Вслушване
Размишление върху любовта.
Днес ще говоря върху съдържанието и смисъла на думата „вслушване". Тази дума не е толкова съдържателна, но който разбира смисъла й, може да се ползва от нея. Вслушването е качество на човешкото съзнание. Вслушва се само онзи, който има вътрешно разбиране на нещата. Който се вслушва, той взима предвид всичко онова, което предстои да стане. Който не се вслушва, сам си причинява нещастия и пакости. Да се вслушва човек, значи, да даде ухо на това, което Божественото му говори. Първи не дадоха ухо Адам и Ева, когато бяха в рая. Бог им каза да ядат от плодовете на всички дървета, с изключение на плодовете от забраненото дърво. Той им каза, че в който ден ядат от това дърво, ще умрат. Въпреки това, те ядоха, след което излязоха от рая и отидоха в широкия свят, дето и до днес още страдат. И до днес хората правят същата погрешка, каквато Адам и Ева направиха. – Защо? – Защото не се вслушват. Бащата казва на сина си: Няма да пиеш вино! Синът не се вслушва в думите на баща си и започва да разсъждава: Какво лошо има във виното? Защо да не го опитам? Не е отрова, грозден сок е. Ще сръбна само няколко глътки, да видя, какво нещо е виното. Колко хора са изгубили дарбите и способностите си, благодарение на пиенето на вино. И то само затова, защото не се вслушвали в думите на баща си.
И тъй, който не се вслушва, пие. Аз взимам думата „пиене" в широк смисъл. Пиенето е свързано с желанието в човека да опита нещата. Човек реализира желанията си чрез ядене и пиене във всички светове, но той трябва да бъде разумен, да знае, кои желания са полезни и кои – не са. Изпитвайте само ония неща, които допринасят някаква полза във вашия живот. Запример, добро е желанието на човека да бъде учен, но това не се постига изведнъж. Човек носи в себе си способности, които трябва да развива. Развиването на тия способности подразбира работа и учене. Същото се отняся и до чувствата в човека. Запример, човек развива доброто в себе си, когато дружи с добри хора, или когато дава възможност на доброто в себе си да се прояви навън.
Следователно, ако не мисли за доброто и не го прилага, човек не може да бъде добър; ако не мисли за милосърдието и не го проявява, човек не може да бъде милосърден; за да бъде богат, човек трябва да мисли за богатството и съзнателно да го търси. Ще цитирате стиха от Евангелието, дето се казва, че богатият няма да влезе в Царството Божие. – За кой богат се говори? – Ние имаме предвид онзи богат, на когото хамбарите са пълни с жито и не дава на никого, а мисли само за себе си. Ние имаме предвид онзи богат човек, който складира в хамбарите си жито, но не го яде. Щом не яде житото, а го пести, животът няма да влезе в него, но и той няма да влезе в живота. – Какво ще стане с този човек? – Той ще излезе извън рая, т. е. ще напусне живота. Човек трябва да яде, колкото е потребно – ни повече, ни по-малко. Обаче, има богати, които могат да влязат в Царството Божие. Такъв пример имаме със Закхея. Когато Христос влезе в дома му, той веднага раздаде половината от богатството си на сиромасите. Като дойде новото учение в дома ви, вие трябва да сте готови да раздадете половината от богатството си на сиромасите. Не само вие трябва да ядете, но и вашите ближни. Ще кажете, че парите не се ядат. Парите се превръщат в храна. С пет лева можете да купите един килограм хляб.
И тъй, човек трябва да се вслушва вътре в себе си и вън от себе си. – Защо? – Защото разумният свят говори на човека по два начина: по външен и по вътрешен. Когато пие вино, човек се вслушва във външния глас, който му казва да пие. Като отрезнее, той се вслушва във вътрешния глас, който му казва, че не прави добре, като пие. Тогава човек става философ, започва да мисли повече, а по-малко да говори. Докато е под влиянието на виното, човек говори много. Каквото знае и каквото е мислил в трезво състояние, всичко ще изкаже.
