КВАДРАТУРАТА НА КРЪГА
Любовта ражда доброто.
Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода.
Размишление.
Прочете се резюмето: „Защо се ражда и умира чов-ек.”
Прочетоха се темите: ”Произход на съзнател-ните и несъзнателни движения“.
Коя е най-близката цел за човека? Как бихте отговорили на този въпрос? Друг един въпрос: Кое е най-хубавото нещо в живота? (– Слънцето.) Хубаво ли е Слънцето? (– Небето.) За всеки един ще бъде най-хубавото туй, което в дадения момент му липсва.
Сега ще ви задам един философски въпрос: защо Питагор е искал да намери квадратурата на кръга, какви с били неговите съображения? И защо в окултната наука се стремят да намерят квадратурата на кръга? Защо искат да определят туй, което не може да се опр-едели? (– Като проблема на геометрията това е невъзможно, това е символ на алхимията.) Да допуснем, че квадрата, това е една проекция, имате четири точки, които с проектирани от некъде от пространството към дадена плоскост.
Представете си, че тези четири точки АВСД в квадрата с проекции. Може да с проекции на подсъзнателни сили, на физически сили, пък може да с проекции и на съзнателни сили. Тогава какви ще бъдат резултатите на всяка една страна, на всяка една точка. Ще бъдат ли резултатите еднакви, например на проекцията А и на проекцията В? Нали всяка една линия показва възможности на тази
161
проекция. (– “А“ има само две възможности: от А към В и от А към С.) Възможностите на проекцията А и възможностите в проекцията В еднакви ли ще бъдат? (– Количествено те с еднакви.) Да допуснем, че А е един извор, В е друг извор в природата. На единия извор е построено едно динамо да осветлява града, на другия извор е направена една воденица. Количествено водата на из-ворите е еднаква, но разумните сили, които използват тия сили, не с еднакви. Следователно резултатите им няма да бъдат еднакви. Разумността зависи от широкото използване на външните сили.
Да допуснем, че този квадрат е образуван от четири реки. Тези реки с еднакво големи по дължина и равни по количество на водата си. Едната е на северния полюс, другата – на умерения, а третата е в самия екватор. Еднакви ли ще бъдат резултатите на тия реки? (– Течението на водата ще бъде различно.) Сега ще ви кажа аз какво показва квадрата. Той е един закон, че в четири поколения може да се изправи една погрешка. Квадратът е мярка, която показва, че в четири поколения една погрешка трябва да се изправи. Този е законът на квадрата, с който може да се разрешат погрешките. Може още при линията АВ да изправиш погрешката си; ако изгубиш този случай, тогава при линията ВД или АС и ДС е последния предел за изправяне на погрешката. По-нататък не може да иде тя. Всяка една погрешка трябва да се изправи в четири поколения, нататък не може да мине тя.
Следователно щом напишете квадрат ще знаете: той всякога означава, че погрешките ви трябва да се изправят в четири поколения, нищо повече! Туй е вътрешната страна за значението на квадрата. Разните проекции в квадрата по-казват начини, смекчаващите условия, чрез които може да изправите погрешките си. Вашите мисли, чувства и действия, това с силите, с които може да манипулирате при изправяне на погрешката.
Когато Питагор е нанасял квадрата в окръжност-та и е искал да намери квадратурата на кръга, той е искал
162
да намери условията, при които общия живот в дадения случай в колко поколения може да се изправи. А само когато впишете квадрата в кръга, тогава може да определите в първото, второто, третото или четвъртото поколение ще се изправи погрешката. (Сега те го схващат дали може да се изрази лицето на кръга с точен квадрат, а то е невъзможно.) Всички тия четири проекции може ли да се слеят в една? (Ако подложим квадрата на бързо движение, той ще се слее в права линия, а правата линия при бързо движение, ще се слее в една точка.) Значи, възможно е само при бързината на светлината. За да се изправи една погрешка, това зависи от духовността на човека. Ако един човек е високо духовен, още в първото поколение може да изправите погрешката си.
Да допуснем някой път, че между белата и черната раса стане прекръстосване: може майката да е от белата раса, а бащата – от черната. Понеже белата раса е по-силна, следователно има възможност да се родят повече бели деца, отколкото черни. Но все пак в едно поколение ще се прояви и бащата, а може още и в първото поколение да се родят черни деца, ако не, тогава в второто, в третото, ако и тогава не, тогава в четвъртото непременно ще се роди едно черно дете и ще се свърши въпросът. Следователно квадратът е необходим за поправянето на известна погрешка.
