Прими в музиката
Прочете се резюме на миналата лекция.
Има неща в живота, от които човек не се интересува. Има неща, които го интересуват. - Кои неща го интересуват? – Които са близо до него. Например, всеки се интересува от здравето си. То е близо до него. Кой е методът за поддържане на здравето? Какво представлява здравето? То е капитал, вложен в банката. Ако всеки ден изразходваш определения за това време капитал, без да внасяш нещо, ти ще фалираш; ако всеки ден внасяш по нещо, капиталът ти ще се увеличи, т.е. здравето ти ще се укрепи. Като знаеш това, не се чуди, защо, след като си бил здрав, заболяваш. Мнозина изразходват капитала си, без да внасят нещо в банката и незабелязано губят здравето си. Мислите ли, че здравето може да дойде отвън, без да го поддържате? Парите сами не идват. Щом се теглят пари от касата, непременно трябва и да се внасят. Който вади пари от касата, трябва да бъде разумен. Разумно ще тегли и разумно ще внася. Ако всеки ден не внасяш в здравната банка, ще се разболееш. Ако всеки ден не учиш, не можеш да станеш учен. Ако всеки ден не четеш, нищо няма да придобиеш. Ако всеки ден не пееш, никакъв певец не може да станеш. Ако всеки ден решаваш по една задача, не може да станеш математик.
Като пяхте песента "Фир - фюр - фен", какво забелязахте? С кой тон започва? – С "ре". Този тон е прима в тази песен. Първата прима е осмина; втората е шестнадесетина. Какво нещо е примата? Ако се отнася за човека, как ще обясните примата? – Човек, който се занимава само със себе си. Той внася в касата си от спечеления капитал. Първата осминка е вложеният капитал в началото; втората осминка е спечеленият капитал, прибавен към първия. Значи, осминка ще внесеш, шестнадесетинка ще извадиш. Това е тълкуване на примата в музиката. Музикантите не са дошли още до това тълкуване. Примата има и друго тълкуване. Според мене, най-малкото благо, което можеш да опиташ в даден момент, е прима. Първата хапка хляб, която изяждаш, е прима. Обаче, целият хляб не може да бъде прима. Той може да бъде терца, кварта, квинта, но не прима. Примата е начало на нещата. Започнеш ли една работа, изходна точка ще ти бъде примата – най-малката величина. Това, именно, хората не обичат. Те предпочитат големите величини пред малките. Повечето хора започват с терца, с кварта или с квинта. Примата е единицата, секундата е двойката, терцата – тройката, квартата – четворката. Всеки трябва да знае, с единица ли започва живота си, или с двойка. Единицата е Слънцето, с което започва животът. Двойката е Луната. Ако започваш с двойка, т.е. с Луната, скоро ще фалираш. Болният е фалирал търговец. Може ли той да върти търговия? Може ли болният бакалин да услужва на клиентите си? Като влизат в дюкяна му, той им казва: Вземете си, каквато стока искате, претеглете я и си платете. Колко от тях могат сами да си услужат? За интерес мнозина ще искат сами да си услужат. Те ще вземат повече, отколкото ще платят.
Казвам: Всички неща в живота започват с прима. Дишането, гледането започват с прима. Коя е примата във "Фир - фюр - фен"? – Ре. След тази нота идва "сол", прескача терцата "фа". Защо е така? Сол представлява ученик, който отива на училище да учи, т. е. да цъфне. Баща му печели, а той учи. Ако след "ре" идваше "фа", работата щеше да бъде материална. Всъщност, ученикът не се интересува от материални работи. Той не е чирак. Някой иска да блесне изведнъж, да се прослави бързо. – Това е слугуване, това е борба. Ти се бориш на арената, искаш да свалиш някого на земята, да кажат, че си силен човек. Можеш ли събориш един-двама – това нищо не значи. Утре ще излезе някой по-силен, ще те търколи на земята. Това значи, да започнеш с чест, да свършиш с безчестие. Не се бори на арената, където можеш да победиш, но можеш и да бъдеш победен. Където побеждаваш, там могат да те победят; където печелиш, там и губиш. Не търси богатство, не търси и сиромашия. Какво трябва да търсиш? - Живота. Казваш: В живота има смърт. Обаче, животът никога не умира. Като изгубиш живота, ти намираш смъртта. Това показва, че животът е единен. Той никога не умира. Както светлината не се губи и не се прекъсва, така и животът не се губи. Токът, течението на светлината се прекъсва, но тя никога не се прекъсва, нито се губи. Хората се стремят към много знания. Казвам: Стремете се към малко знания, но сигурни. Защо трябва да се осигуряваш за 20 години? Само длъжникът иска да се осигурява. Той задлъжнял на много хора и мисли само за осигуряване. Смешно е това. Като се нахраниш добре, мислиш ли за осигуряване? Щом ядеш, ти си осигурен. Приеми с благодарност това, което Бог ти е дал, и не мисли за бъдещето.
