Плодовете на Духа

Плодовете на Духа

[I. Посл. към Коринтяните, 13 гл.]

В 13 глава от I послание към Коринтяните се говори за плодовете на Духа. Любовьта е плод на Духа. Всеки плод има смисъл, когато се яде. Следователно, и любовта се осмисля, когато се яде. Ако любовта не се яде, не принася никаква полза. Като изядеш един плод, той трябва да се асимилира, да проникне в кръвта, да даде добър резултат. Дето животът се развива правилно, там резултатите са добри.

Често се говори за бита на един народ. Думата „бит" има две значения. Бият някого с тояга и казват, че тоя човек е бит. Говори се и за бита на някой народ. Под „бит" на народа се разбира сбор от неговите нрави и обичаи. Бит човек и бита на народа са две различни понятия. Боят плаши хората; в същност, от боя са излезли много блага. Не е страшен боят, но трябва да знаеш, как да биеш. И светлината бие, и въздухът бие, и водата бие, но боят на светлината е милване, боят на въздуха е милване. Понякога въздухът се гневи, и тогава не милва, но удря. Тогава къса листа, чупи клончета, изкоренява дървета. Ако светлината на слънцето те бие, радвай се, защото човек ще станеш. Едно се иска от човека: да разбира нещата правилно. Колкото и да се разбират нещата правилно, все има нещо неразбрано за човека. Ако се вгледате в религиозния живот на човека, и там ще намерите нещо неразбрано. Ако се вслушате в езика на детето, и там ще намерите нещо неразбрано. Малкото дете вижда запалената свещ, сочи с ръка към нея, говори нещо, но никой не го разбира. След това то туря пръста си в свещта и се опарва. Като се опари два-три пъти, майката го предпазва да не тури пак пръста си в свещта, като му казва „гъш". Чуе ли тая дума, то разбира вече значението й и не пипа свещта. И възрастните, като не разбират значението на думата „гъш" не се пазят от опарване. Не туряй пръста си там, дето не трябва. Любовта учи човека, де да пипа и де да не пипа. Хората отсега нататък трябва да се заемат с изучаването на любовта. За коя любов говоря? Не говоря за обикновената любов, която започва с много обещания, а с малко дела. Младият момък обещава на момата цял свят, а накрая и дрипи не й дава; той обещава на момата да се жертва за нея, но, като умре тя, казва: Всичко се свършва вече. След гроба няма живот, няма никакви задължения. Той гледа час по-скоро да я погребе, да си отиде, отдето е дошла. В първо време тя е божество за него; щом умре, става обикновено същество. Оня, когото заравят в земята, и остава там за дълго време, не е никакво божество. Той отива на оня свят да се пречисти. Както момъкът постъпва с момата, така и момата постъпва с момъка. След това всички хора говорят за добър живот.

Мнозина проповядват, че трябва да се живее добре, да бъдем добри, да се обичаме. Това не е проповед. Любовта трябва да я слушате, както слушате видния цигулар или певец на сцената. За любовта не се говори; колкото и да се говори за нея, все неразбрана остава. Какво ще разбереш за музиката, ако само се говори за нея? Ако слушаш музика, колкото и да не си музикален, все ще разбереш нещо. Остане ли само да слушаш, какво говорят за музиката, трябва да бъдеш много музикален, за да разбереш нещо. Само оня може да говори за музиката, който я носи в себе си. Той трябва да говори музикално, да взима тоновете вярно, и всяка дума да бъде на мястото си. Никакво двусмислие не се позволява в думите на говорителя. Всяка дума, изказана от него, трябва да има само едно значение. Ако никой каже, че е гладен, жаден, или болен, ние разбираме само едно нещо, Каже ли някой, че е здрав, добър, или силен, пак разбираме едно нещо. Кой човек е силен? Силен е най-умният, най-добрият човек. Силата е резултат на ума и на сърцето, т.е. на светлия ум и на доброто сърце.

