Книги за Учителя и за учението
КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1935 г.
Беседи от в. Братство т.1, изд. "Сила и живот", Бургас, 1995 г.
НОВОТО ВРЕМЕ
„До последно време.“
Данаиил, гл.12
Oт 8000 години хората са болни от една болест и затова сега идат лекари от невидимия свят да ги лекуват. Тази болест е грехът. Като епидемия се е разпространила тя в целия свят, покварила е човешките мисли, чувства и сетива и затова те не функционират правилно.
Някои казват, че законите са постоянни. Напротив, няма нещо по-непостоянно от човешките закони. И какво лошо има в това, хората да живеят без закони? Щом има закони в една държава, това показва, че там има престъпници. Следователно, законите са за престъпниците. Светиите, съвършените хора не се нуждаят от закони. И ако някой остави престъпниците да живеят без закон, а светиите - със закон, той създава едно невъзможно положение. Предназначението на закона е да ограничава престъпника. За него той е създаден. Следователно, законът не е нещо меродавно.
Противоречия в света сами по себе си не съществуват. Противоречията ние ги създаваме. В природата съществува една вечна вътрешна хармония. Hue я чувстваме u всеки от вас, когато е разтревожен, ако се вглъби в себе си ще види, че в душата му, зад развълнуваното море на неговия ум има един свят тих и спокоен. Ако този свят на вечна хармония не съществуваше, ние не бихме могли да живеем на земята. Когато океанът се развълнува има вълни високи до 20 метра. Но питам: до дъното си ли е развълнуван той? - Не, под 50-100 метра всичко е тихо и спокойно. Там даже не подозират, че горе има вълни.
Същото нещо е и с човека.Една идея трябва да стане кръв и плът в човека. Магарето може да носи много икони на светии на гърба си, но това не значи, че и то е станало светия. Много хора в света носят свети идеи, но си остават като магарето с иконите на гърба. Някой спуснал ръце и станал сериозен. Нима Господ се нуждае от такива светии? Не, Той се нуждае от хора весели и жизнерадостни.
При един еврейски цар идва пророк Исайя и му казва: „Приготви се, понеже ще заминеш за другия свят“. Този цар се обръща към Бога и се моли да не го взема още, защото не си е довършил работата. Дълго се молил така и плакал. След време идва пророкът и му казва: „Бог чу молбата ти и продължава живота ти с още 15 години“. Ако този човек не беше се молил, щеше ли да се продължи животът му? Не. Ако един човек не мисли трезво, може ли да се промени неговият ум? Чудно е, когато хората седят и казват: „Каквото Господ даде“. Да, каквото Господ даде, но след като си работил! Но без да сме работили, без да сме мислили, опасна е тази работа! Пророкът ще дойде и ще каже: „Приготви се, понеже те викат на другия свят.“
Вие трябва да се освободите от вашите стари заблуждения и теории, насъбрали се във вас не само от този живот, но и от хилядите ви съществувания. Сега вие живеете с теориите на вашия дядо и прадядо.
Например, кой от бас не мечтае да бъде милионер, а умира сиромах. Кой не мечтае да бъде писател, поет и пр., а умира обикновен човек. Някои искат да бъдат много близо до Христа. Хубаво, можеш да бъдеш, но като идеш при Него, кръст ще има. Христос не отиде по гладък път, но по пътя на много страдания.
Казвате, че ще умрете. Но след като умрете ще видите, че пак ще имате съзнание. Има един живот, в който човек никога не остарява, един живот на вечна промяна. Когато отидеш при един извор, този извор не е същият. Тази вода, която тече сега не е същата, която е текла преди една секунда. Всичко е ново. Това е вода, която тече, изтича. И вие самите сте един извор. Днес вие не сте това, което сте били вчера. Вчерашният човек беше друг, днешният е друг. Има нещо прибавено. Вчера беше малко дете, без мустаци, без брада, без дълга коса, а пък сега косата ти побеляла, лицето ти сбръчкано - друг човек си вече. Ти си на сцената, играеш една роля: дегизиран си, а не си остарял. Аз наричам старостта актъорство. Насила те карат на сцената, да играеш роля. Всъщност, ти си отвътре млад, а само отвън си стар. И ако вие разбирате закона на подмладяването, само в 24 часа може да се подмладите ида станете млад на 21 години или дете на 10 години. Ако човек иска да разбере закона на подмладяването, той трябва да се освободи от влиянието на своите глупави, неразумни прадеди и прабаби. Защото след като се родиш, те ти казват: човек е грешен, остарява, трябва да си туриш пари за черни дни, за това, за онова и пр. А пък, че има Бог, че трябва да живеем по любов, това не е толкова важно.
