Двата природни метода, VI серия (1923-1924)
1. Настанало е царството Божие
Беседа, държана от Учителя, на 19 октомври, 1924 г.
„Но ако аз, чрез Духа Божий изгонвам бесовете, то е настигнало на вас царството Божие.“ *)
На съвременните хора трябва една права философия, едно право верую, един прав живот. Когото и да запитате, всеки твърди, че живее добре. Когото и да запитате, всеки твърди, че мисли добре. Когото и да запитате, всеки твърди, че постъпва добре. Въпреки всичко това, ние виждаме, че целият свят е потънал в безправие, животът е потънал в болести и мисълта е обградена само с глупости. Колцина са онези в сегашния век, които имат ясна представа за живота? Колцина от тях знаят откъде, как и от кое място са дошли на земята? Тия хора твърдят, че науката казва, как човекът е произлязъл от една малка животинка и тъй се развил на земното кълбо. Току речи, изникнал като някоя гъба. Една турска пословица казва: „И да е тъй, пак не вярвайте.“ Човешкият ум е способен на всички възможности. Човек в ума си може да допусне всичко. Там всичко е възможно. В ума си правото можеш да направиш криво, и кривото можеш да направиш право; голямото можеш да направиш малко, и малкото можеш да направиш голямо; силното можеш да направиш слабо, и слабото можеш да направиш силно. В ума се живее в 1001 нощ. Така например, младите хвъркат, мислят, че всичко, което лети се яде. Като четат някой роман, вярват на този роман. Те мислят, че онзи, който е писал този роман, знае цялата истина, и затова някой път вървят по стъпките на героя в този роман, играят роля, а след това приличат на Дон Кихот и Санчо Панса. Ако дойдем до онова възвишеното – как трябва да се служи на Бога – до какви ли не противоречия ще дойдем. Какви богослови, философи са платили със своя живот! Горко им, ако не вървят по отъпкания път. Христа приковаха на кръста, защото не вървеше по стъпките на Мойсея. „Ти“, казваха Му евреите, „трябва да знаеш, че Бог говори на Мойсея и трябва да постъпваш като Мойсея, нищо повече!“ Христос им казваше, че във времето на Мойсея, Господ наистина говори на Моисей, но според неговото развитие, а сега Господ говори на мене, според моето развитие. Аз нося друга светлина. „Как, ти по-голяма светлина ли имаш от Мойсея?“ – Разбира се по-голяма! Хубаво, това са твърдения, обаче твърденията нищо не показват. Всяко дърво се познава не от своите листа, не от своите корени, не и от своите клони. Върху една ябълка ние можем да спорим, да доказваме научно с часове дали е ябълка или не, обаче аз казвам: Ще отидем при ябълката, ще вкусим от нея, ще опитаме плода ѝ, и нищо повече. Ето защо някой път ние разглеждаме някое безплодно учение и спорим върху него, но всяко учение върху което може да спорим е безплодно учение, а всяко учение, върху което няма никакъв спор е плодно учение. Ако тази ябълка е сладка, въпросът е свършен; ако тази ябълка е кисела, въпросът е свършен.
И Христос казва: „Но, ако аз чрез Духа Божий изгонвам бесовете, настанало е на вас царството Божие.“
Сега, ще се повдигне въпроса, има ли бесове в света или няма и ще спорят, че има, че няма и т.н. Ние, като математиците, за да докажем някои неща, допускаме ги, че са верни и така ги доказваме. В логиката, в математиката има ред проблеми, които се разрешават чрез допускане. Ще допуснем, или ще отречем, и въпросът е свършен. Съвременната наука ни идва на помощ. Например, в живота се срещат ред болести, и то от най-ужасните, най-разрушителните, които се дължат на тия малки същества, наречени микроби. Такава е, например, холерата, чумата и др. Така, една малка животинка, един микроб, който едва можеш да видиш с микроскоп, в него има сила да умори най-големия юнак. Когато този микроб влезе вътре в кръвта, и най-големият юнак почва да отслабва, почва да прави известни конвулсии, да се гърчи. Тогава, лекарите, които разбират законите, правят инжекции, и чрез тях изпъждат дявола навън. И Христос казва: „Ако аз мога чрез този серум да изпъдя микробите навън, значи настанало е здравето у вас.“ Следователно, ако едно учение, може, като този серум, да внесе във вашия ум, който се гърчи, яснота и пряснота и го освободи, изпъди от него всички заблуждения, ако може да подобри вашия живот, питам: Не е ли изпъдило онези бесове? – Разбира се, че ги е изпъдило.