Често се говори за истината и за мъдростта. Никой не може да придобие истината, ако не разбира любовта; никой не може да придобие мъдростта, ако не разбира живота. Не можеш да разбереш светлината, ако нямаш свобода. Свободата е резултат на живота и на знанието. Животът не може да се прояви без свобода. И свободата не може да се прояви без живота. Значи, свободата е условие за проява на живота; и животът е условие за проява на свободата. Обаче, и като свободен, и като несвободен, ти ще живееш. Когато турят някого в затвор, свободен ли е? – Той не е свободен, но живее. И затворникът живее, и свободният живее. Разликата между двамата е само в това, че затворникът очаква времето, когато ще го пуснат на свобода. Смъртта е затвор, а животът – свобода. Най-лошият затвор в Битието е смъртта. – Кой може да избави човека от тоя затвор? – Животът.

„Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка. [– 1 ст.]. Ако съм най-доброто дърво в света, а плод нямам, нищо не съм. Ако съм най-хубавият хляб, а никой не ме яде, нищо не съм. Ако хората ме ядат, това показва, че съм хубав, доброкачествен хляб. Добро-

60

тата на хлъба не е в неговата външноет, но в съдържанието му.

„ Ако имам пророчество и зная всичките тайни и веяко знание, и ако имам всичката в-яра, щото и гори да иремествам, а любов нямам, нищо не съм." [– 2 ст.]. Любовта се отличава от всички добродетели като пръв плод на Духа. Без любов никаква добродетел не може да се прояви.

„И ако раздам всичкия си имог за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нймам, нищо не се ползувам." [– 3 ст.]

„Любовта дълготърпи" – търпението е първият плод на любовта. „Благосклонна е" – вторият плод. „Любовта не завижда" – третият плод. „Любовта не се превъзнася, не се гордъе" – четвертият плод.

„А сега остават тези трите – вера, надежда, любов, но най-голяма от тях е любовта." [– 13 ст.].

Много се говори за любовта, но малко се прилага тя. Тая е причината, дето хората се отегчават от говоренето. Ако не искаш да се отегчаваш и да отегчаваш другит, не слушай да ти говорят едно и също нещо; и ти не говори едно и също нещо. Приемай и слушай само онова, от което имаш потреба. Яж, когато си гладен. За какъв глад се говори? Ние не разбираме само физическия глад. Може да си гладен за живот, но жи-рогьт е разбран и осмислен само при лю«

61

бовьта. Без любов животът няма смисъл, и без живот любовта няма смисъл. Като се проявява, животът изявява любовта. Нъ-кои се възмущават, че животът не протича, както тв искат. Това е невъзможно. – Защо? – Тв са още деца в разбирането си.

Събрали се керемидчня, градинар и жет-вар и отишли заедно при Господа да молят за хубаво време. Керемидчията пожелал сухо време, да се сушат керемидите му; градина-рьт пожелал дъжд, да се напоят гради-ните му; жътварьг поискал ясно и топло време, да узръе житото му, по-скоро да го ожъне. Господ им отговорил: Вие искате едновременно три различни неща. Съгласете се помежду си, кое желание да задоволя първо и тогава елате повторно пра мене. Ако времето е сухо, градинарьт ще остане недо-волен; ако е дъждовно, керемидчията ще роптае. Правилно разбиране е нежно на хората.

Казвате, че искате да живъете в мир и съгласие. Не е лошо това, но условия са нежни за мирен живот. Не е лошо да вали дъжд, не е лошо сухото време, не е лошо и чистото ясно небе, но времето трябва да се см-вня, а човек да е готов всеки момент да се ползува от него. Устойчивост, издърж-ливост се иска от хората. Ако човек боледува, да знае, защо боледува; ако гладува, да знае, защо гладува. Как ще разбереш положението на болния, ако никога не си боледу-вад? Как ще разбереш състоянието на

62

гладния, ако никога не си гладувал? Трябва никога да боледуваш, да знаеш, какво нещо е болест; трябва да гладуваш, за да позна-ваш глада; трябва да жадуваш, за да позна-ваш жаждата. Трябва да опиташ безпаричието, бедността, за да влизаш в положението на бедния и на страдащия. Докато е в утробата на майка си, детето е обвито в царска мантия, в тънко було. Щом се роди, свалят мантията му и го пущат голо в свита. Докато е в утробита на майка си, детето е сверзано с нея, тя го храни; щом излт>зе от утробата, отр^зват плша му и скъсват външната връзка с майката. Тая връзка помага при дишането на детето. Като се скъса връзката, детето започва да диша самб и заплаква.