Защо да не мисля? – Много просто. Ученикът, който отива на училище, мисли ли за програмата, за работата на учителите? Те нареждат програмата, те създават реда и порядъка в училището, а ти трябва само да учиш. Казваш: Животът не е добър. – Това е все едно, да следваш университет и да казваш, че той нищо не струва. Не се произнасяй за университета. Той е добре поставен, но ако има нещо несъгласно, нехармонично, причината е в тебе, а не в университета. Някой вземе цигулката, качи се на сцената, иска да свири, но нищо не излиза. – Защо? – Не знае да свири. Той казва, че салонът не бил добре отоплен, че публиката не го разбирала. Възможно е, случва се салонът да не е отоплен; случва се и публиката да не разбира от музика, но главната причина е в него – не знае да свири. Мислиш, че знаеш известен предмет. Опитай се, провери се, доколко го знаеш. Помоли приятеля си, първо той да те изпита, а после професорът. Ако не си доволен от този приятел, извикай втори, трети, и ако ги задоволиш, ти ще издържиш добре изпита си и пред професора. Ти не си издържал изпита пред тримата си приятели, а бързаш да се явиш пред професора си. Да, но професорът те скъсва и казва, че нищо не знаеш.
Оплакваш се, че не можеш да пееш. – Много естествено, пил си студена вода или студено вино, ял си люта чушка. Щом искаш да пееш, ще пиеш гореща вода. Разгневиш се и не можеш да пееш. Ще се възпитаваш да не се гневиш; ако не можеш, ще впрягаш гнева на работа. Няма да ядеш нищо люто. Ако ядеш лютиви неща, все едно, че се караш с хората, Сладките храни подразбират добри, правилни отношения между хората. Който не може да се разговаря с клетките на своя ларинкс, не е певец. Добрият певец се разговаря с клетките на своя ларинкс. Те го обичат, и той ги обича. Тази взаимна любов дава условия за пеене. Не го ли обичат, те не го слушат, и той не може да пее. Всъщност, певецът не пее, но клетките на ларинкса му пеят. Той заповядва, а те слушат и изпълняват заповедта му. Певецът внася капитала в гърлото си, а клетките на неговата ципица се подчиняват на заповедите му. Певецът зависи първо от гърлото си. После умът, сърцето и душата идват да му помагат. Ако и те не вземат участие, никакъв певец не можеш да станеш. Докато се поставяш като генерал и само заповядваш, никой няма да те слуша. Ти ще застанеш в положението на слуга и смирено ще се обърнеш към ума, сърцето и душата си, да ти помогнат, да вземат участие в пеенето. Човек трябва да знае, кога да бъде генерал и кога – слуга. Той трябва да разбира причините на нещастията, да знае, защо го сполетяват.
Преди години дойде при мене една майка да се оплаква, че детето й било на умиране. Казах й да отиде при някой лекар. Тя отказа да търси лекар, под предлог, че имала друго дете, което умряло в ръцете на лекаря – страхувала се от лекари. Питам я: От какво страда детето ти? – Не зная. – Колко голямо е то? – На шест месеца. – Да не си му дала да яде нещо мъчносмилаемо? – Дадох му само една ябълка, нищо друго. – Ябълката, именно, е причината. Детето е малко, няма зъби, не може да яде ябълка. То ръфало по малко ябълката, докато я изяло. Ще му дадеш да пие малко майчини листа. След няколко часа детето беше здраво.