В съвременния живот, между хората, има ред разсъждения, ред погрешки, защото са изобщо заинтересувани. Например, някои казват: Ако видите, че някой носи звезда, той е от дявола, а онзи, който носи кръст е от Христос. Добре, аз приемам това твърдение, и ще видим математически, доколко то е вярно. Когато Бог изпрати Христос на земята, кръст ли се яви на небето или звезда светна? – Звездата светна, тя се появи и показа, че се е родил Спасителят на света, а като разпнаха Христос, тогава Му туриха един кръст. Питам: Кое е по-хубаво сега да се яви, звездата ли или кръста? Ние, съвременните християни, страдаме все от кръстове, звезди няма. Навсякъде виждаме все кръстове, кръстове, но къде са сега онези живите звезди, които показват, че се е родил Христос? Ако кръстът е емблема на страдания, разбирам тогава. То значи, че той е сила в света, начин, закон, метод, чрез който човек може да преодолее страданията. Но, когато човек иска да изучава другите методи, великите закони на царството Божие, той трябва да избира звездите. „И ако аз“, казва Христос, „чрез разумното, чрез великото в света, чрез Неговата сила, изпъдя бесовете, които се вмъкнали във вас, всички глупави заблуждения, настанало е царството Божие.“ Казва се в Писанието: „Търсете първо царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи.“ В какво седи тази Правда? Правдата Божия седи в това: Всеки човек да вземе това, което му се пада, а не да чака да му го дадат. Например, седите няколко души на масата, пред вас сложени панички с ядене. Всеки ще вземе своята, няма да чака да му я донесат, но от чуждата няма да вземе. Това го изисква справедливостта.
Сега, някои хора в своите съждения са малко странни. Например, има неща, за които всички ние еднакво можем да се радваме, но има неща, за които всички ние еднакво не можем да се радваме. Да ви приведа един прост пример. Идва при мене някой си и ми казва: „Моят чичо в Америка умрял и ми оставя 10,000,000 долара наследство.“ Той се радва, но мене нещо ме стяга и си казвам: Защо да нямам и аз един такъв чичо, че и на мен да остави 10,000,000 долара? Аз не мога да се радвам, че чичо му умрял, мене не ми е драго това и си казвам: Все едно, моят чичо не е умрял, а какво ме ползва, че твоят чичо е умрял? Но, казвам така: Слънцето изгря! – Значи всички можем да се радваме на това слънце. Пролетта дойде! – Всички можем да се радваме на тази пролет. Когато ние се приближаваме към един извор, пак всички еднакво можем да се радваме. Това, което всички еднакво можем да употребим, на него всички еднакво можем да се радваме. По някой път вие ставате тъжни, скръбни. Защо? В света има една скръб, която се ражда естествено. Тя е Божествена скръб, а именно: когато човек скърби, че някоя добродетел не се е развила у него, тази скръб е на място, разбирам я, но има глупава скръб. Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дядо му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н. Обществото съществува в света. От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н. Нима те не живеят близо до най-благородното общество? – Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека. Ще ви приведа една басня за лисицата и петела. Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко!“ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла. Сега, другата част на баснята аз ще я продължа. След като заминала лисицата, петелът си казал: „Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.“ На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде. Минава пак лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъв добър певец е, иска да му попее, но той мълчал. Защо мълчиш? Той изял сиренето и после казал: „Миналата година пях преди да изям сиренето и го изгубих, но сега ще изям сиренето и после ще пея.“ Та, някой път хората пеят преди да развият своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят.
Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изгонвам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“
Ние се спираме върху факта, че Христос изпъждал бесовете. Това учение има ли приложение в живота, е ли то един метод, по който ние чрез същия Дух можем да изпъдим от себе си бесовете? Не е въпросът да изпъдим бесовете от обществото, защото ние виждаме какви резултати дават всичките методи, които обществото прилага за изправяне. Нека историята говори за това. Аз наричам тези усилия палеативни, но има едно средство, един начин, чрез който човек може да приложи това учение. За да се приложи това учение, човек трябва да има всичката чистота на своя ум. Той не трябва да бъде откровен, но трябва да бъде искрен и правдив в себе си. Когато разсъждава, той не трябва да разсъждава за никакви интереси. Например, съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза. Всички училища се създават, за да осигурят живота. Всеки се учи, но защо? – За да осигури живота си. Науката не е едно благо, тя е една професия. Всичките изкуства, всичките занятия, даже и най-благородните са впрегнати с цел само за материални блага. Питам: При такова схващане на живота, мислите ли, че той ще се уреди правилно? – Няма да се уреди. И всички онези, които твърдят, че техните възгледи за живота са верни, нека ни дадат един малък опит. И те трябва да ни дадат! Тъй като всяко едно дърво дава един малък опит за своя произход, така и всяко едно учение, всяко едно верую, каквото и да е то, по същия закон, трябва да покаже един малък опит. И ние, които вярваме в това учение, трябва да дадем един опит за себе си. Ако ние вярваме в нещо, трябва да знаем положително, то реално ли е, така ли е. Например, вземете въпроса: в какво седи същността на Бога? – Че Бог е Любов в света. Ние не трябва да проучваме същността на Бога, като едно същество извън нас; не същността на Бога както ние Го знаем е, че Той е Любов, от Него излиза животът. Същността на живота пък дава възможност да се прояви разумното, а в разумното се проявява човешката свобода. Сега, ние не можем да отделим любовта от живота, не можем да кажем, че любовта е глупава, както казват някои. Не, не смесвайте любовта с глупостта. Любовта е най-разумният акт в света, а това, че ние вършим някакви глупости, то е друг въпрос. И защо да казваме, че любовта е глупост? Коя майка би обесила детето си, или би го разпънала на кръст? Ние всякога извършваме известни престъпления само от безлюбие. Има една частична любов, която съществува между животните, но тя не е истинската любов. Вълкът има една частична любов към овцете, към агънцата, но това не е любов. Ние знаем неговата любов. Следователно, вашата любов не разрешава въпросите. Само Божествената Любов, която обхваща всички същества в себе си и им дава условия да живеят, е истинска. И човекът не е това, за което казват, че като умре, с него всичко се свършва. Ако това е така, тогава да престанем да философстваме и да търсим някаква свобода. В такъв смисъл, за мене човекът става една вещ, един предмет, един фонограф, един автомат, който утре ще умре, но ние не говорим за умрели хора. Това, че човек ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е вмъкната в света. Човек е една жива душа, която има възможност да живее и да чувства вечния живот, да придобие това, което иска – разумния и щастливия живот. Тази душа има всичките методи вложени вътре в себе си – в своя мозък, в своето тяло.