Ще кажете, че знаете, как се ражда детето, не е нежно да ви се говори. Много не» ща знае човйк, но и много неща не знае. В ранната си възраст, когато се зонимавах с музика, слушах видни музиканти, имах мнение за тях. Технически не разбирах всичко, но вътрешно разбирах музиката, виждах, къде е силен музикантът и какво му липсва. Като започнах да свиря, разбрах, какво, именно, липсва на музиканта. Разбрах, къде се крие мъчнотията в свиренето. Достатъчно беше някога да тегля само един лжк, за да разбера, че нгещо не ми се поддава. Друг път с едно теглене на лжка излиза нещо хубаво. Това показва, че и при свиренето има

63

специално време, наречено музикално време. Изкуство е да знаеш, кога времето е музикално и тогава да свириш. Ако за мене времето не е музикално, аз ставам слушател, а други свирят; ако за мене времето е музикално, аз свиря, а другите ме слушат. Слушате вАкого да свири и казвате, ч той има добър тон.

Какво представя тонът? – Трептение. Трептението е форма, начин за изразяване на музиката, а не е тон. Под „тонъ" разбираме разумното начало в свята. Тонът трябва да има първо посока на движение. Тая посока води към някакъв разумен център. – На кого ще свириш? – На нъкое разумно същество – на канара няма да свириш. Ще свириш на същество, което дава отзвук на твоето свирене. Тонът се нуждае от ср-в-да, през която да минава. Средата трябва да бъде чиста, спокойна, тиха. Добър провод-ник на тона е етерът. Тонът се нуждае още от чистота. Казвате, за някой музикант, че има чист тон. Чистият тон преодолява всички противоречия. Значи, основен, истински тон е тоя, който има посока на движение, среда и чистота. В духовно отношение. основният тон на живота е любовта. Без любов тои не може да се произведе; без вера тон не може да се произведе; и без надежда не може да се произведе тон. Трептенията на основния тон на любовта са. много ситни, и през етера се разнасят по

64

целия свят. Когато аз пея на земята, и най-малката звезда в вселената чува моята песен. Ще кажете, че това е теория. Не, това е факт. Под „звезда" разбирам всяко разумно, музикално същество. Няма музикално същество в света, което да не се вслушва в всеки тон, отдето и да иде той. Понякога ти си радостен, без да знаеш причината. Радостта ти се дължи на музиката, която възприемаш от слънцето. Някое същество от слънцето п&е, а ти слушаш. Следователно, всяка радост е резултат на възприемането на хармонични тонове от пространството. Всяка скръб е резултат на възприемане на дисхармонични тонове от пространството. Дисхармонията дразни ухото, а дразненето причинява мъчение и скръб. Когато опитният капелмайстор махне с пръчицата си, дисонансът се превръща в хармония. Ние казваме тогава, че скръбта се е превърнала в радост. Да любиш един човек, това значи, да му пееш. Не можеш да обичаш човека, ако не му пееш. Това се забелязва навевкъде в живота. Проследете промяна-та, която става с някои упорити деца, когато пораснат и се влюбят. Момчето е било своенравно, мрачно, неотзивчиво, но щом се влюби, става весело, по цт>л ден пее. И момичето, като се влюби, става приветливо, услужливо, припева си, започва да се гизди, да мисли за своята вънншост.

65

Мнозина се запитват, дали в тяхното сърце има условия за любовта. Достатъчно е да драснете първата клечка кибрите и да опитате, може ли да се запали огъньт на вашето сърце. Щом се запали огъньт, никой не е в състояние да го угаси. Колко го майки и бащи са правил» опите да изгасяг огъня в сърцето на евоите синове и дъщери, не са успявали. Не се опитвайте да гасите Божествения огън! Видите ли, че гори, оставете го да върви в своя път. Не се стремете да изгасите слънцето! Не се стремете да изгасите звездиг! Това е огъи, който нито се пали, нито се гаси. Той е най-приятният огън в света. – Заслужава ли даден чов&к моята любов? – Няма човек, нито живо съще-ство в евъта, което да не заслужава да бъде обичано. – Гр&шеи е тоя човек, не заслужава да бъде обичан. – И гръшникът заслужава да се грее на Божието слънце. Слънчевата любов изпраща еднакво своята светлина и топлина на всички живи същества на земята. То гр-ее и топли еднакво гължба и змията, тигъра и овцата. За него няма достойни и недостойни същества.