А пък добрите неща, за да се реализират, за тях вече не е необходим квадрата. Доброто се изразява с кръга. Там пределът е по-голем, изискват се 25000 години, за да реализираш едно добро. Т.е. ако в първото поколение не може да реализираш едно добро, в второто, третото, четвъртото… хиляда поколения докато минат, все имаш възможност, за да реализираш едно добро. Значи и след 1000 рода пак ще ти се даде условие да направиш едно добро. Значи виждате възможността колко е широка тук. То вече не разбира обектно добро, а идейно добро. Наприм-ер искаш да направиш едно добро некому, да се жертва-ш за некого или да посветиш живота си за некого. Ако в
163
първото поколение не можеш да го направиш, тогава в второто, третото… след 1000 поколения ти пак ще имаш възможност да реализираш това твое замислено добро. Та-къв голем е срокът, в който ти имаш възможност да направиш това добро. Значи, замисленото добро е валидно през всичкото това време.
Какво е отношението: в първия случай имате 1:4, а в втория – 1:1000. Значи, злото работи само в един свет, а доброто работи едновременно в три света. (1000 всяка нула представлява един свет.) Когато погрешките засега-т само физическия свет и затуй всеки един грех засяга само тялото и тогава, когато човек пострада малко, всичко се ликвидира. А за доброто има по-големи условия – то се проектира в неколко света. Широк простор има за доброто. Човек, който иска да направи едно добро, може да започне от физическия свет и да иде чак до причинния свет и там да направи туй добро, когато грешникът не може да направи своето зло от духовния свет. А този, който прави добро, може да направи доброто в неколко света, затуй силата на доброто е мощна. И затуй един добър човек е равен на хиляда лоши хора. Ако хиляда души напра-вят хиляда злини и един добър човек направи едно добро, туй добро е равно на хиляда злини, то ги унищожава. А сега, някои мислят, че злото е по-мощно. Количествено е по-мощно, но по своята интенсивност, доброто всякога ще вземе надмощие, понеже то го прониква. Затуй не трябва да се обезсърчавате, когато дойде злото, ще знаете, че то е само на кората.
Сега вие се учудвате, понеже не вярвате в туй учение. Вие още не може да го разберете. Най-първо човек казва: „Как мога да повярвам?“ Но ти трябва да допусне-ш нещата и след това ще почнеш да работиш [върху] тях. Туй е закон в математиката, като една аксиома ще работиш с тази величина. Най-първо ще допуснеш нещата и после ще работиш. Тъй е, някои неща непременно трябва да ги допуснете, за да ги разберете после. Не мисле-
164
те, да се съмнева човек, това не е наука. Ще знаете: перво нещата трябва да се допуснат и после, туй което сте допуснали, непременно ще работите върху него. Така пътт е безопасен. Ако само допуснеш нещата и не работиш върху тях, тогава може да се изложиш на изкушение. Зап-ример ти допущаш, че можеш да станеш музикант и почнеш да работиш в това направление: пееш, свири-ш и най-после станеш музикант; допуснеш, че можеш да станеш художник. Като допуснеш това, ти почнеш вече да работиш в това направление и ще постоянствува-ш дотогава, докато ти реализираш това, което си допус-нал.
Но не всичко човек може да допуска. Едно ограничение ще ви дам: Допущат се само разумните неща! Защото, ако допуснеш известна аксиома, това е все нещо разумно. Има известен закон вътре в природата: ти не можеш да допускаш в себе си туй, което не е разумно. Зап-ример, не можеш да допуснеш, че човек с праздна глава, без мозък може да мисли. Праздна глава като чутура и да може да мисли, туй разумният човек не може да го помисли. Един глупав човек тия неща може да ги предпо-лага, но един умен човек никога не може да допусне, че праздна глава може да мисли. После, разумният човек никога не може да допусне, че на лед може да расте жито и разумният човек никога не може да помисли, че може да се съгради една къща върху окото. Глупавият човек може туй да го допусне, но разумният човек никога не може да допусне това. Има неща, които законите на разума не ги до-пускат. Туй можеш да го помислиш, но да го допуснеш не можеш. Има по-висши същества, които ще ти кажат, че туй, което си намислил, ти не можеш да го допуснеш. Не ти позволява това. Затова и в света ние можем да оперираме само с известни сили, които с разумни.
