Великият подтик

Великият подтик

Кое е великото в живота? Много отговори, много мнения могат да се дадат на този въпрос, но кой е най-прав, не може да се каже. – Защо? – Защото всички пътища, по които човек търси истината, са прави. Важна е побудителната причина в човека – да намери истината. Детето, което за пръв път взима четка и бои, има същия потик, какъвто и великият художник, макар че детето едва започва да рисува. И двамата имат един и същ потик. Великият музикант не може да се сравни с детето, което за пръв път взима цигулка, но потикът им е един и същ. След време, детето, което рисува и свири, ще стане велик художник и велик музикант. Не е въпрос за погрътп-ките, коиго човек прави. Който търси по-гръшките в себе си и в своите ближни, той не може да се учи. Държите ли погрътнките си в своя ум, вие ще се опетните. Някой мисли, че е голям грешник. Друг пък мисли, че е свят човек. Нито едното е вяр-но, нито другото. Затова, не си приписвайте качества, които нямате. ГрЪхът, както и све-тостта, са незавершени процеси. Следователно, не говорете за незавершените процеси. Ние

Йоана, 10 гл.

343

не делим хората на грешни и на свети, но на способни и неспособни, в смисъл, способни да учат и неспособни да учат.

Казано е в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята". Небето представя велик, организиран свят, а земята – не-проявен свят, който продължава да се устройва. Казано е: „А земята беше неустро-ена и пуста". Бог сътвори света в шест деня. Той даде първите условия за проява на живота. В шестия ден Бог направи човека и го прати в Божественото училище да учи. За тази цел Той му създаде различни предметни учения да учи, да се развива. Животните бъ\ха предметно учение за него. Първи-ят човек трябвало да даде имена на всички животни. Растенията, дърветата са били също така предметно учение за него. Големи блага са били дадени на Адама, но той не е могъл да ги запази. Казват, че той изгубил щастието си.–Не, щастието не се губи. Това, което чов"бк е изгубил, не е било реално. Реалното никога пе се губи. Да изгуби човек дрехш-, обущата, шапката, паритъ* си, това не представя н4жаква реалност.

Съвременните хора се делят на благородни и на прости, по произхождение. Това д-вление не е нъчцо реално, защото човек може да изгуби положението си. И царьт умира, и последният просяк умира. В природата и двамата минават под един закон. Като умрат, и двамата ще се превернат

344

на пръст, защото са направени от пръст. Обаче, има нътцо в човека, което не е земно и не може да се преверне на пръст. То е Божественото начало в човека. Ще кажете, че знаете тия работи. – Много нъчца знаете, но още много има да учите. Какво знание е това, което почива на видено и чуто? Ще каже н^кой, че видъл гори, полета, планини, рЪки и морета. Това и някои ясновидци ви-ждат, но каквото видят, изгубват го.–Защо? – Сцената се е смгЪнила, ново действие се дава. Това, което минава и заминава, не е реално.

И тъй, реално е това. което остава в ума, в сърцето, в душата и в духа на човтжа. Какво, именно, остава в сърцето, в ума, в душата и в духа? В сърцето остава тъмнината, в ума – светлината, в душата – истината, а в духа – любовта. Под думата тъмнина ние разбираме непроявената реалност, т. е. реалност без сбнки. За невежия тъмнината е страшна, но за просветения тя представя велики възможности за творческия принцип, който работи в света. Бог е и в тъмнината, и в светлината. Ако не можете да намерите Бога в светлината, ще Го намерите в тъмнината, в голтдаите страдания. В тъмнината човт^к може да научи това, което в светлината по никой начин не може. Ако се отнеме тъмнината от чо-въшкия живот, с нея заедно се отнима и щастието му. Същото се отнася и до светли-

345

ната. Тъмнината е млада мома, а светлината – млад момък, които се женят един за друг. Свеглипа за светлина и тъмнина за тъмнина нико! а ас се женят. Женитбата пък дава възможпост па човека да се прояви.

Сегашни 11-» хора още не разбират смисъла на тъмнина га, вследствие на което стра-дат. Като се проянп тъмнината в тях, те страдат, недоволни са от нея. Щом се прояви светлината, 11> се радват. Голямо благословение е тьмпипага в света. Като настъпи нощ, всички хора си почиват, за да се освежат за следния ден, за деня на светлината. – Не може ли без страдания? – И без страдания може, по ще се намерите в живот без еЬпкп, дето влад-ве голямо еднообразие.

