НАЙ-СЪВЪРШЕНИЯТ ИДЕАЛ
Песента на малката тревица
На катедрата пред Учителя има кошничка с пликчета - суми.
„Добрата молитва”
„Бог е любов”
Ще ви прочета първите пет стиха от десета глава на Евангелието на Йоана.
В какво седи разликата между един обикновен човек и един поет? Има голямо различие в начина, по който те схващат живота. Поетът схваща това, което обикновеният човек не е сънувал. Когато говори, обикновеният човек ще говори върху неща, които не са съдържателни, нямат смисъл. Той е практичен. А пък поетът ще избере най-хубавите и най-поетичните думи и ще ги нареди, и има смисъл в това, което е написал.
Тогава ще извадите следния закон. Вие сте на земята, нали. Всяка една ваша мисъл, всяко едно ваше чувство - нещо написано е, и то ще се представи в един свят. Това, което мислите, това, което е невидимо за вас тук - има и нещо написано. Няма скрито-покрито. И вие може да мислите, че сте много учени, много справедлив, светия, но вашата мисъл е определена. Мисълта е, която определя човека. Чувството е външната страна на човека. Неговата постъпка е външната форма, по която може да се познае човекът. И животът ви на земята зависи от всяка една ваша мисъл, която е изпратена на Небето. Това е вашето богатство. Каквото и да говорят философите, че човек трябва да мисли добре и прочее, мен не ме интересува, че мисли човек добре. Всяка една мисъл, която излиза от човека, трябва да отиде някъде и да свърши работа. И ако свърши работа, тази мисъл е полезна, а ако не свърши, няма никакво значение. И всяко едно чувство, което излиза от човека и свършва работа, е полезно.
Животът не е нещо, което ние можем да го създадем. Добрата мисъл не я създаваме ние. Мисълта трябва да отиде в един свят, дето ще се оплодотвори и ще се върне назад. Всяка една мисъл, която излиза от тебе, ще отиде при Бога и ще се върне назад. Ако това семе, което сееш на земята, не израсне, то няма значение. И всяка мисъл, която излиза от тебе, и не отива към Бога, и не се оплодотвори, няма значение.
Някой път вие питате как трябва да се живее. Няма какво да питаш това. Животът ти зависи от мислите, които изпращаш. Един съвременен модерен поет казва в един куплет: „Слушах на полето песента на малката тревица: „Жадна съм, съхне моята уста и гине душата ми.” И не се мина дълго време, и чува се тропот - затичват се хиляди кола и хиляди ведра вода се изля върху земята и върху малката тревица.”
Вие като философа ще кажете: „Как може да пее тревата? Има ли тя душа?” Има, разбира се. Господ слуша така тревите, както хората. Поетът продължава така. Тревата казва: „Може би, Татко, аз направих погрешка, че излезнах от Твоя дом и посетих света? И по-дълго време седях тук - закъснях и не се върнах в дома.” Защо е дошла тревата? Тази душа е слезнала от небето и дошла да принесе известна полза. Млекопитаещите - целия ден тревата ще работи, и каквото изработят, волът ще дойде и ще го отнесе. И след няколко деня тревата пак ще изработи, и волът пак ще го отнесе. Онзи, който не разбира закона, той мисли само за себе си. Ако ти не може да свършиш работата на една трева, тогава какво си разбрал от живота?
От друга страна, вие ще кажете: „Ние често казваме, че и ние вършим волята Божия.” Така не се говори. Вие вършите волята Божия по вашему. Вие, така като вършите волята Божия по вашему, считате и мислите - волята Божия. И тогава какво става? И Господ почва да върши Своята воля, както Той разбира, и тогава се ражда едно противоречие между Бога и вас. И питате Господа: „Защо, Господи, постъпваш така?” „Защото и ти постъпваш така” - казва Господ. Ти постъпваш без никакъв оглед за това, което Господ върши. Ти нямаш никаква признателност. Сега на земята всичко ти е дадено, и не мислиш, че със своите мисли, чувства и постъпки, ти опълчваш Бога. И при всичко това искаш Бог да мисли за тебе като писано яйце.
Някой се хвали: „Ние едно време живеехме добре.” Остави едно време. Вчера как си живял, вчера как си пял не ме интересува. Сега как пееш - това ме интересува. Един турчин казва, че в Багдад скачал двайсет метра трап. Казвали му: „И тук скокни.” Той казал: „Тук не мога.” Някои хора мислят, че като скачат два метра, те са скачали двайсет метра. Не е въпрос да се самоосъждаме. Това не е наука. Аз го наричам чесане на краста. Ще го изправиш.
Как се пише думата „любов”? По три начина има. Единият - че след като пишеш любовта, ще те бият. В турско време отива един българин при един турчин на гости. Българинът, като мислил, мислил, казал: „Много обичам жена ти.” Турчинът налага българина и му казва: .,Какво право имаш да обичаш жена ми? Аз може да обичам жена си, но не един гяурин.” Излезнал си българинът, питаха го: „Защо те биха?” И той казал: „Защото обичам жена му.” Това е един символ. Това е един факт. Един турчин всичко му кажи, но за жена му въпрос не прави. За него може да кажеш, че го обичаш, може да му кажеш: „Много те обичам, ефенди.” Но за жена му въпрос не прави. Питам тогава - трябва да знаете къде да турите любовта. Защото от турско гледище бият човека, като каже, че обича жена му. Тук думата „любов”, обич, не е турена на място.
Когато дойде един човек при мен и иска да целува очите ми, аз ще му кажа: „Стой малко настрана.” Очите ми не са направени за целувка. Господ е направил устата за целувка, бузите, челото, но очите са направени специфично само да гледаш. Защото, ако очите трябва да ти целунат, ще ослепееш. И при това целувката не е навсякъде в света. Целувката е външното в този свят, за да се изяви животът. Целувката си има свой психологически произход. И понеже вие не разбирате този вътрешен произход, вие често с вашите мисли си играете. Във вашите мисли има много огледала и свещи, с които се събира светлината. Ти някой път искаш да целунеш някой човек, но си турнал целувката на събирателна леща, която събира светлината, и тя фокусира, и като целунете този човек, ще го изгорите. Тази свещ да я няма там никаква.
Какво извършва целувката в света? Тя съществува в цялата природа. Целувката е произлязла така - когато Бог е отишъл да направи света, и целувката е дошла в света. Щом Бог създал две неща, то дошла е и целувката, защото и всяко допиране е и една целувка. Щом мислиш за един човек, ти го целуваш вече. Целувката е онова, което се сформира в нашия ум, сърце и воля. То е реалното.
