Общ Окултен Клас -ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (1940–1941)
ЩЕ НАПРАВИМ ЖИЛИЩЕ
Отче наш. Бог е Любов.
Всички, които сте тук, нямате еднакво разположение. За разни неща мислите всички, за работа мислите. Чакате нещо да ви се даде, дали ще бъдете съгласни с онова, което вие мислите. Не само така вие мислите, всичките хора мислят така.
Какво подразбирате под думите “възможност”, “постижение” и “осъществяване”? Като ученици, ако ви се дадат възможности в природата. В дадения случай дадено е на човека нещо, то е една възможност. Тази възможност сама по себе си не иде, тя съществува като едно външно условие. Да кажем имате възможност да разбирате. Какво подразбирате? Или имаш възможност да обичаш или имаш възможност да те обичат. Сега вие дойдете до едно разрешение, казвате: „Природата е създала така нещата”. Природата как ги създала? Когато аз създавам нещо, аз го създавам според моето разбиране. Природата ли го създала? Или по някой път питам: Защо аз съм такъв? Твърдим,че Бог ни е създал. Има нещо в нас,което Бог е създал,но има нещо, което Бог не го е създал. Ти си сприхав човек и казваш,че такъв Господ те е създал. Че си сприхав,то е твоя работа. Че мислиш разумно, то е друг въпрос. В Божествените работи има един непреривен* процес,Божествените работи не могат да се прекъснат, непреривни са. Човешките са преривни. Запример: ти дишаш – то е Божествена работа, трябва да дишаш. Защо не е твоя работа? Не може ли другояче? Ако може – направи го. Казваш: „Не може ли другояче?” Направи, ако можеш,толкоз умен човек си. Сега не може да се измени. – ”Мене вече ми дотегна”. И мене вече ми е дотегнало, но... Целия ден като една помпа да дишаш,вървиш,тази помпа тегли буталото, мислиш много работи да постигнеш. Какво ще постигнеш? По някой път ние пресилваме нещата, че нищо не може да постигнем. Не е вярно. Аз вече съм постигнал и има много работи да постигам. След като постигнеш,какво ще стане? След като е постигнал,какво е добил? Казва: „Ще постигна нещо”. Се има постижения, но ние, като постигнем нещо, ние обичаме мързела. Мързелът е главната цел. Той мисли да постигне нещо, че вече да не работи. Религиозните са станали религиозни по единствената причина, че искат да не работят. Аз гледам тук,някой път работя по закона на природата, чопля нещо и някои ученици ме питат: „Какво правиш?” Казва ми: „То тъй не се разкопава, тъй се разкопава”. Защо тъй се разкопава, а не тъй? Казва: „Дядо ми каза как да разкопавам”. Дядо му казал и той досега не е направил опит още. Друг казва: „Еди-кой си не е търпелив”. Ами че един голям извор,който блика постоянно, търпелив ли е? Големите извори са крайно нетърпеливи. Но търпеливи са онези, тихите извори, които едва текат. По-добре да боботи. Сега аз съм на страната на нетърпеливите хора, те са работните хора. Като дойде до тебе – бърза, направи нещо. Ще направи някаква погрешка. Ти считай, че не е направил някаква погрешка. То е твое схващане. Човекът свършил работата, окопал,ти започнеш да го мериш, казваш: „Окопал, но три пръста плитко”. Окопал човекът цял декар, ако го беше копал по-дълбоко, нямаше да изкопае толкоз. Пък той мисли да сади лук, не му трябва повече, 3-4 пръста стига. Той не иска да сади друго. Някои от вас по колко копаете? И толкоз не копаете, даже и един пръст не копаете. То е пак аналогия. Да ви наведа на мисълта: Всяка една работа, която станала без мисъл, без чувство и без воля, така отвън, всякога природата налага глоба. Щом иждивяваш* повече енергия, държи те природата отговорен. Сега онези, които се сърдят,не ги обвиняват за сръднята. Пра-в е да се сърди. Глобяват го, че изхарчил повече енергия, отколкото трябва. Запример: ти имаш един слуга, той направил погрешка, ще му кажеш: „Ти си направил погрешка”. Ти ще идеш при него, половин час ще му кряскаш,че е направил погрешка. За пет минути работа – направил една погрешка. Ти направиш един разход,за хиляда лева енергия изхарчиш. Казваш,че не искаш такъв човек. Ти си направил пакост на себе си. Понеже господарят се намесил,той ще плати половината от онова, което слугата направил.