Съвременните хора трябва да се осво-бодят от своитй ограничени разбирания и морал. Лесно се казва, че тоя или оня човек е лош. Какво, в същност, е лошеви-ната? Кой човек е лош? Лошевината не е външно качество. Лош ли е тоя, който обича да яде чесън? Устата му дълго време мири-

66

ще на чесън. В иршазките от „Хиляда и една нощ" се разказва за една царска дъщеря, о която се влюбил царският син, но по една малка причина не могли да се разберат и се разделили. Той обичал да яде чесън. Бдин ден, когато тр-ябвало да се срещне с нея, той хапнал малко чесън, но миризмата на чесъна не могла да избегне от чувствителното обоняние на царската дъщеря, която органически не понасяла тая миризма. Възмутена от поведението на своя възлюбен, тя го из-иждила от дома си. – В кого е вината? – И в двамата. Царският син требваше да знае, далй^ неговата възлюбена обича чесън, или не. Ако не обича, трябваше да ее откаже от желанието си да яде чесън, особено когато се среща с нея. Тя казала: Не искам мъж, който не се съобразява с мойгб желания. И царската дъщеря требваше да отстлши, да претърпи първия път, докато дойде до едно разбирателство с своя възлюбен.

Хората, изобщо, не обичат нечистите работи. Добре е това, но г трябва да се па-зят еднакво и от външната, и от вътрешната нечистота. Любовта не търпи никаква нечистота. Тази е причината, дето влюбените обичат да се мият и чистят; т& се обличат хубаво, с чисти дрехи; пишат си писма на бяла или розова хартия, с красив почерк. Ще кажете, че това са глупави, младежки работи. Не е така, Цйла философия, цяла наука

67

има в любовните писма на младат-. Момъ-кът пише на момата: Ти си божество за ме-ке. Откак те видъх, цял евят се отвори пред очите ми. Живея с радост, с надежда за светло, велико бъдеще. Докато я обича, той разкрива сърцето си пред нея, и тя се радва, чувствува се щастлива. Щом престанат да се обичат, светът се разрушава пред тях, и двамата стават нещастни. Питам: Какво ще стане с нас, ако Бог се оттегли или ни напусне? Слънцето, звсздите, луната ще изгаснат; дърветата и цветита ще изчезнат пред очите ни; красотата на вселената ще изчезне; живо-тът ни напълно ще се помрачи. Тъй щото, ние живъем, защото Бог е в нас. Ако Той се оттегли от нас, веднага ще дойдат нещастията и смъртта. Всесилен е Бог, в един момент може да разруши цялата вселена, но никога няма да направи това. Той никога няма да ни постави на ненежни страдания. Той има желание да ни учи, да разбе-рем, защо живеем и защо е създаден св&-тт. Всичко, което Бог е създал, е ценно. Не се противете на Божествения порядък. Друг е въпросът, ако се натъквате на човешкия порядък. Дойдете ли до Божествения свят, там не се позволява да влезе човек с обувки, с немити ръце и крака, с нечисти дрехи. Ще измиете лицето, ръцет и краката си три пж.ти; ще облечете нови, чисти дрехи, ще обуете нови обувки и така ще вле-

$8

зете в Божествения свят. Ще внесете в ума си чисти, светли мисли, в сърцето си – чисти, благородни чувства и така ще влъзете в Божествения свет. Когато хората изучат законите на тоя свет и заживеят по тия закони, светът ще се преверне на рай – никаква война ияма да съществува. И тогава, като се помолите на Бога, Той веднага ще прекрати войната.