Та казвам, не е въпрос какво сте сега. Аз и от това не се интересувам. Какво трябва да бъдеш в бъдеще? „Какво съм аз сега?” - казва. Не мога да се произнеса. Не ме питай да се произнеса какво си сега, а какво трябва да бъдеш в бъдеще.
Пита ме някой: „Какво съм аз сега?” Остави това. Какво трябва да бъдеш в бъдеще. Какво сте сега, то е ваша работа. Вие, ако искате, можете да кажете, каквото искате. Каквото мислиш, кажете, то е вярно засега, но каквото добро да кажете засега, то е вярно само за в бъдеще. Когато някой човек ще ви похвали, че сте гениален, това е за в бъдеще. В какво седи гениалността му? Той една картина не може да нарисува, а пък бил гениален. Написал един куплет. В какво седи поезията? Аз като напиша един куплет, и като го прочета на един умрял, той да стане. Аз считам за музикант този, който, като почне да свири на умрелия, и умрелият да стане. Някой казва: „Може ли да бъде това?” Сега не може да бъде това. Пита ме някой: „Можеш ли да го направиш?” Казвам: „Страх ме е да го направя.” Защото този, когото ще съживя с песента си, той ще стане да пише псувни. Не му пея, защото ще ме псува. Най-първо ще му пея една песен в другия свят да, не псува, и после ще му пея тук, да го съживя.
Та казвам тогава, кои са причините за противоречията? Бог е едно съвършено същество и е направил света, и в нас има едно противоречие. Питаме ние: „Защо Господ направи света?” Едно от двете - или че не разбираме Божествения свят, или криво сме информирани за онова, което Бог е създал.
Всички вие се учите да опознавате света, както Бог го е създал. Вие всички мислите, че светът е лошо създаден. То е ваше субективно схващане. Както аз схващам света, светът е съвършен. В света няма никаква погрешка, няма никакво зло. А пък както вие схващате, вие считате, че в света има голямо зло. Когато човек е неразположен, мисли, че целият свят е неразположен. Който е весел, мисли, че целият свят е весел. Това са субективни схващания. Вие сте дошли да изучавате света и в това се състои съвършенството. Да може да опознавате онази велика Божия мисъл, която прониква във вас. Някой път не си харесвате пръстите, понеже не разбирате Божествения свят. Бог е направил пръстите, устата за едно нещо, а пък вие ги слагате за служба в друго нещо. Защо ми е направил Бог устата? За ядене ли? Първо, чрез нея влиза храната и в нея седи езикът, чрез който нещата се вкусват. И езикът има още функции да говори. Някой път из устата трябва да излезе въздухът навън. Да говори човек, това е най-висшата служба - да се учи човек да говори.
Тогава вие, които толкова знаете да говорите, кажете ми коя е вашата мощна дума, че като я кажете, всичко да стане? Имате ли една магическа дума, че като я кажете, всичко да стане? Аз имам магическа дума. Аз имам една дума само.
Преди години на една сестра ръката й се беше надула. Тя отиваше да я поправи един хирург, да й направи операция, защото иначе щеше да стане инфекция. Аз й казах: „Ще оздравее ръката ти. Идете утре при еди-кой си хирург да ти направи разрез на абсцеса.” Но тя, като излезе от моята стая, сблъсква се и пада в един трап, удря - и се пуква мястото й. Това е моята магическа дума - направили са й операция в трапа. И лекарят й казал: „Кой ти направи тази операция?” Тя казала: „Снощи паднах в трапа.'“ Аз не вярвам, че един хирург може да направи такава сполучлива операция, както този трап. Лекарят изстискал ръката й и след една седмица ръката оздравяла. Та казвам, ако вашата дума не може да ви направи една операция, тя не е силна дума. Защото някой път трябва да ви се направи една операция, понеже доста подувания имате всички. Човещина е. Може да ви се подуе крак. Един брат има тук, който от многото работене - преуморил се палецът му, подува се и се инфектира ръката му. Идва при мен. Казах му: „Сложете си компрес загряващ, млечен компрес.” Казаха ми: „Но не може братът да търпи.” Идват и ми разправят, че почва да боледува. Казах: „Нека боледува, нека се научи да търпи сега.” Той, като не може да търпи, иде му да отиде, да излезе, от прозореца да се хвърли. Това не става с хвърляне. Попитах в първия етаж ли стои, или във втория. Казаха ми - в първия. Аз казах: „Нищо, ще се намести главата му по-добре.” Най-после казах: „Направете един компрес от ленено семе и сложете на ръката му.” Попитаха ме: „Ами ще оздравее ли?” Казах: „Сложете.” И след това идват и ми казват: „Подобри се ръката му, положението му е подобрено.” Каза: „Малко има - изстискайте сега ръката му.” И след това братът вече не пъшка, не е шашав. Всички сега сте излезнали навънка.
Казвам сега, всички трябва да имате по една Божествена дума, на която да разчитате. Поне всеки един от вас трябва да има една дума. Вие сега уповавате и казвате: „Господ ще ни оправи ли?” Така казваха старите хора. Господ няма какво да ни оправя нас. Той гледа ума ни - как ние ще оправим работите. Защото, ако дойде Господ да ни оправи, то работата ще излезе съвсем другояче.
Вие казвате някой път: „Бог ми е свидетел.” Така не се говори. Вас ви викат в съдилището, не викайте Господа за свидетел. Това е голямо тщеславие. Предпочетете да носите всичкия позор, а не да викате Бога за свидетел. Или някой ви обиди. Вие казвате: „Господи, не виждаш ли?” Не викайте Господа. Благодарете на Бога. Аз ето какво бих ви препоръчал - да ви се отплати за това, дето сте сложили в кошницата. Ще ви дам нещо, което ще си го запишете. Когато се молите на Господа, кажете: „Господи, каквото се случи, превърни го всичко за добро.” Набие те някой, кажи: „Превърни го, Господи, за добро.” Хука [* хука (диал.) - хока] те някой, кажи: „Превърни го, Господи, за добро.”
Та единственото нещо е да превърне Господ всичко това в добро. Каквото се случи в живота, да се превърне за добро. Това е смисълът. Ама защо е станало, оставете това. Това е друг въпрос. Защо е станало - може да четете много философски системи, но те нямат приложение. Философските системи не разрешават въпроса. Те объркват работите, но не ги разрешават. Някоя лоша мисъл дошла в ума ти, ти кажи: „Господи, превърни я за добро.” Направил си една погрешка, кажи: „Господи, превърни я за добро.” За всичко, което се случи всеки ден, казвай така. И не ходете да си разправяте погрешките, защото според мен, ако се разправя за много добрини и много злини, то е тщеславие. Не се хвалете. Някой казва: „Аз съм много грешен.” То е тщеславие. Искаш да покажеш, че си много учен, то е тщеславие. Ако искаш да покажеш, че си математик, иди при някое дете и му покажи как да реши задачата. Научи някого по математика. Ако искаш да покажеш, че си свят, иди при някои хора и ги научи да живеят добре. Каквото искаш да покажеш, иди и научи хората.