Гледам, всичките вие разправяте и казвате: „Не вървим добре”. Оставете тази работа “не вървим добре”. Кажете: По-добри хора от нас няма. По-добри хора от нас няма, но и по-лоши хора от нас няма. Вие сте чудни. Добро и зло са две неща, които вървят заедно в света, като брат и сестра вървят. Вие може да не харесвате злото. Едни хора има, които не харесват доброто, казват: „С добро човек овца става”. Съгласен съм,че човек с добро овца става, но със зло – вълк става. Кое е по-хубаво – овца ли да станеш или вълк да станеш? Ако слугуваш на злото – вълк ще станеш. Ако слугуваш на доброто – овца ще станеш. Казваш: „Овца ли да стана?” Щом не искаш овца да станеш,вълк ще станеш. Кое е по-хубаво, кое има повече условия за живот? Повече условия има овцата, овцата има повече да живее, по е културна, понеже има вълна на гърба си. На вълкът винаги му се четат ребрата, никога не може да затлъстее. Целият ден върви, казва: „При лоши условия живея. В която кошара да вляза – ме гонят, навсякъде ме гонят”. Вълкът навсякъде го гонят. Какво лошо направил?
Вие какво мислите за лошото? ЛОШ,ДОБЪР. Л-то в лошото показва, че иде от Бога. Това са Божествени енергии, това са условия. О-то – то е пак от Бога. Лошото седи в Ш-то, понеже то показва, че човек има две чаши. Като идеш при него, две чаши има, с две мерки мери. За себе си мери по един начин,за другите мери по друг начин. При един българин дошъл един турски бей и наливал вино в чашите. Като наливал на бея, чашата оставял два пръста празна, като наливал своята чаша, се я преливал. И казват: „Уттраа”. Като гледал, беят му казва: „Чорбаджи, и на мене да бъде уттрра”. И ние, като дойде за нас, наливаме напълно. Като дойде за другите, не го наливаме пълно. То е користолюбие. Когато един бакалин продава, гледа да не иде повече нито един грам,но когато купува за себе си – иска да мине повече. И при купуването и при продаването да бъде еднакво. Не онзи, който купува и продава, да има две чаши. Злото е, че две чаши има, две мерки има. Как ще го поправиш? Ти, при лошия човек като идеш, ще му вземеш едната чаша, само една да му остане и той ще стане добър човек. Лошото седи в двете чаши, в двете мерки. Щом имаш една мярка -ти си добър човек, щом имаш две мерки – ти си лош човек. Или лошият носи два хляба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоварен е навсякъде. Има някои болни хора, които не може да се лекуват,защото са лоши. Той турил една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пак трепери. Казва: „Запалете собата*“. Той е лош човек. Казва: „Много студено е”, трепери. Той иска целият свят да му иде на помощ. Лошият човек трябва да извади едното палто и да го даде. Вие ще ме разберете криво. Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа. Един свещеник държал проповед, че който има две ризи – да даде едната. Тя искала да изпълни и като отишла в къщи, попът имал две ризи, тя дала едната риза. Сега къде е погрешката? Тя дала ризата на попа, не дала своята риза. Анекдотът е такъв. Аз коригирам този анекдот. Какво казал попът? Аз не зная как е работата. (Тя) казва: „Аз слушах и исках да изпълня”. Попът й казва: „То беше моя работа да дам моята риза. Защо не даде своята риза, но даде моята? То беше моя работа”. И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа. Казва: „Исках да изпълня желанието на Христа”. Желанието е право, но прави помен с попската риза. Попът, като проповядва, той можеше да даде своята риза, тя пък да даде своята. Ти, ако имаш две ризи, дай си своята. Сега вие ще направите възражение. Ти носиш една риза, оцапа се, нямаш друга риза, трябва да я переш,трябва да останеш гол. Не е практично. Това възражение ще дойде. Трябва да имаш две ризи. Да ви изясня работата как седи. Ти направиш две погрешки, носиш две тояги. Онзи, който е гневен,като те набие с едната тояга, ще вземе и другата да те бие. В дадения случай е по-хубаво да те бият с една тояга, отколкото с две. Да разберете закона, защо не трябва да имаш две ризи.
