е нужно, но вие не сте работили, както трябва. Ако хората биха работили съзнателно, Царството Божие отдавна би дошло на земята. Хората, непослушните деца на Бога, са причина да закъснее идването на Царството Божие. За да научат урока си, Бог ги оставя да по-несат последствията на тяхната небрежност, да опитат горчевините на живота. Те ще разберат, че няма изходен път от положението, в което се намират, освен чрез изпълнение волята Божия.
313
Светът няма да се поправи, докато не мине през огън. Огъньт, това са изпитанията, страданията, през които всички хора трябва да минат. Всички хора ще минат през този огън, да се пречистят. В света съществува относителна чистота, а тя трЪбра да бъде абсолютна. Абсолютната чистота подразбира, каквито богатства и да видиш, да не пожелаеш нищо за себе си. Бъди доволен на това, което имаш. При закона на любовта пък ти трябва да се радваш на това, което ближният ти е при-добил. Ако той е силен, радвай се на неговата сила; ако е добър, радвай се на добротата му; ако е учен, радвай се на учеността му. Ти никога не можеш да бъдеш това, което е той. Ти можеш да бъдеш добър и учен, но по съвсем друг начин. Ценното за всеки човек се заключава в това, че той представя една важна единица, поставена на специален пост и на специална служба. Ако всеки изпълни своята работа, той е постигнал не-що в живота си. Вие се стремите към придобиване на сила, на богатство, на щастие. Това са задачи, които отсега нататък ще разрешавате. Работете съзнателно, като внимавате да не изопачите своя характер, да не заложите сърцето и ума си, да не попарите душата и духа си. Някой иска да направи някакво добро, но се страхува от хората, да не го видят. Чудно нещо!
314
От хората, които не виждат, се страхува, а от Бога, Който всичко вижда, не се страхува. Бог вижда всички погръшки на хората, но мълчи, чака те сами да се изправят. Човек греши, понеже не вижда богатството, което е вложено в него, и търси външно богатство. Той ходи тукъ-там да търси скъпоценни камъни, за да ги продава скъпо. И в стремежа си към външно забогатяване, той губи вътрешното си богатство. Външното богатство може да е голямо, като предпотопния мамонт, но за предпочитане е малкото богатство. За предпочитане е човек да приеме малка, детска форма, в която са вложени условия за ра-стене и развитие, отколкото да приеме голямата форма на стар, 120 годишен дядо, който е изразходвал силите и възможностите си. Богатството е един мамонт. Какво ще придобие човек от тази голяма форма?
Казано е в Писанието: „Блажени кротките, защото тъ1 ще наследят земята". Обаче, никъде не е казано: Блажени богатитъ-или учените, защото те ще наследят земята. Учеността на хората в света е относителна. Сегашните деца знаят повече от учените хора на миналото. И в бъдеще децата ще знаят повече от сегашните учени. Има една ученост, която никога не губи цената си.
315
Отива един беден човек при един от истинските учени и се оплаква от положението си. Той му казва: Не се безпокой. Бръкни в джоба си! Бръква той в джоба си и намира две златни английски монети. Дохожда при този учен една майка и разправя, че детето й е неизлечимо болно. Иди у дома си, детето ти ще бж.де здраво. Връща се майката у дома си и намира детето си здраво. Отива един ученик при него и му казва,. че ще се явява на изпит, но мисли, че ще го скъсат. – Не се страхувай, непременно ще издържиш изпита си. Както казва, така става – ученикът свършва изпита си добре. Каква по-голяма ученост можете да очаквате от тази?
Вера е нужна на хората. Мнозина се оплакват, че са неразположени, болни, нещастни, без да подозират, че неразположенията им се дължат на промяната на времето. Когато времето се разваля, те стават нервни, раздразнителни, неразположени духом. Като не правят връзка между времето и тяхното състояние, те мислят, че неразположението им се дължи на никакво болезнено състояние. Не се влияйте от вятъра, от влагата, от мислите на хората. Влияйте се от Божието добро, което е във вашето сърце. Влияйте се от Божествената светлина, която е във вашия ум. Влияйте се от Божествената сила, която е във вашия
316
дух. Влияйте се от Божествената свобода, която е във вашата душа.
„Да просветнат делата ни пред Бога!" Това значи: Така да просветнат сърцата, умовет, душитъ1 и духовете ни пред Бога, че когато хората видят тази светлина, да прославят Господа Бога пашего, Който е на небеса.
Сега, препоръчвам ви следното: Вярвайте в доброто на вашето сърце, както и в доброто на другите хора.
Вярвайте в светлината на вашия ум, както и в светлината, която е в умовет на другите хора.
Вярвайте в свободата на вашата душа, както и в свободата, която е в душит-й на другите хора.
Вярвайте в силата на вашия дух, както и в силата на духа, който е в други гб хора.
Вярвайте в Бога, любете Го и приложете Неговия закон.
Когато се върнете у дома си, сложете богата трапеза на вашите мисли, чувства и постъпки и ги нагостете добре. Така ще опитате силата, която Бог ви е дал.
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
22. август, 5 ч. с. София. – Изгрев.
- ) Йоана б: 1–9.