Всички хора познават физическото пиянство, но има и духовно, т. е. психическо пиянство. Като изпадне в това състояние, човек не знае, какво говори и какво прави. Като пийне една-две чашки от астралното винце, човек излиза от релсите на обикновеното си състояние и става или весел, или скръбен. Ако е весел, той може за нищо и никакво да се разтревожи. Някой се тревожи, че във вестниците писали някаква статия против него. – Ако той е майка или баща, ще се тревожи нещо за сина си или за дъщеря си. Човек се вслушва във всичко, което се казва за него или за ближните му. Какво придобива човек, като се тревожи? Не само, че нищо не придобива, но губи. Тревогата всякога отнема нещо от човека, а не дава. Някои християни се безпокоят предварително, дали ще влязат в Царството Божие, дали ще се спасят, или не.
Мнозина са дохождали при мене, да ме питат, колко време ще живеят. На този въпрос всеки сам може да си отговори. Ако диша дълбоко, човек ще живее повече време на земята; ако диша повръхностно, плитко, годините му са преброени. Дългият живот зависи и от правилното хранене. Ако знае, как да се храни, човек може да живее повече време. Малко хора се вслушват в това и казват: Няма какво да ни се проповядва, как да се храним. Дайте ни пари, ние знаем, какво да ядем и как да се храним. Така не се разсъждава. Често богатите хора, които разполагат с грамадни суми, страдат от разстройство на стомаха. – Защо? – Защото не знаят, как да се хранят. Че защо трябва да искате пари от хората? Като знаете, как да се храните, вие трябва да знаете, как да си доставяте пари. Ето, всеки човек има известно количество злато в кръвта си. При това, ще знаете, че колкото злато имате в кръвта си, толкова можете да имате и вън от себе си. Количеството на външното злато е пропорционално на количеството на златото, което е в кръвта.
Какво представя златото в живота? Златото носи живот, здраве за човешкия организъм. Колкото повече злато има човек в кръвта си, толкова по-здрав е организмът му. Мисълта му е свежа, трезва, а чувствата – добри и благородни. Ако организмът на човека е слаб, мисълта не е свежа и чувствата – непостоянни, колебливи, казваме, че той има малко злато в кръвта си. Същевременно той не може да го използва. Няма смисъл да има човек богатство и да не може да го използва. Стремете се към придобиване на злато, за да освежите мисълта си, да облагородите чувствата си и да подкрепите своето здраве. В този смисъл, богатството е вътрешна, органическа необходимост за човека. Когато някои въстават против богатството, те имат предвид само външното богатство. Външното богатство е условие за човека, а вътрешното – възможност. Следователно, ако златото не влезе в кръвта на човека, той не може да се ползва от него.
Златото, към което всички хора се стремят, не е нищо друго, освен складирана слънчева енергия, която индусите наричат „прана". Праната е необходима за човешкия организъм. От нея зависи здравето на човека. Праната се съдържа в слънцето. Затова, именно, се препоръчва на хората, да излизат сутрин рано, да възприемат по-голямо количество прана. Някои се взират в слънцето, искат да видят праната и тогава да я приемат. Няма защо да се взират. Достатъчно е да постоят десетина минути пред слънцето, за да възприемат онова, което е нужно за организма им. След това те трябва да обработят енергията, която са възприели. Като ученици, вие трябва да обработвате енергията, която възприемате отвън, да я използвате разумно. Не я ли използвате, тя ще ви причини пакости. И тогава все ще се намери някой човек да ви морализира. Ако сте сприхав, ще ви каже, че трябва да бъдете добър, да работите. Какво допринася морализирането? Вместо да морализираш човека, кажи му, че е добър. Ако не вярва в думите ти, поне ще му стане приятно и ще се развесели. Защо трябва да казваш на пияницата да не пие? Кажи му да пие, но вода, а не вино. Всеки човек трябва да пие вода, която иде от чешми, от извори, от реки, а не вода, която излиза от бъчви. Чистата вода носи живот, а виното отнема живота. Ако виното беше необходимост за човека, първа природата щеше да го достави. Водата чисти организма, а виното внася в него утайки, от които човек трябва да се чисти.