Днес всички се питат, кой ще победи в сегашната война. Казвам: Майките и ба-щите ще гюбедят. Ония милиони хора, които умряха на бойното поле, трябва да се преро-дят. Това ще направят майките и бащит, а не воюващите. Майките и бащит, братята и сестрите ще оправят света и ще освобо-дят угнетените и нажаленит. Трябва да се създаде ново поколение, нови синове и дъщери. Това ще направят всички майки и бащи : руските майки и бащи, английските майки и бащи, японските майки и бащи, германските майки и бащи – всички майки и бащи по лицето на земята. Те ще победят. С други думи казано: Божественото ще победи, то ще оправи света. Майката е символ на любовта, бащата– на мъдростта. Значи, любовта и мъдростта от една страна и истината – от друга страна ще победят света и ще го оправят. Това, което руши и разваля нещата, не е Божествено.

Сега се говори за правда в света. Какво струва правдата без любовта? Тя има

№

отношение към живота дотолкова, доколкото любовта се изявява. Праведен е оня, който изявява любовта си в живота, т. е. който служи на Бога. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила." – Кой може да люби така? – Силиият, здравняг, умнинг и добрият човек. Той има любов в себе си. Каквато работа заночне, може да я сверши.

— Може ли да проповядва Словото Божие? — — И топа може, защото разполага с различни методи. Вместо да говори на хората, той може да свири. Да свириш с любов, разбирам проява на съзнателния живот. За тоя живот е потръбна светлина, топлина, свобода и сила. Любовта е майка на тоя живот, мж-дросгьта – негов баща, а истината – негова възпитателка. — Съзнателният живот подразбира жертва, която почива на закона на даването. Какво ще даде на хората невежият? На какво ще ги научи? Как ще свири той, като не разбира това изкуство? Как ще оре, като не знае, какво нт>що е орането? След всичко това, той се осмелява да каже, че изорал нивата си. Изорал я, благодарение на воловет и на ралото си. Водоветт. теглят, ралото прави браздит, а той казва, че сам изорал нивата си. Не се говори така. Друг казва: Аз мога да любя. Какво значи да любиш? Да любиш, това значи, да предаваш на ближ-

70

ния си благата, които си приел, така Чисти, както са били. Носиш един плик от Господа до своя ближен, но искаш да знаеш, какво има в него. Отваряш плика и започ-ваш да четеш. Това не се позволява. Само оня има право да чете писмото, който го праща. Следователно, ще го предадеш, без да се подадеш на изкушение, и ще се радваш, че си изпълиал задачата си правилно. Тогава и двамата ще се радват: оня, който носи писмото, както и оня, който го получава. Не мо-жеш да се радваш, ако слънцето не изгръва. Изгръващето слънце е писмото, което всеки ден се отваря и прочита от оня, който отива да го посреща. Като залязва, слънцето затваря писмото си и отива да се чете на друго място. Когато изгрява и залъзва, слънцето разнася писмото по цълия свет, да го четат всички, да видят, какво Бог е вложил в него. Всички блага идат от слънцето.

Мнозина не разбират Писанието и каз-ват, че човек не трябва да се покланя на нищо. Накланянето подразбира влюбване. Не трябва ли чов&к да се влюбва? Все ще се влюби в нещо, все ще напише едно любовно писмо. Слънцето чете любовните писма на хората и ги носи по света, като казва: Ето любовта. Като грее, слънцето говори за лю-бовьта. И човек, както слънцето, трябва да изявява любовта, която е вложена в него. Като изявява любовта на своя ум, на своето сърце и на своята воля, човек трябва да

п

знае, че изявява любовта на Оня, Който жив&е в него. Изявявайге Бога в себе си и не мислете, че няма подобни на вас. Подобни на тебе има много, но подобни на Бога няма. Естествено е да има подобни на тебе. – Защо? – Защото ти се оглеж-даш в ближния с»1 като в огледало. Ако се гледаш в едно огледало, ще видиш само един образ – само лицето си. Ако искаш да видиш гърба си, ще вземеш две огледала. Колкото повече огледала имаш, толкова повече образи ще получиш. Така ще се огле-ждаш от всички страни. Който не разбира закона на отражението, казва, че едно огледало е достатъчно. Не е достатъчно едно огледало, най-малко две огледала са. нежни: в едното ще видиш лицето си, в другото – гърба си. Когато стрижат косата на нъкого, пак употребяват две огледала. Остане ли само с едно огледало, трябва да се задоволи с това, което бръснарьт каже. Щом и той вземе едно огледало в ръката си, ще види, как е остриган отзад. Не разчитай само на думите на бръснаря. Често неопитни момчета могат да те направят за смях. Разправяше ми един стар човек, как го остригало едно младо, неопитно момче. Взело ножиците и стригало, дето му попадне. Като се погледнал старият в огледалото, уплашил се: на места косата му била по-дълга, на мъ-ста по-къса, а нъкъде, до кожата остригана.