Ако вие не можете да научите хората, които живеят във вас, а те са милиони, то как ще се разправяте с външния свят? Може да имате възпаление на носа си. Някой човек разбил носа си или зачервил се носът му от гняв. Вие ще викате сега лекар и ще му дадете няколкостотин лева да го лекува. Поглади го и му кажи: „Не ми се сърди.” Или страната ти може да се възпали. Поглади я, не викай лекар. Или някой път пръстът на крака ти може да се разсърди и да каже: „Знаеш ли какво мога да направя аз! Ти без мен не можеш да се мръднеш.” Ще го помилваш, ще го погладиш отгоре. Вие сега ще викате лекар и ще кажете: „Защо, Господи, това нещастие.” Не разсъждавате правилно. Вие считайте, че дето се разгневил вашият крак, е за най-добро, и кажи: „Нека Господ да обърне това на добро.” Вие целия ден ходите да хойкате и вашите приятели не могат да ви намерят вкъщи. Вие обичате да обикаляте кръчмите, да пиете най-хубавото винце. И кракът ти като заболее, това е едно благословение, и приятелите ще ви намерят вкъщи тогава. Надул се кракът ви и ти казваш: „Не се мърдам днес.” Какво лошо има от това? Ти ще кажеш: „Голямо нещастие стана.” Благодари на Бога, че този ден, в който си страдал, ти си добил и най-голямото благословение. Щом заболее кракът ти, ще помислиш тогава за Господа, а пък по-рано не си мислил. Где е злото, че е заболял кракът ти?
Като те заболи - разбирам веднъж в годината да се гневи, но не всеки ден.
Някой път ме питат някои дали са прогресирали в живота си, дали са станали по-добри. Давам му една английска книга и му казвам: „Чети.” Той не може. Казвам му: „Не си прогресирал.”
И аз трябва да прогресирам. Много езици трябва да се учат. Някой казва: „Не ми трябва френски.” Не, трябва ти и френски. Ако френски не учиш. работата ти ще тръгне терсене. И английски ще учиш, и немски. И ако не ги изучиш, ще ти тръгне терсене. Ти не разбираш френския език. Ако не научиш френски, търпелив не може да станеш. Някой казва, че знае френски. Щом не може да търпи, не знае френски. Ако казва, че говори английски, и не знае да постъпи разумно, значи не знае английски. А английски език значи да си далновиден, да имаш обхода. А пък германски значи да си пренасяш стоката от една страна в друга. А пък славянски език, български език, значи да прекараш стоката си през морето и да не я потопяваш.
Ти казваш: „Какъв ще бъде ангелският език?” Ти, като научиш ангелския език, ще се научиш как да служиш на Бога. Всеки от вас може да научи ангелския език. Като искаш да служиш на Бога, ангелски език ще знаеш. Първата мисъл - да служиш на Бога, то е първата дума на ангелския език. На ангелски език не знаете как е първата дума - не знаете ангелски език.
Ще ви попитам за думите „vis-a-vis” френски ли са, или български? Спор има. Българинът ще каже: „Зави се.” Французинът ще каже: „Vis-a-vis.” То значи „лице срещу лице”. А пък българинът казва: „Двама души са, пък единият се завил.” Има едно съвпадение на думите.
Вие говорите на Бога на български, и то на такъв български език, че на земята слагат особен инструмент - усилват думите. А пък на небето, понеже българските думи имат такова сътресение - там слагат умалителни инструменти, за да се намали тонът. Най слабите думи тук на земята, на небето са като гръмотевици Там те слагат тихия говорител, за да намалят силата на думите, следователно превръщат ги. В български език много са дълги вълните - речта. Не са къси вълните. Българските думи не проникват надалече.
Та казвам, вие може да имате една мисъл за дълги вълни, тогава тя действа на късо разстояние. Трябва да имате мисли за къси вълни, че да проникват горе на небето. Само молитви с къси вълни отиват на небето.
Сега това са отвлечени работи. Това е една наука. Това са три линии, едната е права, втората е вдлъбната, а третата е изпъкнала. За един обикновен човек това няма никакъв смисъл, но за един учен човек тя има цяла една теория, на която е обоснован целият живот. Има една наука на кривите линии. Цялата човешка еволюция се състои само от криви линии. Кои са били причините, които са огънали тази линия? Има няколко начина, за да се докаже, но сега тези доказателства не ви са потребни. В дадения случай в живота си вие трябва да знаете с какви линии трябва да разполагате - с прави линии, с вдлъбнати или с изпъкнали. Но приложение. Вашите чувства могат да вървят по права линия, по вдлъбната линия или по изпъкнала. Също така и вашите постъпки. Три начина има, както има три измерения. Нещата могат да вървят по права линия, по плоскост, или по посока на дълбочината. Три посоки има. Когато правата линия се счупи, спусне се, перпендикулярно върви и от този перпендикуляр се образува плоскостта. Когато тази плоскост се счупи и се спусне върху нея втора плоскост перпендикулярна, то се образува третото измерение на куб. Ако това трето измерение се счупи, то се образува нова фигура, наречена тесаракт [* тесаракт (от итал.) - обемна фигура в четиримерното пространство]. Тесарактът показва вече количеството на вълните, качеството на движенията и силата на движенията. В тесаракта се показват качествата на нещата. Но като я измериш по права линия, плоскост и дебелина, най-после ще я измерваш по свойствата им. Ще измериш силата на нейните трептения, силата на нейната бързина и силата на постиженията й. Ако твоята мисъл няма постижения, тя е останала само в третото измерение, а в третото измерение нищо не се постига. Ти ще останеш на едно място. За да се подвижиш, за да растеш в другия свят и за да влезеш в общение с духовния свят, ти трябва да имаш подходящи качества на твоята мисъл - твоята мисъл трябва да има постижения.
Ти казваш: „Аз разбирам повече.” Не е въпрос за разбиране. Аз не обосновавам върху това, върху каквото аз зная. Аз ценя живота върху това, което аз мога да постигна, върху този момент. Например вие не сте се спирали да произнесете думата „любов”, в какво седи силата на любовта. Или вие не сте се спирали върху думата „обич”, за да разберете нейния смисъл. От какво е произлязла любовта? Трябва да проучите въпроса. У славяните от какво е произлязла? Ако проучите тази наука, вие ще научите от какво е произлязла. Любовта е онази сила, която туря в движения всички органи в човека. Нищо повече. Ти като произнесеш думата „любов”, трябва да се приведат в действие основните органи на човека - трябва да се подвижат краката, ръцете, главата.