Много хора страдат като детето, но не знаят причината за това. Те ядат твърди, мъчносмилаеми храни и после търсят лекар да ми помогне. - Как ще си помогнат? Ще вземат малко майчини листа, да се пречисти стомахът им. Като не знаете причината на страданията, казвате, че не ви върви. - Защо не вървят работите ви? Трябва да накарате това, което не върви, да тръгне. Искаш да бъдеш весел, разположен, но сърцето ти не върви. Искаш да мислиш право, умът ти не върви, занимава се със странични работи. Какво трябва да правиш, когато умът ти не работи? – Ще търпиш. – Търпя. – Търпиш, но същевременно се безпокоиш. Това не е търпение. За да вървят работите ти, както трябва, нужно е търпение и самообладание.
Един английски лорд и един руски княз се срещнали в Лондон в една тясна уличка. Кабриолетите им не могли да се разминат. Те спряли на местата си и мислели, какво да направят, за да продължат пътя си. По едно време лордът извадил вестник "Таймс" и спокойно започнал да чете. След това руският княз изпратил слугата си до лорда да поиска вестника, и той да го прочете. И двамата проявили самобладание и търпение. Кой от тях има по-голямо самообладание? Най-после им дошла идеята да разменят кабриолетите си и така да продължат своя път.
Сега се явява въпросът, кой кабриолет е по-хубав и по-скъп – на лорда, или на княза. Когато те вадят от океана, ще питаш ли, с каква лодка ще те вадят – с моторна или с обикновена. Важно е да излезеш на брега, вън от опасността, а каква ще бъде лодката, не е важно.
За тебе е важно онова чувство или онази мисъл, която може да те спаси. Колко е голяма мисълта, колко е велико чувството, не е важно. Казваш, че не си добър човек. В какво се заключава твоята лошавина? Какво нямаш? Ум ли нямаш, сърце ли нямаш, душа ли нямаш или дух нямаш? Ти не си добър, защото не слушаш гласа на духа си; не си добър, защото не слушаш душата, ума и сърцето си. – Какво трябва да правя, за да стана добър? – Да слушаш ума, сърцето, душата и духа си. Каквото ти кажат, трябва да го изпълниш. Мъчно можеш да накараш бащата да слуша сина си. Ако синът даде някакъв съвет на бащата, последният махне с ръка и казва: Не говори! – Защо бащата не иска да слуша сина си? – Утвърден е вече. Той е човек с утвърдени възгледи.
Един баща завел своето десетгодишно дете на едно от съживителните събрания. Детето забелязало, че всички пеят и се молят, само баща му не пее. То запитало: Татко, защо не пееш? – Утвърдих се вече. Детето разбрало, че бащата не се нуждае вече от нищо. Един ден бащата впрегнал кабриолета и взел детето си да направят една разходка. Качил се на кабриолета, взел юздите в ръцете си и замахнал с камшика към коня, да потегли. Конят не мърдал от мястото си. Детето казало: Татко, конят се утвърди, не иска да върви.