Да ви приведа друг пример. Един български адвокат пътувал от Севлиево в Търново. Там има един завой, дето ставали много обири. Разбойниците там ще хванат някой богат човек, някой богат търновчанин или севлиевец. Пътувал веднъж един търновски адвокат, носил два кобура. Като го хванали разбойниците, го питат: „Защо ти са тия два кобура?” – ”За зор-заман*“. Ти носиш оръжие, ти знаеш какво нещо е любовта, ти знаеш какво нещо е мъдростта, ти знаеш какво нещо е Божията истина, но не си служиш с тях. Ти си като този адвокат, който носи кобури. Ти минаваш покрай някой завой, хванат те разбойниците, не изваждаш кобурите. Защо ти са тогава? – ”За зор-заман”. Ако в дадения случай вас знанието не може да ви помогне, вие не сте правили опити. Има някои хора, и добро като ти говорят,дразнят те. Разправям нещо из моя живот. Защо го разправям, няма никакъв повод. Разправям, че някое дете имало хубава стомна и я счупило. Нищо не съм казал за детето. Аз за счупената стомна нито въпрос не трябва да правя. Като разправям на вас – печеля, понеже се показвам,че съм много търпелив. Че еди-кой си имал хубава стомна, той я счупил и аз съм мълчал. С един пример ще направя едно изяснение, че донякъде някой човек имал търпение. Той си знае дали има търпение. Един математик,който се занимавал с астрономия, 20 години правил своите изчисления, наблюдения, но в него редът и порядъкът не е бил развит. Обичал да смята, но нямал ред и порядък. Ние имахме една сестра, тя беше Казакова. Като влезеш в къщата й, всяко нещо на мястото турено. Ако не е на място, не може да бъде. Казва: „Тъй ми е дадено”. Редът в нея е развит. Влезете в някой дом – дрехи разхвърлени, нищо не е турено на място, казват: „Нямам време”. Не че няма време, но не му стига умът. Дайте ноти на един,който не е музикант,той не знае къде да ги тури, пънка се, пънка се. Дайте нотите на един музикант,той ще тури всяка нота на място, знае гласа. Като погледне песента – вече може да пее.
Сега тия изяснения нас ни отдалечават от цел-та да приложим нещо в себе си. Правил този учен своите наблюдения и ги писал на отделни книжчици. Той ги знае, но са разхвърлени. Той всякога държал стаята заключена. Никой не знаел какво има вътре. Един ден станал малко разсеян – туй сега е от мене – станал разсеян,забравил да затвори вратата, бил професор в университета, дошла една от студентките и го запитала нещо, той забравил да затвори вратата. Слугинята намерила стаята неочистена, разхвърлени книжки навсякъде, събрала книжките, турила ги в печката, изчистила стаята, измела хубаво. Като се връща той, гледа – всичко изметено, пита: „Къде са книжките?” (Слугинята) казва: „Аз ги изгорих”. – ”Моля ти се, още веднъж да не правиш това”. Къде е погрешката в нея? Тя трябваше да събере книжките и да го пита какво да ги прави. Но авторитет има тази слугиня, мисли, че знае повече от професора, взема ги и хайде в печката, изчиства. Изпъчила се и му казва: „Аз изчистих”.