Трябва да разложите буквата „б” и „в”. У българите това е „в”. Латинското „в” е българското „б”. Защо на латински и на български една и съща буква има две различни значения? Това си има съвсем други вътрешни психологически закони, които превръщат нещата. Това са чисто геометрически форми, но има и неорганически произход на буквите. Не мислете, че тези букви са произлезли произволно. Има си особен път, по който езикът е дошъл в света. Езиците не са създадени в земята. Те са копие на нещата от невидимия свят. И езикът на всеки народ е нареден според неговото развитие. Славянски, английски и германски са наречени, или диалектически, и старият език не е. Всички тези диалекти ще се съберат. Те имат една и съща основа. Семитите пишат от дясно на ляво. Арийците пишат от ляво на дясно. Китайците пишат от горе на долу. Ето някои от китайските йероглифи.
Този знак мъчно може да се изучава. Китайците имат четирийсет хиляди букви, които трябва да се изучават. А пък в европейската раса, в арийската раса, има опростотворение. Трийсет и две букви са, с които по-добре се усвоява писмената реч. А ако се тури върху всяка дума специален знак, то става много трудно за заучаване. Ако човек почне да изучава езиците, ще се развие у него този център на речта. Той се намира към задната част на главата, близо до зрителния център. И затова човек, като почне да изучава езиците, ще му изпъкнат очите. Всички хора, на които очите са изпъкнали, имат развит център на речта. И ако очите са хлътнали, не е развит този център. У жабите очите са изпъкнали и цяла пролет говорят. През зимата те мълчат, но лятно време бъбрят. Ако речта е малко развита, очите са малко изпъкнали. Значи очите са свързани с речта и следователно, ако ти не възприемаш добре слънчевата светлина, не ще може да мислиш добре. Може да мислиш само когато светлината се реагира на очите ти. Речта е свързана със светлината. И тогава на някого от вас очите най-първо трябва да потънат. Ако потънат, това показва - речта е слабо развита. Щом речта се огрубява, тогава очите се деформират.
Близостта и отдалечаването на очите зависи от следното. Някои хора, които обичат всичко да събират много наблизо, очите им стават близки до носа. Ако пък някои искат да турят далече нещата, то очите им се отдалечават. Очите да са близо до носа, това не е толкова симетрично, а пък при някои са турени при много голямо разстояние едно от друго. Очите са станали причина също така да се теглят добре веждите - хубостта на веждите зависи пак от очите.
Ако вие не говорите добре, ако не мислите добре, чувствате и постъпвате добре, вие ще деформирате себе си. За да се формира добре човек, трябва да мисли, чувства, говори и постъпва добре. Това са четири начина, по които човек може да пресъздаде своето тяло. Това е наука. Ние ще се молим, молим. Хубаво е да се молиш, но ще дойде за работата. Още не сте опитали търпението. Например, ако бихте хлопали на сто врати, и са ви изпъдили, и пак да благодарите, че са ви изпъдили. Или четири-пет деня сте гладували, и да запазите мира си. Някой от вас може да направи това. Вие веднага ще кажете: „Господи, на мен ли се падна това!”
Ако аз отида на планината, няма какво да хлопам на тази или на онази врата. Аз ще хлопна, и ще ми дойде една малка колибка с легло. Ще хлопна, и ще се яви една трапеза. Ще хлопна, и ще се яви ядене. Ще хлопна, и ще ми дойдат приятели. Какво ще ги търся! Аз ще хлопам, и те ще дойдат. (Лампите изгаснаха в салона и после пак светнаха.) Това затъмнение какво показва? Че в Бога така става. Ако не си в Бога, ще загасне светлината, а пък с Бога пак ще светне. Силата ви трябва да бъде в това. Ти казваш: „Аз какво съм, а апостол Павел бил това и това.”Апостол Павел имаше една красива дума: „Всичко считам за измет, за да позная Христа.” Там седеше силата му. И Христос каза: „Аз и Отец Ми едно сме.” Силата на Христа пък беше в тези думи. После каза: „Не дойдох да изпълня Моята воля, но волята на Тогова, Който Ме е изпратил. Аз не дойдох за Своя слава, но дойдох да изпълня волята на Онзи, Който Ме е изпратил.”
Питам тогава, каква трябва да бъде вашата сила? Че и вие може да имате същото мото - да изпълните волята Божия. Тогава се обръща Христос към Своите ученици и им казва: „Ако Ме любите, изпълнете Моите заповеди. Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ще ви възлюбя и ще ви се изявя.”
Та казвам сега, трябва едно разбиране на вътрешната страна. Не че новото разбиране да ви отдалечи от живота. Сега всички живеете добре, всички се учите, но от това учение, което имате, нищо няма да остане. Аз ви казвам: това знание, което имате, ще се стопи. Аз виждам, че сте събрали сняг, много купове сняг, и казвате, че се осигурихте. Да, докато е зимата, се осигурихте, но след като дойде лятото, всичко това ще се стопи и вие ще бъдете бедняци. Вие мислите да си направите ледници, но и те ще се стопят. Не ви трябват могили от сняг, не ви трябват и хълмове от лед. Трябва ви само една дума. Ако аз бих тръгнал из света, бих искал от Господа да ми даде едно шишенце, едно малко мускалче с малко течност, и като срещна някой болен, ще го бодна и ще капна от течността, и болният човек да оздравее. И на второ място Господ да ми даде един език, че каквото говоря, да е музикално. Да говоря с най-красивия език, най-музикалния език. Да говоря хубаво, да пея хубаво и да бутам на място. Три неща бих избрал, нищо повече. Ако тръгна да търся - три неща бих избрал.
Сега във вас може да се зароди желание за това. Но това е наука. Някой път аз ви говоря за музиката. Аз друго разбирам в музиката. Преди да бъдеш ти музикант, това музикално настроение трябва да се предшества от една мисъл. Ти не може да пееш, докато не предшества твоята мисъл, твоите чувства и твоите постъпки. Има три неща, които трябва да предшестват. И тогава музиката е вече едно изявление, че мислиш, чувстваш и постъпваш правилно. Някой човек не може да бъде музикант, ако не мисли, чувства и постъпва правилно. Ако така не мислиш, тогава тигърът щеше да бъде най-големият музикант. Че кой тигър може да пее? Коя кобра може да пее? Коя акула може да пее? Вземете и млекопитаещите. (Електричеството пак изгасва.)