Задачата на всеки човек е да очисти тялото си, за да влезе Божествената енергия в него. – Отде ще влезе тази енергия? – От три места. През мозъка влиза енергията на Божествената мисъл; през сърцето – енергията на Божията Любов, а през тялото – Божествената сила. Влезе ли тази енергия в човека, тя започва да работи, да преустройва неговия организъм. За да се приготви за Божествената енергия, човек трябва да се вслушва в тихия глас на Бога, да разбере, какво му се говори. Следователно, ако иска да се развива правилно, да разрешава мъчнотиите си добре, човек трябва да приготви мозъка, сърцето и тялото си за Божествената енергия. Така, именно, той ще види, че всичко, каквото душата му желае, е постижимо. Човек разполага с условия и с възможности, за да постигне своите желания.
втора секция
Често хората се оплакват от неуспех в живота си. – Защо не успяват? – Защото правят само планове и скици, без да работят. Ако скулпторът прави план на статуята си, а не дяла камъка, нищо не може да постигне. На всеки човек е дадена задача, да извае лицето си, да извае своите ръце и крака, да извае тялото си. – Как ще ги извае? – С работа. Той трябва да вдига и слага чука си, докато изработи своята статуя и да я изнесе на изложение. Ако в продължение на един живот от 40 – 50 години човек не може да извае статуята си, той не е изпълнил своето предназначение. След всичко това той говори за красота. Докато е млад, човек може да се нарече красив, но щом мине 30 – 40 години, той губи красотата си. Ако е жена, ще каже, че мъжът й е виновен за това. Мъжът пък ще каже, че жена му е виновна. Така се оправда и Адам. Той каза, че сгреши, понеже другарката му, Ева, го изкуси с плода на забраненото дърво. Докато не бяха сгрешили, и двамата се радваха на своите красиви мантии. Щом сгрешиха, те се видяха голи. – Защо оголява човек? – Защото не се вслушва в гласа на Бога.
Вслушвайте се в Божествения закон, за да не оголявате. Всичко отрицателно в живота причинява оголяване. Недоволството, безверието, безнадеждието, безлюбието, омразата, жестокостта умъртвяват човека. А всичко, което умъртвява човека, става причина да оголее той. Всички положителни неща, всички добродетели са облекло за човешката душа. Казват, че светиите имали ореол около главата си. Те имат ореол, но имат и цяла дреха, изтъкана от лъчите на светлината. Дрехата на светията, както и ореолът му, са образувани от цветовете на спектъра. Жълтият цвят на ореола на светията показва неговата мъдрост, зеленият – неговото растене, червеният – възвишения живот, който се влива в него, синият – неговата вяра и т. н. Докато ореолът на човешката глава свети, човек е здрав и вярва в живота и в любовта. Щом изгуби ореола си, човек заболява. Болният не вярва нито в живота, нито в любовта. Той знае, че е изгубил нещо, което мъчно може да възстанови.
Казано е в Писанието: „Гледайте да не изгубите онова, което Бог е вложил във вас". Всеки човек носи в себе си голямо богатство, което трябва да пази, да не го изгуби. Изгуби ли го, мъчно ще го придобие. Всеки съзнава, че е изгубил богатството си и търси начин да го спечели. Той купува лотарийни билети, влиза в предприятия, дано разбогатее. В човека са вложени милиарди, но той не съзнава това. С една дума само човек може да спечели хиляди. – Каква е тази дума? – Тя не се казва. Ако ви се каже тази дума, вие повече ще изгубите, отколкото ще спечелите. Не сте готови още за нея. Ако ви се каже думата, и вие отидете да пиете от водата на чистите планински извори, на място е казано. Обаче, ако отидете да пиете от червената вода на бъчвите, по-добре да не я знаете.