Казвам: Не е добре човек да се утвърдява. В утвърдяването има нещо опасно. В нищо не се утвърдявай. В такъв случай, ти придобиваш навици, от които мъчно можеш да се освободиш. Преди години наблюдавах един интересен случай по шосето, което води за Изгрев. Вървя нагоре, виждам един файтон се спрял. Слизат от него един полковник със своя войник. И двамата се чудят, защо конят не върви. Единият кон потегля напред, другият не иска да върви: назад се връща, но напред не тръгва. Качва се само войникът, конят тръгва напред. Полковникът достига файтона и се качва вътре, но конят веднага спира, не иска да върви. Това ставаше тъкмо на най-високата част на шосето. Слизат и двамата, водят коня. Качва се полковникът, конят веднага спира. Качва се войникът, конят тръгва. Полковникът казва на войника: Карай напред, аз ще вървя пеш. Ще ме запитате, коя е причината за това. Много обяснения могат да се дадат. Ще кажете, че полковникът трябва да върви пеш. И това е възможно. Няма да ви обяснявам психологически този факт, но ще ви дам едно приблизително обяснение. Мислите ли, че конят, който яздите, ще върви напред, ако теглите гема му назад? Конят ще спре, няма да ви слуша. На същото основание, намирам, че полковникът тегли гема на коня назад, затова той му се противопоставя. Конят си казва: Този полковник, който тегли гема назад, не може да се вози на файтон. Следователно, ако искаш конят ти да върви напред, трябва да пуснеш гема, да бъде свободен. Ако трябва да му дадеш направление, ще дръпнеш гема малко напред.
Едно лято пътувах за Варна. Трябваше да минем през една река. Обаче, този ден валя силен дъжд и покри моста с вода, на височина 25–30 сантиметра. Пеш не можеше да се минава. Намерих един каруцар, който минаваше за опитен. Казах му: Като дойдеш до реката, ще пуснеш гема на коня свободно да върви. С краката си той ще опита пътя и ще избере най-плиткото място. Каруцарят не ме послуша. Удари коня с камшика, дръпна гема, и каруцата тръгна. Още в началото затънахме. След това трябваше да се връщаме назад, но с големи материални загуби за каруцаря. Той каза: Ще се опитам още веднъж, но този път ще те послушам. Пусна гема на коня и го остави свободен. Конят тръгна към моста, опита пътя с краката си, и минахме благополучно.
Често хората казват за растенията и дърветата, че са неразумни същества. Разумно е плодното дърво, защото дава сладки, вкусни плодове. Разумно е цветето, което цъфти и разнася благоуханието си надалеч. Разумна ли е грамофонната плоча, на която се свири една хубава симфония? Според мене, разумен е оня, който направил плочата, но не и самата плоча. – Защо слушаш грамофонни плочи? – Слушам ги заради оня, който ги направил. Казваш, че нямаш мозък, или че мозъкът ти не мисли правилно. Вярвай в разумността на своя мозък. Като вярваш в него, ти ще вярваш и в Оня, Който го е създал. За да чуеш слна хубава песен на плочата, трябва да знаеш, как да я поставиш и как да я навиеш. Следователно трябва да знаеш, как да възприемаш Божествените мисли и как да ги предаваш. Отсега нататък трябва да изучаваш това изкуство. Не е лесна работа да се занимаваш с мозъка си. В него има най-малко 50 плочи: една от тях е плоча на разсъждението, друга – плоча на историческата памет, трета – плоча на веселието, смеха и активността на човека и др. Виждаш някой човек скача, вика, играе. Казваш: Това проявление не подхожда на човек с религиозно разположение. – Кой е виновен за това? Защо не туриш религиозна плоча? Турил си плочата на веселието, и човекът започва да се весели и играе. Има плоча на радостта, но има плоча и на скръбта. Ако искаш да бъдеш радостен, ще туриш плочата на радостта; ако искаш да бъдеш тъжен, ще туриш плочата на скръбта. Какво ще кажете за новата песен "Аз ще се подмладя"? Къде е примата в нея? С какво започва тя? Според мене, откъдето и да започнете, с какъвто тон и да започнете, все е прима, защото се отнася за подмладяването. Пеете тази песен и се радвате. Обаче, радостта ви може лесно да се изгуби. Една малка причина може да отнеме радостта ви. Достатъчно е да мине край вас една дама, напарфюмирана с парфюм, който не обичате. Парфюмът съответства на нейните мисли и чувства, но не и на вашите. Това разногласие внася чужд елемент в радостта ви и вие ставате замислен, неразположен. Някога сте тъжен, неразположен, но тъгата ви може да се превърне в радост. Достатъчно е да срещнете една млада, красива мома, която харесвате. Нейният парфюм съответства на вашето настроение, и скръбта ви изчезва. Вие обичате миризмата на нейния парфюм. Когато си в хармония с даден човек, ти харесваш всичко негово: и яденето, и облеклото му. Ако не си в хармония с него, нищо не му харесваш. Минаваш край едно цвете, харесваш го, разположен си. Между тебе и него има хармония. Минаваш край друго цвете, не го харесваш. То не е в хармония с тебе. Ставаш сутрин от сън, излизаш на двора, приятно ти е. Между тебе и деня има известно съгласие. Друг ден ставаш рано, излизаш навън, но не си доволен от деня – не си в хармония с него. Има дни, с които си в хармония; има дни, с които не си в хармония.