У всинца ви трябва да има едно желание, не да бъдете добри като овцете. У всинца ви трябва да има едно желание да вършите волята Божия. Това е правото в живота. Трябва да се върши волята Божия. И това трябва да чувстваме всички в ума си като един от съвършените идеали. Има във всеки един от вас един образец. Има във всеки един от вас чувството, какво нещо е доброто. И всеки един от вас живеете така, както вие го чувствате. Направете един малък опит - прилагайте това добро. Вие сами да сте доволни, а не другите да са доволни. Като направиш едно добро, не другите да са доволни, а ти сам да си доволен. Този е един от истинските методи. И след това, и другите ще бъдат благодарни. Това, от което аз съм благодарен, от него ще бъдат и другите благодарни. (Учителят даде на стенографската маса своята лампа, която му бяха донесли.) Това, което ще говоря, не трябва да се записва - тайна трябва да бъде. (Лампите пак светнаха.)
Не съжалявайте за всичко онова, което е станало досега, и благодарете за всичко на Бога, че е станало така. И всички се молете Бог да го превърне на добро, и не мислете, че светът е лош. За всичко онова, което е станало в света, благодарете. Онзи, който не разбира, нека се тревожи, но който разбира, да благодари.
Така както светът живее сега - радвайте се, че е така, нищо повече. Радвайте се, че сте такива, каквито сте сега, но желайте Бог да превърне всичко това за добро. То е един материал сега. Ако ние не сме такива, то не щяхме да се запознаем с това, което Бог има да ви разкрива. Не съжалявай, че не си това, което искаш. Молете се всичко онова, което става сега, да се превърне за добро. Това аз разбирам така - да се реализира отвън, да стане обект, да го видят всичките. Защото ние сега не разбираме доброто. Там е лошото, че ние искаме доброто само за себе си. И ако доброто се яви сега в света, от самото добро се зараждат крамоли между хората. Благата, които Бог дава на хората, като ги разграбят, там се заражда едно противоречие. Ако Бог би оставил всички хора гладни, щяха ли да бъдат хората лоши? Но по-добре да са силни. Бог не иска по този начин да ги поправя. Вие искате сега обратния път. Така никакво благо не може да влезе в света.
Злото в света е едно благо, което Бог трябва да превърне да работи за добро. Това е задачата. Стане ти нещо, ти казваш: „Голямо нещастие ми се случи.” Не мислете така. То е едно благо за тебе. Моли се Бог да го превърне за добро. Ти казваш: „Не ме разбират хората.” Това е едно благо за тебе. Някоя жена се оплаква, че не я разбира мъжът й. Това е едно благо за нея. Ако мъжът й я държеше като писано яйце, щеше да я води навсякъде. Ако я разбираше, тя нямаше да познае Бога. А сега, като не я обича - тя ще познае Бога. И мъжът й ще Го познае.
Ти не си учен, това е за твое добро. Ако ти беше учен, с тези познания ти щеше да правиш злини. Или ти си учен човек. Това е пак за твое добро. Заболял си - за твое добро е. Оздравял си - за твое добро е. Благодарете за всичко. Силен човек е онзи, който всичко издържа. Който мисли другояче, той не може да има успех. Най-първо трябва да се освободите от един товар, от едно бреме. Освободете се от греха. Ти казваш: „Аз съгреших.” Моли се на Господа това, което е станало, да го превърне на добро. Сега ти казваш: „Помоли се заради мене.” Не, вече се е молил Христос преди две хиляди години за вас. Той каза: „Не се моля за света. Аз се моля за тези, които сега повярваха, и за тези, които за в бъдеще ще повярват.” Христос се е помолил вече веднъж и няма да се моли всеки ден за това. Използвай тази молитва. Христос казва: „Моля се за тези, които повярваха, и за тези, които за в бъдеще ще повярват.” Какво искате от това повече!
Аз ви съжалявам само в едно - че сте много натоварени, и то от едно криво разбиране. Аз ви съжалявам някой път, че много знаете. Аз ви съжалявам, че сте много добри. Съжалявам ви някой път, че сте много кротки; съжалявам ви, че не знаете как да се обиждате; съжалявам ви, че досега нито една лоша дума не сте си казали; съжалявам ви, че много си прощавате. То бива, бива, ама толкоз! Казвам си: „Те са по-добри от мене.” Какво да ви кажа сега? От вашето добро дайте и на другите. Вие сте толкоз добри, че дайте от доброто си. Много голямо добро е. Давайте от това ваше добро, защото от доброто у човека, което човек има, като не дава, то му става една тягост. Бащата, като набие сина си, от любов го бие. Казва му: „Да ме слушаш!” То е разбиране на бащата. Намагнетиса го бащата - набил го е. Обаче, като човек не разбира Божиите закони, той може да създаде и най-некрасивите неща, своето нещастие. При богатствата, които Бог му е дал, при всички блага, които Бог му е дал, той не може да спи, и мисли, че ще го оберат. И на учения знанието му може да му стане една тежест. Лекар, който е виден в изучаването на болестите, някой път това знание, което има, може да образува една петрификация (вкаменяване) в него. Онзи виден хирург, някой път се случва, от най-малкото хълцане може да се инфектира и тялото на хирурга, и да умре. И във всички науки си има своите опасни страни. И доброто е наука. И то си има опасна страна. Също така е и в злото. Човек не трябва да бъде прекалено добър и не трябва да бъде и прекалено лош. Прекалено добър не ставай и прекалено лош не ставай, понеже това са две противоположности, от които ти ще се смачкаш. Нека да си добър толкова, колкото и лош. Ако един нож, който реже, е лош, погрешката не е негова. Ако един чук смазва камъните, погрешката не е негова, а на онзи, който дига и слага чука. Ти трябва да знаеш как да дигаш и как да слагаш чука. И ако не знаеш как, може да ти смаже крака?
В окултната наука има един разказ, че ако влезнете в един свят - там има най-хубавите цветя, и ако заспите при тия цветя, после ангелите трябва да дойдат да ви събудят. Едно благо, което искате, например слава, богатство и прочие, като ги приемете, може да заспите. Те могат да ви приспят за хиляди години и да останете хиляди години на едно и също място. Вие искате от един сто лева, от друг сто лева, и никой не ви дава. Отивате на една фурна - не ви дава хляб. Отивате на една гостилница, гледате хубавото ядене там, но не ви дават. И пак си обличате дрехата и си излизате. Знание, което може да ви освободи от онези ограничения, които имате, това е едно истинско знание.
Тогава има три неща. Ще бъдете един ясновидец, да знаете как. У вас не е развито още обонянието. Златото може да мирише толкова, дъх има то, като карамфил мирише то. Да допуснем, че ти си сиромах. Ще помиришеш, и ще видиш къде има злато, и като отидеш при тази градина на златото, ще си откъснеш едно карамфилче. Втори път пак и тъй нататък. Земята е пълна сега със злато. Има пари заровени, колкото искат. За праведните, за религиозните е заровено златото. За тях Господ го е заровил и като тръгнете, с обонянието си вие ще го намерите. Сегашните апаши, като миришат, помирисват кесиите и някой път ги изваждат.