Синът на един турски бей обичал много да пие. Беят се чудел, как да въздейства на сина си, да го отвикне от този порок. Един ден той му казал: Синко, знаеш ли, че като отидеш на онзи свят като пияница, ще закачат на врата ти бъчви, с които вечно ще ходиш? – Татко, празни ли ще бъдат бъчвите, или пълни? – Пълни, разбира се. – Тъкмо това и аз желая. Бащата мислел, че ще наплаши сина си, а той се зарадвал, че и на онзи свят ще може да пие. Не, онзи свят не е място за пиене. Там всeки трябва да работи. Там не се приемат мързеливи хора. Разумният свят иска хора с отворени очи, а не слепи. Няма да ви кажа да не ядете от плодовете на забраненото дърво, но ще ви кажа: Не оставяйте сърцето си само да излиза на разходка. Нека умът и волята ви го придружават. Ако пуснете сърцето си само, то ще направи същата погрешка, каквато направи Ева. Всички погрешки излизат от сърцето.
Като се намерят в мъчнотии и страдания, хората отричат смисъла на живота. Те казват: Защо сме дошли на земята, не знаем. По-добре да заминем на онзи свят. Като отидат на онзи свят и не знаят, какво да правят, те казват: Да слезем на земята. – Това са хора, които спят още. Те са непробудени души.
В един анекдот, във вид на алегория, се разказва, как става слизането на душите. В невидимия свят имало магазини, по витрините на които били наредени разноцветни и красиви дрехи. Като видят тези дрехи, колкото и да не искат да слязат на земята, тези души се увличат от красотата на дрехите и отиват в магазините да облекат една от тия дрехи. Щом се облекат, дрехата прилепва към тях така здраво, че не може вече да се съблече. Те започват да се въртят на една, на друга страна, докато най-после се видят въплътени на земята. Те живеят 60 – 70 години на земята и постоянно се питат: Защо живеем тук? Какъв е смисълът на този живот.
Човек трябва да слиза на земята доброволно и да знае, защо е дошъл. Той трябва и доброволно да замине за другия свят. Щом и едното, и другото става с насилие, човек още не се е пробудил. Човек трябва да прави всичко с любов и с разположение. Ако мисли, работи, яде, или учи, всичко трябва да му е приятно. Това значи, да се вслушва човек в Божествения глас. Когато искате да кажете нещо, вслушвайте се в себе си, трябва ли да говорите, или да мълчите. Говорете навреме. Слушайте навреме. Мълчете навреме.
Днес реших да говоря по-малко. Защо понякога говоря много? Защото не мога да уловя нищо. Много пъти трябва да хвърлям мрежата си, докато хвана нещо. Щом хвана повечко, спирам да говоря. Каквото хвана, занасям го у дома си, дето му давам угощение. На трапезата слагам хубав, Божествен хляб и Божествено вино. Като се нахрани, изсвиря му една песен и давам в ръцете му една мрежа, да отиде на морето, да улови нещо.
Сега и на вас казвам: Стремете се всeки ден да хващате в мрежата си по една красива мисъл, по едно красиво чувство и по една красива постъпка. След това ще им дадете по едно угощение. Ако не можете да направите това, денят ви е отишъл напразно. Днес говорих за вслушване, а не за послушание. Вслушване и послушание са две различни думи, както по съдържание, така и по смисъл. Вслушвайте се в Божията Любов. Вслушвайте се във всичко добро и красиво, което е вложено във вашия ум и във вашето сърце. Обичайте се едни други, за да имате Божието благословение.
Т. м.
20. Беседа от Учителя, държана на 29 август, 5 ч. с. 1940 г. София. – Изгрев.