Акордиране на човешката душа - том 2
ЕДИН ПЕДАГОГИЧЕСКИ РАЗГОВОР
Един брат и една сестра, по професия учители, бяха приети от Учителя и се отвори въпрос за новите методи на възпитание.
Днешният начин на възпитание не е верен. Учениците трябва да се научат да мислят хубаво, да чувстват хубаво и да постъпват хубаво; в това седи педагогиката. Че как се възпитава човешката душа? Човек трябва да има чисти мисли, чисти желания и чисти действия, за да не петни себе си и тези, с които работи. Когато той е тръгнал по един погрешен път, излъчва трептения, които навлизат в аурата на околните и действат пагубно. Ето защо учителят, колкото и да говори красноречиво, той влияе не само с думи, но и със своите мисли, желания и действия, които влизат в контакт с душата на детето и я покваряват. Има невидимо общение между душата на учителя и детските души. Учителят, като влезе в клас със своите лоши мисли и чувства, вреди на децата. Той трябва да бъде чист, защото ако не е чист, ще ги опетни. Децата носят нечистите мисли на родителите си и учителят най-първо трябва да се очисти, за да ги преодолее. Трябва да бъде образец.
Един народ, щом не люби Бога, той е нечист. Едно общество, щом не люби Бога, то е нечисто. Един дом, щом не обича Бога, той е нечист. Растение, което не го мие дъжд, прашасва. Прозорец, щом не се мие, почернява. Но Бог не се колебае по отношение на хората, има надежда в тях. Той знае, че едно дете може да пада хиляди пъти, но най-сетне ще се научи да ходи.
Вече съм напълнил цялата Земя и въздуха с новите идеи и хората ще почнат да ги приемат, но какви ли не препятствия имаше в началото.
Братът каза: „Аз съм учител в едно от софийските села и двадесет и пет от моите ученици станаха вегетарианци“.
Когато едно дете иска да стане вегетарианец, защо бащата не съизволява на това? На родителските срещи може да се изтъкне въпросът, че в чистотата на храната седи здравословният живот. Месната храна не съдържа сила. Тя не е чиста храна. Когато ядеш ябълка, ще станеш по-силен, понеже ябълката има сила и здраве. Ябълковите сокове ще се превърнат в теб в такава устойчивост, каквато само ябълковото дърво има. Наше благо е да обичаме всички живи същества, а не да им причиняваме вреда. Най-първо ще се проповядва на децата Любов към всички същества. Една ябълка, след като узрее, сама се жертва, а като хванеш кокошката, тя кудкудяка: „Не ме яж, не ме бутай!“. Тревопасните още за известно време ще се жертват, но после хората ще им се отплащат. Даром няма да мине – ще им платим с лихвите, законът е строг.
Като се развие у децата любов към растенията и животните, тогава те няма да късат цветята и ще загубят желание да се хранят с животни. Когато им кажеш: „Не убивай“, ти ще ги насърчиш, а щом като ги запознаеш с Любовта, няма да искат да убиват. Без Любовта не могат да се разберат думите: „Не убивай!“ Едно педагогическо правило гласи: не говори на децата отрицателното, а положителното. В човека има низши, животински инстинкти, и щом му говориш за греха, събуждаш у него инстинкта и той отива да опита. Кажеш му: „Не кради, не лъжи!“, а той се сеща: „Аз бях го забравил, чакай да го опитам!“. Кажеш му: „Не бъди груб!“, а той: „Чакай да го опитам!“.
Ето едно предметно учение: децата могат да се хранят заедно в училището или в градината, според условията, а някой път – частно, с домашните си. Ако бях основен учител, щях да правя много опити: ще занеса на децата една ябълка, за да видя какво впечатление ще им направи, после – една хубава круша, друг път – една голяма дюля или десет жълти сливи. Ще нарежа ябълката на малки резенчета и ще раздам на всяко дете по едно; същото ще направя и с крушата, ще опитат и сливите. Ще им занеса един грозд и ще раздам по едно зрънце. Това няма да го разправям на света, но ще прилагам. Светът дълго време ще има да учи даването – трябват най-малко десет години. Има какво да учат от нас. Дай на всяко дете по една ябълка и после им кажи да посадят семенцата. Ако искаме да направим добро, ще посадим ябълкови семенца, и после, когато изникне дърво, от плодовете му ще правим добро. Или ще посеем с децата жито; ще поникне нива и от събраното жито ще правим добро с хляба. Ще посеят житото с песен, без да кажат нито една обидна дума. Всяко дете може да си посее по един квадратен метър с жито, да има и по едно дръвче, за което да се грижи, и по една малка лехичка със зеленчуци. След време децата ще засаждат цветни, зеленчукови и плодни градини. Когато децата почнат да засаждат плодни дървета в околните голи места, тогава Земята ще бъде рай.
Чрез дихателни упражнения се влиза в интимно общение с Природата и затова децата всяка сутрин трябва да дишат дълбоко, преди да почнат занятие. Могат да се правят дихателни упражнения, придружени с движение. Когато ръцете се отдалечават от гърдите настрани, ще се прави вдишване, а когато се приближават към гърдите, ще се прави издишване. Някои музикални педагози са приготвили за децата песни с движения, но за съжаление някои от движенията са неестествени. Трябва да извадим и българските затворени тонове и движения и да ги превърнем в отворени. Трябват движения, които да дадат творчество на детските сили. Паневритмията и Слънчеви лъчи могат да се въведат в училищата. Ще се почне с първите десет упражнения на Паневритмията. Движенията, които ние даваме, са сила. Няма творчество, няма събуждане на висшата детска природа без тези движения. Песните на Бялото Братство са органическа музика.
Братът каза: „Децата в началото на часа са спокойни, но щом минат 15-25 минути, почват да шават или да се прозяват. Тогава прекъсвам методичната единица, било смятане, било отечествознание, и запявам една песен. После всички стават ободрени и внимават в работата.“ Учителя каза:
Когато ученикът не мирува или не се учи, хванете го кротко и си подвижете ръката по ръба на детското ухо от горе на долу.