Всеки един от вас трябва да направи един анализ вътре в себе си, да види кои чувства преобладават в него. В човека има такива чувства, които ние наричаме животински. Те са общи с тези на животните. В човека още има обществени, лични, индивидуални и морални чувства. Някой казва: Е, все са чувства! Не, важно е за всеки един от вас да знае, в дадения момент, какви чувства преобладават в него. Ако аз, за своите животински чувства, пожертвам своите лични, обществени и морални чувства, значи животинските чувства са по-силно развити в мене, те преобладават. Аз искам само да ям и да пия. Това е по-важно за мене – нищо повече. Някой българин уж не пие, но отиде някъде, нагостят го с печена кокошка, дадат му ½ килце винце, той изяде кокошката и си пийне. Той жертва своя дълг. И тогава ние казваме: У този човек животинското е силно развито, на него ние не можем да разчитаме. Ако един човек за своите лични чувства пожертва своите обществени и морални, у него са силно развити личните чувства. Ако един човек жертва своите животински, лични и обществени чувства заради моралните, този човек е човек. Всички тези чувства съставляват една йерархия, в която нисшето се подчинява на висшето. Всеки ден вие ще трябва да се опитвате. Ще се запитате: В кого вярвам? Аз вярвам, в Господа, който е Любов. Но, ако за една обидна дума, която ви каже някой, вие кипнете и кажете: Защо е така? – У вас изпъкват личните чувства. Вие жертвате моралните, и всичко отива. Друг ви каже някоя обидна дума, и вие казвате: Господине, знаете ли, че вие обиждате моя личен престиж! – И веднага го дадете под съд. Значи, вие жертвате моралните чувства за личното, за човешкото достойнство, и искате да реабилитирате вашата чест чрез съд. Според великия морал на света, честта на човека отвън не може да се възстанови. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не е в състояние да възстанови честта на човека, освен той самият. Ако аз живея според тази Божествена Любов, и съзнавам реда на нещата, никога не ще жертвам Божественото, великото в мене. Когато изпъкне някое изкушение, аз ще си кажа: За нищо в света, вътре в тази велика Любов, която обгръща всичко в себе си, няма да жертвам това великото в мене, според което са живели и действали всички висши, разумни същества преди мене и са добили своята сила. Този велик закон за нищо няма да го престъпя, но ще подчиня всичко нисше на Него и ще изпълня волята Божия. Ще каже някой: Ти слушаш ли Господа? Не, ти не можеш да слушаш Господа. Как ще Го слушаш? Слушането в нас трябва да седи в изпълнението на волята Божия. Аз ще кажа: Господи, Ти ме слушай, а аз ще изпълня Твоята воля! Когато изпитват един ученик, учителят ли слуша или ученикът. – Ученикът говори, а учителят слуша и го поправя. Казва му: На еди-кое си място това ще поправиш. Той се поправя и почва отново да работи. Дойде друг ученик. Учителят го слуша и му казва: Еди-къде си ще изправиш грешките си. Следователно, ние ще се молим на Бог да ни прислушва, защото велика привилегия е Господ да те прислуша веднъж, да отбележи всичките твои погрешки в живота, за да знаеш, как да ги изправиш!
Сега, някой от вас ще каже: Докажи ми, дали има Господ или не. Тази логика е отживяла времето си. Ние не доказваме нищо в света. Аз казвам: Ето ябълката, вземи и яж. Ако ти харесва – добре, ако не ти харесва – остави я, но никакъв спор не приемам. Някой дойде при мене, дам му един наполеон, но той ми казва: Докажи ми, че е истински, че върви. На, вземи го, иди при бакалина и виж, ще го приеме, или не. Иначе, няма какво да спорим. Ако аз те убеждавам че е истински, че върви, ще кажеш: А, ти само тъй говориш. Не, няма какво да спорим на улицата, но го вземи, занеси го на бакалина, той няма да го разреши в мой интерес. Бакалите ще разрешат всички философски въпроси. Философите никога няма да ги разрешат. За тях е по-добре да оставят бакалите да разрешат философските въпроси. Тогава философите ще кажат: Ето ви нашата философия, няма какво да спорим. Идете при бакалина и вижте, ако върви, приемете я, ако не върви, отхвърлете я. То значи: вложете нашите теории в живота си, и ако дадат плодове, прави са, ако не, бакалите са прави, дето казват, че нищо не струват.