Запример често казвате: „Аз мога всичко да направя.“ Е, какво разбирате под: „Аз мога всичко да направя?“ Ще турите едно малко ограничение. Самото изречение не е
165
пълно. Липсва му нещо. „Аз мога да направя всичко, което е разумно!“ Така изречението е пълно, а: „аз мога всичко да направя“, така говорят само хора, които не разбират законите. В себе си ти ще кажеш: „Аз мога да направя всичко, което е разумно.“ Тогава законът работи отлично. И Писанието казва: „Просите и не получавате.“ Защо? Защото глупаво просите, глупаво говорите. Казва някой: „Аз казах, че всичко мога да направя.“ Всичко не можеш да направиш. На окото си къща можеш ли да съградиш, в въздуха палат можеш ли да издигнеш, целата земя от диамант можеш ли да направиш? Ще ми каже някой: „Всичко мога да направя!“ Като казваме „всичко“ трябва да разбираме онова, което е разумно, което е в кръга на нашия живот и в неговите възможности. Така като разбираме, законите с верни, тогава вече можеш да действуваш и разумно да работиш.
В съвременния свет коя мисъл е по-силна у хората: че с лоши или с добри? Някои казват: „Ние сме добри хора”; други казват: „ние сме лоши хора.“ Коя мисъл преобладава сега повече? (– Че с лоши; -Че с добри.) Защото и думата лош някои я употребяват в смисъл, че с добри. Някои хора, когато искат да се похвалят, казват: „Аз съм лош човек“, а подразбира в същото време, че е добър човек. Друг казва: „аз съм добър човек“ и подразбира, че само в известни случаи е добър. Трети казва: „Аз съм от много добрите хора“, т.е. разбира в известни условия съм добър. Ще се стремите всякога към единство на мислите си. Първото нещо: всекой един от вас трябва да се научи този закон – единство на мисли.
Запример кажа ти тъй: „Ти мислиш много добре.“ Права ли е тази мисъл? Въобще е права, но с тази мисъл ти нищо не можеш да извършиш. Или някой ти каже: „Ти много добре мислиш“, и ти повярваш в това и се зарад-ваш. Питам: ти на правата посока ли си? Значи, ти досега не си вярвал, че право мислиш, а туй, което от сега за-почваш да вярваш, верно ли е? Ето как аз гледам на
166
въпроса: седим двама в тъмна стая, държим една книга и не можем да четем. Рекох: „Чети!“ – „Не мога да чета.“ Ти ми казваш: „Чети ти!“ -“И аз не мога да чета.“ И двамата не можем да четем, дали сме невежи и двамата, та не можем да четем? Но, отварям свещьта и казвам: „Чети!“ Ти четеш. Как стана това? Нима за толкова кратко време ти научи да четеш? Ти казваш: „Чети ти сега!“ И аз чета. И двамата можем да четем. Светлината ли направи нас да можем да четем? Тя ли създаде у нас въз-можността да четем? Да четем, това е възможност у на-с. Ние знаем това. А светлината, това е само едно условие, да можем да проявим тази наша възможност.
Следователно когато някой казва: „Ти право мислиш“, какво изразява това? Той иска да каже, че некъде добре схва-щаш въпроса. Той подразбира: „У тебе има светлина, ти можеш да четеш.“ В твоята къща има светлина, отвори книгата си и чети. Туй трябва да го разберете. Ако искате да знаете, в света има само едно Същество, което може да мисли – Той е Бог. А всички други йерархии и същества изразяват само туй Великото безличното. Ние изразяваме само Божиите мисли. И ако ти кажеш, че ти мислиш, не си на правата посока. Само Бог мисли, а ти изразяваш Божията мисъл. Бог всякога мисли право, в Него няма крива мисъл. Следователно аз трябва да кажа в себе си: „Под тази светлина, която Бог ми дава, аз мога да мисля.“ Или мога да кажа: „В мене Бог мисли право.“ За себе си ще го кажа това: в мене Бог мисли право, нищо повече. Това за себе си ще го кажа. И когато някой път вие кажете: „Аз мога да мисля право“, то има двояко значение. Ако вие подразбирате проявлението на великия безличен закон, който се проявява навсекъде, тогава е право, но ако вие разбирате своето индивидуално и лично същество, вие сте на кривата посока.