п

Момчето кълцало с ножицит, както му по паднало.

Като наблюдавам проявите на любовта на сегашвите хора, вйждам, как се кълцаг едни-други. Като не знаят да стрижат, тк взимат ножиците и р&жат, както им попадне. Така т накълцват умоветй и сърца-та си – не знаят да стрижат. Като се научите да стрижете, тогава прилагайте изкуството си. Като се научите да говорите музикално, по любов, тогава говорете. Докато не сте научили едно изкуство, както трябва, не бързайте да се проявите. Аз разбирам добре музиката и, въпр&ки това, не пропущам случая да слушам видни музиканти и п^вци. Всеки му-зикант влага н&що особено в музиката, което заслужава да се чуе. Вейка певица има нещо особено в пеенето : една се отличава по своя тембър, друга – по мекия си и чист тон. Има п%вици, които влагат душата си в пиенето. Човек може да пее и да свири добре, ако се сверже с разумния свет. Той може да мисли и чувствува правилно, ако се сверже с разумния свят. Като се свержеш с разумния свет, благата на живота протичат по естествен начин. Ако не можеш да на-правиш тая връзка, ще пренасяш благата на части, както носиш вода с кофи да по-ливаш градината си. Водата трт>бва сама да дохожда при тебе, да тече непреривно. Остане ли ти да я пренасяш от едно място на дру-

73

го, това значи, да се натъкваш на м&чнотии и страдания.

Плодовет на Духа са.: Любов, радост, мяр, дълготърненис, благост, кротост, въздържание. Радостта има отношение към ангелския свят, мирът – към човешкия евтл, а дълготърпението – към животинския свет. Дълготърпението е слизане дълбоко в материята. Всички живи същества се нуждаят от благост, милосърдие, кротост, въздържание. Веднъж видях една змия, хванала една жаба. Тъкмо се готвъше да я глътне, аз се приближих до нея и мислено й ка-зах: В мое првежтетвие не позволявам да стават престъпдения. Ще пуснеш жабата и ще продължиш нжтя си. Змията се опита да ми възрази, че дълго време дебнала жабата, не й се иска да я пусне, но най-после се съгласи – пусна жабата и се скри иякъде между камъннгк Ще кажете, че змията не може да говори. Аз говоря с духа, който е в змията, а не с нея. Змията е форма, п която се крие някакъв дух. Той разбра, че в мое приежтетвие не позволявам да се вершат престъпления. Сяед мене той е свободен да прави, каквото иска.

Първият плод на Духа е любовта. Хората са дошли едва до опаковката на любовта. Те$> са далеч от съдържанието на любовта – до Божията Любов. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбихъ". Следователно, не можемъ

74

да познаем любовта, докато не опитаме лю-бовьта на Бога към нас. Много блага е дал Бог на хората, много любов е излъл към тях, но т още не са Го познали, поради което са недоволни от живота. Бог вижда това, търпи и чака времето, когато хората ще се пробудят. Бог е дълготърпелив и милостив. Той знае, че недоволството, мж-чението, страданието са временни нища. Само любовта и радостта са вечни. Казано е в Писанието; „Ще изтрия сълзитй им и няма да помена гр&ховег имъ".