Ние не сме от онези, които събират останките на миналото. Няма какво да говорим за нашето минало. Не е светло то. Нашето минало е толкова порочно! Някой казва: Е, какъв беше дядо ми! Слушай, да не говорим вече за нашите деди и прадеди, ние ги знаем. Имаме деди и бащи в бъдеще, за тях да говорим, те ще ни спасят. Не трябва да вярваме и в Христа, който се родил преди 2,000 години. Ако вярваме в един Христос на миналото, ние не сме на правата страна. Аз бих запитал съвременните философи: В миналото ли живее Христос? В миналото живеят само умрелите хора, в настоящето живеят хората, които може да живеят, може и да умрат, а в бъдещето живеят безсмъртните. А сега хората какво правят? – Отварят една война, да делят някаква земя. В кой кодекс, в коя Божествена книга е писано, че хората трябва да делят земята, да се бият за нея и да я владеят? Кой баща е написал, че след смъртта му синовете трябва да вдигнат дърво, да се изпобият, да си счупят главите и, който е по-силен, да вземе повече. Ако бащата е умен, той е разпределил всичко, казал е в завещанието си: На големия син оставям това, на средния – това, на другите – това и т.н. И ако синовете обичат баща си, трябва да постъпят съобразно завещанието му. Е, мислите ли, че ние имаме един Господ, който е умрял и оставил своето наследство да го делим? Не, това е едно учение на бесовете, дяволско учение. Не е така. Бог, в когото вярваме, който ни люби, и когото любим, вечно живее. Той вечно пребъдва. Този Бог сега се проявява в хората.
Съвременните хора искат еднообразие в живота. Питам ви: Когато отидете при един извор, мислите ли, че този извор е същият, какъвто беше преди хиляда години? Не, не е същият. Тази вода, която е текла преди хиляди години, същата ли е, каквато тече и днес? Не е същата. Казват: Господ турил живота в хората още отначало. Не, този живот отиде вече. Сегашният, новият живот, който идва, той важи. Аз ви казвам, че сегашната вода е по-добра, отколкото старата. Да ви докажа това. Представете си, че някъде от изворите на Мусала една голяма канализация докарва вода в София. Мислите ли, че първата вода, която дойде ще бъде чиста? Не. Докато се изчистят тръбите, през които ще мине, тя ще има един дъх, но след 20 – 30 години ще бъде по-хубава от старата. Та, казвам: Сегашният живот е по-хубав от стария. Сега ни казват: Е, едно време как е било! Действително, едно време е имало красиви работи, но сегашният живот, който иде, ще бъде хиляди пъти по-красив, отколкото едновремешният. Ако четете притчи Соломонови, и той казва: „Не казвайте, че миналото е било по-хубаво, защото всеки един Божествен акт, който последва е по-велик отколкото предшестващият.“ Това и в природата е един закон. Вземете слънчевите лъчи, когато се пукне зората, и ги сравнете с обедните. Същите ли са? Най-първо са по-слаби, колкото повече светлината се усилва, те стават все по-силни и по-силни. В това отношение най-светли са лъчите на обяд. Сега някой иска да ме убеждава, че сутрин било по-хубаво. Е, хубаво, ние двамата ще учим уроците си. Ти ще учиш сутрин, при пукване на зората, аз – на обяд, та да видим кой по-добре ще научи уроците си. Резултатите може да са едни и същи, но важното е, кой ще вложи повече светлина.
Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ При това положение може ли да има между хората разногласие? Това, което съм разбрал, то е, че всички спорове между хората произлизат от някакъв недоимък вътре в тях. Пред една малка чешма всякога ще има караница и бой. Аз съм виждал търновци, как седят до посред нощ пред чешмите, разговарят се, чакат ред. Някой път и стомните се счупват. Защо? – Скарали се, че някой някого си прередил: Какво има? – Прередиха ме. Хубаво е Търново, но вода малко има! Но, ако отидат при един голям извор, където има много вода, където и 10 камъка може да се карат, питам търновци: Биха ли счупвали стомните си? Не, никога! И тогава, какво искат от нас? Турили са ни известни философски теории, турили са ни пред известни мазгали. Аз предпочитам да живея в най-простата колиба, отколкото в един замък с мазгали. Предпочитам една проста колиба, но да излизам свободно от тази колиба, да се разхождам свободно на слънцето. А сега, създадат ни една хубава теория, турят ни пред мазгалите и всички се мушкаме. Не, не, всички трябва да излезете от тези мазгали, но трябва да разбирате как. Ето защо трябва да изпитате това нещо в живота си. Например, предприемете една работа, но изгубите много пари в нея. Тук са ангажирани вашите лични чувства и обществени интереси. Изведнъж вие почвате да набеждавате този онзи, че те са виновни за тази загуба. Не, вие не сте човек, който може да се добере до истинския живот. Вие сте слаб човек. В този случай, когато парите ви се изгубят, вие трябва да постъпите така, както постъпили руският княз и англичанинът. Срещат се двамата в една много тясна улица в Лондон със своите кабриолети, и за да се разминат, трябвало единият да отстъпи, но никой не искал. Руснакът изважда тогава вестник „Таймс“ и започва да чете. Англичанинът изпраща слугата си при руснака с поръчка: „Господарят моли, като прочетете вестника, да го дадете и на него.“ Така трябва да бъдете и вие, като че нищо не се е случило, като че бълха не ви е ухапала. А ти, изгубиш пари, изведнъж лицето ти се измени, казваш: Какво ще правят децата ми? Къде ти е вярата, къде ти е волята, къде ти е душата? Ти в нищо не вярваш, но в парите само вярваш. Гледам, върви някой професор, разправя за философията на Кант, но едната си ръка държи в джоба, пази се и разказва: Има Господ в света, науката доказва това. Но тъй, както се увлякъл в разговора, изважда ръката си от джоба да жестикулира, да доказва нещо, и както светът е пълен с апаши, някой бръква в джоба, взема парите му. Изведнъж той забелязва, спира се: Чакайте, чакайте, обраха ме! Отиде Господ! Докато бяха парите, имаше Господ. Изгубиха се парите, изгуби се и Господ. Така и турците вярват в тази философия: „Дето има пари, и в джендема отивам!“ Питам сега: При такъв един морал, при такова едно обществено схващане, каква религия може да има? Ние се смеем на турците, но такива са и нашите схващания. Имаме Бог, който лесно се руши. Всеки си има по един идеал, но всеки ден идеалите ни се рушат. Този Господ, който се руши, не е този живият Господ, за когото говорим.
Някой казва: Човек не трябва да бъде толкова глупав. Нима като крадеш, си много умен? Ако разумността седи в краденето, тогава маймуните са много умни. В Африка има плантатори, който насаждат цели бостани с дини и ги обработват. Много маймуни се съберат заедно някоя нощ и отидат, та нападат бостана и в един час пренесат всичките дини. Питам: Тези маймуни не са ли умни? – Умни са, защото като дойде плантаторът, нищо не намира, всичките дини са изчезнали. Казвате: Трябва да бъдем умни хора, да се осигурим. Казвам: И маймуните са умни. Плантаторът насадил, а те пренасят всичко. Да, но втори път, като насади, той дойде с пушката си, а те всички бягат. И петелът втори път вече не кукурига, докато не изяде сиренето.
Та сега, аз говоря за онези, в които се е пробудило Божественото съзнание. Някои казват: Е, така му скимнало, така говори. Не, ние не говорим така. Има един велик закон вътре в нас, който определя нашите мисли, нашите чувства и нашите действия. И когато ние постъпваме според този закон, виждаме, че има нещо, което ни ръководи. Това, което ни говори е толкова красиво! И когато заговори то на един човек, в каквото положение и да е, където и да е, той няма да изгуби присъствието на духа си.