И така, стремете се към хармонията в живота, както музикантът се стреми към хармонията в музиката. Понякога музикантите поставят паузи в произведенията си. В природата обаче, паузи не съществуват. Когато не чуваш гласа на природата, тогава се явява пауза. Гласът непрекъснато се разнася, но отвреме-навреме ти не го чуваш. Ако се свири зад планината, ще чуваш ли тази музика? Прекъсването на музиката е само за оня, който не я чува. Може би тази пауза е само за него. Един писател пише и туря многоточие. Това е неговата пауза. Какво означават тези точки? Първата точка означава: Свърших работата си със Слънцето. Втората точка: Ще имам работа с Луната. Третата точка: Ще имам работа с Юпитер. Четвъртата точка: Ще имам работа със Земята. Петата: Ще имам работа с Меркурий. Трябва ли да се смущаваш, ако се занимаваш с планетите? Първата точка показва, че човек се занимава първо със себе си. Останалите точки трябва да му служат. Той е полковник, а останалите хора – редници. Колкото повече точки туря, толкова по-висок е чинът му. Една точка отговаря на поручик, две точки – на капитан, три – на майор, четири – на полковник, пет – на генерал.
Казвам: Когато иска да скрие някои неща от човека, природата ги прави дребни, микроскопични. Така тя ни изпитва, да разбере, обичаме ли малките неща. Щом пожелае да ги открие на хората, тя ги прави големи. Ако са близо до очите ви, големите работи не правят впечатление. За да се видят и използват добре, те трябва да се отдалечат малко. Големите работи са голям товар, а малките работи – малък товар. Тази е причината, че понякога се усещаш тежък, а понякога – лек. Аероплан, който тежи десет тона, олеква в пространството, защото моторът се движи. Щом моторът престане да се движи, аеропланът става тежък и пада на земята. Значи, докато нашият мотор се движи, ние олекваме. Щом престане да се движи, ние ставаме тежки. – Кой е моторът на човека? – Сърцето. – Кой го направлява? – Умът. Ако сърцето и умът не работят, аеропланът ще остане на земята – никой не може да го вдигне.
Казвам: Нека вашият мотор работи, да придобивате знания и опитности, да не останете малко, неопитно дете. Каква е разликата между детето, което постъпва в първи клас, и студентът, който завършва университет? Разликата се заключава в знанието: детето едва започва да учи буквите и числата, а студентът ги знае, той прави вече разумни съчетания между едните и другите. Детето изучава качествено и количествено нещата, а студентът прониква в техните отношения. Детето не е проявило своите възможности, а студентът ги е проявил. Детето казва: Това не мога да направя. Студентът го прави. Не казвай, че има невъзможни неща в живота. – Защо? – Защото невъзможното днес става възможно утре. Не мисли, че нещата са невъзможни. Ако мислиш така, ще обремениш ума си и ще го лишиш от възможността да се прояви. Не мисли, че не разбираш нещата. Това, което днес не разбираш, утре ще го разбереш.