Запитали един в деп Паганини, след един от концертите му: 11а три струни можеш ли да свириш?–Мога. Той излязъл на сцената и свирил на три струни. – На две струни можеш ли да свириш ?–Мога. Той свирил на две струни. 11а една струна? – И на една мога. – Ами бе у струни? На този въ-прос Паганини нищо не отговорил, но не се явил на сцената. Гози е отговорът на въпроса : Може ли бе г страдания? Имате ли една струна, тя представя тъмнината; дветъ1 струни представят светлината; трите – истината, а четирите любовта. Мъдростта пък е в цигуларя, който свири. Истината подразбира отношенията на човека към при-

346

родата и към всичко живо, създадено от Бога. Който не може да мисли, да чувствува и да постъпва правилно, той не може да се домогне до истината. Що се отнася до любовта, човек трябва да се роди и да умре в нея. Какво означава това? Докато е в утробата на майка си, детето живее в временно т-вло, но като се роди, това тъ\ло умира. След раждането си, детето започва да жи-вее в друго тъло, докато един ден и това гбло умре. При това положение, и като умира, и като живее, човек се движи все в любовта.

Какво представя раждането и какво смъртта? Раждането е сверзано с бремен-ността на чове-ка. Само онзи може да роди, който е бил бременен. Толстой разправя за един свой сън, в който се вид^л бременен. Ц/Ъла нощ той се мъчил да роди н-в-що. Гледал около себе си, никакво дете не видъл. Като се събудил сутриньта, той си спомнил този сън и го изтълкувал в пре-носен смисъл. Той разбрал, че наистина е бременен с своето учение. Много хора са бременни като Толстоя и се мъчат да ро-дят, но не могат. Щом на сън не могат да родят, това показва, че ще минат през голями мъчнотии и страдания. Хората се стра-хуват от мъчнотии. За онзи, който разбира, страшно нътцо е мъчнотията, но и по-хубаво н-вщо от нея няма. Сжлцото се отнася и до добродетелите. Страшен е живо-

347

тът без любовта, но велик е животът с любовта. Страшен е животът без мж-дростта и без истината. Велик е животът с мъдростта и с истината. Какво ще ка-жем за светлината и тъмнината? Страшен е животът без светлина и тъмнина. Велик е животът с светлина и тъмнина. Какво страшно има в тъмнината? Тя представя един неорганизиран свят, който очаква своит-в бъдещи условия да се развие и прояви. Светлината е организиран свтзт, който е почнал вече да се проявява.

Красива е тъмнината, когато можете да виждате безбройните звезди на небето. Добре е да изучавате звездит-в на небето. Някои гле-дат зорницата и вечерницата и ги считат за две различни звезди. В същност т^в са една и съща звезда. Зорницата е млада мома, а вечерницата – омъжена мома, която е придобила опитности и се връща у дома си. Женитбата не означава само сверзване на двама млади, но сверзване с всЬка работа. Когато ученикът постъпва в училище, той се годя-ва за учението, а като сверши училището, той се жени за него. Като учи, ученикът се запознава с числата от 1–12. Дето системата на оценки е шестобална, ученикът извервява само половин кръг – полукръгът на деня. Дето системата на преценки е 12-бална, ученикът извервява цътг кръг – кръгът на 12-тб зодии – на деня и на нощта. Какво означава шесторката? – Семе, посадено в

348

земята, за да изникне. Семето тртзбва да се пукне, да мине през известни страдания и тогава да поникне и израсте.

Има известна аналогия между поникване на семето и явяване или раждане на една идея. За да се роди известна идея, тя първо трвбва да се посади в почвата – човтялкия мозък, дето претърпява ред страдания–по-кълване, растене, цъвтене, верзване, узрЪване. Докато мине през тези процеси, ние казваме, че семето е минало ред мъчнотии и препятствия. Най-гол-вмит мж.чнотии за семето се заключават в живота му в земята, дето набъбва, изгнива, разпуква се и след време покълва. През каквито изпитания да мине, семето трябва или да преодолъе тия условия, или да ги използува. Когато двама млади се обичат, те си казват, че ако единият от тях измени, другият ще умре. Какво е смърть-та?–Посаждане на семето в земята. Като се посади, то се разпуква в земята и отново изниква. Значи, тия млади ще се посадят в земята, дето ще се разпукнат и отново ще изникнат. Тогава вече ще се разберат.–Не, това не е любов. Любовта носи живот на хората, а не смърт. Хората имат криво разбиране за любовта. Те мислят, че любовта Се изразява чрез целувки и пригръдки. Т"в мислят, че като обичаш нъкого, трябва да го обсипеш с подаръци, с украшения, с злата. – Не, това не е любов. Можеш да обсипеш човека с всичкото богатство и