Та казвам, има една практическа страна, която трябва да се приложи. Сега всички проповядват, че трябва да се приготвим за този свят, който сега се образува. Сега се приготовлява един разумен свят. Да имаме онези правилни отношения. Гледам между музикантите какво става. Един свири, и друг слуша и не може да го търпи, защото знае да свири повече. Че на тебе да ти е приятно, като свиря аз. Какви хубави постижения има в музиката! Какви хубави постижения има в изкуството! В изкуството има неща, които липсват, и в музиката има неща, които липсват. А за в бъдеще ще се разработят тези неща.
Ти седиш сега и ти е тежко на сърцето. Изпей се една песен. Изпей си песента: „Слушах на полето песента на малката тревица: „Жадна съм, жадна съм.” И след това идват големи води, и водата се излива тогава на тревицата. Тревицата беше засъхнала, и полето беше сухо. А сега полето е полято и тревицата не е жадна. Ако Господ слуша тревите, и като повикат тази треви, веднага идва дъжд. И тревите имат най-големите неприятели в човека. Човек е единственият. Той спира сега дъжда със своята мисъл. Вие трябва да добиете онова състояние на тревата. Човек трябва да бъде тих и спокоен. Има един начин за придобиване на каквато и да е наука. Наука, която да ни бъде полезна.
Някои от вас дойдете в старост. Какво ще правите в старостта? Иде време, когато очите ви ще почнат да отслабват. Какво ще правите с отслабналото ваше зрение? Ще дойде време, когато старостта ще ви прегърби. После ще почне да се отвлича умът ви и ще почнете да живеете с вашето минало. Няма никаква полза от това. Миналото дотолкоз е полезно, доколкото може да го използвате като средство да се подмладите. И старостта всякога трябва да се използва като условие да се подмладите. След старостта трябва да дойде и подмладяването. Подмладяването след старостта се отличава от първата младост. Много пъти трябва да остарява човек, докато дойде най-после до последната форма, с която вече няма да остарява. И тогава, като излезе от тази област, тогава няма да има вече остаряване и ще дойде вечната младост, и ще влезне в състоянието на единство с Бога.
Засега всичките трябва да минете през подмладяването. Трябва да се стремите да се подмладите. Вашите мисли, чувства и постъпки, всичко това трябва да служи за подмладяване. А пък вие мислите сега, като отидете на небето, дали ще видите Христа, или няма да Го видите.
Питам сега - как искате да видите Христа, с брада или без брада? Ако е без брада, ще бъде някоя млада мома на двайсет-двайсет и една година. Ако вие се намерите в опасно положение, то по-добре е Христос да има брада за вас. Ако имате противоречие в живота си, да има брада е по-добре. Ако пък нямате никакви мъчнотии, тогава да е без брада. Тази брада от зор израства. Козината на млекопитаещите израсна пак по същата причина. Те бяха поставени на такава мъчнотия, че от големи мъчнотии им израснаха косми на гърба. И ако някой човек дълго време се мъчи, ще почнат да израстват космите му.
Но сега, към основната мисъл. Не всички да се слеете в едно цяло, да се обезличите. Вие трябва да знаете хубостта на Божествения свят, че всяко едно съзнание, всяка една душа трябва да се развие като един скъпоценен камък. Хубостта седи в миналото на нещата.
Ние казваме, че Бог е Един и Бог живее в множеството. Божественият живот е в множеството, а пък при единството живее само най-малкото. Ти казваш: „Само в Единия Бог да живеем.” Ти си едно. Защо не си доволен от себе си тогава, а търсиш другите? Щом търсиш ближните си, това показва, че Бог живее в множеството. То е Великото в света - да търсиш безбройното множество. А пък в едното е законът на малкото. В едното, което не може да стане по-малко, тогава ти си сам, и тогава твоят живот се обезсмисля. Щом се обезсмисли животът ти, тогава обърни посоката на своето съзнание към това, което обединява всички същества в едно цяло, и тогава почни да търсиш своите ближни. Някой казва: „Дотегна ми да живея.” Не. Вас ви дотяга да живеете за себе си. Самотен живот. Вие не познавате живота, а пък непременно трябва да се запознаете с всичко, което Бог е създал. Например с колко велики хора вие се познавате сега? Със Сократ говорил ли си, с Платон говорил ли си, с Аристотел говорил ли си, с апостол Павел, с Христа говорил ли си? С всички видни хора не сте говорили, но чели сте техните книги. Това е друг въпрос. Четенето е друг въпрос, то е една сянка на нещата, но да се запознаеш е друго. Турците имат една поговорка - духовете да ги повикаш било лесна работа, но после да ги изпратиш било много мъчна.
Сега ще ви задам един въпрос. Вие, които ме слушате, какво искате? Турете си едно желание, но съществено, основно. Но да знаете сега какво мислите и искате. Да не направите онази погрешка, която е направил един българин. Той казал, че на Богоявление небето се отваряло и каквото човек поискал, все ставало. Той искал от Бога да му даде един шиник [* шиник (от гр.) - дървен цилиндричен съд, който служи за мярка на зърнени храни (8 - 10 кг)] злато, но той, като си извадил главата през прозореца, казал на Бога да му направи голяма главата, за да може да смята парите. И главата му станала толкова голяма, че той не могъл да си оттегли главата назад през прозореца. Не искайте по-голяма глава. Не искайте големи желания. Не искайте да се измени главата ви. Тази глава е добра, само трябва да се организира, да разбирате тази глава. Тази глава има такива богатства, че вие не сте разтворили даже една хилядна част от това, което има вътре в нея, а вие си седите и плачете.
Позанимавайте се малко със себе си. Ако дойде Христос на земята, какво ще Му кажете сега? Ще кажете: „Ние много Те обичаме.” Нали така. Че много лесна работа е това „аз много те обичам”. Че и аз мога да ви кажа: „Аз много те обичам”, мога да ви кажа на всинца ви, че много ви обичам. Но на някого кракът го боли или главата го боли, боли го това-онова - на всинца ви работите не се уреждат.
Питам, какво ви ползва моята любов, като ви кажа, че много ви обичам? Или казвам: „Не мога да ви кажа дали ви обичам, или не, но ви питам какво ви липсва.” Ти казваш: „Една шапка.” Хубаво, шапка ще имаш. Едно нещо може да искаш. Няма да искаш шапка и обуща. Или обуща, или шапка, или дреха, или риза, или едно шалче, или едно менгушче [менгушче (тур.) - обичка], или един пръстен. Няма да искаш десет работи. И каквото искаш, ще ви бъде, нищо повече.