„И ако“, казва Христос, „чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ Питам сега: Христос, или пък вие, изпъдили ли сте всички бесове от вас? Съвременната медицина поддържа, че в човека има много зародиши, които седят, чакат благоприятни условия, за да се развият. Дойдат ли благоприятните условия и те почват да се развиват. Например, ти мислиш, че си много честен човек, казваш: Как, аз съм честен човек. Моята майка, моят баща, дядо, бяха честни хора! Случва се, обаче, един ден Провидението те изпитва. Ти изгубваш всичкото си състояние, децата, жената ти гладни седят. Служиш при своя господар, но един ден гледаш касата му пълна със злато, седи отворена пред тебе. Казваш: Е, моят господар е богат. Вземеш, напълниш си торбата. Питам: Къде е твоята честност? Къде става престъплението? – Пред пълната каса. Пред празната каса няма честност, няма престъпление. Може ли човек да обере една празна каса? – Не може. Сега се явяват и други пороци. Виждаш ти един добър човек и искаш да го спънеш. Има такива хора, които искат да спънат някого. И мъже, и жени има такива, и слуги, и господари има такива. Във влака, в едно купе пътуват двама души. Единият държи една чанта и към една близка станция казва на другия: Господине, моля ти се, аз ще сляза за малко, имам да си свърша една важна работа, затова ще оставя да ми подържите тази чанта, в която имам някои скъпоценности. Но, този господин бил апаш. Той откраднал от някъде чантата и като разбрал, че го преследват детективи, слиза на станцията и им казва: „Моля ви се, господа, аз ще ви кажа кой е откраднал чантата.“ Питам: Как ще докажеш, че не си ти? Тази постъпка честна ли е? Не е честна. Често има такива хора, които оставят своята чанта на престъпления да я държат някои добри, благородни хора. Това Божествено ли е? Не е. Защо в този господин да няма доблестта да каже: Господа, тази чанта аз я взех. Престъплението е мое, и според закона приемам всичко. Ето ме! Защо да не се изкаже, а туря другите в престъплението? Това е хитрост. Всичко това, което изнасям е лошо, но във всекидневния ви живот това е една малка язва, аз я виждам. Гледам, някой дойде при мене, почва да се върти насам-натам, шава. Казвам му: Чакай, не бързай да ми говориш, защото ако бързаш, ще кажеш някоя лъжа. Питам ви: Къде е вашият Господ? Отидеш някъде, някой ти каже: Хайде да се махнеш от дома ми! Някой ми каже: Да се махнеш от земята! Казвам: Тази земя от баща ти ли е? Ако трябва да ме изпъдят, ще ме изпъдят отгоре, от небето. Както са ме изпратили, така и ще ме извикат. Никой не може да ме изпъди, освен онзи, който ме е изпратил. В един пансион живеят все сирачета и стават граждани на този пансион. Идва едно ново сираче между тях, а другите пансионери казват: Их, този готованко! – Недоволни са от него. Той бил готованко, а другите не са готованци! Аз гледам, и вие тук постъпвате по същия начин. Дошла някоя нова сестра, казват: Готованка! Че къде е вашият морал? Това не е философия, не е разсъждение. Нека и тя присъства така, както и ние. Аз говоря пред Бога. Аз не говоря за човешките общества, но когато дойде да разсъждаваме по Бога, когато прилагаме закона на Любовта, трябва да кажем: Волята Божия е да участваме всички на трапезата на Любовта. И този, който е дошъл пръв, и този който е дошъл последен, всички трябва да седнем на тази трапеза. За всеки има отредено място да седне.
Казва Христос: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам този бяс, настанало е за вас царството Божие.“ И сега, Христос казва на всички: „В мое име изпъдете всичките бесове.“ Кажете: „В името на Любовта Божия ние ви заповядваме сега, или да я възприемете, или да си вървите – нищо повече! Ако не можете да възприемете тази Любов, вие не можете да служите на Бога. Заповядваме ви в името на тази Любов да си вървите във вашето царство, откъдето сте дошли.“ Има ли нещо лошо в това? – Няма нищо лошо.