И вие по някой път вземате като тази слугиня Божественото в вас,събирате го, не питате какво трябва да правите и го изчиствате, туряте го в печката. Хубаво, да допуснем,че някои от вас имате погрешки Погрешка имате най-първо, че не ходите, както трябва. Не си махате ръцете, както трябва. После, като вървите – харчите много повече енергия, нищо не постигате. Като вървите, главата държите на едната страна наведена. Или тук,като седите, местите си краката, ту единия крак,ту другия. Не се позволява да си местите краката. Някой път и аз си местя краката. Не е позволено, аз сам си позволявам. Казват: „Ще си туриш десния крак върху левия, когато ще трябва да проявиш мъжа. Когато трябва да проявиш жената, ще си туриш левия крак върху десния”. Хубаво, аз ще ви приведа един пример. Сега мнозина от вас казвате: „Аз не искам да ми заповядват хората”. Защо не искаш да ти заповядват хората? Какви са съображенията ти? Не искаш да ти заповядват,а искаш да заповядваш. Да ти заповядват е хубаво и да заповядваш е хубаво. Ако един учител, който преподава музика, заповядва на ученика, научава го на нещо. Някои от вас може да заповядвате като онзи, турския кадия*, на ибриците*. Наредил кадията 40 ибрици и като идват богомолци в джамията, според обичая искат да се измият. Той им заповядва кой ибрик да вземат, казва: „Не този ибрик, а онзи”. Но това са анекдоти, някъде станали, аз досега не съм видял нито един такъв кадия. Кой знае това къде е станало. Възможни неща са, вероятни са.
Всичките постижения в света зависят как ще разберем Божия закон. Често мене ме питат: „Как ги търпиш тия хора?” Рекох: Търпя ги, както мене търпят. И мене търпят,като ходя по земята. На тази трева стъпя, на онази трева стъпя. Може да мисля, че дето аз стъпвам, е добре, дето другите стъпват, не е добре. И мене ме търпят. Като стъпвам, и мене ме търпят. Казвам: Както мене търпят,така и аз търпя. Трябва да стана умен,да имам крилца, като стъпвам – да не стъпвам по земята, но да хвъркам,ще мина отгоре и да не стъпя нито една тревица. Вие, като се спрете, търсите погрешките на хората. Казваш: „Той не живее добре”. Ти, в дадения случай, като казваш,че той не живее добре, ти вредиш на себе си и на него. Казваш: „Светът не живее добре, хората не трябваше да се бият,те не живеят добре”. Тези работи нищо не ни ползуват,нито другите ползуват. – “Светът не е добре направен”. Това не е наша работа. Ама Иеремия казал нещо. То е работа на Иеремия, той е пророк, изпратен с власт, той има право да казва. Ти не си пророк,нямаш право да казваш. “Исайя казал”. Ти не си Исайя. Ти си позволяваш неща, които нямаш право да правиш. Ти ще мязаш* на онази българка, която опопила мъжа си. Има един анекдот. Решила тя да го направи чиновник, но никъде не го назначили на работа, не го искат. Един ден тя взема едно чакърче*, купила чер плат, направила расо, една кюлюмявка му турила, дала му една китка босилек в чакърчето и му казала: „Ще започнеш и ти да ръсиш хората”. Като го видели хората с кюлюмявката, помислили, че е поп, прочул се той, че хубаво ръси. Казват на владиката: „Един млад свещеник имаме”. – ”Че как? Аз не съм го опопил”. Вика го владиката: „Ти откъде си, кой те опопил?” – ”Жена ми”. Значи ти (не?) си свършил университет, нямаш знание, не знаеш работата.
Запример: вие седели ли сте тъй, да бъдеш вглъбен,че нищо да не те интересува? Казва: „Много съм вглъбен”. Аз виждам,че не сте вглъбени, се поглеждате на една или на друга страна. Ти като си вглъбен в себе си и мислиш, окръжаващите хора като че не съществуват. Представете си, че си осъден на смъртно наказание да те обесят. Ти като минаваш така вглъбен, другите минават покрай тебе и ти нищо не виждаш, потънал си. Туй положение трябва да има човек. Така да забрави света, да не мисли, че хората са грешни, да мисли, че светът е добър. Дето мислим,че светът е лош,то е отчасти така, само някъде има кал. Дето има морави, няма никаква кал. В горите, в песъчливите места няма никаква кал.