Старият свят заминава, нов св&т се създава. Каквото става в света, е за добро. Посаждаш един орех, който след време се пропуква и от него израства ново, младо растение. Вътърът огъва клонег на младото дърво, снегът ги навежда към земята, докато един ден дървото заякне и устоява на всички несгоди и вътрове. Който яде от плодовет на тоя ор&х, трябва да благодари. Докато нашата любов не даде плод, както оръхът, не можем да раз-берем Божията Любов. Христос казва: „Който ме яде, той има живот в себе си". Никой не може да яде Христа, но ще яде пло-довет на Неговия живот. Следователно, давайте на хората от плодовет на своята ми-съл, на своите чувства и постъпки, за да ви разбираг. Само така ще се радвате на плодо-вет си, както и на плодовет на евоите ближни.

75

Изучавайте музиката, както аз съм я изучавал. Като изучвавах музиката, наме-рих погрешките ид музикаатите, разбрах, де грешат. Питат ме, свиря ли Бах, Бетовен или Моцарт, Намирам, че не съм до-шъл до тях. Свиря някакъв Бетовен или Бах, но мой Бетовен, мой Бах. Въпръки това, аз познавам класическата музика, зная, отде Бетовен е черпил своята музика. Аз се интересувам от истинския оригииал, а не от преводит, които музикантите са. направили. Бетовен, Бах, Моцарт са направили сполучливи преводи. И аз свиря мои, оригинални работи; Понякога правя преводи, по-близки или по-далечни от оригинала. Като работих върху музиката, намърих доста музикални времена, от които разбрах, дали свиря правилно, или не. Когато попадах точно на музикалното време, достатъчно беше да по-свиря 10–15 минути, за да се оправи времето: облаците се разпръсваха, и небето ставаше чисто, ясно. Ако има голяма суша, пак свиря. Тогава небето се заоблачава, дохожда дъжд. С свиренето си мога да примирявам хората. Ако не мога да примиря двама души, които се карат и бият, не съм свирил хубаво. Доброто свирене е в състояние да подобри нъ-щата, да премахне мжлнотиите и противоречията в пътя на вевкн чов&к.

Същият закон действува и в любов-те. Някой казва: Аз обичам. Щом обичаш, всички противоречия в живота ти, временно

76

поне трйбва да престанат. Ако не изчезнйт, ти не обичаш, както трябва. Обаче, има противоречия, конто са. необходими за развитието на твоя ум и на твоето сърце. Тт> са. на мястото си. Да бъдеш кротък и да не вер-шиш никаква работа, това не е желателно. Каква работа ще сверши един слаб, хилав кон, на който ребрата се броят отдалеч? Кротък е тоя кон, не рита, но и работа не верши. За предпочитане е здравият кон, който рита, но верши работа, отколкото хила-вият, който кротува и нищо не работи. Никои хора, като остаряват, стават кротки, добри, ио нищо не работят. Това не е право. Ста-рият трябва да работи. Че е стар, че не може вече да работи, това не го оправдава. Дядото казва: Когато бях млад, работих; сега ще почивам. Като млад си вершил доста пакости и глупости. Сега пък ще ра-ботиш, без да причиняваш на кого и да е пакости. На млади години си гръшил, на стари години ще работиш и ще изправяш по-грешките си. Това е правило, което забеля-зах и при свиренето. Когато взимах някой тон неправилно, другитт» музиканти сви-реха добре, чисто. Ако никой от т-ьх гръше-ше, аз свирех правилно. Дълго време упраж-нявах ухото си в слушане, докато схванах това съотношение между хората. Тт> едни-други се корегират. Като научих законитт> на музиката, и аз свиръх добре, и другите музиканти свираха добре. Така се създаде ор-

77

кестърът – всички свирихме заедно. Когато капелмайсторът дирижираше, все се намираше никой да гр&ши. Щом отсжтс?вуваше капелмайсторът, никой не гр-ешеше. – Защо никой не грешеше? – Нямаше кой да поправи погрешката. И да греши някой, погрешната минаваше незабелязано.