Та, казвам: От духовните хора се изисква една правилна философия. Някой казва: Аз изгубих вяра в хората. Не, ти си изгубил вяра в себе си. Аз не съм срещнал до сега в България нито един свят човек, а се изискват свети, свети хора. Изискват се хора, които след като изгубят парите си, след като изгубят всичко в живота, да имат радост в душата си, че са извършили волята Божия и да вярват, че никога няма да осиромашеят. Всичко, което може да се вземе от един човек, е външно. Да се служи на Бога, това е един велик акт, едно велико разбиране! Някой казва: Човек не трябва да бъде мекушав, а трябва да носи нож. Е, хубаво, страхливко, не си ли ти, който носиш нож, който проповядваш насилието? Отиваш при бакалина, искаш 2 кг. захар на вересия, той казва: На вересия не давам. Покажеш му револвер, даде ти захар. Покажеш му един наполеон, даде ти захар. Силата ти вътре в тебе ли е? – Не е в тебе. Силата ти е в револвера, силата ти е в наполеона. Така всеки може да бъде силен. Не, аз бих желал да те видя юнак без кобур, юнак без пари, юначеството ти да седи в твоя ум, в твоето сърце, в твоята свещена воля, в твоята велика и благородна душа, в твоя мощен и силен дух. Това е човекът, от който са изпъдени всички бесове, и който изпълнява волята Божия. От това се нуждаят и млади, и стари.
Ако не приложите туй учение, всичката наука, която изучавате, ще бъде една лъжа, но ако го приложите, ще имате една свещена наука: и философията, и педагогиката, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията, всички тези науки ще се осмислят и ще ви дадат един велик подтик да изучавате живота. Но, трябва да се приложи това учение, а да не казвате, че за в бъдеще ще се приложи. Не, от днес казва Христос: „В името на моята Любов ще изпъдя всички бесове от вас.“ Този Христос не е вън от вас, аз Го виждам, че Той говори вътре във вас. Ще каже някой: Ама без пари може ли да се живее, без кобури може ли да се ходи? Хубаво, то е тъй, парите са едно удобство, но ако е права тази философия, че без пари не може да се живее, питам: Птиците с пари ли живеят, пчелите в кошерите с пари ли живеят, ангелите с пари ли живеят, Господ с пари ли живее? Казвате: Простаци са тези хора, които могат без пари да живеят. Може, може, парата е само символ на Мъдростта. Мъдростта трябва да употреби тези пари. Разумният човек може да живее и без пари. Разумността е неговото богатство.
Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ Аз не ви говоря за вашите пари, но изобщо парите са идолопоклонничество. „Щом имате моята Любов“, казва Христос, „моите съкровища ще бъдат отворени заради вас. Ако аз имам тази свещена Любов към вас, вашият дом ще бъде отворен заради мене.“ Това може да го проверите. Имате ли тази свещена Любов, навсякъде пътят ви ще бъде отворен. Вие имате една велика наука и трябва да вярвате, разумни трябва да бъдете, и воля трябва да имате.
Значи, най-първото нещо: ще се научите да мислите правилно и да постъпвате правилно в живота си. Всяка постъпка на човека трябва да бъде любовна, в него трябва всякога да изпъква Божественото. Така Господ иска, така е казал Господ, такава е Неговата воля. Това е жертвата. Ако ония светски хора отиват да жертват живота си за своето отечество, защо аз да не жертвам живота си за онова великото в света, за Бога, и да кажа при всички случаи в живота си: Такава е волята Божия! Следователно, ако ние разрешим онзи велик въпрос на жертвата, царството Божие ще бъде в нас.
Казвам ви сега: Направете опити! Имате болести, имате безпаричие, имате някакъв спор, недоразумения, имате неприятности със синове и дъщери, ето ви хиляди начини да опитате волята си. Сегашният свят е толкова богат на опити! Само разумните хора трябва да правят опити. И ако в нас живее Божествената Любов, ще проверим, че този закон работи, но трябва правилно да постъпваме.
Казва Христос: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“
Сега аз желая и за вас да настане това царство Божие и да бъдете свободни граждани на това царство.
Беседа, държана от Учителя, на 19 октомври, 1924 г.
- ) Матея 12:28.