Ние, съвременните хора, се безпокоим за много работи. Говори се за любовта, но кой от вас носи любовта? Казва: „Гори ми сърцето”. Че гори сърцето ти, това не го отричам. Сега в всичките неща всъщност дисхармонията не съществува. Само в музиката, вземете някои тонове – не си хармонират. Ако ги пеете, дисонанс* има между тях. Поотделно, ако ги пеете, са музикални, но като ги пеете заедно, с други има един дисонанс. Този дисонанс,и той е потребен. Казвам: Сега не да считате, че злото не съществува. Но ето аз какво разбирам под реален живот. Нереално е за мене дървото, реален е за мене плода, който може да опи-там. Но сянката на дървото не е реална. И тя има реалност, може да я нарисуваш,на книгата съществува. Може да съществува сянката, но не е реална. Със сенки не може да се храниш. Аз може да ви направя книжни пари, колкото искам,но какво ще ви ползуват тия книжни пари? Някой път фалшифицират, правят банкноти, но държавата е толкоз (строга), че тя търси тия банкноти. Често и вие правите банкноти. Вие прекарвате някое ваше право в света. Никой няма право да търси своето право в света. За себе си може да го търсите, но да го прекарате в света – нямате право. Всички трябва да бъдем изразители на онова, Божественото, то да функционира. То са звонкови* пари.
Сега аз като развивам темата, няма погрешки в света. Ние не може да направим една разлика. Може да се направи разлика, когато двама души пеят. Може да кажа кой пее по-хубаво. Единият пее по-хубаво. Гласът е ясен,има мекота, има и сила, като пее има разположение. Другият пее, ясен е гласът,но дразни, няма мекота в гласа му. Единият като пее, той сам се радва на своето пеене. Другият пее, но в него има мисъл дали ще го харесат хората. Когато пее, дали ще го харесат хората, да не мисли. Някой иска да бъде добър,за да признаят другите. Ти си на крив път. Щом мислиш дали хората мислят дали си добър,ти си на крив път. Аз трябва да бъда добър,защото доброто е основа на живота. Аз трябва да бъда добър за самия себе си. Като съм добър,аз съм проводник на Божественото. Ако не съм добър,не съм проводник. Един човек,който няма доброта за основа, не може да очаква за бъдеще никакви постижения. Онова, което е съградил,ще рухне. Може да има каквито иска идеали, може да има каквото иска знание – всичко ще рухне, ще остане само онова, което е добро. Казва: „Аз съм добър човек”, пък казва, че всичко е рухнало. Щом всичко е рухнало, ти не си добър човек. Казва: „Не съм направил никакъв грях”. Щом в тебе всичко рухва, имаш грях. Казва: „Добър съм”. Добър си, пък си неспокоен. Има едно неспокойство отвън. Вятърът може да разклаща листата, може да разклаща клоните и самото дърво, но туй разклащане на дървото е на място. Ако тия дървета не се разклащаха, те нямаше да растат. Вятърът като разклаща листата, като разклаща дървото – дърветата се ползуват. Следователно: страданията в света са турени на място. В духовния свят, ако вие не страдате, не може да растете. Разклащането трябва да дойде. Не целия ден вятърът да ви разклаща и да ви изкара из земята. Казвате: „Дотегнаха ми тия страдания”. Хубаво, като ти дотегнаха, какво трябва да се прави? Казва: „Малко мир да дойде”. Щом искаш мир,снеми пушката, револвера. Ето – мирът ще дойде.