Много хора се отегчават от жнаота на земята, искат да отидат в другия свят. Те не знаят, че и там ще работят. Ще ги поставят в оркестър и ще изисквйт от т&х да свирят без погрвшки – там ор-кестрантите свирят без капелмайстор. Там никой не се занимава с погрешкитв на дру-гите – не искат да се петнят. И аз не обичам да се занимаввм с погрешиите на хората, да не петня ума и сърцето си. По-грешките са кал, която се чисти мъчно. Докато има капелмайстори, всъкога ще има противоречия и погрешки. Бог е допуснал противоречията, за да се изправят хората. Погрешките се изправят само на земята. Ето защо, когато някой ангел иска да изправи някоя своя погръшка, слиза на земята в чо-вешка форма. Щом изправи погръшката си, отново се връща на небето и заема мвстото си между ангелите. Много ангели имц на земята, дошли да изправят погръшките си. И вие сте дошли на земята да изправите по-грешките си и да се научите да мислите, да чувствувате и да постъпвате правилно. Само така човек ще оцени благата, които Бог му

78

е дал. Велико нещо е да срещнеш човек, който цени благата, защото и той сам е благо за другит-. Като любиш човека, и той ще те люби. Тогава неговото благо е твое, и твоето благо е негово.

Какро представя любовта? Тя е про-бен камък; тя е ключ, който отваря всички затворени врати. Прилагайте любовта като потик на своя ум и на своето сърце. Любовта е първият плод на духа. Когато со-ковет на тоя плод, проникнат в вашия ум и вашето сърце, вие ще се освободите от противоречията на живота. Казано е в Писанието: „Дето е Духът, там е свободата". Казано е още, че истината освобождава чо-в-ека. Истината е врата, през която Духът минава и носи свободата. Казано е: „Ще изпрати Бог Духа си". Когато Духът влъзе в вас, ще роди първо любовта. Щом прие-мем любовта, като плод на Духа, и ние ще се храним с нея, и окръжаващите ще се хранят.

Сега аз прочетох 13 гл. от I. Послание към Коринтянит, а вие прочетете 5 гл. от посланието към Галатянитв, за плодовет. на Духа. Работете съзнателно върху себе си, без да се самоосъждате. Ако направите една погрешка, радвайте се. Като я изправите, радвайте се два нжти повече. Самоосъждането не е Божествено качество. Поиъкога причината за погрвшките е вън от човека. Някой иска да каже нещо на приятеля си, който е

79

даяеч от него. За да се чуе гласът му, той трябва да вика, защото външната среда е шумна. Като вика много, гласът излиза не-хармоничен. А в всяка дисхармония има някаква погрйшка, нещо фалшиво. Кой е ви-новен за тая погрешка: оня, кой го говори, или шумът в външната ср&да? Голямият шум се дължи на грубата среда. Ти викаш, кряскаш, за да те чуят и, ако никой не те чуе, ставаш нервен, гневиш се. После се извиняваш, че си нервен.

Какво нещо е нервността 1 Кога е нер-рен човек? – Когато има да плаща дългове, а няма с какво да ги плати. Бръкне в джоба си, нищо не намира, Богатият бръкне в джоба си и веднага вади, колкото му трябват. И бедният, и богатият не са на прав пж.т. Те не трябва да чакат последния момент да си платят дълга, но два-три деня преди срока да отидат при своя креди-тор и да се изплатят. Не чакайте кредитора да ви търси, но вие идете при него да оправите сметкитК си. Ако си беден и не можеш да илптиш дълга си, помоли се на кредитора да отложи плащането. Той ще чуе молбата ти, но ти трябва да бъдеш внимателен, да не го карлш да те търси в дома ти и да се връща назад празен. Законът е същ и при изправяне на погр-ешкит. Като напра-виш една погръшка къч някого, не чакай тоя човек да дойде при тебе, тогава да се изви-ниш, но ти го иамери, иди в дома му и тамъ

80

се извини. Като вид- Бог, че хората не искаг да се изправят, не са готови да обърнат погледа си към Него и да искат извинение, изпрати своя Единороден Син на земята, да им покаже пътя за примиряване. Хората мо» гат да се примирят само чрез любовта,* т могат да се спасят само чрез любовта – друг път нима. Без любов нищо не се постига.

Казано е: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвьта ми, нямате живот в себе си". Всеки трябва да се храни от плодовети на любовта. Само така ще се създаде нова вселена. Само така ще се придобие в&чен живот.

„Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго,Истинчаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ".

3. Утринно Слово от Учителя, държано на 24 октомврий, 1943 г., 5 ч. с. София. – Изгрев.