Вие ще кажете: „Кракът ме боли.” Засега само това ще искаш. Десет болести не ги лекувам, а само една болест. Каквото поискаш, но само едно нещо, защото втори път като “дойде, пак ще има нещо да искате. Идущата седмица като дойдете, пак ще искате друго нещо. Така щото през целия си живот все ще има нещо да искате. Защото другояче, ако всичко стане наведнъж, тогава няма да имате подтик. Втори път може да искате обуща и прочее. Та всичко прогресивно става. Та не изведнъж всичко.
Това е Божественият път. Божественият път постоянно се изявява. Бог по малко дава нещата, за да ги оценим. Всеки ден си има по едно специфично благо и да благодарим днес за това, което Бог ни е дал. Тук загаснаха лампите, нали така. Иска да ни покаже Господ, че без Него животът изгасва, а с Него светлината иде и животът иде. Без Него смъртта идва, с Бога животът идва. Без Бога нещастието идва, а с Бога радостта и веселието идва. Всичко в света, хубавото, с Бога идва. В дадения случай ще бъдете благодарни, защото вие седите в една особена обстановка. Представете си, че вие седите в един палат, имате една малка дупчица само. Бъдете благодарни, че през тази дупчица влиза светлина. Ще знаете, че светлината е дошла, слънцето е изгряло, и като излезете вън, ще знаете, че имате всичко. При тези условия не може да имате повече от един слънчев лъч. Сега се намирате в един живот на ограничение. Някой може да каже: „Тази картина не е хубаво нарисувана, другояче трябва да се нарисува.” (Последният чертеж на дъската.)
Или да кажем, мога да изпея нещо или мога да ви изсвиря нещо, което вие знаете, може да не сте доволни. Или може да пее някой. Всеки един от вас може да пее. Ако някого от вас накарам да пее, то мислите ли, че ще бъде доволна всичката публика? Не. Ако накарам да напишете някои поетически стихове, всички няма да бъдете доволни, защото новата поезия трябва да бъде разнообразна. Думите трябва да бъдат с едно значение. Щом имате две значения, тогава мъчно се разбира. Например казвам: „Аз ви обичам.” Сега под думата „обич” какво разбирате? Тя може да каже защо ме обича той. Обича ме за две неща. Обича ме или за да ми даде нещо, или да му дам нещо. Това е правилното отношение. Той ми казва: „Много те обичам.” „Обичаш ме или за да ти дам, или за да ми дадеш - му казвам аз. - Аз пък те обичам, за да ти дам. Ти ме обичаш, за да вземеш нещо.” Аз те обичам, за да ти дам нещо, и тогава любовта е правилна. Но ако аз те обичам, за да ти взема нещо, и ти ме обичаш, за да ми вземеш нещо, тогава се намираме в противоречие. Единият трябва да взема, а другият трябва да дава. Който дава, той извършва Божествената воля, а който взема, той оценява Божественото. Единият върши волята Божия, а другият преценява Божието благо. Следователно, когато аз в себе си вземам Божието благо, аз се уча от него, защото от любовта човек може да се учи. После върша волята Божия.
Сега бъдете определени. Казва някой: „Аз те обичам.” Какво иска да каже той? Има две положения. „Аз те обичам” - вие искате от мен. Ще искате толкоз, колкото аз мога да ви дам. Това е по човешки. Ще носите един съд много голям, такъв съд, какъвто вие може да носите. Но ако дойдете с един джобур [* джобур (диал.) - джебър, чобур, вид каче] от двеста и петдесет килограма, аз ще напълня този джобур с онова, което вие искате, но законът е, че всеки сам трябва да го носи. Ти ще питаш: „Има ли някой да носи този джобур за мене?” Такова нещо няма в Божествения свят. Тогава какво ще правите? Ако носиш един билник [* билник (тур.) - стъклен съд за вино и ракия във форма на шише, с плетена обвивка и вместимост над 3 л, дамаджана], аз ще ви го напълня. Аз може да ви дам злато, колкото искате. Но колко може да носите? Аз ще го нагорещя това злато, което ще ви го дам, на четиристотин-петстотин градуса топлина и вие трябва да го носите. Как ще го носите? Трябва да бъдете умен. Четиристотин-петстотин килограма злато така нагорещено как ще го носите? Тогава ще почнете да мислите де да го турите. Ред философии ще дойдат.
Божествените блага са свързани с динамична сила. Известни Божествени дарби всякога носят динамизъм със себе си. Много малко ще носиш от Божественото благо, понеже то има голяма топлина. Ако то е микроскопическо, то ще бъде по-лесно. Ако ти носиш един микроскопически диамант, който е нагорещен на четирийсет-петдесет хиляди градуса топлина, тогава за тебе няма да има затвор. Дето отидеш, ти само ще си подвижиш ръката с този диамант, и дето покажеш този диамант, вратата ще се отвори, пътят ти ще се отвори и ти ще вървиш напред. Камъните ще се стопяват пред тебе. Божественото знание е това, което в даден случай може да разтопява всички онези противоречия, които седят в нашите умове, в нашите сърца и в нашата воля. Това е то, Божественото знание.
Сега ми попейте. Аз ви говорих, вие ще ми пеете. (Изпяха се песните „При всичките условия” и „Грее слънцето”.)
Сега ще ви дам една песен, върху която да работите:
Твоят Дух да ме озари, Господи,
и да позная Твоята любов,
и да получа вечен живот.
Може да се направи някакво разместване на думите. В трите свята може да го огласите - тези думи да ги огласите така, че те да бъдат израз на физическия свят или на духовния свят, или на Божествения свят. Изпейте една песен със следните думи: „Колко ви аз обичам.” В първата дума повторена е буквата „о”. Тогава с какво може да смените думата „колко”? Може да кажете: „Аз ви обичам”, но понеже думата „аз” ограничава, тогава другите не могат да ви обичат. Тогава с какво може да замените думата „аз”? Може да стане така: „Обичам ви така, както Бог ви обича.” Значи - без ограничения. „Обичам ви.” Това значи в мисълта си да държите един човек, че каквото и да направи той, вие никога не може да мислите, че той греши. Защото, щом мислите, че някой греши, любовта ви не е съвършена. Щом той мисли, че вие грешите, то любовта му не е съвършена.
Някой път казваме, че светът не е направен както трябва. Ние хвърляме една сянка върху Божията любов. И ако Бог ни наказва в света, то не е наказание. При всяко наказание Бог иска да ни освободи от ред ограничения, които ние сами си налагаме. Ти имаш седло на гърба си. Бог, като дойде, хвърли седлото. Ти считаш, че Той те наказва. И после онзи, когото обичаш, той не иска много от тебе. Най-скромните хора в света са хората на любовта. Този, който има любов, се задоволява с всичко, което му дадеш. И най-малкото той ще го тури с радост в джоба си. И малко да му дадеш, и много да му дадеш, все му е едно. Любовта се задоволява с най-малките работи. Считайте това, което си дал, да е от любов. Любовта не е взискателна. Ти казваш: „Той не ме обича.” Какво мислиш ти, то е друг въпрос. За да бъдем доволни от живота си, трябва да бъдем доволни от малките работи, защото силата на човека седи в малките работи. Любовта работи с най-малките величини.