Пророк Данаил, един от будните разумни хора на древността, казва: „В последното време, когато хората се освободят от всички свои криви схващания за живота, тогаз ще дойде възкресението.“ Всичко това, което сега виждате, ще се стопи, ще изчезне и няма да намерите нито парченце от сегашния peg и порядък. Не че аз го искам. Но всичко ще се измени. И Писанието казва:“Всичко ще мине през огън“. Всичко това, което виждате в днешната култура, ще изчезне. И с това, което сме завършили, ще образуваме новата култура. Близко е вече, пред вратата на нашите дни е новата култура, която ще бъде много по-висока от днешната. Тя ще представлява велик подем на човешкия дух.
Някои питат: „Има ли прераждане?“ - Ако искаш да прогресираш - има, ако искаш да стоиш на едно място в леност - няма. Хората гледат съвсем повърхностно на този закон за прераждането и казват: „Напразно е умрял Христос, ако има прераждане.“ Прераждането трябва да бъде разбрано правилно: то ни показва любвеобилността на Бога, Който иска да ни избави от всички трудни условия, да ни подари нов живот. Сгрешил ли си в един живот, тялото ти е съсипано от разни болести. Умираш и спираш еволюцията си. В горния свят не можеш да еволюираш, там условията са други. Господ те праща с нови сили на земята, да продължиш усъвършенстването си. Какво лошо има в това? Къде е тук престъплението? Но някой богослов бил казал, че това не е вярно. Та този богослов да не е съветник на Бога?
Освободете се от всички стари възгледи, които имате за природата, за Бога. В природата съществува една естествена религия, тя ще ни повдигне. Има една религия, но тя не е такава, каквато проповедниците я проповядват. Има една поезия, една истина, която не зависи от никого. Върнете се при това, което произтича от Бога! Майка ви ви е повивала с пелени, хранила ви е с биберон, всичко това можете да запазите, но не можете да го употребявате сега. Новите дрехи няма да бъдат пелени.
Питате ме дали ще се повдигнете. Ако вървите no Божията Любов, ще се повдигнете на един висок уровен и ще имате това, за което говори апостол Павел: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито в сърцето на човека е идвало това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят“. Ако вървите в този път, няма да остане нищо, което да сте желали и да не ви се даде.
В най-големите страдания трябва да виждаме Любовта на Бога. Нищо не трябва да бъде в състояние да ни накара да кажем, че Бог е жесток. То е изпит за нас. И при най-трудните условия трябва да кажеш: „Бог, в Когото аз живея е благост“ и тогава сам ще почувстваш благостта. Ако животът се състои само от страдания, тогава откъде се е взел този вътрешен импулс в тебе, че искаш да бъдеш щастлив? Този импулс е от Бога. Той ти казва: „Не се смущавай от нищо.“ Когато грънчарят прави своите гърнета, той ги смачква и после отново ги прави. Нека прави с тях каквото си иска. Ти плачеш за някои строшени гърнета или защото водата се изляла от тях. Нищо от това: По-хубава вода ще си налееш. Казваш, че си изгубил младостта си. Нищо, по-хубава младост ще дойде, нищо повече. Така трябва да гледа възвишеният човек на живота.
Като виждаш мъж или жена, да виждаш в лицето на този човек Бога. Докато търсиш една жена или един мъж, ти не носиш в себе си образа на Бога. Това не е грях, не е престъпление, но ти си още далече от това, да разбереш същността на нещата. Вие търсите една жена, за да ви слугува, или един мъж, за да ви слугува. Жената и мъжът са стъпала, да се учим как да живеем с Бога. Жената е минус, а мъжът - плюс. Обаче всичката проява се явява все в отрицателните полюси, течението отива все от плюс към минус. Значи жените носят културата сега. Мъжът е алфа, а жената омега на нещата, натам е насочена всичката енергия. Да принесем сега това в дейността на човека: сърцето на човека е мястото, през което всичко трябва да изтича навън. Ако човек разбира законите на своето сърце, а не само законите на своята мисъл, той може да привлече тези енергии. Ако сърцето му не работи както трябва, той не може да го употреби с полза.
Религията на шестата раса ще бъде религия на любовта, в която хората ще се чувстват свободни и ще имат само един закон, а не много закони както е сега. Има нещо велико и красиво, което може да стане достояние на всеки човек.
Казва Данаил: „ В последно време“ т.е. в това време, когато тая истина ще озари сърцата на хората и ще дойде любовта - в тая светлина ще разберем живота, ще разберем, че в него има нещо съществено, не привидно, към което всички трябва да се стремим и да го намерим. Всички трябва да участваме в това благо и да бъдем доволни.
Беседа, държана от Учителя на 6 март 1932 г.