от ПорталУики
Версия от 11:00, 27 август 2013 на Ани (Беседа | приноси)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 3


РАЗГОВОР ЗА ДЕСЯТЪКА

Сестра Савка бе приета от Учителя в горната стая и тя попита: „Защо трябва да се дава десятък?“

Десятъкът – това е семето, което посяваш. Значи давай и ще ти се даде. Дай една десета от онова, което приемаш. Шест дни ще работим, един ден ще дадем на Господа. Ако работиш, посвети един ден за Бога, тогава и другите ще се благославят. Ако всичките хора даваха десятък, не щеше да има ни един беден, не щеше да има ни един нещастен. Десятъка човек да го прави със съзнание. Десятъкът да се даде, а капиталът да е в обращение. Не е въпросът в натрупването на много кръв, но тази кръв трябва постоянно да циркулира и да бъде в обращение. Егоисти са станали хората, понеже са се свили и малко дават. Десятъкът е за физическото поле, но щом се дойде до Духовния и Божествения свят, там вече действа Любовта. Онова, което си дал на Господа, то ще принесе своята полза. Ти направи добро и го хвърли във водата и то ще принесе своята полза. То е семето, ти го посей. Нивите са хорските мозъци, в които ти ще посадиш семето. Доброто, което правиш, то е посятото на нивата. В Духовния свят ще дадеш половината, останалата половина е за теб. А в Божествения свят всичко ще дадеш.

Давайте и ще ви се даде. Бог иска да дадеш една десета от всичко. Ще дадеш също една десета – десятък, и от десетте минути. Например ти си чиновник и след като работиш десет минути, една минута ще размишляваш за Господа – това е десятък. От десет часа единия ще посветиш за Господа: за него няма да вземаш пари, няма да ти плащат. Та като дойде едната секунда – деветте секунди са твои, а десетата е на Господа. Трябва да дадем за Господа. Ако тъй постъпваме, животът ни се осмисля. Ти си се разтревожил: имаш право девет секунди да се тревожиш, но като дойде десетата секунда, нямаш право – за Господа е тя.

Сестрата благодари на Учителя и му сервира закуската: два сварени картофа с кората. Той каза:

Това е достатъчно. Не трябва много да се яде.