Сега вие за какво се смеете? В ума ви има един контраст. Разправяше ми един наш брат, като вървял някъде и проповядвал,дошли малки деца и турили отзад две знамена. Върви той и всички се смеят. Той носи знамената. Всички се смеят и се чуди. Казва: „Турили ми знамената. Направили ме знаменосец”. Не носете знамената, които децата отзад са ви турили. Казва: „Де да ги видя?” Трябва да ги видиш. Като турят знамената, хвани ги. Да кажеш на децата: „Аз виждам като туряте знамена”. Ако бяха отпред, щяхте да видите знамената. И човек досега турил хорските погрешки отпред, а своите погрешки ги турил отзад,не ги вижда. Като дойде до хорските погрешки – ги виждате, но своите – не ги виждате. Ти проповядваш на хората, но с твоето проповядване какво става?
Говорим сега за новото. По кой начин ще изнесем в света любовта? В какво седи новата любов? Или от какво трябва да бъде направена новата любов? Новата любов печена ли трябва да бъде, варена ли трябва да бъде или от коприна направена трябва да бъде? Сега пак засягам младите. Без тях работата не върви. Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на някого. Той, като види червената рокля, обърне се нещо в сърцето му. Някой път момата се облече в черно, всичко е черно. Като види туй черното, свие му се сърцето. Защо на червения цвят се радва, а на черния не се радва? Представете си, че като се облякла момата в червено, обърнало се сърцето на момъка по един начин. Като се облече в черно, пак се облече, но се обърне в обратна посока. Сега той, като види черното, знае, че или баща й умрял,или майка й умряла, или брат,или сестра, изгубила някого. Изгубила някого отвън,затова се почернила. Когато вие се почерните с някоя ваша мисъл, кой е умрял? Ти си някой път неразположен в къщи, кой е умрял? Тогава, когато вие живеете в един свят, дето хората умират,не очаквайте щастието да съществува. Неволя съществува. Щом има смърт в живота, не може да има щастие. Вие влезте в света на безсмъртието, влезте в нашата мисъл. Едно място трябва да има, дето да няма смърт. В нашата мисъл не трябва да има смърт. Желанията умират, постъпките умират, но мислите не. Трябва да влезете в Божествения свят, да няма лоши мисли. Всички мисли, които имате, всички да живеят. Оттам трябва да черпите. В Божествения свят, в нашия ум трябва да има нещо безсмъртно. Дето са мислите, да не умират. Когато аз ви говоря за любовта, говоря любовта да турите в вашия ум. Като влезете там, всичко друго се нарежда. Порядък съществува, но този порядък може да бъде в вашия ум,там може да стане ред и порядък. Човек, който знае, много лесно може да се поправи. Да се поправи човек, не е мъчна работа, ако знае. Там, във Варненско, може би преди 40-50 години – това на мене са го разправяли, аз ще ви го приведа за пример. Един български чекатчия* прочул се, че знае да поправя счупени ръце, крака. Случва се, че на жената на варненския валия* излязъл хълбока, никакъв лекар няма. Трябва да се поправи хълбока, но ханъмата* не трябва да се бута. Викат го и му казва валията: „Искам да наместиш крака на жена ми, без да буташ”. Той помислил, помислил и казва: „Може. Имате ли един арабски кон?” – ”Имаме”. – ”Ще го държите три деня жаден, няма да му давате да пие вода”. На третия ден довеждат ханъмата, изваждат я прислужничките, турят я на коня. (Той) казва: „Нека да й вържат краката под коня”. Тя била без седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня. След това дават по малко вода на коня. Той пие и коремът му започва да се издува и така се наместил хълбокът. Казва му този валия: „Как ти дойде на ума така да направиш?” Питат го: „Как се излекува жена та?” – ”Конят пи вода, пък се намести кракът на жената”. – ”Как става?” – ”Става. Конят като пие вода, намества се кракът”. Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имам, дайте ми една голяма стомна, от 15-20 кила, строшете я, турете я в един чувал,завържете чувала отгоре”. Той през чувала започва да събира всичките парчета и ги нарежда на стомната. Валията му дал едно голямо възнаграждение. Ако вие не можете да наместите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нямате, ако стомната в този чувал не може да я наместите. Ако умът не ти стига, когато конят пие вода да наместите крака на ханъмата, то е сега изкуство. Казвам: Всичките препятствия някой път произтичат,че ние се осланяме на човешкото. Бог,за да ти въздействува в живота, ще действува чрез твоя ум. Бог,за да ти въздействува в живота, ще действува чрез твоето сърце. Бог,за да ти въздействува в живота, ще действува чрез твоето тяло. Вън от на-шият ум как ще се прояви? Нямаме допирна точка. Оттам трябва да започнем да възприемаме, разбира-м Божествените мисли. Та сега времето е вече. Трябва да потърсим Божественото. Трябва да потърсим Божественото вътре в нашия ум. Туй Божествено ще го намерим в нас. Вие се безпокоите, казвате: „Остаряхме”. Защо си остарял? Щом си остарял, ти си вече на служба турен. Ти си остарял, понеже не знаеш да се разтоварваш. Ти мислиш, че си остарял. Що е старият човек? Най-първо старият човек става пристрастен. Казва: „Да дадем малко почивка на краката, да дадем малко почивка на ръцете, хайде да дадем почивка на ушите, хайде почивка на устата, почивка на туй-онуй” и най-после става почивателен.