349

знание на света, но и това не е любов. Днес хората се стремят повече към придобиване на блага в живота, отколкото към любовта. За да придобият тия блага, т-Н трябва да се освободят от своите стари възгледи. Иначе, н"Ьма къде да сипят тия блага. За да на-леете чиста вода в една чаша, тя тръбна да бъде празна. Пълна ли е с стари възгледи за любов, за щастие, нищо не може хе да сипете в нея. А старото нищо не струва, не може да се разчита на него.

Двама млади селяни, мома и момък , се обичали. Един ден отишли в близка 1а гора да се разходят. Момъкът започиал да говори на момата за любовта си. Той и каз-вал: Калинке, герой съм аз. Като мепс юнак нтзма да намъриш. Каквото да ти се случи в живота, разчитай на мене и на моя револвер. В това време срещу тях се задала една мечка. И двамата изтръпнали от страх. Момъкът веднага се качил на една круша, а момата, като не могла да ] о последва, бързо легнала на земята и се присторила на мъртва. Като дошла до нея, мечката започнала да я мирише. Помирисала я оттукъ-оттам и си заминала. След това момъкът слЪзъл от дървото и я запитал: Калинке, какво ти каза мечката? •– Да не дружа повече с човека, който се е качил на крушата, да се спаси.

И тъй, какво можете да кажете за онзи човек, който при най-малката мъчнотия се

350

качва на крушата, за да се освободи от нея, а оставя сърцето си на произвола на съдбата? Като слъзе от крушата и отиде при сърцето си, което е минало през големи страдания, сърцето ще му каже: Аз се отказвам от дружбата си с такъв човек, който при най-малката мъчнотия бъта. – Не, умът всъкога трябва да подкрепва сърцето, а сърцето всЬ-кога трябва да подкрепва ума. С други думи казано: мъжът трябва да подкрепва жената, а жената трябва да подкрепва мъжа. Днес всбки мисли за себе си, да се качи по нъка-къв начин на крушата, да се спаси. Тази е причината, поради която жената е недоволна от положенисш си, че се е родила жена, но и мъжъг често е недоволен от положението си, иска да бъде жена. И едното, и другото е неразбиране на живота. Да си недоволен от формата, с която си дошъл на земята, това значи, да роптаеш против Онзи, Който те е създал. Мъжът иска да бъде жена, за да не ошва на бойното поле да воюва. Щом е дошьл на земята, човек, бил той мъж или жена, трябва да воюва, но разумно. Има смисъл да отидеш на бойното поле, но да воюваш разумно, без да те ранят, или да раняваш, без да плащаш контрибуция. Има смисъл да ходиш на училище да се учиш, но да проявиш всичкото си приле-жание и всичките си дарби. Обаче, да ходиш на училище, за да получаваш двойки, в това нъ^иа никакъв смисъл. – Ами ако пра-

351

вим погртзшки?–На прилежния и способен ученик много от погръчикитъ1 му се проща-ват, но на неспособния, на мързеливия, и добродетелите се намаляват. Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще гртлии, но като гр-вши и изправя погртлпкитъ' си, той има условия да се усъвершенствува. Чов^к трябва да мине през огън, в който грЪхът и погртлп-кит' да изгорят. Без огън човек не може да се пречисти. Даже и при нормални условия, човек непрекъснато е изложен на слабо горение. Тъуюто му има постоянна температура, от 36–37°. В случай на заболяване температурата му се увеличава от 37–41°. Дойде ли до 41°, организъмът не може да издържа повече. Когато човек не може да издържа над 41° температура, това показва, че не разбира Божиит^. пътища. Който разбира великите закони на Битието, той може да издържа и най-висока температура. – Ама работите ми не вервят добре. – Има ли нещо страшно в това, че нъжоя част от вашия локомо-тив спре за известно време? Тя пак ще се поправи. Може би тренът да е спр-вл на нъжоя станция да слЬзат част от пътници-т. Щом пждниците слязат, тренът отново ще продължи своя път. Понъжога и земята спира движението си за 1/зооооо част от секундата и после пак продължава движението си. Като спре движението си, някои потници слизат на различни станции. Нови път-

352

ници се качват и започват да се движат заедно с земята.