И Господ, като ни обикнал, ако сме богати, Той ще ни вземе богатството и ще станем сиромаси. Ако сте богати, Той ще ви направи сиромаси. Защото Той ще каже: „Ако си богат, не може да те обичам.” Той ще те освободи от всичките противоречия, в които се намираш. Тогава ти може да бъдеш обичан от Господа. Най-после, като обичаш Господа, ти няма да Го разбираш в онова величие, в което Той се намира, но Бог ще се изяви в такава форма, която да бъде достъпна за твоя ум. Така Господ обръща внимание на малките неща. Той е внимателен към това малкото, което искаш. Той обръща внимание на малките неща. Например Господ по-лесно може да ти направи, като поискаш едно бонбонче, отколкото да поискаш да ти съгради една къща. Защото бонбончето ще го туриш в устата си, и ще се стопи, а къщата ще ти остане товар, ще се безпокоиш за нея. Бог ще ти каже: „Помисли само за малкото.” Граденето на къщата спада към друг свят. В Божествения свят човек сам си прави къща. Щом обичаш Господа, ще поискаш една къща, каквато ти е потребна, и ще стане. И като отидеш на друго място, къщата ще дойде с тебе. Това е като в „Хиляда и една нощ”.
Та първото нещо. При сегашните условия това положение, в което се намирате сега, аз искам донякъде да се освободи от ненужния товар. Един ненужен товар има, който всички носите, пъшкате под едно тежко бреме. И всички апостоли, светии, адепти са пъшкали и пъшкат. Само формите на любовта са в състояние да облекчат това положение. Щастието отвън не го търсете. Вашата мисъл отвън не я търсете. Вашите чувства отвън не ги търсете. Вашите постъпки отвън не ги търсете - то е временен живот. То е цяла наука. Като кажете на някой човек, най-първо трябва да имате ясна представа за него. Да мислиш, че той е излязъл от Бога, и като го видите, да познаете вървял ли е той по правия път, или много е криволичил. Ако е много криволичил, той е търсил своето щастие там, гдето никога не се намира. Животът на земята е едно предметно учение. Ти любиш, учиш се по музика, но да имаш ясна представа, като се върнеш в невидимия свят. Всичко това, което можеш да научиш на земята, то ще бъде материал - като се върнеш в невидимия свят, там ще се прояви.
Как ще изпеете думите: „Обичам ви”? Представете си, че сте осъден на смърт и трябва да изпеете думите: „Обичам Те, Господи.” От това зависи вашето освобождение. Ако можеш да изпееш думите „Обичам Те, Господи”, Господ ще каже: „Пуснете го.” Защото този, който обича, не може да получи смъртно наказание. Понеже вие не сте осъдени на смърт, не може да го изпеете. Ако бяхте осъдени на смърт, как ще го изпеете? Под думата „смърт” ето аз какво подразбирам. Първата буква „с” показва вечните промени. „М” изразява, че слизаш в най-дълбоките места. „Ъ”, ер голям, показва, че като влезеш в тия дълбоките места, ще поискаш нещо. „Р”-то показва възходящ момент. „М”-то е слизане, а „р”-то показва, че си добил нещо, „р”-то показва изгрева на слънцето. „Т”-то показва, че си станал господар, да побеждаваш всичките мъчнотии в света. Щом си слязъл в дълбоките места, ти си се научил да се освобождаваш. Който умира, ще живее. „Т”-то показва път, по който може да преодолееш мъчнотиите. Смъртта не е страшна. Тя е слизане долу. И ще се качиш горе по правия път. А пък ние под думата „смърт” разбираме, че няма изходен път. Не, ще умреш, за да оживееш. Смъртта е врата за другия свят. Това е за онзи, който разбира. А пък който не разбира - смъртта е един затвор, в който човек ще се намери.
Сега, понеже ви говорих повече, отколкото трябва, ще ви дам един банкет. Натоварих ви. Съжалявам за едно нещо - че ви натоварих повече, отколкото трябва. Всичко това, което ви говорих - някои от вас сте слаби, не може да го носите. Казвам, на тези хора не трябваше да слагам такъв товар. Да се носи толкоз знание, то не е лесна работа. Каква философия се изисква? Толкоз много вързани пакети, че някой пакет може да се развърже. Ще се намерите в цяла беля. Сега ще ме извините, ще вземете само десет пакета, а пък другите ще ги оставите в склада на митницата. Ако ви потрябват някой път, ще ги вземете. Ще вземете един пакет заради вас, втори -за баба си, трети - за дядо си, за баджанака си, за зълвата си, за сестрата на жена ви, после - за брата си, за баща си, за майка си, за другите, и най-после, като се върнете, един пакет ще остане за вас, а другите ще ги раздадете. Доста сватове имате във вашия ум - тези пакети няма да ви стигнат.
Доста книги, натурени в тази кошница. Аз очаквах тези книги да бъдат позлатени отвън, а те са много обикновени книги. Нещо шарени трябваше да бъдат, а те са много прости. (Някой казва: „Вътре има злато.”) То е друг въпрос. Вие разглеждате черупките, ще видим сега дали са хубави орехите.
Слушайте да ви кажа сега. Пожелавам сега, колкото пари има вътре в тази кошница, толкоз на всеки един да ви дадат още през тази година. Не ги зная колко са, но по толкова да ви дадат на всинца ви - на всеки един по толкоз да дадат. Сега трябват трима души, трима души ще си изберете да преброят сумите, да ги запишат с имената кой колко дал и да съберат сумите. След като се направи сметката, ще видим по колко ще ви дадат. Как искате сега - две сестри и един брат или двама братя и една сестра? Изберете сега. (Един каза: „Две сестри и един брат“ друг каза: „Една сестра и двама братя.”) Женени ли да бъдат, или не. (Да бъдат неженени.) Да направим така. Една стара сестра и една млада сестра, неженена, и един млад брат, неженен. Така ще имате една сестра женена и двама души неженени.
„Отче наш”
Ще намерим в тези пари кои числа преодоляват. Ще направим опит, да видим колко числа има и дано числата да са късметлии. (Това всяка неделя ли да става?) Не, то може да стане само веднъж. Изберете сега трима. (Избраха се Боев, Гинева и Димитрина Атанасова.)
Небето облачно. Времето - студен вятър.
Дванадесета лекция на Общия окултен клас
12 декември 1934 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев