Акордиране на човешката душа - том 2
МУЗИКАТА Е СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ
Учителя бе застанал при пианото в големия салон и отначало изсвири отделни акорди, а после – импровизации. Група братя и сестри бяха около него. Донесоха цигулката му и той започна едновременно да свири и да пее следните думи:
Какво ще се прави?
Малко родиха нивите през тази година
и малко жито в хамбара туриха.
Сватби няма да има.
След това Учителя изсвири на цигулка и изпя следните думи:
Аз съм малкото кокиче.
Бог ми даде бяла дреха
и ме остави на планината да се уча.
Мелодията пак не се нотира. След това Учителя изсвири и изпя друга песен:
Ясно бе небето.
Зората там, на изток, се разпукваше.
Първите лъчи хвърляха своите окраски.
Слънцето веч приближаваше да изгрее.
Тих ветрец повяваше и слабо се разклащаха
листата на младите дръвчета.
Планински ручей пееше своята песен,
която от върховете планински
той носеше за долините, в които слизаше.
Чуваха се пойните птички,
че въздаваха хвала на Бога,
който ги е създал.
Млада девойка в ранната сутрин
отправяше поглед към зората.
Нещо шепнеше ней:
– Ти, мила моя сестрице,
що благо ми носиш
отгоре, от небето?
След това Учителя отиде при пианото, изсвири и едновременно изпя следната песен:
Беше прекрасна сутрин,
при мен дойде някой с подарък –
с портокалена окраска тропически плод.
Аз казах: „Имам една книжка,
колко хубави в нея са мислите.
Ще ти прочета нещо оттам.
Колко хубави в нея са мислите!“
После Учителя изпя друга една песен и едновременно свиреше на пиано:
Имаш скръб на сърце си,
след време ще имаш радост в душа си.
Скръбта е майка, а радостта е дете.
После Той каза:
Ако дам концерт, ще ви изпея една песен за костилката, една песен за вълните на океана, една песен за падналото перце. Каква хубава ария може да се съчини за падналото перце!
Като изсвириш нещо хубаво, всички духове на противоречията се отстраняват.
След това Учителя изсвири на пиано и изпя следните думи:
Аз съм малка семка, хвърлена на пътя.
Аз съм малка семка, хвърлена на пътя.
Аз съм малка семка, хвърлена на пътя.
После Учителя изсвири и изпя следните думи:
В зарите на Живота Светлина озари душите.
В зарите на Живота душа ми се събуди
и Любовта ме принуди с нея да тръгна.
Първата, първата разходка бе
да посетя градината на Светлината.
Учителя се обърна към нас:
Сутрин, когато изгрява Слънцето, каква песен ще му изпеете? Ние имаме песни за Слънцето: „Изгрява Слънцето“, „Грее Слънцето“ и пр. Светлината е много хубава певица. Тя хубаво пее.
Учителя изсвири и изпя тази песен:
— Дотегна ми веч да нося скръбта.
Откак съм се родил,
бял ден съм не видял.
— Защо ти дотегна да носиш скръбта,
о, човече Божий? Ти си герой на Живота.
С една ръка можеш я вдигна
и я хвърли, накъдето си щеш.
Учителя обясни:
Скръбта ще каже на човека така:
— Ти не разбра езика, на който ти говоря.
Колко години откак те посещавам
на теб да говоря, но ме не разбра.
Аз исках ти учен човек да станеш,
а се потриваш.
Аз исках ти да работиш,
а се обленяваш.
Учителя обясни:
Човек трябва да каже така:
О, скръб, мила моя сестрице,
колко ти благодаря за добрите уроци,
които си ми дала.
Колко се радвам, че си ме посещавала,
посещавала, посещавала.
След това Учителя изсвири на пиано и едновременно изпя следната песен:
Когато бях малко дете,
майка ми ме любеше.
И тя замина при Него.
И в този свят аз останах сам.
И оттам тя не се върна.
В училище аз следвах.
Един ден дойде при мене
един, който често писма ми носи.
Това бе един млад раздавач.
“Ето, тук от твоята майка има писмо“.
Когато писмото ми подаде,
усмихна ми се той, усмихна.
Като се върнах вкъщи,
температурата ми бе повишена
без болест, нито без треска...
Учителя не довърши тази песен. След това той каза:
Днес свирих на пианото и пях, за да станат радостни всички скръбни хора на Земята. Сега работя върху едно ново упражнение: „Сътворението на света“. То ще бъде музика, движение и говор. Дълго време работя върху това упражнение. Музиката ще обнови света.
След това Учителя изсвири на пиано и изпя следните думи:
Малко цветенце,
знаеш ли колко си ценно за моята душа?
Посадих те и те отгледах с моята Любов.
Да, музиката се явява мигновено като един проблясък и изчезва. Тя е онова, което засяга и облагородява душата. Когато човек пее или свири, всичко в него трябва да е музика. Днешната музика не е още истинската музика.
Един брат запита: „Защо, Учителю, не ни покажете един момент от такава музика?”
Аз не искам да правя опит да ви показвам, защото няма да има никакъв резултат. Няма хармонична среда, която да възприеме това, което ще възпроизведа. Няма подготвени хора, които да възприемат и да разберат трептенията, които възпроизвежда истинската музика. Музиката и специално нашата музика е един начин да направим връзка със света, с хората. Нашата музика ще бъде един ден достъпна и ще бъде разширена, ще бъде разпространена в света. Тя носи такива нови елементи, които засега не могат да се асимилират, но впоследствие те ще бъдат основните мотиви, върху които ще се гради бъдещата музика. Всички школни песни съставляват една песен. В песните на Братството има форми за лекуване на всички болести, неразположения и отрицателни душевни състояния.
В българския народ само по музикален начин ще се разрешат задачите. Когато се внесат тези упражнения (разбирам нашата музика и Паневритмията), в бъдеще ще има резултат при възпитанието. Сега в музиката няма приложение и тя е статична. Но в България има музикална атмосфера, на която се дължи хубавото време. В България небето е вече така ясно, както в Италия – има хубаво лазурно небе. Ако и в България вие не можете да станете музикални, не виждам къде другаде бихте могли. Когато някъде се образува музикална атмосфера, трябва да станеш музикален. И чуждестранните музиканти чувстват това, като пристигнат в България. Тук, на Изгрева, всички трябва да бъдете като първокласни певци в света.
Сега ще се проявят българските таланти в музиката. Има доста млади сили, които се проявяват. От даровитите между вас ще направим една музикална школа, но трябва да се запознаете със сегашната музика – не да ви учим на нея, но оттам нататък трябва да учим.
Моля за ред при концерта, който ще се даде след няколко дни: да няма невръстни деца и не искам да виждам хора, които да влизат и да излизат. Онзи, който прецени, че няма да стои до края, да не влиза в салона. Защото там, където има ред, има и изпълнение, има и Божие благословение. Музиката е свещенодействие. Всеки шум пречи на това свещенодействие – както на предаването му, така и на възприемането му.