Следователно ако схващате себе си като едно разумно същество, което изразява правата Божествена мисъл и вие подразбирате туй Великото в вас, то е друг въпрос, но
167
ако вие схващате, че човекът мисли право, вие сте на кривата посока и няма да се мине дълго време, ще видите, че вие не може да мислите право. Запример вземете сега най-видните математици, които разбират математиката с точ-ност, изчислили ли с колко е разстоянието между Земята и Слънцето и с колко милиметра разлика? Аз им турям половин метър разлика. Изчислили ли с те тъй, че аз да съм сигурен, след като пътувам толкова време, да съм до Слънцето с разлика само 1 см. И да прекрача, да стъпя на Слънцето? Така ли е? Ако е така, ще кажа: „Много е права техната сметка.“ Ама че окултисти с изчислили този въп-рос: колко е разстоянието от Земята до Слънцето и това е решено по един опитен начин. Тези адепти, които изли-зат от тялото си, те с ходили до Слънцето, имат си своя мярка и колко време им взема да идат до там, това го знаят много точно; и какви промеждутъци има в пространството – опирни точки, и това те знаят. Защото това пространство, което трябва да се мине от Земята до Слънцето, не е само тъй празно пространство. (– Какво има там?) Има 1001 нощ. Чудесии има, че като мине човек от там да се очуди.
Всичко може да се изчисли в света. Съвременната наука си служи с други методи, но за в бъдеще учените хора отиват вече към тия, новите методи, те започват да изучават окултните методи и за в бъдеще ще имат по-правилни мерки. Разбира се, сегашната математика се отнася повече за Земята. Тя си има своето приложение за изчислението, за пътищата, за движението и отклонението на пла-нетите, слънчевите системи, т.е. математиците се домогва-т постепенно до по-нови методи. То е едно упражнение за тях. Това с задачи, които те има да разрешат и няма да им ги разреши никой друг. Великите учители знаят колко е от тук до Слънцето, но те не бива да им го кажат. Тя е една задача, която те сами трябва да разрешат. Разбира се, най-първо се изучават малките мистерии, изучава се вътрешното устройство на земята какво е, след като свър-
168
шат това, тогава ще се занимаят с вътрешната страна на математиката и геометрията и след туй се пристъпва към великите мистерии на Слънцето. Тогава изучават какво е разстоянието до Слънцето. Да знаеш колко има от Земята да Слънцето, това е един лозунг, парол, ще го дадеш, то значи: знаеш една мистика, знаеш нещата тъй, както с в природата.
Щом произнесете тази дума, веднага природата ще ви отговори. Щом почнеш да говориш на език на природата, тя веднага обръща внимание на теб, но щом не говориш на нейния език, тя си мълчи, не обръща внимание. Затуй, когато пристъпим към законите на природата, трябва да бъдем крайно внимателни при изучаването на нейния език. Тя е много строга, нейният език е крайно прецизен и по форма и по съдържание и по смисъл.
Запример индусите имат ред методи, които с придобили в много поколения. Те, като с изучавали физиоло-гическите закони на тялото, с изучили много закони. Един индусин може да направи един разрез на ръката си, след туй ще положи другата си ръка върху болката и след 10 минути, туй место е съвсем заздравело. Когато, споре-д сегашните ваши методи, за да се излекува този разрез, се изискват най-малко 3-4 месеци и пак раната няма да се премахне, ще остане известна малка резка. А този индусин, само като положи ръката си, всичко тъй хубаво зараства и никаква следа не остава от тази болка.
Ще се стремите да се домогнете до онова знание, вътрешното разбиране на нещата. И когато дойдете до онова, истинското Божествено знание, то ще внесе в душата ви вдъхновение, туй което вие наричате ентусиазъм. Всякога Божественото носи ентусиазъм. Дето някой път някои гу-бят куража си, то е човешкото. Кога изгубвате куража си? Когато правите земята от диамант; когато градите къща върху окото си… Мислите значи, за неща невъзможни. Запример съвременните учени хора в Бога не вярват, а вярва-т в невъзможни работи. Има учени хора, които вярват на
169
късмет. В късметен номер вярват, взел лотариен би-лет и очаква от този билет да спечели една премия от 400 000 лева. Тегли веднаж, нищо не печели, тегли втори път, трети път – все вярва. Как се обяснява тази вера? Преди две години един ми разправяше следното нещо: От 20 години той се занимава с търсене на имане, такива заровени съкровища, богатства. Той си има цела една книга написана за богатства от древността, заровени в земята. Та ми разправя колко места е прокопал. Веднаж прокопал половин километър да търси едно големо богатство. Два-десет години все копал. Рекох, ако си беше взел едно лозе и него да копаеше, за 20 години – 400 000 лева би спече-лил. А той още вярва да намери богатство, заровено в земята. Рекох, напусни тази вера, а си вземи едно лозе, а дру-гите богатства не с за тебе.
Питам: от къде се е зародила в неговия ум тази мисъл, че именно той е лицето, което ще намери тия съкровища? И той казва: „Ако ги намеря, аз ще оправя работите на България, 50-60 товара злато с това.“ Това с неща вероятни, възможни, но досега нито един не е намерил толкова големо съкровище в България. Но туй злато съществува в земята. Ако този човек би се занимавал малко да развие своя организъм, той би намерил златото. В България има злато и 10 000 катъри да натовариш. Толкова богати руди има, ама трябва работа, работа. Каква гениалност се изисква да извадиш рудите, да ги претопиш, че да мине всичко през огън.
Аз ви привеждам този пример да се пазите от има-нярство. Туй аз наричам, когато човек иска да се домог-не до лесния път на нещата. Не избегвайте онези съчетания, които Бог е предвидил, не избягвайте онези възможности, които природата е вложила, това с най-красивите неща в живота. Каквито мъчнотии има, не се плашете от тях. Всичко туй ще се превърне за ваше добро. И не се оплаквайте от съдбата си, но работете и тази съдба след време ще ви се усмихне. Съдба, както ние я наричаме, това
170
е един кармически закон. Всички вие се нуждаете от известна опитност и за да я добиете непременно трябва да минете през страдания. Без страдания няма да имате тази опитност, а без тази опитност, няма да имате това знание. Свежите Божествени мисли не могат да дойдат иначе.
Ако Христос не беше решил да страда, да се жертва, питам: съвременният културен свет щеше ли да има тези свежи мисли? Значи, страданията на един човек от-варят една врата, дават един потик на всички ония души, които с останали назад. Следователно неговите страдания донесоха един хубав плод, отвориха един широ-к път, през който сега мнозина минават. Римските императори живееха един отличен живот, пълен с разко-ш и удобства, но какво остана от това? Те нищо не допринесоха за света. Тъй щото този закон работи в живота на всеки един. Ако някоя ваша идея повидимому така се разпъне, вие трябва да знаете, че разпъването на тази ваша идея, ще донесе блага за други ваши идеи, които идат след това. Това с закони, с които трябва да боравите, за да може да преодолеете на ония мъчнотии, с които ще ви посрещ-нат в живота.
При сегашните условия, при тази гъстата материя, в която се движите, при всяка една стъпка ще срещнете мъчнотии. Често вие сте герои, но само докато срещнете опасността. Запример някой казва: „Аз да видя мечка, не се плаша!“ Не, не, като видиш мечката, тогава ще се изпи-таш, а не преди да си я видел. Това с само изяснения на този закон. И колко изкушения има човек да мине, в тия условия, при които днес живее. И човек трябва да бъде много умен, за да може да надвие на тези изкушения.
При закона на квадрата имате числото 4. Там има само една възможност – чрез закона на наследствеността може да се изправи една погрешка. Значи само едно условие има, при което може да се ликвидира с старите погрешки. При закона на кръга имате числото 1000. Там човек е по-
171
свободен, неговите възможности с по-големи, защото чов-ек действува едновременно в четири света. Там наслед-ствеността е изключена. Доброто е закон творчески. А пог-решките влизат в закона на наследствеността.
Размишление.
Любовта ражда доброто.
Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода.
IV година, 13 школна лекция на
I Младежки Окултен Клас
11.I.1925 година
Неделя 8 часа вечерьта
София