Като ученици, вие сте дошли на земята да учите и да бъдете изпитвани. Ще ви изпит-ват по различни предмети: по търпение, по любов, по обхода, по деликатност, по вт^ра и т. н. Какви са вашите бележки по тия предмети? Ще каже нтжой, че умира от любов. Какво означава тази дума? Като турите след буквата „у" запетая, ще излезе „у, мира". Значи, този човек отива в света, там да търси любовта. Когато човтж не е доволен от любовта, която му се дава, той отива да я търси в света. Нтжой умира за вярата си. Значи, и този човек отива в света да търси вера. Вт>рващият не умира за вярата си, но работи за нея. Той дава от себе си. Безверникът умира, за да вземе нещо от другиг. Учени-цит Христови казваха на Учителя си: „Придай ни вера!" Който дава, вярата му се увеличава ; който взима. вярата му се отнима. Днес повечето хора са безверници, всеки иска да вземе нещо. Човек се ражда безвЬрник, и дълго време майка му трЬбва да му дава от своето живо млъко, за да го научи да втурва. Детето казва на майка си: Аз дойдох при тебе безверник. за да ми покажеш своята вера и да ме научиш да вярвам. Като го кърми и обръща ту от едната, ту от другата си страна, майката казва: Чадо искап да бъдеш топъл, както е топло моето сърце, и светъл като моя ум. Като кърми детето

353

от лявата си страна майката го подхранва с ония топли, блаюродни чувства, които му са необходими за кивота. Като го кърми от дъхната си страна майката го подхранва с светли и възвишеви мисли. Сърцето е син на ума, а умът – син на душата. В тази мисъл се крие 1гбщо отялечено, ибщо мистично което се нулдае ог дълбоко разбиране.

От всичко казано досе1 а, запомнете следните четири нътца: в духа ви да владее любовта, в душата ви – истината, в ума ви – светлината, а в сърцето ви – тъмнината. Светлината подразбира знание и мъдрост, а тъмнината – почивка. Представете си, че го-нят някого за никаква погрешка или престъпление. Кой ще го спаси: нещьта или деня, тъмнината или светлината?–Тъмнината, т. е. нощта спасява онзи. когото преследват. а светлина-та и деньт го предават. Вечер човек почива, а денем работи. Ако човек има светлина. да вижда всичко, косата му би побелела от страх.

През една тъмна нощ един пиян чо-век се връщал у дома си. В тъмнината той не виждал, къде върви, вследствие на което бил спокоен. Дето краката му го водели, там стжлвал. По едно време требвало да мине през една греда. Без да я забележи, той минал по нея благополучно. Сутриньта, като минавал по същия път той дошъл до гредата, но се ужасил. Тя била поставена над

ЛГА

суша грамадна пропаст. Като си помислил само, как е минал през нея, той изтръл-нал от страх. В един момент косата му побелела от ужаса, който изживял.

Като ученици на новото учение, вие трябва да знаете, че всичко, което става в личния, в семейния, в обществения, в народния жи-вот, както и в живота на щвлото човечество, е строго определено. Нищо в свт>та не е произволно и случайно. Който разбира това. само той ще се ползува. Който не го разбира, той постоянно ще се лута.

Христос казва: „Аз съм вратата на овцете". Всички хора са минали вече през тази врата. Когато Христос дойде на земята, ще гледа, какви са бележките на хората по различните предмети. Не е въпрос, колко е страдал човт>к, но важно е, какви са разбиранията и постъпките му. Човек трябва да бъде благороден в всЬко отношение: в проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа си. Дойде ли до сърцето си, там човек трябва да намери Бога, Който 1 о избавя от страданията. Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се наскърбихъ". С други думн казано: Добре ми стана, че минах през тъмнината, за да позная Божиите пътища. Всичко, което се случва в живота ви, представя ръката на вашия велик Баща, Който ви дава възможност да Го намерите и познаете.

»г»ь

Казано е в Писанието: „Да в.шооиш Господа Бога твоего с всичкото си сър/ще, с всичкия си ум, с всичката си душа и си всичката си сила". Това значи: да възлюбиш Господа при всичките условия на живота си, когато си в тъмнина, когато си в светлина, когато си в душата си и когато си в духа си. Да възлюбиш всичко онова, което Бог е вложил в твоето сърце, в твоя ум. в твоята душа и в твоя дух.

Желая ви сега да възлюбите Господа така, както Той ви е възлюбил в началото.

Великият Божи Дух носи всичките блага на живота.

26 август, 5 ч. с. София – Изгрев.