Казваш: Това не разбирам, онова не разбирам. После се чувстваш огорчен, мислиш, че хората уронват достойнството ти. Ти сам казваш, че не разбираш нещата. Щом мислиш така, и другите ще мислят като тебе. Ето защо, каже ли някой, че не разбираш нещо, кажи: Не го разбирам, защото не съм работил в това направление. Ще започна да работя и ще го разбера. Днес не можеш да караш автомобил, не можеш да свириш, да рисуваш, но ще започнеш да учиш и ще постигнеш това, което не си знаел. Докато си малко дете, не можеш да вдигаш голям товар. Щом пораснеш, ще го вдигаш. Слаб си, не можеш да носиш тежести. Щом се засилиш, ще ги носиш. Може ли мухата да носи десет килограма тежест? Така че, ако си дете, не мисли, че си невежа. Знай, че ще пораснеш и ще носиш големи тежести.
Помни: По отношение на природата, ти си малко, невръстно дете. Ако не можеш да разрешиш един въпрос, не се обезсърчавай. Ти ще пораснеш, ще станеш голям човек и ще разрешиш този въпрос. Ако разбираш въпросите на живота, голям си; ако не ги разбираш, дете си. Признай факта и върви напред. Не казвай, че си невежа или простак. Казват за някого, че е недодялано дърво. Какво щеше да стане с плодните дървета, ако са одялани? Не казвай на човека, че е невежа, но му кажи, че е хубава семка, посята не на място. Извади я оттам и я посей, където трябва. Като се посади на добро място, тя ще израсте и след време ще даде хубави плодове. Тогава ще стане одялано дърво.
Под "недодялано дърво" разбирам незавършена работа. Под "недодялано дърво" разбирам семка, посадена в добра почва, но още неразвита, неизрасла. Като се развие и израсте, ще даде плод. За да не останеш недодялано дърво, ще посаждаш мислите и чувствата си, ще ги обработваш, докато дадат плод. Ще учиш, ще пишеш, докато се одялаш. Някой започва да пише с едри букви и завършва с дребни. Той е в началото щедър, накрая економист. Хората започват да икономисват, когато се намерят пред мъчнотии.
Един американски търговец, милионер, решил да съкрати бюджета си. Мислил, лутал се, не знае кое перо да съкрати. Да съкрати едно перо не може, нужно му е; да съкрати друго перо, пак не може. Така минали десет години, и той не могъл да съкрати нито едно перо, Един ден се изненадал, случило се, че изгубил половината от капитала си. Той веднага решил, кои пера може да съкрати. В един момент той намалил бюджета си.
Казвам: Докато разполагате с всичкия си капитал, вие не можете да съкратите бюджета си. Щом изгубите част от капитала си, веднага виждате, кои пера не са ви нужни. Докато си здрав и не страдаш, не слушаш гласа на природата. Наложи ли ти едно страдание, ти започваш да се вслушваш в нейните думи. Тя казва: Не яж тази храна. – Здрав е стомахът ми, ще ям. Щом те заболи стомахът, ти започваш да се огъваш, отказваш се от това ядене.
Двама богаташи се разговаряли в трамвая. Единият казал: Обичам млякото, но лекарят ми забрани да пия. – Не го слушай, пий и не се страхувай. – Стомахът ми не го понася. – Това е друг въпрос. Значи, стомахът дава свобода да пиеш мляко; стомахът те ограничава да пиеш мляко. Ако причината е външна, може да не слушаш лекаря; ако причината е вътрешна, не може да не го слушаш. Стомахът ти налага да слушаш лекаря и да изпълняваш наредбите му. Внасяй в стомаха си такава храна, каквато той иска. Внасяй в дробовете си такъв въздух, какъвто те искат. Внасяй в ума си такива мисли, каквито той иска. Внасяй в сърцето си такива чувства, каквито то иска.
И така, прави това, което душата ти иска. - Защо? – Защото душата иска само това, което има отношение към ума, сърцето и волята на човека. Това е благо не само за отделния човек, но и за неговите близки. Душата иска само това, което поддържа светлината на ума, топлината на сърцето и силата на волята.
Изпейте песента "Аз ще се подмладя".
Запишете си следното правило: Никога не отказвай да направиш най-малката услуга на кое и да е същество.
Само светлият път на мъдростта води към истината.
В истината е скрит животът.
Лекция от Учителя, държана на 22-ри октомври, 1943 г., София – Изгрев.