Тази долната част на буквата Д-то показва, че има нещо, което зрее. Л-то, то е енергията на лошия човек, която е отворена, отива. Добрият човек, понеже е по-умен от лошия, спира Божествената енергия и я туря на работа. Долната част на Д-то е заведение за работа. Добрият човек туря Божията енергия на работа, той мисли, чувствува и постъпва. Лошият е като кокошката, той всичко разкъшва, разхвърля, казва: „Той, Господ, ще уреди света”. Добрият казва: „Понеже света Господ го уредил, аз ще ида да слугувам в този, уредения свят. Ще служа вече на един уреден свят”. Ние чакаме сега Господ да уреди света. Казват: „Да дойде Христос”. Очакват Го. То е много външно разбиране. Христос по три пъти иде на деня – сутрин иде, на обяд и вечер. Слънцето като изгрява, не иде ли Христос? Казвате, че навсякъде грее слънцето. Сега поставяте едно противоречие на онова заблуждение, което съществува във вас. Вие казвате, че сте остарели. Като си остарял,какво ще стане с тебе? Внесете една нова мисъл. Аз имам само един пример. Срещнах веднъж една баба, 85 годишна – много правилно лице, добре оформено, челото правилно, носът правилен, устата правилна. Виждам,че на млади години е била много красива, много умна. Казва: „Учени хора има сега, в наше време не беше така. Свърши се нашето”. Гледа песимистично на живота. Има нещо в нея, не знае как да се изрази, говори много умно. Аз я засягам. Казвам: На колко момци си запалила чергата? – ”Не ме питай, синко”. На колко момци запали чергата? Я ми кажи, на тебе кой ти запали чергата? Тя се поусмихне, аз съм много сериозен. Ако, рекох,може да те направя на 19 години, да те подмладя, какво ще направиш? Изведнъж просия една светлина и една усмивка. – ”Синко, може ли туй?” Може, казвам. Сега вече виждам,да те подмладя, ти си запалила на десет момци чергата и се за тебе въздишали. – ”Де ще ги намеря? Те отидоха в оня свят”. Щом те подмладя, как ще постъпиш с тях? Мъчна работа. Сега няма да се спра повече, но искам да ви наведа идеята: Внесете в себе си Божественото. Спрете се да помислите, че Бог работи за вас,Той обърнал внимание върху вас и вие досега не сте оценили Неговата любов. Спри се да чуеш гласа Му. Той е, Който подмладява. Ти си остарял по единствената причина, че не обръщаш внимание на Него, ти мислиш само за себе си. Като помислиш за Господа, ще се подмладиш. Ти, като станеш,помисли заради Него. Не мисли, че е някъде, но мисли, че всичко това, което съществува, Той взема участие в него. Та казвам: Вие като станете сутрин, вие мислите какво ще ядете, какво ще се научите. Много работи мислите. Всичко това е хубаво, но най-важното оставате за после. Щом станете сутрин, седни на леглото, не трябва да се обличаш, тъй, както си, седни и веднага отправи ума си към Него като едно невинно дете. Поблагодари на Бога, че си станал. Че Господ има да ти каже много работи. Може би една, пет секунди си помисли и след това се обличай. Стани тогава и ти ще бъдеш весел. Ти станеш, забързаш се да се обуеш, това да направиш, онова да направиш. Като се натовариш с всички тия неща, ще идеш, ще направиш една молитва, ще прочетеш “Отче наш”. Не, преди да се облечеш, още неофициално, неглиже, помисли. Та казвам: