Наука и знание
— Само светлият път на мъдростта води към истината.
— В истината е скрит животът.
Тема за следния път: „Разлика между морален и добродетелен човек“.
Кой човек е морален? – Който ходи с патерици. – Защо му са. патерици? – Защото краката му са. слаби, не издържат тежестта на тялото. – Нежни ли са. патерици на здравия човек? – -Не са нежни. За кого съществуват законите? – За онъзн, които вършат погръшки и престъпления. Обаче, за онъзи, които никога не гръшат и не правят престъпления, закони не съществуват. Следователно, моралът има отношение към безморалния, а законът – към онзи, който живее в беззаконие. За кого е знанието? – За невежия.
Всички хора се стремят към наука, към придобиване на знания. Какво разбираме под думата „наука“ и какво – под думата „знание“? Казваме, че някой не е учен човек, но трябва да придобива знания.
378
Кое от кое произлиза? Науката ли дава знанието, или знанието създава науката? Науката подразбира систематизирано знание, но тя не го създава. Не е достатъчно човек само да има знания, но т трябва да са. живи, да и^ат отношение към живота. Казвате, че |някой има много знания. Колко знания има? С числа можете ли да ги определите? Слушали ли сте да казват, че някой има пет или десет милиона знания? С каква мърка се измърват знанията? Казва се пет грама жито, 100 грама сол, 5 милиона лева, но никъде не е казано, колко знания може да има човек. Числата, с които си служим в живота, са живи величини; т имат отношение, както към материалния, така и към духовния и умствения свет. Обаче, стойността им в разните светове е различна. В материалния свет единиците мърки са: монета, грам, метър, литър и др. В духовния и умствения свет съще-ствуват други единици мърки за опредъляне количеството и стойността на нъщата.
За да се справя и с трите света, човек се нуждае от положително знание. Като се домогне до него, той става активен, способен за всякаква работа. Който е придо-бил само физическото знание, той се отегчава от живота и дохожда до инертност – не му се учи, не иска да работи, даже и не му се живее. Ако е светски човек, живее ден за ден, няма вера и упование нито ат»
379
себе си, нито в окръжаващит-. Ако е рели-гиозен, предава се само на пост и молитва, отрича материалния живот, отрича всичко земно. Като огладнее, тогава търси начин да се нахрани и, ако не може да задоволи глада си, изпада в противоречие. Като не може да се справи с материалните условия, той мисли за заминаване. Така се увеличават противоречията. Всички кредитори започват да го дърпат, искат от него да си плати задълженията. Той се намира в чудо. Защо? – Не е застаиал на здрава основа. Животът е един и нед&лим. Той не е нито светски, нито религиозен. Като си дошъл на земята, ще л-Ьгаш да спиш и ще ставаш, ще ядеш, ще пиеш, ще учиш, ще работиш, ще се молиш – ще се съобразяваш с всички изисквания на живота. За това е ну-ждно знание и приложение на знанието. Който прилага, пръв той се ползува от знанието си. Той е в положението на пътник в бурно море, който е стлшил здраво на канара. Този човек е господар на условията.
Съвременните хора искат да уредят живота си външно, да са осигурени. Това е невъзможно. Докато човек не уреди живота си вътрешно, никога не може да го нареди външно. Как ще управлявате юздите на коня си, ако мускулите ви не са здрави? Силата на човека е вътре в него, а не отвън. Само вътрешно силният може да см-Ьня отрицателните си състояния в положителни. Само
380
той може да превръща нощта в ден. Правили ли сте опит, да видите, колко сте силни? Седите в тъмна стая, нищо не виждате; казвате, че сте в нощта на вашия живот. Какво трябва да направите, да излезете от този мрак? Драснете клечка кибрит, запалете свъщьта си, и състоянието ви веднага ще се смъни – превернали сте нощта в ден. На всеки човек е дадена тази възможност, тази вж.трешна сила. Това значи, да има човек знание, да разполага с науката. Невежеството е нощ, знанието – ден, зора на живота. Безморалието е нощ, моралът – ден. – Какъв ден? – Какъвто и да е – ясен или облачен, тих или бурен – не е важно – все пак е ден. Един бурен, облачен ден е за предпочитане пред нощта. Значи, каквото знание да има човек, то е за предпочитане пред невежеството. Важно е човек да знае, какво може в даден момент да направи, какво в даден момент може да излъзе от него, а не какво го очаква в далечното бъдеще.
Мнозина се спъват в развитието си, защото бързат, искат в малко време да постигнат много нъща. Който бърза, той е страхлив. Дето отиде, той силно хлопа на вратата, иска по-скоро да му отворят. Защо бърза? – Страх го е от нещо. Който иска в малко време да стане велик човек, и той е страхлив. Той се спира на вейка врата и силно хлопа. Ако майка му, т. е. лю-
381
^бовьта, е вътре, има смисъл да хлопа силно на вратата. Тя ще стане и ще му отвори. Но ако майка му не е вътре? Колкото и да хлопа, всичко е напраздно – никой няма да му отвори.
Изучавайте себе си*, своите външни и вътрешни състояния, за да придобиете знанието, което търсите. Изучавайте и ближните си. Изучавайте минералит, растенията и жи-вотнит, като части «а ЦЬлото, за да се свержете с Него. То ще ви даде сила и устой да издържате на всички мъчнотии и изпитания, на всички страдания и нещастия. Колкото по-здраво е прикрепено растението към почвата, толкова повече издържа. Колкото повече знае човек, толкова по-голяма е връзката му с Бога. Колкото по-голяма и здрава е тази връзка, толкова повече устоява той на външните и вътрешни условия.
И тъй, за да се развивате правилно, за да придобиете знания, трябва да бъдете слт»-пи и глухи за отрицателното в живота. Както спещият не вижда и не чува, какво става около него, така и вие трябва да заспите за отрицателните сили. Когато спи, човек е добър. Като се събуди, той е и добър, и лош. Който иска да бъде всякога добър, трябва да заспи. Заспете за отрицателното, за лошото, за кривото в живота. Заспете за всичко, което ви измъчва, за да го забравите. Когато болният заспи, състоянието
382
му се подобрява. Когато страдащият заспи* забравя скръбта си.
Желая ви да заспите за всичко лошо и отрицателно в живота, за да го забравите и да се събудите като младенци, обновени и бодри, готови за нов живот, за нова работа, за нова светлина.
Упражнение за дишане: поемане въздух през лявата ноздра, а дясната затворена. Задържане на въздуха няколко секунди, след което издишвате през д-Ьсната ноздра, а лявата затваряте. Ще правите упражнението три пъти на ден: сутрин, на обяд и вечер, преди ядене, по шест пляти.
— Само светлият път на мъдростта води към истината.
— В истината е скрит животът.
28. Лекция от Учителя, държана на 1 март, 1929 г. София. – ИзгрЪв.