Ти ще кажеш: „Обуща нямам, чорапите са скъсани, дрехите ми скъсани”, че времето е облачно, че вали, че студено, че огън нямало, че не си разположен. Като станеш и помислиш за Бога, ще се стоплиш. Поне моята опитност е такава. Като изстина и помисля за Господа, стоплям се. Няколко градуса се стопля човек. И вие мислите за Него, само така светът може да се оправи. Докато грее слънцето, всичко расте. Ако един ден ония растения не може да излязат на слънце, не могат да растат. Всяка сутрин, като станете – благодарете. Благодарете на обяд. Мислете за великата благост, която е в Бога. Бог ни търпи, и каквото и да направим – не ни се сърди. Господ, като ти се разсърди, ще ти прати лош слуга. Като се плашиш от лошите слуги, казва: „И твоето положение спрямо мене е такова”. Ти не мислиш за Бога, ще се ожениш,Господ ще ти даде деца и те няма да мислят заради тебе. Ще имаш слуги и те няма да мислят заради тебе. Майка ти няма да мисли заради тебе, баща ти, братята ти, сестрите ти, приятелите ти няма да мислят заради тебе, никой няма да мисли заради тебе. Щом ти мислиш заради Него, всички ще мислят заради тебе. Направете опит цяла една година, не по за-кон,но по свобода. Нали сте се влюбвали? Какъв закон ви кара, като станеш – да тичаш по прозорците? Кой ви кара? Никакъв закон няма. За вода ще идете, ще гледате. Младите момци, когато имат обич, ще вземат кобилицата, стомните, току поглежда насам-натам. Тя отива на чешмата, но той минава някъде. Не е лошо. Трябва да имаш някаква идея. Дошъл си в света, не обичаш никого. Че на какво ще замязаш*, като не обичаш никого? Ти си мъртъв. Обичайте Господа, никой няма да ви Го вземе. Само ще Го видите някъде, в някое цветенце. Някое цвете ще ви се усмихне. Може да Го видиш в един плод. Като погледнеш черешата, усмихва ти се. В вас се зароди желание да вкусите. То е любов. Те са положения, които трябва да ги чувствуваме. Ние се срамуваме от това, което не е. Някои се срамуват от това, което е. Никога не се срамувай от това, което е. Срамувай се от това, което не е. Ти даваш мухлясал хляб на човека. То е туй, което не е. Даваш най-хубавия хляб. То е туй, което е. Давам хляба, но не бил намазан с яйце. Хлябът има свое съдържание, никакво яйце не иска. Казвам: Една хубава мисъл струва повече от всичките богатства, които може да ти ги дадат. То е външно. Онази мисъл, която всеки ден ще предизвикате, тя носи вечния живот.
Казва Христос: „Ако думите ми пребъдат в вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим в вас. Ако Божиите мисли пребъдат във вас, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас”. Ако Божиите мисли пребъдват в нас, Бог ще дойде и ще направи жилище в нас. Като дойде, ще се изяви. То е истината. Казва: „Ако думите ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас”. Къде е лъжливата мисъл? Вас ви турили една лъжлива мисъл, че Господ не мисли заради вас, че не ви обича. И вие не ходите да Го посрещате. Той е първата любов. Като станеш, още бос иди да Го посрещнеш!
ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИННАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛ.
30 Лекция на Общия Окултен клас
7 май, 1941 год., Сряда, 5 ч.с., Изгрев